Жестоките синове на Белиал. Нашествията на ал маджус

[Aspandiat]

Аз преди следях тази тема според силите ми, без да влизам, но сега имам възможност да й сложа заслужените плюсове. Дрейк, предполагам, че си професионален историк. Такива разработки са хубав знак, че родната медиевистика е спряла да кисне и да преживя като интереси само в географския обръч до Босна, Влашко и Константинопол.

[Drake]

Благодаря на Аспандиат за отзива! Но не съм професионален историк, а любител, както и повечето участници във форума.

Преди няколко поста писах за особената атмосфера на страх и отчаяние, която създавали постоянните викингски нападения. Един откъс от „Животът и чудесата на Свети Филибер” написан между 836 - 870 г. от Ерментарий монах от едноименния манастир в Ноармутие, я илюстрира много ярко (Манастирът е нападан и ограбван многократно от викинги, като през 836 г. монасите изоставят манастира и напускат остров Ноармутие, който става база на вестфолдингите - участници в първото нападение в Испания).

"...Броят на корабите се увеличава, безкрайният поток викинги не спира да се усилва. Навсякъде християните стават жертва на кланета, пожари и грабежи. Викингите завладяват всичко по пътя си и никой не им се противопоставя. Те завзеха Бордо, Периге, Лимож, Ангулем и Тулуза. Анжер, Тур и Орлеан са унищожени, безчислен флот плава нагоре по Сена и Злото расте навред из страната. Руан лежи опустошен, разграбен и опожарен. Париж, Бове и Мо са превзети, мощната Мелюнска крепост е изравнена със земята, Шартр е завзет, Еврьо и Байо разграбени и всеки град обсаждан. Нито един град, нито един манастир не остана неприкосновен. Всички се обръщат в бягство и рядко някой казва: „ Спрете и се съпротивлявайте, защитете своята земя, деца и народ!” Без да разбират смисъла на случващото се и в постоянни раздори помежду си, всички се откупват с пари там, където е нужно да се използва оръжие за защита, и така предават делото Божие..."

[glishev]

Всяка повтаряща се вълна нападения създава ореол на (временна) непобедимост около грабителите и чувство на (обикновено пак временно) отчаяние у грабените. Не знам дали можем да говорим за "хунски страх", но за "викингски страх" - можем. По аналогия с тукашния "турски страх", то се знае. Има такива чувства, свързани с маджарите и монголите. Често става така, че грабените възприемат грабителите като Божие наказание, все едно ятата скакалци от Стария завет. Затова Атила е "Бич Божи", затова и при маджарските или скандинавските походи се говори много, че Бог е допуснал варварите да дойдат заради греховете на Своя народ (в случая - християните). И пак затова враговете, езичниците, нечестивците, безбожниците, дяволопоклонниците са все от краищата на обитаемия свят, все са грозни или поне страшни, все има нещо нечовешко в тях. Гог и Магог, едва ли не предшественици на края на света.

В момента, който враговете разредят нападенията си и/или започнат да срещат успешна съпротива, ужасът от тях преминава в надежда, че Бог вече Се е смилил и сега е време за разплата.

Всички сме чували за молитвата: "От беса на норманите спаси ни, Господи". В хрониката на манастира Санкт Гален я има в малко по-друг вариант: "От стрелите на унгарците спаси ни, Господи". Всеки със своите си беди

[Aspandiat]

Благодаря на Аспандиат за отзива! Но не съм професионален историк...

Жалко, тъкмо бях почнал да си оправям мнението за родната професионална медиевистика. Но пък дипломата не прави учения, а знанията.

[Drake]

Саксо Граматикус в XII книга на своята Gesta Danorum споменава за един датски благородник, наречен Улф Галисиеца (Ulvoni Gallitiano). В Кнютлинга сага, същият под името Galizu Ulf се величае като разорител и покорител на Галиция. През 1028 г. при обсадата на Визеу, кралят на Леон, Алфонсо V е убит от маврите със стрела. Тронът е наследен от единадесетгодишния му син Бермудо III. Едва ли е съвпадение, че през същата година в Риа де Ароса дебаркира викингска флотилия предвождана от датския ярл Улф. Испанските източници отразяват много лаконично това нападение. През 1032 г. Улф и неговите воини се сражават вече като съюзници или наемници на разбунтувалите се контове на Галиция срещу Бермудо III. За пореден път епископите на Ирия и Компостела проявяват дарбите си на пълководци. Начело на лоялистите от Галиция и кралските батальони застава епископ Кресонио, в кърваво сражение край град Луго разгромява сепаратистите, преследва и изхвърля викингите от кралството.

През 1032 г. контът на Кастилия е убит от заговорници в Леон, по време на бракосъчетанието си за сестрата на краля. На свой ред, кралят на Памплона (Навара), Санчо Гарсез III поставя своя втори син (Фернандо) за конт на Кастилия и атакува Леон, като много скоро превзема столицата ѝ, град Леон и епископския център Асторга. Под властта на Бермудо III остават само Галиция и Астурия. В сраженията с Навара, за младия крал на Леон се сражава и много голям отряд наемници „нормани” (скандинавци и или нормандци), като предводителят им Олаф, най-вероятно е от скандинавски произход. През 1035 г. Санчо III Наварски умира, а Бермудо си възвръща окупираните земи и столицата Леон. Две години по-късно, конт Фернандо се провъзгласява за крал на Кастилия, с което дава повод на Бермудо III да му обяви война. Кампанията се развива успешно за краля на Леон до битката при Тамароне. На 4 септември 1037 г. крал Бермудо повежда мъжете на Леон и норманските си наемници срещу обединените армии на Кастилия и Навара. В разгара на боя, двадесетгодишният крал безрасъдно атакува, опитвайки се лично да убие Фернандо I, свален е от коня и пронизан с копия от седем пехотинци. Смъртта му слага край на династията Перес, основана от визиготския воин Пелайо (Pelagius) през 718 г., а Фернандо I става владетел на обединеното кралство Кастилия и Леон.

[Mr.Shades]

Тематиката съвсем не ми е позната, затова и питах.

Но мисля, че открих частица от отговора:

http://en.wikipedia.org/wiki/Berserker

Представете си 1000 опиянени луди глави като тези в атака

А сега си представи, че тия с мечовете отвръщаха.

[Aspandiat]

In nomine Domini et honori sancti Iacobi

Трето и четвърто нашествие на ал маджус

Изминало цяло столетие, през което викингите напълно игнорирали бреговете на Ал Андалус. Няколко по-незначителни рейда били извършени в Астурия по времето на крал Алфонсо III Велики (866-910 г.). Заплахата от викингски атаки принудила краля да издигне поредица от укрепления и наблюдателни кули покрай бреговата линия.

Ето и от мен едно сведение от Масуди ("Златните ливади, том 1, гл.16), което може би следва да отнесе към втората вълна или към третата. Само Аллах знае истината.

Малко преди година 300 по Хиджра (август 912 - юли 913 г.)

„Малко преди 300 година кораби натоварени с хиляди мъже стигнали Испания, където извършили много опустошения по бреговете й; [местните] жители настоявали, че това са маги, които ги нападали от двеста години и прониквали в Средиземно море през един друг проток, различен от онзи, върху който са издигнати бронзовите фарове. Колкото до мен, мисля (само Аллах знае истината), че те пристигали през един проток, свързващ моретата Майотис и Нитас и че това били русите, за които ние говорихме в това произведение, понеже тези народи били единствените, които плавали по моретата, които някои протоци свързват с Океана.“

[Drake]

Предполагам, че ал Масуди, базирайки се на сведения от Ал Андалус и Магреба, пише обобщено за първото и второ нашествие на скандинавците. Той, ако не се лъжа, умира около 956 – 957 г., т.е. няколко години преди третото нашествие. Хронологията на най-големите викингски походи в Испания, според известните арабски и европейски източници е следната:

Първо нашествие – лятото и есента на 844 г.; Второ нашествие – от 859 г. до края на 861 г. или началото на 862 г.; Трето нашествие – от 965 г. до есента на 966 г. и Четвърто нашествие от ранната пролет на 968 г. до септември 971 г. или юни 972 г.

Повече от интересно е предположението на ал Масуди за идентичността на скандинавците – ал маджус (норвежци, датчани и хиберно-норвежци), опустошаващи Испания, с русите (ар-Рус). То изпреварва с близо осем века теорията на Герхард Милер и Готлиб Байер за норманския (скандинавския) произход на русите.

[КГ125]

Единствения вариант е такова твърдение на ал Масуди да се базира на някаква конкретна информация...

[Perkūnas]

Интересно. Ще погледна и английския текст на Масуди от Penguin Classics.

[glishev]

Рос или Рус вероятно първоначално е име на шведски комитат. Разбира се, не населението на Русия произлиза от Скандинавия, а името на политическото му обединение, доколкото първият княз Рюрик все пак е именно шведски комитатен конунг със своята свита. Може да се каже, че появата на руските държави е най-трайният резултат от викингските нашествия. А, да - и град Дъблин

[Black Wolf]

Рос/рус не означаваше ли "гребец"? Т.е. именно хората, воини и гребци, на съответния конунг.

И после, защо "комитат", а не "дружина"?

[glishev]

Да, на фински Ruotsi е Швеция, от Roþsland, Страната, до която трябва да се гребе (или Страна на гребците) на староисландски/староскандинавски.

Инак, "комитат" е латинизъм, същото като "дружина", но може да се отнесе и до неславянски организации. Не върви да кажеш, че мюрингите започват съществуването си като "дружина" или "дружинно кралство". Терминът си е "комитат".

Редактирано Август 24, 2015 от glishev

[Black Wolf]

Няма проблем, просто в българската историография има традиция по-скоро да се използва дружина.

[glishev]

"Дружина" и в нашата, и в руската историография се ползва в частност за "старата" и "младата дружина" на новгородските и киевските князе. "Комитат" се отнася до малко по-ранната организация на германските и келтските примитивни "кралства".

[Black Wolf]

Не съм съглесен. Терминът "дружина" се използва за всички дружинни обединения по принцип - от дружините на някои от гръцките базилеи (прим. Ахил и неговите мирмидонци са типологически твърде сходни с "морските конунги" и техните дружини), та до дружинните обединения на зулуските вождове.

[Last roman]

Банда също е римски/ромейски термин.

[glishev]

Е, то не е въпрос на съгласие помежду ни, а на реална научна конвенция.

[Black Wolf]

При всички исторически фантасмагории в сериала "Викинги", от време на време има и епизоди с историческа основа. Като шегата на ярл Зигфрид (Сигурд?).

След като норвежкия конунг Хакон Могъщия разбива йомсвикингите през 986 г., някои от оцелелите били екзекутирани след битката. Сред тях бил и 17-годишния йомсвикинг Свейн, син на Бюи. Той пожелал да държат красивите му руси коси, за да не бъдат оцапани с кръв. След като палача замахнал, Свейн се дръпнал и удара попаднал в ръцете на държащия косите му знатен воин. Хакон оценил чисто викингския хумор и го пощадил.