Проф. Петър Кралчевски – най-младият академик в България

[П. Теодосиев]

Преди дни с тайно гласуване на заседание на Съвета на академиците в БАН за академик от физическите науки бе избран чл. кор. Петър Кралчевски. Проф. Кралчевски – най-младият в момента български академик, е преподавател в Химическия факултет на Софийски университет. Изследванията му са в областта на физикохимията и науката за колоидите.

Петър Атанасов Кралчевски е роден през 1956 г. в Габрово, където учи в природо-математическата гимназия. През 1981 г. завършва Физическия факултет на СУ. След това работи в Химическия факултет на СУ, където преминава през всичките степени от докторант до професор. Специализира в САЩ и Япония. Под негово ръководство са се дипломирали 10 доктранти и над 30 дипломанти. Публикувал е 175 научни труда, които са намерили широк отзвук в международната научна литература – цитирани са над 5000 пъти.

Областта, в която работи Кралчевски е науката за колидите (наричани още дисперсни системи), при които малки частици от една фаза (газ, течност, твърдо тяло) са разпръснати в друга фаза. Колоидните системи са най-разнообразни: хидрозоли (суспензии, пасти, лепила), емулсии, пени; порьозни материали (филтрационни мембрани, сорбенти, катализатори, изолационни материали), колоидни кристали, наноматериали. Важна роля в тази област играят повърхностно-активните вещества, които способствуват за образуването или разрушаването на различни дисперсни системи. Колоидните системи представляват не само една неизчерпаема научна област, богата на разнообразни и интересни явления, но те също така имат голямо практическо значение, включително в хранителната, химическата, фармацевтичната и нефтопреработвателната промишленост; в битовата химия и козметиката (препарати за миене и пране, шампоани, бои за коса, пасти за зъби, кремове, стабилизиране на пяната на бирата и пр.). България има традиция и научна школа в тази област, която се свързва с имената на световно-известните учени (професори в Софийския Университет) Иван Странски, Ростислав Каишев, Алексей Шелудко и Иван Б. Иванов, на когото Кралчевски е ученик.

Основните научни приноси на П. Кралчевски са свързани с изследването и теоретичното моделиране на силите действуващи между колоидните частици. През периода 1987–1990 г. заедно с колеги изяснява механизма на явлението стратификация (стъпаловидно изтъняване) на течни филми, съдържащи наночастици, и връзката на това явление с осцилаторните структурни сили. През периода 1989–1996 г. развива обща теория на изкривени флуидни междуфазови граници и еластични мембрани. През периода 1992–1996 г. открива нов вид латерални капилярни сили, наречени имерсионни, и заедно с колеги от България и Япония установява тяхната роля при двумерната кристализация на колоидни частици и протеини в течни филми. Имерсионните капилярни сили се дължат на припокриването на деформациите на течната повърхност предизвикани от частиците. Тези сили водят до привличане между частиците и допринасят за тяхното подреждане в двумерни колоидни кристали, които имат многобройни приложения. Голяма част от тези резутати е събрана в една монографична книга (в съавторство с проф. Куниаки Нагаяма от Япония), която е издадена на английски от холандското издателство Elsevier. Заедно с проф. Красимир Данов и сътрудници изучава и други видове латерални капилярни сили и създава термодинамична теория на закрепването на повърхностно-активни вещества към различни повърхности (1999 – 2010 г.). Изследва още образуването на гигантски агрегати от хиляди молекули, наречени „цилиндрични мицели”, във водните разтвори на вещества от този род. Заедно с проф. Николай Денков изследва кинетиката на разтваряне на масла в разтвори съдържащи мицели и тяхното миещо действие (2002–2005 г.). Изследванията на Кралчевски и колегите му в тази богата на разнообразни системи и явления област продължават и до сега, като съществена част от тях е свързана с работа по научно-приложни проекти. Бил е координатор на европейски проект за приложение на колоидната химия в нано-технологиите с участници от 32 страни (2008–2011 г.). Носител е на високи отличия от СУ, БАН и Министерството на Образованието и науката.

От 2010 г. е секретар на Европейското Общество по колоиди и повърхности.