100 г. от Балканската война

[П. Теодосиев]

Целият текст тук: http://goo.gl/xAhmu

„БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА"

През есента на 1912 г. Българската войска се е събрала в Тракия. Oт 26-ти септември Черна гора воюва с Османската империя. Призори на 5-ти октомври на юг тръгват стотици хиляди български войници. Въодушевени до краен предел, при пълен ред, частите на Българската войска минават границата между Царство България и Османската империя и нахлуват в Източна Тракия. За последен път това е станало преди 540 години. В полунощ на 5-ти октомври, цар Фердинанд е издал „Заповед номер 15 по действащата армия", изпълнена с драматизъм. „.............заповядаме на нашата храбра армия да премине границата и да встъпи в борба с вековния враг. Офицери, подофицери и войници, нашето дело е свято и човеколюбиво!" Националният възторг, граден за 34 години свободно развитие, избухва като бомба. От Одрин до Бургас и от Дунава до Бяло море звучи стряскащият поздрав „Честита война!". Настъпва критична точка от историята на българите. Почва най-яркият, военният опит за националното им обединение. С него се пише блестяща страница от военната им история и историята на духа им, поредната глава от книгата за страстите български.........

Лозенградска операция

Българската армия започва войната с т.нар. „Лозенградска операция". Източната армия на Османската империя се съсредоточава по линията Лозенград – Одрин. На 5 октомври, в първият ден от войната българската армия настъпва. Планът е I и III армии да напреднат към Цариград, а II-ра армия да неутрализира Одрин. Първият важен обект е укрепеният Лозенград, който затваря българското настъпление на юг и югоизток. За превземането му българските командири изработват сложен, но, както ще се окаже, много ефективен план. Втора армия трябва да напредне по посока на Одринската крепост и да блокира огромния одрински гарнизон. Първа армия трябва незабавно да настъпи в южна посока, за да съдейства на II армия при Одрин и при нужда да е в състояние да подпомогне действията на III армия във фланг. Трета армия пък трябва да настъпва директно на юг в отстъп от I и II армии и когато те заемат изходно положение, трябва изненадващо да атакува Лозенград. Основа на плана е объркващото движение и изненадата, като турците до последно не подозират, че цяла българска армия се придвижва на разстояние от един преход зад първите две, които всъщност я прикриват.

Затова на 9 октомври турското командване решава III корпус, да нанесе от Лозенград удар срещу левия фланг на българската I армия, смятайки че това са основните български сили. Командирите Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша избират агресивна стратегия и настъпват по линията Лозенград - Одрин. Оказва се, че двете армии интензивно настъпват една срещу друга, без да знаят за това.

Целият текст тук: http://nauka.bg/a/10...ґСЃС‚авяне

По случай 100 г. от Балканската война Сдружение "Форум Наука" и сп. "Българска Наука" организират премиера на специално направеният филм "На Нож!" - http://nauka.bg/a/Рї...јР°-РЅР°-РЅРѕР¶

[КГ125]

Точно на тази, а и на датите, следващи оттук нататък 2012 и 2013 г., българите трябва да се замислят за точния смисъл и значение на тази война в тяхната история. За войната е казано много, но героизмът на българския народ, облякъл военната униформа, винаги и по всяко време ще ви впечатли, колкото и да сте чели и да знаете за войната. Защото тази война е:

1/ действително всенародно усилие, в което целият народ и държавата, обикновените хора, интелигенцията, офицерският и подофицерски корпус, земеделци, селяни, търговсци,чиновници, младежи и възрастни, мъже и жени, нямат различие в стремежа си да изпълнят историческата мисия, която е била напълно ясна и напълно прогресивна.

2/ войната е концентрация на най-добрите качества и възможности на българската интелигенция, облякла офицерската униформа и на българският народ, облякъл войнишкия шинел. Трийсет и четири години прогрес и позитивно развитие създават високоподготвено поколение, готово да предложи сили и способности на каузата.

3/ Тази война обаче, в българската история е и нещо повече, което остава някак встрани от общата, масовата поне, историческа оценка. Тя е нещо като заснежения и огрят от слънце връх на българското възраждане, започнало условно казано в края на 18-ти век, минало през известните етапи на културната, църковната и политическата независимост, оттам - през бурното стопанско развитие след освобождението, разивтието на военното дело, та до 1912 г. Връх, който наистина е така висок и така блестящ, че не може да не ни привлича погледите.

4/ войната и нейната подготовка трябва да ни впечатлят и с удивителния демократизъм и позитивизъм на българското общество. Няма диктат. На армията се разпорежда да търси самостоятелно и без страх от наказания решения на конкретните задачи. Това я прави не само агресивна, но и твърде гъвкава социална структура, създава поредица от нововъведения в световното военно дело и, в решителните моменти намираща адекватни решения.

Турското насление не страда - като изключим, разбира се неизбежните беди на военното движение. Не страда нито в Тракия, нито вътре в България, не старада дори когато 300 000 българи бягат във вътрешността и когато 60 000 от тях биват избити от непознатия за империята нов импулс на турския национализъм - позитивен и обновяваш страната вътре, но пагубен за малцинсвата на територията й. Няма и никога не е имало целенасочена българска политика на геноцид или етническо прочистване.

5/ И разбира се, енергията на народа и концентрацията й нямат граници. Мобилизацията става светкавично, броят на явилите се е два пъти по-голям от записаните, хората се прибират от чужбина на талази. Желанието за победа е такова, че често атаките не могат да се спрат своевременно, а на едно място ранените пълзят към врага в викове "ура", пред ококорения наблюдател.

За атаките са изписани томове и са разказани легенди, но и най-беглия преглед на събитията от военно-историческа гледна точка показва, че критичните моменти са решавани в директен, безмилостен и тотален сблъсък, в който вече няма условности и няма място за много мисъл дори, ясен сблъсък, двубой в чист вид.

Тази война е решена от атаката "НА НОЖ!" и ето от този събирателен образ:

[КГ125]

Та, помнете, че историята познава освен падения, и върхове. И те са се случвали точно преди 100 години, 4 поколения преди нас.

[КГ125]

Възстановката на "Традиция" от днес в Търново!

http://ekcarevec.com/view.php?id=1536

[Warlord]

Не чувам аплодисментите ви за Традиция. Единствените, които отбелязаха това паметно събитие за България - пред равнодушното бездействие на държавата и армията ни...

[Last roman]

Не чувам аплодисментите ви за Традиция. Единствените, които отбелязаха това паметно събитие за България - пред равнодушното бездействие на държавата и армията ни...

всъщност възстановката на Традиция беше подкрепена от местната администрация и армейските поделения. Част от курсантите взеха участие в масовката.

Ето снимки от 'турската позиция'. Битката започва към 20.00 минута:

Редактирано Октомври 7, 2012 от Last roman

[Skubi]

Интересно ми е какво е истината....

На нож е само пропаганда или наистина са се сближили толкова войските, че е било невъзможно даже и стрелянето...

Или това е само пропаганда за времето?

Във викито пише, че турците успели да се изтеглят така, че нашите неги забелязяли....

Тогава?

"

На 30 и 31 октомври с тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат с около 5 km в своя участък на фронта. Следобяд на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас. На 1 ноември настъпление започва и Първа армия на десния фланг, а Шеста дивизия осъществява пробив в района на Сатъкьой.^[4]

През нощта на 2 ноември османските войски предприемат общо отстъпление, което остава незабелязано от българското командване. Българските войски губят контакт с противника, като голяма част от османските сили успяват да отстъпят към укрепените позиции при Чаталджа. В Чаталджанската операция две седмици по-късно те прекратяват българското настъпление."

[КГ125]

В най-решаващите боеве контактът е бил много, много, много, много близък - никаква пропаганда. Смело може да се каже, че критичнте моменти от тази война са решени "На нож". Разбира се - не само - и артилерията е много агресивна, и стрелковият бой е много интензивен, и картечниците се използват много. Но това е войната, в която щиковият бой върши най-много работа.

Не е пропаганда, картината е истинска

Във филма се казва

[КГ125]

Интересно ми е какво е истината....

На нож е само пропаганда или наистина са се сближили толкова войските, че е било невъзможно даже и стрелянето...

Или това е само пропаганда за времето?

Във викито пише, че турците успели да се изтеглят така, че нашите неги забелязяли....

Тогава?

"

На 30 и 31 октомври с тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат с около 5 km в своя участък на фронта. Следобяд на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас. На 1 ноември настъпление започва и Първа армия на десния фланг, а Шеста дивизия осъществява пробив в района на Сатъкьой.^[4]

През нощта на 2 ноември османските войски предприемат общо отстъпление, което остава незабелязано от българското командване. Българските войски губят контакт с противника, като голяма част от османските сили успяват да отстъпят към укрепените позиции при Чаталджа. В Чаталджанската операция две седмици по-късно те прекратяват българското настъпление."

Турските войски спират българското настъпление при Чаталджа. Там вече чисти стратегически българското движение на юг спира.

В това спиране съществена роля изиграват няколко фактора:

1/ ген. Димитриев не организира добре атаката - напада по целия фронт, а не на избрани концентрирани места, където да прекъсна отбранителната линия на турците.

2/ Турците са вече окопитени, зад тях е столицата им, вековната столица на империята - "ни шагу назад", както се казва. Позицията е много добра за отбрана, къса е, а на нея е цялата турска армия - следователно имаме висока концентрация на огнева мощ на място, лошо за атакуващите;

3/ снабдяването на турците е бързо и безпроблемно - грамадният град е отзад на около 40 км., мисля, че и ж.п.линия има.

В атаката на Чаталджа участва почти цялата българска армия - огромно количевство войски. Няма обаче тежки оръдия. Битките са много брутални, на места отделни части постигат овладяване на предните турски позиции, но се налага отстъпление.

Следва турски опити да отбият българите от техните позиции, изпълниени със страшен драматизъм, в т.ч. нощни атаки, но българите със страхотни контраатаки, "на нож", отбиват атаките и остават на позициите си на 40 км. от Цариград.

Турците опитват десантите при Булаир и Шаркьой, но и там биват отблъснати, при Булаир се стига до бой приклади и щикове, и даже с камъни. На много войници обувките остават в калта и те атакуват БОСИ, "На нож!".....

[Last roman]

репортаж и от нова телевизия:

http://novanews.bg/news/view/2012/10/06/37193/%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

[КГ125]

Това, което "ТРАДИЦИЯ" са направили е страшно!!! Отивам в сайта да ги хваля :):)

[Skubi]

Турските войски спират българското настъпление при Чаталджа. Там вече чисти стратегически българското движение на юг спира.

В това спиране съществена роля изиграват няколко фактора:

1/ ген. Димитриев не организира добре атаката - напада по целия фронт, а не на избрани концентрирани места, където да прекъсна отбранителната линия на турците.

2/ Турците са вече окопитени, зад тях е столицата им, вековната столица на империята - "ни шагу назад", както се казва. Позицията е много добра за отбрана, къса е, а на нея е цялата турска армия - следователно имаме висока концентрация на огнева мощ на място, лошо за атакуващите;

3/ снабдяването на турците е бързо и безпроблемно - грамадният град е отзад на около 40 км., мисля, че и ж.п.линия има.

В атаката на Чаталджа участва почти цялата българска армия - огромно количевство войски. Няма обаче тежки оръдия. Битките са много брутални, на места отделни части постигат овладяване на предните турски позиции, но се налага отстъпление.

Следва турски опити да отбият българите от техните позиции, изпълниени със страшен драматизъм, в т.ч. нощни атаки, но българите със страхотни контраатаки, "на нож", отбиват атаките и остават на позициите си на 40 км. от Цариград.

Турците опитват десантите при Булаир и Шаркьой, но и там биват отблъснати, при Булаир се стига до бой приклади и щикове, и даже с камъни. На много войници обувките остават в калта и те атакуват БОСИ, "На нож!".....

Ако картината е аутентична, горките не обувки а цървули са имали...

А с цървули в калта....ужасно се плъзга, затова препочиташ бос да си. И така да бягаж върху камъни и кой знае какво....Ужас.

[Warlord]

Определено боя с щик и приклад е най-характерното нещо за тази война. Скорострелността на пушките все още не е голяма, картечните отряди са малко, а артилерията все пак е ограничена, като почти всичката е струпана при Одрин, където също се стига до щиков бой когато българите влизат във фортовете и бункерите на отбраняващите се турци.

Щурма на Чаталджанската позиция обаче наистина е глупост - нямаме необходимата подготовка за това, а и оправданието на ген. Радко Димитриев впоследствие беше меко казано странно, нещо от сорта на "Абе знаехме че нямаме шанс, ама заради дълга си пред поколенията трябваше да го направим" ...

[КГ125]

Падането на Чаталджа означава влизане на българите в Цариград. Абсурд да се допусне.... ген.Димитриев я проваля тази атака в много отношения, а пък друг е въпроса дали е трябвало да бъде предприемана изобщо, а не биваше да се сключи мир още при първата оферта на Империята.

Определено боя с щик и приклад е най-характерното нещо за тази война. Скорострелността на пушките все още не е голяма, картечните отряди са малко, а артилерията все пак е ограничена, като почти всичката е струпана при Одрин, където също се стига до щиков бой когато българите влизат във фортовете и бункерите на отбраняващите се турци.

Като се замисля - във войната има много интересен синдром. Ако разгледаме нещата от гл.т. на вечното съотношение "технология/човешки фактор", ще видим, че макар и най-доброто за времето си /пушките са на 10 години, пистолетите - на 4, артилерията е обновена изцяло, униформата е в защитен цвят/, българското оръжие "не стига" за устрема на армията.

Затова освен стрелбата с пушка, което е основното огнево средство тогава, бързо се преминава към устремни атаки и ръкопашен бой, затова и артилеристите на практика действат като щурмова артилерия, излизайки напред пред пехотата и изстисквай целия възможен ресурс на мобилност.

Редактирано Октомври 7, 2012 от КГ125

[Skubi]

На нож е ужасно нещо. Чел съм, че само с заредена пушка е позволено да се впущаш, защото много пъти като се заклещи ножът м-у кокалите на противника, само с изтрел можеш да го освободиш....

И друго.

Ако бяха снабдени с достатъчно ръчни гранати противниците, нямаше да има възможност на такъв близен контакт. Чисто просто на много места добре закопан противник може да се унищожи само с ръчни гранати....Но тук явно са нямали....

[КГ125]

Не, това са митове. Че е ужасно, ужасно е. Война.

Но щиковете имат канал, така, че лесно се вадят, с изстрел нищо няма да направиш.

Бомби е имало, и то много, в изобилие - ръчни гранати. Оттогава до много скоро в българската армия се наричат "Одринки".

Щиковият бой се налага, защото пушките стрелят с по пет патрона, а атакуващите напират бързо да свършат работата!

Редактирано Октомври 7, 2012 от КГ125

[Skubi]

Не, това са митове. Че е ужасно, ужасно е. Война.

Но щиковете имат канал, така, че лесно се вадят, с изстрел нищо няма да направиш.

Бомби е имало, и то много, в изобилие - ръчни гранати. Оттогава до много скоро в българската армия се наричат "Одринки".

Щиковият бой се налага, защото пушките стрелят с по пет патрона, а атакуващите напират бързо да свършат работата!

Mоже, сигурно доста си пробоцвал с кортик...

Между бомба и ръчна граната има малко разлика, и на архивните снимки не ми се вижда да са окичени с тях войниците....

Да, пачките са с по пет патрона.

Интересно немците по-късно разработват метода как с две къртечници 100% могат да се унищожат нападателите. До тогава те стрелят напред по нападащите...

:read:

[КГ125]

Сакън, не съм пробвал с кортик, но служих с изтъкнати познавачи - ножари от Костенец ))

Сведението за масовото използване на ръчни бомби във филма го дава доц. полк. Марко Златев.

Немците са немци, както пише, цитирайки войниците Георги Хр.Георгиев в "Един от Първа дивизия", "немецо вади от всек джоб по една картечница". Тогава обаче на топа на първопроходството са българите.

[Last roman]

[Last roman]

Редактирано Октомври 7, 2012 от Last roman

[Frujin Assen]

ЕДНО ОГРОМНО БРАВО!!!

Сега чета темата и съм окрилен от този патриотизъм. Има бъдеще за България! Поклон и доло шапки пред героизма на българския народ и неговата армия!

[Last roman]

[Monarh]

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=427920240589267&set=a.230143887033571.52283.128413147206646&type=1&theater

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=427609713953653&set=a.230143887033571.52283.128413147206646&type=1&theater

[Skubi]

Има едно доста изчерпателно ПхД, което прегледах, ама е ужасно дълъг. Използва всички възможни архиви да реконструира събитията в тези години...

Но както Чърчил казва: Балкана сам толкова история произвежда, че и той не може да я смели....

Старанията на великите сили

[Last roman]

Редактирано Октомври 7, 2012 от Last roman