Лява ли е либералната политика, която доведе света до днешната катастрофа?

[bgman13]

1

Аргументацията на която базира подобно твърдение произтича от факта, че в западните държави действащите механизми преразпределят значителни ресурси, под формата на социални придобивки, към големи обществени слоеве, посредством национални бюджети и кредитиране от банките.

"Криза ли е или катастрофа?", беше попитал един в народното събрание в началото на българския преход.

" Може би е кризострофа? ", отговори си после сам.

Тоя обвиняваше дотогавашното политическо управление на България, което е прието да се смята за ляво. Защо обаче, при комунистическото управление, за което се казва, че е крайно ляво, в България бяха изградени доста здрави икономически основи, а при двадесет и кусур годишното дясно управление беше унищожено всичко? Защо същата комунистическа партия, под ръководството на която България градеше, беше тая, която унищожи след това? И защо демократичният запад, който ни демократизира, не ни казва ясно, че не сме демократични? Защо играе постояно с част от бившата висшата комунистическа номенклатура и защо днешната му криза е толкова голяма, че комунистическата пасти да яде? Криза ли е или катастрофа? Лява ли е или дясна? Може би е ляво-дясна кризострофа.

Много е сбъркана представата за понятието "ляво" на пропагандната псевдонаука. И това се отняся както за комунистическата, така и за нейния родител и наставник - капиталистическата. Богатствата на последната се дължат на колониална експлоатация, за каквато комунистическият лагер не е и сънувал.

Откъде накъде обаче, според тия мислители, лявото трябва да означава, да се поощрява паразитизма в обществото? И откъде накъде, лявото преразпределение ще има за цел да удовлетвори желанията или дори реалните нужди на всички. Лявото преразпределение трябва да подсигури подкрепата за политическото управление, чрез волята на мнозинството (т.е. ограничение от минимум на 51% от електората, и при липса на ограничение на максимум - вероятно до 60%, 70%, 80% или дори 90%). Но в никакъв случай на целия електорат. И в никакъв случай поставяйки си за цел да премахне йерархията, държавата, стоковата размяна, парите и разделението на труда. Истинското ляво няма нищо общо със самоцелното правене на подаръци за разни паразитни обществени слоеве. То е отчитане на съществуващи обществени сили - тия на мнозинството, с които всяка власт трябва да се съобразява. Държавното управление (което винаги е дясно), концентрира все повече икономическия продукт към върха на обществената йерархия. Истинското ляво разтоварва върха на йерархията от тая капиталистическа концентрация, преразпределяйки тоя икономически продукт към по-долните части на йерархията, като същевременно тоя продукт, тоя капитал, частна собственост, си остава основно в горната част на обществената йерархическа пирамида. В горните над 50% от електората на една правилна обществена йерархия се намират най-здравите обществени елементи, които работят и чиято воля, тъкмо поради това има тежест. Целта на това ляво преразпределение е общественият двигател да работи правилно, стабилно.

Айде сега да извадим компаса, да се ориентираме за посоките на света (в условията на една империя, човек трябва да се ориентира спрямо посоките на света а не на националната държава) и да направим една проста сметка! В глобалната държава, където такива национални държави, като България се обозначават традиционно, като малки, сладки и отворени икономики, Западна Европа и САЩ представляват географските места, където е разположен глобалният дворец. В тоя дворец се намира елитът на власт. В него има и придворен перслонал, който също е аристокрация и който трябва също да участва в разпределянето на рентата, защото иначе става опасен за тия над него. За да е възможно, да се развихри западната социална (наречена "лява") политика в тоя регион, която е част от високия западен стандарт, е необходимо да се прехвърлят ресурси от останалия свят.

В Западна Европа живеят около половин милиард, в САЩ още триста милиона. Като прибавим Япония, Австралия, Канада, още някои евентуални центрове (и разбира се Израел), сметката е един милиард. Значи социалната политика в глобалната държава преразпределя от мнозинството (шест милиарда) към малцинството (единия милиард). В резултат на което гражданите на богатите държави биват обслужвани постоянно от доведените до състояние на скотове шест милиарда от останалия свят. Кеф им проститутки, кеф им кенефаджии. Къде е социалната политика на глобалната държава, според принципите на господстващата апологетика, при която са задоволени всички, вкл. народите от третия свят? Или айде нека да не са всички, а изискуемия минимум от 50%?

Къде е икономическото равенство дори в западните държави? А има ли свръхбогати? У-ха и още как! И може би сега, точно тия се опитват да изкарат, че тяхното богатство е родено от леви политики.

Сега ще повторя отново, кои са истинските главни обществени движения, които би трябвало да съответстват на понятията "ляво " и "дясно" и които съставляват кръговратът на общесвтвеното йерархическо взаимодействие.

Ако си представим цялостната, глобална (или ако щете световна) обществена йерархия, основните нейни центрове, нейният връх се намира в Западна Европа и САЩ. Дясното обществено движение, започва като импулс(инициатива, заповед) от върха на тая йерархия и се проявява, като разделение на труда. Посоката му е отгоре надолу. При това дясно организирано обществено движение, обществото изпълнявайки заповедите на елита на власт, при размяната на обществено-полезен труд, разменя своя продукт срещу тоя на елита на власт, в изгодна за елита на власт пропорция (цена). Поради тая причина, социалната и банкова политика, която изглежда в западния свят като лява, не е лява, а дясна. Тя може да бъде маскирана като такава от десните апологети на властовото статукво, само ако западният свят се разглежда, като нещо откъснато от останалия. Обаче той не е. Забравиха ли тия дежурни шамани, че постоянно ни повтарят, колко важни са инвестициите от инвеститорите за всяка национална икономика, която има честта да се нарича "пазарна". За да могат да го направят обаче инвеститорите тоя фокус, те трябва да източват едни национални, пазарни, малки или големи, но отворени икономики, за да наливат в други. Дори в днешните учебници по икономика е казано ясно, че корпорациите наливат 70% от печалбите си в западните държави. На базата именно на това наливане е и тяхната социална политика, която помага за деградацията на всякакви идиоти. Но това е резултат от непропорционалното разрастване на дясното обществено движение спрямо лявото в глобалната йерархическа обществена система.

Лявото обществено движение е самата демокрация. Ако я има! Не управлението на политиците, когато са на държавното кормило, а условието че е гарантирано, че това което ги поставя или сваля от държавното кормило е волята на мнозинството от гражданите.

Няма такова действащо държавно управление, което да може да бъде наречено ляво. То винаги е дясно. Но може да бъде наречено дясно, в по-голяма степен или в по-малка степен. Това зависи от степента на несъответствие между елита на власт и реалния обществен елит, който постоянно се поражда от обществото. Обществената организация е тая, която е фактор, напомпващ реалната стойност на елита на власт.

-Ако тя е неправилна, обществото следвайки нейните правила, изпълнявайки заповедите на елита на власт, дискриминира реалния елит в по-голяма степен.

-Ако има развито противоположно обществено движение, при което обществото подлага на съмнение действащия елит на власт, ако има справедлив конкурс за работните места на самия връх на обществената йерархия, който дава възможност на най-достойните да работят на тия места, несъответствието между реалния обществен елит и елита на власт би било незначително.

Оттам и степента на дясното ще бъде намалена, защото то е по-голямо или по-малко само когато се сравнява с лявото. Пълна липса на ляво в обществото никога не е имало, но намалението му в сравнение с дясното е това което поражда дисбалансите на днешното време. Причината за това намаление е в огромния брой на човешката популация, която на всичко отгоре се е обединила в една държава. А ситуацията се усложнява допълнително и от развитието на икономиката и степента на разделение на труда.

При това положение, на обществото му е трудно да изрази обединената си воля и да излъчи елит на власт. Необходима е правилна организация, т.е. избирателна система. Липсата на такава избирателна система е слабото място в макрорамката на днешния кръговрат на общественото йерархическо взаимодействие, което представлява базовите обществени отношения. Т.е. това което липсва е лявото обществено движение, което е противопложност по посока и качество на дясното. То е обратното на разделението на труда, при него обществото извършва един-единствен вид труд - избира елит на власт. Посоката му е нагоре. Ако в движение надолу, обществото следва елита на власт, в движение нагоре, то го подлага на съмнение.

Така че това което липсва е лявото обществено движение. Това което ни е в повече е дясното. Да си кажем истината - става въпрос за крайно дясно. Апологетите на сегашното властово статукво, могат разбира се да продължават да ни лекуват с още повече, от това което ни е в повече. Резултатите ще бъдат още по-смъртоносни. Те ще бъдат смъртоносни не за злокачествените образувания в обществения организъм, а за самия обществен организъм.

2

"Защото винаги нас ни е имало:

мен, теб и тези царе на земята.

Защото винаги нас ще ни има:

ние сме и во веки ще бъдем."

Лява ли е политика, която преразпределя към едно деградиращо малцинство, която поддържа процеса на деградацията му, която преразпределя в крайно неприемливи пропорции и в ущърб на интересите на мнозинството от народа на глобалната държава?

Очевидно не. Степента на това съотношение обаче се увеличава, защото това е тенденция. Същината на тоя процес, е че разходната част в баланса на имперската властова полит-икономическа най-макрорамка постоянно се увеличава спрямо приходната. Това е процес към фалит, който е прието да се смята за икономически, но когато фалитът настъпи, това означава прехвърлянето на правата да се разпореждаш с някаква собственост от един политически субект на друг. На микрониво, микрособственикът представлява законодателната власт, над своя дял от макроикономиката. Това може да бъде национална държава или предприятие. Когато той фалира, т.е. когато сдаде властта над досегашния си бизнес, какво става?

Оня ден по телевизия "Бългериа он еър" чух, че когато фалитът се случи, това не е нищо страшно. Защото слънцето пак ще продължи да изгрява, а доматите да връзват. Така е. Икономическият фалит означава смяна на политическата власт. Нещата са свързани. А това е връзката между база и надстройка. Ако надстройката управлява лошо в движението надолу, тя бива коригиран от базата в движението нагоре. Едни умират, други се раждат. Когато тия отгоре управляват лошо, умират и фалират мнозинството от тия отдолу. Когато обаче тия отгоре вземат да умират, това означава край на тиранията за тия отдолу. И нищо страшно не се случва, защото такъв е животът. Слънцето залязва, но после пак изгрява. Доматите свършват, но после други се раждат. Защото винаги нас ни е имало - ако имперското властово статукво фалира и се смени с ново, и на мене не ми пука. Защо трябва народът на малка България да продължава да му плаща сметката, защо с радост, трябва да умираме и фалираме, поради лошото управление на върхушката, и в предсмъртния си час, да погледнем за последен път слънцето за да открием, колко е хубаво? Експроприираните нямат никакъв повод, да празнуват, но експрориаторите имат мотив, да ги анестезират, защото се приболижават към времето, когато експроприаторите ще бъдат експроприирани.

Преди обаче политическата власт в днешната империя напълно да фалира, тя ще смени изтърканите номера, посредством които досега е управлявала с нови. Въпреки, че не може да ги смени по същество, тя доразвива старите, но това, което съвсем не може, е да бъде истински обществен елит, ако не е. Това се потвърждава от досегашните процеси, които водят с постоянство до нарстващи дисбаланаси, при които върхушката затлъстява, за сметка на цял свят. Да тя знае, че е прекалено затлъстяла, тя знае, че не може да продължава така. Но нито може да промени себе си, нито може да спре, това което израства отдолу. Нито пък може да измисли нещо ефективно и смислено - толкова са и възможностите, това е положението. И затова сега ни повтаря, че яде и дебелее от филантропически съображения.

И затова, тя иска отново легитимност пред обществото, като се оправдава с левите си досегашни политики, каквито изобщо не е имало. Фактически тя иска крайно дясната ситуация, да стане още по-дясна? Това е безумно движение към нищото, което ще продължи, докато има общество, което да се съгласява, докато има живи магарета и докато те имат сили.

Какво всъщност се случва? Неведомите природни стихии са произвели вълна. На гребена на тая вълна се е оказал някакъв клетник. Той ли е факторът, който може или не може? Сталин е бил малък човек и го е разбирал.

Събитията около двете световни войни и появата на комунизма бяха именно според тая логика. Комунистическата идеология обвини капиталистическото натрупване, чиито класически и най-развит пример, според Маркс, беше Англия, поради развитата промишленост. Маркс много беше объркал конците, защото разглеждаше територията на Англия, като база и надстройка. Територията на Англия обаче беше и продължава да е надстройката на глобалната империя. Причината за натрупването на капитали именно в Англия изобщо не е нито в съществуването на свободния пазар; нито в съществуването на движението Пари-Стока-Пари', при което притежателят на парите ги бил пускал само с коварната мисъл пак да ги хване; нито в съществуването на парите, които били първа форма на проявление на капитала.

Причината за Английското господство е в нейната география в съчетание с липса на демокрация по света, т.е. на свободен пазар. В относителната и нарастваща липса на право на частна собственост за тия отдолу спрямо тия отгоре.

По онова време, както и днес е действала същата тенденция на движение към фалит на приходно-разходната част на имперската рамка. Експроприацията в комунистическия лагер е станала на два етапа, посредством две световни войни. Експроприаторът е бил комунистическата държава, която е фалирала по най-бруталния възможен начин (чрез национализация) всички дребни политически субекти (частни собственици). От многото хора, капиталът се концентрира в малко - кое му е лявото на тоя процес. Обаче Маркс не беше жив да се изкаже, дали частната собственост е премахната по тоя начин, понеже нали реве за отмяната й, а и той категорично и не желаеше да дава готови рецепти, за това как трябва да станат нещата. Ленин не беше съвсем прав, че чувството за частна собственост у селяните е неизкоренимо. То е изкоренимо, след смяната на поколенията.

Процесът се е развил, с предшестващото налагане на хартиени пари наместо златни и сребърни. Първоначално обявяват хартиените пари за обменяеми срещу фиксирано количество злато от банката. Това като първо спомага за издърпването на златото от паричното обращение. Обаче банката произвежда пари с цел да има стабилни права на собственост над контролния пакет на парите. За това, целта е златото да бъде иззето от обращение, а не да бъде върнато. Това е било подготвено от дефлацията, която се натрупва от дълговата спирала. В момент на финансова криза, предизвикана от кредитирането, хартиените пари са като българо-съветската дружба. Т.е. като слънцето и въздуха за всяко живо същество. В обратна посока, обмяната на златото от банката към гражданите срещу хартиени пари по фиксиран курс означава бъдещ срив на цената на златото спрямо останалите стоки. Защото хартиените пари представляват фалшиво злато, което увеличавайки общата парична маса сваля съответно и цената на златото.

От това следва премахване на златният валутен борд за хартиените пари и тяхната девалвация. След което сигурно е щяло да има революции, защото народите ще си поискат златото.

Това означава, че националните държави са били заинтересувани от някакво оправдание за неизбежното разкриване на истината за злоупотребата. Това е бил мотив за тях да съучастват в заговор срещу собствените си народи и да ги вкарат в световни войни. Посредством войните, златото от централните банки се прехвърля в САЩ. Защото САЩ искат плащане за доставките към съюзниците единствено в злато, а победените плащат репарации. След това, правителства парламенти и банкери си измиват ръцете, като се оправдават, че войните са били причина за изчезването на златото. Е, някои държавници на по-второстепенни държави са го отнесли, но както и да е.

Цялата тая операция означава национализация на световния пазар, посредством национализация на златните пари от имперската върхушка. Ах, и той пък по тоя случай е наречен за още по-свободен. Факт е, че монополизацията над златото, т.е. над парите първо е преминало през събирането му от националните банки и чрез тоя трамплин та в глобалната банка. В щатите национализацията на златото от населението е станала по същия брутален начин, както национализацията на имотите в соцлагера.

На глобално ниво, старата песен за унищожаване на парите и правото на частна собственост за долните части на йерархията, върви според същия сценарии: първоначално с Бретън-Уудското споразумение през 45та, доларът е обменяем срещу определено количество злато. Тия илюзии отново се изпаряват за 25 години.

...Междувременно полит-икономическата въртележка продължава да върви към фалит, продължава да иска все повече гориво, продължава да сваля КПД на обществения организъм. Не може да се каже, че за тоя период не е имало развитие. Развитието върви с главоломна скорост, в сравнение с миналите епохи. Главното е свръхцентрализация на световното общество. И съответно свръхотмяната на правото на частна собственост за малките полит-икономически субекти, за сметка на глобалния.

Моментът на падането на комунизма, беше момент на начало на нова жътва за капиталистическият център. Комунизмът беше създаден по волята на капиталистическия западен свят, за да може, когато му дойде времето, да се експлоатират ресурсите на Евразия, и народите да нямат претенции, че те са техни. Имперската власт посегна към ресурсите на това депо, когато крайната нужда от още по-сериозна имперска експлоатация, почука на вратата. Защото иначе капиталистическият свят щеше да фалира още през деветдесетте години. Но какво да прави сега, когато светът е вече малък? Наскоро даже чух, че се продават парцели на Луната.

Бъдете сигурни, че сега главният въпрос на имперската върхушка е старият: Как да си оптимизира баланса на фирмата?

Как да намали разходите и от къде ще й дойдат приходите. Ако тя води перманентна война, това е лошо. Ако тая война се разраства, ако краят й се не вижда, това е лошо. Ако анархията в света все повече се разраства, това е лошо.

Защото от контролирания хаос върхушката има полза, само, ако е контролиран. Ако обаче той неконтролируемо се разраства към главата на йерархическата система, значи не е контролиран. "Държава" означава ред и организация. Без това няма власт. Ако мнозинството от глобалния народ е свръхексплоатиран, световната анархия чука на вратата.

Базовият монопол е тоя над законодателната власт. От него произтича монополът над световния пазар, посредством лихварство, монополизиране на златото и емисия. Дали монополновисоките права, за имперската върхушка могат да се изстискат и от други жизненоважни сектори, а не само от банкерство. Примерно от монополизиране на нефта и газа. Аз не виждам признаци, върхушката, да се е отказала от банковата дейност. А има ли лихварство, ще има и нужда от емисия. Ако ви обещаят, че новите хартиени пари ще бъдат обменяеми в злато по определен курс от банката - това е много стара и изтъркана песен. От друга страна, монополизираните резерви от злато представляват възможност за емисия, чрез злато. Но полит-икономическата въртележка, ще продължава да върви към фалит.

Няма нищо страшно - слънцето ще продължи да си грее, дори и когато нас вече ни няма! Обективно погледнато е така. Дали ще измрат тия, дето са отгоре, или тия дето са отдоле, е само гаден, второстепенен субективнопоставен въпрос.

[mitaca]

Тази бълвоч сам ли я сътвори или я копна от някъде?

[Стоедин]

Оглупявам и все по често чета и нищичко не разбирам от подобни памфлети. Моля, автора съвсем простичко и в кратце да обясни каква му е тезата и евентуално какво предлага като алтернатива. Предварително му благодаря!!!

[ISTORIK]

Един мой учител казваше: "Конкретизирай без да локумизираш!".

[kramer]

Процесът се е развил, с предшестващото налагане на хартиени пари наместо златни и сребърни. Първоначално обявяват хартиените пари за обменяеми срещу фиксирано количество злато от банката. Това като първо спомага за издърпването на златото от паричното обращение. Обаче банката произвежда пари с цел да има стабилни права на собственост над контролния пакет на парите. За това, целта е златото да бъде иззето от обращение, а не да бъде върнато. Това е било подготвено от дефлацията, която се натрупва от дълговата спирала. В момент на финансова криза, предизвикана от кредитирането, хартиените пари са като българо-съветската дружба. Т.е. като слънцето и въздуха за всяко живо същество. В обратна посока, обмяната на златото от банката към гражданите срещу хартиени пари по фиксиран курс означава бъдещ срив на цената на златото спрямо останалите стоки. Защото хартиените пари представляват фалшиво злато, което увеличавайки общата парична маса сваля съответно и цената на златото.

От това следва премахване на златният валутен борд за хартиените пари и тяхната девалвация. След което сигурно е щяло да има революции, защото народите ще си поискат златото.

Това е есенцията.

[ISTORIK]

Защо книжните пари са кражба?

http://bgreformation.com/index.php?id=82

Краят на хартиените пари

http://bgreformation.com/index.php?id=82

Наближава ли краят на печатаните пари?

http://www.spekulanti.com/analizi-ocherk/24402-nablijava_li_kraiat_na_pechatanite_pari

Швеция се отказва от хартиените пари

http://www.chudesa.net/%D1%88%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8/

[КГ125]

Тезата тотално омешва понятията ляво и дясно и ми се вижда да е нещо като опит за реабилитация на "лявото", като нещо ново и различно от сегашното и за дистанцирането му от ролята му в създаването на кризата.

Така ли е?

Ако да - за пореден път левите ни казват - досега беше някакво недоразумение, сега ще видите истинското ляво.

Така ли е?

[bgman13]

Оглупявам и все по често чета и нищичко не разбирам от подобни памфлети. Моля, автора съвсем простичко и в кратце да обясни каква му е тезата и евентуално какво предлага като алтернатива. Предварително му благодаря!!!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13483