Демокрация и Welfare state

[simple_stupid]

Белите хора в НеВеликобритания все още са над 80 % от общото население. Не защитавам никаква теза, просто факт.

От снимката може да останеш с впечатление, че делът на черните е по-голям.

да напълно си точен...

само че Enoch Powell e точен през 1968 година, и за числото на емигрантите през 1985, и за тези през 2000, и не щото е голям социолог, той не прави прогностики, той изчита официални данни и тенденции оповестени в английския парламент, единствено прави изводите и ги казва публично... но всички се държат по негово време така, все едно че това нищо не значи...

има прогнози за това каква ще бъде Европа демографски през 2050... но "елита" на тази Европа живее и действа все едно това отново нищо не значи... ( вече е невъзможен и Инок Пауъл, ще го затворят преди да говори...)

(Тило Сарацин се опита съвсем темперирано преди годиа да каже данните и изводите и го заклеймиха и уволниха, и вече не се чу ....)

това е отбора на Франция, преди няколко години, това е факт... това не означава, че това е представителна извадка на французите, но говори нещо за французите....

бившите европейски империи ми приличат на оня богаташ Калвизий Сабин, за който ни разказва Сенека в едно писмо, той бил освободен роб, и си купувал роби със способности, като си мислил, че по този начин се сдобива със способности им...

мисля си, че само освободени роби могат да управляват толкова некъдърно и без мисъл за Бъдещето, както днес ни управляват... (другият вариант е да не са бивши, но настоящи роби, на това е конспирация и я отхвърлям...)

има една биография на Инок Пауъл казва се "Последният римлянин" - като последен англичанин казва

"Никога не съм „направил” нещо – трудно би могло да се определи какво би могъл да „направи” човек след Суец, даже и да е изтъкан от същите морални нишки, както пионерите на империята."

( това е дълъг цитат, за неразбралите

XXVII

Сенека поздравява Луцилий

(1) „Ти ли ще ме учиш?” – питаш. „Да не би вече да си научил себе си, да си се поправил и затова имаш свободно време да поправяш другите?” – Не съм чак толкова безочлив да се захващам с лекуване на другите, докато самият аз съм болен, а разговарям с теб за общите ни болежки и споделям лековете си, все едно, че лежим в една и също болница. Затова ме слушай така, като че ли говоря сам на себе си. (2) Викам си: „Я си преброй годините – не те ли е срам, че желаеш същите неща, които си желал като дете, че кроиш същите планове. За деня на смъртта си осигури поне едно нещо – пороците ти да умрат преди теб. Махни тези бурни удоволствия, които после трябва скъпо да плащаш; те вредят не само когато предстоят, но и когато са отминали. Както безпокойството след едно неразкрито престъпление не си отива заедно с него, така разкаянието след безсрамните удоволствия остават и после. (3) Такива удоволствия не са здрави, не са надеждни; дори да не вредят, те прехождат. По-добре се огледай за някое по-трайно благо. А такова не съществува, ако духът не го открие в себе си. Единствено добродетелта дава постоянна и безметежна радост. Дори ако нещо я помрачава, то е като облака, който се носи в ниското и никога не успява да победи деня.”

(4) Кога ще успеем да стигнем до тази радост? Досега не сме се бавили, но ще трябва да побързаме. Остава още много работа и се налага да прежалиш съня си, труда си, ако искаш да я довършиш. (5) Друг не може да свърши това вместо теб. Виж, литературните занимания допускат помощ. По наше време имаше един богаташ – Калвизий Сабин. И наследството, и умът му бяха на освободен роб – никога не съм виждал човек да се наслаждава на благополучието си по-непристойно. Паметта му беше толкова слаба, че й се изплъзваше името ту на Одисей, ту на Ахил, ту на Приам – все герои, които познаваме толкова добре, колкото собствените си учители. Когато говореше за троянци и ахейци, той ги объркваше много повече отколкото някой престарял роб-номенклатор, който вече не напомня, а си измисля имената. И въпреки това искаше да изглежда образован. (6) Затова си измисли една съкратена процедура: за сума пари накупи роби – един да научи Омир, друг – Хезиод, а на още девет разпредели по един лирик. Хич не се чуди, че бил дал много пари да ги купи – ако не ги намереше, той плащаше да му ги обучат. След като си събра това обкръжение, той почна да тормози гостите си. Държеше в краката си роби, за да му подсказват стиховете щомму потрябват – той ги повтаряше и често прекъсваше хората по средата на думата. (7) Сателий Квадрат подяждаше глупавите богаташи и, разбира се, ги подиграваше, а освен това добре ги разиграваше – та той го посъветва да си вземе граматици, за да му записват мъдрите мисли. А когато Калвизий Сабин му казал, че всеки роб му струвал по сто хиляди, Сателий отвърнал: „По-малко щеше да ти струва същият брой сандъци за книги”. Въпреки всичко Калвизий си въобразявал, че щом някой в дома му знае нещо – значи и той го знае. ( 8 ) Същият онзи Сателий взел да го придумва да се борят, а Сабин бил човек болнав, бледен и слаб. Когато отговорил: „Как мога? Та аз се държа едва на краката си!” Сателий казал: „Ама моля ти се, не говори така – не виждаш ли колко много здрави и прави роби имаш?” Правилният начин на мислене нито се заема, нито се купува. А си мисля, че и да се продаваше, нямаше да намери купувач – днес погрешният начин на мислене се купува повече.

(9) Но вземи си вече каквото ти се полага и бъди здрав. „Истинското богатство е бедност, съобразена с природния закон”. Епикур често казва това по един или друг начин. Но повтарянето на нещо, което никога не се усвоява достатъчно добре, не е прекалено. На някой хора лечението трябва само да се посочи, на други - да се втълпи. Бъди здрав.

Луций Аней Сенека

Нравствени писма до Луцилий

том I

Рива АВС-90 С’1994

стр.105-108) )

[nik1]

Ако говорим за Скандинавиите, Холандия и Германия (която е по-скоро мека култура според Минков, които прераглежда концепцията на Хофстеде) и в някаква степен за Великобритания, аз мисля че по-скоро става дума за такъв "софтуер на ума" (комбинация от особености на културата) на мнозинството), който не се е формирал за времето ма управлението на социалистите, и/или заради общото забогатяване в Западна Европа, а има по ранни корени и произход..Визрам особеностите мекост, гъвкавост/себезаличаване, и себеудовлетворяване и краткорочна ориентация... Процесите само са засилили тези особености..

/Иначе, ако беше вярно, това че едно управление за десетки години е способно да формира свои ценности или да обърне поляритета на културните особености - то следваше ние да станем по загрижени към чистотата и към общото благо, след падането на соцкома - защото това ни учеха по време на соцкома, излизахме по ленински съботници (под зоркото око на кварталните ОФ), ходихме редовно по бригади..Но това не се случи../

За общото забогатяване: ами САЩ са по-богати (имат по -висок БНП на глава от населението) от Швеция, от Германия, от Великобритания, от всички североевропейски стани без нефтената Норвегия, но мнозинството в САЩ продължава да смята че е по-добре да има държава, която да осигури свобода за постигане на целите, вместо държава която да гарантира жовот в сравнителен комфорт .В Европа е обратното..

/Щатите са с твърда и монуметалистична култура, образно казано малко хора ги е грижа че има други хора с доходи около 10 долара дневно (нещо често срещано при чернокожите и в чернокожите квартали и градчета), и малко хора в САЩ смятат че за бедността им е виновно обшеството

В скандинавските култури вкл. Холандия и Исландия се смята че на бедните и неуспелите е виновно обшеството, и се състрадава на "лузърите" - това е нормалното мислене за най-меките култури - вижте за данните и изследванията в книгата "ЗАЩО СМЕ РАЗЛИЧНИ".

За това кой модел е по-жизнен: мисля че това е американският такъв..

("скандинавския модел", доколкото отразява една гъвкава и мека култура има други положителни качества или предимства, пред "американския модел", например при този модел могло да се постигне по-висок разтеж на БНП при някакви условия, отколкото при другия модел при същите условия)

И това се разбира смятам не толкова по американските данни (защото например Америка е на върха на хранителната верига, с най-евтините нефт, въглиша, и много други ресурси и това прави сравненията неособено коректни), колкото по данните от страните с "американски модел" - Бразилия, и Турция..

Редактирано Октомври 18, 2012 от nik1

[Alexander_Nevski]

САЩ имат обаче същия проблем като европа просто измеренията са малко по-различни ...

колкото и по-слабо да е развит welfare state и публичния сектор там, държавата никога не е успявала да събира повече от 20% от БВП данъци на федерално ниво ...

в същото време за да поддържа социален мир и икономиката тя харчи доста повече, а недостига покрива с кредити ...

отгоре на всичко participation rate е в дългосрочен спад ...

[nik1]

Проблемът го има с други измерения, ОК..

Ето нещо интересно според мен:

A Scandinavian economist once stated to Milton Friedman: "In Scandinavia we have no poverty." Milton Friedman replied, "That's interesting, because in America among Scandinavians, we have no poverty either.

Само че:

If Americans with Swedish ancestry would form their own country their per capita GDP would be $56,900, more than $10,000 above the earnings of the average American.

http://www.newgeography.com/content/001543-is-sweden-a-false-utopia

http://www.ssc.wisc.edu/~wright/Published%20writing/CC-C11.pdf

[Alexander_Nevski]

това горното е нормално защото просто скандинавските данъци са прекалено прогресивни и убиват инициативността ...

прост пример - мой приятел и колега, който има 3 деца работи в Метц ...

ако работи повече от 3.5 дни данъчната му ставка ще скочи двойно от 14% на 30% ...

еми кой е тоя балък дето ще работи повече от 3.5 дни като говорим за доходи от порядъка на 80-90К евро ...