Функционалната неграмотност при българите

[ISTORIK]

Не ми се навлиза в излишни спорове. Не държа някой да се съгласява с мнението ми. Приеми го както искаш. Това са моите наблюдения. Твоите са по-различни. О'кей!

[nik1]

Глишев, така е, но този потребител ме атакува лично в много теми.

По темата:

Продълажвам да мисля че "либерализмът" (каквото и да значи това) няма връзка с функционалната неграмотност на българчетата - той се проявява и формира в много ранна възраст.

/За еъжаление никой от пропонтите на "либерталистката теория" не си направи труда да прочете публикацията цитирана от Историк, и не обърна внимание на детайлите/

http://www.logopedcenter.com/en/%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

Продължавам:

Децата априори са ученолюбиви, и в тази връзка смятам, че трудният материал (несъобразен добре за възможностите им, на част от тях), начинът на "поднасянето" му, в съчетание с сравнително голямата властова дистанция между учители и ученици (и между родители и деца) са едни от главните причини децата да не получават необходимите им знания..

Каква е връзката?

Мисля че е очевидна - българчетата се страхуват да задават въпроси, за да не бъдат критикувани или осмяни, и приемат авторитета на учителя и казаното от него- без резерви (вкопчват в се в казаното). (*)

Как да питам ако те е страх че учителя ще се разсърди за това че не съм разбрал?

Как да питам, нали ще го прекъснеюа?

Как ще се изложа пред висшестоия като незнаеш?,

как да питаш ако те е страх от критика и осмиване? Ако въпросът се стори смешен на учениците или на учителя?

Мисля че всеки ме разбра (защото всички сме българи)

Искам да обобщя тезата си:

Българчетата нямат и не развиват (в достатъчно степен) културата на осмисляне на материала, на задаване на въпроси ..

(*) ПО-КЪСНО ЩЕ НАМЕРЯ ПУБЛИКАЦИИТЕ/ПУБЛИКАЦИТА С ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА КОГНИТИВНИТЕ СПОСОБСТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ, И ЩЕ ГИ ПРЕДСТАВЯ.

В МОМЕНТА НЕ НАМИРАМ МАТЕРИАЛА

Редактирано Октомври 12, 2012 от nik1

[nik1]

Това не са детайли.. Говорим (и аз пишех) по-горе за липсата на тези умения.

"Развиват" или "би трявало да развиват" различни умения?

Имаш ли данни с които да го покажеш как и доколко тези предмети, преподавани в България, развиват въображението, мисленето, логиката?

В гимназията историята, и историчката ми бяха за боклука. Жената беше климатеричка, не знаеше какво иска, и тормозеше децата. Бях си направил труда да науча наизуст (защото не знаех какво точно иска) няколко урока, и се явих на изпит на тях.. След изпита, жената ми писа две и се изсмя..Можеш да се досетиш колко била интересна историята на учениците, и какво е развивала в тях (и ако си достатъчно честен да ми кажеш)

(имай предвид че не все пак имах пълно отличие в прогимназията, имах редовни участия и добри класирания в олимпиади от точните науки - демек бил съм "ученичка", и ученилюбив/любознателен, и логичен, а не някой клапазанин)

Всичко е хубаво, но много ме съмнява че децата имат представа от тези предмети..

То големите хора, "учени" хуманитаристи в този форум нямат идеи и разбирания за тях, и бълват глупости на килогранми(те станаха килотонове), или не разбират елементарни неща като 2+2, какво остава за учениците..

Всеки добър какъвто и да е трябва да има широк поглед..

---

Историята в нашите култури е нещо като "колекциониране на значки" и "мерена на п..ки"....Форумът е показателен за това какво е историята - играчка, занимавка, идеологическа к..ва..

Редактирано Октомври 12, 2012 от nik1

[nik1]

Хайде, целувайте ръка на мен нехуманитариста, г-да "първокласни" хуманистаристи - антилЕбералисти.

Четете цялата публикация, но за първо време - вижте глава 9.2

(имам една забележка, но за това - друг път, или по-долу*)

ИВАН П. ИВАНОВ

ДИФЕРЕНЦИАЛНА

ПЕДАГОГИКА - проф. д-р Иван П. Иванов

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%20%D1%82%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0&source=web&cd=4&cad=rja&sqi=2&ved=0CDYQFjAD&url=http%3A%2F%2Fwww.ivanpivanov.com%2Fuploads%2Fsources%2F2_Diferencialna-pedagogika.pdf&ei=F8V3UNP9BYfjtQai7IDIBQ&usg=AFQjCNFqzsA4M70PND05-NGm-ggWHx9PuQ

Забележката ми е следната:

Степента с която се прилагат физически наказания за децата, корелира и е в причино-следствена връзка със степента на мекост/твърдост на културата (освен всики други корелации). Физическите наказания към децата в най-меките култури (независимо че са неравновластстни, с висок PDI) - не се прилатагат, поне официално, и не се толерират.

/Арабите не бият децата си, и не биха позволили да бъдат бити. Ние си ги шамаросваме от време на време, защото сме с доста по-твърда култура от арабите/

Редактирано Октомври 12, 2012 от nik1

[nik1]

PS

ДИФЕРЕНЦИАЛНА

ПЕДАГОГИКА - проф. д-р Иван П. Иванов

(...)

9.2. КУЛТУРНИ РАЗЛИЧИЯ ПРИ УЧИТЕЛИТЕ И

УЧЕНИЦИТЕ

В предходния текст бяха разгледани теориите на Хофстеде и Тромпенаарс. Тук

ще дадем особеностите на учителя и ученика по тези теории. Ще приведем и данни от

едно наше изследване на културните нагласи на учителите и оценката, която дават на

учениците от трите основни етноси у нас. То е направено през 2001-2002 г. чрез специално

конструиран въпросник с 53 айтема за учителя и 52 за ученика, всеки с по 10 скали,

отговарящи на скалите в двете концепции. Изследвани са 126 учители. Оценката се

прави по 5 степенна скала и варира от 0 до 1, като 0 е ниската, 1 – високата част на

континуума. 0,5 е границата.

9.2.1. ВЛАСТОВА (ЙЕРАРХИЧНА) ДИСТАНЦИЯ (PD)

Училището е място, където детето се програмира умствено. Властното

отношение “учител-ученик” заменя отношението “родител-дете”.

СТРАНИ С ВИСОКА PD (ЙЕРАРХИЧЕСКА КУЛТУРА). Личната учителска мъдрост

е основен източник на социални знания (учител = гуру), неравенството е естествено и

резултатите от образованието зависят почти изключително от майсторството на учителя

201

(образование, в центъра на което е учителят. Ефективността на обучението се свързва

с качествата на учителя. Насърчава се редът. Физическите наказания се приемат и

символизират властната дистанция. Учителят се уважава заради неговата мъдрост и

извън класната стая, като по-възрастните учители са по-уважавани отколкото по-

младите учители. Методите на обучение са доминирани от учителя.

Учениците очакват от учителя да започне общуването, да даде насоки, които да

следват, говорят само когато учителят ги прикани, считат, че на учител никога не се

противоречи, нито се критикува публично. Подчиняват се безропотно, поведението им

в присъствието на учителя е покорно, изпитват страх, респект. Харесват повече

деспотичен или патерналистки стил на вземане на решение и контрол от страна на

учителя. Винаги демонстрират отношения на формална зависимост от учителя (обръ-

щение, поздрав, стил на общуване). Възпитани са да ценят учителския авторитет и

уважението на по-възрастните. Уважават учителите и извън училище. Приемат физи-

ческите наказания като нещо нормално. Чувстват се по-удобно в структурирани учебни

ситуации (ясни цели, точно разчитане на времето, подробни указания). Обичат реда.

Никога не противоречат на учителя, нито го критикуват публично.

Учителите изискват подчинение от страна на децата, покорно поведение в мое

присъствие, респект. При вземане на решения и контрол на учениците всичко правят

сами. Винаги да спазват педагогическата дистанция. За тях учителският авторитет и

уважението на по-възрастните са основна ценност. Налагат често физически наказания.

Ценят реда. Не допускат да им се противоречи, нито да се критикува публично. В

конфликтите учител/ученик, от родителите се очаква да вземат страната на учителя.

СТРАНИ С НИСКА PD (ЕГАЛИТАРИСТКА КУЛТУРА). Образователният процес е

ориентиран към детето (насърчава се инициативата и независимостта); то обсъжда,

изразява несъгласие и собствено мнение. Учителят очаква от учениците да открият

свой собствен път Учителят не се радва на особено уважение извън училището: извън

класната стая на учителите се гледа като на равни. Резултатите зависят в много голяма

степен от качествата на учениците. На учениците е позволено да противоречат или да

критикуват учителя. Физическите наказания се отричат. Методите на обучение са

активизиращи учениците. [163]. Ефективността на обучението се свързва с двустранното

общуване в клас, като учителят очаква от учениците да започнат общуването; учениците

говорят спонтанно в клас. По-младите учители са по-харесвани отколкото по-възрастните

учители. В конфликтите учител/ученик, от родителите се очаква да са на страната на

учениците.

Учениците се възпитават в самоконтрол, самооценка, умение за избор, обсъждат,

изразяват несъгласие и собствено мнение. Харесват участващ или консултативен стил

на вземане на решение и контрол от страна на учителя. Рядко демонстрират отношения

на формална зависимост от учителя (обръщение, поздрав, стил на общуване). Възпитани

са да ценят равнопоставения диалог с учителите, родителите и другите възрастни.

Протестират против физическите наказания. Чувстват се по-удобно в неструктурирани

учебни ситуации (аморфни цели, липса на разписание, по-общи указания). Обичат

възможността да проявят инициатива. Често противоречат на учителя, и го критикуват

публично

Учителите изискват самоконтрол, самооценка, умение за избор, детето да

обсъжда, да изразява несъгласие и собствено мнение. Допускат участието на учениците

при вземане на решения и контрол. Считат, че учителят не трябва да изисква отношения

на формална зависимост; детето трябва да е равнопоставено в диалога си с учителите,

202

родителите и другите възрастни; резултатите зависят почти изключително от качествата

на учениците; физическите наказания са недопустими; най-важното нещо в образованието

(...)

(...)

Продължава..

Забележка:

Подчертаното не е вярно (то е стара постановка/виждане). Това е особеност на спокойните култури (културите с ниска степен на избягване на несигурността), а не на равновластните!

Редактирано Октомври 12, 2012 от nik1

[glishev]

Чак няма да ти целуна ръка, но бих я стиснал Много често не харесвам тезите ти, но ти здраво си правиш труда да посочваш източници. Не е лъжа, че ние понякога я караме по инерция.

[ISTORIK]

Имаш ли данни с които да го покажеш как и доколко тези предмети, преподавани в България, развиват въображението, мисленето, логиката?

- За да развива една наука или едно изкуство (в т.ч. - бойно!) някакви умения у занимаващите се с нея/него, тези умения трябва да се упражняват. Ако някое умение не се упражнява, то няма да се развие, няма да бъде усвоено. Това зависи и от учебната програма, и от избрания учебник, и от работата на всеки един учител и преподавател. Аз съм се опитвал да ги развивам у моите ученици, преподавайки им на над университетско ниво. А доколко съм успял, зависи в немалка степен и от тяхното участие в учебния процес. Все пак, учебният процес е двустранен; необходимо е участие и от двете страни - обучаващ и обучавани.

За съжаление, аз не разполагам с такива данни. Не съм си поставял за цел да пиша учебник по методика на преподаването на история в училище, още по-малко - учебник по клиометрия (с науката клиометрия се занимава проф. Юри Тодоров - http://www.paradigma...127-kliometriya ).

В гимназията историята, и историчката ми бяха за боклука. Жената беше климатеричка, не знаеше какво иска, и тормозеше децата. Бях си направил труда да науча наизуст (защото не знаех какво точно иска) няколко урока, и се явих на изпит на тях.. След изпита, жената ми писа две и се изсмя..Можеш да се досетиш колко била интересна историята на учениците, и какво е развивала в тях (и ако си достатъчно честен да ми кажеш).

- За съжаление такива учители, които убиват любовта на учениците си към учебния предмет, който преподават, ги има навсякъде. Те са буквалисти и не излизат от рамките на учебника, който са избрали. Разбира се, избрали са да работят с най-скучния от всички учебници!

(Имай предвид че аз имах пълно отличие в прогимназията, имах редовни участия и добри класирания в олимпиади от точните науки - бил съм и ученилюбив/любознателен, и логичен, а не - някой клапазанин).

В това няма нищо лошо. Напротив.

Всичко това е много хубаво, но много ме съмнява, че децата имат представа от тези предмети. То големите хора, "учени" хуманитаристи в този форум нямат идеи и разбирания за тях, и бълват глупости на килогранми(те станаха килотонове), или не разбират елементарни неща като 2+2, какво остава за учениците.

Надявам се, че аз не влизам в това число. Опитвал съм се да създам представа за тези науки у учениците си.

Всеки добър специалист в каквото и да е трябва да има широк поглед.

Това е така. Добрият историк трябва да познава и детайлите от "историческия пъзел", и да може да види цялата картина отвисоко, тоест - да може да прави научни обобщения.

Историята в нашите култури е нещо като "колекциониране на значки" и "мерена на ..." А този форум е показателен за това какво е историята - играчка, занимавка, идеологически парцал.

Нека не обиждаме хубавата наука! В идеологически пацал я превръщат некадърните и продажните псевдо специалисти и необразованите политици.

За да се изучава правилно и плодотворно науката история, са необходими предпоставки, зависещи както от личните дарби на всеки човек, занимаващ се с нея, така и от околните фактори - семейната и приятелската му среда, информацията в масмедиите (книги, вестници, списания, радио, телевизия, интернет, кино, музика...) и др.

Интелектуалните и научните занимания са предопределени от призванието на човека и от генетично заложения у него интерес към хуманитаристиката. За заниманията с литература, чужди езици, история и философия са необходими дарби, които човек притежава по рождение - памет, въображение, логическо мислене, интуиция, умение за говорене и за писане... Историци обикновено стават хора, които са предразположени към духовни занимания и интелектуални търсения. Тези хора се обръщат към историята, водени от чувството си за романтика или от интереса си към мистиката, от една духовно-нравствена гледна точка. Има и такива, които се опитват да избягат в миналото от заобикалящата ги действителност. От друга страна, нищо човешко не им е чуждо.

В епохата от 1944 до 1989 г., в социалистическите времена на воинстващ атеизъм, историята заемаше мястото на религията и на окултизма.

Интересът към историята се обуславя от множество показатели. Един от тях е патриотичното национално самосъзнание. А също - и вярата, че сегашните (както - и миналите) времена на криза са преходни и един ден България ще възстанови своето минало величие.

Видовете чувства и желания, спохождащи историка, са:

- Чувството да живееш в миналото, да живееш чрез някой друг, да живееш живота на някой друг, волята да откриеш своите корени, да се вкорениш в миналото, да разбереш настоящето, да предвидиш бъдещето…

- Желанието да бъдеш "Господар на Времето", да търсиш истината (това е една илюзия), да обясняваш (либидо експликанди), страстта към истинното, сигурното…

- Чувството за ред, желанието да подредиш Вселената, което захранва вкуса към подробностите, към обобщенията…

- Желанието за създаване, за съзидание, усещането да си Бог… усещането да твориш, да правиш историята, да я "казваш". Да пишеш върху Миналото…

- Удоволствието да ловуваш, да търсиш непознати, неназовани неща… Митът за "Индиана Джоунс"… Загадъчните тайни на археологията...

- Имитацията на някой друг (твой преподавател, твой научен ръководител), който те вдъхновява да заимстваш начина му на мислене, начина му на изразяване, дори - тембъра на гласа му…

- Вкусът към доктринални конструкции, системи, "велики идеи", към формулирането на "принципи".

- Желанието да научиш всичко, да запомниш всичко, да разбереш всичко. Това либидо сциенди понякога става обсебващо, чак - до патология. То провокира множество грешки, множество разочарования. Трябва да се научим да укротяваме това свое желание. От друга страна, не бива да забравяме, чувството, че "всичко, което не ми е известно, е много по - важно, много по - интересно, от всичко, което зная.".

- Волята. Да да желаеш, означава да искаш да желаеш.

- Желанието да създаваш, да твориш, да оставиш някаква следа след себе си. Пък, макар и - имитирайки други преди теб. (В Древността и в Средновековието, не съществувало авторското право. Плагиатството и имитацията се смятали за "придържане към традициите".)

- Желанието да отидеш отвъд видимото, отвъд изследваното, отвъд познатото, отвъд известното. Това е увлечението по "непознатата" история, предчувствието за това, което е важно, възбуждането от невидимото, от подземието… Това желание за изследване е много важно. (Всичко, което е известно, вече не е толкова интересно).

- Общуването с мъртвите неща, желанието да откриеш изчезналото време… Но зад това романтично усещане се крие усещането за Смъртта, както - и усещането за своята собствена смърт. Желанието за история е свързано с това присъствие - без да бъде признато ясно. (Историкът, по правило, отказва да разяснява своите връзки със Смъртта. Защото неговата професия ежедневно му напомня присъствието на смъртта и суетата на света.)

В крайна сметка, историкът се превръща в пленник, в затворник на мъртвите неща, поставен в капан от тях; той живее ЧРЕЗ миналото, ЧРЕЗ мъртвите хора. Той живее ОТ, ЧРЕЗ и ЗА науката си.

Това е едно странно, едно ненормално delectatio (опиянение). Историкът е обсебен от миналото и от хората, живели в миналото.

---

Темата е премного обширна. По-нататък може да довърша мислите си по нея.

Редактирано Октомври 12, 2012 от ISTORIK

[nik1]

Чак няма да ти целуна ръка, но бих я стиснал Много често не харесвам тезите ти, но ти здраво си правиш труда да посочваш източници. Не е лъжа, че ние понякога я караме по инерция.

Благодаря ти за стискането на ръката.

Макар и да не сме на едни и същи позици по много въпроси и спорим доста, аз знам че си умен и буден ..нямах предвид теб по-горе

[ISTORIK]

Nik1, надявам се че отговорите ми, дадени по-горе, ще те удовлетворят, поне - частично.

[Gravity]

Някой може ли да даде линк или пример от тези тестове за фунционална грамотност. Рових се из нета, но намерих само тестове за грамотност.

[ISTORIK]

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=tests%20for%20functional%20literacy&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCQQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.nmmra.org%2Fresources%2FPhysician%2F152_1485.pdf&ei=qt93UPGlC4zIswaJkYCIDQ&usg=AFQjCNFIOEo-PJ5gp9tkULOLmo8ZLjI_2g

[Gravity]

Благодаря. Предполагам тези на български са подобни. Теста е изключително елементарен и все още ми е трудно да повярвам, че 40% от 16 годишните се провалят на такъв тест!

[ISTORIK]

Е, този тест може да се окаже, че е за по-млади.

Редактирано Октомври 12, 2012 от ISTORIK

[Gravity]

Е, този тест може да се окаже, че е за по-млади.

Добре, а на какво се базира информацията за 40-те процента?

[nik1]

Nik1, надявам се че отговорите ми, дадени по-горе, ще те удовлетворят, поне - частично.

Благодаря. Отговорите ме удовлетворяват напълно!

[ISTORIK]

Добре, а на какво се базира информацията за 40-те процента?

41% неграмотни българи. Ама - тотално или пък - частично са неграмотни? Не става ясно.

Това е изследване на Европейската комисия (ЕК) от 2009 г.

Редактирано Октомври 13, 2012 от ISTORIK

[kramer]

Повече от половината българи между 25 и 64 г. възраст не са прочели и една книга през последната година

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8+%D0%BD%D0%B5+%D1%81%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CB8QFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.bnews.bg%2Farticle-59752&ei=gUh5UILkHIzPsgbc2oHQAw&usg=AFQjCNHdMH1UW-8sHahJZl85GPUUnMmuKA

[Gravity]

41% неграмотни българи. Ама - тотално или пък - частично са неграмотни? Не става ясно.

Това е изследване на Европейската комисия (ЕК) от 2009 г.

Хубаво щеше да е ако може да се намери информацията. Не видях нищо в линковете от първия пост. Да подчертая, че не изказвам съмнение относно резултатите и не намеквам за некоректно представяне на информация. Просто оставам неубеден, че тези резултати са повод за тревога. Продължавам да съм много скептично настроен към това дали въпросните тестове найстина тестват грамотност и функционална грамотност. По-точно, тестовете разбира се тестват това което те наричат грамотност, но какъв е проблема ако човек е неграмотен по тези критерии! Аз съм почти убеден, че макар и да не съм на 16 и да съм прочел и писал много повече от 16 годишен, също ще се проваля на такъв тест и всъщото време не мисля, че това ми пречи по какъвто и да е било начин в ежедневието. Намерих няколко теста за грамотност и ги попълних, на повечето си изкарах съвсем заслужени двойки. Естествено тези тестове най-вероятно са други. (Интересно, че на англииски излизам отличник.)

[КГ125]

Цитираното по-горе изследване от Ник1 обяснява ли ескалацията на девиантно поведение сред учениците и как се връзва то със систематизирането на културите, предложено от Хофестеде?

това за коя култура е по-типично, или е типично за всяка култура, където липсва умереният, но присъстващ авторитет на инстутицията:

Това каква култура е - равновластна, неравновластна, мека, твърда, или каква? Ако го сравним с една българска гимназия от 1900 г., 1980 г.???

А? Какво стана сега...

За 250-ти път ще ви кажа, че обяснението на различните социални явления с културните различия може да се окаже жестока манипулация, ако не се цени адекватно в цялостната система на социалнопсихологическите, политически и изобщо обществени ситуации.

Защото Хофстеде визира един много спорни и много фундаментални ситуации, но ги визира в статика, а те не са статични. Исторически се изменят. Де е Италия, де е Рим...

Де е България от 1912, де е сегашната...

Знаете ли какво е това на видеото. Това е краят. Кръстете се децата ви да са нормални и добре възпитани, защото там, дето отиват всеки ден това няма да се случи

Подходът, който Ник1 ни предалага, обяснява горното явление с културни особености. Това е дълбоко неадекватно. То е резултат на недовършена институционална и интеграционна промяна, на разрушаването на старите институционални правила и на приемането на изключително неадекватни нови такива, дори на липсата им.

С помитането на социалистическите ограничения пометохме и добрият стар български морал, а трябваше да се върнем към него, особено в образованието.

Не забравяйте какви хора е създавала едно време българската образователна система, от Османско време та дори ако щете до 1991 г....

Или, процесите не са статични, за да бъдат изследвани в статика. Те са динаимични. Такива изследвания ни показват, евентуално конкретната картина, но в мига, в който почнат да се отнасят към по-генерални обяснение или към обяснения на политическа или стопанска проблематика, те се превърщат в:

- неадекватни тези;

и/или

- манипулативни такива; Подменящи адекватното вглеждане в социалната структура, когато констатираме някаква социална проблематика.

А тая, с която се занимава настоящата тема, е много драстична.

Редактирано Октомври 13, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Форумът е показателен за това какво е историята - играчка, занимавка, идеологическа к..ва..

Интересно - историята е манипулативна, а културологията - не? ??

[Emil z Lonneberg]

Може ли да си кажа, това, което ми тежи на душата?

Ми не обичам ботаника. Едва отварях учебника. И бях за тройка.

Същото беше по логика и география. Почви, ветрове, ужаси.

...

И учителите по география и логика бяха някакси благосклонни към мен, щото бях в друго силен.

Но иначе по техните предмети - бях нула. Без лоши чувства, просто камъните не са ми интерес. Нито проводящите снопчета.

...

Аз калпав ученик ли бях, или добър? Това ми е въпроса към вас.

Защото чета за калпавите ученици и се чудя аз къде да се сложа.

[nik1]

Интересно - историята е манипулативна, а културологията - не? ??

??

И какво му е интересното? ??

Вместо да демогостваш и популизираш, мощеше да се опиташ да направиш някакъв анализ ( да почетеш и да помислиш) и да си отговориш на въпроса каква е разликата между история и съпоставително културознание..

И ако не можеш да си отговориш на въпрса, то никой не може да ти отговори..

[nik1]

Подходът, който Ник1 ни предалага, обяснява горното явление с културни особености. Това е дълбоко неадекватно.

Дълбоката неадекеатност е при теб, приятелю.. Вместо да се опитваш да ми вкарваш греди, вземи си извади гредите от твоите очи: Подходът не мои, нито е предложен от мен, а от мастити и запознати с метерията (Виж какви отпратки и цитати съм дал в темата)..

Или, процесите не са статични, за да бъдат изследвани в статика. Те са динаимични.

Ти нищо не разбираш, нито желаеш или пък можеш да разбререш от съпоствителното културознание, защото поне 30-40- пъти съм обяснил и съм дал източници (и лично на теб) за това че нищо статично няма в културата.

(Или пък демогостваш??)

Такива изследвания ни показват, евентуално конкретната картина, но в мига, в който почнат да се отнасят към по-генерални обяснение или към обяснения на политическа или стопанска проблематика, те се превърщат в:

- неадекватни тези;

и/или

- манипулативни такива; Подменящи адекватното вглеждане в социалната структура, когато констатираме някаква социална проблематика.

Можеш ли да докажеш "неадекватността" и "манипулативността на тезите"?

Популисткото ти и емоционално мнение изобщо не ме интересува, запази го за някъде другаде..

А ти както твърдиш че преди не е имало функцинална неграмотност, и че "обръщането на социалните структури (КАКВО ЗНАЧИ ТОВА АДЖЕБА) е причината за нея, без да докажеш или покажеш с данни че преди не с имало такава- адекватено и неманупулативно ли "тезираш"?

Айде моля ти се - виж себе си, пък си извади гредите от очите си, и после критикувай, защото

става като в приказката "крадеца вика дръжте крадеца"

[nik1]

От крамерчо и КГ125 очаквам да ми покажат данни че преди 1980 или 1990 година процентът на функционално неграмотните българи е бил по -нисък, отколкото е сега.

И двамата изтъквате и приемате това за факт (ако можете да анализирате писанията си - ще го знаете, но аз имам съмнения че анализирате писанията си)

Редактирано Декември 12, 2012 от nik1

[Emil z Lonneberg]

функционално-неграмотни? това пък какво ли е?

сигурно не правят разлика между неВрон и неФрон?