Трудната трансформация на България и Балканите.

[ISTORIK]

В рамките на 60 години България преминава през два трансформационни периода. Първият е след Втората световната война, а вторият - след 1990 година и започналата смяна на системата. Днес хората си задават въпроса - до кога ще продължи тази трансформация? Кога ще приключат радикалните реформи в социално¬политическата система. Кога ще спре и икономическото разслоение на населението. Няма да се спираме върху многообразието от частични и специфични трансформации, които в голяма степен са под влиянието на съвременния технологически прогрес. Защото те са непрекъснати.

Интересуваме от основната трансформация, която би имала като видим резултат - нормализиране живота на гражданите в България. И ... когато експлоатацията на наемния труд е сведена до поносими граници, и когато човешкото достойнство е защитимо. Засилва се динамиката на неравенството и асиметриите в света. Обикновено, когато се разглежда този процес се визират напредналите страни и т. нар. "периферни държави". За него са характерни следните основни моменти:

Първо, модерните западни и далекоизточни общества, с техните сложни институции и изобилие от ресурси, поставят нови условия за международно взаимодействие, конкуренция и размяна, цената на които надминава оскъдните финансови ресурси както на страните в преход, така и на периферните икономики. Въпреки това, елитите на тези икономики чувстват натиска да подражават, в противен случай една нация ще бъде безсилна, неспособна да участва в "глобалната цивилизация" и културно неспособна за "говоренето на международен език". Следването на този посока, обаче, може би ще създаде една голяма диспропорция между нуждата от модерна администрация, дипломатически услуги и военен състав, от една страна и реалистичните възможности на неразвитите икономики да произведат необходимия излишък, а така също да управляват ендемичното напрежение между приходи и разходи, от друга.

Второ, обясненията за динамиката на неравенството произтичат и от общата критика на теорията на Д. Рикардо за сравнителните предимства, критика която изказва съмнения за нейната приложимост към периферните икономики. Един възможен възглед разполага проблема в сферата на разменните отношения чрез три свързани и противоречащи си предположения:

• търговията е ключов фактор за натрупване на капитал и на национално благосъстояние;

• типичният експортен профил на периферните икономики съдържа "по-ниска категория" стоки, включващи голяма величина човешки труд;

• когато тези "по-ниски категории" стоки се разменят с "високи категории" стоки, то тогава излишъкът се трансформира от единия към другия тип икономики.

Трето, това е дилемата между "Ефекта на международното доказване" (International demonstration effects - IDE) и Относителното лишаване (Relative deprivation - RD).

Ефектът на международното доказване е генериран чрез материалния прогрес на напредналите страни: докато техните стандарти на потребление, удобства, здравеопазване и очаквания от живота са продукт на продължаващата технологическа революция вътре в националните им граници, представата за тези стандарти се движи бързо, създавайки нови очаквания, които начинът на производство в икономически изостаналите държави не може да задоволи.

В краткосрочен аспект ефектът от тези очаквания е едно нарастване на склонността към потребление и намаляване на същата към спестяване. В дългосрочен план води до "относително лишаване" и социално недоволство, често утежнено от "парадокса на периферните държави": макар, че относителността на недостига изисква строга държавност, такива страни от периферията, често стават инструменти в ръцете на една политическа класа, която желае нейните собствени материални условия да се доближат до стандартите на напредналите страни. И "Ефектът на международно доказване", и този на "Относителното лишаване" са характерни за нашето съвремие. Обаче, идеите които ги подкрепят ни връщат далеч назад в историята на икономическата мисъл: към Дейвид Хюм през 17 век, към Адам Смит през 18 век и към Карл Маркс през 19 век. Прозренията на тези ранни политикономисти са развити през този век от Торстейн Веблен, който изтъква, че икономическите очаквания на индивидите са оформени от моделите на потребление на другите или "чрез силите на градивното подражаване на стандартите на достойните за уважение разходи".

България в траекторията на кривата „Джей".

След 1990 г. обществената ни система и по-конкретно икономиката ни попадна в траекторията на Кривата "Джей" - j curve. Кривата "Джей" е инструмент за анализ на политиката на икономическите реформи и се гради на предположението относно разпределение на разходите и ползите от тях. В този смисъл икономическите реформи генерират разходи по прехода в краткосрочен период от време преди да започнат създаването на очакваната стопанска и социална изгода. Следвайки философията на тази крива, ние изпитваме влиянието и на един друг задържащ и деформиращ фактор - външният дълг. Сигурно можем да твърдим, че от криза на дълга преминахме към пресата на външния дълг, като част от проблемите са положително редуцирани, а други временно отложени. Цикличното им възпроизвеждане в по-малък размер още дълги години ще тормози българския народ.

Тези въвеждащи възгледи и размисли е възможно да се квалифицират като странни. Според нас, обаче, те ни внушават необходимостта от овладяване "изкуството" на феномена интернационализация на стопанския живот. Познаването, владеенето и прилагането на това "изкуство", предпоставя широката възможност:

Първо, да се намали ендемичното напрежение между приходи и разходи в националната икономика.

Второ, да се променя експортният профил на произвежданите и продаваните стоки.

Трето, да се тръгне в позитивната посока от траекторията на кривата "Джей".

Четвърто, да се намали пресата на външния дълг.

Пето, да се постави ударение върху "говоренето на международния език" - в едни случаи, да се овладее съвременното му състояние, в други, да се изхвърлят от употреба понятия (думи), които вече са остарели.

Декодирани тези пет послания водят до микро¬икономическото равнище, където българските фирми са изправени пред редица предизвикателства, които имат вътрешнонационален и международен произход.

Архитип сценарии

В изследването си "How to develop and Use Scenarios", публикувано през 1987г. в сп. "Long Range Planning" S. P. Schnaars очертава три вида сценарии:

a) Бизнес-цикъл сценарии;

b) Архитип сценарии;

c) Изследователски тип сценарии.

При интерпретацията им бихме обърнали внимание на втория вид, а именно „архитип сценарии" .

С тях могат да се опишат алтернативи за развитие на социалнополитически и икономически структури. Понятието „Архитип" се отнася до фундаментални промени в развитието.

В един такъв сценарий обществото може:

• да преминава през периоди на болезнено, мъчително преструктуриране на икономиката, респ. на произвежданите продукти, на външноикономическите връзки, на спиране на икономическата инерция и т.н.;

• да въвежда нарастваща иновация или както е модерно да се казва сега "In Search of the Innovation";

• да създава една нова платформа за растеж.

Продължителността на реализация във времето на тези сценарии е 15 години.

Балканските страни на икономическата карта

Една обобщена експортна картина на държавите от региона в контекста на световната стопанска палитра може да бъде изведена през следните макроикономически агрегати:

• Брутен вътрешен продукт на човек от населението.

• Експорт.

• Експорт на човек от населението.

• Износ на квадратен километър национална територия.

• Импорт.

С тази обща икономическа картина не се цели доказване на високата диверсификация, но на практика това става.

За 2002 година макроикономическият индикатор брутен вътрешен продукт на човек от населението ясно показва дистанцията от развитите страни и подредба в обхват от 71-во до 150-то място в света. Единствено изключение прави Гърция, която е членка на Европейския съюз (33-то място).

Три години по късно тази дистанция се запазва, макар Гърция да е слязла с 10 места в световната класация тя си остава лидер в региона. В абсолютни стойности всички страни от региона отбелязват растеж, но той е недостатъчен за заемане на по-добри позиции в световната класация. Единствено темповете на растеж на Босна и Хърватска им осигуряват по пред места, което се отразява и в регионалното разпределение на местата. България отчита отстъпване в световната класация, но успява да запази третото място между страните от региона.

Този негативен резултат е следствие на сложен комплекс от причини. Някои от тях могат да се потърсят в по назад в историята, например:

• политическото разделение на Европа след Втората световна война;

• политическото разделение на труда в страните в екс-социалистическия свят;

• изкуственото „напомпване" на отделна страна от региона с финансови средства и като следствие от „Студената война";

• изграждането на изкуствени държавни конструкции след Първата световна война в региона;

• затриването, през последните 50 години, на предприемачеството и свободния дух в отделни страни от региона и т.н.

Други биха могли да се потърсят в последните 15-20 години, като:

• сложния комплекс от геополитически интереси преплитащи се в региона;

• военни конфликти и етнически размирици, в част от страните;

• преначертаване на политическата карта в региона.

За бъдещото развитие на региона, за страните и техните фирми са важни външната търговия и експортната структура. Експортът на страните от региона бележи повишение с темпове, които им дават възможност за заемане на по-добри позиции в световната класация. Изключение правят само Гърция и Македония. България запазва регионалното си равнище, въпреки повишаването на експорта в абсолютни стойности подобряване на позициите в световен мащаб.

По показателя експорт на човек от населението се забелязва динамиката. Румъния, Турция и България отбелязват прогрес и подобряват регионалното си класиране с по едно място. Гърция отстъпва лидерското място на Хърватска, а Македония отстъпва три позиции в класирането между страните от региона.

По показателя експорт на квадратен километър също има значителна динамиката и ситуацията е идентична с показателя експорт на човек от населението. Хърватска, Румъния, България, Турция и Сърбия и Черна гора се подобряват регионалните си позиции с по едно място. Гърция отново отстъпва лидерското място на Хърватска.

Що се отнася до вноса на световно и регионално равнище схемата се запазва същата, въпреки повишените абсолютни обеми и някои леки размествания в световното класиране. Турция остава най-големият вносител в региона (съответно 25-то място за 2002 г. и 27-мо за 2005 г.в света).

И макар, че данните от таблици и разсъжденията ни имат констативно-илюстрационен характер и не претендират за изчерпателност, те предпоставят очаквания за определени основни заключения:

• Отдалечеността от развитите страни е голяма, с изключение на Гърция, макар по някои то показателите да се отчитат положителни тенденции.

• Има нови характеристики на страните - нововъзникващи пазари/страни.

• Има „The early started" и „The late started", т.е. ранно стартирали и късно стартирали, или икономическият микс е широкообхватен.

• В сравнение с 2002 през 2005 година настъпват размествания в ранжирането на държавите в региона. Това е индикация и за жизнеността на emerging countries/markets, за стремеж към членство в ЕС.

Възможни обобщения

• Ударение върху трансформацията „по принцип", разслоение в обществото, очевидни асиметрии в икономически, политически и социален план.

• Ударение върху посоките на трансформация, като изходна точка, траектория, разходи по трансформацията. Отново няма отговор на въпроса за продължителността.

• качествени и количествени характеристики: болезнено и мъчително преструктуриране; продължителност около 15 години.

Всички тези измерения дори метрифицирани във времето отново не дават отговор на въпроса защо трансформацията продължава. Разгледаните концепции а и други възможности не отчитат възникналото противоречие между пазарните отношения и формата на собственост.

При други трансформирани икономики като испанската, португалската и пр. няма смяна на собствеността.

Тогава?

Тогава търсим отговор на въпроса в Библията. И в историята на Мойсей - 40 години поход в пустинята. Тези години са необходими и за Изтока и за Запада в Европа. Тази продължителност е необходима за да се постигне комплексна трансформация - вътрешнонационална и външна, интернационална.

И двете посоки на трансформация включват и психологичния аспект. Мислим, че България и Румъния, а по-късно и останалите страни от региона ще постигнат необходимата конвергенция. Те притежават свеж ресурс за Ключови Дейности (Key Takeaways): усвояване и прилагане на нови подходи за иницииране и управление на промени; усъвършенстване на уменията в областта на ресурсното планиране и постигане на целево-ориентирано изпълнение; вникване в ключови функционални области, увеличаване на функционалните възможности; развитие на нагласи, позволяващи им да прилагат нетрадиционно мислене; създаване на международни мрежи от сродни институции с цел изследване на нови подходи, обмен на идеи и насърчаване чрез създаване на предизвикателни възможности.

Николай Танев, Проф. д.и.н. Атанас Дамянов, гл. ас. д-р Драгомир Илиев

http://money.ibox.bg/