Мултивселена

[Южняк]

А, токова ти благодаря, Гравити. Благодарности и на Сириус.

[sirius]

СлаваБогу, че само аз имам слабости в разбирането

да живеят разбиращите! и да не се изтърват да напишат 2-3 реда да отговорят на въпросите на бедните неразбиращи!

Тук май тези дето питат са малоумници и не им е мястото тука да задават тъпите си въпроси. А брато?

Редактирано Декември 28, 2012 от sirius

[Шпага]

Еверетовия тип интерпретации са детерминистични в следния смисъл. Вълновата функция удоволетворява уравнението на Шродингер, този тип интерпретации се основават на твърдението, че няма колапс на вълновата функция и единствено уравнението на Шрьодингер определя еволюцията (промяната с течение на времето) на функцията. Ако се знае фунцията в даден момент, уравнението еднозначно я определя във всеки друг момент. За това имаме детермнинираност, ако знаем функцията в настоящия момент, то ще я знаем и във всеки бъдещ, и понеже тя е математическият израз на състоянието на системата, то състоянието на системата е напълно определено в бъдеще от състоянието на стемата в настоящето.

Добре, но щом е така, какво предизвиква "разклоняването" на Вселената. Кога, в кой момент, възникват предпоставките за това "разклоняване", т.е, за появата на нова Вселена или Вселени?

[Южняк]

Детерминизма е важен; нулите и единците също; вероятностите в мултивърса действително се оказват единици, за което се потупвам по рамото . Открих формулата измежду ФАК на Еверет, който постна Гравити. Действително това е един детерминистичен свят; стриктно погледнато, в него вероятностите се състоят от нули и единици. Но стига думи. Ето защо са единици: от хиперлинка на Гравити: (формулата на Де Вит)

"What DeWitt showed was that: <N,"D.GT.E"|N,"D.GT.E"> < 1/(NE) (proof in appendix of [4b]) Thus as N goes to infinity the right-hand side vanishes for all positive values of E. (This mirrors the classical "frequentist" position on probability which states that

if event i occurs with probability p(i) then the proportion of N trials with outcome i approaches p(i)/N as N goes to infinity [H]. This has the immediate benefit that sum(i) p(i) = 1.) The norm of |N,"D.LE.E">, by contrast, approaches 1 as N goes to infinity."

Ако не друго, горното ме увери, че всъщност май схващам теорията на еверет, вкл. някои от силните моменти и някои от слабите. При N броя варианти , когато N достигне безкрайност, вероятността Р от случването на събитие i се превръща в единица (1). Страхотно. Идеята на еверет е прекрасна. Красота.

На всичкото отгоре има място и за известна свободна воля (субективната вероятност). Което е още по-прекрасно, ама за това, мисля, друг път.

[Южняк]

Хах, Шпага, ще си позволя да отговоря вместо Гравити. Представи си че имаш пред себе си три врати и трябва да избереш една от трите на случаен принцип. Стриктно погледнато, изборът ти трябва да е не просто случаен, той трябва да е квантов, за да е наистина случаен, но последното ще го оставим за по-добри дни и ще се ограничим със "случаен избор"; "субективната вероятност" да избереш коя да е от вратите е 1 към три - и действително имаш избор, свобода на волята; но това 1/3 е "субективна" вероятност, в действителност вероятността за всяка от вратите е 1-ца (в еверетова вселена); в такава вселена всичките три възможни избори ще бъдат реализирани - с вероятност 1-ца. В единия мултивърс ще минеш през лявата врата, в поне други два - през другите две, и това е неизбежно, детерминирано; но има въпрос и с честотата и свободата на волята; да кажем, че Шпага има склонност към левите врати; независимо от вероятността 1-ца, честотата , с която Шпага избира леви врати, ще е по-голяма от честотата на другите две събития - и това е субективната автономия на волята на Шпага, която действително съществува.

Сега за Еверет. Един от въпросите, които ме мъчат е, а защо му е хрумнало? Защо точно тази идея? Как му е хрумнала?

Не без удоволствие прочетох, че е обнародвал дисертацията си (т.е. идеята за МДабълю) на конференция в юнивърсити ъв норт керълайна, чапъл хил; и идея си нямах, когато открих темата. За мене е чест и удоволствие, че съм се разхождал из коридорите на горния университет 2 години от живота си

Още два детайла за Еверет, които са по човешки любопитни. Чейн смокър (пали цигарите една от друга) и на почетната лекция в някакъв тексаски университет е първия и последен лектор, на когото е позволено да пуши, докато изнася лекцията; Зарязва физиката на 30-тина години, въпреки молбите да се завърне в академията, и работи за военните и като финансов консултант. Превръща се в мултимилионер. Което, меко казано, не е типичната кариера на един физик-теоретик. Любопитна фигура. Мисълта ми е, кариерата му предизвиква известно любопитство. И някои размисли.

**

Tука при мене изниква следващия въпрос. Класически обект ли е човешкия мозък или квантов обект?Ако е класически - което е, в общи линии, така - има ли функции, които са квантови; по специално, процесът на вземане на решения? Имат ли невронните "изстрели" квантов компонент?

**

Егати, още един отговорен въпрос в темата, този, който зададох към Богданов - а предизвикват ли животните квантов колапс според постулатите на квантовата механика. Оказа се, че същият въпрос са задали и Айнщайн и Еверет; отговорите им:

"This is a point that Everett stressed about Einstein's remark about the observations of a mouse, in the Copenhagen interpretation, collapsing the wavefunction of the universe. Everett observed that it is the mouse that's split by its observation of the rest of the universe. The rest of the universe is unaffected and unsplit."

Редактирано Декември 29, 2012 от Южняк

[Малоум 2]

Добре, но щом е така, какво предизвиква "разклоняването" на Вселената. Кога, в кой момент, възникват предпоставките за това "разклоняване", т.е, за появата на нова Вселена или Вселени?

Забравя се, че вълновата функция "работи" с вълни на вероятности (по човешки- интерпретирано). Това са, такива са, възможностите на Изследовател, а не на наблюдател. Наблюдател или взаимодейства или не взаимодейства с реални вълни от фона на ЕМП. Изследовател ... не със всичко "взаимодейства", а тълкува краен резултат, който ограничените му сетива са предоставили в експеримент. Тълкуването се основава на хипотези, понеже Изследовател не е в състояние да знае всичко, а му се иска да предсказва някакво поведение, някакво бъдещо развитие. Естествено, ще предположи основното, а непознаваното в експеримент, ще даде отклонение - така става възможен вероятностен краен резултат, но само в главата на Изследовател... Там са и мултисветовете...

Детерминизмът се заключава в това: Природата не нарушава причино-следствените връзки! А не, че Изследовател може всичко да предсказва, посредством абстрактните си модели. (Няма "предначертано", като съдба - това е чисто човешка измислица.)

...

[Gravity]

Добре, но щом е така, какво предизвиква "разклоняването" на Вселената. Кога, в кой момент, възникват предпоставките за това "разклоняване", т.е, за появата на нова Вселена или Вселени?

Сега нямам време, но ще си кажа мнението по-късно, но това ще е само моето разбиране, така че го приемай с едно наум.

[Gravity]

http://plato.stanford.edu/entries/qm-manyworlds/

Дълго е, и е на английски, което означава, че само Южняк ще го погледне, но дава информация плюс много препратки.

[sirius]

Хареса ми написаното в линка на Гравити.

Не съм добър по езиците, но ще се постарая да преведа поне встъплението. По смисъл. Както аз го разбирам. Моля поправяйте/споменавайте поне грубите ми грешки.

1. Встъпление

Фундаменталната идея на Интерпретацията на МултиСветове (ИМС), въведена от Еверет 1957 е, че има огромно число светове във Вселената в допълнение към света, в който сме. В частност, всеки път когато квантов експеримент с различни възможни резултати с вероятност различна от нула, всички резултати се осъществяват, като всеки е в различен свят, дори и да знаем само за света с резултата, който сме получили. Всъщност, квантови експерименти имаме навсякъде и много често, не само във физичните лаборатории: дори премигването на старата флуоресцентна тръба е квантов експеримент.

Интерпретацията на Мулти Световете съдържа две части:

i Математическа теория, съобразяваща се с еволюцията (във времето) на квантовото състояние на Вселената (една; отделна).

ii Правило, което прави връзка между квантовото състояние на Вселената и нашите наблюдения/опит.

Първата част всъщноста си е обобщена от уравнението на Шрьодингер или от релативистичното му обобщение. [тук нещо ми се губи, сори]

Това е строга математическа теория и не е проблематична философски.

Втората част вече въвежда и "нашите наблюдения/опит", които нямат строга дефиниция. Допълнителни трудности при съставянето [определянето] на втората част следва от факта че човешките езици са развити във време когато хората не са подозирали съществуването на паралелни светове. Това обаче е само семантичен проблем.

......................

2.2 Кой съм "Аз"?

"Аз" съм обект, като Земята, котката и пр. "Аз" се дефинира към определено време от пълното (класическо) описание на състоянието на моето тяло и мозък. "Аз" и "Лев" не се отнасят за едни и същи неща (дори и моето име да е Лев). Към настоящия момент има много различни "Лев"-ове в различни светове (не повече от един във всеки свят), но няма смисъл да се каже, че сега има друг "Аз". Аз имам отделно, точно определено минало: Аз съответствам на отделен "Лев" в 2002, но Аз нямам добре дефинирано бъдеще: Аз съответствам на множество от "Лев"-овци в 2010. В рамките на ИМС е безсмислово да се пита: Кой Лев ще бъда Аз в 2010? Аз ще съответствам на всички тях. Всеки път когато осъществявам квантов експеримент (с няколко възможни резултата) само ще ми изглежда че получавам единствен резултат. Всъщност, Лев който получава този точно резултат ще мисли така. Обаче този Лев не може да бъде идентифициран като единствения Лев след експеримента. Лев преди експеримента съответства на всички "Лев"-овци, които получават всички възможни резултати. Този подход към концепцията за персонална идентификация изглежда някак необичаен, но е приемлив ако се разглежда ритично (в светлината на критичното разглеждане на) според идентификацията по Парфит 1986 [тук може да съм объркал нещо]. Парфит има предвид някои изкуствени ситуации при които личност се разделя на няколко копия и твърди че няма добър отговор на въпроса: Кое копие съм Аз? Той заключава, че личната идентификация не е съществена когато се разделям.

Редактирано Декември 29, 2012 от sirius

[Южняк]

Сириус, аз лично прочетох с удоволствие. Адмирации за труда.

Биографията на Еверет: всъщност, твърде тъжна. Съветвам всеки с английски и интерес по темата, да прочете:

http://www.scientifi...erett-biography

На добрия старец нилс бор му пада ченето, като прочита черновата на докторантурата на еверет.... Колко неочаквано. на еверет му се налага да избира между това в, което вярва, между научното си кредо и кариерата си... Добрият старец лично го кача на кладата; след 5 години разправии, омерзен, еверет се съгласява с молбите на академичните старции съкращава две трети от доктората си, като по изрична молба премахва всичко, което е референция за "хора" и "разделяне" (splitting humans). Между временно вече е на добра позиция - главен математик на пентагона; автор,както се оказва на концепцията за взаимно гарантирано унищожение, която пентагонът имплементира като гаранция за избягване на ядрена война. Еверет се отказва от физиката още преди да е започнал, всъщност, преди да се е дипломирал; омерзен и сащисан от реакциите на Бор и компания... малко, след като по тяхно настояване - и за да получи докторантура -орязва доктората си, на практига го захвърля в кошчето. Колко любопитно, поставя въпроси. Биографията му го преставя като съвременен галилей, дали не са попреувеличили, биографите обичат тропите и калъпите..

Ето я дисертацията му,но това май е цензурираното копие..http://www.pbs.org/w...issertation.pdf

Holy Smoke, тоя е един от героите на студената война. Ето с какво се е занимавал птез 70-те: In 1964 Everett, Pugh and several other WSEG colleagues founded a private defense company, Lambda Corporation. Among other activities, it designed mathematical models of anti-ballistic missile systems and computerized nuclear war games that, according to Pugh, were used by the military for years. Everett became enamored of inventing applications for Bayes’ theorem, a mathematical method of correlating the probabilities of future events with past experience. In 1971 Everett built a prototype Bayesian machine, a computer program that learns from experience and simplifies decision making by deducing probable outcomes, much like the human faculty of common sense. Under contract to the Pentagon, Lambda used the Bayesian method to invent techniques for tracking trajectories of incoming ballistic missiles.

Видеоигри, изкуствен интелект и прогнозиране на бъдещето. Каква загуба за кавнтовата физика, а може би не.

Редактирано Декември 29, 2012 от Южняк

[Южняк]

P.S. ДЕйствително, горния хиперлинк е на цензурираното - по молба на Нилс Бор и академичния съветник на Еверет, копие от дисертацията на еверет. Доколкото разбирам, от нецензурираното са достъпни само две страници. Мисля, че след всичкото осветляване на теорията на Еверет - е време да ги погледнем:

"Below is the text of two pages from an early draft of Hugh Everett's doctoral dissertation at Princeton Universty. To see the actual two-page draft, click on the image at right.

The price, however, is the abandonment of the concept of the uniqueness of the observer, with its somewhat disconcerting philosophical implications.

As an analogy one can imagine an intelligent amoeba with a good memory. As time progresses the amoeba is constantly splitting, each time the resulting amoebas having the same memories as the parent. Our amoeba hence does not have a life line, but a life tree. The question of identity or non identity of two amoebas at a later time must be rephrased. At any time we can consider two of them, and they will have common memories up to a point (common parent) after which they will diverge according to their separate lives after this point. It becomes simply a matter of terminology as to whether they should be thought of as the same amoeba or not, or whether the phrase "the amoeba" should be reserved for the whole ensemble.

We can get a closer analogy if we were to take one of these intelligent amoebas, erase his past memories, and render him unconscious while he underwent fission, placing the two resulting amoebas in separate tanks, and repeating this process for all succeeding generations, so that none of the amoebas would be aware of their splitting. After awhile we would have a large number of individuals, sharing some memories with one another, differing in others, each of which is completely unaware of his "other selves" and under the impression that he is a unique individual. It would be difficult indeed to convince such an amoeba of the true situation short of confronting him with his "other selves".

The same is true of [sic] one accepts the hypothesis of the universal wave function. Each time an individual splits he is unaware of it, and any single individual is at all times unaware of his "other selves" with which he has no interaction from the time of splitting.

We have indicated that it is possible to have a complete, causal theory of quantum mechanics, which simultaneously displays probabilistic aspects on a subjective level, and that this theory does not involve any new postulates but in fact results simply by taking seriously wave mechanics and assuming its general validity. The physical "reality" is assumed to be the wave function of the whole universe itself. By properly interpreting the internal correlations in this wave function it is possible to explain the appearance of the world to us (classical physics, etc.), as well as the apparent probabilistic aspects."

[Шпага]

Хах, Шпага, ще си позволя да отговоря вместо Гравити. Представи си че имаш пред себе си три врати и трябва да избереш една от трите на случаен принцип. Стриктно погледнато, изборът ти трябва да е не просто случаен, той трябва да е квантов, за да е наистина случаен, но последното ще го оставим за по-добри дни и ще се ограничим със "случаен избор"; "субективната вероятност" да избереш коя да е от вратите е 1 към три - и действително имаш избор, свобода на волята; но това 1/3 е "субективна" вероятност, в действителност вероятността за всяка от вратите е 1-ца (в еверетова вселена); в такава вселена всичките три възможни избори ще бъдат реализирани - с вероятност 1-ца. В единия мултивърс ще минеш през лявата врата, в поне други два - през другите две, и това е неизбежно, детерминирано; но има въпрос и с честотата и свободата на волята; да кажем, че Шпага има склонност към левите врати; независимо от вероятността 1-ца, честотата , с която Шпага избира леви врати, ще е по-голяма от честотата на другите две събития - и това е субективната автономия на волята на Шпага, която действително съществува.

Да, нека засега да заобиколим въпроса за свободната воля и въобще проблемите, свързани със субекта. Да си представим, че сме нарекли Шпага някаква частица, чиято "вълна на вероятността" има само три пика, съответстващи на възможностите й да премине през всяка от трите врати. Според ТМС на Еверет, задължително ще бъдат реализирани и трите възможности, без значение дали пиковете са равностойни, или единият показва, да речем, вероятност само 1 %, другият 3%, а третият цели 96%.

Проблемът обаче е в това, че докато лети към тези врати, частицата е именно в изходната Вселена и че "утрояването" на тази Вселена трябва да настъпи в определен момент, вследствие на НЕЩО... ама какво е това нещо, май все още не е ясно и на самите физици, поддръжници на ТМС. Според мен не може да е тъй нареченото наблюдение, в смисъл измерване, защото и без да е осъществено такова, частицата ще мине и през трите врати, като зад едната от тях ще е пак в изходната Вселена, а зад всяка от другите две вече ще е копие на самата себе си, което се е "озовало" в някоя от двете новосъздадени Вселени.

И друго: след като вратите са точно три, не намирам логика в това, че ако:

Шпага има склонност към левите врати; независимо от вероятността 1-ца, честотата , с която Шпага избира леви врати, ще е по-голяма от честотата на другите две събития - и това е субективната автономия на волята на Шпага, която действително съществува.

Мисля, че Шпага може да избере всяка от вратите в изходната Вселена само по веднъж, независимо дали става дума за субективна склонност да избира по-често леви врати, или пък просто пика на вероятността да избере лявата врата е 96%. Иначе излиза, че Шпага се мултиплицира още в изходната Вселена и че ако сложим една преграда точно преди да мине през лявата врата, ще уловим/детектираме не една Шпага, ами десетки или дори стотици наведнъж -

[Шпага]

Сириус, благодарности за жеста!

[Шпага]

Здрасти, Малоум!

А тук не си ли противоречиш:

Детерминизмът се заключава в това: Природата не нарушава причино-следствените връзки! А не, че Изследовател може всичко да предсказва, посредством абстрактните си модели.

От това, което си написал, следва именно, че всичко е предначертано, а ти стигаш до обратния извод:

(Няма "предначертано", като съдба - това е чисто човешка измислица.)

[Gravity]

Не знам каква е историята с Еверет и дисертацията му, но изглежда малко драматизирана. Лично аз смятам, че дисертацията му, такава каквато е сега, е по-добра, без спекулативната метафизика, отколкото би била в първоначалния вариант. В крайна сметка е дисертация по физика, а не философия на физиката. Бях гледал едно интервю с Гел-Ман, в което говореш за неговата интерпретация, но стана дума и за Еверет. Според него Еверет е по-скоро математик решавач на задачи. Многото Светове е била конкретна задача поставена от ръководителя, след решаването и е заминал там където е намерил интересни (за него) задачи/проблеми за решаване. С други думи при него мотивацията не като при типичния физик, да се разбера как работи природата, а да се решават конкретни проблеми. Разбира се това виждане на Гел-Ман може да е изкривено, май че не е бил директен наблюдател.

[Южняк]

Действително, май има нещо такова. (по Гел-Ман); Решавач на задачи - после бяга на следващата, търси интересни проблеми. Познавам такива, междувпрочем, някои от тях физици (оригинално). Мина ми през ума, че биографите са го вкарали в клишета. Но първите две страници - тия с амебата, намирам за важни като пояснение. Не ми беше лесно да вдяна, че всъщност не се "цепи" вселената - цепи се наблюдателя. Това с амебата помага.

У копенхагенската интерпретация, като гледам, има една дихтономия. Детерминиран макросвят/недетерминиран микросвят. Тоя ги обединява, като ликвидира принципа на неопределеността в микросвета. Последния също се превръща в детерминиран. Това му е приноса към теорията. Нищо чудно, че Бор не е много щастлив. Изобщо не е малко. Интересно, атакувал е постулати на фон Нюман. И на самия Бор, разбира се. Изглежда така, сякаш като математик се е справил там, където самия фон Нюман е направил компромис и е бил отбой.

Редактирано Декември 30, 2012 от Южняк

[sirius]

Може би Южняка има нещо в предвид за да стартира темата и няма да я "цепя" с моето мнение.

В моя свят, се опитвам да прилагам критично мислене към всеки. По тази причина разглеждам реда на мисли на Еверет, както бих разгледал и всеки съфорумец. Е, не бих дал точка на Еверет ако става въпрос за физика. За философия по бих. Накратко моя поглед.

Определено ми е интересно как ще се развие темата.

Редактирано Декември 30, 2012 от sirius

[Gravity]

Шпага, това нещо е взаимодействието (коментирам пост номер 87). Рагледай следния по-прост пример. Частица със спин 1/2 и уред който мери спина по вертикланата ос. Частицата може да се намира в състояние |нагоре> и в състояние |надолу>, и в произволна линейна комбинация на тези две базисни състояния. Уреда може да се намира в начално състояние |начално> и в едно отдвете състояние |+> или |–>, които съответстват на измерен спин нагоре и съответно надолу. Измерването е определен тип взаимодействие между частицата и уреда, което се описва от съответния хамилтониан, който казва каква е еволюцията на системата. В упростения случай еволюцията е следната:

Уреда е започва в състояние |начално>

1) ако частицата е в състояние |нагоре>, еволюцията е следната в началото системата частица уред са в състояние |начално>|нагоре>, след протичането на взаимодействието са в състояние |+>|нагоре>, схематично

|начално>|нагоре> ––––––––> |+>|нагоре>

2) ако частицата е в състояние |надолу>, еволюцията е следната в началото системата частица уред са в състояние |начално>|надолу>, след протичането на взаимодействието са в състояние |->|надолу>, схематично

|начално>|надолу> ––––––––> |->|надолу>

3) ако частицата е в суперпозиция а|нагоре>+б|надолу>, поради линейноста, еволюцията е

|начално>а|нагоре>+|начално>б|надолу> ––––––––> |+>а|нагоре>+|–>б|надолу>

Поради 1) и 2) интерпретацията на сумата в дясната страна е, че всеки от двата вариянта е реализиран в отделен свят и вселената се е разклонила на две.

[Gravity]

Действително, май има нещо такова. (по Гел-Ман); Решавач на задачи - после бяга на следващата, търси интересни проблеми. Познавам такива, междувпрочем, някои от тях физици (оригинално). Мина ми през ума, че биографите са го вкарали в клишета. Но първите две страници - тия с амебата, намирам за важни като пояснение. Не ми беше лесно да вдяна, че всъщност не се "цепи" вселената - цепи се наблюдателя. Това с амебата помага.

При всички случаи е имало някаква опозиция от страна на "старите", при коя защита няма, и естествено задача на ръководителя е да помогне на кандидата да защити. Предполагам, че го е съветвал или пресирал да не предизвиква корифеите. Доколкото познавам Бор, той би "спорил" яростно, защото според него Еверет не е бил разбрал Бор (с което аз съм съгласен). Относно разцепването и това какво се цепи, и какъв е онтологичния смисъл на отделните клонове, не мисля че има едно мнение дори и сред привържениците на МВ.

[Gravity]

У копенхагенската интерпретация, като гледам, има една дихтономия. Детерминиран макросвят/недетерминиран микросвят. Тоя ги обединява, като ликвидира принципа на неопределеността в микросвета. Последния също се превръща в детерминиран. Това му е приноса към теорията. Нищо чудно, че Бор не е много щастлив. Изобщо не е малко. Интересно, атакувал е постулати на фон Нюман. И на самия Бор, разбира се. Изглежда така, сякаш като математик се е справил там, където самия фон Нюман е направил компромис и е бил отбой.

Така както си написал принципа на неопределеноста, може да се обърка с принципа на Хайзенберг, а той няма общо, по-точно той е непроменен и е същия и в двете интерпретации.

[Южняк]

Относно разцепването и това какво се цепи, и какъв е онтологичния смисъл на отделните клонове, не мисля че има едно мнение дори и сред привържениците на МВ.

По някое време, в някой от следващите дни, ще се опитам да си защитя позицията по въпроса.

**

Донякъде харесвам примера, който даде на Шпага; Пояснение - може би излишно към него. Еверет вкарва наблюдател и наблюдаван обект в една система, където двете страни играяят в интеракция, по едни и същи правила (няма деление макросвят/микросвят), състоянието на наблюдателя (всъюност +използвания апарат за наблюдение, пр. гайгеровия брояч) е също в зависимост от състоянието на наблюдавания обект, не само обратното. Всяка *отчетена* промяна в състоянието на атома, регистрирана от наблюдателя, има ефект - на квантово ниво(корекция - не само на квантово ниво, механизма на интеракция е квантов, но изявата на промяната у наблюдателя, според Еверет, е на макрониво), в/у самия наблюдател, или с други думи, цепи наблюдателя. Това като ранен първи изстрел по посока където бия с постинга за сцепения наблюдател, концепцията, която вбесила Бор. Иначе е интересно - през 1959-та Еверет се среща с Бор и изкарват няколко дни в преговори как да интегрират концепцията на Еверет гладко - в копенхагенската интерпретация. Но и двете страни изглежда проявяват сериозен инат, като силните карти, естествено, са у авторитета, който на всичкото отгоре е и учител на ръководителя на Еверет.

Редактирано Декември 30, 2012 от Южняк

[Южняк]

Абе не мога да издържа на изкушението , Гравити, не се е разцепила вселената на две, и дума не може да става за това, къде ти локално събитие (наблюдаван атом на земята) ще артикулира информация (резултатът от интеракцията) мигновено до всички точки на вселената, за да я разцепи на две. Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена; само - и ако - инфото, резултатът от измерването - стигне до други - или другите региони на вселената, чак тогава тези региони - или цялата вселена, ако инфото е стигнало до всички региони - се цепи; само че според Еверет това обиконовено не е случая.

**

Хм, дето се вика, един образ струва повече от хиляда думи, корицата на нейчър от брой от 2007-ма, посветена на Еверет по повод юбилея на идеята; изготвена е в ретростила на 50-те, и с хумор:

Редактирано Декември 30, 2012 от Южняк

[Gravity]

Да, наблюдателя, ако го има, също трябва да се сплете със ситемата, аз се опитвах да опростя примера възможно най-много. Ако наблюдателя е измерил + ще означа състоянието му с | >, и ако е измерил – с | >. Тогава след взаимодействието с наблюдателя системата ще е в състояние

а|+>|нагоре>| >+б|–>|надолу>| >

Но за повече подробности дисертацията на Еверет.

Ще чакаме да си защитиш позицията.

п.п. Дойч в книгата си има добро описание на експеримента с двата процепа и аргумент защо и как трябва да се разглежда в интерпретацията на Еверет.

[Gravity]

Абе не мога да издържа на изкушението , Гравити, не се е разцепила вселената на две, и дума не може да става за това, къде ти локално събитие (наблюдаван атом на земята) ще артикулира информация (резултатът от интеракцията) мигновено до всички точки на вселената, за да я разцепи на две. Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена; само - и ако - инфото, резултатът от измерването - стигне до други - или другите региони на вселената, чак тогава тези региони - или цялата вселена, ако инфото е стигнало до всички региони - се цепи; само че според Еверет това обиконовено не е случая.

Да, разбира се, разцепванията са локални (макар, че май има и вариянти с голобални разцепвания), но в моя опростен пример вселената се състои само от частицата и измервателния уред.

[Южняк]

Съгласен.