Преселниците от Поднебесната Империя в България

[nik1]

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=385&aid=9316

Преселниците от Поднебесната империя

у нас постоянно намаляват, оставащите споменават миналите години с носталгия

и изобщо не мечтаят да създават дори

и имитация на “Чайна таун“ в България

Дискретното присъствие на китайците и трудолюбието им кара българите да са по-толерантни към тях, отколкото към други групи чужденци

“Шъ ши циу шъ“ в свободен превод означава “истината за китайската реалност“. За китайската общност у нас се носят много легенди, но истината винаги остава скрита. Вероятно защото една от най-популярните максими на китаеца гласи: “Ако свети зелено, натискай педала докрай, ако е червено - гледай да заобиколиш“. Китаецът знае, че всичко се подчинява на принципа цюанси - всяко нещо в живота си има цена и можеш да го постигнеш, след като платиш: книжка на партиен секретар в завод струва $5000, в община - $8000, шофьорска книжка - $650, паспорт за чужбина - $12 000. Има провинции, в които тези документи се разиграват на търг и цените им стават астрономически. В Шанхай бизнесмен купи на търг регистрационен номер за колата си за 55 000 долара заради надписа - Z0518. Знаците имали магически смисъл, защото били близко по звучене с “направи ме богат“.

Всеки документ за китаеца е етап от живота, кариера и мерило за успеха. Затова след като веднъж го придобие, той се превръща в семейна реликва и се предава от поколение на поколение. Това е главната причина през последните десет години у нас да няма нито един умрял китаец. В Централните гробища си спомнят за едно-единствено погребение - на кореспондента на информационната агенция “Синхуа“. Труповете на умрелите китайци се кремират и праха им се отнася в родината, защото има поверие, че духът им иначе ще се прероди другаде. Паспортът на умрелия обаче веднага влиза в употреба. По документи друг човек заема освободеното от него място и заживява с новото име.

Поради това никой не знае точния брой на китайците в България. Според официалните данни на китайското посолство в София поданиците на Поднебесната империя у нас наброяват между 2000 и 3000. Самите китайци най-отговорно твърдят, че са между 4000 и 5000, а преди години се говореше, че са между 8000 и 10 000. Времето, по което прииждаха на талази, обаче е безвъзвратно отминало. В момента китайската общност намалява с всеки изминал ден.

Между 1992 и 1995 г. тенденцията е била тук да идват най-вече “дакуан“ - “охранени котараци“ - както наричат жителите на Пекин с по-висок стандарт на живот и по-добро образование. Постепенно се увеличил потокът на имигранти от Южен Китай, които пекинците смятат за по-долна категория. 90 на сто от втората вълна пришълци работят в стоковия базар “Илиянци“. За да дойдат дотук, те са броили средно по 5000 долара - толкова струва паспорт и разрешение за пътуване в България. Идването тук си е авантюра, тъй като болшинството китайци пристигат, без да знаят нито една българска дума. Повечето дори не полагат големи усилия да научат езика. Тук са дошли да си търсят късмета със семействата си. Развлеченията им са видеокасета с нов филм или бутилка, споделена най-много с някой приятел, който задължително е китаец.

Повечето от продавачите в “Илиянци“ са зарязали в родината си далеч по-престижни професии. Гащи и чорапи продава даже един компютърен специалист. Но на китайски доктор пък му се наложило да се преквалифицира в помощник-готвач.

“Влизат трима, излизат 15“, обяснява 63-годишната Наталия Симова от столичния квартал “Надежда“. Тя се оплаква единствено от шума, който вдигат съседите, но това не е нещо, което я дразни чак толкова: “Те така си говорят. Иначе са чисти и кротки и много учтиви - винаги поздравяват. Не ми пречат в никакъв случай, даже ги предпочитам пред други комшии.“

Стандартът на китайците в България е различен и личи преди всичко от района, в който живеят. Концентрацията е в софийските квартали “Надежда“, “Толстой“ и “Свобода“. Китайците не са конфликтни, не са агресивни и не влизат в остри разпри за делене на територии. Досега не е имало информация за заловен пласьор на дрога от азиатски произход, макар Китай да е родината на опиума. Повечето предпочитат бизнесът им да е на открито, а причината да се крият под чужда анонимност и десет души да се движат с един паспорт е и голямата бюрокрация около статута за временно и постоянно пребиваване, която с всяка година се увеличава все повече.

Повечето от китайците предпочитат да не се говори за тях и да са колкото се може по-незабележими, понеже: “Много крадец в България, много несто“ - споделя Ли Гуафън. - Щом се разчуе, че на някой му е потръгнало, апашите нахлуват веднага в дома му.“ Затова жилищата на повечето китайци са тъжна гледка - лишени са от много удобства и граничат с мизерията. За сметка на това обаче почти всички имат открити банкови сметки. Почти задължително е да не държат пари в брой у себе си, за да не им бъдат откраднати.

“Българите не ни мразят, защото ние нямаме лошо име“, казва д-р Нин Фън - председателят на китайската общност в България. Той е човекът, към когото те се обръщат за помощ при всеки възникнал проблем. Телефонът му звъни постоянно и то дори при семейни спорове: “Той ми каза това, а пък аз му казах това. Кажи сега кой е прав.“

Търговците следят с притеснение всяко покачване на митата за китайските стоки, тъй като това означава да вдигнат цените

Нин Фън е лекар с внушителна клиентела. Практикува редкия метод на “горещата игла“, който лекува много неща - от псориазис през алергия и дори мъжко безплодие. Първият му кабинет бил в “Лозенец“. После се преместил на бул. “Цариградско шосе“, след това поработил в Бургас. Последната му засега спирка е на ул. “Клокотница“ - близо до Централната гара. Асистира му българката Ани, която е край него от 6 години и в зависимост от случая изпълнява ролята на медицинска сестра, секретарка или портиер. В коридора се разминаваме със служителка в Централна поща, която обяснява, че ще си вземе отпуска следващата седмица, за да продължи китайското си лечение. Тя оставя на масата 15 лв. за прегледа. Още един пациент се облича в съседната стая. Неговата процедура е за 25 лв. Д-р Нин не е човек, който би тръгнал да се оплаква, тъй като графикът му е претоварен. Има дни, в които двете стаички се изпълват с хора, включително и пристигнали от провинцията.

Фамилията на доктор Нин означава “много твърд“, а малкото му име е “планински връх“. Не всички китайски имена носят такава символика. Българските фамилии Иванов и Петров по популярност сред китайците се равняват на Ван и Чао. Сред женските много тачено е името Лей, което означава неразцъфнало цвете, още пъпка. Д-р Нин обаче е кръстил дъщеря си София - на баба “ Станка.

Жена му Петя била негова пациентка, имала проблеми със слуха. Покрай лечението двамата се сближили. В кабинета на д-р Нин има няколко снимки на дъщеря му, като на едната е направена като ангелче на фона на небе с огромни звезди. “Българите казват, че прилича на китайче, а китайците - че прилича на българче. Не знам вече точно какво е“ - казва д-р Нин. София е на 6 годинки и в момента страшно обича конете. Забавленията “ са момчешки, което кара д-р Нин да смята, че е наследила доста от него. А детето на приятелите му Ва и Ма знае цели четири езика - китайски (защото го говорели вкъщи), цигански (понеже къщата им била близо до циганската махала), малко английски и доста български от детската градина. Смесени бракове като този на д-р Нин Фън и Петя няма много, но за в бъдеще това може да се превърне в масова практика. И китайците, както арабите, вече разбират, че няма по-лесен начин да си оправят пребиваването тук от създаването на семейство. Вместо да тичат от инстанция на инстанция и да молят държавни чиновници за удължаване на престоя.

Другата категория държавни служители, на която китайците нямат много доверие, са полицаите. Въпреки че почти не фигурират в криминалната хроника,

китайците често са жертви на инциденти

Статистиката не ги лови, понеже избягват да се оплакват официално. Един от най-скандалните случаи беше побоят над доайена на китайската общност, известен като Дебелия Лу, през февруари 2000 г. Очевидци разказваха как в ресторанта на дъщеря му Чен Ши Ян до Българо-руския културен център на ул. “Шипка“ нахлуват бандити с униформи на Специализирания отряд за борба с тероризма. Лу е пребит и застрелян за назидание. Чен Ши Ян, която беше съдружничка във фирмите “Чен С Интернешънъл трейд къмпани“ ООД, “Тин-Чен“ ООД и “Симона-93“ ООД и се занимаваше предимно с външна и вътрешна търговия, обаче продължи да е пречка за бизнеса на някои известни контрабандисти. През март 2001 г. тя бе експулсирана от страната със заповед на шефа на НСС ген. Атанас Атанасов, като “ беше отнето правото за срок от 10 години да пребивава тук. В момента тя се намира в Италия и там продължава бизнеса си. Ресторантът, който държеше на ул. “Раковски“ срещу операта се стопанисва от нейната леля, а този на ул. “Шипка“ фалира. Много хора си спомнят за Чен Ши Ян с добро, тъй като винаги била усмихната и много щедра. Тя бе експулсирана тихомълком и досега никой не знае каква бе точната причина. Навремето имаше слухове, че поддържала нерегламентирани контакти с хората на Христо Бисеров.

“Не знам кой е кметът на София, а и не ме интересува“, казва 39-годишният Дзън Лин. Това е масовата нагласа и сред сънародниците му, които превключват телевизора си на друг канал, когато тръгнат рекламите за местните избори. Според Дзън Лин добър кмет е “този, който ще направи така, че китайците да не ги бият“. Това се случвало често в “Илиянци“ и китайците даже го предпочитали пред варианта мутри да дойдат

и да им “конфискуват“ стоката

Тези прийоми от борческите години, които продължават да се прилагат по отношение на китайците, обясняват защо са наплашени и избягват да говорят с журналисти. Понякога в силовите акции срещу тях се включвали и данъчните инспектори, за които китайците са убедени, че работят “с ваша мафия“. Случвало се да ги глобяват за какви ли не дреболии - липса на етикет, указание за експлоатация на радио с две батерии и т. н.

Въпреки безспорните качества на китайската кухня и щедрите порции клиентелата в ресторантите намалява и някои вече започнаха да фалират

На 13 октомври служители в митническото бюро Суходол установиха случай на контрабанда - внос от Китай. Учудващо е, че тези разкрития стават едва сега. Макар че заиграването с митниците е традиционен “номер на китайката“ - принципът гун гуан, който подробно разработва как да се внасят и обмитяват стоки и точно къде да става това. Обществена тайна е, че китайското карго върви основно през три бюра - Горубляне, Суходол и Илиянци. Игрите са в тонажа. За да вкарат повече стока, вносителите описват в документите джапанки по половин кило, потници по 180 г, велосипеди по 13.5 кг, игрички “Тетрис“ по 350 г и т. н. Митническата администрация им го върна, като пусна списък с минимални цени за обмитяване, които действително звучат стряскащо.

Председателят на китайската общност има при себе си един такъв списък с минимални цени. Вади го от бюрото си и забожда пръст върху реда, на който пише, че коженото калъфче за мобифон би трябвало да се обмитява на 14 лв. “Има нещо ненормално тук. Като се включи транспорт, мито, ДДС и печалба, този калъф би трябвало да се продава за 30 лв. Интересно колко българи биха си купили нещо такова, след като и в момента в “Илиянци“ калъфите се продават по 5 лв.“, казва д-р Нин. Това обаче само потвърждава, че въпреки засиления контрол, контрабандата продължава.

И при “червените фенери“, с които се свързват китайските ресторанти, нещата вече не са съвсем розови. Само в София има около 90 китайски ресторанта и постоянно никнат нови. Само в 7-8 ресторанта в София положението е под контрол, макар и не както в предишни години, тъй като не се пълнели даже на празници като 14 февруари. В хубавото време, за което ресторантьорите си спомнят с голяма носталгия,

дневният оборот стигал 5000-6000 лв.

По-миналата година паднал до 3000 лв., миналата - на 2400 лв. В момента максималният оборот е 1800 лв. Сред най-успешните е ресторантът на “Славянска беседа“, тъй като наблизо са министерствата на финансите, на правосъдието и няколко банкови офиса.

В ресторантьорския бизнес разчитат да се приеме поправка, с която на чужденците да им бъде разрешено да купуват земя. Тогава щели да си отглеждат зеленчуци, които да използват при готвенето, и се надяват това да ги облекчи значително в снабдяването.

Напоследък все по-популярно става да се отварят павилиони в централни райони на столицата, в които да се предлагат бързи китайски закуски - панирани рачета, пилешки кълки, готвено, салата от водорасли. Фън Лу споделя, че от готвене се печелят минимум 600 долара месечно. Китайската кухня е ценена по цял свят, но практиката навсякъде е да има известно приспособяване към местните вкусове. Например тук месото се пържи с много по-малко мазнина, отколкото биха го приготвили в Пекин, и не се прекалява нито с киселото, нито с лютото. Но такива хитрини са си в реда на нещата. Китай пък е единствената държава, в която “Макдоналдс“ предлага ориз.

В годините, когато имаше заплаха от същинско китайско нашествие, възможността да се забогатее за нула време била много голяма. Сега все повече хора се замислят дали да не си пробват късмета някъде другаде, но ги спира това, че са вложили пари в стока и не могат да я зарежат. “Преди време дойде тук един китаец, който искаше да направи фабрика за производство на минерална вода, която да изнася в Китай и в други държави. Проучи как стои въпросът с тази инвестиция и се отказа“, споделя председателят на китайската общност в България. Той е категоричен, че “Чайна таун“ в София скоро няма да има.

“Илиянци“ - китайският стоков рай

“Не, благодаря“, клатят глава повечето търговци, когато ги помолиш да кажат нещо за себе си

“Мой деца в Китай. Тук не направил още“, смее се Дун. Последните две години от живота на китаеца са минали пред сергията на стоков базар “Илиянци“. 38-годишният Дун твърди, че в родния му град Пекин се печели повече отколкото в България, но пък е по-трудно да развиеш собствен бизнес. Там той е бил работник във фабрика. Тук е търговец на кожени ръкавици, които купува на едро за по три лева чифта и продава за по 5. Извън базара вървели от 10 лева нагоре. Дун се оплаква, че бизнесът не върви и че наемът на двустайната му квартира в района на “Илиянци“ е твърде висок.

В огромния склад с всевъзможни стоки - от евтин лак за нокти и синтетични пижами до шарени ветрила и хартиени фенери - официален език е китайският, на български се говори само с клиенти. Търговците са научили определен брой полезни фрази и са готови всеки момент да направят най-примамливата оферта.

Сун е шумна китайка, която говори малко по-добър български от средностатистическия поток клиенти на тържището. “Много мафия и много крадци има тука. Ние цял ден работим, те идват и крадат“, пали се Сун. Преди време дала пари на прегърбена просякиня, която едвам кретала. След няколко крачки китайката се обърнала и видяла жената, изправена и бодра, да притичва към някакъв трамвай. Оттогава е равнодушна към просяците и на никого нищо не дава. Сун е дошла в София преди 4 години заедно с мъжа си. Детето им е родено тук и сега посещава българска ясла. Съпругът на Сун, който стои неотлъчно до нея, “ прави знак, че е крайно време да престане с приказките, за да не каже нещо, което не трябва. Тя се взира в чинията със салата от водорасли на щанда пред нея, което означава, че разговорът е свършил.

До отсрещната сергия е приседнал философът Ху, както го наричат колегите му. За разлика от Сун той има и хубави впечатления от България. Притеснява го единствено бюрокрацията, “от която го боли глава“. За удължаване визата на жена си 26-годишният Ху обикаля районните участъци вече трети месец. И то не заради проблем с документите, а защото службите не можели да се координират. “От СДВР ми казват, че няма проблем. После в седем сутринта идват полицаи от 2 РПУ и искат документи за проверка, защото работели по други протоколи“, недоумява Ху как е възможно едните полицаи да не могат да се разберат с другите полицаи. Иначе всичко тук му се струва о’кей. Има доста приятели и сред българите. “Има едно семейство в блока - комшии, помагат, правят ми услуги, без да искат нещо в замяна. Повечето китайци не биха направили това“ - впечатлява се Ху, който е половин доктор. Преди да дойде в България, следвал китайска медицина. Още три години и щял да завърши. Обстоятелствата обаче го принудили да потегли насам. Ху дошъл в България, за да помага на вуйчовците си, които държали няколко ресторанта в София. За 4-те години от престоя си е работил като сервитьор, готвач и барман. В търговията се е задържал най-много.

Когато пристига тук, бизнесът с китайски стоки е в разцвета си. “Сега вече не върви толкова, хората спряха да купуват“, казва китаецът. Той и жена му продават шапки, ръкавици и “всичко, което може да бъде купено“. Двегодишният им син е поверен на българска детегледачка и още не се знае кой език ще счита за майчин за в бъдеще. Ху е на мнение, че традицията не е най-важна. Колкото по-слабо е застъпена, толкова по-лесно е за детето да се адаптира. В това отношение той направил своята семейна революция, като започнал да яде български салати. Въпреки че жена му не е голям почитател на пресните ни зеленчуци, Ху ги е превърнал в задължителна част от менюто им.

“Няма държава в света, където китайците да не въртят търговия“, казва гордо У Ял Пи и добавя, че на всяка минута от пристанище в родината му тръгва по един кораб, натоварен със стока. Дребничкият мъж, чиято възраст е трудно да се определи, живее в България от около 10 години и все още не му е омръзнало всяка сутрин да реди стоката си на картонен тезгях в едно от големите и мрачни халета на базара. Тайната на успеха на сънародниците му според него е простичка: “Ние сме много дисциплинирани и работливи, затова успяваме, където и с каквото да се захванем, въпреки че непрекъснато ни преследват и измислят какви ли не мерки, за да ни принудят да се върнем в Китай“. У Ял Пи и семейството му продават спортни облекла и чанти на стоковия базар “Илиянци“, но търговията не върви и се замислят дали да не отидат някъде другаде. “Към която и държава по света да тръгнем, все ще има кой да ни подслони, докато се устроим“ - казва за довиждане китаецът.

Принципът куаниъ

В България са регистрирани 263 китайски фирми,

в Китай има само 3 наши компании

Има и такива

магазини в София

“Българите говорят с пренебрежение за внасяните от Китай продукти, но почти винаги си тръгват оттук с покупка“, споделя впечатленията си Виолета Йотова, управителката на луксозен магазин за китайски стоки на ул. “Пиротска“ в столицата.

Вероятно в това е тайната на китайския успех в търговията. Това, което ние, европейците, наричаме случайност, за китайския тип мислене представлява главен принцип, а това, което превъзнасяме като причинност, за тях няма почти никакво значение. Тоест за китаеца няма предпочитан купувач - всеки е добре дошъл в магазина, независимо дали е богат или беден. За него те са равни. Важното е клиентът да си пожелае стоката - пари ще се намерят. Това обяснява китайският феномен - при официални заплати от 50 долара месечно в Китай процъфтява търговията с луксозни стоки от $5000 до $20 000. В това се състои “принципът куаниъ“ - да искаш да имаш нещо независимо от цената. А когато тя е разумна - още повече.

Според Виолета най-търсени са хранителните добавки, екзотичните подправки, билковите чайове и природосъобразната козметика. В украсения с червени фенери магазин могат да се намерят както пана с китайски йероглифи, вази с екзотични рисунки и национални облекла, така и домакински съдове, порцеланови сервизи за чай и плетени кошчета за препечени филийки. Тя разработва магазина от 6 години и е убедена, че за всеки магазин и за всяка стока си има клиенти. “Вместо да се оспорва присъствието на китайски стоки на пазара, май всички трябва да се поучат от китайците - изключителни работохолици, изобретателни, ефективни и икономични. Проблемът според мен не е в това каква е стоката, а в това, че българите не забогатяват с темповете, които търговците биха искали. Затова не съм съгласна, че българите са спрели да търсят китайските стоки“, категорична е Виолета.

Данните на Националния статистически институт също оборват теорията за липсата на интерес у българите към китайските стоки. Само за първите шест месеца на годината в страната ни са влезли китайски стоки за над 111 млн. долара, двойно повече в сравнение със същия период на миналата година.

България има в лицето на Китай традиционен и стабилен външноикономически партньор, заявиха пред “ТЕМА“ и експерти от Министерството на икономиката. На официално равнище основната форма на взаимоотношения е стокообменът, като последните години обогатяват със съдържание двустранните връзки. Засилва се и интересът за съвместни инвестиционни действия между двете държави. Поредица двустранни бизнесфоруми както в Китай, така и в София допринасят за взаимното опознаване между бизнес средите и установяване на преки контакти, отчитат правителствените икономисти.

В България са регистрирани 263 китайски фирми, в т. ч. 241 със сто процента китайски капитал, 19 - със смесен капитал, и 3 търговски представителства на китайски фирми. На китайския пазар са представени 3 български фирми, осъществяващи търговска дейност. В Шанхай функционира завод за производство на паста за зъби.

Китайският внос в България се формира основно от машини за обработка на информация, части за автомобили, стоки за широко потребление и др., докато България изнася за Китай главно металургични изделия, инструменти и съоръжения за леярската промишленост, химически изделия и др. Външнотърговското салдо е отрицателно за България, но надеждите на икономическото ведомство са, че активните контакти през последната година между бизнес-средите на двете страни в недалечна перспектива ще доведат до балансиране на двустранния стокообмен.

Българо-китайското смесено предприятие “Синобул“ и китайската фирма “Сисън електроникс индъстри Ко“ внедриха успешно в експлоатация пробна система за енергийно измерване и цифрова телекомуникация GSMT в България.

На 17 април 2003 г. бе подписан Учредителен протокол за създаване и на смесено предприятие между “Битова електроника“ АД - Велико Търново и SVA Group Co.Ltd. за производство и реализация на изделия на битовата електроника и свързаните с това продукти като цветни телевизори, LCD монитори, DVD устройства, PDP TV и осигуряване на пред- и следпродажбени услуги.

Уставният капитал на дружеството е 727 хил. лв. Делът на “Битова електроника“ е 35%, а на китайската страна - съответно 65%. Съгласно бизнесплана на смесеното дружество до 30 март на 2004 г. месечното производство ще достигне около 2500 бр. 14- и 21-инчови телевизори.

През следващата година ще бъде внедрена и нова производствена линия, предоставена от китайската страна като инвестиционно оборудване. След нейното влизане в действие до края на 2004 г. месечно ще се произвеждат по 7000 бр. телевизионни приемници.

Производството на смесеното предприятие е предназначено както за българския пазар, така и за износ в трети страни. В напреднал етап е откриването на офис на китайските компании “Лифан индъстри“ и “Чонг Шан“ като първа стъпка към изграждане на производствени мощности за климатици. В момента делегацията на двете фирми е в България с цел проучване на условията за инвестиции, в т. ч. потенциални партньори, терени, застроени площи и др. Българската фирма “Ел Би Булгарикум“ провежда преговори с китайската компания “Йен Ли“ за съвместно производство на българско кисело мляко в Китай.

Редица китайски фирми изявяват интерес за инвестиционно сътрудничество с български партньори в областта на леката промишленост, на стоки за широко потребление и др.

Договорно-правната база на взаимоотношенията между България и Китай в основни линии е изградена. В сила са и действат базовите документи в сферата на външноикономическото сътрудничество като Търговска спогодба, Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и др. България и Китай взаимно са си предоставили по техния външнотърговски стокообмен клаузата на “най-облагодетелствана нация“.

От 5 до 7 ноември 2003 г. в София ще се проведе поредното заседание на Смесената междуправителствената българо-китайска комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. От китайска страна се очаква в нейната работа да вземат участие и близо 40 фирми, като ще се проведе двустранен бизнесфорум. По време на заседанието ще се направи анализ на досегашното състояние на двустранните търговско-икономически отношения и ще бъдат набелязани основни насоки от взаимен интерес за бъдещото им развитие.

Цуи Джъ Мин откри България в учебник

В шевиците на носиите ни имало йероглифи, а в Китай свързват страната ни преди всичко с розата, виното и с Христо Стоичков

Цуи Джъ Мин бил ученик, когато разбрал, че животът му по някакъв начин ще се свърже с България. Любовта му пламнала, след като прочел в учебника, че в Европа има една малка държава, която наричат “Страната на розата“ и в която има почти всичко - море, реки, равнини. Знаел, че рано или късно мечтата му да види този приказен кът ще се сбъдне, и затова се записал да следва българска филология в Пекинския университет за чужди езици. С него в курса имало още 10 китайци. Много по-късно научил, че има теория за общия произход на китайците и прабългарите. “Прабългарите са дошли от Централна Азия и са били наши комшии. Казвали са ми даже, че в бродерията на някои от българските носии има китайски йероглифи“, споделя той.

Цуи Джъ Мин е дете на “културната революция“ и в превод името му означава “Слуга на народа“. След като се дипломирал, започнал работа в китайското външно министерство, където срещнал бъдещата си съпруга. Сега и двамата работят в Посолството на Китай в България, като заемат един от високите постове в йерархията - втори секретар. Освен това Цуи Джъ Мин е и пресаташе на посолството. Другите двама служители тук, които го конкурират по български говор, са културното и военното аташе.

Работният ден на Цуи Джъ Мин започва с прочит на българската и на китайската преса. Днес е единият от двата приемни дни на консулската служба (вторник и четвъртък) и пред посолството има навалица. Трийсетина човека размахват пред гишетата формуляри. Има както китайци, така и българи, които искат да понапазаруват евтина стока. В някои дни тук се събирали и до 150 души. Цуи Джъ Мин отбелязва, че търговският обмен между двете страни постоянно се повишава и към края на миналата година вече е достигнал 130 млн. долара.

“Само за първите девет месеца резултатите изпреварват тези за миналата година. Това означава, че перспективата на нашето сътрудничество особено в областта на търговията е много голяма. Съществува голям потенциал за по-нататъшното развитие на нашите двустранни отношения. Този потенциал не е напълно използван, така че страните ни трябва да положат още усилия“, казва вторият секретар на посолството. Сантиментът към страната ни се дължи на факта, че България е сред първите държави, установили дипломатически отношения с Китайската народна република. Посолството полага грижи сънародниците му тук

да не създават проблеми на властите

“Убедени сме, че повечето хора, които са дошли да работят тук, са добронамерени. Въпреки това винаги предупреждаваме гражданите си, че всички техни действия трябва да са в съответствие с българското законодателство.“

В скоро време се очаква да тръгне един амбициозен проект. Великотърновско предприятие ще сглобява телевизори от китайски части. Цуи Джъ Мин е сигурен, че те ще имат голям успех и на българския пазар. Той не споделя схващането, че евтината стока се плаща два пъти, тъй като е по-некачествена. “Китайски стоки се продават навсякъде по света. Това, че струват по-малко, не значи, че са некачествени. Ниската им цена се дължи преди всичко на това, че след реформата и отварянето на страната ни нашата икономика постигна големи успехи. Средният годишен ръст на икономиката ни в момента е 9%. За миналата година брутният ни вътрешен продукт възлезе на 1110 млрд. долара. Целта ни е до 2020 г. БВП да достигне 4000 млрд. долара. Производството на нашите стоки също значително се повишава и ние сега изнасяме по цял свят“, казва г-н Цуи.

На китайския пазар в момента можело да се намери предимно българско вино. Имало опити да се наложи и нашето кисело мляко. То е един от любимите продукти на Цуи Джъ Мин, наред със сиренето и кашкавала. Продажбите на кисело мляко обаче не вървели добре, най-вече заради лош мениджмънт. Иначе китайците свързвали България преди всичко с розата. И, разбира се, с футбола. Цуи Джъ Мин без колебание назовава най-популярния български футболист в Китай: “Христо Стоичков“. Даже “ч“-то, което китайците обикновено не различават от “ц“, произнесено от него, звучи съвсем български. До пепелника на масата обаче има подпряна кутия цигари с китайски надпис. Цуи отпива глътка китайски чай от порцеланова чаша с китайски символи.

Преди години първият китайски ресторант в Благоевград предлагаше на клиентите си алтернативно меню с български ястия, защото можело и да не харесат азиатската кухня. Цуи не проумява как би могло да се случи това: “Има анекдот, че ако човек иска да бъде щастлив и да живее добре, трябва да има

английска къща и китайски готвач

Нашата страна е известна с кухнята си. Това е всепризнато по цял свят“. Той самият обаче би си поръчал от алтернативното меню порция сарми, понеже му харесвали много.

Посолството си има традиции, които винаги спазва. Една от най-важните дати например е националният празник на България, който се отбелязва тържествено. Иначе най-пищното празненство си е китайската Нова година, която настъпва в края на февруари. В посолството тя се празнува, като на софрата има традиционни китайски манджи и китайска ракия. Служителите си носят видеокасети с музика и на принципа караоке пеят с тях. Съпругата на Цуи обикновено е във вихъра си точно тогава, тъй като пее прекрасно. Това е семейна традиция - нейните майка и чичо също са природни таланти. Самият той рядко припява, но за сметка на това е почитател на музикалните ни телевизионни канали и особено на “Планета“. Допреди половин година тук била и тъща му, но “ се наложило да се върне в Китай, защото майка “ боледувала и тя трябвало да я гледа. “Честно казано, никак не “ се прибираше, но няма как. Догодина съм запланувал да поканя и родителите ми тук, за да видят къде живеем“, споделя Цуи Джъ Мин.

В момента в Ботевград е юношеският отбор на Китай по футбол. Още три отбора са били на тренировки тук. Неотдавна на посещение в България беше и заместник-министърът на образованието на Китай. Подписа се споразумение между двете министерства за период от 2004 до 2007 г. Съгласно това споразумение всяка година ще обменяме по 25 студенти.

На тръгване пред посолството вече няма чакащи хора. Приемното време на консулския отдел обаче не е приключило и служителите чинно си стоят зад гишетата