In memoriam, Борис Стругацки 1933-2012

[КГ125]

Трудно е да бъдеш бог. Но Борис Натанович Стругацки, заедно с Аркадий Стругацки, успяха!

[Last roman]

Мир на праха му.

[Пандора]

"Большую часть жизни мы писали о будущем. Иногда даже сами этого не понимали. Потом перечитываешь и думаешь: господи! опять мы все о нем!.. А сейчас стало очень трудно писать о будущем. Мы временно как бы перестали его чувствовать. Я лично перестал. Десять лет назад на вопрос, что будет завтра, безо всяких колебаний отвечал: да то же самое, что и сегодня, только несколько хуже! А вот сейчас я не могу ни серьезно, ни в шутку ответить на этот вопрос.

Нужно время. Время покажет. "

Борис Стругатски

http://www.rusf.ru/abs/int/bns_i_i.htm

[DendroaspisP]

Мир на праха му. Тандемът Стругацки създаде наистина много готини и смислени произведения!

[КГ125]

Аркадий и Борис Стругацки, библиография:

Цикъл „Камерер“ [за Максим Камерер и прогресорите]:

Обитаемый остров (Обитаемият остров) 1971

Жук в муравейнике (Бръмбар в мравуняка) 1979

Волны гасят ветер (Вълните усмиряват вятъра) 1984, публ. 1985

Цикъл „НИИЧАВО“ [„нищо“, на руски диалект, или най-добре преведено – „НИЩУ“ -

за НИИЧАВО — Научно-исследовательского Института Чародейства и Волшебства (Научноизследователски институт по магии и вълшебства):

Понедельник начинается в субботу (Понеделник започва в събота) 1964, публ. 1965

Сказка о Тройке (Приказка за тройката) 1967, публ. 1989

Цикъл „XXI век“:

Страна Багровых Туч (Страната на пурпурните облаци) 1957, публ. 1959

Путь на Амальтею (Пътят до Амалтея) 1959, публ. 1960

Стажеры (Стажанти) 1960, публ. 1962

Хищные вещи века (Хищните вещи на века) 1964, публ. 1965

Цикъл „XXII век“:

Возвращение (Завръщане) 1960, публ. 1962

Попытка к бегству (Опит за бягство) 1962

Далекая Радуга (Далечната планета) 1962, публ. 1963

Трудно быть богом (Трудно е да бъдеш бог) 1963, публ. 1964

Беспокойство (Улитка на склоне – 1) Първи вариант на „Охлюв по стръмното“ от 1964–66 година, публикуван в Събраните съчинения

Малыш (Малчугана) 1970, публ. 1971

Парень из преисподней (Момъкът от преизподнята) 1974

Романи и повести [редактиране]

Извне 1958, публ. 1960

Второе нашествие марсиан: Записки здравомыслящего (Второто нашествие на марсианците/Записки на здравомислещия/) 1966, публ. 1968

Гадкие лебеди (Времето на дъжда) 1967

Улитка на склоне (Охлюв по стръмното) 1966, публ. частично 1966, пълната версия 1988

Отель „У Погибшего Альпиниста“ (Хотел "При Загиналият Алпинист") 1969, публ. 1970

За миллиард лет до конца света (Милиард години до свършека на света) 1974, публ. 1976 Пикник на обочине (Пикник край пътя) 1971, публ. 1972

Град обреченный (Обреченият град) 1975, публ. 1989

Повесть о дружбе и недружбе (Повестта за приятелство и неприятелство) 1978, публ. 1980

Хромая судьба (Куца съдба) 1982, публ. 1986

Отягощенные Злом, или Сорок лет спустя (Натоварени със зло) 1988

Разкази:

Песчаная горячка (Пясъчна треска)- Първият им съвместен разказ. Публкуван е в събраните им съчинения;

Забытый эксперимент (Забравеният експеримент) 1955–59

Испытание „СКИБР“ 1955–59

Спонтанный рефлекс (Спонтанен рефлекс) 1958

Частные предположения 1959

Шесть спичек (Шест кибритени клечки) 1960

Чрезвычайное происшествие (Извънредно произшествие) 1960

Глубокий поиск (Издирване в дълбочина) 1960

Ночь на Марсе (Нощ на Марс) 1960

Почти такие же (Почти същите) 1960

Поражение 1960

Белый конус Алаида (Белият конус на Алаид) 1961

Бедные злые люди (Бедните зли хора) 1961–63

Первые люди на первом плоту (Първите хора на първата платформа) 1961–63

В наше интересное время (В нашето интересно време) 1960–62

Человек из Пасифиды (Човекът от Пацифида) 1962

О странствующих и путешествующих (За странствувашите и пътешествуващите) 1963

Сценарии [редактиране]

Дни затмения (Дните на затъмнението)

Пикник на обочине

Машина желаний

Сталкер екранизиран през 1979 от Андрей Тарковски (по „Пикник край пътя“)

Отель „У Погибшего Альпиниста“ (Хотел „Загиналият алпинист“) екранизиран 1979 от Григорий Кроманов

Понедельник начинается в субботу екранизиран 1980 от Константин Бромберг като Чародеи (Вълшебниците)

Пять ложек эликсира (Пет лъжички еликсир) екранизиран 1990 от Аркадий Сиренко като ИСКУШЕНИЕ Б.

Туча (Гадкие лебеди)

Жук в муравейнике

Пиеси

Жиды города Питера или Невеселые беседы при свечах (Питерските чифути или невесели разговори на свещи)

Без оружия (Без оръжие)

[КГ125]

Тарковски, Стругацки - какви времена...

[Aspandiat]

Трудно е да бъдеш бог. Но Борис Натанович Стругацки, заедно с Аркадий Стругацки, успяха!

Питай Фружин Асен отде му иде подписът. Не тоя за нашия Господ Бог.

П.П. Не знам какво пък чак толкова им намират на Стругацки. Добри са, но не са нещо зашеметяващо. От руската (съветската) фантастика аз много повече харесвам Евгений Гуляковский.

http://chitanka.info...onyt-na-myglite

http://chitanka.info...t-izgrev-na-ena

Ама слаба му е рекламката на Гуляковски. Пък и е етнически руснак, завалият.

[Alexander_Nevski]

сбогом ... най-силните автори за мен в цялата славянска литература ...

[JImBeam]

Ето на какво попаднах, то даже е по-подходящо за някоя тема за робството - и едновремешното и сегашното :

"Робството не започва от робовладелците.

Робството започва от робите.

То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят.

То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора.

Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции.

Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.

На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.

Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив:

Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял ден под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден !

Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.

Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия...."

Борис Стругацки (15 април 1933 г.- 19 ноември 2012)

[Frujin Assen]

Велики писатели, спор няма. В уж елементарните им произведения има ужасно много философия. Прочетете Трудно е да бъдеш Бог, Пикник край пътя, Обитаемият остров. Такава симбиоза на интересен и увлекателен роман с философска новела не съм срещал май.

Днес фантастика вече няма. Вместо вяра в бъдещето има застой, хората не са убедени, че новото ще ги направи по добри, или по хуманни. Като чета старите творби, тогава хората са мислели, че повече свободно време означава повече духовност, повече време да се самоусъвършенстваш, да станеш по добър. Видяхме, че вместо повече духовност днес е много повече материално...