Отец Кънчо Трънски, "Тайният пратеник на св. Хуберт"

[glishev]

Отец Кънчо Трънски, "Тайният пратеник на св. Хуберт", изд. Millenium, София, 2010. Сборник разкази, 144 с.

Днес случайно си я купих в Bookstore на Графа, намалена от дванайсет на три лева. Явно никак не се продава - на втория етаж на книжарницата, в ъгъла за намалени книги имаше поне десетина екземпляра.

Препоръчвам я разпалено. Не горещо, не ентусиазирано, а не знам и аз как. Не зная дали авторът наистина е свещеник и дали се казва Кънчо, но героят му, със същото име, е вероятно към четирийсетгодишен православен поп в комунизираните, изциганили се и изпростели села на моята Западна България, в моето Знеполе. Отвъд моя радомирски Шоплук, преди бедните мои Западни покрайнини в Сърбия. На отец Кънчо не му остава нищо друго освен културата. Явно е софиянец, а може би и шоп. Явно покрай пиенето не спира да чете. Ходи на лов - забавлява се в старовремската скука по радичковски, а и малко нещо като Робер д'Артоа. Служи сам. Няма попадия, а клисарят му е отрепка. Но са се сприятелили. Страхува се от мутри и се възхищава на лудите по горите. Обича компанията на интелигентни и наивни природозащитничета от София, а попада на прости ченгета. Вярва в Бога, но претупва литургията. Почита блажените и преподобни наши свети отци Ницше и Буда. Нито обича, нито мрази владищините. Вече се е оставил само на Бога, всичко друго му е излишно.

Това е проза, каквато аз бих писал, ако бях станал свещеник и имах дупце за тая работа. Вътре няма офлянкване, самоиронията не е мрънкаща (а лесно можеше да бъде). Няма купешко попски приказки. Няма и гаври с вярата. Но няма и напразни възторзи. Не е поредният уж хумористичен поменик а ла късния вестник "Стършел". Когато напоследък популярният г-н Калин Терзийски казва, че пишещият трябва да има какво да каже и език, с който наистина добре да го опише, може би без да иска е похвалил отец Кънчо Трънски. Авторът - не зная дали наистина е свещеник и дали се казва Кънчо - е някакъв към четирийсетгодишен софиянец, който добре знае нещата и по селата, и по черковний вопрос. Можеше да ми е брат. Може след десет години да съм аз.

Свещеническата проза не бива да се подценява. Когато варненският владика Симеон пише най-обикновени писма - той пише до цялата нация, а може би и до ангелите. Когато отец Радко (или Иван) Дочев пише дневниците си от Балканската война - това не е някакъв лесен трафарет. Когато от мъглите на Авалон се обадят поп Минчо Кънчев или нашият Софроний - можем само да млъкнем и да слушаме гузничко. Когато пише отец Кънчо Трънски - е, това е да разберем как може би се чувства днешният брат Никанор в Брезник. Или какво му е било на вече покойния дядо Назарий в кокаляне. Как се чувства едно нормално софийско копеле, заточено по селата, без гадже, без блус и метъл, без Пратчет и без превземки. Да си свещеник сред шопите и знеполците е като да служиш сред дивите недопокръстени вълци на нашия свети княз Борис Първи или на свети крал Олаф Норвежки. Елин Пелин е казал по нещо за тези работи, но са дошли разни революции и са променили много неща. Моля, идете да си купите книгата за тайния пратеник на св. Хуберт, покровителя на ловците.

[КГ125]

Във форма си, Глишев, във форма си!!!!!

[glishev]

Не аз, драгий мой жаркий, а моят нов автор, поп Кънчо. Той е във форма. Или поне в 2010 е бил. А ти иди, купи си книгата.

Редактирано Ноември 1, 2012 от glishev

[КГ125]

Де викаш беше туй Букстор??

[glishev]

на Графа, близо до Попа, точно срещу Седмочислениците