Образованието в България - днес

[Doris]

Успокойте се, огромното мнозинство от образите в учебника са на бледолики. С изключение на Пако де Лусия, няколко чернокожи и роми. Клипчето е тенденциозно и невярно. От пръв поглед си личи.

[vorfax]

Успокойте се, огромното мнозинство от образите в учебника са на бледолики. С изключение на Пако де Лусия, няколко чернокожи и роми. Клипчето е тенденциозно и невярно. От пръв поглед си личи.

Сайта на който е излъчено подкрепя думите ти. Само не разбрах защо за сватба е илюстрирана циганската, като отколешна традиция е тридневните им сватби да не завършват в гражданското, за да не се фъргат пари на вятъра, а тази основна уж единица на обществото - семейството, е толкова ценена при тях, че нарочно всичките си деца записват като без баща, за да се открият хоризонтите на поредната цицка в социалното подпомагане наречена "самотна майка".

[JImBeam]

Успокойте се, огромното мнозинство от образите в учебника са на бледолики. С изключение на Пако де Лусия, няколко чернокожи и роми. Клипчето е тенденциозно и невярно. От пръв поглед си личи.

В случая не обсъждаме клипчето, а образованието и в частност - учебника. Не слушай какво ти говори момата, ами гледай какво пише и какви картинки има в това книжле което някой е кръстил "учебник". Особено "тенденциозна и невярна" е страницата от книжлето, която се вижда на 24 сек. от клипа.

Редактирано Октомври 3, 2013 от JImBeam

[Doris]

Джими, докато ти гледаш клипчето, аз държа учебника в ръцете си. Занимавам се с книги и в частност учебници професионално, така че ако искаш можеш просто да се довериш на мнението ми, ако не искаш мога да ти го разнищя от кора до кора.

Въпросният учебник и преди е бил критикуван в този форум заради една песничка:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12844&hl=%2B%F8%E0%F0%E5%ED%E8+%2B%EA%EE%EB%F6%E0#entry225003

За оркестър "Карандила" , който е на 24 сек. от клипа, всеки има право на мнение, но той наистина е голямо име, прави и етно-джаз изпълнения.

Частта за увреждането на природата е откровено фалшива. Текстът е точно с обратния смисъл.

Сайта на който е излъчено подкрепя думите ти. Само не разбрах защо за сватба е илюстрирана циганската, като отколешна традиция е тридневните им сватби да не завършват в гражданското, за да не се фъргат пари на вятъра, а тази основна уж единица на обществото - семейството, е толкова ценена при тях, че нарочно всичките си деца записват като без баща, за да се открият хоризонтите на поредната цицка в социалното подпомагане наречена "самотна майка".

Може би защото това е само учебник по музика, за това в него няма политическа дискусия.

[JImBeam]

За оркестър "Карандила" , който е на 24 сек. от клипа, .....

С този цигански катун, и без реклама в книжлето, така или иначе ще се "срещнат" , но с такива творби срещите са на изчезване

http://youtu.be/BP7WGKWPZKg

Редактирано Октомври 3, 2013 от JImBeam

[Doris]

В учебника за девети клас има тема за българската популярна музика, но Емил Димитров са го пропуснали. Споменават се Богдана Карадочева, Вили Казасян, Щурците, Георги Минчев, Лили Иванова, Диана експрес, ФСБ...

Лично аз не съм доволна от обучението по музика в обикновеното българско училище. Много несериозно се гледа на този предмет и учениците остават без музикална култура, освен ако не се обучават някъде допълнително. Същото може да се каже и за изобразителното изкуство и за спорта.

Редактирано Октомври 4, 2013 от Doris

[IvanDonev]

Цялата образователна система е сбъркана.Учат се всякакви безполезни неща, но никой не учи учениците как да постигат целите си, как да печелят пари и да разпределят бюджета си, как да инвестират, как да общуват помежду си.

[vorfax]

Дорис ми даде една идея. Още като ученик помня, че нашите учителки по физическа култура ни пъдеха от часовете за да могат да пафкат в кафенетата в града. Не само, че нищо не сме учели, нито сме се възпитали с тази "култура", но и даже нямаше една читава топка да се раздвижим от сковаването на чиновете, които прилежно търкахме без да ни щукне и да избягаме от един час.

Днешната култура е оставила назад мъдростта и знанията, като ги е заместила с чисто материалната страна на живота изразена в бицепси, силикон, задници, коли, чанти и от този род. И си мисля, не е ли това благодатната среда за развитието на спорта в България.

Дъвкано е, че 60% от българите умират (умираме) от сърдечно-съдови болести. Във връзка с това се говори за лекарства, за болници, за апаратура... Не е ли по-добре да лекуваме болестта, вместо симптомите и да се действа превантивно, а не когато каруцата затъне в калта?

Защо няма 5 часа физическа култура в учебната програма? Аз ще ви кажа. Защото никой не възприема предмета насериозно. Никой не знае какво и е културното, никой не знае, че по тази дисциплина има безкрайно много неща в които може да се възпита. Часът по физкултура е свободен час. Отделно материалната база, ритането на спукана топка и неотоплените салони отблъскват и малкото смелчаци решили да носят екип за да поиграят половин час в училище.

Мит е, че сърдечно-съдовите болести застрашават само възрастните хора. Децата също са изложени на висок риск, особено когато фактори като неправилното хранене, липсата на физическа активност и излагането на вредна среда, причинена от тютюнопушене, например, са налице. С днешното желание на младежта да спортува се изражда в трупане на маса, именно заради липсата на физическа култура. Ако се инвестира в зали и училища децата да спортуват, то това ще облекчи националния бюджет с милиарди лева спестени от лечение. В един "по-добър свят" ще си имаме Висша лига по футбол подобна на английската, а доказано добрите гени на българите в разнообразни спортове ще жънат успехи в далеч по-цивилизовани условия за подготовка.

Ха дано, ама надали...

[goshawk]

Според мен, проблема в българското школо е много по - сериозен от калпави учебници, некомпетентно министерство, незаинтересовани преподаватели и безхаберни родители!

Със сигурност, всеки може да посочи изключение, които да потвърдят горното правило (изключенията потвърждават правилото).

Проблема е че, никой не учи децата как да учат, това е нещото което трябва на всички ни - способността да се учим!

Като ученик редовно получавах доста слаби оценки, защото не споделях мнението на преподавателите си, което не се различаваше от написаното в учебника. Ми, то, ако е така мога и сам да си го прочета, все пак и учебника е книга!

Децата влизат в час, идва преподавател, изприказва си почти дословно урока и си заминава!

Ама, примерите не се изчерпват с тези в буквара, защо никой не седне да разкаже нещичко на хлапетата, което го няма в учебниците?

Същото е и в университетите!

Свидетел съм как колеги биолози, защитавайки учителски права не напускаха параметрите на учебника, защото нямаха достатъчно познания и рискуваха да се омотат като пате в калчища.

Какво се получава?

Едни некомпетентни хора имат претенции да са образец, инстанция, учители ... формират мирогледа на младите хора!

Да си учител не е професия - това е призвание.

Нека някой да ми обясни как гордото, достолепно, пропито с уважение "Даскал", във време оно, пропадна до унизителното и презрително обръщение "даскали" днес?

Горе - долу подобна е ситуацията и с родителите.

Да не навлизам в подробности и тук, примерите може да видите всеки ден по кафенета и кръчми (а и не е обект на тази дискусия).

И понеже никой не иска да е виновен, всички си прехвърлят топката.

[ISTORIK]

Според мен, проблема в българското школо е много по - сериозен от калпави учебници, некомпетентно министерство, незаинтересовани преподаватели и безхаберни родители!

Със сигурност, всеки може да посочи изключение, които да потвърдят горното правило (изключенията потвърждават правилото).

Проблема е че, никой не учи децата как да учат, това е нещото което трябва на всички ни - способността да се учим!

Като ученик редовно получавах доста слаби оценки, защото не споделях мнението на преподавателите си, което не се различаваше от написаното в учебника. Ми, то, ако е така мога и сам да си го прочета, все пак и учебникът е книга!

Децата влизат в час, идва преподавател, изприказва си почти дословно урока и си заминава!

Ама, примерите не се изчерпват с тези в буквара, защо никой не седне да разкаже нещичко на хлапетата, което го няма в учебниците?

Същото е и в университетите!

Свидетел съм как колеги биолози, защитавайки учителски права, не напускат параметрите на учебника, защото нямаха достатъчно познания и рискуваха да се омотат като пате в калчища.

Какво се получава?

Едни некомпетентни хора имат претенции да са образец, инстанция, учители ... формират мирогледа на младите хора!

Да си учител не е професия - това е призвание. Нека някой да ми обясни как гордото, достолепно, пропито с уважение "Даскал", във време оно, пропадна до унизителното и презрително обръщение "даскали" днес?

Горе - долу подобна е ситуацията и с родителите.

Да не навлизам в подробности и тук, примерите може да видите всеки ден по кафенета и кръчми (а и не е обект на тази дискусия).

И понеже никой не иска да е виновен, всички си прехвърлят топката.

Да, има учители, които се хвалят, че учениците им знаят учебника наизуст. Но няма идеален учебник (особено - по история!). Никой учебник не предлага идеалния вариант от тематични урочни единици, пък и в някои от учебниците има разни грешчици, които често остават незабелязани и некоригирани дори и от учителя. А същите учители не са казали на учениците си нищо извън учебника. Нито дума в повече, нито дума встрани! Да не говорим, че най-често учителите избират най-смотания и най-скучния учебник, онзи, който е и най-пестелив откъм информация.

А по всяка учебна дисциплина има по няколко учебника, които се допълват взаимно.

Такива учители са не само излишни, те са вредни. Те папагалстват, рецитирайки постулатите, дадени в учебника. Сами не се развиват, не четат научна литература и научна периодика, не следят развитието на собствената си наука.

Учебникът е само един ориентир в морето от знания, при наличието на множество други алтернативни учебници на различни автори или авторски колективи, на купища научна литература, купища научни и научно-популярни списания, купища енциклопедии, купища научно-популярни филми (давани по научни и ненаучни телевизионни канали или налични в интернет) уикипедия, уеб сайтове, научни уеб форуми, компютърни игри на образователна тематика, търсачки от ранга на Google, Yahoo, Qwant... Има и научни кафенета...

С други думи, алтернативното и неформално образование е навсякъде около нас. Достатъчно е само наличие на интерес от страна на учащите се и самообучаващите се.

За студентите има програми за чуждестранен обмен като Еразмус.

А я има и стратегията на ЕС за обучение през целия живот...

Както казваме ние - каратистите: "Пътят пред нас е открит!"...

[vorfax]

Според мен, проблема в българското школо е много по - сериозен от калпави учебници, некомпетентно министерство, незаинтересовани преподаватели и безхаберни родители!

...

Проблема е че, никой не учи децата как да учат, това е нещото което трябва на всички ни - способността да се учим!

...

Децата влизат в час, идва преподавател, изприказва си почти дословно урока и си заминава!

Ама, примерите не се изчерпват с тези в буквара, защо никой не седне да разкаже нещичко на хлапетата, което го няма в учебниците?

...

Какво се получава?

Едни некомпетентни хора имат претенции да са образец, инстанция, учители ... формират мирогледа на младите хора!

Да си учител не е професия - това е призвание.

Нека някой да ми обясни как гордото, достолепно, пропито с уважение "Даскал", във време оно, пропадна до унизителното и презрително обръщение "даскали" днес?

Горе - долу подобна е ситуацията и с родителите.

Да не навлизам в подробности и тук, примерите може да видите всеки ден по кафенета и кръчми (а и не е обект на тази дискусия).

И понеже никой не иска да е виновен, всички си прехвърлят топката.

Преподаването на материал извън учебния план е незаконно. Пресен е случая с учителката по литература дала за изучавани автори, които ги няма в годишния план.

Все още не разбирам защо се налага тази представа, че българските учебници са лоши. Само защото в тях може да се открият грешки ли? Защото с това те не се различават от никоя друга нация. Не ми е ясно и учебниците по които ние сме учили защо никой не се е занимавал да обяснява, че са лоши, а резултатите от обучението по тях са че сме имали сред най-качественото образование в Европа. Вече писах веднъж, че в учебниците трябва нарочно да бъде тъпкан висок стил на изразяване, нарочно трябва да се пишат И изречения по 1 страница, да не се търси простотата, която е начин за комуникация в маалата. Ако един учебник е лесен, това значи че няма образователна стойност в него. Мозъкът се развива, когато бъде поставян пред изпитания, когато се подлага на стрес (за това има интересна статия, която може да приведа в подкрепа), натоварване, болка ако щете. Все пак да не забравяме, че не всеки ученик е амбициозен да има отличен успех, нито има волята за това. Измислени са и други оценки - много добра, добра, средна, като всяка от тях също предоставя диплома за завършено образование. Родителя гледа тройката на детето си, чете учебник, за който е прекалено прост за да разбере и заключението му е, че учебника е лош. На ученика му е трудно. Заключението същото: учебника е лош, неясен, труден, завоалиран. За такива хора трябва да измислят учебници, където математика до 12-ти клас изучава събиране на едноцифрени числа, българския език да се изучава до азбуката, биологията да се изучава до имената на животните на село, астрономия до това колко планети има в Слънчевата система.

Образованието има много цели и една от тях е да отсее плявата. За съжаление мързела и достъпните забавления в съвременния свят са превърнали плявата в мнозинство, което си е измислило оправданието, че щом не е научило урока си, за това е виновен учебника. Престанете с тази заблуда. Достатъчно е лансираха и медиите, заради 5 глупости писани в няколко учебника. Ако учениците прочетат половината от учебниците си и запомнят четвърт от тях, образованието в България няма да е по-лошо от това в Европа.

Относно даскалъка. Заплатата на един учител трябва да е сред най-високите в страната. Досети се защо се назначават демотивирани учители, такива хора, които не стават за друга работа, такива заети с битови проблеми пред възможността да се подготвят с иновации, творчество, саморазвитие. Защото няма конкуренция. Средна възраст на учителите - 50-60 години, няма приемственост. Когато няма конкуренция и рака е риба. А тази професия се превърна в ниско платена и се измести към бюрократична. Ако учителят ти идва с Ферари на училище ще си казваш "има файда от ученето". Ако идва пеша и е с развалени зъби, за които няма пари да ги оправи "науката е слънце" ама друг път. Еталон може да бъде онова, което представлява успешна кариера в обществото. Реализацията на 20 години учили и 30 работили учители е еквивалента на бакшиши на барман или сервитьорка.

За дословното рецитиране на урока: Какво лошо видяхте в това? Не разбирам. Предпочитате да го срича или да не може да го каже ли? Предпочитате да се говори за неща, които не са приети от МОН ли? Или вместо задължителния научен подход на преподаване часовете да минават в "Пък един комшу си направи трушия и сега ще ви кажа съставките". Май някой тук са забравили, че учителите са на работа там и спазват дълъг списък с ограничения. Примерно нямат право да използват умалителни, като "триъгълничето". Не могат да говорят за неща, които ги няма в учебника. Личните им вкусове не са никакъв аргумент. Нали по-горе дадох линк -съдят една такава, за неспазване на длъжностната и характеристика.

В България образованието е ниско, защото учениците не си сядат на дупетата за да учат. А това, че има по-интересни и по-лесни неща от ученето се изтъква като оправдание!?? За сериозен форум като този това е илюстрация, че промиването на мозъци от медиите работи независимо чии са мозъците.

За способността да учим: Сам си изградих методи по които да запомням по-лесно сложна или обемиста информация. Вярно, никой не ми спести това усилие, но аз съзнавам първо, че това беше индивидуално за мен (визуална памет, логическо мислене, влошени умения да уча наизуст) и второ, единственото нужно и оказало се достатъчно условие това да го направя беше... желанието. От мозък не е лишен никой. Който смята, че друг трябва да измисля вечно вместо него решение на проблемите му, представете си какъв работник ще стане като завърши училище.

И последно, за това какво аджеба трябва да правят учителите в училище. Учителя е човек, който представя информацията от учебниците в достъпен вид. Дава примери, упражнява, оказва контрол с изпитване, знае достатъчно, че да може да отговори на въпроси, поощрява и наказва. Не е негова работа да говори с патос за дробите, да се преоблича като капитан Кук като говори за Магелан или да се плези като говор за Айнщайн. Вдъхновяващ учител това "животно" ще да е човек, който си обича работата, който се старае и не я претупва. Обаче много преувеличено се прехвърля на неговите плещи формирането на възпитание или ценности сред подрастващите. Държанието на магазинерката също ги формира, но никой не я нарича лоша, затова че не е в настроение да поздрави или се усмихне. Да, много е важна ролята на учителя в наши дни и нека ви кажа защо. Защото само на него се разчита. Защото всички са вдигнали ръце от задълженията си към децата, включително мнозинството от родителите са ги оставили на произвола, държавата не инвестира в образованието и кара ниско платените си чиновници наричани учители да си оправят документацията в час. Учителят е последната надежда за нашите деца. Мразете го, винете го, но това няма да промени истината, че само на него се разчита.

[vorfax]

“Какъв съвременен будител? Това сравнение е толкова претенциозно.” Днес, в Деня на будителите Валерий Тодоров получи годишната награда “Даскал Ботьо Петков”. Неслучайно фондация “Христо Ботйов” е избрала този ден - един от малкото поводи учителската професия да се оцени с дължимото уважение, за да дава награда на най-добрия педагог в хуманитарния профил.

Със съжаление учителят отбелязва, че неговата наука е най-пострадалата от политически влияния. “Историята е чувствителна към политическите промени, не е като математиката. Вярно е, че се пише от победителите, но и днешните учебници са заразени с инерцията на историческите парадигми, формирани през 60-те години на миналия век.”

В днешните учебници има много неточности и абсурдни трактовки които ги правят неактуални.

Според него и семейната среда е изключително важна, защото често му се налага да усеща как политическите пристрастия на родителите се вменяват на децата им. “Почти във всеки учебник има пасажи, които забранявам да се учат, защото са очевидно манипулативни. Когато представям материала, изрично отбелязвам какво учениците да не вземат под внимание. Случва се след това при изпит детето да е назубрило урока от учебника и да се позовава на зачеркнатия текст”, казва с усмивка Тородов. Но веднага уточнява, че това не е масовият случай, тъй като хуманитарната гимназия е за деца с афинитет към тези науки.

Учителят винаги предупреждава възпитаниците си да внимават с интернет, защото там могат да се натъкнат на много изкривена информация. Морето от данни може да бъде контрапродуктивно, ако не знаеш какво и къде да търсиш.

Тодоров отбелязва, че през последните години качеството на випуските намалява, което се дължи на образователната система като цяло. Гимназиите се стремят да запишат повече ученици, а висшите училища са толкова много, че почти безкритично приемат всеки, който пожелае да учи.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2408249

[Elemag]

В учебника за девети клас има тема за българската популярна музика, но Емил Димитров са го пропуснали. Споменават се Богдана Карадочева, Вили Казасян, Щурците, Георги Минчев, Лили Иванова, Диана експрес, ФСБ...

Ако това е така все едно по история да е пропуснат Аспарух примерно

[vorfax]

Ако това е така все едно по история да е пропуснат Аспарух примерно

Там проблема е, че часовете са малко и не стигат.

5-6 клас - по 2

7-9 клас - по 1

[vorfax]

Учителските колективи приличат на женски пенсионерски клубове. Средната възраст на българския учител е 55 години. След 10 години повечето ще са пенсионирани.

В Европа средствата за образование, които заделят страните, са средно 5.2% от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия препоръча на страните членки да отделят поне 6% от брутния вътрешен продукт за образование.

2 869,3 млн. лв. са планирани за българското училище, което увеличава процента от брутния вътрешен продукт за този отрасъл с 0,1 - от 3,4 тази година на 3,5% от БВП догодина. Като отчетем, че България има най-ниския брутен вътрешен продукт в целия ЕС, полувенчатото инвестиране в образованост не стига и за полуграмотност, но пък ражда богата реколта от полуидиоти (лични наблюдения).

Като процент от БВП разходите за образование са пети приоритет.

Науката е първи приоритет в стратегиите на ЕС. България влага за наука най-ниския процент от БВП в сравнение с всички останали сектори. Парите за наука през 2013 г. се намаляват с още 0,05%, както и процентът от БВП за наука спада. България е единствената страна в ЕС, която намали инвестициите за наука до 0,2% от БВП при средно 2% в ЕС.
БАН е единствената институция със замразен бюджет от 2010 г. насам; единствената, в която държавата не покрива заплатите, не дават никакви пари за ток и парно, нито пък за научна дейност. Работещите в БАН - с най-високата квалификация в страната, са със средна заплата 571 лв.

Бюджетът за образование в България е по-нисък от страни от третия свят! Поствам това, защото в медиите често чета, че се инвестира все повече и все повече в образование, а прочетох, че дори последните години парите за образование са били НАМАЛЕНИ.

[ISTORIK]

През 2001-2002 преподавах история на България на 12-ти клас (тогава - 11*-ти = 11-ти звезден). Часовете бяха по 3 на седмица и едва смогнах да преподам целия учебен материал - на косъм.

Сега часовете в 12-ти клас (по програма за 11-ти) са по 2 на седмица и учениците, освен това, завършват и по-рано - заради абитуриентските балове и предварителните изпити в университетите.

А часовете в 9-ти клас (по програма за 8-ми = средновековие) са по 1 в първия срок и по 2 през втория срок (или - обратното, няма значение).

В 10-ти и 11-ти клас (съответно - по програма за за 9-ти и за 10-ти клас) са по 2 на седмица.

Според мен са твърде малко.

Учителските колективи приличат на женски пенсионерски клубове. Средната възраст на българския учител е 55 години. След 10 години повечето ще са пенсионирани.

В Европа средствата за образование, които заделят страните, са средно 5.2% от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия препоръча на страните членки да отделят поне 6% от брутния вътрешен продукт за образование.

2 869,3 млн. лв. са планирани за българското училище, което увеличава процента от брутния вътрешен продукт за този отрасъл с 0,1 - от 3,4 тази година на 3,5% от БВП догодина. Като отчетем, че България има най-ниския брутен вътрешен продукт в целия ЕС, полувенчатото инвестиране в образованост не стига и за полуграмотност, но пък ражда богата реколта от полуидиоти (лични наблюдения).

Като процент от БВП разходите за образование са пети приоритет.

Науката е първи приоритет в стратегиите на ЕС. България влага за наука най-ниския процент от БВП в сравнение с всички останали сектори. Парите за наука през 2013 г. се намаляват с още 0,05%, както и процентът от БВП за наука спада. България е единствената страна в ЕС, която намали инвестициите за наука до 0,2% от БВП при средно 2% в ЕС.
БАН е единствената институция със замразен бюджет от 2010 г. насам; единствената, в която държавата не покрива заплатите, не дават никакви пари за ток и парно, нито пък за научна дейност. Работещите в БАН - с най-високата квалификация в страната, са със средна заплата 571 лв.

Бюджетът за образование в България е по-нисък от страни от третия свят! Поствам това, защото в медиите често чета, че се инвестира все повече и все повече в образование, а прочетох, че дори последните години парите за образование са били НАМАЛЕНИ.

Би трябвало държавата да отделя поне 3% от БВП за наука и поне 6% от БВП за образование.

Финансирането на науката и на образованието във време на криза може да помогне за нейното преодоляване и за елиминирането на причините, които биха довели до следваща такава криза.

Редактирано Ноември 3, 2013 от ISTORIK

[Atom]

Наясно ли сме какво искаме от образователната система?

За да фиксираме проблемите трябва първо да знаем какво целим на всеки един етап от образованието на децата.

За началното образование е ясно - целта е грамотност (умения за четене, писане, смятане). Какво обаче очакваме да има на финала на основното, средното или висшето образование?

Не трябва ли първо да си отговорим на тези въпроси, а едва след това да търсим кусури на образователната система и какво трябва да се промени за да постигнем това което искаме.

[goshawk]

Наясно ли сме какво искаме от образователната система?

Мисля, че е ясно какво трябва да се очаква от образователната система - да създава кадри.

Както казваш, за началното образование е ясно - грамотност, която напоследък хич я няма, не е рядко явление деца в 5 - 6 клас да допускат елементарни правописни и правоговорни грешки.

Сега, какъв трябва да е резултата на финала на следващите нива, според мен:

основно - децата да имат ясна идея с какво искат да се занимават;

средно - преди всичко, младежите трябва да са се научили да учат (не разбирайте буквалното зубкане на бумагите!), защото с каквото и да се захванат ще трябва да усвояват нови и нови знания, за да се развиват и вървят напред; а тези които са решили, че им стига толкова учене, да са усвоили добре занаята с който ще си "вадят" хляба;

висше - там е ясно - добре подготвен специалист, в съответната област, знаещ нещата и на практика, а не както е в момента само на теория.

На теория нещата изглеждат, според мен, така (описаното по - горе), но на практика ситуацията е доста по - различна:

девалвация на образованието, като това най - ясно личи при завършването на висшето образование - маса млади хора имащи илюзорна теоретична представа за специалността която са завършили. Всичко това е резултат от не дозавършени процеси в по - долните нива (без значение дали са отговорни самите ученици, учителите или родителите) и безсмисленото раздуване на ценза за много от професиите.

Към това да прибавил липсата на научно - техническа база и абсолютната абдикация на държава и родители и оттук - натам може да дефинираме проблеми ... и проблеми ... и проблеми ...

Но, все пак, си мисля, че в последните години нещата малко, по - малко се поправят.

Санират се училищни сгради, постепенно се подобрява техническата база, завръщат се занималните, но не в смисъла "да си напишем домашното", работи се по различни научно - образователни проекти и т.н.

Все пак си остава проблема с реализацията, особено след висшето образование.

Редактирано Август 2, 2014 от goshawk

[ISTORIK]

Терминът „качество в образованието” в огромен процент от случаите се свързва с клишета и с популистки лозунги.

***

Как стоят нещата в действителност?

Различните заинтересовани страни в областта на образованието имат различно виждане по този въпрос.

Oт гледна точка на централната власт, качественото образование трябва да осигурява максимална заетост на завършилите и им позволява да създават максимална добавена стойност, за сметка на минимални държавни инвестиции.

Oт гледна точка на педагозите и хората, занимаващи се с образователна, научна и развойна дейност, качественото образование е свързано с най-новите тенденции и открития в световната наука.

От гледна точка на работодателите, качественото образование трябва да осигурява адекватни професионални умения и знания, в съзвучие с нуждите на пазара на труда.

От гледна точка на гражданското общество, качественото образование трябва да формира социално отговорни, социално ангажирани и активни граждани.

От гледна точка на самите обучаеми и семействата им, качественото образование е достъпно и им предоставя не само адекватни професионални умения, но също и уменията непрекъснато да се адаптират, квалифицират, преквалифицират и израстват в условията на един непрекъснато променящ се свят.

Макар всички гореописани аспекти на качественото образование да изглеждат разнопосочни, те могат и трябва да се интегрират в една обща визия, една обща философия за основната цел на образователната политика.

Редактирано Август 4, 2014 от ISTORIK

[Atom]

+1 за Историк. Аз обаче не вярвам, че тези разнородни интереси могат да се интегрират и да излезе нещо читаво. Не и в родните условия. Всеки дърпа чергата към себе си и с всяка промяна системата вместо да се подобри, става по-лоша.

[nik1]

Както неведнъж съм писал, има един основен принцип , който е доказан чрез практиката (това е принципът на белите страни, т.е. на равновластните култури) - образованието трябва да е насочено/ да се прави, заради тези които се образоват, заради техните интереси и добро (добре и/или подходящо образованите хора са в основата на всяко развито общество).

Когато в страни като нашата, приоритетите се поставят от силните на деня или от управляващите и те рядко са в синхрон с основния принцип, т.е когато пирамидата се обърне (виждам че и историк не е наясно с горния принцип, и той повтаря каквото е чул в популярното пространство, примайки желаното и възможносто за действително) - кашата/бозата става пълна.

-------------------

Историк, както съм писал в друга тема (за функционалната неграмотност) - педагозите/системата трябва да решите основения си проблем първо (проблема на проблемите) - намаляване на възраствата разлика между учители и ученици, (това се прави в белите страни и страните от Източна Азия за да намалее културното и властовото отстояние между учители и ученици, т.е за има комуникация и "интересиране"; Резултаите от такива мерки са смайващи), изобщо за да можете да изкарвате функционално грамотни и интересирани хора.

/Функционланата неграмотност е следствие от дезинтересирането в още в ранна възраст, в първите няколко години от образованието/

Мислиш ли че му дреме на функционално неграмотния /дезинтересирания това че в преподавания материал са включени най-новите тенденции?

[nik1]

От гледна точка на работодателите, качественото образование трябва да осигурява адекватни професионални умения и знания, в съзвучие с нуждите на пазара на труда.

Това не е точно така.

Вярното е:

1.Образователната система трябва да осигури изобщо необходимото като количество за пазара на труда образование(хора с необходимоито за пазара на труда образование

Например и образно казано - трябва да осигури достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори - това са професии за които има в България в момента има недостиг при предлагането.

2. Аз съм ментор (от страна на работаделя) по една програма на МОН , финасирана от основно от ЕС и ("Студенстки практики") и многогодишен ментор/учител на стажанти - писал съм и друг път по този въпрос:

адекватните професионални умения и знания се придобиват на работното място (чрез обучение, самообучение, курсове- базови и специлизирани)

Това също е принцип, който не се разбира много добре в популярното пространство, заради изказванията и медийното толериране на някои работодатели, основно в областта на ИТ (които плащат високи заплати и очакватат при тях хората да дойдат, да седнат и веднага да започнат да им правят пари), на които им се иска този принцип да не е верен, т.е те приемат желаното от тях за действително.

В областта в която работя - един бакалъв, магистър, или доктор дори и този човек да е получил образованието си в Харвард, трябва да се обучава минимум 6 месеца до една година (минимум) , за да може да започне да работи (съвсем) самостоятелно като специалист на фирмата.

(така е и в банките и финансовата сфера)

Редактирано Август 6, 2014 от nik1

[Atom]

Както неведнъж съм писал, има един основен принцип , който е доказан чрез практиката (това е принципът на белите страни, т.е. на равновластните култури) - образованието трябва да е насочено/ да се прави, заради тези които се образоват, заради техните интереси и добро (добре и/или подходящо образованите хора са в основата на всяко развито общество).

Това е безспорно. Как обаче на практика системата може да се осъвремени сама, при положение, че културата ни е неравновластна? Щем не щем пак трябва да стане отгоре. И тук вече идва големият проблем по разрешаването на противоречия за които спомена Историк.

Например за целта на висшето образование?

1 - Да те направи "добре подготвен специалист, в съответната област, знаещ нещата и на практика, а не както е в момента само на теория." Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са германските Fachhochschule.

2- Да дава гъвкави умения и възможност за адаптация и преквалификация в един променящ се свят. Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са американските Liberal arts.

И двата типа учебни заведения са създадени от неравновластни култури, но нито германския опит е разпространен кой знае колко в САЩ, нито американския в Германия. Каквото е ценно за всяка една култура те са си го направили. Въпросът е, знаем ли какво е ценно за нас и как трябва да променим нашата система.

[SRH]

Както е тръгнало, училището като институция започва да отмира. Все повече започвам да ставам адепт на домашното образование, ама с някакви регулации, дето да осигуряват контрол и общи стандарти за всички млади хора в страната.

[nik1]

Това е безспорно. Как обаче на практика системата може да се осъвремени сама, при положение, че културата ни е неравновластна? Щем не щем пак трябва да стане отгоре. И тук вече идва големият проблем по разрешаването на противоречия за които спомена Историк.

Например за целта на висшето образование?

1 - Да те направи "добре подготвен специалист, в съответната област, знаещ нещата и на практика, а не както е в момента само на теория." Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са германските Fachhochschule.

2- Да дава гъвкави умения и възможност за адаптация и преквалификация в един променящ се свят. Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са американските Liberal arts.

И двата типа учебни заведения са създадени от неравновластни култури, но нито германския опит е разпространен кой знае колко в САЩ, нито американския в Германия. Каквото е ценно за всяка една култура те са си го направили. Въпросът е, знаем ли какво е ценно за нас и как трябва да променим нашата система.

Системата ни трябва да се осъвременява отгоре-надолу (това сме го дискутирали в други теми), след като вече има яснота по проблема, и на власт са подходящите хора/лидери.

Както съм писал и в други теми, top-down ориeнтацията е характерна и за страните от Източна Азия (дори е по-характерна за тях), само че там лидерите са достатъчно интелигентни, за да разберат проблема, достатъчно честни за да приемат (признаят), и достатъно смели и отговорни за да го решат.

(например, в Шанхай започнаха да назначват млади хора за учители, и за една-две години постигнаха феноменален напредък)

Наш проблем е, на българското общество, че избираме и толерираме лидери и партии, които "не стават за нищо" и не правят нищо; (Колко от нас излезнаха да протестират срещу това управление??)

Нашият опит трябва да е съобразен с германския от една страна (като жалон и образец) и източноазиатския (като практика);

(американската култура е крайно различна/раздалечена от нашата)

Редактирано Август 6, 2014 от nik1