Манастирът „Света Богородица” в средновековно Търново

[К.ГЕРБОВ]

Информацията в един църковен литературен източник дава възможност да се продължат разсъжденията за Трапезица в посока, че това име идва от място, където хората хапват и пийват в близост до извор или река, за което стана дума в „Кой хълм в Търново е бил Трапезица?”. http://nauka.bg/foru...?showtopic=7638

За народна трапеза се говори в „Похвално слово за патриарх Евтимий”, написано от Григорий Цамблак. В похвалата четем:

„Край град Търново се намира една местност, отделена от него само с една река, видима отвред, пълна със злак и напоявана обилно с изтичащи води; водната й щедрост наслаждаваше очите преди вкуса; с дървета гъсто обрасла, тя е пълна с разнообразие на всякакви плодове и цветя, а над нея се издига гора гъста и пространна. В тази местност се намираше храм на приснодевата Христова майка и Богородица, в който всяко лято се събираше населението от целия град заедно с жените и децата, като по обичая празнуването продължаваше осем дни. И събрали се заради празника и уж за да се помолят, отдаваха се на греха, на всякакви пороци и привличаха божието негодувание, понеже местоположението и пустотата благоприятствуваха за похотта на блудните. Какво стори премъдрият [патриарх Евтимий]? Отсече корена и изсъхна плодът на греха: отмени празника, като забрани да се събират вече на такова тържество. И така прекрати гибелта на много души. Така благият лекар за общата полза се грижеше.” (1)

Изглед от Лобната скала на Царевец

Ако разгледаме природата около Царевец ще установим, че мястото, което отговаря на горното описание, е местността, която се простира от края на Асенова махала, където е църквата „Свети Димитър” - нагоре по течението на река Янтра. Цамблак всъщност е описал пейзажа, който се е разкривал пред Лобната скала.

Около стария град Търново единствено на това място има „изтичащи води”. Това са деретата, които минават покрай бившата текстилна фабрика „Васил Мавриков”. Едното тръгва от Арбанаси и отделя фабриката от жилищния квартал до нея. През 50-те години той още се застрояваше и се наричаше Нов квартал. Другото поточе идва от местността Ксилифор и минава между текстилната и бившата кожарска фабрика - покрай пътя, водещ нагоре в гористата местност.

На първите две снимки е въпросният Нов квартал. Вдясно на втората снимка се виждат и част от сградите на текстилната фабрика Между нея и жилищния квартал е поточето, което идва от Арбанаси и се влива в Янтра. При обилен дъжд то доста увеличава обема си и навремето понякога заливаше пътя.

Изглежда, там на десния бряг на река Янтра, където са жилищата и рушащите се сгради на фабриките, през средновековието е било „злак”, т. е. поляни със зелена трева. „Пространната и гъста гора” от похвалното слово на Цамблак е Ксилифор. Търновци ходеха преди години там на излет през празниците и в неделя, а учениците ги водеха на екскурзия до втората чешма. „Местоположението и пустотата на местността” напълно „благоприятствува за похотта на блудните”, както се е изразил средновековният мемоарист.

Мястото с поляните край реката в близост до историческите търновски църкви в подножието на Царевец е било една природна даденост за провеждане на народното празненство през летния месец август. Тогава и реката там почти пресъхва и може да се минава от единия бряг на другия без да се използва моста. И понеже основното мероприятие на празника са били трапезите, вероятно оттам е дошло името на околността.

Като знаем, че българските традиции при този вид празници са доста устойчиви, можем да предположим, че придружаваното с всенародна трапеза празненство се е отбелязвало и в края на 12 век, от когато датират сведенията за „Трапезица” в житията. Възможно е споменатата църква, посветена на света Богородица, да е била най-старата на това място.

В житията понякога се разказват предания, случили се не точно по времето, когато е живял съответният светия. Пък и Цамблак напуска Търново веднага след завладяването му, така че когато пише житието на патриарх Евтимий, той може и да е позабравил някои детайли от историята и географията на средновековната българска столица.

В местността, за която говорим, се е намирал и споменатият от Цамблак „храм на приснодевата Христова майка и Богородица”. За него патриарх Евтимий отбелязва в житието на св. Филотея Търновска: „И като взеха веднага тялото [на светицата], пренесоха го в славния град Търнов и го положиха в църквата на пречистата Богородица, истинната божия майка и приснодева Мария, наречена Темнишка, където лежи и до днес, правейки безброй дивни и преславни чудеса за всички, които с вяра и любов прибягват към нея”. (2)

Празникът с трапезите се е провеждал не на случайно място. Йоасаф Бдински в „Похвално слово за Филотея”, повтаряйки донякъде Евтимий, добавя, че ковчегът с мощите на света Филотея тържествено бил положен в „преименития храм на пречистата Богородица и в царския град Търново”. Храмът е бил „преименит” - поне по времето на житиеписецът. И, както бе казано, вероятно е най-старият в района.

Той не е бил разрушен при завладяването на Търново. Йоасаф Бдински разказва, че две години след като през 1394 г. (sic!) в резултат на „голямото агарянско нашествие” станало „пълното тъжно разорение” на старата столица, той пристигнал с Константин Срацимир там и докато пребивавали в града, научили, че тялото на преподобната Филотея „сияе в един от манастирите на владичицата и божия майка”. Поискали мощите от „търновския княз” (турския бей) и той понеже бил благоразположен към тях, им дал ковчега на Филотея да го пренесат във Видин.(3)

Асенова махала и църквата „Света Богородица” (снимка от преди Освобождението).

Естествено църквата „Света Богородица” не се е намирала непосредствено на мястото, където са били трапезите и където „местоположението и пустотата благоприятствували за похотта на блудните”. Тук се вижда, че Цамблак не е бил съвсем прецизен в изказа си – можел е да уточни, че църквата е била на отсамния бряг под Царевец. Но пък е казал, че мястото на празненствата и църквата се намират в една местност.

Църквата „Св. Богородица Темнишка” (не съм срещнал досега обяснение за Темнишка) се е намирала в Асенова махала, на левия бряг на реката до Владишкия мост. Била е подновена през 1843 г., а след Освобождението до нея е построена камбанария. Но през 1913 г. е разрушена от земетресението, след което през 1923 г. на нейно място е построена сегашната църква „Свето Успение Богородично”. (4)

Асенова махала с църквата „Света Богородица”, вече с камбанария (снимка от началото на миналия век).

Строежът на новата църква „Свето Успение Богородично”. Виждат се останките от старата църква „Света Богородица” и манастирът при нея.

Тази съвременна снимка показва, че мястото, където са се устройвали средновековните трапези (жилищният квартал в дъното и околността до него нагоре по течението на реката) и църквата „Света Богородица”, която е била на мястото на днешната църква „Свето Успение Богородично”, са се намирали в една местност.

В две жития името на средновековната търновска църква „Света Богородица” се свързва с името Света гора, което е дало основание да се приема, че един от хълмовете в града, е наричан така. И че въпроснияг храм, при който имало и манастир, се е намирал на този хълм.

Няма обаче конкретни доказани факти, че днешният хълм Света гора е бил обитаем през Средновековието от монаси. По всичко изглежда заселването му става, след като е построен мостът над Янтра в турската махала, който съществува и днес. Едва тогава къщите започват да никнат по склона, срещу Царевец, от другата страна на Янтра. А това е било вече по време на османското владичество.

Ако на този хълм е съществувал „преименит” манастир, то той щеше да последва съдбата на извънградските търновски манастири „Свето Преображение Господне”, „Света Троица”, Килифаревския манастир. Построени и заселени по време на Втората българска държава, по-късно, когато турците завладяват България, те неколкократно са ограбвани и опожарявани, но след това са отново въздигани.

Оцелели са и манастирите в Асенова махала. На Трапезица също има повече или по-малко запазени останки или основи на църкви. А на Света гора не е открито нищо по-осезаемо.

Прегледах някои книги - голословно се заявява: на Света гора имало църкви и манастири. И толкова.

В Енциклопедия България, четейки статията за Велико Търново в том 2, бях обнадежден, когато в началото видях споменато, че град Търново израства около възвишенията „Царевец, Трапезица и Света гора”. Света гора бе написано с курсив, което означаваше, че в том 6, където са статиите с буквата „С”, ще има и такава, за този хълм. Е, нямаше. Не са намерили какво да напишат – не са написали. Даже в статията за Велико Търново имаше споменато нещо за Царевец, Трапезица и Момина скала, но за Света гора – ни дума.

В „История на Велико Търново”, том 1, в раздела „Материална и духовна култура” се казва: „В околностите на престолния град се включвали и извънградските манастири. Към тях се отнасят няколко манастира открити на хълма Света гора, от които е локализирано само мястото на „Св. Богородица Одигитрия”... Археологически проучвания на тези крайградски манастири не са правени.”(5) Вероятно последното обяснява, защо авторката на статията не е посочила откъде е взела дори и споменатите твърдения, че са били открити „няколко манастира”. Но ако не е имало проучвания, откъде сме сигурни, че действително на Света гора е имало манастири.

Както бе упоменато, за „Света Богородица” се говори в житията като за „преименит” храм, около който по-късно възниква и голям манастир. Защо тогава от него няма ни камък ни кост по голия днес баир?

Житията, в които се споменава за Света гора имат гръцки произход, т. е. те са писани от хора, които въобще не са посещавали Търново. Записали са житията по устни предания, вероятно от самите лица, за които се говори в тези жития. След това са правени преписи на оригиналния език, преводи, преписи на преводите.

Ето какво се е получило накрая.

В превода на житието на Теодосий Търновски, публикувано в „Стара българска литература” се казва: „Като напусна споменатата обител [манастира „Св. Никола” в Арчар], стигна до Търново, престолния град на българите, който е втори и на думи, и в действителност след Константиновия град. Тогава намери и манастир, много прочут, [посветен] на всеславната Дева и Богородица, Христовата майка. Посели се там [на мястото], което дори и до днес се нарича обикновено с името Света гора.”(6)

Същото сведение в превода, поместен в pravoslavieto.com, изглежда така: „... той остави споменатата обител, пристигна в град Търново и се засели в много известния манастир „Пресвета Богородица”, който обикновено се нарича дори до днес с името „Света Гора”. (7)

Вероятно в Цариград, където патриарх Калист е написал житието на Теодосий Търновски, се е чуло, че в Търново има място, където има много манастири и затова то е наречено Света гора, по подобие на Атон. Но едно е да говорим в преносен смисъл за „Търновската Света гора”, а друго - да приемаме, че в старата българска столица действително е имало хълм, наречен Света гора.

В житието на Ромил Видински пък се казва: „Напуска тайно родното си място [Бдин], стига до Загорие, до града, наричан по-рано Торвон, а сега - Тринов, влизащ в същата епархия, и се заселва в един от тамошните манастири. Манастирът се наричаше на името Богородица Одигитрия... Околните жители на споменатия град Тринов познават близките планини. Защото има една планина, намираща се близо до Тринов, наричана с местното име Устие. Има и един хълм до града, наричан и той от стари времена Света гора; в тях живееха множество иноци, живеят и до днес. С тях споменатият страдалец съжителствуваше и се преобразяваше... щом разбереше, че някой от живеещите в онази планина или страда от дълги години, или пък се случи да е измъчван от някаква болест, ловеше риби и като ги нанизваше през хрилете, отиваше в килията на страдащия посред нощ без шум; окачваше ги и бързо си отиваше..” (8)

В средата на миналия век Иван Дуйчев установи, че авторът на житието на Ромил Видински е бил грък. С това се обяснява защо в текста става дума за Тринов – в гръцката азбука няма буква „ъ”. Българските преводачи са запазили оригиналният запис в преведения текст, а допълнително са обяснили, че Тринов е Търново.

Текстът от това житие не е много ясен. От него разбираме, че Ромил като се замонашил - станал Роман и се заселил в манастира „Богородица Одигитрия”, който бил в град Търново. До града имало хълм, наречен Света гора, близо до Търново имало и планина Устието. Монахът ловил риба и я носил в планината посред нощ!

Това може да напише само човек, който не знае, че от Търново до Устието има поне два часа път. Може ли тогава да се повярва, че Роман е слизал от днешната Света гора до Янтра, ловил е риба и я е носил до манастира „Св. Троица”? Сигурно е, че монахът е ловил риба, защото църквата „Света Богородица” в Асенова махала се е намирала на брега на реката. Но най-вероятно с тази риба е хранил монасите от същия и съседните манастири. Това, че я е носил чак до Устието е преувеличено. И едва ли е направено с оглед да се повиши значимостта на постъпката. По-скоро е било плод на незнание.

Не знам как е на гръцки хълм, гора, планина, но очевидно гърците са се объркали по отношение на Света гора, което на славянски е Света планина. При това в Търново е ставало дума не за хълм и планина, а за място, което е било упонадобявано на атонската Света гора.

Мястото в Асенова махала под Царевец по време на Второто българско царство е било голям манастирски комплекс, затова и не случайно след завладяването на Търново патриарх Евтимий премества патриаршеското си седалище там. (9) Това място, познато като „Търновската Света гора”, е било средище на творците на Търновската книжовна и художествена школа.

Зад голямата крепостна стена на брега на реката са се намирали четири манастира: „Свети върховни апостоли Петър и Павел”, „Свети Йоан Рилски”, „Света Богородица”, „Св. 40 мъченици”. Те всичките са били мъжки, както на Атон няма монахини. Погрешно е приемането, че „Света Богородица” е бил женски манастир.

Изглед на Асенова махала с останките от манастирския комплекс, наричан Търновската Света гора (снимката е правена около 1900 г.). Вляво от Владишкия мост се виждат оцелелите по време на османското владичество Търновска митрополия с църквата „Свети върховни апостоли Петър и Павел” и църквата „Света Богородица”. По-надолу е църквата „Свети Четиридесет мъченици”.

Имената Трапезица и Света гора не следва безкритично да бъдат идентифицирани като наименования на хълмовете в средновековно Търново. В предаването на Пламен Павлов „Час по България” от 9 ноември 2012 г. доц. Красимира Мутафова спомена, че в османските документи за Търново до 16 в. не се среща името Трапезица. До тогава въобще не е имало разделение на града на квартали.

Бележки:

1. Стара българска литература, т. 3. С., 1982, с. 227.

2. Стара българска литература, т. 4. С., 1986, с. 215.

3. Стара българска литература, т. 3. С., 1982, с. 196 - 198.

4. Велико Търново – „болярската” черква „Успение на Пресвета Богородица”. http://historicalcit...vo_Usp_Bza.html

5. История на Велико Търново, том 1. С., 1986, с. 278-279.

6. Стара българска литература, т. 4. С., 1986, с. 446.

7. Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година. http://www.pravoslav...j_turnovski.htm

8. Стара българска литература, т. 4. С., 1986, с. 470-471.

9. Стара българска литература, т. 3. С., 1982, с. 230.

[makebulgar]

Хубави размисли

Неясно остава обаче от къде разбираме, че на хълма Света Гора няма никакви останки. И къде е планина Устие?

[Galahad]

Черквата "Успение Богородично" е между Великата Лавра, Шишмановата баня, "Св.св. Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски" и на пътя между Малката порта и Владишкия мост. Тъй че няма как да е на усамотено място.

Иначе определено не е била единствения храм посветен на "Света Богородица". Друг храм е сегашната катедрала "Рождество Богородично" - линковете са два защото едната е сегашната сграда, а другата е построената от Кольо Фичето, която обаче е била разрушена от земетресението. Преди нея обаче е имало друга, по-малка. Тъй като е близо до конака, то се предполага, че турците е нямало да позволят да има там черква, ако не е била заварена при завоюването и само да е била поддържана. Близо до нея е била арменската (дубровнишката) "Успение Богородично" (срещу Трапезица), но я нямам на снимки, защото като снимах на това място имаше кръчма и една голяма Бъчва. На Света гора (там е и Устие - и двете названия са си се запазили) е бил Одигитрия, предполага се, че е бил на мястото на сегашния университет. За този манастир имаше в медиите, че ще се правят разкопки в района на университета, но засега няма сензации и уникални открития. Трябва обаче да се има предвид, че монасите са били исихасти, т.е. са наблягали на по-скромен живот и са имало склонност да имат скромни жилища и дори да пребивават в пещери. Тъй че не е задължително това, което е било на Света гора да е нещо голямо и масивно.

В Търново само на Царевец и Трапезица е имало около 40 черкви (вкл. манастирските), тъй че предполагам е имало още посветени на св. Богородица и на останалите Богородични празници (Въведение, Покров).

Тук в уикимапия има карта на кварталите, тъй че ще е по лесно за ориентиране.

И още една книга - Търновски светци и чудотворци (за свещените места в Търново.

[К.ГЕРБОВ]

Устието или Устето е скалистия пролом на река Янтра между Търново и Самоводене, където се намират Преображенския манастир и манастира „Света Троица”. http://poseti.guide-...Turnovo/_id=301

Гъркът, написал житието на Ромил Видински, не е имал представа въобще как е изглеждало мястото и когато е научил, че там има гора, той си е представял, че става дума за планина, намираща се непосредствено до Търново.

На усамотено място са били тези, които са се отдавали на порока. Няма как цял град осем дена да яде, пие и прочие работи да извършва и всичките участници да са усамотени. Голяма Богородица на практика е бил празникът на средновековното Търново. Мястото срещу Лобната скала е било пусто и най-удобното за събора.

[makebulgar]

Явно в този линк са объркали къде е Устието, защото реално се оказва, че Устето е не на северния, а на южния вход на Търново, в посока Прохода на Републиката. Това са скалите които се виждат много добре при влизане в Търново, като от източната скала по баира над нея са към 800-900 метра до върха на хълма "Света гора".

Хълма "Света гора" пък като се замислим не е задължително да е бил населен. Все пак едно свещено място се предполага че няма да е пълно със сгради, църкви и манастири и множество от хора. Ако там са се правели някакви святи ритуали няколко пъти в годината не е било нужно да има много храмове, а мястото може да е било нужно да е девствена гора, без човешко присъствие. По същия начин в близост около или на самият връх Атон на атонската Света гора няма манастири, а те са до брега.

[resavsky]

Трапезица си е съществувала през Средновековието и по категорично доказателство от житието на свети Иван Рилски писано лично от патриарх Евтимий няма.

[Galahad]

Ами това е Устието по Пътеводителя от 1907г.

[resavsky]

Иначе и аз съм съгласен че Света гора въобще не е била населена през Средновековието.Всъщност хълмът дори не се е приемал за част от средновековния град.

[makebulgar]

Но това не му пречи да е бил свещен.

[resavsky]

Какво значи свещен?Има ли някой манастир там?Ако е бил свещен хълма защо Теодосий Търновски не прави манастир там а чак в Килифарево.

[К.ГЕРБОВ]

"Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът „Света Троица”. (Житие на Роман Търновски (Килифарски) http://bg.wikipedia....quo;арски)

Защо не разсъждавате логично: къде има манастири – при южното или северното Устие на река Янтра?

Аз нали това се опитвам да кажа, че разните споменати в изворите места като Устието, Трапезица, Света гора или пък манастирите "Св. Иван Рилски", "Св. Апостоли Петър и Павел", "Св. Богородица" не са се намирали там, където днес се идентифицират.

Ами то излиза, че "Св. Иван Рилски" има на Трапезица и в Асенова махала, "Св. Апостоли Петър и Павел" - пак на двете места, "Св. Богородица" - на Света гора и в Асенова махала. И така се е оказало, че тези в Асенова махала са си там, а разните по баирите се предполагат.

На мен ми се струва много логично всички манастири, в които са били поставяни мощи на светци, да са били в тази "Търновска света гора", а не да бъдат пръскани по разните баири наоколо. Пак в тази местност си е съвсем логично да се е правел и събора на Търново. "Преименит" е бил манастирът, в който са се намирали мощите на света Филотея.

Единствено на Царевец са били мощите на Михаил воин. Но там са били патриаршията и двореца.

[makebulgar]

Според Православието.ком, Роман станал игумен на новопостроен манастир в местноста "Устие", което от Килифарево било още по-близо до Търново, при Дебелец. http://www.pravoslavieto.com/life/02.17_sv_Roman_Turnovski.htm Тоест те визират южния вход на Търново.

Може и там да е имало някакъв манастир, който може да е разрушен по-късно и застроен със други сгради.

[resavsky]

Такава концентрация на мощи ми се струват малко вероятно.Аз продлъжавам да смятам че мощите на Иван рилски са били в някоя от църкквите та Трапезица.

[Galahad]

На Царевец в Патриаршията са били мощите на св. Михаил-Воин, а в Двореца на св. Петка.

На св. Иларион са били във Великата лавра и вероятно тя е щяла да е на негово име, ако не е станала битката при Клокотница.

На св. Иван Рилски и св. Гаврил Лесновски са били на Трапезица.

На св. Филотея са били в "Св. Богородица Темнишка". На св. имп. Теофано - не се сещам.

След падането под турско се предполага, че е имало местене на реликви и имена - "Св. Спас" става тази до музея на ВБЦ, "Св. Петка" е под Трапезица, "Св. Иван Рилски" става тази до "Св. Петър и Павел".

Устие е посочено, че е при Търново:

В годината 6872 ( = 1363/4), индикт 2-и, биде написана тази книга с тези три тленни пръсти от последния в иноците Теодосий, на мястото Устие при град Търново, при благоверния Иван Александра и неговата царица новопросвещената Теодора. Моля ви, отци и братя, четете, като поправяте, а не къл­нете.

ЛЕСТВИЦА

Устието се споменава и през епохата на турското робство:

Митрополит Търновски кир Йоаким пише за това свято четвероевангелие как се купи съобщно и се приложи в храма „Света Троица", близо до Търново, при Устието. И който иска да го извади или продаде, или хариже, или някому даде — да е проклет от 318 свети отци от Никея, да наследи Юда, да бъде като Ария и във второто пришествие архистратег Михаил да му е съдник пред вла­диката Христос. Купи се и се приложи на празника на светите апостоли Петър и Павел в лето 1558, месец юли, 1 ден. И аз, смиреният, многогрешният. . .

ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ

Но се говори не за манастира "Света Троица", а за храма, т.е. за френкхисарската черква, която е до Св. гора и Устието.

[К.ГЕРБОВ]

Устието се споменава и през епохата на турското робство.

Сигурно си е било пак там. Но в цитата, който си пуснал се казва: „В годината 6872 ( = 1363/4), индикт 2-и, биде написана тази книга с тези три тленни пръсти от последния в иноците Теодосий, на мястото Устие при град Търново, при благоверния Иван Александра и неговата царица новопросвещената Теодора”.

Да не искаш да кажеш, че турското робство започва още от 1363 г.?

Но се говори не за манастира "Света Троица", а за храма, т.е. за френкхисарската черква, която е до Св. гора и Устието.

Ти прочете ли какво пише за тази „френкхисарска черква”? Пише: „След Освобождението в изоставените от турците райони на Велико Търново се заселили българи, което наложило да се построят черкви и там. Едно медресе било приспособено за черквата "Св. Троица, св. Мина и Благовещение". Тя била осветена на 19 юли 1881г.” ?????

Пламен Павлов и Христо Темелски също смятат, че: „Когато Теодосий заминал за Цариград (тук той починал през есента на 1363 г.), той оставил св. Роман за свой заместник. Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът “Света Троица”. http://www.pravoslav...ЉСЂРЅРѕРІСЃРєРё

* * *

Под „Света гора” се разбира и място с много свети мощи. Събирано е, та като дойдат поклонници, да видят колко много мощи има на едно място. И да се поклонят на всичките. Защо не са ги пръснали и останалите, ами само за Йоан Рилски са решили да го качат на Трапезица? Само заради него старците да се мъчат по стръмната пътека.

Мощите са били на голяма почит на времето. Считало се е, че те пазят града. Затова и мястото им е под крепостта и е добре укрепено.От тази гледна точка е било по-рационално мощите да бъдат на едно място, а не да бъдат пръснати.

Всички църкви в Асенова махала вероятно са строени от Асеневци и фамилията изглежда е имала някакви права над това място. Днес на братята приписват да са имали цял дворец на Трапезица, но очевидно тя е била застроена по-рано от въстанието им. И едва ли е било лесно да се построи църква там след това. Затова църквите на Асеневци се строят в Асенова махала, а дворецът им - на Царевец.

[Galahad]

Сега при Френкхисар е турската махала. Даже ктитор на днешната черква "Св. Троица" за възстановяването й от земетресението е турчин. Статията за нея не е пълна. Не знам дали на някой направи впечатление, че тази черква има не едно, а три имена. Това е явление, обичайно за Търново. Счита се, че се дължи на обстоятелството, че след като турците завладяват града и черквите намалят, то на тези, които са се запазили се е добавял и празника на тези, които в епохата на робството са били отнети или разрушени. Иначе казано вероятно е съществувало поне някакво предание, че в този район е имало черкви посветени на св. Троица, Благовещение и св. Мина.

"Устие" се нарича южното дефиле на Янтра при Търново, което е дълго около 1000м., а северното се е наричало "Дервенето" - то е дълго около 7000м. Някъде на 5км. на "Дервенето" са Преображенския манастир и "Света Троица" но на противоположните брегове на реката.

[К.ГЕРБОВ]

Гугъл обаче е на друго мнение за местността Устето. http://www.google.ca...iw=1280&bih=662

[К.ГЕРБОВ]

Туристите са доста добре запознати с историята на Търново. Във „Велико Търново – водител за катерачи” за Устето се казва: „Скалният масив е с дъговидна форма и е с дължина над 1 км. Намира се на около 6 км от града в източната част на гористия прелом на река Янтра, наричан от населението Дервент. По скалния венец се намират множество малки и големи пещери, в три от които са намерени останки от пещерния човек, живял тук през неолита. През Средновековието някои от тези пещери са използвани от монасите за отшелнически килии и параклиси. В подножието на централната част на масива се намира манастирът "Света Троица", за който се смята, че е основан през 14 век, негов епископ е бил патриарх Евтимий Търновски. Това е една от най-известните обители в околностите на града и с нея са свързани много исторически събития от времето на Второто българско царство.” http://www.verticalw.../book.php?id=47

[makebulgar]

Обаче като отворим Гугълмапс виждаме, че някой е отбелязал източната и западната част на пролома Устие при южния пролом на Янтра, като е отбелязано и това, че там се катерят хората.

При патриаршеския манастир пък скалния масив е наречен просто "Св.Троица".

[Galahad]

Като ще се рови в Гутъла, щеше да е по добре да се пуснеше думичката, която аз сложих и щеше да се види, че ще излязат доста интересни неща

http://www.google.bg/#hl=bg&tbo=d&output=search&sclient=psy-ab&q=%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE&oq=%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE&gs_l=hp.12...2245.2245.0.3651.1.1.0.0.0.0.0.0..0.0.crnk_timediscountc..0.0...1c.2.ER-EsyCIivg&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&bvm=bv.1355325884,d.Yms&fp=7d558aa5ed9bac39&bpcl=39967673&biw=1280&bih=685

Без да се ангажирам с прецизността на целия текст, но сред нещата, които може да се отрие с Гугъла е и тази дипломна работа за обяснителна записка , в която има доста неща по темата (за черквите на Търново, вкл. разрушената от земетресението черква "Света Петка".

[makebulgar]

Горе съм объркал не е в Гугълмапс, а е в Уикимапия - http://wikimapia.org/#lat=43.0692298&lon=25.6341452&z=18&l=0&m=b

[К.ГЕРБОВ]

http://www.climbingg...nfo&idRegion=12 В този сайт на картата действително се дава отметка за Устието на южния вход в Търново. Но отдолу пише: „Скалите над Преображенския манастир - Устето. Те се намират на 5 километра северно от града от западната страна на река Янтра. Към Търново стените са по-ниски, а постепенно към манастира стават по-високи. Стени са изградени от здрав варовик и едва към Преображенския манастир стават по-изветрели и ронливи.”

Аз приемам за верен текста. Разбира се, всеки може да каже, че някъде другаде пише нещо друго. Няма как да отговарям за всичко писано в интернет.

Записката за развитието на Асенова махала ще я прегледам. Като собственик на една от къщите там ме каниха при разглеждането на новия й градоустройствен план. Не се дигнах специално за това. Бащината ми къща е стара, тя и за продан не става, защото е обявена за паметник на културата и който я купи, за да построи нова, трябва да се съобразява със сегашния й вид: два етажа, малки стаи. Иначе е атрактивна – с начупена фасада е, като къщите на улица „Гурко”, но вече се руши, защото е паянтова.

Преди години бяха започнали да подновяват къщите в Асенова махала, но успяха да завършат само тези на десния бряг. Моята е на левия, където успяха да обновят, всъщност да построят наново, само двете къщи вдясно до Владишкия мост. Майка ми вече бе почнала да си избира временно местожителство в построените отсреща къщи и взеха, че махнаха Тодор Живков и обновяването се отмени.

Е, как човек да няма носталгия по онова време. Сега се занимават с историческите църкви, а до тях има съборени къщи, които никой не поглежда. И те се намират по главната улица от „Свети 40” до „Петър и Павел”.

[Galahad]

"Дервенето" не е толкова познато като название. Но това е името на северната част на дефилето, която както писах е дълга към 7км., а на 5км. са двата манастира. Устието е дълго само около 1км. и е в южното дефиле. Там където се говори, че манастирите са при Устието не разграничават двете названи.

Записката е като дипломна работа, т.е. най-вероятно няма да се реализира, а е правено с учебна цел. но иначе има доста информация за обектите, за които говорим в темата. За някои неща от написаното може да се поспори, но като цяло е полезно четиво.