Референдум, за това, кой да бъде въпроса за референдума

[bgman13]

Седемстотин хиляди българи са се подписали под еди-как си формулирания въпрос за АЕЦ Белене.

ТОВА Е СТАНАЛО ПО ВИСШЕСТОЯЩАТА ИНИЦИАТИВА НА ЕДИ-КОЙ СИ ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ.

СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ, ДРУГ НЯКОЙ СИ ОТ ВЪРХОВНОТО КОМАНДВАНЕ ОСПОРВА ФОРМУЛИРОВКАТА НА ВЪПРОСА И ПРЕДЛАГА ДРУГА.

СТЕД ТОВА, НИЩО НЕ ПРЕЧИ ДА СЕ ПОЯВИ И ТРЕТИ, ПЕТИ И ДЕСЕТИ ПРИНОСИТЕЛ, СЪОТВЕТНО НА ТРЕТА ПЕТА И ДЕСЕТА ФОРМУЛИРОВКА НА ВЪПРОСА ЗА РЕФЕРЕНДУМА.

Не е ли очевидно, че за да бъде проведен референдум, обществото е това, което трябва да се произнесе, каква точно да бъде формулировката на въпроса за референдума? Но тъй като формулировката на върпоса за АЕЦ-а е само една малка част от важните за обществото въпроси, подлежащи на референдум, би трябвало, всички важни обществени въпроси, да изплуват някак си във фокуса на общественото внимание. Но проблемът е, че управляващите, не ги избутват в тоя фокус на обществено внимание. Ако биха го обаче направили, би се получил такъв колосален дебат по въпроса за това, какъв да бъде въпроса за референдума, че цялото общество би се занимавало цяла година, без да яде и пие, а също и да спи или пък да работи друга работа, за да вземе държавната власт едно-единствено решение.

Какво да се прави?

Преди всичко, важните обществени въпроси, които управляващите не желаят, да повдигнат във фокуса на общественото внимание, за да се допитат за тях до народа, продължават да си бъдат важни обществени въпроси.

От друга страна, при всеки избор на народни представители се дават едни обещания, под формата на предизборни програми,

ЗА КОИТО ОБЕЩАНИЯ И ПРОГРАМИ ОБЩЕСТВОТО ИМЕННО Е ГЛАСУВАЛО.

И това са все референдуми, уважаеми колеги! Така например, аз си спомням, че преди много години, един от многото чужденци, които й се изредиха на българската държава, обеща, че ще ни оправи за осемстотин дни. Не беше ли това референдум? За който референдум, тоя получи кредит на доверие в размер на цели четири години. Какво импотекира той срещу тоя кредит? Как понесе своята отговорност? Защо го пуснахте да си отиде по живо по здраво? Защо го пуснахме?

Затова, аз ще формулирам сега основните абсурди на тая система, за референдуми по въпросите за референдумите. След което ще е правилно (ако прецените, че съм прав), да се проведе един референдум по въпроса, за правилността на системата, за това, какви да бъдат референдумите по въпросите за референдумите.

Сложно ли се изразявам?

1. Абсурдно е, както кандидатите за народни представители, така и всички останали въпроси да бъдат спускани на народа от горе, от действащата управлеснска върхушка.

2. Не е възможно обществото, да се произнесе по всички въпроси, нито да ги обсъди, за това съществува представителството в държавните институции от избранници на народа.

3. Избраните народни представители, не носят никаква отговорност, пред своите избиратели. А най-важният признак, за носенето на отговорност, е да могат да бъдат своевременно уволнявани. Тая възможност зависи задължително и от достатъчно големия дебит на избирателната система.

И така НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА РЕФЕРЕНДУМ СЪОТВЕТНО НА ГОРНИТЕ ТОЧКИ СА:

1. "Трябва ли електоратът да има възможност, да повдига въпросите за референдум отдолу нагоре?"

Съответно и управляващите винаги имат (имат и днеска) възможността да се допитат до народа по някои въпроси. Друг е въпросът, че ако вземат много да питат или ако не знаят, какво да питат, значи по-добре да си ходят, защото те са най-отгоре на йерархията, защото знаят най-добре, какво да се прави. Не говоря за сегашната система, при която управляващите могат и изобщо да не питат народа, защото не носят отговорност, поради същината на системата. Те са "Недосегаемите".

2. "Трябва ли най-важният въпрос, за референдум, стоящ постоянно на дневния ред на обществото да бъде, дали действащият народен представител, трябва своевременно да бъде сменен?"

3." Трябва ли системата за референдуми да бъде такава система на организация, при която във всеки един момент, обществото да може да се произнесе по всеки един въпрос, като по тоя начин, обществото ще може организирано да репликира действащото държавно управление?"

4."Трябва ли резултатите от всеки референдум да бъдат програма за своевременно изпълнение или трябва да са само празни приказки?"

Принципът на тая система е че на най-долното първо(електорално) ниво, различните избирателни секции, които са много, избутват нагоре, своите идеи, резултат от консенсус.

На второ ниво, от многото идеи се търси всеобщ консенсус на второ ниво. На трето ниво - съответно консенсус от трето ниво.

Консенсусът от последно ниво би трябвало да е готов продукт, решение със силата на закон, но ако възникне несъглсие на по-долно електорално ниво, въпросът се преформулира и прегласува. В зависимост от нуждите, един референдум може да не минава всеки път през най-долното електорално ниво, т.е. той е полуреферендум.

Консенсусните идеи ще имат основно формата на хора (народни представители), които са техните носители.

Може ли да съществуват закони, в Коституцията, които да обявяват, по кои въпроси е законно да се правят допитвания до народа и по кои е незаконно? Всички подобни закони са незаконни, защото са в нарушение на Чл. 1. от Конституцията. Това са все номерцата с които хем се дава демократично право на народа, да бъде върховен суверен, стоящ над всяка държавна власт, хем не му се дава такова право. Трябва да бъде ясно, че народът е в правото си да бъде върховен суверен, не според правния закон, а според природния. И всеки път, когато народният суверенитет не бива признаван от властовото статукво, той ще бъде налаган със сила.

От своя страна и обществото ще трябва да се примири с нуждата от разделение на труда и от йерархия, което пък е и причината (според природните закони), която ограничава възможността му постоянно да се меси в държавното управление.