Робер дьо Борон, "Роман за Граала"

[glishev]

Робер дьо Борон, "Роман за Граала"

В края на XII в. френската литература процъфтява. Кръстоносните походи, завладяването на Англия от нормандците и възходът на новото монашество предоставят огромни възможности пред авторите от северна Франция. Феодалите, манастирите и кралете имат нужда от нови книги, при това едновременно забавляващи и поучаващи. Чете се пред публика, чете се на глас, чете се пред дамите, гостите и роднините. Рицарските подвизи и благочестието на светците винаги са любими сюжети, а автори като Кретиен дьо Троа, Робер Вас, Тома, Берюл и Робер дьо Борон прекрасно съчетават несъчетаемото. "Роман за Граала" е източник на много от нещата, които днес "всеки знае" за Светата чаша с Христовата кръв. Може би келтски мит, Граалът се превръща в символ на едно християнизирано рицарство - идеал и израз на копнеж по небето у едно военно и куртоазно съсловие, което обичайните проповеди на монасите лесно осъждат на вечни мъки.

Йосиф Ариматейски, изцелението на императорския син, невинността на Пилат, раждането на магьосника Мерлин - това са само част от темите в Романа за Граала. Освен всичко друго, текстът е в проза, което го прави значително по-лесен за възприемане от "Персевал или Разказ за Граала" на Кретиен.

[Last roman]

евала, Глишев, най-накрая някой да пусне малко културни заглавия, а не изтърканите дебилизми за евентуалния панбългарски произход на цялото човечество.

[glishev]

Много е готина книгата, точно средновековна сапунка. Особено за тебе като фен на римляните кичът вътре ще е адски забавен.

[Galahad]

У нас наистина доста неща излязоха за Граала, но както обикновено се случва през последните 20г. преобладава чалгата. То не беше Дан Браун и какви ли не още чудесии. За Западната Европа, където основната литература за Граала отдавна е публикувана, а където е необходимо и преведена преди това е донякъде нормално да се правят интерпретации. Както примерно след "образцовия" филм за Екскалубир не се правят опити той да бъде задминат, а се търсят алтернативни форми да се разкаже историята. Втори е въпросът колко от тях може да минат за успешни.

"Роман за Граала" на Робер дьо Борон е от класическите средновековни книги, които "оформят" модела за Светия Граал. Сиреч от поредицата книги, които са публикувани много отдавна на Запад. Макар и книгата да е наречена роман, тя е нещо като един от основните извори за Граала, а не е някое "изследване" на въпроса или роман в съвременния смисъл на думата. Последното в смисъл, че днес под роман разбираме някакво художествено произведение, което изцяло или в някаква своя част е измислено. Докато през Средновековието значението е било малко по-друго - обстойно описание на приключенията на някого. Това разбира се съвсем не означа, че авторите на романи не е можело или пък че не са измисляли. Но идеята е била, че романът не е преди всичко измислица, а по-скоро че е подробно изложение за съдбата на някого или нещо.

В този смисъл книгата е част от обширното изкуство, което се появи у нас под различна форма, но е от малкото книги, преведени на български, върху които се гради цялото това творчество.

Редактирано Октомври 27, 2012 от Galahad

[glishev]

Е, тя е "роман" в основния, първи смисъл на понятието - написана е на езика romanz, тоест на среднофренски. И, да, става дума за основен извор в корпуса легенди за Граала.

[Избирател]

Вчера го пуснаха в "читанката"

https://chitanka.info/book/7610-roman-za-graala