Конференцията, посветена на Людмила Живкова

[Vistosky]

Скъпи колеги,

Убеден съм, че темата за почти провалената конференция е значима и през нея могат да бъдат прогледани съществени проблеми на историческата наука, на нейното производство и още какво ли не. Позволявам си да заявя лична позиция, която се намира в този текст: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2012/10/25/conf-liud-zhiv/

[glishev]

Митко, моите уважения, позицията ти е, както винаги, безупречна. Тази "конференция" беше просто една литания. Триумф на соцносталгията. Никакъв историзъм няма у Любо Левчев, у Жени Живкова и у Светлин Русев. У тях има само жал по ведрата им социалистическа младост. Моите почитания към някогашната ми директорка (и временно работодателка), г-жа Гергина Тончева, но за съжаление (и неизбежно) и у нея го има същият нездрав червен пламък. За проф. Гюзелев, понякога шеговито наричан "Червения Гюзел" (отскоро името май се оказа и в един не много приятен списък) няма нужда да влизам в детайли.

Мой приятел, докторант по история на НРБ, ми сподели, че после е имало неприятни въпроси като как така си е позволил да каже и една-две критични приказки за Людмила. Просто невероятна научност, няма що. Историзъм. Диалектически материализъм, ах, не, пардон, вечна спирала на развитието...

Тия дни един отличен филолог, г-н Димитър Илиев, нарече това типична проява на стокхолмски синдром: четиридесет години те държат в затвора, а после още десет години ти позволяват да си държиш книги в килията. И заради това трябва да заобичаме покойната Людмила Живкова (пък и, кой знае, може би да спрем да мразим баща й... абе то сигурно и Лев Главинчев е бил душа човек, а?).

За щастие, целият Философски факултет просто се присмя на тази така наречена конференция, а всъщност - червена литургия (наш вариант на черната меса).

Нека припомним Закона. Действащия Закон на Република България:

http://www.lex.bg/bg...ldoc/2134920192

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Редактирано Октомври 25, 2012 от glishev

[Vistosky]

Тия дни един отличен филолог, г-н Димитър Илиев, нарече това типична проява на стокхолмски синдром: четиридесет години те държат в затвора, а после още десет години ти позволяват да си държиш книги в килията. И заради това трябва да заобичаме покойната Людмила Живкова (пък и, кой знае, може би да спрем да мразим баща й... абе то сигурно и Лев Главинчев е бил душа човек, а?).

За щастие, целият Философски факултет просто се присмя на тази така наречена конференция, а всъщност - червена литургия (наш вариант на черната меса).

Историците отново станахме за смях. И все повече ще ставаме, предвид мощта на колегията, която се задава изад ъгъла, мотивираните студенти, от които утре ще станат преподаватели и какво ли още не.

Стокхолмският синдром беше формулиран много по-остро преди повече от петнадесет години от парламентарна трибуна, коментирайки спечелването на избори от наследниците на БКП. Тогава депутатът, чието име не се сещам вече няколко седмици, директно заяви, че когато някой 45 години оножда някого, страдащият поняса в началото, а след това просто свиква, това става част от живота му и поради това след премахването на властовата позиция на насилника оноденият продължава да го търси, сякаш му е бил особено ценен. Преразказвам, разбира се, но онождането е автентичен детайл, както и логическата схема.

И самият Сатана може би проявява някога и нежност, но това не го прави по-малко зъл. Ето защо да бъдеш част от престъпен режим, бидейки малко по-малко насилник от обкръжението не те прави морално чист и безукорен като сълза на сърна.

И какво е това "културно отваряне", питам аз, което соц-муцуните размахват като нарушен мирен договор преди битика? Малцина пиеха кафе в Париж на Айфеловата купа, обядваха във въртящия се ресторант в Берлин и хапваха десерт във Виена, но дали всеки можеше да стори това? За някои имаше безплатни апартаменти с размери на хиподроми, автомобили със шофьори 24/7, а можеха ли всички да се докоснат до тези блага, ако имаха средства да си ги позволят?

Днес всеки може да живее в жилище, по-луксозно от Белия дом, да кара кола, по-скъпа от целия гараж на султана на Бруней, да иде даже на Луната, стига да има кинти. Тогава нищо не даваше никаква възможност - седиш тук, през деня действаш на поточната линия или пред струга и траеш, защото иначе може да те споходи неочаквана екскурзия без гарантирано завръщане.

[glishev]

Е, явно не всички историци сме за смях. Но старите муцуни са винаги за катран и пера.

Има нещо като инстинкт. Отиваш, да речем, в Бургас. Летуваш. Виждаш на будка литературно списание, чете ти се нещо повече от кримка, взимаш да разгледаш. В редакторското каре виждаш име на стара муцуна, да кажем, Любомир Левчев. Или - прощавайте за мръсната приказка - интервю с Кеворк. Зарязваш списанието моментално. Ти вече знаеш съдържанието му. Висока духовност, здрав патриотизъм, малко православие, малко врачки, малко ориент, много Русия... мирише на национал-комунизъм с бегли интелектуални забежки а ла елита на 1985 г. Просто няма смисъл да се купува. Я по-добре "Литературен вестник" или "Лик". Там барем може да попадна на реклама за нов роман от Мишел Фейбър, а не на интервю с Нешка Робева.

Връщаш се в София. Канят те тук, виждаш събитие там, влизаш в книжарница. Гледаш кой присъства и кой отсъства - било на афиша, било на рафта. Наличието или отсъствието на дадени имена ти диктува какво да правиш. Със сигурност не чета книги на автори от "Съюза на българските писатели" (някой от тях пише ли нещо изобщо?). Я ми дайте на мене Кирил Мерджански и ми се махайте от главата.

С историята и филологиите е същото. Отдавна съм спрял да чета Гюзелев и покойния Бакалов. Е, вярно, още не съм се отучил от Божилов, Матанов и Ангелов-син, но това или е отшумяване на болест, или те просто надминават равнището си. По последната причина чета Хаджикосев и Шурбанов, които ме учудват приятно. Вярвам ли в чудеса? Не. Чета нащрек. Но виж, Богданов избягвам старателно. Нямам нужда от още "безреден ред" и други цинизми.

Даже с религията е така. Има православие за нормални и православие за национал-комунисти. Може да се черкувам там, където влиза Каприев, а там, където Гоцето целува ръце, само бих се изплюл, дори без извинение.

Това опасно тресавище с дебнещи старомуцунски локви е най-трайното наследство на Людмила Живкова. Не е учудващо, че те се стремят да изпускат шумни мехури. В природата им е. Но пък наша работа е да ги отбягваме. Или да ги маркираме с колчета, та никой наивник да не нагазва в тях.

[Galahad]

Проблемът в случая не е, че някой прави конференция, а че това се случва в университет и се прави от преподавателските кадри. По-точно, проблемът е, че тези кадри отдавна не трябваше да са там.

Нормално е, когато някой е бил на власт да е имало групичка навъртаща се около него, която да се е облажила. Няма български властник, който да няма поне няколко такива фена. Но като казвам, че проблемът е, че учените се държат в университета, то идеята не е, че е трябвала декомунизация и да се изгонят всички комунисти.

Проблемът е как хора, дето не са ставали да бъдат взети да метат университета са станали преподаватели.

В периода на Брежневизма компартиите започнаха да забравят идеите за равенство, а ръководните им кадри започнаха да се вживяват в ролята на аристократи. И тъй като нямаше възможност да се раздават благороднически титли, олигарсите се насочиха към научните. Румънската академия се обогати с другарката Елена Чаушеско. Общата тенденция обаче у нас премина в уливане. Беше създаден цял научен институт, който да приюти бездарните олигархични рожби. За щастие поне института беше закрит, а той си беше само една тежест за бюджета. Пораженията по главата на дъщерята на Първия обаче докараха модата сред олигарсите направо до психиатрични изстъпления у нас. Болните й амбиции станаха причина родата и любовниците и да бъдат удостоени с научни титли, та да се оформи титулувана свита достойна за правешката принцеса. Така се появиха доста професори и академици като Владимир Живков, Александър Лилов и Батето Иван Славков, за които се знае, че какви титли имат, но не се знае каква е тяхната специалност. Както се казваше в един виц Владко Татков без да е учил бил станал професор.

Лошото е, че вече минаха повече от 20г. откакто сме в периода на упадъчен социализъм, но не е сложен край на този резил.

А няма нищо случайно, че конференцията стана точно сега - все пак човек от домашната прислуга на Живкови беше избутан чак на премиерския пост.

[КГ125]

Да има конференция за този период, време и личности си е повече от полезно. Но истинска, научна, свободна, както си му е реда. Нямаше какво да я прекъсват и тази, но тя си беше едно живо изкопаемо....

[Galahad]

Да има конференция за този период, време и личности си е повече от полезно. Но истинска, научна, свободна, както си му е реда. Нямаше какво да я прекъсват и тази, но тя си беше едно живо изкопаемо....

Опасявам се, че това трудно може да се нарече научна конференция, а си беше по-скоро някакво несполучливо театро да лансира Людмила като личност. Можеше ли например там да се изправи някой и да разкритикува Особата, да не говорим дали е бил допуснат участник, който да го е направил. Но няма как с факти от Людмила да се изгради личност примерно като Евита Перон или Майка Тереза. Каквато беше личността, такава беше и конференцията за нея.

Има един анекдот за Айнщайн. Красива, но глуповата девойка му казала, че непременно трябва да се оженят, та децата им да са умни като него и красиви като нея. А той я запитал какво щяло да стане, ако се окажели умни като нея и красиви като него. Та и с потомците на Тато същата работа - не наследиха нито неговата селска хитрост, нито интелигентността на Мара.

Редактирано Октомври 27, 2012 от Galahad

[КГ125]

И все пак в рамките на комунизма тя имаше някакъв опит да раздвижи България. Друг е въпросът накъде изби той.

[ДеДо Либен]

То пък едно раздвижване се получи

Така наречената конференция си е просто част от пълзящата напоследък реабилитация на фамилията , където и да превключиш телевизора и някой от тях те облъчва - Евгения , бившият съпруг и естествено крем де ла крем - Алкохолик търси жена

[КГ125]

Че то да се реабилитира фамилията е безперспективно. Освен с краткосрочна предизборно - популистка цел.

[Galahad]

Че то да се реабилитира фамилията е безперспективно. Освен с краткосрочна предизборно - популистка цел.

Фамилията все още управлява, но посредством домашната прислуга. Тъй че няма нищо изненадващо да се правят опити да се засити самолюбието на работодателите на днешната власт.

И все пак в рамките на комунизма тя имаше някакъв опит да раздвижи България. Друг е въпросът накъде изби той.

По-скоро другарката имаше незадоволено самолюбие подсилено от обичайните последици на тежък удар по главата. Ако се търсеше раздвижване на България, то личността й щеше да е доста по-популярна и преди и сега. Това, което се търсеше е да се възвеличае човек, чиято единствена заслуга е, че е дъщеря на Първия. То не беше портретуване, не беше кръщаване на сгради, фондации и какво ли още не на нейно име ... Историята се повтори покрай рекламирането на пазача на дома им - рязане на лентички, откриване на улици, пресечки, отсечки, на запълнена дупка на улицата ...

Людмила никога не е имала дори популярността на княгиня Калина, да не говорим да има шанс да се мери с дамите, с които искаше да се сравнява заради болните си амбиции.

[Perkūnas]

И все пак в рамките на комунизма тя имаше някакъв опит да раздвижи България.

Сериозно ли? Оная лудата с тюрбана, дето обиколи с придворната си свита света, а в България се чакаше на опашка за какво ли не?

[T.Jonchev]

Каквато беше личността, такава беше и конференцията за нея.

Не би могло да се каже по-точно.

[resavsky]

И все пак не забравяйте че ако не беше Людмила Живкова в центъра на София нямаше да се появи Националния дворец на културата.

[glishev]

Галерията за чуждестранни изкуства е по-смислена. НДК някога е бил кръстен на Принцесата, после е скъп за поддържане и накрая в него се продават главно гащи.

[resavsky]

Скъп е за поддържане НДК защото се управлява неефективно.Но самата идея за неговото създаване е повече от похвална.А идеята безсопорно е на Людмила Живкова.В този ред мисли може да се направи аналогия с Галина Брежнева която при сходно положение в Москва не е направила нищо за културата.Или каквото и да е положително.

[glishev]

Жалко. Таман похвалих темата в публичния си профил и сега ще трябва да я трия оттам. Ресавски... просто е безобразие да се възхвалява принцесата. Няма да коментирам повече, срамота е.

[resavsky]

Глишев всеки има право на мнение.Аз не я възхвалявам но считам че тоталното и оплюване не е особено справедливо.

[glishev]

Започни да употребяваш пунтуация и надредни знаци.

[Perkūnas]

Аз не виждам никаква полза от това НДК. За пръв път влязох в него като бях 3 или 4 клас за някакво театрално представление, а това беше точно през 1990-1 г. Трябва да е било в една от малките зали, защото нямаше столове, ами табуретки... много странен театър, да... След това съм бил в базара много пъти, но това не е "дворец на културата"...

В Берлин си размонтираха Двореца на републиката защото беше изоставен, а и съдържаше огормни количества азбест. да не се наложи и на нас подобна инжинерна задача в България.

А Галерията за чуждестранни изкуства ме смайва - не се сещам за друга галерия с такова име по света - като че ли изкуството се дели на национално и чуждестранно... изобщо това име доста говори за манталитета на онова людмилино време.

[Elemag]

Аз не виждам никаква полза от това НДК. За пръв път влязох в него като бях 3 или 4 клас за някакво театрално представление, а това беше точно през 1990-1 г. Трябва да е било в една от малките зали, защото нямаше столове, ами табуретки... много странен театър, да... След това съм бил в базара много пъти, но това не е "дворец на културата"...

И не си ходил никога на концерт в зала 1 на НДК????

[Perkūnas]

И не си ходил никога на концерт в зала 1 на НДК????

Не, бил съм повече на концерти в зала България.

[Elemag]

Не, бил съм повече на концерти в зала България.

Значи време е да отидеш

Ето няколко добри педложения:

http://ndk.bg/100-GYPSY-VIOLINS-koncert

http://ndk.bg/pazitel-na-tradiciite-koncert

http://ndk.bg/suhishvili-nacionalen-balet-na-gruziq

http://ndk.bg/hose-kareras-koncert

[Galahad]

Ами след като заради НДК трябва да се прави конференция за Людмила, то пък заради фондация "Бъдеще за България" би трябвало да се направи конференция и за Елена Костова, тъй като дори др. Надеждна Алилуевна не е направила фондация "Бъдеще за ръководения от др. Сталин СССР".

НДК с оглед здравословното състояние на др. Людмила си се оказа поредното социалистическо недоразумие. Има примерно "Роял Албърт Хол" в Лондон, която е посветена на принц-консорта Албърт фон Сакс-Кобург-Гота и носи неговото име. Разликата в отношението иде от разликите между двете сгради. НДК въпреки популистката добавка "народен" до началото на упадъчния социализъм не беше предвиден да е достъпен за народа. Идеята беше да се използва за партийни конгреси и някои други мероприятия, вкл. развлекателни, но да обслужва предимно номенклатурата. Простосмъртната рая можеше да го разглежда само като музея с екскурзовод. И се получи тъй, че уж в България е дошла демокрация, а доста упорито се отказваше да се пусне в НДК простосмъртния народ, защото щял да съсипе сградата. Тъй като обаче сградата е проектирана не за народа, а за номенклатурата, то устройството й се оказа такова, че не е много удобна за използване във време, когато единственото голямо нещо на Партията вече ще е само буквата. Затова и не е случайно, че когато Партията оредя, то от НДК най-известното се оказа подлеза дето се предлагаха турски и китайски боклуци.

Това разбира се малкия проблем, тъй като въпреки всичко казано, все пак залата може да влиза в употреба, макар по всичко да личи, че съществуването й не е рентабилно.

Та каква каша забърка др. Людмила. За НДК се разчисти доста голям терен. Вместо обаче да се оформи един културен център (именно това е започнал да прави принц-консорта Албърт в Кенсингтън докато е бил жив) на освободения терен, то болната й глава сътвори куп глупости. Първо беше бутнат мемориала на загиналите във войните. След това се взе Съдебната палата да се прави НИМ. Разходите от Съдебната палата да не направи НИМ и после обратното можеха да покрият да се направи НИМ при НДК и заедно с войнишкия паметник да оформят един културно-исторически център на София. Крайният резултат от идеите на болната глава бяха, че след три много скъпи ремонта НИМ се озова на майната си, няма паметник на загиналите във войните, НДК е нерантабилен, а пред него има едно саморазпадащо се социалистическо недоразумение (което в това си доста застрашително състояние най-сетне се сдоби с някаква символика, т.е. какво става с държава на 1300г. когато почнат да я управляват комунисти). Отделен е въпросът за качествата на "академичната" й свита, дето реши да пълни направения от Людмила НИМ като обира бълг. музеи и манастири. За сравнение някои от много известните музеи са направени не като се обират своите, а чуждите - Лувъра, Бритиш музеим, Ермитажа, Музея Пергамон в Берлин. Примерно съвсем спокойно е можело да се приберат мощите на св. Константин-Кирил Философ, тъй като те са били изчезнали от "Сан Клементе" след нахлуването на Наполеон в Италия и след това са били намерени от префекта на Ватиканската библиотека без да има специален бюджет (пита се какво точно е търсил агент Тервел във Ватикана след като е излапал толкова пари на бълг. данъкоплатец за да бъде командирован там). Тъй че ето нещо, което съвсем спокойно е можело да се прибере в България.

Но много може да говорим, какво е можело да стане, ако Людмила имаше багаж на горния етаж в размер поне на 10% от болните си амбиции. Ама уви, човек дето го бива само патки да пасе и при това след силен удар по главата в тази държава е можело да дава луди идеи и те да се привеждат в изпълнение.