Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува (edited)

Чудесно, наистина.

Но, Спандю, знаеш, че Теодосий Велики закрепостява колоните с едикт, забранява напускането на земеделското поприще и миграцията в града. Робските латифундии се разпадат, но колонатното крепостничество ги заменя. Разбира се, напълно възможно е този процес да е по-успешен в районите, където земеделието зависи от големите реки: за Византия - в Египет и римска Месопотамия (по Ефрат), а за Иран - в персийска Месопотамия (по Тигър).

В планински райони, тоест в Албания (става дума за кавказка Албания) или в Илирик (тоест в познатата ни балканска Албания за византийците) може и да няма успех на закрепостяването.

Разбира се, марксистите са тъпи: крепостничеството още не е "феодализъм", пък и закрепостеният колон вече не е същото като роб.

Във всеки случай стратиотската войска е резултат комай именно от (знаем, временния) отказ да се закрепостяват повече селяни. Или?

Иначе Мала Азия наистина е гръбнакът на византийската "нация", ако мога да се изразя така. В тези планински райони гръцкият успява все пак да се наложи, а селячеството вероятно никога не е било напълно закрепостявано. След като Балканите стават напълно несигурни, а Египет, Сирия и римска Месопотамия са изгубени, доходите на империята няма как да позволят продължаване на разточителното наемане на чужденци и просто се налага ползването на незакрепостени селяни в армията. А те няма откъде да дойдат - освен от планинските райони на Мала Азия.

Редактирано от glishev
  • Глобален Модератор
Публикува

Несъмнено в периода IV - VII век робството в Римската империя не е това, което познаваме до към края на II век. Преди всичко източниците от и за това време съдържат много повече споменавания за колони и арендатори от всевъзможен тип, отколкото за роби - особено в Изтока. Дори юридическият статус на робите е променен - ако не в главното, то в детайлите. Очевидно броят на робите (и респективно - приложението на техния труд в стопанството на империята) е рязко редуциран. Причините са много, но основните са липсата на големи завоевания и по-добрата доходност на арендаторската форма на стопанисване на имотите.

Така че твърдението, че т.нар. Ранна Византия била робовладелска държава, е едно от многото безумия, родени от идеологическа инерция.

  • Модератор Военно дело
Публикува

Само да уточня. Населението на балканите е избито или прогонено от самите славяни и други варвари преди тях. В този смисъл, славяните не наследяват нищо, защото са изтребили хората които живеят по тези места преди тях. Балканите не са изцяло планински край и е възможно да е имало латифундии.

  • Модератор антропология
Публикува

От всичко най-ми хареса това, че марксизма е тъпотия. :good:

Хубава тема с интересна теза. В линията на мисли на Аспандиат и Глишев - възможно е Аспандиат да има право. Гледал съм разни изчисления, че и най-лошата изполичарска -по израза на Аспандиат - система е икономически значително по-добра и от най-развитата робовладелска икономическа система, в смисъл, че дава значително по-добра нетна печалба. Докато робските системи никога не могат да излязат на +, т.е. непрекъснато трупат загуби поради незаинтересоваността на робите и необходимостта от все нови и нови робски попълнения, които струват пари, а са неефикасни. Византия, за да оцелее толкова дълго, вероятно от един момент нататък не е имала икономика, базирана на робския труд. Защо не, както предлага Аспандиат, още от 3-4 в.

  • Модератор Военно дело
Публикува

Преди време четох много интересна книга за САЩ и имаше интересни редове за робовладелството. В Ямайка значи, за 3 века са докарани много роби, примерно 4 милиона. Накрая, от тях остават живи 1 милион.Вижда се, че там демографията е била отрицателна, и робите са мрели като мухи от експлоатацията. За разлика от там, в САЩ са докарани примерно 1 милион роби, а накрая са 4 милиона. Това е, защото в америка се ползва робовъдството, тоест, разчита се на висока раждаемост сред робите и не не експлоатират така грубо. Робовладелския труд в САЩ показва, че може да бъде рентабилен, дори и при съвременен тип икономика.

Това което искам да кажа, е че робовладелците в Рим съвсем не са били зависими от военнопленниците, може ли са сами да си отглеждат роби, или да ги купуват от варвари. Тоест, един голям робовладелец винаги може да се снабди с роби, и да поддържа имението си. Проблема според мен е бил в икономическата криза, която удря Римската империя и води до големи трудности за тези робовладелци, които вече не успяват да поддържат големите си имения и да се грижат за много роби.

  • Потребители
Публикува

Римляните обаче освобождават много роби и раздават гражданско право на много освобожденци. В един момент раждането на роби от други роби става недостатъчен източник за увеличаване на тази популация. Така че "робовъдството" е неефективно в Римската империя поне от II в. нататък.

Общо взето, човек трябва да е американец, за да го практикува. Спандю наистина има право.

  • Глобален Модератор
Публикува

Чудесно, наистина.

Но, Спандю, знаеш, че Теодосий Велики закрепостява колоните с едикт, забранява напускането на земеделското поприще и миграцията в града. Робските латифундии се разпадат, но колонатното крепостничество ги заменя. Разбира се, напълно възможно е този процес да е по-успешен в районите, където земеделието зависи от големите реки: за Византия - в Египет и римска Месопотамия (по Ефрат), а за Иран - в персийска Месопотамия (по Тигър).

В планински райони, тоест в Албания (става дума за кавказка Албания) или в Илирик (тоест в познатата ни балканска Албания за византийците) може и да няма успех на закрепостяването.

Разбира се, марксистите са тъпи: крепостничеството още не е "феодализъм", пък и закрепостеният колон вече не е същото като роб.

Във всеки случай стратиотската войска е резултат комай именно от (знаем, временния) отказ да се закрепостяват повече селяни. Или?

Иначе Мала Азия наистина е гръбнакът на византийската "нация", ако мога да се изразя така. В тези планински райони гръцкият успява все пак да се наложи, а селячеството вероятно никога не е било напълно закрепостявано. След като Балканите стават напълно несигурни, а Египет, Сирия и римска Месопотамия са изгубени, доходите на империята няма как да позволят продължаване на разточителното наемане на чужденци и просто се налага ползването на незакрепостени селяни в армията. А те няма откъде да дойдат - освен от планинските райони на Мала Азия.

Значи, бай Глишо, това, което прави Теодосий, не е нещо изненадващо. В съседна Армения процесът на феодализиране върви с ускорени темпове именно през ІV и следващия V век, но V век е по-скоро довършителен. Това, което казваш, подкрепя моята гледна точка за търсене на паралели на ИРИ със земите не на запад от нея, на изток от нея.

Несъмнено в периода IV - VII век робството в Римската империя не е това, което познаваме до към края на II век. Преди всичко източниците от и за това време съдържат много повече споменавания за колони и арендатори от всевъзможен тип, отколкото за роби - особено в Изтока. Дори юридическият статус на робите е променен - ако не в главното, то в детайлите. Очевидно броят на робите (и респективно - приложението на техния труд в стопанството на империята) е рязко редуциран. Причините са много, но основните са липсата на големи завоевания и по-добрата доходност на арендаторската форма на стопанисване на имотите.

Така че твърдението, че т.нар. Ранна Византия била робовладелска държава, е едно от многото безумия, родени от идеологическа инерция.

Колеги, може би трябва да дам още малко пояснения за начина ми на разсъждение. Изходих от следните моменти:

1. Преди да станат част от Римската империя, Анатолия, Сирия, Египет, СЗ Месопотамия са били независими страни, които като икономически и социален профил следва да са били по-близки до съседните им области - Асирия, Вавилония, Армения, Кавказка Албания, Атропатена, Мидия, Персида, Партиена, отколкото до отстоящия на хиляди километри Рим.

2. Използвах географията и особеностите на релефа, нещо което родните историци от "тежката артилерия" (да ме прощава Йончев) нямат умствения потенциал да оползотворят като анализ. Единствено Петър Мутафчиев преди 80 години под влияние на немските геополитици се опитваше да го прави. А географията е от решаващо значене не само политическата история, а и за ИКОНОМИКАТА. Дори още повече за нея.

3. Въз основа на т. 1 и 2 забелязах, че географски ИРИ се дели на 2 зони - планинска/полупланинска и равнинна. Оттам вече въведох в модела на разсъждение моментът, че Месопотамия с нейната робовладелска икономика би следвало икономически да е сходна или идентична със Сирия и Египет, а Мала Азия и Балканите - с нагънатия релеф на Армения и иранските територии източно от нея, в които доминират свободното селячество групирано в селски общини и изполичарският труд в поземлените имения. Във втория случай Кападокия е особено ценно свързващо звено, защото е била много сходна със съседна Армения не само като релеф, но и като икономически отношения и религия. Като скоба само мога да вметна, че кападокийският маздеизъм е бил оцелял поне до 465 г., когато Приск Панийски пише, че едно персийско пратеничество се оплакало на Лъв І, че магите били възпрепятствани да практикуват свободно обичаите си, както било предвидено от договора от 421 г. А това пък хвърля светлина защо кападокийската църква е била толкова влиятелна и силна и е дала християнски отци като Василий Велики например - имала е силен опонент в лицето на кападокийския митраизъм и маздеизъм.

4. С арабското нашествие Византия се "отървава" от "пречещите" й робовладелски провинции, които генерират икономическа мощ и политическа немощ и които никога не са били източник на военни ефективи. Остават й М.Азия и Балканите с тяхното дребно и средно земевладелие и свободно население, които и са хомогенни в религиозно отношение (православни срещу монофизитския и несториански Изток) и верни на имперската идея и на Константинопол. Така че бих си позволил дори една еретична идея, че загубата на Сирия, Месопотамия и Египет са плюс за империята, защото я отървават от религиозно-политическата сепаратистична язва, която е разлага през V-VІІ век, както и поставя източната граница по планината Тавър, представляваща естествена защитна стена, като по този начин е скъсен фронтът на отбрана и разходите по поддръжката му.

5. Що се отнася до генезиса на стратиотската институция, може да се добави, че моделът на селяни-воиници не е изобретение на Ираклий. Виждаме го още в Птолемеев Египет и Селевкидска Сирия с тамошните колонисти, които са задължени да носят военна служба срещу земя. В Западната римска империя мисля, че подобно нещо няма. Там се раздава земя като пенсия след военна служба, а не срещу военна служба. Това подкрепя и написаното в т.1, че Изтокът води пълнокръвен живот преди появана на Рим. Както и (Монте Кристо да си изяде романистанския комески шлемtooth.gif), че Византия е съмнително да е римска империя след VІІ век на фона на завръщането на стари модели отпреди римската епоха.

  • Глобален Модератор
Публикува

Само да уточня. Населението на балканите е избито или прогонено от самите славяни и други варвари преди тях. В този смисъл, славяните не наследяват нищо, защото са изтребили хората които живеят по тези места преди тях. Балканите не са изцяло планински край и е възможно да е имало латифундии.

Фружине, тук ще ти се опъна яко.

Това, че местното население е било изтребено от славяните, е поредния руско-марсистки мит. Такова прочистване може да се докаже за земите между Дунава и Стара планина, но не и за Македония и Тракия. Както и за албанските и гръцките земи. В полза на оцеляването на значителна част от завареното население има и лингвистични доказателства.

За латифундиите. Такива е можело да има само на 3 места - територията между Предбалкана и Дунава, най-вече в Добруджа; в Северна и Източна Тракия между Филилопопол и Константинопол; евентуално в хинтерланда на Солун. За територията между Предбалкана и Дунава имам големи резерви защото това е област, която римляните завземат с огън и меч. Тоест част от населението е избито, други са заробени и със сигурност се е стигнало до съсипването на повечето от поземлените владения, създадени в течение на десетилетия или столетие от местни големци, които са били раздробени или преминали към римския поземлен фиск. Ако е имало латифундии, то те са били наново изградени след І век пр.Хр. и са били съсипани от готските нашествия през ІІІ-ІV век и после от авари и славяни.

За Тракия съм съгласен, че може да е имало латифундии. Всъщност това са най-подходящите земи, още повече, че Одриското царство е анексирано тихо и кротко от римляните, сиреч не е имало експроприации, заробвания и т.н. и съществувалите дотогава едри поземлени владения са се запазили.

Всъщност спорът къде е имало латифундии на Балканите може най-лесно да се реши, ако се види по географска аналогия къде е имало чифлици през османския период.

  • Потребители
Публикува (edited)

За всичко си прав, само не бих ползвал "феодализиране", когато става дума за закрепостяване. Впрочум, процесите текат не само в Персия, Армения или Византия. Същото се случва (под римско влияние) и по Атлантика. Това не е изненадващо. Латифундиите постепенно отстъпват пред закрепостяването на "свободните" колони.

Редактирано от glishev
  • Глобален Модератор
Публикува

Отде го набара тоя ирански законник, бре Спандий, де го, дай го!!! :good::good: :good:

Бай КГ, не ме карай да си играя да сканирам 500-600 страници, особено като те знам, че ако беше на хартия, щеше да го наредиш върху другите книги, дето си ги "приготвил за четене" и щеше да се качиш на Съдебника, за да сваляш компоти от последния рафт в мазето. laugh.giflaugh.giflaugh.gif

  • Глобален Модератор
Публикува

За всичко си прав, само не бих ползвал "феодализиране", когато става дума за закрепостяване. Впрочум, процесите текат не само в Персия, Армения или Византия. Същото се случва (под римско влияние) и по Атлантика. Това не е изненадващо. Латифундиите постепенно отстъпват пред закрепостяването на "свободните" колони.

За Армения, за която съм ползвал термина, си е баш феодализиране, а не само закрепостяване. Този процес на феодализиране почва още с установянането на Аршакидите в страната през 66 г. и се свързва с появата на частни армии, на дребни поземлени господари, които служат като васали в царските армии или в тези на едрите аристократи, като формират леката конница.

  • Потребители
Публикува

За Армения може и да е вярно, ти и друг път си го казвал. Аз по принцип скачам срещу безразборното смесване на закрепостяване с феодализация, защото куцо и сакато говори за тези два процеса като за един и същ - а поне в ранна Византия това не е така.

  • Глобален Модератор
Публикува

Така че бих си позволил дори една еретична идея, че загубата на Сирия, Месопотамия и Египет са плюс за империята, защото я отървават от религиозно-политическата сепаратистична язва, която е разлага през V-VІІ век, както и поставя източната граница по планината Тавър, представляваща естествена защитна стена, като по този начин е скъсен фронтът на отбрана и разходите по поддръжката му.

Никаква ерес, точно така е. Религиозните противопоставяния предизвикват бая политически проблеми между центъра от една страна и диоцезите Ориент и Египет - от друга. Арабското завоевание е вид оздравителна хирургична намеса.

  • Глобален Модератор
Публикува

Римляните обаче освобождават много роби и раздават гражданско право на много освобожденци. В един момент раждането на роби от други роби става недостатъчен източник за увеличаване на тази популация. Така че "робовъдството" е неефективно в Римската империя поне от II в. нататък.

Общо взето, човек трябва да е американец, за да го практикува. Спандю наистина има право.

Всъщност чак сега загрях какво не сте разбрали от писанията ми. Аз не твърдя, че в ИРИ робството не е било ефективно, а че просто географско-икономически в Мала Азия и Балканите то не е имало основания да стане масово явление поради прекалено големия брой свободно население и дребна поземлена собственост, причани за които е силно нагънатият релеф. bigwink.gif

За Армения може и да е вярно, ти и друг път си го казвал. Аз по принцип скачам срещу безразборното смесване на закрепостяване с феодализация, защото куцо и сакато говори за тези два процеса като за един и същ - а поне в ранна Византия това не е така.

E ние с теб още преди си бяхме приказвали, че феодализмът е обществени отношения, а не начин на производство. Още повече, че роби е имало винаги, дори и в най-феодалните държави, както и в най-капиталистическите като САЩ и Великобритания до средата на ХІХ век.

  • Глобален Модератор
Публикува

Бай КГ, не ме карай да си играя да сканирам 500-600 страници, особено като те знам, че ако беше на хартия, щеше да го наредиш върху другите книги, дето си ги "приготвил за четене" и щеше да се качиш на Съдебника, за да сваляш компоти от последния рафт в мазето. laugh.giflaugh.giflaugh.gif

Бе ти го дай ;)

  • 1 year later...
Публикува

Въпросът с наличието на жито (пшеница) през античността (срв. "По тази причина през Античността са възхвалявани партските коне от Ниса или през Средновековието ширазкото вино, но не и ечемикът или житото им.") изисква твърде голямо въображение, поради което и всички разсъждения за търговията със зърнени храни между съседни и по-отдалечени държави следва да бъдат отнесени към друг, по-скорошен хронотоп! Муждудържавната търговия се е осъществявала със специфични стоки и те са изнасяни по точно определини маршрути - грънци, желязо, олово, коприна, коне, стомана... Термини като закрепостяване и крепостни селяни са строго специфични за руската историческа действителност и всякакви опити да се пренасят върху историята на други държави изискват излишни дополнителни обяснения и уговорки, което е нерационално! С термина латифундия - положението е същото! Кападокия не е отделна държава, "съседна на Армения", а е била във Велика Армения и като цяло тя не може да е била бедна откъм обширни площи след като е изнасяла коне и мулета! Нищо не разбрах за робовладелството във Византия и стратиотската система, но тук беше полезно да се включи темата за т.нар. византийско робство като етап от историята на България, за да се разсее този поредн мит!

  • Потребители
Публикува

Заглавието не би ли трябвало да е, че темата е за робовладелството в Армения. Защото Византия си има свои закони и не е необходимо да се правят някакви изводи на база на сведения от страни, за които има доста по-малко информация. Има си ги Теодосиевия и Юстиниановия кодекс за стартовия период, а после ги има и Земеделския закон и императорските новели, а отделно разбира се и това, което е отразено в историческите извори. Тъй че информацията е пребогата, за да трябва да се правят аналогии със страни, за които сведенията са доста по-малко.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!