Мултивселена

[Южняк]

Тука имам напълно сериозен въпрос към колегите. Моля за сериозен отговор, без спекулации; в кои домакински уреди - ако има такива изобщо, в кои уреди от бита - или въобще уреди - изходите (функционирането им) са свързани с квантови процеси? Т.е. кои уреди са впрегнали сериозно квантови процеси, за да работят? Да го поясня, кои уреди или технологии са впрегнали квантови процеси?

Редактирано Декември 30, 2012 от Южняк

[Малоум 2]

Здрасти, Малоум!

А тук не си ли противоречиш:

От това, което си написал, следва именно, че всичко е предначертано, а ти стигаш до обратния извод:

Педначертаното е само по физическите закони, материалните взаимодействия протичат по причино-следствени връзки и това е основа за предсказване на еволюцията на материалните процеси - следвайки детерминизъм. Тази "съдба" (във физически смисъл) също търпи случайности - когато обект навлезе със скорост по-голяма от скоростта на светлината в тази среда - има неподготвени, значи и неочаквани, срещи и временно могат да се случват неочаквани събития; но, в крайна сметка ще се осъществи действието на физическите закони и еволюцията ще продължи по познатия начин. Детерминирано. В този смисъл, философски, светът е познаваем.

Ставаше дума за Понятието за "съдбата на човека" (извинявам се - не съм го казал в прав текст )- в смисъл, че това което му се случва зависи и от неговото поведение, от Разум. Така лесно се спекулира (врачуване), че някъде, нещо му е предначертано, писано по книга?!, като се ползва "историческа памет" за битуването на хората, най-често определяно като характер.

В крайна сметка - предначертаното е само по физическите закони. Но, кога и къде ще действат на субект върху поведението му, зависи от поведението. В този смисъл няма предначертано от характер (идеална, абстрактна същност). Той е променлив и управляем от субект, макар и трудно. Затова казвам, че е няма предначертана човешка съдба.

(Тук в темата имаше и въпрос, дали Гл.мозък решава поведение, взема решение, по квантов принцип. Прилича на квантов принцип, но не е. Никоя математика не разрешава делене на нула. Липсата на достатъчно информация в самообучаващия се биокомпютър е като нула за него - въпреки това, взема решение за поведение. Не му пука, че може да е грешно Знае, че му е позволено (от обществото) да се поправя. Но - не и от физическите закони )

...

[Gravity]

Малоум 2, защо не преместиш тези постове в подфорум паранаука!

[Шпага]

Ще чакам догодина да ви просветне и да разберете:

1. Че в ТМС никакво "разцепване" няма - нито глобално, нито локално, защото, ако "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път"

2. Че това, което съм написала на Южняк, е напълно вярно: "Според ТМС на Еверет, задължително ще бъдат реализирани и трите възможности, без значение дали пиковете са равностойни, или единият показва, да речем, вероятност само 1 %, другият 3%, а третият цели 96%."

Или по-обобщено казано -- Ще бъдат реализирани абсолютно всички възможни резултати, но само по веднъж, а не както вие си мислите - едни по-често, други по-рядко....

В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса.

[Южняк]

вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса.

Привет, Шпага, за съжаление, в теорията на Еверет няма колапс. Нито възможност да се сблъскаш със себе си по улицата. Поздрави.

[Шпага]

Привет, Шпага, за съжаление, в теорията на Еверет няма колапс. Нито възможност да се сблъскаш със себе си по улицата. Поздрави.

Привет, Южняк. Изреченията ми в пост 104 са следните:

"В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса."

Тоест, имам предвид КМ вероятностите в Квантовата механика на Бор и компания, според Копенхагенската интерпретация и т.н. Става дума за разликата между двете интерпретации - тази на Еверет, според която няма колапс, и тази на Бор, според която има колапс. Мислех, че това е напълно ясно.

А що се отнася до "възможността", да се сблъскаш по улицата със себе си, тя произлиза от твоето твърдение в пост 97:

Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена...

А моето възражение, пак в пост 104, е че ако, както твърдиш ти "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път"

Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица.

Поздрави и от мен.

[Gravity]

Шпага, защо си смислиш, че ние смятаме, че вселената се "цепи" не само по веднъж за всяка възможност, а някои пъти по-често други по-рядко? Определено не смятам това, и съм сигурен, че не съм писал нищо което да те накара да си мислиш така. Освен ако не съм пропуснал някой параграф, и другите май на са писали подобно нещо.

Локалното разклоняване го разбираш погрешно. Ако се хвърли монета, която може да падне по гръб или лице, но нищо друго не се случва, тогава вселената ще се разклони по такъв начин, че да има и двата изхода реализирани т.е. монета по гръб и монета по лице, но всичко останало, например ти, ще си остане непроменено, защото вълновата фунция, която описва теб няма да се е променила, при условието, че освен монетата нищо друго не се случва. Ти си преставяш двете реализирани монети и една Шпага, която може да вижда и двете, но това е грешно, ти не взаимодействаш по никакъв начин с монетата. Двете монети също не си взаимодействат, те могат единствено да си оказват влияние в понататъшните си истории само чрез квантова инерференция, и то само до тогава доката не е настъпила декохеренцията.

[Шпага]

Гравити, направо е смайващо, че до такава степен не можахме да се разберем! Получи се нещо като омагьосан кръг - всеки си мисли, че другият си мисли нещо, което той всъщност не си мисли и т. н.

Ето, дори само това е достатъчно красноречиво:

Ти си преставяш двете реализирани монети и една Шпага, която може да вижда и двете, но това е грешно, ти не взаимодействаш по никакъв начин с монетата. Двете монети също не си взаимодействат, те могат единствено да си оказват влияние в понататъшните си истории само чрез квантова инерференция, и то само до тогава доката не е настъпила декохеренцията.

Ами не, въобще не си представям нещата така, както ти си мислиш, че си ги представям.

Но както сме си казвали и друг път при подобни зацикляния: Здраве да е!

Желая на теб и на всички други от този форум весели празници!

[Gravity]

Шпага, точно така си ги представяш нещата, виж си примера със съда и амебата. Аз обаче за пореден път се учудвам на себе си, че се опитвам да водя разговор с хора, които очевидно нямат намерение за подобно нещо. Здраве да е!

[Малоум 2]

Привет, Южняк. Изреченията ми в пост 104 са следните:

"В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса."

Тоест, имам предвид КМ вероятностите в Квантовата механика на Бор и компания, според Копенхагенската интерпретация и т.н. Става дума за разликата между двете интерпретации - тази на Еверет, според която няма колапс, и тази на Бор, според която има колапс. Мислех, че това е напълно ясно.

А що се отнася до "възможността", да се сблъскаш по улицата със себе си, тя произлиза от твоето твърдение в пост 97:

А моето възражение, пак в пост 104, е че ако, както твърдиш ти "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път"

Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица.

Поздрави и от мен.

Честита Нова Година!.. Здраве и късмет в начинанията!

"В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса."

Тук малко е преигравал Еверт: - ентропията е пропорционална на логаритъма от броя на възможните за реализация състояния на системата. Но, КМ показва кое от тези състояния е с най-голяма вероятност да се осъществи - и така става на практика: проявява се масовото, а останалите са спорадични- шум. Понеже е предварително грешна интерпретацията с т.нар. колапс (само матмодел е - не е реалност), исторически възниква спорна ситуация. А такава спорна - не би трябвало да има; и двете неща се спазват от природата. В КМ обаче, има и възможност за полезна информация- можем да променим онези условия, от които да зависи крайният резултат. Чрез промяна фон от полета.

В средните мащаби (макро, относно КМ) това е ежедневие. Например, настройваме резонанс на радиоприемника, преобразуваме захванатите полета до достигане на възможно механично колебание, за което имаме датчици. Чуваме отделна ..."вселена" от множеството "ефирни"

Така не може да се твърди реалност на многовселенност, а само евентуални разнообразни възможности от една реалност: за Изледовател - кое да види и чуе, ако му се иска. Нищо, че в главата му са безброй мераци, играещи на прескочи кобила, което той нарича "колапс" когато си го представи на образ.

...ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път"

Тук пък - няма нищо страшно , щото ... то си е така: щом като частиците ни се образуват непрестанно с огромна честота и с течение на времето (хипотезата и пак - в средните мащаби), полетата, връзките с полевата форма, успяват да ни държат в едно цяло-вещево; демек - непрестанно се обновяваме и добре, че не чувстваме "сблъсъкът" на образуващото се по различно време - процес със скоростта на светлината в тази среда ни го осигурява тоя комфорт. Да виждаме реална реализация само едно цяло...

Важното е, че това цяло е изградено от реални обекти, но всеки обект - в и със собствено пространство-време в микрото, подчиняващо се причина-следствие. Това също не е многовселенност, а многообразност, многообразие в една вселена.

Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица.

Да. И понеже се нарича раздвояване на "личността на наблюдателя" (разтрояване и т.н.- в случая, Изследовател) е предмет на болестно състояние в психиатрията - чиста шизофрения, май!

...

[sirius]

За Много Години Живот, Здраве и Щастие! Да се включа и аз в масовите честитки

(В честитките си личат основните ценности в живота. Да не ги забравяме.)

Тука имам напълно сериозен въпрос към колегите. Моля за сериозен отговор, без спекулации; в кои домакински уреди - ако има такива изобщо, в кои уреди от бита - или въобще уреди - изходите (функционирането им) са свързани с квантови процеси? Т.е. кои уреди са впрегнали сериозно квантови процеси, за да работят? Да го поясня, кои уреди или технологии са впрегнали квантови процеси?

Тунелния ефект е типично квантов... това всъщност е явление; не съм сигурен дали би могло да се нарече процес... (квантов)-о яление. Навремето учихме за тунелните диоди. Сега са ми бедни знанията къде се прилага.

Ако разширим малко "определението", свето и фото елементи(диоди, транзистори, слънчеви панели и пр.)

Ако още се ширнем, дори и обикновените лампи с нажежаема жичка могат да "влезнат" за пример.

Нека още се ширнем. Самата тема е зададена много коректно и се "разцепи" на много места. От наблюдатели. И разбира се, вече не е същата.

Между другото, ровейки да си припомня някои ползвани тук понятия, попаднах на блога Първи стъпки в Квантовата Механика , който ми задоволи търсенията и е написан достъпно. И много отговаря на първоначално зададената тема.

Редактирано Януари 1, 2013 от sirius

[Joro-01]

Тука имам напълно сериозен въпрос към колегите. Моля за сериозен отговор, без спекулации; в кои домакински уреди - ако има такива изобщо, в кои уреди от бита - или въобще уреди - изходите (функционирането им) са свързани с квантови процеси? Т.е. кои уреди са впрегнали сериозно квантови процеси, за да работят? Да го поясня, кои уреди или технологии са впрегнали квантови процеси?

Да, където казва Sirius по-горе..

Предимно в електрониката - всякъде където има светодиоди, фотодиоди, в интегралните схели /където има всякакви полупроводникови елементи, вкл може и тунелни диоди, но и да няма../, в четящите глави на CD - освен лазер /вид диод/, там има и фотоделител /полупрозрачно огледало служещо да дава обратна връзка доколко лазерът е фокусиран върху "питовете"/, който създава сдвоени фотони, но точно ефектът не се използва..

Образът на LCD дисплеите на на голяма част от телефоните и сегашните телевизори се вижда благодарение на поляризирана светлина (за да се вижда някакъв образ дисплеите имат от двете си плоски страни по един поляризиращ светлината слой - първият поляризира светлината, а вторият не пропуска светлина с промемена поларизация), а течните кристали изменят плоскостта на поляризация на светлината ако им се подад напрежение..

Зависи от гледната точка и не знам дали е въобще предмет на квантовата механика - ако можем да разглеждаме протичането на ток като такова явление, навсякъде където протича ток и се преобразува електрическа енергия.

Редактирано Януари 1, 2013 от Joro-01

[Joro-01]

Луминисцентни лампи и светещите бои по часовниците - луминисценция - поглъщане и преизлъчване на фотон...

[Gravity]

Между другото, ровейки да си припомня някои ползвани тук понятия, попаднах на блога Първи стъпки в Квантовата Механика , който ми задоволи търсенията и е написан достъпно. И много отговаря на първоначално зададената тема.

Аз не бих го препоръчал на никого, напротив, силно препоръчвам да не се чете. Смесица от грешни и неразбрани твърдения.

[Южняк]

ЧНГ. Благодарности за отговорения въпрос на Жоро и Сириус. Така и подозирах, имам и други подозрения. От моя гледна точка участието ми в темата се изчерпа и го приключвам, освен ако не се случи нещо твърде невероятно в нея. Интуицията ми казва, че не е недоказуема. нямаше да я разбера (хипитезата) без поясненията на Гравити, за което искрени благодарности (или щях да я разбера, но след месеци разглеждане).

Ще отворя нова тема в/у превода на статия,препостнат от Шпага в друга тема, в/у връзката м/у възникването на живота и квантовата механика - разбира се, в еверетовата интерпретация, която дава някои удивителни - поне за мене - отговори за възникването на живота и еволюцията.

[Шпага]

Ти си преставяш двете реализирани монети и една Шпага, която може да вижда и двете, но това е грешно, ти не взаимодействаш по никакъв начин с монетата. Двете монети също не си взаимодействат, те могат единствено да си оказват влияние в понататъшните си истории само чрез квантова инерференция, и то само до тогава доката не е настъпила декохеренцията.

Шпага, точно така си ги представяш нещата, виж си примера със съда и амебата.

Е, как ще си представям така нещата, след като изрично съм казала, че според мен никакво "разцепване" на Вселената няма - нито глобално, нито локално.

Пак да повторя, възраженията ми бяха срещу израза: "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", Не знам как да го разбирам този израз, освен по начина, който съм споменала именно в критикувания от теб пример с амебите:

"Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица."

Ако ти можеш да обясниш цитирания израз по друг начин, аз, за разлика от теб, не мога.

Аз обаче за пореден път се учудвам на себе си, че се опитвам да водя разговор с хора, които очевидно нямат намерение за подобно нещо. Здраве да е!

Ако считаш, че воденето на разговор с теб трябва непременно да изключва всякакви възражения или пък просто моменти на неразбиране от страна на събеседника ти, да, прав си да се учудваш на себе си.

[Шпага]

Честита Нова Година!.. Здраве и късмет в начинанията!

"В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса."

Тук малко е преигравал Еверт: - ентропията е пропорционална на логаритъма от броя на възможните за реализация състояния на системата. Но, КМ показва кое от тези състояния е с най-голяма вероятност да се осъществи - и така става на практика: проявява се масовото, а останалите са спорадични- шум. Понеже е предварително грешна интерпретацията с т.нар. колапс (само матмодел е - не е реалност), исторически възниква спорна ситуация. А такава спорна - не би трябвало да има; и двете неща се спазват от природата. В КМ обаче, има и възможност за полезна информация- можем да променим онези условия, от които да зависи крайният резултат. Чрез промяна фон от полета.

В средните мащаби (макро, относно КМ) това е ежедневие. Например, настройваме резонанс на радиоприемника, преобразуваме захванатите полета до достигане на възможно механично колебание, за което имаме датчици. Чуваме отделна ..."вселена" от множеството "ефирни"

Така не може да се твърди реалност на многовселенност, а само евентуални разнообразни възможности от една реалност: за Изледовател - кое да види и чуе, ако му се иска. Нищо, че в главата му са безброй мераци, играещи на прескочи кобила, което той нарича "колапс" когато си го представи на образ.

...ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път"

Тук пък - няма нищо страшно , щото ... то си е така: щом като частиците ни се образуват непрестанно с огромна честота и с течение на времето (хипотезата и пак - в средните мащаби), полетата, връзките с полевата форма, успяват да ни държат в едно цяло-вещево; демек - непрестанно се обновяваме и добре, че не чувстваме "сблъсъкът" на образуващото се по различно време - процес със скоростта на светлината в тази среда ни го осигурява тоя комфорт. Да виждаме реална реализация само едно цяло...

Важното е, че това цяло е изградено от реални обекти, но всеки обект - в и със собствено пространство-време в микрото, подчиняващо се причина-следствие. Това също не е многовселенност, а многообразност, многообразие в една вселена.

Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица.

Да. И понеже се нарича раздвояване на "личността на наблюдателя" (разтрояване и т.н.- в случая, Изследовател) е предмет на болестно състояние в психиатрията - чиста шизофрения, май!

...

Здравей, Малоум! Честита Нова година и на теб! Със здраве и късмет - все да си напред

Имам желание да ти отговоря с нещо смислено, но не знам какво да е то. Възможно е ти да си най-здравомислещият от "групата", но ние просто да не те разбираме достатъчно добре. Всъщност неизброими са вариантите, които са възможни, но дали е реализиран само един от тях, или всичките -- засега не ни е "позволено" да знаем

Впрочем, не можем да сме сигурни даже и в това:

Да. И понеже се нарича раздвояване на "личността на наблюдателя" (разтрояване и т.н.- в случая, Изследовател) е предмет на болестно състояние в психиатрията - чиста шизофрения, май!

Дали раздвояването, разтрояването и т.н. на личността наистина е болестно състояние, или... например еволюция на съзнанието, което постепенно придобива способността да се възприема именно като това, което е в действителност -- необхватно многоличностно творение в обединени чрез него и само чрез него Много, МНОГО светове... ... ...

[Gravity]

Е, как ще си представям така нещата, след като изрично съм казала, че според мен никакво "разцепване" на Вселената няма - нито глобално, нито локално.

Не четеш внимателно. Аз не казвам, че така си представяш реалноста. Казвам, че по този начин разбираш локалното разцепване.

Ако считаш, че воденето на разговор с теб трябва непременно да изключва всякакви възражения или пък просто моменти на неразбиране от страна на събеседника ти, да, прав си да се учудваш на себе си.

Разбира се, че не смятам това, но как да разбирам твоето поведение? Ето написала си пост №104, в който дори и първото изречение е красноречиво. В него има две точки. Аз отговорих и на двете, като за първата се опитах да поясня какво се разбира под локално разцепване. Ти напълно игнорира това и започна да обесняваш кой какво си е представял. Е, какво да си помисля!?

[Шпага]

Гравити, във връзка с въпроса как теорията "Много светове" обяснява тунелния ефект, копирам твоя постинг - http://nauka.bg/foru...=40#entry255412 тук:

По подобен на другите примери начин. Вълновата функция е суперпозиция на функции, които описват състояние с конкретна стойност на енергията. Следователно имаме много светове (по един за всяко събираемо) и във всеки от тях имаме частица с конкретна стойност на енергията. В тези светове, в които енергията е достатъчно голяма, частицата преминава през бариерата, в другите се отразява.

А ето и отговора на Дорис:

Всъщност, тунелният ефект се състои в това, че и частици с по-малка енергия преминават през потенциалната бариера.

Според мен, щом Д. Дойч отхвърля като излишно представянето на частиците като вълни и твърди, че всъщност частиците през цялото време си остават такива, каквито ги и регистрираме накрая, значи можем да стигнем до извода, че:

Във всеки един от многото светове частиците са именно такива, каквито ги описва класическата /неквантовата/ физика. Според тази физика обаче тунелният ефект е невъзможен. Тоест, ако бариерата е непрозрачна за падащите върху нея частици, те непременно ще се отразят и нито една няма да премине през тази бариера.

И освен това, ти казваш: "В тези светове, в които енергията е достатъчно голяма, частицата преминава през бариерата..." Но ако енергията на частицата е достатъчно голяма, за да премине през бариерата, това вече не е тунелен ефект. Аз доколкото знам, тунелният ефект е явление, при което частицата непременно е с по-малка енергия от тази, която е необходима, за да премине бариерата, и точно това е странното - квантовото - а именно, че въпреки по-малката си енергия частицата все пак преминава през бариерата.

Или накратко казано - ако във всеки от многото светове частицата "си е винаги частица", тунелният ефект просто няма как да бъде обяснен. Това имам предвид.

[Gravity]

Според мен, щом Д. Дойч отхвърля като излишно представянето на частиците като вълни и твърди, че всъщност частиците през цялото време си остават такива, каквито ги и регистрираме накрая, значи можем да стигнем до извода, че:

Във всеки един от многото светове частиците са именно такива, каквито ги описва класическата /неквантовата/ физика. Според тази физика обаче тунелният ефект е невъзможен. Тоест, ако бариерата е непрозрачна за падащите върху нея частици, те непременно ще се отразят и нито една няма да премине през тази бариера.

Но тук имаме много светове и частици в тях, които оказват влияние една на друга. Това го няма в класическата физика. Ще има преминаване именно поради квантовата интерефернция. Подобно на опита с двата процепа, на места има голям брой попадения поради интерференцията, където класически би имало много по-малко. И разликата е имено защото частиците от различните светове си взаимодействат.

И освен това, ти казваш: "В тези светове, в които енергията е достатъчно голяма, частицата преминава през бариерата..." Но ако енергията на частицата е достатъчно голяма, за да премине през бариерата, това вече не е тунелен ефект. Аз доколкото знам, тунелният ефект е явление, при което частицата непременно е с по-малка енергия от тази, която е необходима, за да премине бариерата, и точно това е странното - квантовото - а именно, че въпреки по-малката си енергия частицата все пак преминава през бариерата.

Да, това което съм написал там е грешно, бях объркал тунелния ефект. Обеснението е различно. Частицата има дадена енергия, недостатъчна за преминаване. След решаването на уравнението на Шродингер (което в най-простия случай може да се реши лесно) вълновата функция е суперпозиция на фунции описващи частица която се намира на различни места, включително и зад бариерата. При копенхаген, това са само различните възможности, след колапса една от тях се реализира. Пр многото светове всичките се реализират и т.н.

Или накратко казано - ако във всеки от многото светове частицата "си е винаги частица", тунелният ефект просто няма как да бъде обяснен. Това имам предвид.

Ако е така, тогава и опита с двата процепа не може да се обясни. Ако частиците са винаги частици просто няма да има интерференчна картина, нали? Но разликата е, че те си взаимодействат.

[Doris]

Но тук имаме много светове и частици в тях, които оказват влияние една на друга. Това го няма в класическата физика. Ще има преминаване именно поради квантовата интерефернция. Подобно на опита с двата процепа, на места има голям брой попадения поради интерференцията, където класически би имало много по-малко. И разликата е имено защото частиците от различните светове си взаимодействат.

Това е интерпретацията на Дойч.

Да, това което съм написал там е грешно, бях объркал тунелния ефект. Обеснението е различно. Частицата има дадена енергия, недостатъчна за преминаване. След решаването на уравнението на Шродингер (което в най-простия случай може да се реши лесно) вълновата функция е суперпозиция на фунции описващи частица която се намира на различни места, включително и зад бариерата. При копенхаген, това са само различните възможности, след колапса една от тях се реализира. Пр многото светове всичките се реализират и т.н.

.....като става разцепване на световете , вместо колапс на вълновата функция - това пък е интерпретацията на Еверет.

Двете интерпретации са различни. Еверет пренася свойствата на вълновата функция в макроскопичното , разделяйки го на светове, които не си взаимодействат. Дойч прави обратното - пренася целостта на частиците от макроскопичното към квантово-механичното ниво, разделяйки последното на светове, които си взаимодействат.

[Gravity]

Преписваш на Еверет ( и на Дойч) твоето разбиране на интерпретацията.

[Doris]

Е, две различни разбирания на веднъж ще ми дойдат много, ако и двете са мои. Но ти ги омесваш, така че да станат едно твое разбиране, което никой друг освен теб да не разбира.

[Gravity]

Щом казваш.

[Шпага]

Преписваш на Еверет ( и на Дойч) твоето разбиране на интерпретацията.

Гравити, идеята за квантовата интерференция като явление, при което частиците от различните светове си взаимодействат, е изцяло на Дейвид Дойч. Еверет не само, че не е имал подобна идея, но и дори напълно - или почти напълно - е изключвал взаимното влияние между отделните светове. В този смисъл интерпретациите на Дойч и Еверет са коренно различни една от друга.

Мисля, че според логиката на Дойч дифракцията също би трябвало да е вследствие на взаимодействието между отделните светове. И въобще, по неговата интерпретация тези светове са толкова тясно свързани, че самото понятие "отделни" става до голяма степен условно.

На мен книгата на Дойч "Структура на реалността" ми е много интересна /особено гл. 11 и 12 за времето/ и не намирам нищо спекулативно в нея, но може би е така, защото все още не съм прочела някакви по-сериозни, по-аргументирани критики от страна на опонентите му.

Редактирано Януари 21, 2013 от Шпага