Валутния борд

[Frujin Assen]

Голяма част от финансовите проблеми на българина се дължат на слабата ни икономика. Броят на трудово заетите е едва 40% от цялото население. Икономическата ни система се свива; тя трудно осигурява заетост, както и мъчно създава и подготвя нови хора за работа.

У нас не се произвеждат стоки (например машини, битова техника или компютри), които да са познати и търсени в света. Заради малките количества, също и добрите ни храни не могат да станат световно приети. Принадената стойност от добивната индустрия тече към много малко ръце и се множат доказателствата, че приватизацията на подземните ни богатства е била заграбване.

Секторът на услугите създава по-голямата част от икономическия продукт, но той в нашия случай е по-скоро обслужващ, отколкото съзидателен. Страната ни все още не се радва на международен туристически престиж. В IT имаме позиции, но пак вместо да градим свои марки, обслужваме нуждите на външни компании.

Няма модерни заводи, няма лаборатории (България дава четири пъти по-малък дял от доходите си за наука от средната европейска държава), има логистични проблеми, енергията е мръсна. Суровата икономическа реалност предполага, че финансовите ни дела също ще бъдат потиснати.

Капиталов пазар в депресия - и малко пари

Така е: не само, че българинът има малко пари, но и капиталовият пазар е обхванат от депресия. От сегашна перспектива единственият шанс за някакво събуждане там е приватизацията на Българска фондова борса, ако се намери купувач. Е, има подобрения в банковите услуги като например мобилно банкиране, но графиката на кредита гледа надолу, а сред фирмените заеми един на всеки четири е проблемен.

Има сфери, които процъфтяват заради кризата, например адвокатските услуги и полиграфията, явно защото на безработния българин му остава повече време да чете на хартия и да пие кафе. Но като цяло икономиката ни изглежда овехтяла като стар гардероб, който все още побира дрехи, но мирише на нафталин, грози стаята и вече дразни домакинята.

Има много данни, че нещата стоят така, но ще изтъкна, че между второто тримесечие на 2009 г. - идването на ГЕРБ на власт - и второто тримесечие на 2012 г. броят на заетите е намалял с почти 400 хил. души, според Евростат. По-важно е, че броят на ражданията между 2009 и 2011 г. е намалял с 14%. Това е фрапантно.

Което ме кара да се питам какво става и така стигам до въпроса: а дали някои проблеми за икономиката на България всъщност не идват от света на финансите? Не сме Ню Йорк, но и у нас борсата е счупена и навсякъде се търкалят subprime кредити. Не е да нямаме неприятни финансови спомени: вземете заличаването на първите банки (12 + 9 на брой), хиперинфлацията (предизвикана не от печатане на пари, а от натиск върху платежния баланс) и странните условия на Велчевия дълг.

На макрониво не се наблюдават затрудненията, очевидни на отраслово и микрониво. Правителството има пари: налице е голям излишък по републиканския бюджет заради преизпълнение на приходите от ДДС (скъпите горива) и неосъществени европейски проекти; дефицитът ще е по-малък от очаквания.

Добър растеж за БНБ

Резервните активи на Българската народна банка в края на август за пръв път надхвърлиха 15 млрд. евро. Наистина, в това число влиза и онзи милиард от лятната външна дългова емисия, но и да се приспадне той, между август 2009 и 2012 г. резервите на БНБ растат с над 15%. Нелош резултат и за търговска банка в днешни дни.

Централната банка на пръв поглед няма в какво да бъде упрекната: за същия период количеството пари в обращение е увеличено с 15.8% до сегашните 8.88 млрд. лв. Но от базата данни проличава, че за разглеждания тригодишен период депозитът на управление "Банково" в управление "Емисионно" е нараснал с почти 40% до близо 6.3 млрд. лв. Докато правителството е харчело пари, БНБ е трупала.

Този депозит понякога се нарича и "чистата печалба от валутния борд". Той се формира от управлението на международните активи на БНБ, включително специалните права на тираж от МВФ. Предназначението му е да гарантира стабилността на банковата система.

Натрупаната в депозита сума съответства на активите на една средно голяма банка на българския пазар. Казано с други думи, големи средства стоят блокирани в БНБ, за да можем да спасим някоя банка, ако евентуално фалира. Това е лукс, при положение, че законът за БНБ не предвижда подобни намеси.

Според правилата на българския валутен борд, с международни резерви трябва да се гарантират не само парите в обращение, но и други пасиви (задължителните резерви на банките, парите на правителството и др.), тоест някакъв процент над 100% от паричната маса.

Има ли граница в трупането на гаранции

Но има ли граница в трупането на гаранции? Покритието на лева с международни валутни резерви вече гони 200% (в края на септември е 192.2%). Това налага да зададем въпроса: не следва ли БНБ да увеличи паричното предлагане съобразно нарасналите валутни резерви?

Най-правилният начин да се направи това е да се "преточи" депозитът на управление "Банково", тоест примерно половината от него бъде пусната като пари в обращение. В момента депозитът се гарантира с валута и злато, тоест се дава безсмислената гаранция на гаранцията. Ако поправим това, паричната маса у нас може да се увеличи с няколко милиарда лева, без това да застраши борда. Говорим за монетарен стимул в размер до 5% от БВП.

В момента валутният борд на България поддържа твърдо съотношение в пасива: сумата на парите на правителството, задължителните резерви на банките и средствата на другите депозанти в БНБ е равна точно на количеството пари в обращение плюс депозита на управление "Банково." В края на септември т.г. сумата на всяка от двете равни половинки е 15.167 млрд. лв.

Като приспаднем парите за плащане на Велчевия дълг, покритието на лева (банкови резерви + пари в обращение) с валутни резерви е около 180%. Управителят на БНБ Иван Искров през 2010 г. е коментирал, че в българските бордови условия покритие на паричната маса от 140% е напълно безопасно.

Ако на българския вътрешен пазар се пуснат в обращение допълнителни 3 млрд. лв., от което паричната база ще нарасне до около 12 млрд. лв., покритието на българския лев с валутни резерви ще е 150%. Тоест българските пари ще имат своето покритие доста над логичните 100%, съответно разменният им курс с германската марка ще се запази без проблем 1:1.

Всеки ще се сети за инфлацията, но няма никаква необходимост операцията да се прави гръмко. Правителството не може да нарежда на БНБ каква политика да води. Но БНБ би трябвало да се замисли дали нейната резервна политика не е самоцелна и дали тя не предизвиква дефлационни течения в нашата икономика. Предвид новия европейски банков надзор, а и Закона за БНБ, презастраховането е излишно.

Обаче дори централните банкери да бъдат убедени за подобен монетарен стимул от количествена и теоретична гледна точка (според някои школи увеличаването на количеството на парите не води до икономически ползи), те ще зададат един много мъчен въпрос: добре, ще напечатаме тези пари, а после какво ще ги правим?

В САЩ подобен въпрос не съществува: Федералният резерв има задачата да се грижи не само за ценовата стабилност, но и за икономиката. С въпросните пари би могло да се направят данъчни отстъпки. По-китайски е да се осъществи внос на технологии или да се завърши важен национален проект с принос за заетостта.

Но в нашия институционален ред отново и отново ще се завръща въпросът: какво да ги правим тези пари? Политическата класа доказа, че не може да й се вярва; тя няма да се справи с прозрачното и производително инвестиране на печалбата от валутния борд. Да се дават пари "на калпак" - например 2000 лв. на домакинство, е възможен и ефектен, но сякаш не особено хитър ход.

Затова не можем да виним БНБ, че трупа резерви, докато хората бедстват: допълнителните пари биха се разпределили твърде неравно в обществото и в крайна сметка биха изтекли за внос, например на германски коли. Но въпреки всичко трябва да сме нащрек, защото българският валутен борд има хищен нрав.

Коментари (16)| Вашият коментар

Сподели: Facebook Twitter

Закон за БНБ

BNB

Чл. 33. (1) Българската народна банка не може да предоставя кредити на банки освен в случаите по ал. 2.

(2) При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на Българската народна банка.

(3) Предоставяне на кредити по ал. 2 може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на Българската народна банка.

Друго възражение...

Ханке, Шулер. Валутният борд. Начало или край. С., 1996

... Друго възражение към валутния борд е, че той играе ролята на дефлационен фактор в условията на икономически растеж. Ако се направят строги теоретични допускания, увеличаването в търсенето на банкноти и монети, емитирани от валутния борд, изисква излишък по текущия баланс за осигуряването на допълнителни валутни резерви, които да служат като обезпечение.

Ако в страната приемник на валутния борд е налице икономически растеж, то резултатът от него трябва да се прояви във вид на непрекъснати излишъци по текущия баланс, които ще гарантират, че предлагането на банкноти и монети, емитирани от валутния борд, ще се увеличава със същите темпове, както и търсенето. Вероятността от непрекъснато натрупване на излишъци е малка, вследствие на което през периодите на балансиран или дефицитен текущ баланс предлагането на банкноти и монети, емитирани от валутния борд ще се увеличава по-бавно от търсенето, причинявайки дефлация. Нашият отговор на подобни критики е, че ...

Валутният борд в България

Райфайзен рисърч, октомври 2010 г.

До момента валутният борд, съчетан с прилагането на благоразумна фискална политика, се е доказал като един от основните стълбове на макроикономическата стабилност в страната. Той е показал своята устойчивост през годините, като практически е останал неповлиян от значими икономически сътресения в световната икономика като Азиатската криза, Руската криза, войната в бивша Югославия, както и от настоящата световна финансова и икономическа криза.

Валутните резерви покриват всички банкноти и монети в обращение, емитирани от БНБ, както и резервите на банките в БНБ - т.е. паричната база, както и депозити на правителството и други държавни институции в БНБ и депозита на управление "Банково" в БНБ. Следователно, покритието на паричната база с валутни резерви надхвърля 100%.

Валутните резерви

Банково право, сборник

Валутният борд е изобретение на Британската империя - първият валутен борд е въведен на остров Мавриций през 1849 г. Той обаче се различава от съвременните валутни бордове, тъй като 50% от активите му са в национални облигации. До днес има над 70 валутни борда - предимно в британските колонии в Африка, Азия, Карибско море и Средния изток, а също в някои други малки страни и територии. Те достигат апогей през 40-те години на нашия век. Целта на създаването им е да се предостави на колониите стабилна и конвертируема валута в лицето на британската лира, без да се поемат разходите от т. нар. доларизация, в случая стерлингизация, които възникват, защото националните пари се унищожават и; се заменят с чужди банкноти и монети , което означава , че се пропуска доходът от държането на доходоносни чужди активи при валутен борд . През 1996 - 1997 г. се обсъжда създаването на валутни бордове в Намибия , Киргизстан, Босна и България.

[Frujin Assen]

http://www.webcafe.bg/id_1676323213_Hishtniyat_valuten_bord_?utm_source=arena&utm_medium=banner&utm_campaign=webcafe

Взето оттук. Предлагам ви, да обсъдим тази статия.

[КГ125]

Сакън - без борда сме в гибел като тази през 1996 г. Не е за общества като днешната българска пълният финансов суверенитет.

Редактирано Октомври 23, 2012 от КГ125

[simple_stupid]

Сакън - без борда сме в гибел като тази през 1996 г. Не е за общества като днешната българска пълният финансов суверенитет.

ех КГ125, ний сме в гибел и без борд и със борд...

кой ни беше финансов министър през тази "страшна" и "безбордова" "виденова" 1996 година?

Димитър Костов...

де го днес тоз пезевенг и финансовий разсипител?

ами в БНБ, на топло, там се подвизава не като портиер, ами като подуправител и шеф на управление "Банково"... (да се не начудиш)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Костов_(финансист)

чиляка може и да е свестен, ама във всяка смислена държава, след изпълнение като това в лето 96-то, той на управляваща позиция няма как да се появи...

тук, не Бордът ни пази да не правим глупости, ами Борда ни е сложен за да не мърдаме (и това не е само на нас, ами на всеки "цивилизован", дето се казва "нищо лично", само технето и повода са според случая); като ни е сложен веднъж така катинара, ние колкото и да са напиняме нищо не мож направи; шеф на БНБ можеш да туриш типаж като Искров, шеф на Емисионно екземпляр като Заимов или момче като Калин Христов, но кои и да е други магарета да поставиш, нищо не ще промениш...

то нищо не зависи от тях...

едни унгарците преди година се опитаха да си върнат управлението на Националната Банка, и бяха атакувани, че заплашват "независимостта й"

чакай бе, каква независимост, "независимостта" от кого?!

от парламента и правителството?!?!... ( дето представляват и изразяват суверинитета на една нация; за какво още Националните Банките по света се зоват ... "национални" не ми е много ясно...

те са си par excellence вече "екстериториални" управления...)

та, независима от държавата, парламента и правителството?! добре...

ама дали не е зависима от някой друг... ( щото например Искров, Костов и Калин Христов не ми мязат на особено "независими" в ... "политиката" си)

и това не е само при нас... ( когато монетариският фетишизъм те заслепи, и забравиш за икономиката, резултата ще е подобен на този, когато заради фиксация в ръста на икономиката, преиграеш с "вибратора" на ливъриджа, и загърбиш финансовата предпазливост;

както във всичко и тук си трЕбЕ Мяра... )

Хазин от известно време се гаври с руските "монетаристи" и техния отговор е ... "рецитации" ( на е... у главу)

единствените истински независими са тез ( приличат на Димитър Костов при Виденов)

ето тоз конкретно вече изкуфя съвсем и почна да говори откровено ( а е виден МОНЕТАРИСТ, да плачеш ли, да се смееш ли...)

(миналото лято, края на юли, целият свят изтръпнал гледа дали САЩ ще фалират, гласуваха увеличение на дълга с някакви 300 милиарда до 14,6 трилиона $, само пет месеца по късно без никой да разбере го вдигнаха с трилион и поливина до 16 трилиона и не знам колко си, и до края на годината ще го минат...

http://www.usdebtclock.org/)

но и тяхното е до време...

финансов "Борд" ще рече, че ние поради нефелност не може свободно да си печатаме парите, ами ще пускаме толкоз пари, колкото чужди обезпечения гарантиращи ги съберем... образно можем да си го представим като една стая с напечатани пари, от която можем да извадим само толкоз, колкото чужди банкноти и "първокласни" облигации вкараме; а сега ми кажете какъв е този "Борд" когато го обезпечаваме с едни "хартии", които дядото отгоре може да си "печата колкото си иска"...

вятър и мъгла е всичко, КГ125....

вятър и мъгла...

[БатеВаньо]

Което ме кара да се питам какво става и така стигам до въпроса: а дали някои проблеми за икономиката на България всъщност не идват от света на финансите?

Не точно. Оттам идват като следствие на политически решения. Съжалявам, че пиша едно и също нещо по 10- различни начина. Т.е. проблемите на БГ икономика генерално са плод на погрешни политически решения особено в публичния сектор. Ахилесовата пета е, че не се правят реформи преследващи ефективност, а само се изсипват като в бездънна яма парите на БГ данъкоплатец - главно на обеднялата средна класа, така да кажем. Има проблем, но решенията, които досега са взимани не са в унисон с проблемите. Това означава, че управленските кадри или не са достатъчно адекватни в ситуация или имат користни цели. Изсипват се пари, все повече и повече за тромави структури, нежелаещи да се реформират или нямащи достатъчно капацитет за това - и двете твърдения май са верни.Правят се публични харчове под формата на инвестиции, но...... голямата пара от тези инвестиции потъва предимно в големи международни компании подизпълнители, като тук остават парите само за едната ниска работна заплата. При нас не е като в страните ударени от кризата пряко. Нямаме големи дългове. Не сме ние в дългова криза и въпреки това ниският икономически ръст не е преминавал 2 % за, не си спомням вече от кога. Главно политическите решения са виновникът за това ние да не галопираме с по 9-10% иконом ръст на в предходните години. Не се е създал добър бизнес климат. Някой спомена, че в това отношение сме били за пример, но на практика не е така. За N -ти път проблемите се знаят къде са - Човешки капитал, Ефективност, Преструктуриране, Бизнес климат с n облекчения. Не се ли обърне внимание, батака след някоя друга година ни е в кърпа вързан - и борда няма да ни спаси. Но това е изцяло в ръцете на премиера, неговото правителство и НС. Трябва да влизат частни капитали, да се произвежда, да има данъчни облекчения, да се изнася, да се реализира годишен ръст поне 5-6%, тогава ще отлепим и ще започнем да догонваме централноевропейските страни.

За освобождаването на пари на пазара:

Отново политическо решение, но дори да приемем покачване на доходите, което може да се извърши в бюджетната сфера, с 2-3 пъти, без покритие, какво ще стане в частния сектор - те дали могат да си го позволят - немогат! и оттам явно ще трябва да загиват. Затова е крещящо да се обърне внимание на по-горе описаните, така да ги наречем "фактори". Другото е от пусто в празно и обедняването ни е гарантирано. Не забелязах дали е писано по количествената теория горе в статията, но повече пари не означава по-правилно разпределение.

[Frujin Assen]

Най важното за мен е, че в България нищо не се произвежда. Как държавата да забогатее, когато в нея всичко се внася? Чуждите инвеститори си изнасят печалбата, внасяме всичко, от зърно, до компютри. Откъде да ги има парите в населението и бизнеса? Какъв е смисъла да увеличиш пенсии и заплати, като печалбите ще отидат в Китай? Бизнеса щял да просперира, е и? Файда че МОЛ реализира печалба, като я изнася от страната? Трябва подкрепа на българския бизнес.

[Alexander_Nevski]

аз нямам доверие на БГ политиците и БНБ да провеждат самостоятелна парична политика ...

т.ч. сегашното положение, с всичките му кусури (не ги отричам, такива има и то доста, например левът е леко надценен, а банките не могат да се финансират директно от БНБ на ниски лихви в периоди на рецесия, което би им позволили по-бързо да си чистят балансите) лично мен ме устройва ...

[Perkūnas]

Най важното за мен е, че в България нищо не се произвежда. Как държавата да забогатее, когато в нея всичко се внася? Чуждите инвеститори си изнасят печалбата, внасяме всичко, от зърно, до компютри. Откъде да ги има парите в населението и бизнеса? Какъв е смисъла да увеличиш пенсии и заплати, като печалбите ще отидат в Китай? Бизнеса щял да просперира, е и? Файда че МОЛ реализира печалба, като я изнася от страната? Трябва подкрепа на българския бизнес.

Айде стига с това соц мислене. В БГ няма как да се произвежда нещо, без да има съответното технологично ноухау. Продуктът няма как да се пласира на пазара без добър мениджмънт. Фирмата няма как да се развива без добър мениджмънт. А технологично ноухау и добър мениджмънт в БГ липсват! Примерите са много!

Откъде са тръгнали примерно Япония и Южна Корея - от оризището! Но с внос и откровено копиране на чужди образци са дръпнали напред. Така е тръгнала и Германия през 19 век - от фалишификати на английски продукти. Но при добър мениджмънт и стабилни институции.

Целенасочена подкрепа (под масата) на българския (мутренски) бизнес - не! Примерно: през 2002 г. държавата създаде нова авиокомпания след фалита на "Балкан". 2007 г я приватизираха (харизаха на една варненска групировка - "в подкрепа на бизнеса"). След 5 г. въпросната компания е затънала до гуша във финансови проблеми и явно няма бъдеще.

Пример за лоша политика: в "24 часа" пишеше, че дори летище София щяло да се разширява - ами че то в момента е полупразно и е май на огромна загуба. Но нали трябва да се налеят държавни пари в закъсали приятелски фирми? "Трябва подкрепа на българския бизнес."

Да не говорим за търга за китайско-ловешки джипки за горските стопанства, който беше разкрит мисля в "Капитал".

Накратко фирми, пари и държава без акъл не се управляват. Още по-лошото е, че огромна част от населението не може да различи кое политическо решение и поведение е хубаво и кое е лошо. И затова сме на това дередже. Не заради борда.

Редактирано Октомври 24, 2012 от Perkūnas