Семейство Елени (Cervidae)

[Voland]

Семейство Елени включва, както едни от най-добре познатите копитни бозайници така и някой малко известни екзотични животни. Разпространени са на всички континенти без Австралия и Антарктида.В Африка са представени от една малка популация на Берберски благороден елен (Cervus elaphus barbarus) в Атласките планини. Обитават главно гористите местности, но отделни видове са специализирани за живот в блатисти региони, пампасите и тундрата.

 

Систематиката на Cervidae все още не е твърдо установена.Броя на видовете варира между 50 и 60,като само преди 2-3 десетилетия беше около 30.Нови ДНК изследвания показват, че има достатъчно основания много подвидове да бъдат отделни видове, а бяха описани и нови представители като M. puhoatensis, M. putaoensis, M. truongsonensis и Малката червена мазама (Mazama bororo) .В края на 2011, базирайки се на Филогенетичната видова концепция за определяне на вида Groves и Grubb предложиха смелата цифра 95!

 

В последните години плод на сериозни спорове е колко от подвидовете на Благородния елен трябва да бъдат разграничени като отделни видове, като броя варира от 1 до 19. Подобна е ситуацията с елена Мазама (Mazama), който живее в гъстите тропически гори на Централна и Южна Америка. Тези плашливи нощни животни са трудни за изучаване, а отликите между отделните видове често са неразличими на пръв поглед.В новата Ungulate Taxonomy(2011) са разпознати цели 23 вида.

 

Женските елени са значително по-дребни от мъжките, като само при Китайския воден елен (Hydropotes inermis) и Мунтжака на Феа(Muntiacus feae) женските са малко по-едри.Най-малкият представител на Cervidae е Северният Пуду(Pudu mephistophiles),5.5 kg, а най големия е внушителния Лос(Alces alces),770 kg, който е притежател и на най-тежките рога(35kg).

 

Рогата са и най-уникалния белег на семейство Елени. Мъжките, освен Китайския воден елен, притежават рога, като само при Северния елен (Rangifer tarandus), такива има и при женските индивиди. Те се различават драстично от рогата на Кухорогите (Bovidae), които имат структура подобна на нокът и порастват еднократно. На много езици за Еленските рога и за Рогата на Кухорогите има отделни думи(пр. Antlers и Horns).

 

Рогата израстват и падат всяка година, като растежа е пряко свързан с нивата на тестостерон.Всеки рог започва израстването си от издатина на черепа наречена стъбълце. Докато расте, той представлява жива костна структура с множество кръвоносни съдове, която е покрита фино и много чувствително „кадифе“. Рогата на някой видове нарастват с 2 см. на денонощие, което ги прави най-бързо растящия орган в животинския свят.Когато рога достигне пълния си размер, кадифето пада, притока на кръв се прекъсва и той се втвърдява . След края на брачния период нивата на тестостерон намаляват и се задействат специални клетки (остеокласти), които резорбират костта, свързваща черепа с рогата и те падат. Смята се, че съвсем младите кадифени рога, наречени панти съдържат много лечебни вещества, помагащи за различни болести.

 

Интересно е, че при женския Северен елен появата на рогата се дължи на друг хормон (естрадиол) и вероятно е причинен от нуждата за защита на малките при тежките зимни условия и оскъдната храна. Северните елени се славят и със забележителните си сезонни миграции. Някой стада изминават над 5000 км., повече от всяко друго сухоземно животно.

 

В миналото повечето Еленови са били много широко разпространени по земното кълбо, но намесата на човека е довела до драстични загуби на ареала и популацията на много видове.

Ареалите на Южния андския елен(Hippocamelus bisulcus) и на Пампасния елен(Ozotoceros bezoarticus) например са намалели с 99 % за последните 200 години. Прословутия Елен на отец Давид(Elaphurus davidianus) е изчезнал в природата преди векове и запазен единствено благодарение на Китайските Императори. Жестокото преследване и загубата на хабитат са причините за изчезването преди 80 години на красивия Елен на Шомбург(Rucervus schomburgki). До 1950 г. Персийския лопатар(Dama mesopotamica) е смятан за изчезнал, но откриването на малка популация в Иран все още дава надежди за вида. В момента 7 вида Еленови са записани като Застрашени в IUCN, а Бавеанския елен(Axis kuhlii), като Критично застрашен.

 

България може да се похвали със стабилни популации на Западен благороден елен (рекордно големи екземпляри – до 350 кг.), Западна сърна(Capreolus capreolus) и на интродуцирания Същински лопатар(Dama dama).

 

 

 

 

[Voland]

Семейство Елени (Cervidae)

Триб Cervini

Род Dama

Същински лопатар (Dama dama)

 

 

Персийски лопатар (Dama mesopotamica)

[Voland]

Род Axis

 

Читал (Axis axis)

 

 

Свиневиден елен (Axis porcinus)

 

G&G

Axis annamiticus (Indo-China hog deer)
Axis porcinus (Indian hog deer)

 

 

 

Бавеанския елен (Axis kuhlii)

 

 

Каламиански елен (Axis calamianensis)

 

[Voland]

 

 

Род Rusa

Замбар (Rusa unicolor)

 

G&G

Cervus equinus (Southeast Asian sambar)
Cervus unicolor (Indian sambar)

 

Явански елен (Rusa timorensis)

 

Елен на принц Алфред (Rusa alfredi)

 

 

Филипински кафяв елен (Rusa marianna)

 

G&G

Cervus barandanus (Mindoro deer)
Cervus mariannus (Philippine deer)
Cervus nigellus (Mindanao mountain deer)

[Voland]

Род Cervus

Петнист елен, Сика (Cervus nippon)

 

G&G

Cervus aplodontus (from northern Japan)
Cervus hortulorum (from N. China and E. Russia)
Cervus nippon (from southern Japan)
Cervus pseudaxis (from Vietnam and southern China)
Cervus pulchellus (from Tsushima Island, Japan)
Cervus sichuanicus (from Sichuan, China)
Cervus taiouanus (from Taiwan)

 

 

Средноазиатски благороден елен, Хангул (Cervus hanglu)

 

G&G

Cervus bactrianus (Bactrian stag)
Cervus hanglu (Kashmir stag)
Cervus yarkandensis (Yarkand stag)

 

Западен благороден елен (Cervus elaphus)

 

G&G

Cervus corsicanus (Barbary red deer)
Cervus elaphus (West European red deer)
Cervus pannoniensis (East European red deer)
Cervus maral (Turkish red deer)

 

Вапити (Cervus canadensis)

 

Твърде вероятно е Вапити да бъде разделен на два вида в бъдеще

 

G&G

Китайски вапити

Cervus wallichii (Tibetan shou)
Cervus xanthopygus (Manchurian wapiti)
Cervus macneilli (Sichuan shou)
Cervus alashanicus (Alashan stag)

Вапити

Cervus canadensis (American wapiti + Asian wapiti spp sibiricus )

 

 

Белобърнест елен (Cervus albirostris)

[Voland]

Род Elaphurus

Eлен на отец Давид (Elaphurus davidianus)

 

 

Род Rucervus

Лиророг елен (Rucervus eldii)

 

G&G

Panolia eldii (Manipur Eld's deer)
Panolia siamensis (eastern Eld's deer)
Panolia thamin (thamin)

 

 

 

Барасинга (Rucervus duvaucelii )

 

G&G

Rucervus branderi (hard-ground barasingha)
Rucervus duvaucelii (western swamp deer)
Rucervis ranjitsinhi (eastern swamp deer)

 

Елен на Шомбург (Rucervus schomburgki) - Изчезнал, 1938 г.

[Voland]

Триб Capreolini

 

Род Hydropotes

Китайски воден елен (Hydropotes inermis)

 

Род Capreolus

Западна сърна (Capreolus capreolus)

 

Сибирска сърна (Capreolus pygargus)

 

Триб Alceini

Род Alces

Лос (Alces alces)

 

G&G

Alces alces (Eurasian elk)
Alces americanus (American and east Siberian moose)

 

 

[Voland]

Триб Odocoileni

Род Rangifer

Северен елен (Rangifer tarandus)

 

 

Род Odocoileus

Белоопашат елен (Odocoileus virginianus)

 

 

Черноопашат елен (Odocoileus hemionus)

 

 

Род Blastocerus

Блатен елен (Blastocerus dichotomus)

 

Род Ozotocerus

Пампасен елен (Ozotoceros bezoarticus)

 

Род Hippocamelus

Тарука, Северен андски елен  (Hippocamelus antisensis)

 

 

Южен андски елен, Хеймал (Hippocamelus bisulcus)

 

Род Pudu

Северен пуду (Pudu mephistophiles)

 

 

Южен пуду (Pudu puda)

[Voland]

 

 

Род Mazama

Кафява мазама (Mazama gouazoubira)

 

G&G

Mazama cita (northern Venezuela)
Mazama gouazoubira (southern Brazil to Uruguay)
Mazama murelia (southeast Colombia and Ecuador)
Mazama permira (Isla San Jose, Panama)
Mazama sanctaemartae (northern Colombia)
Mazama superciliaris (central and eastern Brazil)
Mazama tschudii (Peru)
Mazama rondoni (no locality given)

 

 

Юкатанска кафява мазама (Mazama pandora)

 

 

Амазонска кафява мазама (Mazama nemorivaga )

 

 

Червена мазама (Mazama americana)

 

G&G

Mazama americana (Guyana to northeast Brazil)
Mazama gualea (coastal Ecuador)
Mazama jucunda (southeast Brazil)
Mazama trinitatis (Trinidad)
Mazama whitelyi (southern Peru)
Mazama zamora (southern Colombia to northeast Peru)
Mazama zetta (Colombia)

 

Централноамериканска червена мазама (Mazama temama)

 

Малка червена мазама (Mazama bororo)

 

 

Бразилска мазама джудже (Mazama nana)

 

Червена мазама джудже (Mazama rufina)

 

 

Меридска мазама (Mazama bricenii)

 

 

Перуанска мазама джудже (Mazama chunyi)

 

 

 

[Voland]

Триб Muntiacini

Род Elaphodus

Качулат елен (Elaphodus cephalophus)

 

Род Muntiacus

 

 

Мунтжак на Рийвс (Muntiacus reevesi)

 

Борнейски жълт мунтжак (Muntiacus atherodes)

 

 

Гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis)

 

 

 

Мунтжак на Феа (Muntiacus feae)

 

 

Гонгшански мунтжак (Muntiacus gongshanensis)

 

Черен мунтжак (Muntiacus crinifrons)

 

Южен червен мунтжак (Muntiacus muntjak )

 

G&G

Muntiacus aureus (from northwest and central India)
Muntiacus malabaricus (from Sri Lanka and south India)
Muntiacus muntjak (from Malay Peninsula and Indonesia)
Muntiacus nigripes (from Hainan, Vietnam and Yunnan)

 

Северен червен мунтжак (Muntiacus vaginalis )

 

Суматрански планински мунтжак (Muntiacus montanus) 

 

 

Анамски мунтжак (Muntiacus truongsonensis)

 

Листен елен  (Muntiacus putaoensis)

https://www.researchgate.net/publication/255786265_Discovery_of_the_leaf_deer_Muntiacus_putaoensis_in_Arunachal_Pradesh_An_addition_to_the_large_mammals_of_India

Мунтжак на Рузвелт (Muntiacus rooseveltorum)

http://www.thanhniennews.com/youth-science/deer-supposedly-extinct-85-years-ago-discovered-in-vietnam-24399.html

Пухоатенски мунтжак (Muntiacus puhoatensis)

https://www.iucnredlist.org/species/136293/4270542

Информацията за последните няколко вида е много оскъдна,и съществуването им като отделни таксони все още не е потвърдено и е вероятно някой от тях да са синоними.

[zakonodatelya]

21.Качулат елен. Има черен кичур коcа на челото и яcно изразени зъби. Близък родcтвеник на мунтжакът, но живее малко по- на ceвер, оcновно на територията на Китай. Това е cамотно животно.

[zakonodatelya]

Има и един вид,който е оцелял само в демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея,обособила се като своеобразен резерват,но не си спомням, дали е някой от изброените.

А между другото ако включиш в темата и семейство кухороги,попадам на много интересни антилопи:

Зебров дукер. Малки антилопи от Кот-д’Ивоар. Имат златиcта или червеникаво-кафява козина, c характерни ивици на зебра. От там идва и името. Те живеят в тропическите гори и се хранят с листа и плодове.

Дукерите (Cephalophinae) са подсемейство дребни Кухороги бозайници, близки до антилопите. Представени са от 3 рода с 18 съвременни вида, като настоящият род Philantomba традиционно се включва в Cephalophus. Срещат се в Африка на юг от Сахара.

Дукерът е плахо и прикрито горско животно. При най-малката опасност се шмугва в гъстата горска растителност, дори видовете живеещи в саваната рядко се отдалечават от храсталаците. Самата дума дукер на африкански език означавагмурец, защото подплашен се гмурка в храстите.

Дукерите имат дребни до средни размери с дъгообразно извит гръб, малко по-къси предни крака и малки рога - така са отлично приспособени за бързо придвижване в гората. Хранят се предимно с листа, пъпки, филизи, дървесна кора, семена и плодове, като често следват птици и маймуни, за да обират падналите на земята плодове. Понякога разнообразяват диетата си с насекоми, яйца, мърша и дори ловят гризачи и малки птици. Синият дукер много обича мравки.

[Voland]

Редактирах темата, като освен съвременната класификация, посочих и видовете предложени от Groves and Grubb в Ungulate Taxonomy.