Ейлмер от Малмсбъри

[glishev]

С благодарности към г-н Михаил Матеев.

Темата е за един очарователен куриоз от Средните векове. Ще се опитам да я поставя в културния й контекст, но си признавам, че преди всичко съм възхитен от личността, свързана с този епизод. За мен това е изключително вълнуващ момент.

Около 1125 г. ученият бенедиктинец Уилям от Малмсбъри завършва произведението си "Gesta regum Anglorum" или "Деяния на английските крале". Той пише приблизително по едно и също време и донякъде съгласувано с Галфрид от Монмът, за когото е ставало дума във форума, с Ордерик Виталис от Нормандия и с други значими автори по англо-нормандска история от плодоносния XII в., но е много по-добър стилист от тях. Пък и фактологията му далеч ги изпреварва. Той изобщо е високо ценен от английските историци и писатели от по-късни времена.

В първата книга на съчинението си Уилям покрай други неща разказва и една удивителна история, свързана със стар монах от същото Малмсбърийско абатство, където живее и пише самият той. Разказът вероятно е изложен пред Уилям от възрастни бенедиктинци, които си спомнят също стар човек от времето на собствените си младини. Тоест описваните събития трябва да са се случили между 984 и 1066 г.

През късната есен или зимата на 1066-1067 над Англия за пореден път се вижда Халеевата комета. Знаменателно, би казал всеки, който знае, че в Средновековието на кометите са приписвали злокобно влияние над човешките съдби. И наистина, същата есен Англия е завладяна от нормандския дук Гийом или Уилям, което носи много промени и много скърби на Острова. Възрастният куц монах Ейлмер или Елмър от Малмсбъри възкликва пред събратята си монаси:

- Дойде, нали? Дойде отново, ти, извор на сълзи за много майки. Дълго време мина, преди пак да те видя, но сега си много по-ужасна, защото носиш със себе си гибелта на страната ми.

Явно Ейлмер е смятал Халеевата комета за поличба, свързана с нормандското завоевание и страховитите му последици. За да я е виждал и да я е запомнил при предишната й поява седемдесет и шест години по-рано (защото тя се появява на такъв интервал), Ейлмер трябва да е бил роден най-късно в средата на 80-те години на Х в., тоест към 1066 да е бил може би осемдесетгодишен. Но е възможно да не е бил толкова възрастен, а да е объркал Халеевата комета с някоя друга, появила се пак преди фаталната 1066, но след 990 г.

Човек може да си припомни ужасяващата поличба, вещаеща началото на викингските грабежи: "страшния дракон", увиснал в небето през 793 г. Отново комета.

Същият Ейлмер бил написал трактат по астрология (днес изгубен), който се е радвал на известна популярност сред събратята му и се е четял с интерес. Изглежда, че старият бенедиктинец е имал траен интерес към небесните явления.

Много по-рано, още като млад монах, Ейлмер извършва невероятна постъпка. Всъщност извършва първия исторически засвидетелстван авиационен опит в Европа. Уилям пише, че според монасите в Малмсбъри престарелият Ейлмер си припомнял своя експеримент и дори предполагал причината за неуспеха и възможности за подобрението му:

"Бил образован за времето си, вече в почитана старост, а на младини бил извършил забележително дръзко деяние. По някакъв начин, не зная точно как, бил закрепил криле към ръцете и краката си и, смесвайки басните с истината, смятал, че ще може да лети като Дедал, хвърлил се по вятъра от една кула и изминал така повече от един фурлонг. Но, подмятан от силата на вятъра и въздушните движения, пък и давайки си сметка за нечуваността на делото, паднал, счупил двата си крака и останал завинаги куц. Като причина за неуспеха си сочел, че е забравил да си предвиди опашка."

Ако сведението на Уилям е вярно и почива на реални спомени за разказа на Ейлмер, събитието трябва да се е случило някъде в началото на XI в., може би в края на царуването на Едмънд Желязното ребро или началото на управлението на Кнут Велики. Фурлонгът се равнява на около 220 ярда или малко над 200 метра. Църковната кула или камбанария на абатството в Малмсбъри по онова време се е намирала на същото място, където е и сегашната кула и според дълбочината на основите на археологическия пласт от донормандския период трябва да е била висока около 15 метра.

Забележителното в случая е, че тази история показва много интересни детайли от монашеската култура в Англия още в късния англосаксонски период, преди нормандското завоевание. На първо място, Ейлмер и събратята му вероятно познават някаква латинска версия на гръцкия мит за Дедал и Икар. Тоест, тяхната бенедиктинска култура по нищо не отстъпва от тази на континента, където тече или дори вече приключва конфликтът между "стари" и "нови" бенедиктинци, в който се утвърждава ролята на Ордена на св. Бенедикт (или изобщо на западното монашество) като братство на учени книжовници, хора на книгата. Повече за това може да се намери в "Историите на манастира Санкт Гален" от Екехард.

Дали разказът тук е чисто литературен (тоест подсеща за други монашески източници от по-ранен период) или е исторически факт - оставям на други да преценят. Факт е, че историята за крилатия монах и мотивът за крилатия беглец се появяват къде ли не в литературата.

Особено интересно е, че Ейлмер от разказа на Уилям проявява желание да експериментира и търси провала си не в Божия проява, а в техническа грешка. Все пак разказът на Уилям и самият полет на Ейлмер изпреварват рационалистичните и механични предположения на Роджър Бейкън с поне век. Ако полетът на Ейлмер е факт, тогава в провинциалната, все още относително изолирана англосаксонска Британия, предполагемо неповлияна от монашеската интелектуалност на Франция, е осъществен не просто скок или опит за летене, а истинска мисловна революция. В XII в. шартърската школа започва да проповядва, че между Божия акт на сътворение и всички ежедневни прояви на материята има огромна поредица напълно естествени причинно-следствени връзки, които могат да бъдат изследвани. Истинска интелектуална дързост. И нищо чудно - това е само част от недооценената роля на християнската Църква в интелектуалното развитие на Европа. Това е предпоставката, от която зависят откриването на вятърната мелница, по-късните монашески експерименти с барут, както и прочутите изявления на Бейкън за развитието на машините (включително летящи). Но Уилям от Малмсбъри завършва произведението си преди пълния разцвет на Шартър, а Ейлмер трябва да е извършил скока си още век по-рано.

Малка крачка за Ейлмер, огромен скок за човечеството.

Редактирано Октомври 31, 2012 от glishev

[glishev]

Една неточност: Халеевата комета се вижда през март (уточнено от Кухулин в Бойна слава). Ако Ейлмер е видял кометата през март 1066 (а не през есента или зимата, както неправилно съм написал), тогава той трябва да е нещо като пророк, защото през март още не е започнало нормандското нашествие. Възможно е Уилям от Малмсбъри да е искал да припише именно пророчески дарби или поне астрологически умения на Ейлмер. Астрологията, разбира се, е смятана за "техническо" умение, а не за магия.

Редактирано Ноември 1, 2012 от glishev

[КГ125]

Чудесен текст!

И радващото е, че в духа на английския практицизъм и здрав разум е излетял и се е приземил!!!!

Редактирано Ноември 1, 2012 от КГ125

[glishev]

Направо можете да го пуснете в списанието С поправката за март 1066.

Да, аз също си помислих нещо за англосаксонския дух. Човекът е първият от цяла поредица такива "практични мечтатели", ако мога така да ги нарека, които изпълват историята на Англия. Е, не се е приземил, а е паднал, но пък и не се е уплашил, а е продължил да мисли трезво за причините на неуспеха (какъв ти неуспех, то си е триумф като за онова време). Поне така ни разказва Уилям. Ако вземем историята за чиста монета, а не просто за легенда, можем да си представим какво ли би се получило, ако този Ейлмер беше изкарал не двеста метра, а цяла миля горе и беше кацнал, а не паднал. Мога да допусна - за алтернативката - че ако не си беше счупил краката и окуцял, щеше да пробва пак да полети. И тогава, кой знае...

Прави ми впечатление, че Уилям не разказва историята с възмущение, а по-скоро като куриоз. Няма благочестив ужас от дръзкия опит за летене, а само любопитство. Няма екземплум, а само разказ. Това е то, мисловният климат на епохата, често подценяван от нас днес. От друга страна го няма и мотивът за оня, който на свои криле излита чак до Бога. Това все пак не е св. Илия.

Между другото, мисля, че в Китай също са разказани подобни опити за летене, но не съм сигурен за източника. В Бойна слава ми припомниха, че има и един магребски разказ за учен от Андалусия, който извършил опит за летене пред кордовския владетел. Самият герой е от девети век, но текстът е чак от шестнайсети или седемнайсети, така че се отнесох с по-голямо недоверие отколкото към Уилям.

Редактирано Ноември 1, 2012 от glishev

[templar1307]

Огромно благодаря! От къде да знам, че англо-саксонски монах се е пробвал!

Редактирано Ноември 1, 2012 от templar1307

[КГ125]

Направо можете да го пуснете в списанието С поправката за март 1066.

Да, аз също си помислих нещо за англосаксонския дух. Човекът е първият от цяла поредица такива "практични мечтатели", ако мога така да ги нарека, които изпълват историята на Англия. Е, не се е приземил, а е паднал, но пък и не се е уплашил, а е продължил да мисли трезво за причините на неуспеха (какъв ти неуспех, то си е триумф като за онова време). Поне така ни разказва Уилям. Ако вземем историята за чиста монета, а не просто за легенда, можем да си представим какво ли би се получило, ако този Ейлмер беше изкарал не двеста метра, а цяла миля горе и беше кацнал, а не паднал. Мога да допусна - за алтернативката - че ако не си беше счупил краката и окуцял, щеше да пробва пак да полети. И тогава, кой знае...

Прави ми впечатление, че Уилям не разказва историята с възмущение, а по-скоро като куриоз. Няма благочестив ужас от дръзкия опит за летене, а само любопитство. Няма екземплум, а само разказ. Това е то, мисловният климат на епохата, често подценяван от нас днес. От друга страна го няма и мотивът за оня, който на свои криле излита чак до Бога. Това все пак не е св. Илия.

Между другото, мисля, че в Китай също са разказани подобни опити за летене, но не съм сигурен за източника. В Бойна слава ми припомниха, че има и един магребски разказ за учен от Андалусия, който извършил опит за летене пред кордовския владетел. Самият герой е от девети век, но текстът е чак от шестнайсети или седемнайсети, така че се отнесох с по-голямо недоверие отколкото към Уилям.

Ще, ще, и то заедно с тойзи пасаж

[glishev]

Пасажът е за вътрешна употреба. Ако ще го пускате, кажи, та да направя една редакция.

[КГ125]

Направи, нАправи