"ТАЙМ": Социалната държава, каквато я знаем, си отива

[nik1]

"ТАЙМ": Социалната държава, каквато я знаем, си отива

ИМА неща, които са типично френски, пише Майкъл Шуман в сп. “Тайм” - едно от тях е твърдата вяра в превъзходството на държавата, която дава социални грижи на всеки. Социалната държава - този политико-икономически миш-маш от големи социални разходи, държавни протекции и регулиран капитализъм, достига до всеки французин от люлката до гроба. Фамилни субсидии помагат на майките да стоят вкъщи, за да си гледат децата, или да плащат на бавачки. Лекарските прегледи са почти винаги безплатни. Образованието - също. Работниците са защитени от стриктни правила, които правят съкращенията сложни и скъпи. Пенсиите и обезщетенията при безработица са щедри.

И дълго време всичко това работеше. Френските политики създадоха здраво, добре образовано население със стабилни работни места и доходи сред най-високите в света, изтъква в анализа си “Тайм”. Никой във Франция не може да си представи живота без социалната държава. Но може да им се наложи.

Защото любимата социална държава може и да не оцелее, поне във вида, в който е днес. Тя бе създадена с благородни подбуди, но идеализмът се сблъска със стената на финансовата реалност, пише Шуман.

Цената на държавните програми се увеличи много. Според ОИСР Франция тази година ще похарчи 30% от националния икономически продукт за социални услуги, а през 1980 г. процентът е бил 21. И докато дефицитът и дългът се качват - Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г. - натискът да се контролират тези разходи става нетърпим.

Почти целият развит свят е в положение, сходно с това на Франция. Дори в САЩ, където частният сектор играе по-голяма роля в осигуряване на здравни грижи и други услуги, публичните разходи за социални програми са нараснали от 13% през 1980 г. до около 20% от БВП днес. “Социалната държава е част от нашата социална тъкан, от нашия начин на живот, но има нужда от реформи. Това е ясно”, казва Емануел Мулен, икономически съветник на френския президент Никола Саркози.

Бремето ще натежава още. Докато населението на Франция се състарява, все по-малко работна сила ще трябва да издържа все повече пенсионери.

ОИСР изчислява, че до 2050 г. държавните разходи за трите услуги най-засегнати със застаряващото население - социалният патронаж, пенсиите и здравеопазването, ще сигнат 26% от БВП, сравнени с миналогодишните 23%. В САЩ някои ключови програми са застрашени от финансова катастрофа.

Въпреки че ще е грешка да обвиним само социалните разходи за отслабената финансова позиция на Запада - оялата се бюрокрация, неразумни данъчни политики, военни авантюри, банкови спасявания и неразумно кредитиране изиграха своята роля - реформата на социалната държава стана неразделна част от осигуряване на платежоспособността на западния свят.

Тази реформа ще е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят Франция и останалата част от Запада. Социалните програми са част от икономиката, политиката и обществата на Запада, по тях хората планират харчове и спестявания, работа, пенсиониране, образование на децата и грижи за възрастните родители. Свиването на социалната държава ще направи още по-трудно за Запада да избегне Голямата рецесия и да намали упоритата безработица. Премахването на държавната подкрепа за средната класа и бедните може да засили неравенството в доходите и бедността.

Спорните решения, които реформата изисква, ще бъдат в центъра на политическите битки на Запада догодина.

Изходът от президентските избори през 2012 г. в САЩ ще бъде силно повлиян от темата за бъдещето на Медикеър, Медикейд и други програми. Същото важи и за президентското състезание във Франция догодина. Дебатите - идеологически и политически - раздират обществата, изправяйки богати срещу бедни, работници срещу мениджмънт, държава срещу държава. Изходът от този процес ще даде нов облик на икономиките и обществата на Запада за десетилетия напред.

Основният проблем със социалната държава е да се намерят пари, за да се поддържа. Никой не иска да изгуби привилегиите на социалната държава, но малцина биха искали да плащат за тях повече. Десетилетия правителствата в САЩ и Европа заобикаляха това двуличие, злоупотребявайки с привилегированата си позиция в глобалната икономика. Те запушваха дупките в бюджетите си, като издаваха облигации на международния капиталов пазар на минимална цена.

Трупайки планини от дългове, западните демокрации разклатиха силно доверието на инвеститорите в дългосрочната финансова стабилност. Резултатът: дълговата криза в еврозоната.

Натискът тласна Запада в безпрецедентна епоха на сурови ограничения. Социални програми, смятани за неприкосновени, минаха под ножа.

Последствията може да са жестоки, защото средният американец и европеец станаха по-зависими от социалните политики, пише “Тайм”.

Миналата година президентът Саркози вдигна възрастта за пенсиониране на 67 г. и милиони държавни служители протестираха. Изабел Алог, 56-годишна пощенска служителка, е една от тях. За нея нещата изглеждат така - тя е планирала бъдещето си според правилата на социалната държава и изведнъж вижда как те нечестно и едностранно се променят.

Недоволните окупираха мадридските площади, бият се с полицията в Атина, демонстрират в Рим. В САЩ движението “Окупирай Уолстриийт” се превърна в национален протест срещу спада на жизнения стандарт на работническата класа.

Жан Пол Фитуси, директор по изследванията в Института за икономическата конюнктура, предупреждава, че драстична реформа на социалната държава може да подкопае социалната стабилност на Запада. “Ако анулирате социалната държава сега, ще имате голям политически проблем. Скоро бихме имали революция”, казва той.

Предположението не е толкова изсмукано от пръстите. Баталията около социалната държава задълбочава разделението в обществото, вече възпалено от отварящата се ножица в доходите и глобализацията. Поддръжниците на социалната държава виждат в свиването й нова форма на класова война, в която богатите, манипулирайки политическата система, прехвърлят бремето на фискалните ремонти на хората, които най-малко могат да си го позволят. На Генералната конфедерация на труда в Париж администраторът Мишел Донед изтъква, че социалната държава няма вина за френските икономически беди. Истинският виновник според него е икономическият либерализъм. Изходът не е да се орязват бюджети, а да се намери свеж финансов ресурс. Това означава да се изцедят големите компании и богатите капиталисти с яки данъци.

Политиците слушат. Програмите за затягане на коланите във Франция и цяла Европа включват нови данъци - често като заместител на по-голямо орязване на социалните харчове. Но вероятно има лимит на това колко още доход могат да извлекат от населението европейските правителства.

Някои от френските богаташи, изглежда, са склонни да платят. След апела на Уорън Бъфет “обложете ме!”, Морис Леви, шеф на парижкия рекламен гигант Publicis Groupe, предложи да устиска с нови данъци в името на социалната държава, въпреки че правителството вече взема почти половината от дохода му. Той обаче не иска изкараните с упорит труд пари да бъдат пропилени неефективно. Леви иска да види по-съвършена социална държава, която ще засили конкурентоспособността на френската икономика.

Но за Марин Гуилемен решението е в социалната държава. Тя е на 40 г. и 15 от тях е работила като учител в Париж. Като много други учители тя е силно разтревожена от големите орязвания в образователната система. До 2012 г. повече от 56 000 места за учители ще бъдат съкратени. Според Гуилемен това лишава младежта на нацията от тяхната конкурентоспособност срещу студенти от Азия и други региони. Гуилемен участва в протести срещу съкращенията.

Предизивикателството пред политическите лидери е страховито, макар и не невъзможно според някои. Социалистическият депутат Мишел Сапин смята, че е ненужно да се отива към основен ремонт на социалната държава. Целта според него е въздържание от бъдещи харчове. Т.е. френските лидери трябва да действат с бюджета като умел пластичен хирург, внимателно резвайки тук и подпъхвайки там, с фин скалпел.

Но Западът вече няма време. Докато дълговете се надуват и инвеститорите са в паника, на политиците може да се наложи да правят по-тежки избори, отколкото когато и да е преди.

Но може би това, от което Западът се нуждае най-много, е завръщане към духа на социалната държава, към онова, което французите наричат солидарност - взаимни саможертви в името на общото благо. Но докато консерватори и либерали, бедни и богати, синдикалисти и мениджъри се препират в безплоден опит да запазят привилегии или да търсят политически дивиденти, солидарността се губи. Единственото сигурно като резултат са още конфликти. Изабел Алог се зарича да излиза на улицата при всяко орязване на разходи от правителството. На дъска до бюрото си е написала мото “Който не се бори, вече е загубил, който се бори, може да загуби.” Каквото и да стане, социалната държава няма да си отиде тихо и кротко, завършва анализът на “Тайм”.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1127130

[glishev]

Отличен материал. Разбира се, социалната държава винаги е разчитала на това, че тези, които имат нужда от нея, са малцинство сред мнозинството, генериращо приходи.

Редактирано Октомври 31, 2012 от glishev

[Alexander_Nevski]

Отличен материал. Разбира се, социалната държава винаги е разчитала на това, че тези, които имат нужда от нея, са малцинство сред мнозинството, генериращо приходи.

не знам защо ми се е прецакал постинга, но да повторя, социалната държава не разчита на нищо, тя не е човек или живо същество, че да разчита на нещо ...

когато е строена социалната държава (например в УК строежът и започва 1948г., освен ако не броим военните години, когато държавата е разпределяла и контролирала почти всичко) демографията и заетоста са били коренно различни ... нормално е в онези времена, при 3 деца на семейство и един куп работни места даже и за нискообразованите социалната държава да функционира някак си ...

UKската държава успява мощно да се провали през 70те, но не толкова защото, е социална, а заради силните профсъюзи и голямото количество държавна собственост в ключови сектори в икономиката ...

социалната държава е естественото политическо и еволюционно развитие на всяка демокрация ...

големите проблеми в момента са свързани с комбинацията от социална дръжава, консуматорско общество и свръхзадлъжнялост ...

те са съвсем естествени - прогресивното данъчно облагане стимулира консуматорското общество, защото дърпа пари от тези, които биха могли да инвестират, за да ги дава на по-бедните т.ч. те да могат да консумират ... ниските лихви и стабилни лихви са нож с 2 остриета те рано или късно водят до свръхзадлъжняване ...

та предстои да видим краха на един куп системи от Япония, през САЩ чак до Франция ... общото между тях е, че харчат повече отколкото имат и са достигнали нива на задлъжнялост, които водят до структурна нестабилност ... в същото време е политически неприемливо да се реже ...

[Alexander_Nevski]

The top 1% already pays 25% of tax. For each £1 of public service they receive they pay £25 and they receive the least amount of public services of any group.

The top 10% already pay 50% of tax. For each £1 of public service they receive they pay £5.

The 40% group below the top 10% pay about 40% of taxes or about £1 for every pound they receive in services. They are the only group that pays a fair amount for a fair return.

The lowest 50% (yes that is half!) pay only about 10% of tax. For each £1 of public service they receive they pay 10p and they receive the most public services of any group.

ей така стоят нещата с данъците и кой какво получава от социалната държава в UK ...

тук се откроява и проблемът на демокрацията ... всички групи имат еднаква възможност да гласуват ... най-голямата група е на нетните получатели - долните 50% по доход ...

[Galahad]

Струва ми се, че от един момент насетне почна да се бърка социалната държава със социалистическата държава. А момента е крахът на социализма, когато на Запад решиха, че вече може да не се пазят толкова от взаимстването на някои социалистически принципи. И когато социалната държава на Запад започна да се избутва от социалистическата, то се появиха и проблемите.

Къде е разликата между социалната и социалистическата държава?

Социалистическата държава цели тотален контрол и подчинение на личността. Сещате се за все по-странните директиви на ЕС - напр. че във фризьорските салони задължително трябвало да се клюкарства, защото било разтоварващо психически, мине се през крушките и от там през още много правила въведени по лобистки подбуди.

Социалната държава е необходимост за днешното общество и без нея човешката цивилизация на това си ниво ще загине. Без достъпното образование ще е трудно да се подготвят специалисти, които да могат да боравят с високите технологии. Сега, като се кандидатства за продавач на сергия за домати искат да се владеят поне три чужди езика, компютърна грамотност и да кандидатът да е с поне едно висше. Последното разбира се си е част от безумието на нашия трудов пазар. Но в ред области високата квалификация е необходимост за възпроизводството и поддръжката на високите технологии. Застаряващото квалифицирано население и наблягането на нискоквалифицирани емигранти няма да позволи да се поддържа днешното технологично ниво. Ако я няма достъпната медицинска помощ и подкрепа за майчинството, то по-ниската раждаемост, която виждаме в ЕС през началото на новото хилядолетие ще доведе до демографски срив, при това сред населението, което формира богатата част на света.

Това, което си отива не е социалната държава, а днешното технологично общество и идат тъмните векове на "средновековието на третото хилядолетие". Но може би един такъв срив е нормален - има голямо избързване, после срив, след който времево наваксване на бързото развитие. Богатите, които се надяват, че вече няма пречка да станат по-богати, а бедните по-бедни доста бъркат в очакванията си и ще бъдат неприятно изненадани, че те ще са най-потърпевшите. Отива се ни само богатството на средната класа, но и приказния лукс на плутократите.

[Alexander_Nevski]

Струва ми се, че от един момент насетне почна да се бърка социалната държава със социалистическата държава. А момента е крахът на социализма, когато на Запад решиха, че вече може да не се пазят толкова от взаимстването на някои социалистически принципи. И когато социалната държава на Запад започна да се избутва от социалистическата, то се появиха и проблемите.

Къде е разликата между социалната и социалистическата държава?

Социалистическата държава цели тотален контрол и подчинение на личността. Сещате се за все по-странните директиви на ЕС - напр. че във фризьорските салони задължително трябвало да се клюкарства, защото било разтоварващо психически, мине се през крушките и от там през още много правила въведени по лобистки подбуди.

Социалната държава е необходимост за днешното общество и без нея човешката цивилизация на това си ниво ще загине. Без достъпното образование ще е трудно да се подготвят специалисти, които да могат да боравят с високите технологии. Сега, като се кандидатства за продавач на сергия за домати искат да се владеят поне три чужди езика, компютърна грамотност и да кандидатът да е с поне едно висше. Последното разбира се си е част от безумието на нашия трудов пазар. Но в ред области високата квалификация е необходимост за възпроизводството и поддръжката на високите технологии. Застаряващото квалифицирано население и наблягането на нискоквалифицирани емигранти няма да позволи да се поддържа днешното технологично ниво. Ако я няма достъпната медицинска помощ и подкрепа за майчинството, то по-ниската раждаемост, която виждаме в ЕС през началото на новото хилядолетие ще доведе до демографски срив, при това сред населението, което формира богатата част на света.

Това, което си отива не е социалната държава, а днешното технологично общество и идат тъмните векове на "средновековието на третото хилядолетие". Но може би един такъв срив е нормален - има голямо избързване, после срив, след който времево наваксване на бързото развитие. Богатите, които се надяват, че вече няма пречка да станат по-богати, а бедните по-бедни доста бъркат в очакванията си и ще бъдат неприятно изненадани, че те ще са най-потърпевшите. Отива се ни само богатството на средната класа, но и приказния лукс на плутократите.

нищо не се бърка и това е подробно обяснено в други теми ...

основната цел на социалистическата държава е липсата на частна собственост върху средствата за производство на блага ...

социалната държава си поддържа частната собственост защото знае, че така много по-лесно се управялва плебса ... и я облага с данъци и й налага регулации ...

разликите са очевадни и са били ясни на Мизес например преди почти един век ...