2012 г. - един век след намиране на Перешчепинското съкровище

[Galahad]

Айде стига бе!

Това че Тервел има на печата си кръст не означава автоматично, че всички преди него са били християни. Все пак той е имал вземане-даване с византийски император, бил е в Цариград. Докато за Кубрат се казва, че бил отправил пратеници при Ираклий и сключил с него мир. Ираклий изпратил на Кубрат подаръци и го почел с достойнството патриций. При тези събития не се споменава самият Кубрат да е ходил в Цариград и въобще да се е покръствал, като при него е изпратен свещеник.

Аз не мога да разбера на какво почива тази вяра, че първите български владетели са били християни. От тук идва парадоксът, вместо като видим нещо преди края на 9 век с кръст, да кажем, че това не е българско, ние обратното.

Като се прие, че Кубрат е бил християнин и хайде всички след него били такива. Затова дойде и „орлето” на Аспарух и опа - още една „българска находка” , пак на майната си далеч от България.

Ами там в Приднестровието има още такива находки. Що не се амбицира някой да ги обългари и така да си приемем ,че отвъддунавска България е била от Дунав до Кубан. Впрочем има доста хора, които мислят така.

Ами имаме сведението, на Йоан Никиуски за покръстването на Кубрат. Всъщност както се вижда и от пръстените, Кубрат не е бил Кубрат, а Курт с титлите бат и патриций. Тъй че не виждам какъв е толкова проблема с текста на Йоан Никиуски. Всеки народ си пише имената както свари. Имаше един фейлетон са един наш дипломат от калибъра на "оная" външна министърка, та той в Италия вместо билет за Рома, поискал билет за Рим и естествено го натоварили на влака за Римини.

На печата на Тервел освен че има кръст, има и надпис: "Богородице, помагай на кесаря Тервел". Хановете Севар и Телериг също са били християни.

А що се отнася до Приднестровието - в омуртаговите надписи не се ли говори за загинали български военачалници в тамошното междуречие? Втори е въпросът, че днес "са далеч от България" не само Приднестровието, ами дори старопрестолния Охрид и стария прабългарски център Срем, да не говорим за Седмоградско.

[К.ГЕРБОВ]

В оригиналния текст на Йоан Никиуски просто няма Кубрат. Там е посочен Кетрадес. И написаното няма как изобщо да бъде отнесено към господаря на Велика България. Този въпрос е разгледан от Петър Петров така:

„... стои и едно сведение на Йоан Никиуски (VII в.), поместено в неговата „Хроника”, което е предизвикало големи спорове в науката и въз основа на което някои учени са склонни да ревизират данните на Никифор. Това сведение гласи: „Когато жителите на Цариград получиха тази новина (т. е. че на престола се поставят синовете на Ираклий, а не на Константин), те казаха, че автор на този проект е Кетрадес ( = Кубрат), крал на мутанес ( = хуните), братанец на Кернака ( = Органà). Този човек беше кръстен още в детството си и приет в недрата на християнството в Цариград и бе израсъл при императорския двор. Той завързал нечувана дружба с Ираклий, който беше го обсипал с благодеяния. И след смъртта му той остана от признателност привързан към децата му и жена му Мартина. Със силата на светото и животворно кръщение, което той получи, той победи всички варвари и езичници. И тъй казваха, че той покровителствува интересите на Ираклиевите синове и е враг на Константиновите.”

В научната литература са приведени много доводи за и против по отношение на горния текст. Така например, докато една част от учените отъждествяват Кетрадес (Quetrâdes) c Кубрат, мутанес (Moûtanes) с хуните ( = прабългарите) и Кернака (Kuernáka) c Органà, други отричат всяка възможна връзка помежду им. Оттук идва и отношението към останалите събития: едни са склонни да приемат пребиваването и покръстването на Кубрат по време на неговото детство в Цариград, докато други считат това за невъзможно. С други думи, отношението към извора като цяло и към неговите сведения в частност определя и възможността да бъдат използувани съдържащите се в него данни.

Текстът на Йоан Никиуски, познат по етиопски превод от 1602 г., несъмнено е заимствуван от византийски оригинал пряко или чрез арабски превод, като и в единия, и в другия случай се е стигнало до промени в имената в резултат на транскрибиране. Явно обаче авторът е наблегнал на едни събития и е съкратил други. Така от два текста на Никифор — посещението на „хунския” вожд през 619 г. в Цариград и сключването на мира между Кубрат и Ираклий през 635 г. — е съчинено едно събитие. В основата си то е вярно, но съдържа твърде много грешки: вярно е идването на знатна прабългарска особа в Цариград и нейното покръстване, а така също добрите отношения между Ираклий и Кубрат; интересно е и с известни резерви може да се приеме за достоверно и отношението на Кубрат към византийската междуособица след смъртта на Ираклий; същевременно обаче трябва да се отхвърли твърдението, че Кубрат бил прекарал детството си в Цариград и че тук бил приел християнството.

Ясно е при това положение, че сведенията на патриарх Никифор заслужават много по-голямо доверие и в никакъв случай не бива да бъдат коригирани въз основа на Йоан Никиуски.” http://www.promacedo...pp_1_2_2.htm#a2

Съвсем ясно се вижда, че Йоан Никиуски говори за Кетрадес, който е живял в Цариград, кръстен е там, израсъл е при императорския двор. След смъртта на императора останал привързан към семейството му – значи продължил е да живее в Цариград. Очевидно е станал и някакъв пълководец, за да се казва, че е победил всички врагове на империята. Кога тогава е успял да прескочи и до Велика България и да стане господар на племената там?

Петър Петров също греши като счита, че хунският вожд пристигнал през 619 г. в Цариград и кръстен там, е бил „знатна прабългарска особа”. По това време българите са били под властта на аварите. Също между Ираклий и Кубрат не може да се каже, че е имало добри лични отношения. Кубрат просто не е нарушил сключения мир.

Няма никакви основания да се счита, че Никиуски е взаимствал от Никифор. В нито едно сведение Никифор не съобщава, че Кубрат или господарят на Велика България се е срещал с Ираклий.

(В предния си пост погрешно съм написал Приднестровие. Да се чете Приднепровие., т. е. при Днепър.)

[Vavilon]

Относно един от пръстените - този, който не е пръстен-печат, разчитането XOBPATOY е твърде убедително, според мен. Много съществен елемент от монограма е горната му секция, където имаме T+OY, където OY, разбира се, изразява родителен падеж и затова монограмът се превежда като "На Ховрат".

Другите два пръстена, които са пръстени-печати, са проблемни - в съответните им горни секции имаме POY, отдясно имаме ПК, отдолу имаме Х/О/А, а отляво вече забелязваме различия - на левия пръстен вероятно имаме само B, докато на десния може да имаме неумело изписано B, но може да е и Θ в комбинация с I или пък O в комбинация със завъртяно Т. Затова аз съм по-склонен да търся две различни имена, завършващи на P.

[Пандора]

Аз не мога да разбера на какво почива тази вяра, че първите български владетели са били християни. От тук идва парадоксът, вместо като видим нещо преди края на 9 век с кръст, да кажем, че това не е българско, ние обратното.

Като се прие, че Кубрат е бил християнин и хайде всички след него били такива. Затова дойде и „орлето” на Аспарух и опа - още една „българска находка” , пак на майната си далеч от България.

Ами там в Приднестровието има още такива находки. Що не се амбицира някой да ги обългари и така да си приемем ,че отвъддунавска България е била от Дунав до Кубан. Впрочем има доста хора, които мислят така.

Ами няма, защото по тези земи са живеели номади-езичници. Не са контактували кой знае колко с цивилизованите народи, та те да пишат нещо за тях. Когато са нахлували в чужди земи, тогава хронистите са записвали нещо. Някъде да е отбелязано какво е станало с тези разрушени градове между Днепър и Дунав, за които Багренородни споменава? И той самият не знае.

Ако не бяха гръцките автори, нищо нямаше да знаем за това, което е ставало в България. Нямаше даже да знаем кога и как е основана.

Номадите езичници преди всичко са скотовъдци и трябва някъде да търгуват стоката си , а къде другаде освен на тържищата в градовете.Така,че искат или не те контактуват с хора от всякакви религии и най-вече в дадения район и с християни.Навсякъде където има гръцки колонии има и мисионерска дейност,защото за това е създадена Църквата - да разпространява словото Божие.Така,че тези номади са биле запознати повече или по-малко с християнството,става въпрос за съседство и връзки от няколко столетия все пак.

Не може да се каже дали българските владетели или пък други в степта са били християни,но в техните владения живеят християни или пък най-малкота са им съседи.По-скоро може да разделим владетелите на такива,които се отнасят добре с християните и такива,които не гледат добре на тях.

Не зная защо хронистите не са записвали повече подробности за народите от степта,затова може да има много причини - да са записвали само събитията,касаещи стълкновения с племена представляващи конкретна опасност.Дворцовите хроникьори повече записват делата на императорите и когато няма преки отношения ,с голяма важност за империята не са си хабили времето.А може и да не са достигнали до нас записки от периферията и от гръцките колонии.

Редактирано Ноември 29, 2012 от Пандора

[Frujin Assen]

Омуртаг не се ли беше изобразил като византийски император с кръст в ръка? Тоест, кръста при него е символ на власт. В този смисъл, наличието на пръстен с кръст говори по скоро за владетелска инсигния.

[К.ГЕРБОВ]

Напълно съм съгласен с разчитането ОY върху пръстена. Но тогава излиза, че в името няма „О”? Този въпрос вече сме го дискутирали тук: http://nauka.bg/foru...pic=13683&st=20 ВАТРАХОУ с повтаряне на А, е като че ли по-приемливо.

Все ми се струва, че разчитането на такива монограми е възможно или ако името е широко познато, или ако самият монограм е познат. Навремето изобщо не познавахме подписа на Тодор Живков, докато не го видяхме в „Люти чушки” на Радой Ралин като опашка на прасе. После го срещнах няколко пъти и под някои документи, но вече знаех на кого е.

Този монограм с кръст е разчетен като на "Metropolit Eustathios"

[Galahad]

Съвсем ясно се вижда, че Йоан Никиуски говори за Кетрадес, който е живял в Цариград, кръстен е там, израсъл е при императорския двор. След смъртта на императора останал привързан към семейството му – значи продължил е да живее в Цариград. Очевидно е станал и някакъв пълководец, за да се казва, че е победил всички врагове на империята. Кога тогава е успял да прескочи и до Велика България и да стане господар на племената там?

Първо не е ясно на какво се дължи твърдението, че Кубрат не е израснал в Цариград? Цар Калоян е прекарал част от живота си в Цариград, но това не му попречило да стане цар. Тодор Светослав пък бил последователно заложник първо при византийците, после при татарите и въпреки това завършил живота си като бълг. цар. Иван Асен ІІ пък е бил при русите и това съвсем не му попречило да стане бълг. цар.

Не е казано, че е продължил да живее в Цариград, а да помага на императрицата и децата й. Ще рече, че той е бил нещо повече от представител на навалицата военачалници във Византия. Папската държава примерно е съществувала благодарение на закрилата от френските владетели и когато германците разбили Наполеон ІІІ, то италианците завзели папската област. Много владетели са удържали трона благодарение на други владетели. Например бароните не искали Иван Асен ІІ да стане тъст на Балдуин ІІ, защото се страхували, че с дядова помощ централната власт ще се засили доста и ще бъде ограничен феод. произвол.

Написаното от Йоан Никиуски напълно се подкрепя от останалите извори за Кубрат и от находките от т.нар. "гроб".

[miroki]

Козма пише (около 527г.), че между българите има християни ГИБИ 1-203 (197)

Освен това българите са подредени до балканските народи.

[Warlord]

Много съществен елемент от монограма е горната му секция, където имаме T+OY, където OY, разбира се, изразява родителен падеж и затова монограмът се превежда като "На Ховрат".

Интересно, но този падеж не е ли характерен за славянските езици, защо го има на прабългарски пръстен от средата на 7 век някъде?

И другото интересно е, че тук май се налага някакво мнение, че съкровището не само не било на Кубрат или друг хан или аристократ, ами било просто плячка. Това ще да е бил някакъв доста ловък джебчия, който да е успял да свие пръстените на минимум двама патриция на пазара

[Vavilon]

Напълно съм съгласен с разчитането ОY върху пръстена. Но тогава излиза, че в името няма „О”? Този въпрос вече сме го дискутирали тук: http://nauka.bg/foru...pic=13683&st=20 ВАТРАХОУ с повтаряне на А, е като че ли по-приемливо.

Дори да приемем, че нямаме самостятелно „О”, вариантът ХОYВРАТОY, тоест "На Хуврат", е също много вероятен, дори още по-близък до варианта,който имаме във византийските писмени източници (Кувратос);

Редактирано Декември 1, 2012 от Vavilon

[Vavilon]

Интересно, но този падеж не е ли характерен за славянските езици, защо го има на прабългарски пръстен от средата на 7 век някъде?

Е ние говорим за средновековен гръцки и съответния падеж, пръстенът е правен във Византия и съответно монограмът изобразява гръцката транскрипция на името, а как точно е звучало на прабългарски и доколко вярно гръцката транскрипция отразява името, няма как да разберем.

Може би смяташ, че пръстенът е правен от прабългарски майстор-златар, който е писал на прабългарски с гръцки букви, векове преди Омуртаг?

[Warlord]

Не, няма достатъчно основания за такова твърдение, по-вероятно е да е правен специално по случай даването на титлата му. Не знаех, че има такъв падеж и в гръцкия.

[Frujin Assen]

Значи, чел съм, че по това време пръстенът е много важен отличителен белег. Тоест, няма как някоя мутра да носи пръстен по голям от този на владетеля. Тоест, това си е някакъв владетел.

Ако този пръстен не е на Кубрат чий е? Кой още степен вожд живее по тези земи? Неизвестен владетел, от неизвестно племе, споменати за пръв и единствен път по този пръстен.

[Warlord]

Добре е и да се подчертае, че това е най-голямото съкровище на степен владетел откривано някога, а и най-голямото в ранно Средновековна Европа въобще. Няма как да е на някой случаен като време и като място всичко съвпада с Кубрат.

[Vavilon]

За един от пръстените-печати( левия) ми се мъдри идеята, че може да имаме нещо като Хувар(XOYBAPOY), евентуално това да е бащата на Кубрат, а Кубер, един от предполагаемите синове на Кубрат, всъщност да носи името на дядо си Хувар - възможно е съответният прабългарски гласен звук да е звучал нещо между "а" и "е", така че хипотетичното име на дядо му да е звучало и като Хувер, оттук получаваме и Кувер/Кубер.

За десния пръстен-печат хипотезата ми е още по-сензационна - ключов момент е разгадаването на символа в лявата секция, който прилича на залепени I и В, но и на О в комбинация със завъртяно Т - защо пък да не допуснем, че този символ съдържа и четирите букви? Тогава можем да разчетем нещо като ABITOXOPOY, усещате ли накъде бия?

И така, хипотезата ми е, че Авитохор е митичният Авитохол от "Именника", вероятно дядо на Кубрат, а Хувар е баща на Кубрат, като тези два пръстена ги е получил по наследство - Авитохор предава пръстена си на Хувар, а той пък предава двата пръстена на Кубрат, така Кубрат става притежател на три пръстена, след като получава и специално изработения за него пръстен. Загадъчният момент в тази хипотеза е, че пръстенът на Кубрат е без "ПК", което е съкращение на "патрикиу", тоест този пръстен явно не е инсигния на патриций, но може би Кубрат е получил този пръстен преди да стане патриций, а патрицианският му пръстен все още да лежи неоткрит някъде в земята около Малая Перешчепина...

Редактирано Декември 1, 2012 от Vavilon

[Vavilon]

Да допълня размишленията си за предполагаемия патрициански пръстен на Кубрат - знаем, че артефактите са били първоначално разграбени от местните селяни, впоследствие властите са били принудени да ги изземат с доста крути мерки, но не са успели да изземат абсолютно всичко и това беше казано и в документалния филм "Българите" на П.Петков, дори някои от местните доста се позамогнали впоследствие, явно он нелегална продажба на укрити артефакти, така че е напълно възможно и този хипотетичен пръстен да е укрит и продаден, а дори и претопен - сещам се за Вълчитрънското съкровище, там тези, които го намират, впоследствие режат с ножица парче от златния похлупак, за да си правят някакви пръстени, ако не се лъжа

Редактирано Декември 1, 2012 от Vavilon

[К.ГЕРБОВ]

Това ще да е бил някакъв доста ловък джебчия, който да е успял да свие пръстените на минимум двама патриция на пазара

„Джебчиите” са били цяла орда. Затова пуснах цитата по-горе от първата статия за съкровището. Тя е още от 1914 г. http://kronk.narod.r...koy-aa-1914.htm

На едно място открих да се твърди: „мнението, че съкровището е намерено в гроба на хан Кубрат, защитават и цяла плеяда руски учени - В. Залеская, З. Лвова, Б. Маршак, И. Соколова, Н. Фонякова”. Но това категорично не е вярно за Маршак и Лвова.

В своята статия Маршак въобще не споменава името на Кубрат. Неговото заключение е, че „Перешчепинското съкровище е случайна сбирка от предмети, заграбени от различни страни”. http://kronk.narod.r...scalon-1972.htm

Според З. А. Лвова имало двама души с името Кубрат: ханът на Велика България в Кубан и васалът на аварите, станал приятел на император Ираклий. С този втори Кубрат бил свързан и перешчепинският комплекс.

В каталогът за изложбата на Перешчепинското съкровище, проведена в България от Ермитажа през 1989 г., откъдето е взето горното сведение, единственото мнение, че „в Перешчепина е открито погребение на починалия скоро след 641 г. хан на българите Кубрат”, е окачествено като „остроумна хипотеза”.

Това е страницата от каталога, където са споменати изследванията върху Перешчепинското съкровище.

[miroki]

Т.е. че са патриции предците му , а не той. Интересно наистина.

...

Спомена се мнение относно: дали може да е написан с гръцки букви толкова рано. Всъщност да. В този район където е Кубрат, боспорите пишат точно на тези букви и е съвсем логично няколко години след тях хората да ги знаят. Обаче не казвам да е правен там, просто споделям мнение.

...

Относно OY. Тъй-като се спомена евентуалната транскрипция, каква би била по нашему. По-рано писах в темата за Василевсите, че има група хора, които са анализирали много текстове и се стигнали до вероятност OY да означава ОВ (на нашенски).

Това включително с монети на Боспорси владетели. Та, ако това е така, няма да е много невероятно да са взаимствали някои неща от живелите по тези земи.

Лично за мен звучи много интересно името на Кубрат ако се прочете OY за ОВ.

Което пък окончание би било съвсем логично за българско име.

[К.ГЕРБОВ]

Доказателството, че Хан Кубрат е погребан при Малая Перешчепина

„Гробът на Хан Кубрат е единственият напълно доказан гроб на български владетел и то не на кой да е владетел, а на създателя на Велика България. Това каза пред журналисти проф. Николай Овчаров, предаде „Фокус”. Идеята е заедно с Асоциацията на българите по света да се направи Мемориален комплекс около гроба на Хан Кубрат, който да привлича не само българи, но и хора от цял свят, защото това е съкровище, съпоставимо с най-големите открития на световната археология. Т.е. да предизвиква не само патриотични чувства, но и да се развие и културният туризъм в Украйна. Хората там имат много вяра в тази насока, каза проф. Овчаров. Тази кампания трябва да стане всенародна, хората да научат повече за тази невероятна светиня на българския дух. Дано до няколко години да успеем да изградим този комплекс, добави той. В България има копия на някои от предметите, които се намират в Националния исторически музей. „Може би крайно време е да се направи цялостно копие и да бъде изложено в нашите големи музеи”, посочи проф. Овчаров. Пръстта, която е предадена на кмета Йорданка Фандъкова, ще се съхранява в Музея за история на София. И на други градове ще бъде предадена пръст, за да може и местното население да се включи в тази инициатива.

До скоро съществуваха съмнения за произхода на съкровищата от гроба на Хан Кубрат в село Малая Перешчепина в Украйна. Но през 1999 година излезе една хроника от Волжка България, писана през 13 век, по-късно преведена на руски език през 17 век. Тази хроника буквално разруши митовете за това, че Велика България на Кубрат е била унищожена от хазарите. Т.е. те не са били в района на град Полтава, в близост на който са намерени съкровищата. Това означава, че това са съкровищата на Хан Кубрат. Днес всички признават, че това е гробът на Хан Кубрат, че наистина той е погребан там.” http://society.actua...ews_399264.html

Вероятно сте се досетили за коя хроника става дума, но интернет ни дава и подробности как точно е станало „разрушаването на митовете за това, че Велика България на Кубрат е била унищожена от хазарите”.

В писмо до Димитър Овчаров от 2.03.1998 г., Злата Лвова, съвтор на издадения през 1989 г. каталог „Съкровището на хан Кубрат”, била написала: „Още веднъж съжалявам, че всички тези мои работи излязоха преди да се запозная с българския летопис Гази-Барадж-Тарихи. Струва ми се, че той напълно отменя и зачерква моята версия за двама Кубратовци и слава Богу! Сега аз напълно се присъединявам към българската версия на проф. Й. Вернер".

Това сведение се намира публикувано в „Българо-украински вести”. В съобщението е дадено какво точно е накарало Злата да промени мнението си и как трябва да изглежда вече историята за хан Кубрат:

„През 619 година българските вождове Органа (Юргана) и неговият племенник Кубрат (Кубар) основават хуно-българската държава Велика България, с център в Украйна. Детските години на хан Кубрат преминават при двора на византийския император Ираклий, там той получава много добро за времето си образование. Във Византия.хан Кубрат е покръстен заедно със своите боляри и е възведен в ранг патриций. През 620 година Кубрат става едноличен кан (хан) на Велика България. Оженва се за дъщерята на император Ираклий и заедно с него, на чело на 40 хилядна войска, участва във войната с Персия. Древните историци твърдят, че за тази своя помощ хан Кубрат получава от тъста си изключително богати дарове. Хан Кубрат управлява до 60-те години на VII век, някои учени твърдят, че ханът умира през 667 година. През лятото хан Кубрат разполагал своя щаб до селището Балтавар, на мястото на днешна Полтава, което получило името си от древнобългарската дума "балтавар", която означавала "владетел". Близо до това място е намерено и знаменитото Перешчепинско съкровище, което всъщност е подаръкът на император Ираклий. В него е и личният знак на владетеля Кубрат - балтавар-тризъбец, който по-късно е приет от великите киевски князе и днес, леко видоизменен е утвърден за държавен герб на Украйна.” http://www.ukrpressb...-bulKubrat.html

Доколкото се разбира от съобщението в „Българо-украински вести” информацията за „доказването” на гроба на Кубрат стига до Николай Габер. В информационния портал на българите в Украйна се казва: „През 2001 г. Николай Габер е инициатор за провеждането на първия Събор на българите от Украйна и установяването на паметника на Хан Кубрат в с. Малая Перешчепина, Новосанжарски р-н, Полтавска област. Там през 1912 г. е намерено съкровище на място на погребването на българския Хан Кубрат, който през VI в. създава първа държава на територията на днешна Украйна – Първата Велика България. Паметникът на Хан Кубрат днес е място за поклонение на българите от целия свят, всяка година там се провеждат Събори на българите.” http://www.bg-ua.org/?name=gaber_bg

Господа творци на българската история, вместо да се заяждате за един пръстен, наточете перата си и започвайте да пишете за подвизите на прочутите балтавари Юргана и Кубар, създали Велика България край Днепър и Полтава. И да знаете: Велика България не е това, което е!

Колко ли още професори като Николай Овчаров ще я прекрояват. Не знам сега, като взехме Украйна, отказваме ли се от земите между Дон и Кубан? Или ги имаме "сите заедно".

[Пандора]

Колко ли още професори като Николай Овчаров ще я прекрояват. Не знам сега, като взехме Украйна, отказваме ли се от земите между Дон и Кубан? Или ги имаме "сите заедно".

Парче по парче - днес Украйна ,утре и другите

[К.ГЕРБОВ]

В „Българо-украински вести" се цитира извадка от писмо, което чиновникът от областната администрация на Полтава П. Шеремет написал през 2001 г. до Николай Габер: „Въпреки историческото си значение, мястото, където е било намерено Малоперешчепинското съкровище и където, според хипотезата, е бил погребан хан Кубрат, не предизвиква особен интерес сред туристите. Днес това е най-обикновено място в покрайнините на селото, обозначено е само с бетонна плоча, изобщо не е обустроено, до него няма дори път с твърдо покритие". Доколкото знам именно Габер издига сегашния гранитен паметник на мястото на плочата.

Историята на въпросната плоча (или блок) е записана за поколенията в книгата „Съкровищата на хан Кубрат. Перешчепинското съкровище”, издадена през 1997 г. Автори на съвместния труд са В.Н. Залесская, З.А. Львова, Б.И. Маршак, И.В. Соколова, Н.А. Фонякова. В главата „История на откриването на Перешчепинското съкровище” Фонякова накратко прави преглед на извършените през годините проучвания на мястото, където е намерена находката. Последната нициатива в това направление (преди издаването на книгата) била осъществена през 1989 г.

Фонякова отбелязва, че тогава околността на Малая Перешчепина била обследвана от съветско-българска научна експедиция, ръководена от Д. Витанов. Теренът бил равнинен, обрасъл на места с трева и осеян с много дюни. Експедицията „припознала” едно от хълмчетата като изкуствено направена могила и го обявила за „гроб на хан Кубрат”. Там бил поставен въпросният бетонен блок и каменна колона, на която било обозначено, че това е гробът на хан Кубрат. „По този начин – е написала ироично руската археоложка – в резултат от съвременните проучвания нови неща не били намерени, но се изменила концепцията: съкровището започнало да се разглежда като погребение.”

В същата глава за историята на Перешчепинското съкровище мимоходом е споменат един много съществен факт, за съжаление на който не е обърнато необходимото внимание - нито тогава нито по-късно: още при откриване на находката една жена от селото е установила какво представлява тя, поне в една голяма своя част.

Тогава две момчета пастирчета, жители на село Малая Перешчепина, вървели по пясъка и едно от тях пропаднало с крак в яма. Поглеждайки в нея, то видяло голям метален съд и се опитало да го извади, но последният бил хванат здраво в земята. Не можейки да извади само голямата кана, пастирчето извикало другаря си и заедно те извадили от земята и още няколко златни чаши. Всичко отнесли в къщи. След няколко дена разказали на пристигналия археолог, че отначало те извадили най-големия съд с двете дръжки, след това на дълбочина от четвърт аршин [към 18 см] от повърхността били намерени златни чаши, лежащи една до друга. Разкопките по-нататък били преустановени, тъй като майката на пастирчетата изпратила да извикат стражари, тъй като се изплашила, че някой е ограбил църквата и е скрил съкровищата в земята. http://kronk.narod.r...spb-shkpk-6.htm

[miroki]

Вероятно пастирчетата "липсват" за да кажат точно къде е било.

Явно и археолозите липсват.

Всъщност то бе някъде там, но имаше ли то и какво бе то....

[Пандора]

Вероятно пастирчетата "липсват" за да кажат точно къде е било.

"По описанию Н.Е. Макаренко, сокровище было обнаружено в дюнах, вместе с вещами попадались обломки дубовых брусьев и обрывки протканной золотыми нитями коричневой шёлковой ткани. Археолог А.Т. Смиленко в 1963 году расспрашивала К.И. Маджара, одного из тех пастухов, которые нашли сокровище. Он сообщил, что находка была сделана на глубине около одного метра и что в полуметре от золотых вещей в золе лежали кости черепа человека, коленная чашечка, пять-шесть астрагалов крупных животных с дырочками. В золе были видны кусочки дерева. Именно эти данные позволяют предполагать, что найденное сокровище является погребальным инвентарём захоронения, проведённого по языческому обряду. Умершего сожгли, а пепел ссыпали в могилу вместе с вещами."

http://kronk.narod.ru/library/zalesskaya-lvova-marshak-1997.htm

[miroki]

Именно, за да се появи Фонякова .......

Фонякова отбелязва, че тогава околността на Малая Перешчепина била обследвана от съветско-българска научна експедиция, ръководена от Д. Витанов. Теренът бил равнинен, обрасъл на места с трева и осеян с много дюни. Експедицията „припознала” едно от хълмчетата като изкуствено направена могила и го обявила за „гроб на хан Кубрат”. Там бил поставен въпросният бетонен блок и каменна колона, на която било обозначено, че това е гробът на хан Кубрат. „По този начин – е написала ироично руската археоложка – в резултат от съвременните проучвания нови неща не били намерени, но се изменила концепцията: съкровището започнало да се разглежда като погребение.”

Вероятно костите сметнала за гадателски кокалчета. И сигурно са правени проучване без да опишат къде, че да и дойде на акъла да пише за да си припознаят дюна.

[Vavilon]

Намерих снимка на паметника на Кубрат, правена през март 2012. На втората снимка, обаче, се вижда, че по-късно същата година е поставена ограда и бетонна площадка, което ми се струва твърде скромно за такава важна историческа личност, можеше България да отпусне средства за по-внушителен проект, но в сънищата на ББ има само магистрали...

Редактирано Декември 23, 2012 от Vavilon