Римският легион VI-I в. пр. н. е.

[Last roman]

Мощта и величието на Рим биха били невъзможни без съществуването на най-съвършената военна организация позната на Античния свят - римският легион.
Думата legio означава "събирам", "набирам", което показва, че първоначално това е било опълчение, събирано периодично за водене на военни действия.

Легионът през периода на римските царе

Първоначално под легион се е подразбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3000 човека пехота и 300 конника, набирани от основните римски родове /курии/. Всеки род доставял по 100 човека /1 центурия/ и 10 конника, а отрядът с численост от 1000 човека бил командван от военен трибун /триба=племе/.

Легионът на Сервий Тулий VI в. пр. н.е.

Този цар с етруски произход организирал опълчението по имуществен ценз и възрастово делене. Заплащане не съществувало, а наградата били трофеите, придобити по време на кампанията. Всички римски граждани били длъжни да се явят на военна служба. Върховното командване било съставено от двама военни трибуна. Легионът на този етап представлявал фаланга с конница, разположена по фланговете и лека пехота, която не влизала в строя. Първият и вторият ред били съставени от богати граждани /съответно 80 и 20 центурии/, носещи бронзова броня и шлем, кръгъл щит /хоплон/ и наколенници; въоръжени с меч /дълъг около 70 см. и копие. Войниците от третия ред /20 центурии/ били с овални щитове, без наколенници, а в четвъртия ред /20 центурии/ били без броня. Войниците от задните редове по-леко въоръжени: гражданите от 5 и 6 ред били с най-нисък имуществен ценз /според Дионисий Халикарнаски се намирали извън строя на фалангата/. Наричали се съответно аccensi velati /копиехвъргачи/ - 20 центурии и rorarii /прашкари/ - 30 центурии. Ветераните съставлявали резерва. По-късно били добавени 2 центурии fabri /занаятчии/ 2 центурии музиканти /cornicines и tubicines/. Конниците /equites/ - 18 центурии, прикривали краищата на фалангата. Ако приемем, че всяка центурия наброявала 80 човека, то легионът на Сервий Тулий би наброявал 14 хиляди души.

Легионът по време на Републиката

След изгонването на последния eтруски цар - Тарквиний Горди, властта била поета от сената, който всяка година избирал по двама консули. Тогава легионът бил разделен на два, всеки под командването на съответния консул.
Войните, които водела Римската република зачестили. Етруските се стремели да си възвърнат господстващото положение в Италия, от север нахлували келтите, а на юг набирал сили Самнитският съюз. Все по-често се налагало провеждането на планомерни и координирани операции, и фалангата била прекалено тромава, за да действа на пресечена местност. През IV в. пр. н. е. на всеки консул вече били подчинени вече по два легиона. При необходимост били формирани допълнителни легиони.
От 392 г. пр. н. е. започнало и изплащането на определена сума на войниците за времето през което са участвали във военната кампания.
От 331г. пр. н. е. начело на всеки легион застанал военен трибун. Структурата на легиона се усложнила и фалангата била заменена от манипуларния строй, гарантиращ на войската по-голяма подвижност и маневреност. Легионът наброявал вече 4200 войници - 3000 тежковъоръжени пехотинци /принципи, хастати и триарии/, 1200 лековъоръжени велити и 300 конника. Различните категории се набирали сред гражданите вече според възрастта им, а не според имуществения им ценз.
Легионът бил разделен на 30 манипули /120 войника, с изключение на манипулите на триариите - 60 войника/, всяка от които съставена от 2 центурии от по 60 човека. 300-те конници били разделени на 10 турми.

Манипуларният строй се състоял от 3 линии, във всяка от които участвали по 10 манипули. Между линиите, както и вътре в самите тях имало празни пространства, равни на фронта на една манипула. При построяването бойният ред бил шахматен - т. нар. quincunx: промежутъците на манипулите на хастатите били прикривани от манипулите на принципите; а те от своя страна - от манипулите на триариите.

Първата линия била съставена от хастати /1200 човека=10 манипули=20 центурии; по 60 човека във всяка/.
Хастати - от латинското hasta /копие/ - били най младите войници, разположени в първата линия. Първоначално били въоръжени с ударни копия - hasta, а по-късно - през IV - III в. започнали да се превъоръжават с по-леки метателни копия - пилуми. Първо новото оръжие било използвано от хастатите, а после от принципите. Триариите продължили да ползват хасти до реформата на Марий.
Пилумите били два, дълги до 1, 2 м. Това интересно оръжие вероятно дължи произхода си на самнитите - основните римски противници в Южна Италия. При направата му върхът на копието се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни.
Щитът, заменил хоплона се казвал scutum. Произходът му също се приписва на самнитите, макар че и келтите са използвали такива. Той бил елипсовиден и извит, отлично прикриващ воина. За направата му били използвани брезови или тополови дъски, отгоре покрити с волска кожа. В средата на щита била разположена желязна изпъкналост - umbo. На лицевата част на щита обикновено било изобразявано някакво животно или митична фигура - талисман, предназначен да предпази владетеля му.
Шлемът бил тип Монтефортино - бронзов с малка задна козирка, набузници и пера /три, дълги до 400мм./.
Мечът - gladius, използван от римляните бил взаимстван от малко по-дългия gladius hispaniensis - след края на Втората Пуническа война. Той бил железен със скъсяващо се към върха 50-55 см. острие. Тактиката на римляните се състояла в това да мушкат врага иззад прикритието на големите си щитове.
Освен меча легионерите имали и кама - pugio. Бронята била мускулна кираса, бронзов или железен нагръдник, а можела да е съставена и от навързани метални пръстени - lorica hamata.
Втората редица била съставена от принципи /1200 човека=10 манипули=20 центурии; по 60 човека във всяка/.
Те били по-опитни воини на възраст между 25-35 години. Намесвали се, когато първата линия не постигала нужния резултат. Хастатите можели да отстъпят през процепите към втората линия и изравнявайки се с принципите да образуват непрекъснат фронт, който да атакува неприятеля отново.
Третата линия се състояла от триарии /600 човека=10 манипули=20 центурии по 30 човека във всяка/. Триариите били ветерани. Те рядко участвали в боя. Имали голям щит, наколенници и дълго копие /hasta/, предназначено за нанасяне на удари. Шлемът им можел да бъде и от итало-коринтски тип /приличащ на миниатюрен коринтски такъв. Съществували поговорката - работата стигнала до триариите, което означавало, че положението било критично.

Велитите /velites/, заменили акцензиите и рорариите, били въоръжени с копия и мечове и се разполагали обикновено пред манипулите. Броня липсвала /тъй като всеки войник се въоръжавал на собствени разноски/. Целта им е била да нарушат бойния ред на противника. Набирали се от по-бедните слоеве на градското население или от съюзниците.

Кавалерията /equites/ се деляла на лека и тежка. Тежката кавалерия се набирала измежду богатите и влиятелните младежи и била престижен род войска. Тя била средството последните да се издигнат в политиката и да направят кариера. Кавалеристът също се въоръжавал на собствени разноски - притежавал кръгъл щит, шлем, ризница, меч и копие. 300-те кавалериста, които съставлявали легионната конница били организирани в 30 подразделения /декурии/ под командването на декурион. В последствие през II в пр.н.е. тя била реорганизирана в 10 ескадрона - турми/от 30 човека/, във всяка от имало по три декуриона, командващи съответната декурия.

Освен тежката кавалерия била формирана и лека такава. Тя се набирала най-често от по-бедни римски граждани или съюзници. Функцията й била да прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия противник. Освен това тя разузнавала за засади и била използвана за предаване на съобщения. Римляните не ценяли много конницата, разчитайки изцяло на ударната мощ на легиона. Това имало понякога плачевни последствия - например при битката при Кана /216г. пр. н.е./. След Втората Пуническа война конницата се набирала главно сред нумидийците.
В началото на Пуническите войни числеността да легионите била увеличена до 5000 - 5200 човека /броят на войниците в една центурия нараснал на 80/. Освен това към легионите били добавени и отряди на римските съюзници alae /криле/ под командването на префекти. Въведени били и спомагателни отряди - оксиларии /auxilia/. Към края на 2-рата Пуническа война римската армия вече наброявала 6 легиона - 32000 войника и 1600 кавалерия. Освен това съюзниците предоставяли 30000 пехотинци и 2000 конника.

Командването на републиканския легион

През целия републикански период легионът нямал един главнокомандващ. Управлението му преминавало от един военен трибун към друг през ден или през месец. Трибуните се назначавали от консули или диктатори, а след 362г. пр. н.е. били назначавани от римския народ. Встъпвали в длъжност от 1-ви януари и оставали на този пост цяла година. Във всеки легион имало 6 трибуна. Те били избирани от сенаторското съсловие /tribuni laticlaves/ или от конническото съсловие /tribuni angusticlaves/. От друга страна трибун можело да стане и гражданин, участвал поне в пет военни кампании или служил 10 години.

Изображение на римски трибуни и signifer от 3 в. пр.н.е.

Командващият центурията съответно се наричали centurio. След въвеждането на манипуларния строй във всяка манипула имало 2 центуриона /prior i posterior/. В целия легион те били 60.20 за хастатите /съответно 10 hastati priori и 10 hastati posteriori/, 20 за принципите /10 principi priori и 10 principi posteriori/ и 20 за триариите /10 pili priori и 10 pili posteriori/. Помощникът на центуриона бил optio - първоначално назначаван от трибуните, а впоследствие и от самите центуриони. Броят им бил също 60.

Знаци

До реформата на Марий легионът нямал стандартна емблема. Символът му можели да бъдат вълк, бик, глиган и кон.

Signum бил знакът на манипулата или кохортата. Представлявал копие, на върха на който се намирали символът на подразделението /вълк, глиган, длан, венец и др./, наградите на подразделението /венци, фалери/; също така сребърен полумесец /служещ като амулет/. На сигнума били отбелязвани номерът на манипулата.
Знаците се използвали широко като средство за управление на войската. Чрез тях били предавани различни нареждания касаещи бойния ред, нападение, отстъпление.

Последици от Пуническите войни

Победата на Рим във войната с Ханибал го направила несъмнен господар на Западното средиземноморие. Тази война поднесла на римляните няколко горчиви урока. Легионите без съмнение били най-съвършена форма на военна организация и доказателството за това са опитите на Ханибал да реорганизира армията си по римски образец. Нещата не стояли така обаче при римското командване. Наивното твърдение, че от всеки римлянин може да излезе добър пълководец, а също и странната практика консулите последователно да командват армията довели до ужасяващите загуби при Требия, Тразименското езеро и Кана.
Пръв Публий Сципион /наречен впоследствие Африкански/ осъзнал необходимостта от промени. Той въвел постоянни тренировки в армията, която дотогава се събирала за сезонни действия. Това подобрило организацията и дисциплината.
В най-пълна степен легионите проявили възможностите си през Втората Македонска война с Филип V. Решаваща за победата на Рим била битката при Киноскефале в Беотия, през 197 г. пр.н.е. Числеността и на двете войски била приблизително еднаква, но римляните имали повече конница и дори слонове. Хълмистата местност довела до разстойването на бойния ред на фалангата и макар че последната успяла да разбие лявото крило на римляните, десният римски фланг й нанесъл поражение като я нападнал докато тя се прегрупирала. Другата велика битка била при Магнезия в Мала Азия, срещу Антиох Сирийски /190г. пр. н. е./. Разнородната и многочислена войска, която царят на царете събрал не устояла пред дисциплинираната и маневрена римска армия.
През 2 в. пр.н.е. Рим се сдобил и с отвъдморски владения - Сицилия и Испания. Картаген и Македония били победени, а Елинистическият свят признал хегемонията на републиката. Необходимостта от разполагането на постоянни военни контингенти била очевидна, но непопулярността на службата растяла. Така властите прибягнали до основаване на първите задморски колонии / Картея и Италика/, в които заселили римски граждани. Същевременно започнало и раздаването на материални облаги, с цел да се привлекат повече желаещи към военната служба.
Във връзка с въстанията на лузитаните в Испания през 152 г. пр. н.е. била въведена постоянна военна служба в рамките на 6 години. Зачестило и използването на помощни войски /auxilia/. Например при обсадата на Нуманция числеността на последните съставлявала 2/3 от цялата армия.
Проблеми в набора на войници
Въпреки победите на римското оръжие, които осигурили доминирането на Републиката из цялото Средиземноморие, службата в армията започнала да губи популярност още след края на войната с Антиох. Плячката от войните, проникването на източните нрави и обичаи карали все повече млади римляни да оставят меча и щита и да прекарват времето в гуляи и безделие. Освен това процесът на бързото разрастване на латифундиите и поголовното използване на робски труд, съчетани с разоряването на дребните земеделци - гръбнакът на римската войска водел до съкращаването на годните за военна служба граждани. Така можело да се стигне до парадокса, че непобедимите легиони нямало да имат нови попълнения. Оттук и аграрните реформи, прокарани от братята Гракхи, целяли да раздадат земя на нуждаещите се римляни. Те довело до увеличаване в броя на боеспособното население от 319 000 /през 135 г. пр.н.е./ до 395 000 /през 125 г. пр.н.е./. Но в крайна сметка победата на аристокрацията, съставена предимно от богати земевладелци подкопала това начинание и предопределила появата на професионалната римска армия.

Реформата на Марий

Важен етап в развитието на легиона е реформирането му при Гай Марий /за пръв път избран за консул през 107 г.пр.н.е./. Същността на промяната била отмяната на имуществения ценз като критерий за военна служба и въвеждането на редовно заплащане за времето прекарано в армията. Поради масовото разоряване и обедняване на дребните земевладелци, броят на римските граждани разполагащи с необходимия ценз за служба значително намалял. Освен това съгласно тогавашните закони войниците, след завършване на войната подхващали отново мирните си занимания, което прекъсвало бойната подготовка и понижавало боеспособността на войската. От друга страна натрупването на безработни квирити /пълноправни римски граждани/ в големите градове било опасно за властите, поради тяхната многобройност и агресивност. Решението да се набират доброволци за служба срещу заплащане разрешило този проблем. Така римската армия от гражданско опълчение се превърнало в професионална войска. Била въведена постоянна военна подготовка, съчетана с ежемесечни походи и строежи на лагери и фортификационни съоръжения.
След реформата на Марий най-дребното подразделение на легиона станала центурията. Тя е била съставена от 10 контубернии /с административно значение/ с по 8 човека във всяка. Двете центурии образували манипула, а 3 манипули /6 центурии/ образували 1 кохорта. Сега вече гръбнака на легиона съставлявали именно кохортите, в които влизали приблизително 480 човека. 10-те кохорти съставлявали 1 легион /приблизително 5000 войници/. Бойният ред се запазил, но ролята на манипулите сега се изпълнявала от кохортите.
Били премахнати и различията във въоръжението.

Четирите строя - велити, хастати, принципи и триарии - се различавали помежду си по възраст, имуществен ценз и срока на служба и заемали строго определено място във строя. След реорганизацията на армията това разпределение отпаднало и всички новопостъпили започнали да се въоръжават еднакво и обучават еднакво, което повишило боеспособността и гъвкавостта на армията. Знакът на легиона също бил променен. Бил въведен нов символ - сребърният орел, който сложил точка на каквито и били граждански или аристократически различия между войниците.



От този период се появява и нова привилегирована част от армията - телохранителите на главнокомандващия. Тази кохорта била съставена от членовете на висши съсловия или клиенти на последния и се е казвала - pretoriani. Тя естествено е била освободена от повседневната лагерна служба и получавала повишено заплащане.
Друга важна стъпка, предприета от Марий била съкращаването на обоза. Това било постигнато за сметка на увеличаването на индивидуалния багаж, който всеки легионер бил длъжен да носи сам. Вероятно един войник е носел до 23 килограма. Натоварените по този начин легионери получили ироничния прякор - mullus Marianus - мулетата на Марий, но така армията станала по-маневрена.

Успешната военна реформа спасила военната мощ на Рим, но и проправила пътя към единовластието. Все пак конституцията на републиката била основана на принципа, че всеки гражданин е същевременно и войник, а всеки войник е преди всичко гражданин. А когато военната служба се превърнала в професия и източник на богатство и власт, дошъл и залезът на S.P.Q.R...

Редактирано 11, 2015 от Last roman

[monte christo]

περι λεγεωνα

Аеций, голяма работа от твоя страна, много голяма! Ще ми свършат плюсовете - респект! Направо като дисертация ми изглежда; можел си дори книжчица да напишеш и да подлъжеш някой издател! Защо пък не?!

Чакаме да направиш донякога и анализ на някой трактат ))

Редактирано Ноември 12, 2012 от monte christo

[Last roman]

Благодаря за оценката, графе. Постарал съм се да дам накратко основната информация за развитието на римската армия през периода на Републиката. Вече ако някой има по-детайлен интерес, можем да задълбаем в анализ /да речем/ на легиона така, както го описва Полибий. Иначе изследвания върху трактатите ги правят историците, разбира се. За мен това е само хоби /покрай риенактинга/.

[Skubi]

http://www.aquincum.hu/en/aktprogram/amfifeszt-2023/