Римската армия през периода 180 - 280 г.

[Last roman]

Късноантичната римска армия не приличала на армията от разцвета на Империята през 1 и 2 в.от н.е. Това обаче не значи, че е била по-малко ефективна - късната римска армия е била отлична бойна сила.
Организация на римската армия
Легион
Както видяхме в началото на 2 век легионът наброявал около 5200 войника разпределени в 10 кохорти, всяка от които от по шест центурии. Първата кохорта била с удвоен състав - близо 1000 войника, разпределени в 5 центурии, като първата манипула била командвана от примипил.
След спирането на римската експанзия и преминаването към изграждането на постоянна отбранителна система по границите на империята, започната от Адриан и римската войска била подложена на частична промяна. През 1 и 2 в. римският подход към сдържане на варварските нашествия бил свързан с разполагане на спомагателни войски /auxilia/ по протежение на границата /limes/. Ако варварите ги преодолеели, те трябвало да се изправят срещу легионерите, разположени във лагерите си. През 3 в. тази система вече не действала. Много легиони били с непълен състав, тъй като кохортите им били разпръснати из Империята, заети с охраната на границите.
Наред с засилващата се опасност от германски и персийски нашествия били създавани и нови части. Към 230 г., за да подсили отбраната по Рейнския лимес император Александър Север създал Legio IV Italica. Предполага се, че Филип Арабинът създал Legio VI Hispana от Legio VII Gemina. Също оскъдни сведения имаме и за Legio VI Gallicana, формирана в Майнц от узурпатор Лелиан. За похода си срещу Палмирската империя, завладяла Сирия, Мала Азия и Египет, император Аврелиан през 271 г. създал два нови легиона: Legio IV Martia и Legio I Illyricorum. Наследилият го Проб пък формирал три нови част за борба с горното население на планините Тавър в Мала Азия - Legio Isaura Sagitaria, Legio II Isaura и Legio III Isaura. Също така смяната на политическите режими и честите възстания довели до разпускането на два легиона: Legio III Gallica и Legio III Augusta, но поради нужда от войски за продължителните войни, те били възстановени.
По-значителни преструктурирания в легиона и най-вече в командния му състав настъпили през втората половина на 3 век. Към 260 г. император Галиен престанал да назначава за командващи легионите легати от сенаторското съсловие. Легатът бил заменен от префект /избиран най-често от началниците на конницата/, който поел командването. Покрай легатите изчезнали и трибуните /laticlavii и angusticlavii/, заменени от препозити. Длъжността на примипила също претърпяла трансформация. С течение на времето, тя придобивала все повече административни функции, даже от 213 г. примипилът бил отговорен за да събирането на специален налог за поддръжка на армията. Към 280 г. примипилът дори престанал да командва I-вата кохорта, като длъжността станала наследствена, дори ако синът не бил военен.
Примипил през 3 век:

Специализирани отряди
През 1-2 век те също присъствали в легиона, но не били строго диференцирани и се формирали в зависимост от обстоятелствата. В началото на 3 век започнала сегрегацията им и те получили самостоятелни наименовения.
Вексилации – терминът вексилация се използвал за всяка група действаща извън състава на легиона независимо от размера и числеността й. През 2 – нач. на 3 в. легионите почти винаги участвали във военните кампании в пълен състав. От средата на 3 век обаче легионите рядко напускали лагера си, а все по-често отделните им подразделения /кохорти, центурии/ се явявали на бойното поле, групирани под един вексилум. Така армиите били съставени от вексилациите на няколко легиона. В битката вексилациите имали предимство пред легионите, защото се отличавали с по-голяма мобилност и опростено командване. Броят на войската варирал в зависимост от числото на тези подразделения. Ако противникът бил малоброен или бил разпръстат на малки групи, вексилациите действали самостоятелно, което улеснявало преследването и унищожаването на вражеските отряди. Освен това те пазели важни проходи и пътища /например стратегическите пътища в Македония, по които готите се връщали от грабителските си походи в Елада/. Подобен вид тактика бил много подходящ с оглед на зачестилите през средата на 3 век грабителски набези на карпите и готите на Балканите, когато голямата армия била крайно неподходяща за преследване на раздробените им банди.
Бойните вексилации обикновено се състояли от една или две кохорти, разделени на центурии. Със спомагателния персонал това всъщност бил миниатюрен легион. Наброявали 500 /квингенария/ или 1000 /милиария/ човека. Били възглавявани от препозит /началник/, аналог на трибуна.
В началото на 3 век вексилациите носели гарнизонна служба в отдалечени фортове. Срокът на действие на вексилациите бил няколко години, но с течение на времето те придобили все по-голяма независимост и започнали да действат като самостоятелни легиони, наследили номера и името на майчиния си легион. Така например през 4 век бившият III Италийски легион се бил разпаднал на 5 гранични легиона /limitanei/, разположени в Реция и шести мобилен легион, влизащ в състава на комитат, дислоциран в Илирия.
Ланциарии - първоначално през 1 век това наименование било дадено на конниците от алата на Себосий /ala Sebosiana/, стануваща в Британия. Освен дълго копие за нанасяне на удари, те били въоръжени и с две по-леки метателни, наречени lancea, откъдето дошло и името им. След първата половина на 1 век легионерите също използвали ланцеи при нужда, например войниците от III Галски легион в битката си срещу тежката конница на роксоланите през 69 г. В кампанията си срещу аланите през 135 г. половината от войниците на legio XII Fulminata и XV Apollinarius използвали пилум, а другата – lancea. Тактиката на римляните срещу катафрактите се състояла в следното: първите редици посрещали конниците с вдигнати нагоре пилуми, а задните редици засипвали врага с ланцеи, хвърляйки ги над главите на бойните си другари.
Ланциарий от средата на 3 век:

Счита се, че след 160 г. във всеки легион имало по 500 ланциарии т. е. една кохорта. В похода на Каракалла срещу партите /215 – 217 г./ ланциариите били снабдени с колчан от по 5-6 копия и овални щитове, с които им било по-удобно да действат в разпръснат строй, подобно на велитите. Отрядите им се отличавали с голяма мобилност и бързина. Задачата им била да нарушат бойния ред на врага преди започването на битката. Впоследствие през 3 век започнали да се оформят цели вексилации, съставени от ланциарии, които във войсковата йерархията стояли след преторианците.

Ланциарии отбраняват ранен декурион - Едеса 260 г.
Фалангарии – Дион Касий пише, че за похода си срещу партите Каракала формирал и фаланга от 15 000 човека, набрани в Македония и екипирани с ленени доспехи и дълги копия. От оцелелите надгробни паметници на фалангитите обаче става ясно, че това били обикновени /500/ или удвоени /1000/ кохорти от легионери, екипирани с овален щит, сегментна броня и въоръжени със стандартно копие и средно дълъг меч. Причината за необичайното наименование на легионерите се кореняла в това, че Каракалла решил да имитира войската на Александър Македонски, покорила Азия преди половин век. "Македонците" всъщност били 10 000 преторианци и II Партски легион /сформиран от баща му/. Александър Север през 231 - 233 г. също "създал" войска от 30 000 фалангарии, действала успешно срещу персите. Тази фаланга била съставена от 6 легиона и въоръжена традиционно за римските легионери.

Легионер, преторианец и фалангарий от началото на 3 век.

Протектори на императора /protectori Augusti/
Титлата "защитник" /protector/ се срещала и през ранноимперския период, и била давана най-често на легионерите телохранители. Галиен, след военната реформа, която извършил я развил до институция, имаща голямо значение за римската армия и държава през епохата на късната империя. Най-често за протектори на императора били назначавани старшите трибуни /включително преториански/ и легионните префекти, но имало и центуриони. Тази мярка целяла да извиси новата аристокрация, произхождаща от редовете на конническото съсловие, да ограничи властта на сенаторите в армията и да награди верните на императора военнослужещи, борещи се срещу многобройните узурпатори.

Преторианска гвардия
В края на 2 век, във връзка с възраждането на традицията императорът лично да ръководи бойните действия, преторианската гвардия се превърнала от дворцова в полева част. При Комод политическата рола на преторианците отново нарастнала и те след убийството му дори обявили търг за императорското място, купено от Дидий Юлиан. Подкрепеният от дунавските легиони военачалник Септимий Север ги разпуснал, а от преданите си войници набрал нова гвардия. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор Клодий Албин /197 г./; срещу Песцений Нигер и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу пиктите в Британия /208-211г/.
При Каракалла преторианците, заедно с легионите се сражавали в Месопотамия, а през 217 префектът им Макрин организирал поредния преврат и се провъзгласил за император. През този период преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Преториански префект е бил и Дион Касий, оставил превъзходно написаната си 'История на Рим'.
След 238 г. в резултат на анархията в Рим преторианските префекти заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или самите те се провъзгласявали за императори. Такъв е случаят с Филип, организирал убийството на император Гордиан III и узурпирал престола; префектите Проб и Кар. Диоклециан съкратил числеността на преторианците, а Константин окончателно разпуснал гвардията през 312 г., тъй като гвардейците подкрепили неговия противник Максенций. Длъжността praefectus praetorium обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция.
Преторианската гвардия през 3 в.:


Конница
В състава на легиона била 120 човека, разделена в 4 турми от по 30 конника. Всяка турма била командвана от декурион. Знамето на подразделението бил взаимстваният от сарматите Draco /дракон/ съответно носен от драконарий.
Драконарий и префект от на 3 век:

Доспехите и шлемовете на кавалеристите били богато украсени, декурионите и знаменосците носели маски, а бронята била от ламеларен или люспест тип.
Кавалерията се занимавала с разузнаване и кореспонденция, но също така и пазела главнокомандващия. По времето на император Галиен, легионната конница била увеличена до 726 човека, оформяйки самостоятелниа мобилна част за бързо реагиране.
Декурион и кавалерист от 3 век:

Във войните срещу персите и германците приоритет получила тежката кавалерия /клибанарии и катафрактарии/, на която все по-често се възлагала ударната роля на бойното поле. Галиен използвал главно далматската си тежка конница, за да унищожава нахлулите в Елада и Македония готски отряди.
Клибанариите били покрити от главата до петите с броня, съставена от люспести и сегментни части и на тегло достигала до 25 – 30 кг. Дори и конете били защитени от люспесто наметало.


Комитат /comitatus/
През периода на едноличното си управление /260 – 268 г./ във връзка със зачестилите грабителски набези от страна на готите, Галиен създал нова мобилна действена сила от конницата, наречена комитат (комитати означавало "спътници", които били лична охрана на императора, подобно на хетайрите на Александър Македонски). Първоначално ядрото й се състояло от тежка кавалерия, а по-късно и от преториански и легионни подразделения /вексилации/, под командването на комит. Комитатът не пазел определен участък от границата, а се разполагал във вътрешността на провинцията и при необходимост можел бързо да се прехвърли в застрашения от инвазия участък.

Редактирано Декември 20, 2021 от Last roman

[Last roman]

Въоръжение на легионера
През трети век тежкият пилум продължил да се използва, макар че широко разпространение получили и леките метателни копия – lancea, като се създават специални поделения – ланциарии /lanciarii/:

По-леката модификация на пилума - spiculum била използвана от легионерите и през 4 век.
Скутумът също претърпял изменения във връзка с напредващата варваризация на армията. От края на 2 век все по-често легионерите използвали овални или леко огънати щитове обвити с кожа, характерни за помощните войски /дълги – 1,08 – 1,18 м/.

Последните данни за използването на правоъгълния скутум имаме от находките в Дура Европос от 255 г.

Римският меч от края на втори век постепенно увеличавал размерите си. От трети век легионерите започват да изоставят традиционния гладиус /тип Помпей/ и все по-често използват кавалерийските мечове – спати /дълги до 70 см/. Те се изработвали от спояването на три железни пласта /от по-мек и по-твърд метал/ с характерни улеи по повърхността.

Освен за нанасяне на сечащи удари, заостреният им край позволявал и мушкане, което при сгъстен боен строй било крайно полезно, така че едва ли начинът на водене на бой се е променил много. От времената на династията на Северите легионерите започват да носят меча от лявата си страна, както и центурионите.
Приблизително след 150-тата година изчезват и ремъците по колана /cingullum/, а от трети век отново се появява камата – пугио /дълга 30 см./.
Шлем. В началото на 3 век производството на шлемовете престанало да е централизирано. Разпространение получил последният образец на Императорско-италийския шлем - тип Н, който бил монолитен, най-често бронзов с уголемена предна и задна козирка.

Другият характерен шлем, ползван до края на века бил кавалерийският тип Niederbieber, масово носен и от пехотата. Той също бил монолитен - бронзов с прекръстосващи се на върха му ребра, масивна предна и задна козирка, свързана неподвижно с набузниците /съчленяващи се под брадичката/ и оформящи Т-образен отвор за лицето. Чудесно защитавал лицето и шията, но ограничавал зрението и слуха на войника и му пречел да се навежда.

Към края на века се появили сегментните шлемове /т. нар. Spangenhelm/, заимствани от персите и сарматите. Предствлявали коничен тип сегментен шлем, при който конструкцията била изградена около метална рамка. Най-често рамката била съставена от железни или стоманени /по-рядко бронзови/ ленти, а в пространството между тях се разполагали триъгълни пластини.

Бронята – през периода 180 - 280 г. обликът на римския легионер коренно се променил. Опростената сегментната броня /lorica segmentata/ тип Newstead постепенно била изместена от люспестата /lorica squamata/ и lorica hamata и към края на 3 век напълно изчезнала от екипировката на войниците.
Легионер в началото на 3-ти век /вляво/ и от средата на 3-ти век /вдясно/:

Ризниците /lorica hamata/ обикновено имали дълги ръкави и достигали до коляното. Люспестите ризници били усилвани и с нагръдни пластини. Крайниците били защитени от съшити метални пластини върху кожена основа /arm manica/ и от наколенници.

Облекло. Император Каракала въвел нов тип туника с дълги ръкави. Парадната туника често била бяла със стреловидни шарки и обточени ивици по ръкавите. Субармилията, носена под бронята била ленена, завършваща с дълги ленти /птериги/. Във връзка с варваризацията на армията, легионерите и командващия състав започнал да носят и дълги панталони. За обувки се използвали калиги, калцеи или кожени гетри. За връхна дреха служил плащът – сагум, закопчаващ се на дясното рамо.
Висшето командване от 3 век:

Нисши офицерски длъжности от 3 век:


Външност. През периода 161 – 211 г. повечето легионери пускали брада и дълги коси, подражавайки на модата, въведена от императорите Марк Аврелий и Септимий Север. През 3 век обаче вкусовете се променили и военните подстригвали късо косата си, а брадите почти не носели.

Семеен живот. Септимий Север през 197 г. пръв позволил на войниците да се женят легално и децата им да бъдат пълноправни римски граждани. Каракала пък с едикта си /Constitutio Antoniana/ от 212 г. дарил римското гражданство на всичките жители на Империята и така социалните различия между легионерите и помощните войски били премахнати окончателно.

Заплата. Близо век след Домициан /увеличил паричните субсидии до 300 денария/, император Септимий Север повишил заплатата на войниците, която съставила 450 денария. Каракала, верен на съвета на баща си /'Плащай на войниците и не се безпокой за останалото'/ удвоил възнагражденията до 900 денария. Това обаче довело до значителни финансови разходи за хазната и Макрин и Александър Север намалили възнагражденията пак до 450 денария, което предизвикало недоволството на войниците. Когато Максимин станал император през 235 г, той увеличил заплатите на легионерите до 1800 денария. Намаляването на среброто в денариите /извършено от Каракалла/ и инфлацията през 3 век реално не довело до по-голямото замогване на войниците. При Галиен монетите само се посребрявали и войниците разчитали повече на трофеите и подаръците във вид на слитъци.

Срокът на служба. Останал 25-26 години, макар че при продължителните войни през втората половина на 3 век някои легионери оставали в армията и по 33 години. При отставката си /honesta missio/ войникът получавал премия, равна на заплата му за 10 - 12 години.

Римските легиони в началото на III в.


1) VI Valeria Victrix: Eburacum, Britannia
(2) XX Valeria Victrix: Deva, Britannia
(3) II Augusta: Isca, Britannia
(4) XXX Ulpia: Castra Vetera, Germania inferior
(5) I Minerva: Bonna, Germania inferior
(6) XXII Primigenia: Mogontiacum, Germania Superior
(7) VIII Augusta: Argentoratum, Germania Superior
(8) III Italica: Regina Castra, Raetia
(9) II Italica: Lauriacum, Noricum
(10) X Gemina: Vindobona, Pannonia Superior
(11) XIV Gemina: Carnuntum, Pannonia Superior
(12) I and II Adiutrix: Brigetio and Aquincum, Pannonia inferior
(13) IV Flavia and VII Cladia: Viminacium, Moesia Superior
(14) V Macedonica: Potaissa, Dacia
(15) XIII Gemina: Apulum, Dacia
(16) I Italica: Oescus Moesia inferior
(17) XI Claudia: Durostorum, Moesia inferior
(18) XV Apollinaris: Satala, Cappadocia
(19) XII Fulmiata: Metilene, Cappadocia
(20) I Parthica: Singara, Mesopotamia
(21) II Parthica: Mesopotamia
(22) III Parthica: Rhesaena, Mesopotamia
(23) IV Scythica: Zeugma, Syria Propper
(24) XVI Flavia Firma: Syria Propper
(25) III Gallica: Phoenicia
(26) X Fretensis: Jerusalem, Palestina
(27) VI Ferrata: Raphanea, Palestina
(28) III Cyrenaica: Petra, Arabia
(29) II Traiana: Alexandria, Egypt
(30) III Augusta: Lambaesis, Africa
(31) VII Gemina: Leon, Hispania

Нови легиони
Създаденият през 230 г. от Александър Север Legio IV Italica първоначално се разполагал в Майнц, а после бил преместен на изток.
По времето на Филип Арабина бил създаден Legio VI Hispana.
Лелиан, един от узурпаторите на т. нар. Галска империя набрал от гарнизона на Майнц Legio VI Gallicana.
Създадените към 271 г. от Аврелиан Legio I Illyricorum и Legio IV Martia се базирали в Сирия /в т. нар. Campus Diocletianus около Палмира/ и в Йордания /Betthorus/ за противодействие срещу персите. В района между Дамаск и Палмира била изградена нова погранична отбранителна система, получила по-късно наименованието Strata Diocletiana.
До управлението на Диоклециан били формирани още три легиона: Legio Isaura Sagitaria, Legio II Isaura и Legio III Isaura.
През периода 220 - 280 г. някои легиони, заели страната на загубилите претенденти били разформирани за наказание, но недостигът на войски за отбрана на границите водел до тяхното възстановяване впоследствие. Такава съдба сполетяла Legio III Gallica - разпуснат по времето на Елагабал и възстановен от Север Александър; и Legio III Augusta: разпуснат от Гордиан и възстановен от Валериан през 253 г с приставката Iterum Pia Iterum Vindex.

Редактирано Декември 20, 2021 от Last roman

[monte christo]

Респект, Романе! Пропуснал съм я тази ...

[Plastik]

най-великите РИМ

[Black Wolf]

Нещо от малко по-късна епоха, но като няма такава тема...  

[Last roman]

те сегментните шлемове се появяват към 70-80 години на 3 век, така че не е толкова анахронистично

[Thorn]

Чудесна статия. Някъде имаш ли ги всички събрани? Искам да си ги сейфна.

[Last roman]

ами не съм ги събирал. Повечевто ги има в различните броеве на списанията Бг Наука.

[Skubi]

В повечето исторически филми, колкото и да се опитват да са аутентични, режисйорите наблягат на изпълнението на артистите да бъде колкото се може в синхрон с това каквото искат да ни разкажат. Та дали е истина или не....Почти във всички такива филми убитите в битката биват погребвани с дрехите и оръжията им. Докато истината е, че имуществата на убитите се плячкосват, труповете събличат и оставят на плячка на кучетата и враните.....

Защо ли пиша това?

Същото ми е и описанието на дадени битки. Показат ми разни сини и червени квадратчета със стрелки на ляво, дясно и ала бала така победил....

Гледал съм и шоута на разни групировки от различни времена......Но коммент.

Но това което намерих случайно на нета ми изкара акъла. Стана ми ясно как и защо е могла римската войска толкова професионално да владее бойните полета на времето.  Тяхната техника и засега действа и е най-ефективна в конфликти без огнено оръжие. 

Вижте.

 

[Black Wolf]

При интензивен обстрел с достатъчно мощно метателно оръжие са си просто мишени.

Затова може би като се появяват достатъчно мощни лъкове в първите векове след н.е. (дотогавашните - било близкоизточни съставни, било "степен" тип, да го наречем условно скито-ирански, въпреки всичко не са достатъчни) римляните се спихват отвсякъде...  

[Skubi]

Незнам дали има империя която поддържа добре обучена наемна войска докато окончателно спихва....... колко ли века? 

Но да е ясно. Примерът го показах затова, че човек да може да си получи представа, какво е било едно бойно поле тогава. Когато добре подготвените професионалисти са се срещали с полудиви тълпи на тогаващните си врагове. 

Би било интересно какво е било когато в гражданска война са се биели равни сили? Еднакво обучение, оръжие, тактика....

 

[Last roman]

кратко клипче за еволюцията на римската армия през вековете:

 

[новорегистриран2]