Роман за Руско-Турската война през 1877 - 1878

[Р. Теодосиев]

РОМАН ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1877-1878 г.

Най-новата книга на писателя Иван Енчев е романът „Злато и чакъл”. За разлика от други белетристични произведения за Руско-турската война през 1877-1878 г., където българите са представени основно като посрещачи на освободителите и разузнавачи, тук се открива нова сюжетна ниша: прякото им участие в бойни отряди и чети; показани са и проявите на местното турско население.

Сюжетът започва като пролетна идилия на ежедневието и любовта на младите в голямо българско село в Търновския край, но всичко изведнъж се променя във вихрушката на войната. Трогателно е откровението на автора: „На младини кой ли не се е опарвал от своите сърдечни трепети, надежди и разочарования?! Но любовта по време на война – сватбата с китки от черни божури! – ранява с най-дълбоки рани.” Текстът е гладък, четивен и увлекателен. Освен свежите морално-естетически внушения, оригинални са белетристичните находки на писателя Иван Енчев в запомнящи се сцени и диалози. Убедително се проследяват вътрешните съмнения и раздвоения на героите.

Повествованието в романа „Злато и чакъл” засяга бегло всеизвестните епични боеве при връх Шипка през лятото на 1877 г., но много релефно отразява един по-малко известен есенен бой край село Миндя и Златарица в Предбалкана край Търново. Тук самоотвержената борба на руски войници и български доброволци, както при Шипка, отново прекатурва военната колесница на османските генерали и прегражда твърде важното им настъпление към Търново и оттам към обсадения град Плевен с приклещената многохилядна турска армия. Само след четири дни градът е освободен. „А за армейските мащаби на големите сражения този бой се води малък. Тъй малкото зъбче на таралеж прегризва гръбнака на голяма отровна змия” – изтъква авторът.

Иван ЕНЧЕВ е роден на 25 март 1942 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Основната му професия е журналист. Автор е на шестнадесет книги с поезия, белетристика и публицистика. Сред тях са: стихосбирките „Попътно лято” и „Душа немирна”; романите „Кървав пелин”, „Танго назаем”, „Бавен огън”, „Студено кафе”, „Труден сезон”, „Край Бързица”, „Злато и чакъл”; сборникът с есета и коментари „Жажда за утре”.

Членува в Съюза на българските писатели. Отличен е с националните награди „Александър Паскалев” /2008/ за цялостно творчество и „Георги Караславов” /2010/ за романа „Кървав пелин”.