Демокрация.

[П. Теодосиев]

Разглеждах някой книги и се спрях на това.

Демокрацията е "Власт на народа" готов ли сме на тази власт?В действителност имаме ли я или просто сме контрулирани и така ни се казва?Наистина ли сме свободни?Чрез изборите ние прелагаме ли власта си или просто ни се дава възможност да избираме?

От РЕЧНИКА :

ДЕМОКРАЦИЯ (грц.) — букв. народовластие, форма на държавно-полити-

ческо устройство на обществото, което гарантира широк кръг права и свободи на гражданите и тяхното равноправно участие в управлението на държавата.

[Apofis]

ДЕМОКРАЦИЯ. България се завръща в Европа

До края на 80-те години България е част от просъветския Източен блок и в своята вътрешна и външна политика изцяло е зависима от ставащото в СССР и в Блока. Нещата се променят, след като през втората половина на 80-те години се очертава общата криза на социализма и след като новият съветски лидер - Михаил Горбачов, започва своята реформена кампания, наречена „перестройка". Тогава и в България се създават условия за дълбоки промени, насочени към политическа демократизация и връщане към пазарната икономика - създават се дисидентски организации, възстановява се частната инициатива. България се включва в източноевропейските „есенни революции" през 1989 г., които бързо помитат съветската система.

Българската „голяма промяна" започва чрез промени в ръководството на Българската комунистическа партия (БКП) - на 10 ноември 1989 г. дългогодишният несменяем „партиен и държавен ръководител" Тодор Живков е свален от власт от опозиционно настроените партийни дейци около Петър Младенов и Андрей Луканов. В резултат на това през първите месеци на българския преход БКП играе водещата роля. Антикомунистическата опозиция в България се създава, макар и много скоро, едва след началото на промените. На 7 декември 1989 г. е учредена коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).

Първите свободни и демократични избори в следвоенна България са насрочени за 10-17 юни 1990 г. Те имат характер на референдум „за" и „против" съществуващата система и в тях мнозинството от българите подкрепят статуквото. Приела ново, социалистическо име, управляващата Българска социалистическа партия (БСП) получава абсолютно мнозинство във Великото народно събрание. Сравнително неголемият изборен резултат от 36 % за СДС е разочароващ, той е в контраст с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа, но се дължи на недостатъчното време за подготовка за изборите и на общата неподготвеност на българското общество за промяна. Независимо от първия неуспех на СДС изборите за ВНС са повратни за съвременна България, защото този парламент изработва и приема на 12 юли 1991 г. нова, демократична конституция.

Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.). Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии. Но политическите проблеми, свързани с изграждането и утвърждаването на новите демократични институции, не успяват да попречат на коренната външнополитическа преориентация на България от Източния блок към европейските институции. Тя е извършена в първите 7-8 години от българския преход: България става член на Съвета на Европа (7 май 1992 г.), а на 1 февруари 1995 г. - и асоцииран член на Европейския съюз, на 6 април 1996 г. се включва в инициативата на НАТО „Партньорство за мир". Основно е променено и законодателството, което създава законовите възможности за утвърждаване на парламентарната демокрация и пазарната икономика.

В края на 1996 и началото на 1997 г. България изживява дълбока финансово-икономическа криза, прераснала в остро политическо противопоставяне между постсоциалистическите сили, олицетворявани от правителството на Жан Виденов, и привържениците на радикалните промени, водени от СДС. Кризата приключва с отказа на БСП от властта и обявяването на предсрочни избори през април 1997 г., спечелени от СДС. Голямото значение на кризата от 1997 г. е, че българското общество окончателно загърбва носталгията по сигурността на социализма и се убеждава в необходимостта от ускоряване на реформите. От 1997 г. българският политически живот се стабилизира, правителствата и парламентите успяват да реализират мандатите си и се създават условия за макроикономическа стабилизация.

Основна заслуга за стабилизацията има управлението на СДС и на партньорите му от коалицията ОДС (Обединени демократични сили), реализирано чрез кабинета на Иван Костов (21 май 1997 - 25 юли 2001 г.). Високата цена на икономическите реформи отново поражда разочарование сред българите, което умело използва завърналият се от изгнание в началото на 2001 г. бивш български цар Симеон Сакскобургготски. Той създава нова либерална политическа формация - Национално движение „Симеон Втори" (НДСВ), с която спечелва изборите на 17 юни 2001 г. и заедно с ДПС съставя правителство. По време на мандата на това правителство България става пълноправен член на НАТО (2 април 2004 г.) и завършва преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз, като на 25 април 2005 г. подписва и съответния договор.

[byzantiner]

Демокрация значи действително "власт на народа"- това е политическото достижение, така да го наречем на древните гърци-в частност атиняните....в днешно време некой по-стари българи свързват с тази дума само с глад, закриване на предприятия, криза, постоянен преход и реформи и т.н. - понеже това виждане се насажда от комунистите сред по-неграмотната част от население и то бива манипулирано, както последния път на изборите миналата вече година, когато на власт дойдоха, според мен хора, който за пореден път ше окепазят държавата и се "подрискат"- не знам, как по-деликатно да се изразя...не ми трийте поста все пак, щото не съм решил да плю върху комунистите(или поне не само)...това, което искам да кажа е, че в същността на демокрацията е истинка само когато има на лице реално разделение на трите власти съдебна(Съдът), законодателна(НС) и изпълнителна(кабинета нва мин председателя). едновременно с това те трябва да взаимодействат една с друга, така щото да върви държавния механизъм. "Властта на народа " в съвременна държава с население като нашето, а и по-голямо разбира се, е напрактика нещо невъзможно, щото дори и да приемем, че жените и малцинствата пребиваващи у нас примерно са безправни, както в древна Атина да речем, то пак ше е много трудно да събреш всички мъже на един площад и да им кажеш: "Дайте ся да да праим парламентарен контрол!" нали? затова и има депутати-че няма механизъм, който ги контролира тези хора и техните резили у нас- тва вече е частен случай. Та тва имам да кажа тука засега- извинявам се, ако съм повторил нещо от по-горе сложената статия, щото немам време ся да я чета.....

[Warlord]

Демокрацията на практика не е нищо повече от диктатура на мнозинството над малцинството. Това, което от 15 години се опитват да инсталират тук е представителна демокрация. Защото както казваш ти случаят не е като в Елада - събират се 1000 мъже, цялото население на полиса-държава и гласуват с черни и бели камъчета. Демокрацията е измислена от древните елини за техните си специфични изисквания и нужди, но може ли да се прилага със същия успех и днес в държави с милиони души население и със съвсем друг манталитет и обществено политически разбирания. Казват, че демокрацията далеч не била идеалната система, но досега просто по-добра не е измислена. Дори и така да е при нас проблемите дойдоха по ред причини още в началото на 90-те първоначално най-вече поради това, че свободата беше възприета като свободия.

Редактирано Януари 11, 2006 от Warlord

[П. Теодосиев]

Ами защото едни цивилизовани мъже от научното потекло на страната историци, фолософи и др. може и по добри решения да вземат от онези що са в парламента.Но , кой го решава?И аз несъм по никакъв начин доволен от сегашното правителство, но нямах глас да гласувам бях малък (не, че сега мога де ), но един глас неоправя нищо. Точно когато дойде демокрацията 89 година повечето хора айде като невидяли започнаха да правят всичко, което не са могли преди.Разобличаваха се престъпници започнаха да се пускат повече и повече телевизии и подобни, абе всичко стана точно "свободия" а не демокрация. От една страна липсват закони от друга и сегашните никой не ги спазва.Много тъжно е това за нашата държава. И си мисля, че народът въобще не го е осъзнал. Влиза вчера педалогическият съветник (жена е) в стаята ние сме аз, братми и още 4 човека (едни от малкото най свестни) и започна та пита разни неща какво ни било липсвало нещо като психолог го играе.Целта и е да накара учениците да разберат, че е много важно да имат висока диплома. Незнам дали аз или братми е споменавал, но класът ни е възможно най жалък отстрана на индивиди. И в крайна сметка само аз и братми приказвахме през целото време (имахме друг може да се каже свободен час) и се оказа, че тези който го осъзнават имат мнение а другите даже немогат да разберат закакво става дума. Влиза поедно време един от нашия клас в стаята (най големия бабаид) само като я видя и се обърна и излезе от стаята. Как един подобен образ ще разбере подобно нещо. Той си мисли и то е предавано от родителите, че сега му е времето и трябва да се забавлява щом нищо не е забранено. Преди време в едно предаване славито беше показал изреска от весник как родители от Видин подписвали документи на децата си да седят след 22:00 в механи, дискутеки и подобни заведения. И това ми било отговорност, демокрация. Всичко отива на зле и по зле за нашата мила родина. Просто незнам какво да си мисля вече дали въобще ще има някой партия или човек който да може да ни оправи.

[Galahad]

Ами античните концепции разделят управленията на добри и лоши и от друга страна според това каква част от населението са управляващите

Управлява един:

в интерес на всички - монархия

в свой интерес - тирания

Управлява малцинство:

в интерес на всички - аристокрация

в свой интерес - олигархия

Управлява мнозинството:

в интерес на всички - демокрация

анархия, власт на тълпата - охлокрация

От това, което разбираме като "демократичен период" 1989-2006г. всъщност става дума за няколко съвсем кратки промеждутъка на същински демокрация и охлокрация и дълги периоди на олигархия.

В крайна сметка извода е, че не е толкова важно колко управляват, а как управляват. Простосмъртните атиняни определят управлението на Пизистрат като "Кроносов век" (аналог на християнския рай), пък и днес доста българи предпочитат да са в социализЪмЪ, а не в днешната "демокрация".

А и делението е малко относително. Винаги има някакъв лидер, който упрвлява, но той трябва да се съобразява с мнението на даден елит и търпението на мнозинството.

[КГ125]

Това е колкото голям, толкова и съществен въпрос, трудно може всичко са се каже. Най-напред, конкретната българска ситуация се отнася към общото понятие за демокрация доста специфично и сложно и е опасно от нея да се правят изводи.

Погледнато по-отдалеч, винаги в едно общество са битували две тенденции - на елитарност и на "демократичност", т.е.мнения, че малко, но умни /или дабе един/ могат да управляват и от друга страна, че трябва да се чува гласът на всички. От друга страна пък, всяко управление може да се изпълни с позитивно или негативно съдържание, зависи от конкретното качество на тези, които са субекти на властта /това може и цял народ да е/. Във времена, когато обществата, т.е.технологиите, отношенията между хората, знанията и комуникациите им са били по-прости, и диктатурите и демокрациите са били еднакво ефективни. Когато обаче технологиите се усложняват и идва индустриализацията, се оказва, че диктатурите са само ограничено ефективни - /стабилизират и ускоряват нещата, и могат да ги насочат в определена полезна посока/, тъй като когато се изродят нямат коректив. Затова модерните времена са трудно без демокрация. Просто сложното модерно общество не може да функционира без достатъчна свобода на субектите му - индивиди и частни организации.

Ако нещата се погледнат от етично-хуманен аспект това се потвърждава. Без да подценяваме хуманизма на отминалите епохи, модерния свят донася революция в разбирането за отношението на индивида и властаа - идеята за свободната личност и "естественото право". Щом си човешко същество, то неотменима част от личността ти са твоите права. Ти вече не си поданик на някого, а свободен човек. Задълженията съществуват, за да гарантират правата на останалите, без да накърняват твоите, но само дотам. Държавата /такова е най вече щатското и англосаксонското разбиране/ е създадена за да служи на индивидите, а не обратното. Никой не може да спира човека в "стремежа му към щастие" /както казва Джефърсън в Декларацията за независимостта/, т.е. да му отнема правото на законен икономически успех и събиране на богатство.

/Разбира се, всичко е много по-сложно, но маркирано изглежда така/.

За да се постигне горното, властта се структурира, като бива съзнателно ограничена и разделена. Този на пръв поглед абсурден за "източното" мислене момент постига забележителна хармония в политиката на обществото, защото представлява точно това, което създава хармонията - взаимодействието и взаимния баланс на различните сили. Властта е законодателна /парламент, Сенат/, изпълнителна /президент и негова администрация/и съдебна /независим съд, състоящ се от пожизнено назначени и избрани съдии с висока репутация; губят ли я , губят и поста си/ /за по-просто разглеждам само американския модел, който е най-изчистен и класически/. Всички се избират, само съдиите се назначават, но по сложен начин.

Трите власти взаимно се контролират и балансират, за да не нарушават правата на индивидите. Само законодателната прави закони, но не може да ги прилага. Изпълнителната ги прилага, но не може да ги прави. Съдът не може едното и другото, но пък контролира прилагането, че и правенето на законите /с процедурата за проверка на това дали определен закон противоречи на Конституцията или не/.

Крайна цел на цялата тая работа е властта да не посяга на правата на индивидите. Резултатът го знаем.

[химичката]

Кои са характеристиките на понятието демокрация днес?

Ясно понятие ли е понятието демокрация? Какво е и какво не е демокрацията?

Трябва да напиша нещо и да говоря по тази тема по история. Може ли да ми дадете някаква полезна информация?

Администратор: Слях темата с вече съществуваща по същия въпрос!

Редактирано 5, 2008 от Р. Теодосиев
сливане на теми

[Доктора]

Ясно понятие ли е понятието демокрация? Какво е и какво не е демокрацията?

Трябва да напиша нещо и да говоря по тази тема по история. Може ли да ми дадете някаква полезна информация?

Разбира се, че е ясно; ето и дефиницията: ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНИ ГРУПИ (ПАРТИИ ОТ РАЗНИ ЦВЕТОВЕ ЗА РАЗНООБРАЗИЕ) ОТ КРАДЦИ И ПРЕСТЪПНИЦИ, ДЕМАГОЗИ И ИЗРОДИ ОБЩО ВЗЕТО (ПО-ТОЧНО ДЕГЕНЕРАТИ), КОИТО ЛЪЖАТ ЧЕ УПРАВЛЯВАТ И КОВАТ ЗАКОНИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ИМЕТО НА СУВЕРЕНА - НАРОДА! Ето това е днес "демокрацията", не само у нас, но и по света! Организирана претъпност с "бели якички" и "чисти ръчички"!!!...... :!!!:

[химичката]

Предполагам,че така изказано,едва ли ще предизвикам хубава реакция у някого Не може ли нещо по-конкретно? С примери? Нещо за САЩ? И демократичните държави,отношенията им и т.н.?

[ISTORIK]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%F0%E0%F6%E8%FF

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2326

===

Наскоро Сдружение "Болкан Асист" издаде книгата "Пряката демокрация - преглед на историята и практиките". Тази книга представя историята, постиженията, интерпретациите и класическите форми на пряката демокрация в различните държави от Европа и света.

Книгата може да се свали оттук:

http://referendum-bg.com/attachments/32-Pr...kracia_1-81.pdf

===

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%...%86%D0%B8%D1%8F

===

http://freeinf.tripod.com/

===

Редактирано 5, 2008 от ISTORIK

[Galahad]

На форума също имаме тема за пряката демокрация - допитването до народа ... референдуми, общо събрание на населението и т.н.

А за демокрацията. Думата иде от гръцки и означава "управление на народа". В Античността се разглеждали 6 форми на управление (днес това понятие е с по-друг смисъл), разделени в 2 групи, в зависичмост дали управляващите управляват в общ или в свой интерес:

В общ интерес:

В свой интерес:

Еднолично:

Монархия

Тирания

Малцинство

Аристокрация

Олигархия

Мнозинство

Демокрация

Охлокрация (власт на тълпата)

Така погледнато в последните 50г. не сме били въобще в демокрация, макар през цялото време управляващите да се твърдели противното. Повечето време сме били олигархия, с кратки периоди на охлокрация.

Монархията като днешно понятие най-общо казано е когато държавния глава получава властта си по наследство и управлява пожизнено в противовес на републиката, при която държавния глава е изборен и управлява само определен срок - мандат, като броя на мандатите също е ограничен. Разбира се има и междинни форми - квазирепублики: напр. Реч Пасполита (Полската република), която имала изборен крал; Свещената Римска империя - императора се избирал от 7 курфюрста (главни князе - 4светски : 3 църковни). Бългирия през 1944-1989г. е именно от последната категория, макар държ. глава да няма титла като дож, крал или император.

Монархията може също да е демократична (напр. британската, белгийската...), а републиката може да е тиранична, т.е. диктатура (напр. в Лат. Америка).

При демокрацията народа на една страна има право да участва в управлението на страната. Някои добавят и разни други неща, но те нямат отношение. Напр. може да няма свобода на словото - може да имат право да гласуват и да решават, но не и да имат право да критикуват това, което сами са си избрали.

[КГ125]

Разбира се, че е ясно; ето и дефиницията: ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНИ ГРУПИ (ПАРТИИ ОТ РАЗНИ ЦВЕТОВЕ ЗА РАЗНООБРАЗИЕ) ОТ КРАДЦИ И ПРЕСТЪПНИЦИ, ДЕМАГОЗИ И ИЗРОДИ ОБЩО ВЗЕТО (ПО-ТОЧНО ДЕГЕНЕРАТИ), КОИТО ЛЪЖАТ ЧЕ УПРАВЛЯВАТ И КОВАТ ЗАКОНИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ИМЕТО НА СУВЕРЕНА - НАРОДА! Ето това е днес "демокрацията", не само у нас, но и по света! Организирана претъпност с "бели якички" и "чисти ръчички"!!!...... :!!!:

Алтернативата?

[КГ125]

В съвременното разбиране и най-общо казано, демокрацията е политическо устройство, при което народа участва по определн начин в управлението. Бива пряка, когато народа с гласуване решава определен въпрос (референдуми) и представителна, когато народа чрез избори формира политическото представителство, изпраща свои народни представители в специален орган, който има за основна функция приемането на законите и контрола над останалите субекти.

При демокрацията има няколко задължителни момента:

1. Разделение на властите. Това е концепция и устройство, при което обществото доброволно ограничава държавната власт, като я раздела на законодателна (парламент), изпълнителна (президент и/или правителство) и съдебна (съд и прокуратура). Едно демократично общество трябва да бъде политически устроено така, че всяка власт да контролира другата и така да осигури втория основен момент, който е

2. Правовата държава. Точното изпълнение на законите, управлението само и единствено според тях, е задължително за демокрацията и тя не може да мине без него, това осигурява и гарантира третия елемент, койото е и крайна цел на демокрацията и който е

3. Права и свободи на гражданина, т.нар."гражаднско общество". Т.е. общество от граждани. Това предполага свободни индивиди, като свободата им е - икономическа (свободна частна собственост и свободен пазар, при който субектите обменят блага чрез договори при условията на равнопоставеност и ред); политическа (всеки има право да бъде избран в управлението или да го избира; всеки има право да иска от съда защита на правата си, в т.ч. и срещу държавата) и лична - всеки има свобода на словото, за да критикува и да защитава по този начин интересите си.

На това съответстват правата, които не могат да бъдат ограничени, освен за да могат и другите индивиди да имат същите права.

Това е горе-долу една идеална схема, от която разбира се, повечето общества са далеч. Но, както правилно отбелязва иначе многогрешния Уинстън Чърчил, по-добро от това засега измислено няма.

Редактирано 5, 2008 от КГ125

[Доктора]

Алтернативата?

Изграждане на силно Гражданско общество и групи за обществен натиск! Трябва да се появят нови политически субекти и мощни народни движения отдолу, които да пометат престъпната върхушка (олигархията) и да я изхвърлят от политиката и икономиката на страната! Законите просто трябва да важат за всички! Много е просто! Дори и сега може да се направи, като се започне със СРАВНЯВАНЕ НА ПОДОХОДНИТЕ С ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ДЕКЛАРАЦИИ, С ПОСЛЕДВАЩА КОНФИСКАЦИЯ НА КРАДЕНОТО И ЗАТВОР ЗА ВИНОВНИТЕ ЛИЦА!!!......Списъкът не е толкова голям около 300-400 души са! Другите от "обслужващия персонал" (колаборационистите) после ще клекнат и ще спазват правилата!!!.... :!!!:

[Galahad]

Концепцията за разделение на властите най-често се свързва с демократичното управление, но модела е практически приложим и при диктатура: властите разделени на законодателна, изпълнителна и съдебна се контролират, но за да служат на диктатора. При диктатурата това е възможен, но не необходим елемент.

Концепцията за разделението на властите е наразривно свързана с тази за баланс на властите - иначе казано никоя няма надмощие на други, а трите функционални звена се възпират взаимно. По този начин се избягва опасността демокрацията да се изроди в нещо друго. В днешна България напр. прекомерната власт на учредената законодателна власт е изродила бълг. демокрация в олигархия. Въпросъ за разделение на властите е обаче доста обширен. Всъщност наред с популярното делене, съществуват още няколко:

І. По производност - учредителна и учредена.

ІІ. На териториален принцип - централна и местна

ІІІ. На функционален принцип - законодателна, изпълнителна съдебна.

Правовата държава е необходим елемент на демокрацията, но също и на диктатурата. Властта на диктатора също се основава на строги правила, които при това може да се прилагат с изключителна последователност и жестокост. При диктатурите обаче често се среща елемента популизъм, при който формалното право дава творде големи права на населението и го защитава много добре, но фактическия държавен ред е съвсем друг. Напр. в България през соц. периода действа един Наказателно-процесуален кодекс, който много добре гарантира правата, обаче паралелно с него съществуват и концагерите, чиито обитатели въобще не влизат досег с разпорадбите на този закон.

[КГ125]

Изграждане на силно Гражданско общество и групи за обществен натиск! Трябва да се появят нови политически субекти и мощни народни движения отдолу, които да пометат престъпната върхушка (олигархията) и да я изхвърлят от политиката и икономиката на страната! Законите просто трябва да важат за всички! Много е просто! Дори и сега може да се направи, като се започне със СРАВНЯВАНЕ НА ПОДОХОДНИТЕ С ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ДЕКЛАРАЦИИ, С ПОСЛЕДВАЩА КОНФИСКАЦИЯ НА КРАДЕНОТО И ЗАТВОР ЗА ВИНОВНИТЕ ЛИЦА!!!......Списъкът не е толкова голям около 300-400 души са! Другите от "обслужващия персонал" (колаборационистите) после ще клекнат и ще спазват правилата!!!.... :!!!:

Това би значело просто корекция на демокрацията, изчистване на тези конкретни дефекти, които днес конкретно тя има в БГ. Не значи отричане на понятието, нали?

[КГ125]

Концепцията за разделение на властите най-често се свързва с демократичното управление, но модела е практически приложим и при диктатура: властите разделени на законодателна, изпълнителна и съдебна се контролират, но за да служат на диктатора. При диктатурата това е възможен, но не необходим елемент.

Концепцията за разделението на властите е наразривно свързана с тази за баланс на властите - иначе казано никоя няма надмощие на други, а трите функционални звена се възпират взаимно. По този начин се избягва опасността демокрацията да се изроди в нещо друго. В днешна България напр. прекомерната власт на учредената законодателна власт е изродила бълг. демокрация в олигархия. Въпросъ за разделение на властите е обаче доста обширен. Всъщност наред с популярното делене, съществуват още няколко:

І. По производност - учредителна и учредена.

ІІ. На териториален принцип - централна и местна

ІІІ. На функционален принцип - законодателна, изпълнителна съдебна.

Правовата държава е необходим елемент на демокрацията, но също и на диктатурата. Властта на диктатора също се основава на строги правила, които при това може да се прилагат с изключителна последователност и жестокост. При диктатурите обаче често се среща елемента популизъм, при който формалното право дава творде големи права на населението и го защитава много добре, но фактическия държавен ред е съвсем друг. Напр. в България през соц. периода действа един Наказателно-процесуален кодекс, който много добре гарантира правата, обаче паралелно с него съществуват и концагерите, чиито обитатели въобще не влизат досег с разпорадбите на този закон.

Точно. Всеки умен диктатор трябва да разделя властите, за да не ги изтърве и да не го заместят с друг Но това е друг вид разделение - не на законодателна, съдебна и изпълнителна, а вътре в изпълнителната власт. Диктатурата поначало е диктат на изпълнителната власт (в смисъл на термина според класическата концепция)над останалите две. В диктатурата обикновено изпълнителната власт законодателства, парламентите са само за ..... парлама ( :biggrin: ) .

Но за да има демокрация в действие, трябва да има и гражданско общество, свободни индивиди, които да не дремят, а да си търсят правата чрез демократичните институции. Което пък значи просветен народ. Където народите отстъпват от културата и здравия разум, няма спасение ни чрез демокрация, ни чрез диктатура, ни чрез нищо......

Навремето един немски бизнесмен даде следното свръхинтересно определение на демокрацията:

"Високоосъзнато поведение на нацията".

[КГ125]

Правовата държава е необходим елемент на демокрацията, но също и на диктатурата.

Но това неминуемо би значело или да се прокламират ясни антинародни правила, или законите да се нарушават. Какъвто пример имаме с концлагерите. А това вече не е правова, а е безправова държава

[Galahad]

Диктатурата винаги е свързана с определени правила. За изпълнителната власт - ясно. Съдебна власт също трябва да има - тя следи също дали тези от изпълнителната не нарушават създадените правила. Законодателната е по-скоро експертен орган, който с гласуване прави закон по поръчка на диктатора (както шивачът му прави китела ). Тъй погледнато един такъв парламент донякъде може в някои отношения да е по-демократичен от един парламент в демократична държава, където отделните фракции гласуват притиснати от строга партийна дисциплина (спомняте се гласуването по знак с червено и зелено химикалче). В диктаторския парламент често са представени определени слоеве, професии, групи... Чрез техния свободен дебат диктатора черпи информация за настроенията на отделните групи в населението по дадена реформа - това му позволява да лавира и по-лесно да запази властта си. Тъй да се каже този парламент има за задача да прокара волята на диктатора по най-приемлив за управляваните начин, та хем вожда да е по-доволен, хем да не стане някоя революция. още от времето на Пизистратите се казва, че като си идела някоя диктатура най-много съжалявал народа. както е сега и у нас.

Но това неминуемо би значело или да се прокламират ясни антинародни правила, или законите да се нарушават. Какъвто пример имаме с концлагерите. А това вече не е правова, а е безправова държава

Проблемът идва от популизма. Той е причината за съществуването на формален и фактически ред в една диктатура. При всички случаи диктатора също се старае да създаде един приемлив ред, за да управлява по-дълго. В някои латино-американски диктатури всъщност проблема е, че те по-скоро са олигархии - там диктатора е просто марионетка на малка групичка и за да властва се старае да й угоди. Не е рядко в групичката да са включени ик. интереси на САЩ и тогава диктатора да компенсира липсата на народна любов с американски рейднжъри. Но когато диктатора на пионка на вътрешна олигархия или фактически наместник на чужда държава, то има приемлив за населението правов ред.

[КГ125]

Да, но такава диктатура нарушава реда в секундата, в което това й стане изгодно. А ако не го наруши, спира да е диктатура. Тук опираме до политическото съдържание, което се крие зад съответните институции. Т.е., в чии интерес се взимат решенията, приемат се правилата. Диктаторите рядко представляват себе си, още по-рядко представляват държавния и обществен интерес, а най-вече определна група или класа. И съответно, управляват държавата и цедят ресурса й в свой или на тази група интерес. Точно затова, дори да има правила, защото без тях ще настане хаос, те се нарушават от всеки, който има власт, в степента, в която я има.

Това вече не е правова държава, а държава с правила, с "врата у поле" и пр.

[Galahad]

Ами при диктатурите реда е сърцевината. Дори диктаторите имат слабост към униформите и обикновено като трябва да се изобрази художествено диктатор, той е в униформа. Пълен ред и никакво разнообразие.

Вярно, че низовите звена злоупотребяват с властта си и практически нарушават правилата. При това в крайна сметка диктатора от време н авреме се налага да преглъща нямои тяхни волности. Но и в демократичната държава винаги има управници дето нарушават правилата и също си остават ненаказани. При това в истински демокрации, а не в България.

[КГ125]

Ред, но в чии интерес? И дали е предвидим? Описаната от теб ситуация е на просветена диктатура... то властта като е простветена, все тая каква е

А пък безнаказаност винаги има, въпросът е в степента..

Редактирано 8, 2008 от КГ125

[Warlord]

То ред задължително трябва да има, без значение от системата, много общо е казано. Ред има дори и във вижданията на анархистите за властта.

[КГ125]

Да, това е друго. Без ред има самоизтребване. Става дума за правов ред - това ,което го пише в законите да не се заобикаля от никого; законите да гарантират правата; правата да са ограничени само доколкото е нужно за същите права на останлите.