100 г. от Балканската война

[Alexander_Nevski]

като ви чета ми е напълно ясно що БГ така се е провалила

дори и след 100г. непродуктивният балканският инат и тоталната липса на прагматичност си личат ясно

[КГ125]

Я го обясни това? Къде виждаш "инат"? В неприемливостта да се даде македония на сърбите ли?

[Alexander_Nevski]

няма как да ти го обясня защото си предубеден и емоционален

[КГ125]

Обясни на аудиторията.

[КГ125]

Димитъръ Н. Паскалевъ ни разправи:

Както мѣстното гръцко население въ Дедеагачъ така и настаненитѣ гръцки военни и административни власти, направиха отначало усилия да убедятъ мѣстното българско население, да не се изселва въ България, а да остане по домоветѣ си, като му обещаваха подкрепа и съдействие за по-нататъшното му спокойно

44

живѣене. Гръцкиятъ комендантъ въ Дедеагачъ съ идването си на 28 май 1920 г. застави останалия тамъ българинъ просбописецъ Чалъковъ да напише на български обявления, въ които се казваше, че Гърция заема Тракия като пълномощница на Великитѣ сили, че занапредъ управлението ще да бѫде, като презъ французкото окупационно време, че нѣмало да се прави разлика между гръкъ и българинъ и че винаги, дори и нощно време, вратитѣ на управлението ще бѫдатъ отворени, за да се изслушватъ оплакванията на мѣстното население. Поради това, нѣма защо българитѣ да се безспокоятъ и да напущатъ селото си, а да си гледатъ работата.

Гръцкитѣ власти отначало се считаха пълномощници на Великитѣ сили. Тѣ търпѣха българското население. Каточели не бѣха сигурни, че ще останатъ въ Тракия. Боеха се отъ масовото изселване на мѣстното население да не имъ увреди това изселване. Докато не бѣ почнала войната съ Турция, тѣ търпѣха българското население.

Първи, които почнаха да се нахвърлятъ и то съ настървеность на българитѣ, не бѣха мѣстнитѣ гърци, а дошлитѣ отвънъ и то все длъжностни лица на военна или административна служба. А най-голѣми безчинства, произволи, вземания на рушвети, нанасяне на побой и арести вършеха девриетата (военни и жандармерийски команди). Така, още къмъ края на 1920 г. нѣкой си Яни Дицариди (Цицариди), гръкъ отъ Кавакли (Тополовградъ, въ България, б. м.), се настани въ Дедеагачъ съ четирмата си сина. Тѣ бѣха на служба тамъ и почнаха като длъжностни лица да обиратъ мѣстното българско население. Тамъ, дето не успѣваха съ заплашвания и закани, прибѣгваха до наклеветявания, доноси противъ набелязани българи. Голѣмиятъ синъ, Никола Я. Дицариди, бѣ секретарь.-бирникъ въ с. Дервентъ, до Дедеагачъ, а после и кметъ. Като такъвъ

45

той обра всичкия добитъкъ, бакъръ и други стоки, когато селянитѣ на с. Дервентъ бѣха интернирани. Вториятъ синъ, Христо Я. Дицариди, бѣ таенъ агентъ и се движеше между Гюмурджина и Димотика. Другитѣ двама — Георги и Димитъръ — бѣха цензори, единиятъ въ Гюмурджина, а другиятъ — въ Дедеагачъ. Чрезъ тази добре уредена мрежа Яни Дицариди можа да заграби много български стоки и да натрупа завидно богатство. Той закупи въ Гюмурджина два хотела и разполагаше съ не по-малко отъ 5 милиона драхми. Той завладѣ въ Дедеагачъ имотитѣ, които бѣха притежание на църковно-училищната община на с. Дервентъ. И днесъ, ако се претърсятъ дукянитѣ на Яни Дицариди, ще се намѣрятъ още: вълна, домашна прежда, платове на кросна, домашни платове, които сѫ били ограбени, когато интернирваха селянитѣ.

Азъ съмъ жертаа на тая четворка. Съ дѣдо ми Димо Терзиевъ имахме много добитъкъ и добре уредена бакалница. Работѣхме, дори на едро, съ колониалъ въ Дедеагачъ. За да ни взематъ дукяна и стоката, бащата и братята Дицариди ме наклеветиха, че продоволствувамъ български чети, че съмъ събралъ въ Дедеагачко 6000 драхми за четитѣ. За да подкрепятъ тия си обвинения, тѣ подхвърлиха въ кѫщата ми писмо, писано, ужъ, отъ „Тракийскиятъ комитетъ”. Това бѣ причина на 28 януарий 1922 г. властьта да ме грабне отъ Дедеагачъ и ме откара въ селото ми Домузъ-дере. Следъ изтезания и побой, следъ два дни, бѣхъ отведенъ въ Фере, сѫденъ отъ воененъ сѫдъ и осѫденъ на смърть. Въ това време Яни Дицариди, ведно съ капитанъ Яни Макрияни, отишли при жена ми въ село и съ заплашвания взели ключоветѣ на двата ми дукяна въ Дедеагачъ, като обсебили дукянитѣ съ всичката стока.

Отъ Фере ме отведоха въ Гюмурджина — въ затвора, разбира се. На три пѫти завеждахъ дѣло да ми

46

се върнатъ дукянитѣ, но безполезно. Въ Гюмурджинския затворъ стояхъ до 22 мартъ 1922 година. Тоя день, подъ конвой, съ 4 души стражари, бѣхъ отведенъ въ Дедеагачъ и затворенъ въ комендантската изба. Тамъ ме държаха 5 дни — безъ завивка и постеля. На шестия день ме премѣстиха въ общия затворъ. Презъ м. юний, сѫщата година, ми прочетоха, че съ кралски указъ се отмѣнява първата ми присѫда и ме осѫждатъ на доживотенъ затворъ. Премѣстиха ме въ Солунъ — въ затвора Еда-куле. Тамъ намѣрихъ четирма българи отъ Леринско, които агонизираха, поради нанесенитѣ имъ рани по тѣлата съ горещо масло, особено по гърдитѣ. Презъ нощьта и четирмата издъхнаха. Въ подземието при насъ ги държаха нѣколко дни, очитѣ имъ и устнитѣ имъ червясаха. При тая обстановка едва не полудѣхъ отъ ужасъ!. . . На следната нощь въ съседното отдѣление бѣха докарани две български учителки, както отпосле узнахъ това. Тѣ бѣха подлудѣли. Стояха два дни и две нощи и постоянно викаха: „Господи помилуй, Господи помилуй!...” Какво стана съ тѣхъ, не можахъ да науча.

Поради застѫпничеството на Българската легация въ Атина, бѣхъ освободенъ презъ м. мартъ 1924 г. Бѣха освободени и други 15 души българи.

Стоянъ Николовъ Гебешевъ

На 10 юлий 1924 г. на гара Свиленградъ пристигна една група отъ 8 семейства бѣжанци отъ Домузъ-дере. Стоянъ Н. Гебешевъ разправи следното за сѫдбата на тѣхното село:

Следъ погрома на гръцката армия въ Мала Азия, въ селото ни бѣха докарани гръцки бѣжанци, които бѣха настанени по 1—2 семейства въ всѣка кѫща. Имаше въ село и гарнизонъ отъ една пехотна дружина, командиръ на която бѣ майоръ Кочина. Селянитѣ бѣха строго следени и преследвани, както отъ войската, така и отъ

47

гръцкитѣ бѣжанци. Имаше всѣки день побоища на селяни. На 24 мартъ 1923 г. селото бѣ заобиколено отъ войска и веднага всички селяни бѣха подкарани за Дедеагачъ, като оставиха движимия и недвижимия си имотъ, който бѣ разграбенъ отъ гръцкитѣ бѣжанци. На следния день една часть отъ селянитѣ бѣха натоварени на единъ параходъ, заедно съ части отъ селата Бодуренъ, Еникьой, Доганъ-хисаръ и др.

Бѣжанецъ въ своебразна носия, фотографиранъ при пристигането му

Изъ пѫтя, натѫпкани единъ върху други, безъ никаква храна, имаше нѣколко смъртни случаи. Видѣхъ, когато хвърлиха въ морето трупа на единъ доганхисарецъ. На 26 мартъ параходътъ пристигна въ пристанището на гр. Волосъ. Оттукъ бѣхме разпратени по 15—16 семейства изъ селата: Теке, Вараклий, Татаръ, Сехъ и др. въ Фарсалска околия. Месечно ни даваха по 4 оки брашно на човѣкъ. Животътъ бѣ непоносимо лошъ — липсваха ни всѣкакви парични срѣдства. Оставени на произвола.

48

на сѫдбата, всички интернирани български селяни, срѣдъ чуждо и враждебно население, дадохме много човѣшки жертви. Съ другъ параходъ бѣха докарани и разпръснати изъ селата на Лариска околия и останалитѣ селяни домуздеренци.

Заточенитѣ по този начинъ български селени отъ Домузъ-дере и други села въ Фарсалска и Лариска околии бѣхме върнати по сѫщия начинъ въ селата си

Домуздеренци — бѣжанци фотографирани на гара Свиленградъ презъ юлий 1924 год.

на 28 августъ 1923 г. Изъ пѫтя измрѣха 4 души. Въ селото си нищо не намѣрихме — всичко бѣ плечкосано. Въ селото ни бѣха настанени гръцки бѣжанци — въ кѫщитѣ, нивитѣ и градинитѣ. Материалното разорение на домуздеренци бѣ пълно. Вследствие на мизерния животъ, който водѣхме изъ селата на стара Гърция (Фарсалска и Лариска околии), с. Домузъ-дере даде надъ 190 д. жертви, измрѣли като заточеници (интернирани) въ стара Гърция.

http://www.promacedo...jan/ar/ar_4.htm

Напр. на 27 септемврий 1921 год. се връщахъ отъ Гюмурджина, гдето бѣхъ на работа, въ село, да видя домашнитѣ си. На гарата на Гюмурджина, когато взимахъ билетъ, запитахъ, колко струва билета, но вмѣсто да кажа „колко драхми”, казахъ „колко лева”. Само заради това ме задържаха и ме затвориха въ гюмурджинския затворъ. На 3-я день, ведно съ 32 души турци, ни изкараха отъ затвора, закараха ни край града въ мѣстностьта Пошъ-пошъ и тамъ ни биха по нозетѣ до подуване. Когато краката ни се подуха, караха ни да ги топимъ въ рѣката до 1 часъ. После наново почваха да ни биять. Тоя день по този начинъ бѣхъ битъ три пѫти. Бѣхъ освободенъ отъ затвора благодарение, че госдарътъ ми, евреинъ Яко Рахамимовъ, се застѫпи за мене.

Тая мѣстность Пошъ-пошъ край Гюмурджина бѣ мѫчилище за българитѣ.

Редактирано Декември 23, 2012 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Обясни на аудиторията.

весели празници

Редактирано Декември 23, 2012 от КГ125

[КГ125]

Не щеш - твоя си работа.

Там е работата, че не е инат, а безизходица.

Весели празници.

[КГ125]

Сръбската наредба за обществения ред в Македония... От какво ли се пазят така сърбите, та чак собствените им либерали възроптават в Скупщината им??

[КГ125]

Договорите, с които България става третостепенна държава:

Това е резултатът от 80 000 жертви и от ангажирането на 650 хилядна армия, с която България измете авгиевите обори на Сърбия, Гърция и Румъния и им разчисти пътя към прогрес и просперитет.

От този момент нататък на Балканите покой няма да има, а най-съществената военна сила на полуострова винаги ще бъде ангажирана срещу съседите си.За да се тушира това, на България ще бъде наложено съкращение на армията и срещу нея ще бъде сключен Балкански съюз, траещ до ВСВ, на всичките й съседи.

Основен аргумент на последните за 1913 г. беше балансът и необходимостта от компеснации. След ВСВ Сърбия стана лидер на Кралството на сърби, хървати и словенци (българи и дори македонци в него няма!) и получи не само така искания от нея излаз на Адриатика, ами направо целия източен адриатически бряг.

Румъния получи цяла Трансилвания.

Случайно някой от тях да реши да върне на България Македония и Добруджа по този повод? Тц.

Това последното просто за информация как се прави политика и колко в нея струват думите.

Няма по-реално нещо от политиката и в нея единствено и само делата и реалната власт, физическата власт над субектите и териториите е от значение.

Всичко останало е прах на вятъра, каквото стана и нещото, движело българите повече от 100 години дотогава и наречено български национален идеал.

Редактирано Декември 24, 2012 от КГ125

[kramer]

Унищожаването на националния идеал. С това великите сили ни приравниха на африканските "държави", дето Глостъра пише за тях. Само дето те правят деца и се възпроизвеждат за разлика от нас.

[КГ125]

Е, не е така мрачно, разбира се, но много шансове бяха пропуснати...

[КГ125]

Завещанието на ген. Михаил Попов Савов:

В име Отца, и Сина и Светаго Духа. Амин.

По нареждане на Великия Творец на Вселената, всичко, което получава живот, трябва един ден да изчезне и се пресели в вечността. Като творение на Създателя, и аз един ден ще последвам същия път.

По тоя случай нареждам:

1. В случай, че се помина, желая тялото ми да се пренесе и погребе при моите родители в София.

2. Пренасянето и погребението да стане на мои разноски при най-скромна обстановка. Ако правителството пожелае, погребението ми да стане на държавни разноски, то това предложение да се отклони по един най-вежлив начин, тъй като не се считам достоен за тая висока чест.

3. От гарата тялото ми да бъде пренесено на треторазредна кола нощно време в църквата на гробищата и поставено там, за който случай църквата да бъде драпирана в черно. Тялото ми да остане изложено там един ден и една нощ, за да могат моите приятели и познати, които биха пожелали, да ми направят последното посещение и си вземат сбогом с мене. Два свещеника да се поставят да четат подходящи за случая молитви през цялото време, докато тялото ми бъде изложено. За през нощта да се наемат също двама вардачи.

4. Погребението ми да се извърши на следующия ден, след една къса заупокойна служба, без всички ония церемонии, предвидени в устава за гарнизонната служба при погребението на военни лица. Да не поставят никакви военни команди, никакво поставяне тялото ми на лафет, така също предвидената стрелба при спущане на тялото в гроба да не се прави.

Не желая и ордените ми да се носят и излагат, както това става при подобни траурни случаи. Никакви речи да се не държат.

Не желая никакви венци да се полагат. Единствен венец може да положи само любимата ми дъщеря и нейното семейство.

На гроба ми да се постави плоча точно с следующия скромен подпис:

Тукъ почива Михаилъ Савовъ. Роденъ на 27 Ноемврий 1857 година и починалъ на...

От лявата ми страна, на лявото ми рамо, да се постави малък пиедестал от Витошки гранит, на който да се тури бюста ми, направен по фотографията, приложена тук. Бюстът ми да бъде обърнат към Македония. На пиедестала да се гравират следните думи:

На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи, и който идеал нашите генерации не можаха да реализират поради отсъствието на единство в партиите по въпросите, засягащи външната и вътрешната ни политики.

...

Целия си живот аз посветих в служение на Отечеството.

Умирам с спокойна съвест, че съм изпълнил до край дълга си добросъвестно. Смятам, че моята дейност като началник на 4-та Преславска дивизия, като началник на Военното училище и като дългогодишен Военен министър (1891 - 1894 и 1902 – 1907 години) е оставила дълбоки следи в средата на българското войнство.

Архивата на Военното министерство, тая на Народното събрание и Държавната архива ще установят, че инструментът, с който моите бойни другари, заедно с мене, опирайки се на яките мишци на храбрия български войник, покрихме с неуведаема слава нашите военни знамена по бойните полета на Тракия и Македония през 1912 – 1913 години.

Никой не е непогрешим в своята дейност. И аз, през време на тая дълга, разнообразна и много сложна дейност, не съставлявам изключение. Но смятам и съм дълбоко убеден, че ония, които ме атакуваха, направиха много по-големи грешки.

Една криво разбрана династическа политика, която намираше интерес да компрометира и унищожава всички характерни и издигнали се с заслужен авторитет държавници и висши военни, намери пълна подкрепа в тоя начин на действие в някои наши политически групи. И ето защо, в тежките критически обстоятелства, които преживява Отечеството, не се намериха личности, около които да се групира нацията, за да излезе от тежката морална криза, в която изпадна, поради събитията.

И днес има признаци, че старият начин на действие от надлежните фактори не е забравен. А между това, политическото положение на нашето отечество е сто пъти по-трудно, отколкото в миналото. Черни облаци се вият над бъдещето на България и грозят да я обградят.

Само едно по-голямо съгласие между всички поменати по-горе фактори ще я изведат на спасителния бряг. Тоя трудолюбив, храбър и доблестен български народ напълно заслужава една по-добра участ.

Бог да пази България.

Генерал-лейтенант Михаил Савов

[КГ125]

http://gantree.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/02/24/za-general-mihail-savov.166843 - оттук

[Gloster]

Малко е извън темата,но реших да го пусна,тъй като има връзка..

Това е превод от руски на английски на декларация на руския цар Николай Втори,направена на 6 октомври 1915.

http://wwi.lib.byu.e...his_declaration

By the Grace of God

WE, NICHOLAS THE SECOND,

Emperor and Autocrat

Of All the Russias,

Tsar of Poland, Grand Duke of Finland, etc., etc., etc.,

Declare to all Our loyal subjects:

Impossible as it seemed, but treacherously preparing from the very beginning of the war, Bulgaria has betrayed the Slav cause: The Bulgarian army has attacked Our faithful ally Serbia, [which is already] bleeding profusely in a struggle with a strong enemy.

Russia and Our allied Great Powers tried to warn Ferdinand of Coburg against this fatal step. The fullfillment of an age-old aspiration of the Bulgar people - union with Macedonia - has [already] been guaranteed to Bulgaria by a means more in accord with the interests of the Slav world.

But appeals by the Germans to secret ambitions and fratricidal emnity against the Serbs prevailed.

Bulgaria, whose [Orthodox] faith is the same as Ours, who so recently has been liberated from Turkish slavery by the brotherly love and the blood of the Russian people, openly took the side of the enemies of the Christian faith, the Slav world and of Russia.

The Russian people react with bitterness to the treachery of a Bulgaria which was so close to them until recently, and draw their swords against her with heavy hearts, leaving the fate of these traitors to the Slav world to God's just retribution.

Given at the Tsar's Headquarters the 5th day of October, in the year from the Nativity of Christ the 1,915th, and of Our reign the twenty-first.

On the true authority of His Imperial Majesty,

(signed)

NICHOLAS

Published in Petrograd at the Senate (Seal), October 6, 1915

Снимка на оригинала тук-

http://wwi.lib.byu.e..._the_Bulgarians

Редактирано Януари 15, 2013 от Gloster

[mitaca]

Никаква връзка с темата.

[КГ125]

Донякъде има - показва задълбочената идиотщина на Николай.

[Last roman]

всеки си защитава интересите.

[КГ125]

Това имам предвид - той направо ги защити блестящо неговите... Извади най-мощният военен фактор на Балканите от съюза със себе си и с останалите държави; Извади централната в географско отношение и най-близка до проливите сила от същите тези два съюза; От съюзник, който беше оставил половината си суверенитет в ръцете му /спомнете си русофилският възторг на първата балканска война и пробългарските настроения в руското общество оттогава/ на 40 км. от Цариград, отиде да се съюзява с румънците;

Реши, че Сърбия ще е два пъти по-силна като удвои територията си с българи в нея /и какво направиха те - на мига дезертираха от сръбската армия и се записаха в българската като почна войната... /

Само идиот може да реши, че Сърбия и Румъния представляват военен фактор срещу Австроунгария....

Бахти политика, бахти нещото. Лично може би няма вина, толкова може. Но е факт, че всичко е оплескал.

В случая правилните ходове биха съвпадали с българските интереси. Но късогледото балансьорство и тоталното непознаване на политическия процес дотука водят. Защото, какво движеше българите? Ми искаха си тяхното си, най-позитивен патриотизъм - като изключим някои дребни щения...

Е, как се прави сметка, като народите не се слагат в нея? Светът е шахматна дъска? Може, ама някой може да ти окраде пешките.

[Last roman]

Аз много се съмнявам, че България с прогермански /да не кажа германски цар/ би поела друг курс на ориентация. A в края на краищата от разпада на Австроунгария спечелиха именно Румъния и Сърбия.

Редактирано Януари 16, 2013 от Last roman

[КГ125]

Българският цар не е така прогермански преди да се случи разпадът на Балканския съюз... Прогерманството се появява след 1913 г.

[andreiS40]

като ви чета ми е напълно ясно що БГ така се е провалила

дори и след 100г. непродуктивният балканският инат и тоталната липса на прагматичност си личат ясно

Добре де, кажи конкретно, от това, което прочете, какво разбра за Българският инат???защото по-горе съзирам само критика към България и елита и през Първата и Втора Балкански войни / 1912-1913г./....При това напълно справедлива критика...

кажи конкретно, какъв е тоя инат...Защото така казано виси...

[П. Теодосиев]

Българска академия на науките

столична община и издателство "Захарий Стоянов"

имат удоволствието и честта да Ви поканят на представяне на книгата

"България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913"

от акад. Георги Марков

26 март 2013 г. 17:30 ч. големия салон на Централно управление на БАН

ул. "15 ноември" 1

Може да се купи от тук: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38766

Редактирано Март 20, 2013 от КГ125

[КГ125]

А ако бяха поискали например повече-има ли вероятност да се бием само с тях.

Все пак гърците или сърбите вече няма да н ударят в гръб.

Това ще бъде тежка война,но и за двете страни както казваш.

Можеше пак да ги отблъснем,но определено ще струва скъпо.

1/ Ако бяха тръгнали, никой нямаше да помогне на българия, освен армията й.

2/ Част от Букурещкия договор задължава страните да демобилизират веднага армията и това пречи да бъде защитена Източна Тракия.

3/ Възобновяване на войната с Турция би довело до поредица международни усложенения.

4/ Чисто психологически българите са разочаровани дълбоко и бойният дух е нисък.