Димитровден-26. 10

[emilia_n]

След Петковден през октомври българската православна църва почита паметта на свети Димитър Солунски. Народът нарекъл неговия празник Димитровден. Той спада към групата на неподвижните празници, тъй като винаги се празнува на една и съща дата-26.10.

Свети Димитър е роден в Солун през ІІІ в. в заможно солунско семейство. Предполага се, че родът му произлиза от местните славянски племена населяващи града и района. За това може да се съди от факта, че той е почитан от всички източноправославни славянски народи.

Аристократичния произход на бащата повлиява при избора на градоначалник на гр. Солун. След неговата смърт по нареждане на Максимилиан и Деоклициан този пост бива зает от неговия син-Димитър.

Високия ранг става причина младия Димитър да изповядва тайно новата религия. Въпреки това неговите религиозни възгледи стават достояние на управляващите в Рим съимператори.

През 303 г. един от наследниците на Деоклициан-император Галерий издава едикт благодарение на който много невинни християни намират смърта си. Сред жертвите е и свети Димитър. Той загива на 26.10. 303г. Самия Димитър по-късно бива наречен Солунски по името на родния му град.

Той не доживява признаването на християнството като равноправна религия.

С приемането на християнството от кан ( княз ) Борис І Михаил през 864г. в българските земи навлиза култа към светеца воин Димитър. Той особено е почитан от българите в периода на Второто българско царство. Не е случайно и озоваването на иконата на св. Димитър в старата столица Велико Търново. Сам Калоян най-младия от тримата братя Асеневци я донася при своето бягство от Константинопол.

Това действие на Калоян възпроизвело такъв ефект върху народопсихологията на българина, че то намерило достойно място в мирогледа на нашия народ.

Според народната представа Св. Димитър и Св. Нестор, чийто празник се чества на следващия ден-27.10 са братя близнаци.

Този празник има голямо значение за българското селско стопанство. Обикновено на този ден приключва селско-стопанската година. Тогава стопаните на големите стада добитък и едрите земевладелци се разплащат със своите наемни работници. И пак по това време се водят пазарлъци за наемане на работна сила за новата стопанска година.

На празника на свети Димитър се организират селски сборове. На този ден се гадае какво ще бъде времето през следващия стопански сезон.

Празника на Солунския чудотворец се явява като вододел между лятото и зимата. Не случайно старите хора са казвали " св. Георги лято носи, св. Димитър зима ".

След този ден започват зимните празници и навлизаме в Коледните пости.