Любими текстове на песни

[Elemag]

В тази тема предлагам да се пускат текстовете на любими песни. Който има време може да пробва и да превежда чуждоезичните текстове, би било интересно.

Започвам първи, но без превод, защото сега нямам време.

Manowar

"The Master of the Wind"

In the silence of the darkness when all are fast asleep

I live inside a dream calling to your spirit

As a sail calls the wind, hear the angels sing

Far beyond the sun across the western sky

Reach into the blackness find a silver line

In a voice I whisper a candle in the night

We'll carry all our dreams in a single dream of light

Close your eyes, look into the dream

Winds of change will winds of fortune bring

Fly away to a rainbow in the sky gold is at the end for each of us to find

There the road begins where another one will end

Here the four winds know who will break and who will bend

All to be the master of the wind

Falling stars now light my way

My life was written on the wind

Clouds above, clouds below

High ascend the dream within

When the wind fills the sky the clouds will move aside

And there will be the road to all our dreams

For any day that stings two better days it brings

Nothing is as bad as it seems

Close your eyes, look into the dream

Wins of change will winds of fortune bring

Fly away to a rainbow in the sky gold is at the end for each of us to find

There the road begins where another one will end

Here the four winds know who will break and who will bend

All to be the master of the wind

[Б.Богданов]

Добра идея!

Mercy Seat

Чарлз Буковски

/Ник Кейв/

It all began when they took me from my home

And put me on Death Row,

A crime for which I am totally innocent, you know.

I began to warm and chill

To objects and their fields,

A ragged cup, a twisted mop

The face of Jesus in my soup

Those sinister dinner deals

The meal trolley's wicked wheels

A hooked bone rising from my food

And all things either good or ungood.

And the mercy seat is waiting

And I think my head is burning

And in a way I'm yearning

To be done with all this weighing of the truth.

An eye for an eye and a tooth for a tooth

And anyway I told the truth

And I'm not afraid to die.

I hear stories from the chamber

Christ was born into a manger

And like some ragged stranger

He died upon the cross

Might I say it seems so fitting in its way

He was a carpenter by trade

Or at least that's what I'm told

My kill hand's tatooed E.V.I.L.

Across it's brother's fist

That filthy five!

They did nothing to challenge or resist.

In Heaven His throne is made of gold

The ark of his Testament is stowed

A throne from which I'm told

All history does unfold.

It's made of wood and wire

And my body is on fire

And God is never far away.

Into the mercy seat I climb

My head is shaved, my head is wired

And like a moth that tries

To enter the bright eye

I go shuffling out of life

Just to hide in death awhile

And anyway I never lied.

And the mercy seat is waiting

And I think my head is burning

And in a way I'm yearning

To be done with all this weighing of the truth.

An eye for an eye

And a tooth for a tooth

And anyway I told the truth

And I'm not afraid to die.

And the mercy seat is burning

And I think my head is glowing

And in a way I'm hoping

To be done with all this twisting of the truth.

An eye for an eye and a tooth for a tooth

And anyway there was no proof

And I'm not afraid to die.

And the mercy seat is glowing

And I think my head is smoking

And in a way I'm hoping

To be done with all these looks of disbelief.

A life for a life and a truth for a truth

And I've got nothing left to lose

And I'm not afraid to die.

And the mercy seat is smoking

And I think my head is melting

And in a way that's helping

To be done with all this twisting of the truth.

An eye for an eye and a tooth for a tooth

And anyway I told the truth

But I'm afraid I told a lie.

Редактирано Декември 5, 2012 от Б.Богданов

[Elemag]

Lyriel

"Leverage"

I've carried a weight a very long time

like a black stone, a hopeless crime

Past the fields, past the towns

I've measured hills and dales

Up and down

If I rest I am sure you are there waiting

for my mind to break down

and your soul to take control

I am here, I'm not going down

I will carry on to do what I must do

To see the truth behind your whispering lies

I am not yours to take down

I covered my face in the darkest night

Changed my name and foolish hopes

You are still lingering here in every thought

Still myself and still yours

If I rest I am sure you are there waiting

for my mind to break down

and your soul to take control

I am here, I'm not going down

I will carry on to do what I must do

To see the truth behind your whispering lies

I am not yours to take down

Someday I'll turn my head around

and I'll look you straight in the eye

You are all I fear for you are all I love,

my decay.

Here, I'm not going down

I will carry on to do what I must do

To see the truth behind your whispering lies

I am not yours to take down

Here, I'm not going down

I will carry on, to do what I must do

To see the truth behind your lies

I'm not yours!

[JImBeam]

[Last roman]

ДДТ - Дождь

Дождь, звонкой пеленой наполнил небо майский дождь.

Гром, прогремел по крышам, распугал всех кошек гром.

Я открыл окно, и веселый ветер разметал все на столе -

Глупые стихи, что писал я в душной и унылой пустоте.

Грянул майский гром и веселье бурною, пьянящею волной

Окатило: "Эй, вставай-ка и попрыгай вслед за мной.

Выходи во двор и по лужам бегай хоть до самого утра.

Посмотри как носится смешная и святая детвора."

Капли на лице - это просто дождь, а может плачу это я.

Дождь очистил все и душа захлюпав, вдруг размокла у меня.

Потекла ручьем прочь из дома к солнечным некошеным лугам.

Превратившись в парус, с ветром полетела к неизведанным, мирам.

И представил я: город наводнился вдруг веселыми людьми.

Вышли все под дождь, хором что-то пели, и плясали, черт возьми.

Позабыв про стыд и опасность после с осложненьем заболеть,

Люди под дождем, как салют, встречали гром - весенний первый гром.

[Elemag]

Ето още малко руско творчество.

Булат Окуджава

"Молитва"

Пока Земля еще вертится, пока еще ярок свет,

Господи, дай же Ты каждому, чего у него нет:

Мудрому дай голову, трусливому дай коня,

Дай счастливому денег... И не забудь про меня.

Пока Земля еще вертится, Господи, - Твоя власть! -

Дай рвущемуся к власти навластвоваться власть,

Дай передышку щедрому хоть до исхода дня.

Каину дай раскаянье... И не забудь про меня.

Я знаю: Ты все умеешь, Я верую в мудрость Твою,

Как верит солдат убитый, что он проживает в раю,

Как верит каждое ухо тихим речам Твоим,

Как веруем и мы сами, не ведая, что творим!

Господи, мой Боже, зеленоглазый мой,

Пока Земля еще вертится, И это ей странно самой,

Пока еще хватает времени и огня,

Дай же Ты всем понемногу... И не забудь про меня.

1963

[Doris]

Светлината

Валди Тотев

Колко път до сега извървях,

колко още остана?…

Колко много надежди видях

и не една разпиляна…

Сякаш в някакъв луд кръговрат

се въртяха нещата,

често сменяха цвят подир цвят

и течеше водата…

Разни хора с неясни лица

обясняваха нещо,

обещаваха жива вода,

определяха срещи

и така всеки ден подир ден

отминаваха дните,

със надежда стаена във мен

и сълза във очите…

Вече знам, че така са нещата –

има Ад, Чистилище, Рай...

Но аз съм тук, да руша тишината

сега… И утре… До край…

Аз съм малкият, днешен човек,

който кръста си носи…

Ще се срещнем във новия век,

ще задавам въпроси…

А когато се спусне мъгла

и пълзи към душата,

със кибритена клечка една

ще ви дам светлината…

Редактирано Януари 29, 2013 от Doris

[zakonodatelya]

Behemoth - Thelema 6. 11. 23 (the Youth Manifesto)

Двадесет и три години изминаха

от дългото пътешествие сред живите мъртви.

От глупост аз наторявах моята гола душа.

И къде съм сега?

В двореца на подземния свят

без приятел нито враг.

Плащам за наследството на баща си

получовек, полузвяр ,полубог.

И моят глад,никога не бе утолен

а моите желания останаха неизпълнени

Но моята воля да стана едно с вселената

винаги ме е обвързвала

и изоставен не ще остана

въпреки че плътта ми е разкъсана

въпреки че сърцето ми е мъртво и студено

волята ми ще продължи

а духът ми ще живее

вечно!

[scarecrow]

Emerson, Lake & Palmer

C'est La Vie

C'est la vie
Have your leaves all turned to brown
Will you scatter them around you
C'est la vie
Do you love
And then how am I to know
If you don't let your love show for me
C'est la vie

Oh c'est la vie
Oh c'est la vie
Who knows, who cares for me
C'est la vie

In the night
Do you light a lover's fire
Do the ashes of desire for you remain
Like the sea
There's a love to deep to show
Took a storm before my love
Flowed for you
C'est la vie

Oh c'est la vie
Oh c'est la vie
Who knows, who cares for me
C'est la vie

Like a song
Out of tune and out of time
All I needed was a rhyme for you
C'est la vie
Do you give
Do you live from day to day
Is there no song I can play for you
C'est la vie

Oh c'est la vie
Oh c'est la vie
Who knows, who cares for me
C'est la vie

[Elemag]

Ако беше жив днес Владимир Висоцки щеше да навърши 78 години.
 

Владимир Висоцки: Аз не обичам

Изпълнение на концерт:

http://vbox7.com/play:98e68ccd&pos=vr

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки

Превод от руски: Румен Леонидов / Снимка: trans-m-radio.com

[ymgologanov]

 

ДВЕ СУДЬБЫ

	Жил я славно в первой трети
	Двадцать лет на белом свете -
		по учению,
	Жил бездумно, но при деле,
	Плыл, куда глаза глядели,-
		по течению.

	Думал - вот она, награда,-
	Ведь ни веслами не надо,
		ни ладонями.
	Комары, слепни да осы
	Донимали, кровососы,
		да не доняли.

	Слышал с берега в начале -
	Мне о помощи кричали,
		о спасении.
	Не дождались, бедолаги,-
	Я лежал, чумной от браги,
		в отключении.

	Тряханет ли в повороте,
	Завернет в водовороте -
		все исправится.
	То разуюсь, то обуюсь,
	На себя в воде любуюсь -
		очень нравится.

	Берега текут за лодку,
	Ну а я ласкаю глотку
		медовухою.
	После лишнего глоточку
	Глядь - плыву не в одиночку,-
		со старухою.

	И пока я удивлялся,
	Пал туман и оказался
		в гиблом месте я,-
	И огромная старуха
	Хохотнула прямо в ухо,
		злая бестия.

	Я кричу,- не слышу крика,
	Не вяжу от страха лыка,
		вижу плохо я,
	На ветру меня качает...
	- Кто здесь?- Слышу - отвечает:
		- Я, Нелегкая!

	Брось креститься, причитая,-
	Не спасет тебя святая
		богородица:
	Тот, кто руль и весла бросит,
	Тех Нелегкая заносит -
		так уж водится!-

	Я в потьмах ищу дорогу,
	Медовухи понемногу -
		только по сту пью,-
	А она не засыпает,
	Впереди меня ступает
		тяжкой поступью.

	Вон, споткнулась о коренья,
	От такого ожиренья
		тяжко охая.
	И у нее одышка даже,
	А заносит ведь - туда же,
		тварь нелегкая.

	Вдруг навстречу нам - живая,
	Хромоногая, кривая,
		морда хитрая.
	И кричит:- Стоишь над бездной,
	Но спасу тебя, болезный,
		слезы вытру я!-

	Я спросил:- Ты кто такая?-
	А она мне:- Я Кривая,-
		воз, мол, вывезу,-
	- И хотя я кривобока,
	Криворука, кривоока,-
		я мол вывезу!
	
	Я воскликнул, наливая:
	- Вывози меня, Кривая!
		я на привязи!
	Я тебе и шбан поставлю,
	Кривизну твою исправлю -
		только вывези!

	И ты, маманя, сучья дочка,
 На-ка выпей полглоточка -
		больно нервная.
	Ты забудь меня на время,
	Ты же толстая - в гареме
		будешь первая.-

	и упали две старухи
	У бутыли медовухи
		в пьянь, истерику.
	Я пока за кочки прячусь,
	Я тихонько задом пячусь
		прямо к берегу.

	Лихо выгреб на стремнину
	В два гребка на середину -
		ох, пройдоха я!
	Чтоб вы сдохли, выпивая,
	Две судьбы мои -
		Кривая да Нелегкая!

	Знать, по злобному расчету
	Да по тайному чьему-то
		попечению
	Не везло мне, обормоту,
	И тащило, баламута,
		по течению.

	Мне казалось, жизнь - отрада,
	Мол, ни веслами не надо, ох, не надо -
		ох, пройдоха я!
	...Удалились, подвывая,
	Две судьбы мои -
		Кривая да Нелегкая!

[caress…]

Щом сте подхванали Висоцки, две любими и от мен.

Spoiler

 

Лирическая песня

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.


Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.


В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,
Зря ли я столько сил разбазарил.
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял.

Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял. 

Spoiler

 

Кони привередливые

Вдоль обрыва по-над пропастью,

По самому по краю,

Я коней своих нагайкою

Стегаю погоняю.

Что-то воздуху мне мало,

Ветер пью, туман глотаю,

Чую, с гибельным восторгом

Пропадаю, пропадаю.

Чуть помедленнее кони,

Чуть помедленнее,

Вы тугую не слушайте плеть.

Но что-то кони мне попались

Привередливые,

И дожить не успел,

Мне допеть не успеть.

Я коней напою, я куплет допою,

Хоть немного ещё постою на краю.

Сгину я, меня пушинкой

Ураган сметёт с ладони,

И в санях меня галопом

Повлекут по снегу утром.

Вы на шаг неторопливый

Перейдите, мои кони,

Хоть немного, но продлите

Путь к последнему приюту.

Чуть помедленнее кони,

Чуть помедленнее,

Не указчики вам кнут и плеть.

Но что-то кони мне попались

Привередливые,

И дожить не успел,

Мне допеть не успеть.

Я коней напою, я куплет допою,

Хоть немного ещё постою на краю.

Мы успели, в гости к Богу

Не бывает опозданий,

Так что ж там ангелы поют

Такими злыми голосами.

Или это колокольчик

Весь зашёлся от рыданий,

Или я кричу коням,

Чтоб не несли так быстро сани.

Чуть помедленнее кони,

Чуть помедленнее,

Умоляю вас вскачь не лететь.

Но что-то кони мне попались

Привередливые,

Коли дожить не успел,

Так хотя бы допеть.

Я коней напою, я куплет допою,

Хоть мгновение ещё постою на краю.

Редактирано Август 24, 2017 от caress…

[Б. Киров]

Хоризонт

За да няма следи, всичко изметоха.

Ругайте ме и ме разнасяйте.

Хоризонтът е финал, а лентата е края на Земята -

длъжен съм да бъда първи там.

Басът на пари, не всички одобриха

и ръцете се разделяха с неохота.

Условието – да пътуваш по шосето

и само по него, без да завиваш.

Намотавам мили на кардана.

Движейки се паралелно на жиците.

Изведнъж сянка пред мотора -

черна котка или някой друг в черно.

Знам – не веднъж в гумите ми прът ще сложат.

Досещам се как и къде ще ме излъжат,

къде ще пресекат моя бяг с усмивка.

И къде въже през пътя ще опънат.

Но стрeлките стапям – на тази скорост,

Песъчинката добива сила на куршум.

И стискам руля до отмала в китките -

да успея докато болтовете не са затегнати.

Намотавам мили на кардана,

движейки се вертикално на жиците.

Завинтвайте гайките по-бързо,

преди да са опънали въжето до шията ми.

Стапя се асфалтът, грайферът – кипи.

Под лъжичката ме свива от близката развръзка,

с гола гръд ще разкъсам опънатото въже.

Жив съм – свалете черните ленти.

Кой ме изнуди на този бас,

нечистоплътен в своите разчети.

Хазартът ме опиянява, но въпреки това

намалявам на опасните завои.

Намотавам мили на кардана.

Напук на опънатите въжета и жици...

На загубилите устите запушете,

когато се появя на хоризонта.

Хоризонтът е финал, както и преди - далеч.

Лентата не скъсах, но с въжетата приключих.

Въже през шията ми не премина.

Но от храстите по гумите ми стрелят.

Не парите на тази гонка ме закараха.

Молиха ме – мига не пропускай.

Разбери има ли предел – на края на Земята,

и могат ли хоризонтите да се разгърнат?

Намотавам мили на кардана.

И куршум не давам да ми лепнат.

Но спирачките отказват... Край!

И хоризонта прескачам на скорост!

 

Превод Филип Филипов

https://otkrovenia.com/bg/prevodi/vladimir-visocki-horizont

 

Горизонт

Чтоб не было следов - повсюду подмели...

Ругайте же меня, позорьте и трезвоньте!

Мой финиш - горизонт, а лента - край земли,

Я должен первым быть на горизонте.

Условия пари одобрили не все -

И руки разбивали неохотно.

Условье таково, чтоб ехать - по шоссе,

И только по шоссе - бесповоротно.

Наматываю мили на кардан

Я еду параллельно проводам.

Но то и дело тень перед мотором -

То чёрный кот, то кто-то в чём-то чёрном.

Я знаю - мне не раз в колеса палки ткнут,

Догадываюсь, в чём и как меня обманут;

Я знаю, где мой бег с ухмылкой пресекут

И где через дорогу трос натянут.

Но стрелки я топлю - на этих скоростях

Песчинка обретает силу пули, -

И я сжимаю руль до  судорог в кистях :

Успеть, пока болты не затянули!

Наматываю мили на кардан

И еду вертикально к проводам.

Завинчивают гайки... Побыстрее! -

Не то поднимут трос, как раз где шея.

И плавится асфальт, протекторы кипят,

Под ложечкой сосёт от близости развязки.

Я голой грудью рву натянутый канат.

Я жив! Снимите черные повязки!

Кто вынудил меня на жёсткое пари -

Нечистоплотны в споре и расчетах.

Азарт меня пьянит, но, как ни говори,

Я торможу на скользких поворотах.

Наматываю мили на кардан -

Назло канатам, тросам, проводам...

Вы только проигравших урезоньте,

Когда я появлюсь на горизонте!

Мой финиш - горизонт - по-прежнему далёк,

Я ленту не порвал, но я покончил с тросом.

Канат не пересёк мой шейный позвонок,

Но из кустов стреляют по колёсам.

Меня ведь не рубли на гонку завели -

Меня просили :"Миг не проворонь ты -

Узнай, а есть предел - там, на краю земли,

И можно ли раздвинуть горизонты?!"

Наматываю мили на кардан

И пулю в скат влепить себе не дам.

Но тормоза отказывают... Кода!

Я горизонт промахиваю с хода!

[caress…]

Хамлет

Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте -
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!

О, в такава нощ минава само трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.

Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.

Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.

Къде момче, сега отиваш
и наш'те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...

О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...

Spoiler

 

Бях на този техен концерт. Още си пазя билетчето, безценна реликва.

[Б. Киров]

И аз съм бил на техни концерти, но за съжаление пазя само спомена Страхотен спомен.

Висоцки и Окуджава са уникални с това, че сами си пишеха текстовете, а казват, че за представленията на Висоцки в театър Таганка е било изключително трудно да си намериш билет, не съм го гледал на живо, но съм гледал откъси от неговия "Хамлет" на запис - велик е и като актьор, според мен.

п.с. Преводачът на неговия текст, който постнах горе, го познавам лично много добре, той е млад и има доста преведени текстове на Висоцки, превежда го отдавна и то про боно, защото го харесва.

[caress…]

Висоцки не беше просто талант, а талантище.

С моите приятели, като тийнеджъри, се събирахме, за да слушаме, Висоцкий, Окуджава, романси и блатные, докато връстниците ни лудееха по метъл или попмузика. Ех…спомени. 

[Б. Киров]

Висоцки е имал много успешни концерти във Франция и хора, които са живяли в САЩ /българи/ са ми казвали, че много американци са харесвали песните му, той е по-голям от границите на Русия.

Окуджава е съвсем различен, той е лирик, Висоцки е ураган, стихия, не се побира в никакви граници, неистов. И гениално талантлив.

[insighting]

Здесь такой чистоты из-под снега ручьи,
Не найдёшь, не придумаешь краше;
Здесь друзья, и цветы, и деревья ничьи,
Стоит нам захотеть — будут наши.

[вован1]