"За" и "против" масовата висока образованост

[bravo]

И аз смятам 100%, че трябва да има солидно начално и средно образование, иначе наистина се преиграва с визшето и това е насадка от соца още, която ако не да избуява, продължава да си вирее (тогава беше и по-лесно и кой би се отказал от почти безплатен 5 годишен купон?

Не бива да се слага равнозначност между наука и образование (науката е част от последното по принцип), особено сега у нас. И факт е, че има системен екзод от специалностите на чистите науки като математика, физика и т.н. за сметка на по-“пазарните“ но и по-лесни такива, завършващи на ънт и на инг.

Което е много жалко тъй като е фактор с часовников механизъм за заемане на васална поза или подобряването й (не знам дали я има в Кама Сутра, но нашите политици я владеят до съвършенство изглежда).

И преди някой да ме обвини в ОТ заради горното ще цитирам другия: стандарта или развитието (не помня точно) на една страна се познава по доходите на лекарите и преподавателите й. Има какво да се прави за образованието у нас, особено в такъв период на масова идиотизация.

Добавка: Неадекватността на визшето по линия на реализирането се дължи на некадърно управление - в някой страни броят на специалностите се изчисляват според пазара, което утепва два заека с един.

Редактирано Октомври 24, 2012 от bravo

[ISTORIK]

Стандартът и развитието на една страна се познава по доходите на лекарите, учителите и преподавателите й.

Държава, в която военните и полицаите получават по-високи заплати от учителите, университетските преподаватели и лекарите, е полицейска държава.

[Last roman]

Глишев е абсолютно прав. В съвременния комерсиален свят определено трябва да се ориентираш към професия, която ще ти изкарва пари. Парите ще ти дадат свобода по-натам да се отдадеш на хобитата си и пр. Иначе - 'ноу мъни - ноу фъни'. Елементарно е. Но всеки си прави избора сам, а и кучето скача според мързела.

Редактирано Октомври 24, 2012 от Last roman

[Last roman]

Значи ако наследиш някой и друг милион... няма нужда да учиш и знаеш. Имаш мъни - имаш фъни, що ти е да учиш и знаеш...

Много показателно е на какво човек се кланя. Дали е на парички, дали на икони, дали на принципи, дали на знание и познание.

зависи от човека. Ако си умен и наследиш милион - ще запишеш каквато си искаш професия, пък била тя и с минимална следдипломна реализация. И никой не ти говори за кланяне, а за съобразяване с реалността /нещо, което като те чета май не си осъзнал/: парите не са цел, а средство. Но за да имаш пари трябва да си напрегнеш мозъка и да ги изкараш. С чесане на клавиатурата - не става.

[JImBeam]

Сириус има предвид идеалния вариант, а Глишев - реалния, да не говорим че понякога даже и реалния не е достатъчен а се прибягва и до връзкарския. Колко са ни "образовани" чалгаджийките, манекенките, миските, децата на: артистите, коментаторите,спортистите че за всеки се намери някаква службица из тАлАвизията. Явно само те са учили примерно журналистика...

[Малоум 2]

Глишев е абсолютно прав. В съвременния комерсиален свят определено трябва да се ориентираш към професия, която ще ти изкарва пари. Парите ще ти дадат свобода по-натам да се отдадеш на хобитата си и пр. Иначе - 'ноу мъни - ноу фъни'. Елементарно е. Но всеки си прави избора сам, а и кучето скача според мързела.

Някой го беше казал: Образованието е онова, което остава, след като сме забравили всичко научено!

Възпитание към мислене, към собствени мисли - това трябва да прави обучението - във всички степени на обучаване.

Затова, самото образование, е начин на живот! На индивида... и така, непременно се включва към: Човек цял живот се учи!.. Нищо, че е клише - верно е.

Когато обучението преминава през образование - шансът да се получи правилното обучаване е налице...

Иначе... казал си го: Кучето скача според мързела ... (на стопанина си!..) бих добавил

...

Редактирано Октомври 24, 2012 от Малоум 2

[glishev]

Сириус, някой път ще ти разправям собствените си (близо десетгодишни) патила между ученето и работата. После ще те питам пак за назначението. Впрочем, ако някой чувства в себе си призванието да бъде велик историк, писател, философ или музикант - моля. Нека учи, каквото му е на сърце. Но това иска и много воля, и малко късмет. Jim Beam e прав: идеалният случай е чудесен, но реалният е друг.

При всички случаи, каквито и да са целите, трябва да се учи. И то да се учи много. Системно. Ако човек иска добра работа - нека учи. Ако иска да се самоусъвършенства - пак да учи. Дали ще идеш на курс по информатика или на уроци по китара, това си е лична работа. Но самият процес на учене вече е ценен. И няма негативни последици (разбира се, ако не става дума за болни амбиции, защото човек трябва да знае възможностите и склонностите си).

[vorfax]

подкрепям - требе да има масово необразовани хора, които да копат на къро или у мините, да плащат данъци и да раждат бъдещи данъкоплатци, за да издържат по-интелигентните си събратя. Последните на свой ред ще се занимават цял живот с възвишени науки и умотворения и ще си гледат кефа. Въпросът е как да определим кой да учи и кой да работи. С жребий ли?

И струва ми се това е деволюционния път да създадем нов вид, нещо като неандерталеца. Ти за себе си може да решиш да си неграмотен или умен, но наследствеността ще лиши от този избор децата ти много или малко. Изобщо "много умен" не знам какво ще означава. Освен това умен и образован са съвсем различни неща. Повечето висшисти примерно не са умни, но пък са образовани по диплома, което и създаде девалвация на тази стойност. Вече се иска да си висшист за всичко, просто защото не изисква особено усилие и защото е масов културен марш по пътя на студентските оргии и надпивки. Даже в този ред на мислене висшото образование в България е деградиращо и упадъчно, но историята е доказала, че докато има икономически интерес даже вредното е законно.

[ISTORIK]

Странно ми е това, че много хора свързват висшето си образование с денонощни купони, дискотеки, надпивания, оргии и забавления... А не го свързват с учене, с каляване на волята, търпението, паметта, с натрупване на знания и с усвояване на умения.

Дали ще учиш математически, химически или физически формули, дали ще учиш история, география или литература, дали ще учиш класическа китара или пиано, дали ще учиш бойно изкуство или спорт - всичко това изисква психическо съсредоточаване, развиване на изискуемте качества на личността, възприемане на разнообразна култура на движение и така нататък. А не - дискотеки, чалготеки, барове, кръчми, миски, бързи коли, проститутки и наркотици.

Редактирано Октомври 25, 2012 от ISTORIK

[glishev]

Абе и купоните са си реалност. За мен студентлъкът си беше щастливо време.

[Last roman]

Абе и купоните са си реалност. За мен студентлъкът си беше щастливо време.

най-хубавото време, определено.

[vorfax]

Странно ми е това, че много хора свързват висшето си образование с денонощни купони, дискотеки, надпивания, оргии и забавления... А не го свързват с учене, с каляване на волята, търпението, паметта, с натрупване на знания с усвояване на умения.

90% от моя поток дори не посещаваше лекции, защото денем спеше от нощния живот. 10% ги виждах само на изпитите, където се опитваха да препишат нещо или се явяваха на безброй поправителни сесии, докато на доцента не му писне и не им подари някоя тройка. Няма да забравя думите на една колежка, която идваше редовно, но интелекта и беше като на 7 годишно шимпанзе. След като изкара една тройка, тя заяви, че предмета, по които я изкара бил лесен. Това е абсурдно, защото тройката отразяваше, че тя си няма и представа какво се учи и оценката показваше тъкмо, че нищо не разбира. Даже като се замисля, може да беше получила тройката заради присъствието си на лекции. Т.нар. "средна" оценка показва абсолютната липса на знания и тоталната невъзможност те да бъдат практически ползвани. А колко хора завършиха с общ успех 3,00 да знаете...

Що се отнася до девалвацията, помня едно интервю за работа на което бях. Там ме попитаха дали имам висшо образование, но изобщо не ги интересуваше успеха ми. Имах към 5,80, но има далеч по-важни неща при назначенията, като ритам ли футбол със сина на шефа или дали съм жена с големи цици, пак от опит го казвам...

Редактирано Октомври 25, 2012 от vorfax

[JImBeam]

90% от моя поток дори не посещаваше лекции, защото денем спеше от нощния живот. 10% ги виждах само на изпитите, където се опитваха да препишат нещо или се явяваха на безброй поправителни сесии, докато на доцента не му писне и не им подари някоя тройка. Няма да забравя думите на една колежка, която идваше редовно, но интелекта и беше като на 7 годишно шимпанзе. След като изкара една тройка, тя заяви, че предмета, по които я изкара бил лесен. Това е абсурдно, защото тройката отразяваше, че тя си няма и представа какво се учи и оценката показваше тъкмо, че нищо не разбира. Даже като се замисля, може да беше получила тройката заради присъствието си на лекции. Т.нар. "средна" оценка показва абсолютната липса на знания и тоталната невъзможност те да бъдат практически ползвани. А колко хора завършиха с общ успех 3,00 да знаете...

Що се отнася до девалвацията, помня едно интервю за работа на което бях. Там ме попитаха дали имам висшо образование, но изобщо не ги интересуваше успеха ми. Имах към 5,80, но има далеч по-важни неща при назначенията, като ритам ли футбол със сина на шефа или дали съм жена с големи цици, пак от опит го казвам...

Ами дойдохме си на думата, че висшистите са много, но образованите - малко и в реализацията им у нас нито едното, нито другото е важно, а са важни неща като последните думи от поста на колегата/колежката

[ISTORIK]

А мен ме дразнеха онези мои "колеги и колежки", които бързаха да напуснат лекционната зала и ми се караха (представяте ли си!) за това, че след лекциите "ги задържам и ги бавя", понеже имам въпроси към преподавателите.

[bravo]

Държава, в която военните и полицаите получават по-високи заплати от учителите, университетските преподаватели и лекарите, е полицейска държава.

Така е, иначе нищо против да вземат и те добри пари стига да уважават и са в полза на гражданите и във вреда на престъпниците а не обратното или както казваше оня: тук е безопасно защото има полиция, то ако беше опасно нямаше да я има... Според мен и това не е без връзка с образованието за да си дойдем на темата.

Безпокойството на Стинка относно евентуален дефицит на неквалифицирани кадри (които в бъдеще би трябвало да станат анахронизъм) ме кара да си представя орди от мургавели нарамили метли самоделки и пъплещи по границите ни, готови да щурмуват градове и села и окупират заветната ниша на Хасан и Айше, пърдон, Ханс или Хю и Сейдж (според езиковата им гимназия), които пък си пият фрапочиното, пафкат тънки цигари и четат съответно вестник „Капитал“ и „В търсене на изгубеното време“.

А пропо, белким едно по-добро образование ни накара да правим по-малко буклук по улиците и „културен“ такъв. А за визшето по-конкретно, всички изказали се дотук са прави.

[ISTORIK]

Не искам да оставате с впечатлението, че аз "гледам в канчето" на военните и на полицаите. Заплатите им, каквито и да са, не могат да ги върнат от онзи свят, в случай, че бъдат убити по време на служба.

Мисълта ми беше, че от много време - насам учителите и университетските преподаватели са с обидно ниски заплати. Техният труд се пренебрегва от голяма част от обществото. А от труда на учителите и преподавателите в много голяма степен зависи бъдещето на нацията. Как през Възраждането обществото е ценяло труда им, а сега не го цени? Да не говорим, че на учителя се вменява и домашното възпитание на децата (което родителите им са загърбили) и дейността на социалните служби, и дейността на учебния отдел в университета и купища излишни дейности. Не му оставят време да подготвя уроците или лекциите си, да се самоусъвършенства, да увеличава квалификацията си... Всички (държавни институции, директори, родители и ученици) му пречат да си върши работата, а ако той все пак успява, това наистина е някаква педагогическа магия. Учителите не успяват да намерят време да се нахранят и да се наспят, боледуват от тежки заболявания, умират... (Също като военните и полицаите - по време на служба, на своя пост, но не получават адекватно заплащане, не получават адекватно признание на труда се, не получават необходимото уважение...

Необходимото уважение към учителския труд съм го усещал на две места - у нас - в Родопите и в Япония. На тези две места уважението към учителите и преподавателите е почти равностойно на религиозното преклонение.

Ще дам пример с един банков служител, мой познат. Веднъж се заприказвахме и той ми обясни, че аз съм си загубил времето и съм си пропилял живота, учейки хуманитерни дисциплини, образовние, което не ми носело печалба. Пък и за никого нямало полза това, че аз съм станал учител. А той, видите ли, като кредитен инспектор, решавал съдбите на много клиенти на банката, само с един негов подпис към клиентите му потичали милиони левове, долари и други валути. Ама той решавал на кого да се отпуснат. И получавал пет или десет учителски заплати наведнъж.

Ама аз ли съм виновен, че държавата не цени кадрите, които самата тя е създала?

Редактирано Октомври 25, 2012 от ISTORIK

[Gloster]

Понеже съм студент,да си кажа мнението.

Много по-лесно се запомня някакво събитие,когато го прочетеш от книга или интернет,отколкото ако слушаш лекция.

Дори да е много интересна темата,просто далеч не е същото.

Когато прочета за някоя битка,мога да спра,да си представя как е станала точно и да продължа да чета.

Когато обаче някой само ти говори за нея,това просто не е възможно,защото се губи голяма част от интереса.

А от писането се помни още по-малко.

Така беше и когато ни караха в гимназията да прочетеме разни книги по литература-аз искам да ги прочета,но бавно някога,за да са ми интересни,а не набързо за часа и просто не ги прочетох тогава.

Редактирано Октомври 25, 2012 от Gloster

[glishev]

Прав си за четенето, обмислянето и запомнянето. Затова е добре наистина да се четат книгите, препоръчвани от лекторите (не говоря за порочната практика да се препоръчват само иединствено собствените трудове). Примерно е малоумна ситуация лекторът в началото на семестъра да е препоръчал класиката на Вебер за протастантската етика и няколко лекции поред да я коментира, а студентите изобщо да не са я отворили. Идиоти! Нали затова е висшето - да придобиете специфични знания! Четене му е майката.

Но не е лъжа, че на оня мотивиран студент, който си е направил труда да прочете книгата, ще му е и по-интересно по време на лекции, така че ще помни повече. Пък и до голяма степен зависи от лектора как ще поддържа контакт с публиката. Лекторът трябва да бъде оратор, а два часа са много време. Много от университетските преподаватели у нас са отчайващо лоши в публичното говорене, което е възмутително. Срамно е да се мрънка и каканиже ден след ден пред аудитория, пълна с млади хора. Лекцията е и диалог. По време на урок е по-добре да се загуби малко време и да се остави част от информацията за следващия път, но да е сигурно, че няколко души в залата са били подбудени към размяна на реплики по темата. Отделно от това, добрият преподавател знае, че естествената способност за съсредоточаване не е безкрайна. Затова се прави петминутка за разтъпкване, пуска се понякога и по някоя шега. Всичко с мяра, разбира се. Но университетската аудитория не е казармен плац.

---------

Но това са общи неща, а тук темата е за евентуалните вреди от образованието. И как да се чудим на такава абсурдна тема, за Бога! Преподавателите често са досадни до смърт, студентите често са плиткоумни да вбесяване; като резултат самото висше е девалвирано. А междувременно в страната, която някога е имала науките за идеал, днес изключително нагли в простотията си хорица стават държавни министри и си позволяват да казват, че археологията "саботира" пътното строителство. Мога да цитирам "Ъпсурт" тука. Положението е нетърпимо за всеки нормален човек.

[Gloster]

Има и още нещо.Вече няколко часа ми се случва да хващам преподавателите да грешат за елементарни неща от собствената им специалност,която преподават.

При това нещо за които и аз съм чел малко,но съм сигурен че грешат.

Например вчера ми бе съобщено по-праистория,че хомо еректус е възникнал по-късно от неандарталеца или нещо подобно.

Такава грешка ми се струва много странна(при това съм сигурен,че не беше по-невнимание,защото имаше и други грешки).

Редактирано Октомври 25, 2012 от Gloster

[glishev]

Има и още нещо.Вече няколко часа ми се случва да хващам преподавателите да грешат за елементарни неща от собствената им специалност,която преподават.

При това нещо за които и аз съм чел малко,но съм сигурен че грешат.

Например вчера ми бе съобщено по-праистория,че хомо еректус е възникнал по-късно от неандарталеца или нещо подобно.

Такава грешка ми се струва много странна(при това съм сигурен,че не беше по-невнимание,защото имаше и други грешки).

Драги колега, да знаеш аз и моите приятели на какви глупости сме се наслушали в лекции. Лично аз навремето изброих двайсет и девет (цифром: 29) груби фактологични грешки за Византия във въвеждащата лекция на вече покойния проф. Георги Бакалов. Също - груба фактологична грешка по история на скандинавската култура в публична лекция на проф. Вера Ганчева. Новите студенти разказват подобни неща непрекъснато. Мой приятел беше застрелян от въпроса на защитната комисия защо си позволява да парадира със знания, цитирайки по памет османотурски текстове. Просто не е за говорене. Не че няма свестни преподаватели - има и си ги бива; повечето са млади. Но повечето динозаври с професорски титли изкуфяват на катедрите си... ако изобщо някога са знаели нещо друго освен да доносничат едни за други. Слава Богу, сред по-възрастните също има добри изключения, но са малко. Човек трябва да се самообучава старателно.

---------

А задължителното образование поне до осми (най-добре до дванайсети) клас е нещо безценно, но трябват здрави и безжалостни реформи.

Редактирано Октомври 25, 2012 от glishev

[ISTORIK]

Според мен трябва да се мисли и в посока на по-ранна специализация на учениците. Няма смисъл да ги занимават с неща, които не са им интересни. Аз в 11-ти клас направо се "родих" - изучавах само история, география и френски език - по два дни само тези учебни предмети. После дълго време ги преподавах (и не само тях, де!) в основното, средното и висшето образование. С други думи - с тези три учебни предмета после си "вадех хляба".

[glishev]

Да, 11 и 12 клас спокойно могат да бъдат само лицейна и/или професионална степен. И аз бях по такава програма, беше страхотно. Това ти дава хляба в ръцете (е, донякъде), а ако искаш да учиш по-нататък, ти дава добра база за висшето училище.

Редактирано Октомври 25, 2012 от glishev

[Last roman]

Римлянина иска да изкара парите средство, а прави точно обратното.

Парите са средство и мозъка трябва да се напрегне да изкарва пари. Това означава, че мозъка (знанието) е средство, а парите са цел.

Като се казва че парите са средство, да се каже и каква е целта на средството.

леле, колко ти е объркана логиката само.

[glishev]

http://junctrebellion.wordpress.com/2012/08/12/how-the-american-university-was-killed-in-five-easy-steps/

Извинявам се за дългия чуждоезичен цитат, но текстът е интересен, а преводът би отнел много време. На мнозина ще им стане интересно. Вървим донякъде по този път. Подчертал съм нещо, което ми се стори изключително вярно.

How The American University was Killed, in Five Easy Steps

Junct Rebellion on corporate universities

Posted on August 12, 2012

A few years back, Paul E. Lingenfelter began his report on the defunding of public education by saying, “In 1920 H.G. Wells wrote, ‘History is becoming more and more a race between education and catastrophe.’ I think he got it right. Nothing is more important to the future of the United States and the world than the breadth and effectiveness of education, especially of higher education. I say especially higher education, but not because pre- school, elementary, and secondary education are less important. Success at every level of education obviously depends on what has gone before. But for better or worse, the quality of postsecondary education and research affects the quality and effectiveness of education at every level.”

In the last few years, conversations have been growing like gathering storm clouds about the ways in which our universities are failing. There is talk about the poor educational outcomes apparent in our graduates, the out-of-control tuitions and crippling student loan debt. Attention is finally being paid to the enormous salaries for presidents and sports coaches, and the migrant worker status of the low-wage majority faculty. There are now movements to control tuition, to forgive student debt, to create more powerful “assessment” tools, to offer “free” university materials online, to combat adjunct faculty exploitation. But each of these movements focuses on a narrow aspect of a much wider problem, and no amount of “fix” for these aspects individually will address the real reason that universities in America are dying.

To explain my perspective here, I need to go back in time. Let’s go back to post World War II, 1950s when the GI bill, and the affordability – and sometimes free access – to universities created an upsurge of college students across the country. This surge continued through the ’60s, when universities were the very heart of intense public discourse, passionate learning, and vocal citizen involvement in the issues of the times. It was during this time, too, when colleges had a thriving professoriate, and when students were given access to a variety of subject areas, and the possibility of broad learning. The Liberal Arts stood at the center of a college education, and students were exposed to philosophy, anthropology, literature, history, sociology, world religions, foreign languages and cultures. Of course, something else happened, beginning in the late fifties into the sixties — the uprisings and growing numbers of citizens taking part in popular dissent — against the Vietnam War, against racism, against destruction of the environment in a growing corporatized culture, against misogyny, against homophobia. Where did much of that revolt incubate? Where did large numbers of well-educated, intellectual, and vocal people congregate? On college campuses. Who didn’t like the outcome of the 60s? The corporations, the war-mongers, those in our society who would keep us divided based on our race, our gender, our sexual orientation.

I suspect that, given the opportunity, those groups would have liked nothing more than to shut down the universities. Destroy them outright. But a country claiming to have democratic values can’t just shut down its universities. That would reveal something about that country which would not support the image they are determined to portray – that of a country of freedom, justice, opportunity for all. So, how do you kill the universities of the country without showing your hand? As a child growing up during the Cold War, I was taught that the communist countries in the first half of the 20th Century put their scholars, intellectuals and artists into prison camps, called “re-education camps”. What I’ve come to realize as an adult is that American corporatism despises those same individuals as much as we were told communism did. But instead of doing anything so obvious as throwing them into prison, here those same people are thrown into dire poverty. The outcome is the same. Desperate poverty controls and ultimately breaks people as effectively as prison…..and some research says that it works even MORE powerfully.

So: here is the recipe for killing universities, and you tell ME if what I’m describing isn’t exactly what is at the root of all the problems of our country’s system of higher education. (Because what I’m saying has more recently been applied to K-12 public education as well.)

First, you defund public higher education.

Anna Victoria, writing in Pluck Magazine, discusses this issue in a review of Christopher Newfield’s book, Unmaking the Public University: “In 1971, Lewis Powell (before assuming his post as a Supreme Court Justice) authored a memo, now known as the Powell Memorandum, and sent it to the U.S. Chamber of Commerce. The title of the memo was “Attack on the American Free Enterprise System,” and in it he called on corporate America to take an increased role in shaping politics, law, and education in the United States.” How would they do that? One, by increased lobbying and pressure on legislators to change their priorities. “Funding for public universities comes from, as the term suggests, the state and federal government. Yet starting in the early 1980s, shifting state priorities forced public universities to increasingly rely on other sources of revenue. For example, in the University of Washington school system, state funding for schools decreased as a percentage of total public education budgets from 82% in 1989 to 51% in 2011.” That’s a loss of more than 1/3 of its public funding. But why this shift in priorities? U.C. Berkeley English professor, Christopher Newfield, in his new book Unmaking the Public University posits that conservative elites have worked to de-fund higher education explicitly because of its function in creating a more empowered, democratic, and multiracial middle class. His theory is one that blames explicit cultural concern, not financial woes, for the current decreases in funding. He cites the fact that California public universities were forced to reject 300,000 applicants because of lack of funding. Newfield explains that much of the motive behind conservative advocacy for de-funding of public education is racial, pro-corporate, and anti-protest in nature.

Again, from Victoria: “(The) ultimate objective, as outlined in the (Lewis Powell) memo, was to purge respectable institutions such as the media, arts, sciences, as well as college campus themselves of left-wing thoughts. At the time, college campuses were seen as “springboards for dissent,” as Newfield terms it, and were therefore viewed as publicly funded sources of opposition to the interests of the establishment. While it is impossible to know the extent to which this memo influenced the conservative political strategy over the coming decades, it is extraordinary to see how far the principles outlined in his memo have been adopted.”

Under the guise of many “conflicts”, such as budget struggles, or quotas, de-funding was consistently the result. This funding argument also was used to re-shape the kind of course offerings and curriculum focus found on campuses. Victoria writes, “Attacks on humanities curriculums, political correctness, and affirmative action shifted the conversation on public universities to the right, creating a climate of skepticism around state funded schools. State budget debates became platforms for conservatives to argue why certain disciplines such as sociology, history, anthropology, minority studies, language, and gender studies should be de-funded…” on one hand, through the argument that they were not offering students the “practical” skills needed for the job market — which was a powerful way to increase emphasis on what now is seen as vocational focus rather than actual higher education, and to de-value those very courses that trained and expanded the mind, developed a more complete human being, a more actively intelligent person and involved citizen. Another argument used to attack the humanities was “…their so-called promotion of anti-establishment sentiment. Gradually, these arguments translated into real- and often deep- cuts into the budgets of state university systems,” especially in those most undesirable areas that the establishment found to run counter to their ability to control the population’s thoughts and behavior. The idea of “manufactured consent” should be talked about here – because if you remove the classes and the disciplines that are the strongest in their ability to develop higher level intellectual rigor, the result is a more easily manipulated citizenry, less capable of deep interrogation and investigation of the establishment “message”.

Second, you deprofessionalize and impoverish the professors (and continue to create a surplus of underemployed and unemployed Ph.D.s)

V.P. Joe Biden, a few months back, said that the reason tuitions are out of control is because of the high price of college faculty. He has NO IDEA what he is talking about. At latest count, we have 1.5 million university professors in this country, 1 million of whom are adjuncts. One million professors in America are hired on short-term contracts, most often for one semester at a time, with no job security whatsoever – which means that they have no idea how much work they will have in any given semester, and that they are often completely unemployed over summer months when work is nearly impossible to find (and many of the unemployed adjuncts do not qualify for unemployment payments). So, one million American university professors are earning, on average, $20K a year gross, with no benefits or healthcare, no unemployment insurance when they are out of work. Keep in mind, too, that many of the more recent Ph.Ds have entered this field often with the burden of six figure student loan debt on their backs.

There was recently an article talking about the long-term mental and physical destruction caused when people are faced with poverty and “job insecurity” — precarious employment, or “under-employment”. The article says that, in just the few short years since our 2008 economic collapse, the medical problems of this group have increased exponentially. This has been the horrible state of insecurity that America’s college professors have experienced now for thirty years. It can destroy you — breaking down your physical and emotional health. As an example: the average yearly starting salary of a university professor at Temple University in 1975 was just under $10,000 a year, with full benefits – health, retirement, and educational benefits (their family’s could attend college for free.) And guess what? Average pay for Temple’s faculty is STILL about the same — because adjuncts now make up the majority of faculty, and earn between $8,000 to $14,000 a year (depending on how many courses they are assigned each semester – there is NO guarantee of continued employment) — but unlike the full-time professors of 1975, these adjunct jobs come with NO benefits, no health care, no retirement, no educational benefits, no offices. How many other professions report salaries that have remained at 1975 levels?

This is how you break the evil, wicked, leftist academic class in America — you turn them into low-wage members of the precariat – that growing number of American workers whose employment is consistently precarious. All around the country, our undergraduates are being taught by faculty living at or near the poverty line, who have little to no say in the way classes are being taught, the number of students in a class, or how curriculum is being designed. They often have no offices in which to meet their students, no professional staff support, no professional development support. One million of our college professors are struggling to continue offering the best they can in the face of this wasteland of deteriorated professional support, while living the very worst kind of economic insecurity. Unlike those communist countries, which sometimes executed their intellectuals, here we are being killed off by lack of healthcare, by stress-related illness like heart-attacks or strokes. While we’re at it, let’s add suicide to that list of killers — and readers of this blog will remember that I have written at length about adjunct faculty suicide in the past.

Step #3: You move in a managerial/administrative class who take over governance of the university.

This new class takes control of much of the university’s functioning, including funding allocation, curriculum design, course offerings. If you are old enough to remember when medicine was forever changed by the appearance of the ‘HMO’ model of managed medicine, you will have an idea of what has happened to academia. If you are not old enough – let me tell you that Once Upon a Time, doctors ran hospitals, doctors made decisions on what treatment their patients needed. In the 1970s, during the infamous Nixon Administration, HMOs were an idea sold to the American public, said to help reign in medical costs. But once Nixon secured passage of the HMO Act in 1973, the organizations went quickly from operating on a non-profit organization model, focused on high quality health care for controlled costs, to being for-profit organizations, with lots of corporate money funding them – and suddenly the idea of high-quality health care was sacrificed in favor of profits – which meant taking in higher and higher premiums and offering less and less service, more denied claims, more limitations placed on doctors, who became a “managed profession”. You see the state of healthcare in this country, and how disastrous it is. Well, during this same time, there was a similar kind of development — something akin to the HMO — let’s call it an “EMO”, Educational Management Organization, began to take hold in American academia. From the 1970s until today, as the number of full-time faculty jobs continued to shrink, the number of full-time administrative jobs began to explode. As faculty was deprofessionalized and casualized, reduced to teaching as migrant contract workers, administrative jobs now offered good, solid salaries, benefits, offices, prestige and power. In 2012, administrators now outnumber faculty on every campus across the country. And just as disastrous as the HMO was to the practice of medicine in America, so is the EMO model disastrous to the practice of academia in America, and to the quality of our students’ education. Benjamin Ginsburg writes about this in great detail in his book The Fall of the Faculty.

I’d like to mention here, too, that universities often defend their use of adjuncts – which are now 75% of all professors in the country — claiming that they have no choice but to hire adjuncts, as a “cost saving measure” in an increasingly defunded university. What they don’t say, and without demand of transparency will NEVER say, is that they have not saved money by hiring adjuncts — they have reduced faculty salaries, security and power. The money wasn’t saved, because it was simply re-allocated to administrative salaries, coach salaries and outrageous university president salaries. There has been a redistribution of funds away from those who actually teach, the scholars – and therefore away from the students’ education itself — and into these administrative and executive salaries, sports costs — and the expanded use of “consultants”, PR and marketing firms, law firms. We have to add here, too, that president salaries went from being, in the 1970s, around $25K to 30K, to being in the hundreds of thousands to MILLIONS of dollars – salary, delayed compensation, discretionary funds, free homes, or generous housing allowances, cars and drivers, memberships to expensive country clubs.

Step Four: You move in corporate culture and corporate money

To further control and dominate how the university is ‘used” -a flood of corporate money results in changing the value and mission of the university from a place where an educated citizenry is seen as a social good, where intellect and reasoning is developed and heightened for the value of the individual and for society, to a place of vocational training, focused on profit. Corporate culture hijacked the narrative – university was no longer attended for the development of your mind. It was where you went so you could get a “good job”. Anything not immediately and directly related to job preparation or hiring was denigrated and seen as worthless — philosophy, literature, art, history.

Anna Victoria writes, on Corporate Culture: “Many universities have relied on private sector methods of revenue generation such as the formation of private corporations, patents, increased marketing strategies, corporate partnerships, campus rentals, and for-profit e-learning enterprises. To cut costs, public universities have employed non-state employee service contractors and have streamlined their financial operations.”

So what is the problem with corporate money, you might ask? A lot. When corporate money floods the universities, corporate values replace academic values. As we said before, humanities get defunded and the business school gets tons of money. Serious issues of ethics begin to develop when corporate money begins to make donations and form partnerships with science departments – where that money buys influence regarding not only the kinds of research being done but the outcomes of that research. Corporations donate to departments, and get the use of university researchers in the bargain — AND the ability to deduct the money as donation while using the labor, controlling and owning the research. Suddenly, the university laboratory is not a place of objective research anymore. As one example, corporations who don’t like “climate change” warnings will donate money and control research at universities, which then publish refutations of global warning proofs. OR, universities labs will be corporate-controlled in cases of FDA-approval research. This is especially dangerous when pharmaceutical companies take control of university labs to test efficacy or safety and then push approval through the governmental agencies. Another example is in economics departments — and movies like “The Inside Job” have done a great job of showing how Wall Street has bought off high-profile economists from Harvard, or Yale, or Stanford, or MIT, to talk about the state of the stock market and the country’s financial stability. Papers were being presented and published that were blatantly false, by well-respected economists who were on the payroll of Goldman Sachs or Merrill Lynch.

Academia should not be the ***** of corporatism, but that’s what it has become. Academia once celebrated itself as an independent institution. Academia is a culture, one that offers a long-standing worldview which values on-going, rigorous intellectual, emotional, psychological, creative development of the individual citizen. It respects and values the contributions of the scholar, the intellectual, to society. It treasures the promise of each student, and strives to offer the fullest possible support to the development of that promise. It does this not only for the good of the scholar and the student, but for the social good. Like medicine, academia existed for the social good. Neither should be a purely for-profit endeavor. And yet, in both the case of the HMO and the EMO, we have been taken over by an alien for-profit culture, our sovereignty over our own profession, our own institutions, stripped from us.

A corporate model, where profit depends on 1) maintaining a low-wage work force and 2) charging continually higher pricers for their “services” is what now controls our colleges . Faculty is being squeezed from one end and our students are being squeezed from the other.

Step Five – Destroy the Students

While claiming to offer them hope of a better life, our corporatized universities are ruining the lives of our students. This is accomplished through a two-prong tactic: you dumb down and destroy the quality of the education so that no one on campus is really learning to think, to question, to reason. Instead, they are learning to obey, to withstand “tests” and “exams”, to follow rules, to endure absurdity and abuse. Our students have been denied full-time available faculty, the ability to develop mentors and advisors, faculty-designed syllabi which changes each semester, a wide variety of courses and options. Instead, more and more universities have core curriculum which dictates a large portion of the course of study, in which the majority of classes are administrative-designed “common syllabi” courses, taught by an army of underpaid, part-time faculty in a model that more closely resembles a factory or the industrial kitchen of a fast food restaurant than an institution of higher learning.

The Second Prong: You make college so insanely unaffordable that only the wealthiest students from the wealthiest of families can afford to go to the school debt free. Younger people may not know that for much of the 20th Century many universities in the U.S. were free – including the CA state system – you could establish residency in six months and go to Berkeley for free, or at very low cost. When I was an undergraduate student in the mid to late 1970s, tuition at Temple University was around $700 a year. Today, tuition is nearly $15,000 a year. Tuitions have increased, using CA as an example again, over 2000% since the 1970s. 2000%! This is the most directly dangerous situation for our students: pulling them into crippling debt that will follow them to the grave.

Another dangerous aspect of what is happening can be found in the shady partnership that has formed between the lending institutions and the Financial Aid Departments of universities. This is an unholy alliance. I have had students in my classes who work for Financial Aid. They tell me that they are trained to say NOT “This is what you need to borrow,” but to say “This is what you can get,” and to always entice the student with the highest possible number. There have been plenty of kick-back scandals between colleges and lenders — and I’m sure there is plenty undiscovered shady business going on. So, tuition costs are out of control because of administrative, executive and coach salaries, and the loan numbers keep growing, risking a life of indebtedness for most of our students. Further, there is absolutely no incentive on the part of this corporatized university to care.

The propaganda machine here has been powerful. Students, through the belief of their parents, their K-12 teachers, their high school counselors, are convinced by constant repetition that they HAVE to go to college to have a promising, middle class life, they are convinced that this tuition debt is “worth it” — and learn too late that it will indenture them. Let’s be clear: this is not the fault of the parents, or K-12 teachers or counselors. This is an intentional message that has been repeated year in and year out that aims to convince us all about the essential quality of a college education.

So, there you have it.

Within one generation, in five easy steps, not only have the scholars and intellectuals of the country been silenced and nearly wiped out, but the entire institution has been hijacked, and recreated as a machine through which future generations will ALL be impoverished, indebted and silenced. Now, low wage migrant professors teach repetitive courses they did not design to students who travel through on a kind of conveyor belt, only to be spit out, indebted and desperate into a jobless economy. The only people immediately benefitting inside this system are the administrative class – whores to the corporatized colonizers, earning money in this system in order to oversee this travesty. But the most important thing to keep in mind is this: The real winners, the only people truly benefitting from the big-picture meltdown of the American university are those people who, in the 1960s, saw those vibrant college campuses as a threat to their established power. They are the same people now working feverishly to dismantle other social structures, everything from Medicare and Social Security to the Post Office.

Looking at this wreckage of American academia, we have to acknowledge: They have won.

BUT these are victors who will never declare victory — because the carefully-maintained capitalist illusion of the “university education” still benefits them. Never, ever, admit that the university is dead. No, no. Quite the opposite. Instead, continue to insist that the university is the ONLY way to gain a successful, middle class life. Say that the university is mandatory for happiness in adulthood. All the while, maintain this low-wage precariate class of edu-migrants, continually mis-educate and indebt in the students to ensure their docility, pimp the institution out to corporate interests. It’s a win-win for those right wingers – they’ve crippled those in the country who would push back against them, and have so carefully and cleverly hijacked the educational institutions that they can now be turned into part of the neoliberal/neocon machinery, further benefitting the right-wing agenda.

So now what?

This ruination has taken about a generation. Will we be able to undo this damage? Can we force refunding of our public educational system? Can we professionalize faculty, drive out the administrative glut and corporate hijackers? Can we provide free or low-cost tuition and high-quality education to our students in a way that does NOT focus only on job training, but on high-level personal and intellectual development? I believe we can. But only if we understand this as a big picture issue, and refuse to allow those in government, or those corporate-owned media mouthpieces to divide and conquer us further. This ruinous rampage is part of the much larger attack on progressive values, on the institutions of social good. The battle isn’t only to reclaim the professoriate, to wipe out student debt, to raise educational outcomes — although each of those goals deserve to be fought for. But we will win a Pyrrhic victory at best unless we understand the nature of the larger war, and fight back in a much, much bigger way to reclaim the country’s values for the betterment of our citizens.

I am eager to hear from those of you who have been involved in this battle, or are about to enter it. We have a big job ahead of us, and are facing a very powerful foe in a kind of David and Goliath battle. I’m open to hearing ideas about how to build a much, much better slingshot.

[Aspandiat]

Ами има значение ако хиляди губят години за образование, и то е ненужно.

Обществото губи от това ресурси - дало е пари да ги образова

- губи раждаемост

- губи и работна сила

Ако това не е негатив здраве му кажи .

И дори и всички образовани да се реализират, тогава започва внос на ниско образовани. Които да запълнят нишите за такива.

И като погледнеш такава държава като цяло в нея отново има и високо и нискообразовани.

Ей затва във Франция има 6 млн. араби, а у нас 1 млн. цигани.

А от друга страна тия, дето са с 8 клас или в най-добрият случай със завършена гимназия и в които виждаш двигателя на биологичното продължаване на нацията, с постоянното развитие на технологиите стават излишни и натоварват социалните системи. Хубаво - тия с 8 клас ще станат метачи. Но се появява нова машина, която отменя работата на 9 от 10 метачи. И остават 9 метачи без работа на социални помощи, които натоварват бюджетите на държавите. Ако пък тези 9 метача принадлежат към етнос, който традиционно се отличава с висока размножителност (негри, цигани, араби), се проявява и моментът с репродуцирането на нискокачествено население, лишено от склонност към самоусъвършенстване, което отново висва на врата на социалната система на страната.

Всъщност, появява се неквалифицирана работна сила, а не недостиг на работна сила. Ей на, преди няколко месеца четох, че в Япония една от големите корпорации е открила обновен свой завод, в която работят 0 (нула) човеци - всичко е роботизирано. В едно такова общество какъв ще го дирят метачи с 8 клас или с 3 клас?

Освен това западните държави управлявани от идиоти ли си, че постоянно влагат ресурси в образование? Явно са си направили сметка, че метачите ще си ги осигуряват от араби, негри и мексиканци. Този неолиберален модел до 20 години ще им изиграе много лоша шега, защото за неолибералистите 10 души са 5 производители и 5 потребители, а не 5 души носители на един културен модел и чип и 5 на друг, които не могат да се слеят, така както глина не може да се слее с желязо.

Аз поне виждам нещата, че светът се намира в преходен етап какъвто е бил между 1700 и 1850 г. и този преход ще има всичките си негативи и сътресения, а вероятно и революции и войни.

За едно съм 100% съгласен със Стинката - високото образование не значи интелигентност. Познавам не един и двама души с наистина високо образование и образованост, които са абсолютно некадърни за реалния живот и не могат да две магарета сеното да разделят.