Емил Боев на Рожден ден на Тодор Живков

[Южняк]

Заглавието е фалшиво. Текстът е истински.

Емил Боев е 50 годишно жиголо от държавна сигурност, изпратено от политбюро на запад да събори капитализма и други свръхсекретни задачи. В лявата си ръка държи пистолет колт, а в дясната - презерватив, и ги използва според както се налага. Зад себе си остава кървава диря от кръвта на капиталистите, както и други телесни течности. Емил Боев е плод на перото на Богомил Райнов - известен соц писател, член на кръга Людмила Живкова и син на мистика Николай Райнов - човек от друга епоха, и може би - друг калибър. Децата рядко повтарят бащите си.

Героите от книгите често заживяват свой собствен живот и мисля, същото се случва с Емил Боев. В един мемоар Богомил Райнов се опитва да опише запознанството си с Людмила на рожден ден на живков, но, както се случва понякога, вместо писателят, думата взима един от героите му - именно - Емил Боев:

"Свечеряваше се, фасадата на хотел „София“ бе ярко осветена. Тъкмо се връщах от свръхсекретна акция на запад, където бях застрелял няколко капиталиста и преспал (по повече от веднъж) с жените им. Към входа на ресторанта, въпреки сравнително ранния час, вече прииждаха посетители. Огледах се дали измежду тях не се прокрадват врагове. Не бяха от онези, обикновените. Трупаха се без блъсканица и без да дават воля на порива кой да стигне пръв. Това ми се видя крайно подозрително. Ненаше.

Шествието на гостите се движеше мудно, като на погребение. Бяха от онзи тип хора, които с течение на времето отвикват да вървят пеша. Преместих борсалиното си назад, за да ги наблюдавам по добре, и преместих пурата си в лявата си ръка, а чашата с уиски - в дясната.

Към правилото „бързай бавно“ ги приканваше и ритуалът на УБО, ако помните какво означават тия три букви (помним, чели сме Господин Никой и Няма нищо по хубаво от лошото време). За да стигнеш от уличната здрачевина до бляскавите пространства на заведението, трябваше да минеш през чистилището на преддверието, а там се налагаше да поспреш и дори да смачкаш една две физиономии. С тока на обувката си, продукт на завод васил мулетаров - каспичан. Предаваш си поканата и получаваш указание за полагащото ти се място на някоя от многобройните софри. През цялото време се оглеждаш съсредоточено за агенти на ми 5 и, ако няма такива, ядеш с две ръце, докато ти изтръпнат краката.

Моето място се оказа за късмет доста далече от официалната маса, където при тостовете всички следят дали ръкопляскаш и колко. Отправих се натам и лесно открих картичката с името си ("Емил Боев, боец от тихия фронт. От тайна обожателка. Подпис - Л.Ж.") Млада дама вече се бе настанила в съседство. Стори ми се да съм я виждал някъде (мостовете на темза? будоарът на мадам льокроа в париж? Завод за гумени ботуши "Дамян Чапразов" - Голо Бърдо"?) - мислех си трескаво, докато се опитвах да си припомня къде съм я виждал. Погледнах за проверка към нейната картичка, само че тя липсваше. Жената долови любопитството ми и по лицето й се мярна нещо като усмивка.

— Вие да не сте?…

Тя кимна, за да ми спести труда да довърша въпроса.

— Има ли значение?

— Има, естествено. Трябва да внимавам какво приказвам, — промърморих, като сядах - врагът никога не спи, а шепа рогоносци са по петите ми.

— Не, не трябва, — успокои ме Живкова.

Тъй че заприказвахме се. Не помня за какво точно. А и да помня, няма да ви кажа, или ще ви излъжа. Noblesse oblige. Някои неща е най-добре да останат само намекнати.

Глухият шум от съседните маси внезапно секна, замълчахме и ние. Придружен от съпругата си Мара Малеева и от близки сътрудници, в залата влизаше Живков.

Тук — там се дочуха откъслечни ръкопляскания, но множеството не ги последва. Все пак не се намирахме на партиен конгрес.... .. Интерес предизвика само словото на Първия.

То бе широко отразено в печата на следния ден, та не се налага да го преразказвам. Ние, мъжете на действието, не обичаме да говорим.

Отдалечени достатъчно от центъра на тържеството, продължихме разговора си с езика на жестовете, за да не разваляме разговора си с думи. Запитах другарката Живкова, както бе редно, в каква област работи и научих, че е завършила история. Тъкмо сега готвела дисертацията си върху не знам си каква тема. Тя на свой ред учтиво запита каква ще е следващата ми книга. Смънках, че пиша нещо за масовата култура. За мастило използвах кръвта на враговете си. Ясно беше, че тя се интересува от моята шизофрения, колкото аз - от параноята и. Минахме на по-общи теми. По някое време стана дума за хиромантията, нумерологията и други подобни. Изразих някакви резерви по въпроса - през зъби и неразбираемо. Тридневната брада допълнително скриваше чувствата ми. Това я изненада.

— Чувала бях, че покрай баща си добре познавате окултизма.

— Окултизмът е доста широко понятие, — забелязах предпазливо. Винаги съм предпазлив, когато говоря с жени над определена възраст. Втора природа. Дори трета.

— Щом е толкова широко, в него трябва да има място и за предсказанията, — възрази тя.

И ми разказа за някаква жена, която наскоро й била предрекла не знам какво си. Слушах мълчаливо, но тя прецени, че мълчанието ми не е знак на съгласие, както и някои други изтъркани лафове от маалата.:

— Вие, както разбирам, се придържате единствено към научно доказаното…

-Само към колта си се придържам - отговорих, докато мачках нервно презерватива в десния си джоб. Към нищо друго. А, и към рейнънд Чандлър, но само когато нямам вдъхновение за нещо собствено."

Останалата част от романса:

тука

[В.Павлов]

Еми хубаво, в оригиналът даже е интересно. Не разбирам кому са нужни вмъкнатите цинизми?

Редактирано Октомври 20, 2012 от В.Павлов

[КГ125]

Като дете с удоволсвтве ги четях тези романи...

/линкът не ми се отваря; Боев се е намесил /

[Южняк]

Цинизъм, да. Скромният ми протест срещу "конференцията" за Л. Живкова. Която е истинският цинизъм - хората, които са я довели до окаяното психично състояние и са директно отговорни за деградацията и смъртта и, я "честват" на конференция. Кое честват? Подлизурството и подлостта си?

Не бързайте да ме съдите за това, което пиша. Първо го прочетете.

До тук с шегите.

Богомил Райнов е достатъчно сложен като мислене, ерудиран и циничен, за да превърне апологията си за Л.Ж. в многоетажна двусмислца или дори трисмислица, в която в подтекста на ниските етажи се казва нещо много различно от това, което пърха на повърхността.

Ще се опитам да разкрия какво се крие зад конференцията за Л.Ж и странната, трагична и гротескна съдба на Людмила в няколко постинга през призмата на текста на Райнов.

Л.Ж. - мислете за мене като за огъня или Туин Пийкс по български.

В живота си нивга не бях се надявал

на толкова мил комплимент:

покани ме Дявола — старият Дявол —

дома си на чашка абсент.

В очите му есенна горест бе скрита,

но все пак бе горд и засмен,

и махна с ръка той "In vino veritas!"

Ще бъда пред теб откровен!

Христто Смирненски.

Въведението на текста на Райнов е, разбира се, архетипната среща с дявола от стихотворението на Смирненски. Героят му се появава на рожденният ден на живков - поканата за който е, по текста, "един мил комплимент", но в тази среща с първия има двусмислица - кой е Първия?

Приятно въведение в темата, създаване на атмосфера - нощ в студения, неонов, архетипен град:

"Свечеряваше се, фасадата на хотел „София“ бе ярко осветена. Към входа на ресторанта, въпреки сравнително ранния час, вече прииждаха посетители. Не бяха от онези, обикновените

Гостите на събирането не са от обикновените. Кои са те и къде е поканен героят? Те са от

"онзи тип хора, които с течение на времето отвикват да вървят пеша" - това са Господарите на строя. тези от черните автомобили, които не се мешат с простосмъртните. "Към правилото „бързай бавно“ ги приканваше и ритуалът на УБО, ако помните какво означават тия три букви. Помним. УБО е дискретната сила, невидимият трети, зловещият слуга на властта. УБО е символът на страха за обикновеният човек.

Но къде е това събиране за рожденния ден на Първия, в Х-л софия или на някое друго, метафизично място?

За да стигнеш от уличната здрачевина до бляскавите пространства на заведението, трябваше да минеш през чистилището на преддверието, а там се налагаше да поспреш. Предаваш си поканата и получаваш указание за полагащото ти се място на някоя от многобройните софри. За да се стигне до "многобройните софри" - намек за лелеяната мечта на соц интелигента, за смисъла на съществуването му, трябва да минеш през чистилището, и там да поспреш. А що е "чистилище"? И тука ни става ясно къде е срещата и къде е поканен Райнов, според потдекста, с който Райнов работи много добре. Срещата е в преизподнята. За да получи покана за заветната софра, соц интелигентът трябва да мине през едно кратко рандеву в преизподнята и чистилището. Което ни връща към забележителното стихотворение на Смирненски.

Замислена като апология, книгата на Райнов не е апология на Живкова. В нея мъждука нещо друго. Да се обоснова:

"-Освен това лягаш си чак заранта, когато хората тръгват на работа. Светлик пък спи по 3–4 часа в денонощие. " - казва Людмила на Райнов по определен повод. "Светлик" от изречението е Светлин Русев - организатора на конференцията за Людмила от вчера. Въпрос. Откъде Людмила знае колко точко часа спи през нощтта "Светлик?" Откъде тая категоричност за "нощния му режим"? Какво ни намеква Райнов в апологията си с тоя пасаж?

По някое време ще продължа с постинга.

[Galahad]

По повод на конференцията една истинска история, която и друг път съм разказвал, но ще я повторя по случай щастливия повод.

Още докато баща й беше на власт един комшия, който доста пиеше и съответно доста много говореше за времето си го бяха привикали пред дисциплинарката, защото казал, че ако Людмила не била Татова щерка е щяла да пасе патките. Членовете на дисциплинарната комисия го попитали вярно ли било, че е казал това. Той отговорил: "Че лъжа ли е?" След това разбира се го уволнили, но дори не се опитали да го опровергават. Та това е всичко, което може да се каже за др. Людмила.

Сутринта по една от телевизиите чух някаква другарка от конференцията, която явно дотолкова се е надъхала там, че твърдеше, че Рождество Татово се превърнало във втори национален празник. За нея може и да е така. Ама на следващия ден, Рождество Богородично около всяка черква, дето имаше храмов празник имаше насъбран повече народ. Или както обикновено има огромна разлика между това, което човек може да с ушите си по медиите у нас и това, което може да види с очите си по улиците.

[В.Павлов]

Нещо не се съгласявам Южняк, или просто не те разбирам. За преизподнята няма как да знаеш, какво точно се има в предвид, чистилището вярно е предверие на ада, но защо самото тържество е ад? Може би просто на Райнов не му харесва да е сред много хора, нещо, което отбелязва в съвсем прав текст, когато разказва за защитата на Людмила. Още повече, че Райнов не отъждествява предверието с чистилище, а по-скоро го охарактеризира (трябваше да минеш през чистилището на преддверието), което показва, че алегорията най-вероятно е по отношение на пропусквателния режим. Намек за лелеяната мечта на соц интелигента , това тълкувание си е чист произвол, при това "изригващ" омраза. Интелигентните хора съществуват без значение политическият режим, и не всички са чревоугодници, нито пък някой се е засилил лакомо, към въпросните софри. В допълнение, ти охарактеризира гостите и те не бяха с лепнат етикет "соц интелигенти", а ги нарече "Господарите на строя".

За да получи покана за заветната софра, соц интелигентът трябва да мине през едно кратко рандеву в преизподнята и чистилището. Което ни връща към забележителното стихотворение на Смирненски.

Тук вече съвсем ме обърка. Как ще мине чистилището за да стигне до софрата(която е в преизподнята), без покана? Или тази софра вече се отнася до петъчните срещи?

Откъде Людмила знае колко точко часа спи през нощтта "Светлик?

Може да знае от един милион места, написаното нищо не значи, нито загатва.

Редактирано Октомври 20, 2012 от В.Павлов