Чилийската гражданска война(1891)

[Gloster]

Част 1.

Чилийската гражданска война от 1891,била породена от политическите разногласия между президентът на Чили Хосе Мануел Балмаседа(José Manuel Balmaceda-възможно е да греша в превода на името) и чилийския конгрес.

От 1889,конгресът открито застанал срещу президентската администрация и политическата ситуация в Чили се изострила значително.Имало опасност от избухване на гражданска война.

Балмаседа нямал право да назначава министри,които да контролират мнозинството в горната камара(сенатът) и долната камара.

При това положение,той приел,че конституцията му дава право да номинира и определя всеки един министър лично,а конгресът нямал право да се намесва.

През 1890 станало ясно,че президентът Балмаседа смята,да определи един от близките си приятели,като свой наследник,което потъпквало всяка демокрация.В отговор конгресът отказал да одобри бюджета.

Временно бил постигнат компромис-Балмаседа трябвало да назначи кабинет,одобрен от конгреса,а пък последния трябвало да одобри неговия бюджет.

Новия кабинет,обаче разбирайки пълния обхват на конфликта между конгреса и президента,решил да си подаде оставката.Балмаседа успял да се възползва от това,като назначил нов кабинет,начело на който застанал Клаудио Викуня.Този път нямал одобрение от конгреса,а освен това не било тайна,че и преди това Балмаседа смятал Викуня за свой наследник.

На първи януари 1891 президентът публикувал "Манифест до нацията" в няколко вестника,в който обявявал,че бюджета от 1890 ще бъде считан за официален бюджет за новата 1891.

Това било незаконно и мнозинството от конгресът(мнозинството от него) назначил капитан Жорже Монт(Jorge Montt) за командир на флота и обявил,че флотът вече не признава авторитета на президента Балмаседа,защото той не управлява съгласно конституцията.

Също така бил приет "закон за сваляне на президента".

На 6 януари 1891,лидерите на конгресионалната партия,се качили на борда на бронираната фрегата "Бланко Енкалада" от пристанището Валпараисо.Присъствал и командирът на флота капитан Жорже Монт и на следващия ден,заедно с други бойни кораби се отправили на север към град Тарапака,за да организират въоръжена съпротива.

Напрактика цялата флота се подчинила на Монт,а пък армията останала вярна на президента.

Без преувеличение можело да се каже,че конгресът има флот,без армия,а президентът армия без флот.

Балмаседа се надявал да построи своя флота.Конгресът предприел стъпки,за сформирането на армия от симпатизанти.

Точно преди да избухнат военни действия,президентът издал декрет,в който обявявал Монт и неговите последователи за предатели.Незабавно била организирана цялата редовна армия от 40 000 души.

Частта от конгреса,която не избягала на север,била практически марионетна на Балмаседа.Чрез нея той провел "избори за президент" през юни 1891,в които Клаудио Викуня бил "избран" за нов президент.

Редактирано Декември 14, 2012 от Gloster

[Gloster]

Част 2.

Все пак няколко кораба,се присъединили към Балмаседа.Това били най-новите и бързи торпедни лодки,два бързи крайцера и най-голямия тогава боен кораб в чилийската флота- "Артуро Прат".

С това морското превъзходство на конгресът било сериозно застрашено.Обаче мобилизацията на Балмаседа струвала скъпо,затова той решил да използва националния резерв от сребърни кюлчета.

В същото време,революционерите(конгресът) изпитвали трудности в събирането на необходимите оръжия и боеприпаси.

Определен брой пушки бил закупен от САЩ,като бунтовническия кораб "Итата" трябвало да ги достави в Чили.

Но властите в САЩ забранили на парахода да напусне пристанището на град Сан Диего,като разположили охрана на борда му.

Екипажът на кораба,обаче успял да плени охраната,да избяга от пристанището и да поеме към Чили.

Американците пратили бърз крайцер,който догонил "Итата" и го принудил да се завърне в Сан Диего,заедно с пленниците си.

Първия залп на войната бил даден на 16 януари 1891,когато "Бланко" започнал да обстрелва бреговите батарей на град Валпараисо(контролиран от силите на президента). Десантни части от бунтовническите кораби се сблъскали с правителствените в малки схватки през януари и февруари.

Основните сили на президента били разположени в градовете Икике,Кокимбо,Валпараисо,Сантяго и Консепсион.

Обаче силите в Икике и Кокимбо били изолирани от останалите,а и помежду си.

Бунтовниците понесли загуби и първите им кампании се провалили.Но въпреки това,те успяли да наберат значително количество новобранци,а също и да си осигурят значително количество боеприпаси.

На 26 януари те успяли да си върнат град Писагуа,което била първата им значителна победа.

На 15 февруари 1891,привърженикът на президента Евлогио Роблес,започнал битка с надежда да получи подкрепления от град Такна.

Но не ги получил и бунтовниците го разгромили напълно в "битката при Сан Франциско".

[Frujin Assen]

Твърде интересно, давай все така Глостъре!

[Gloster]

Част 3.

Извинявам се,че го давам разпръснато,но днес нямам много време.Утре ще преведа останалото.

След поражението си,лоялния на президента Балмаседа,Евлогио Роблес отстъпил назад по-железопътната линия.Тогава най-после получил очакваните подкрепления от важния град Икике.

С тяхна помощ,той победил в битката при Хуара на 17 февруари 1891 преследващите го бунтовници.

Още на предишния ден обаче(16 февруари) революционния флот,бил превзел самия град Икике.

След тези събития,Писагуаската железопътна линия,била изоставена и военните сили на бунтовниците,били преместени по-море в Икике.

Там били под командването на полковник Естанислао дел Канто( Estanislao del Canto).

На 6 март 1891 се състояла първата важна битка през войната,край северния град Позо Алмонте.

1700 революционери се сблъскали с 1200 привърженици на президента.Битката била първоначално оспорвана,но Дел Канто имал числено превъзходство и удържал победа.Загубите на лоянилните на президента войски били около 400 души,а на бунтовниците 76 души.

Самият командир на загубилите (отново бил Евлогио Роблес) се самоубил по-време на битката.

[КГ125]

Браво!!!

Интересно, какво стои зад този сблъсък? Политическият повод е ясен, президентът концентрира повече власт и води нещата към президентска република, но кои са реалните сили зад това?

[Gloster]

Няма намесени външни сили.Иначе армията седи зад президента,а флота зад конгреса.

Управлението на Балмаседа започнало през 1886.Реално без никаква конкуренция-бил единствен кандидат подкрепен от либералите,националистите и радикалите.Само консерваторите били против него.

Ироничното е че самият той,в младежките си години е бил за свободни избори,либерализъм и ограничаване на президентските правомощия.

Главена причина за войната е и засилената модернизация и индустирализация на Чили при неговото управление,която обаче струва колосални суми и за съжаление била съчетана с огромна корупция- накрая конгреса неиздържа.Също така си е позволил да пренебрегне едрите земевладелци,а и църквата(въпреки,че е учил за духовник) също застанала против него,заради чисто светското му управление

Редактирано Декември 15, 2012 от Gloster

[Gloster]

Част 4.

След победата на бунтовниците при Позо Алмонте,привържениците на президента в крайния север(на Чили) се отказали от понататъшна борба.Някой от тях се отдеглили в Перу,други в Боливия,където трябвало да си предадът оръжията.Една колона от тях,храбро се опитала да се свърже с основните пропрезидентски сили и започнала дълъг преход от северния град Калама до столицата Сантяго.

Тя два пъти преминала главната верига на Андите,което било голям подвиг и накрая постигнала целта си.

Но окуражени от първите си победи,бунтовниците се заели с по-смели акции.

Те изпратили бронираната фрегата "Бланко Енкалада" и други кораби на юг,с разузнавателни цели в залива на град Калдера(контролиран тогава от конгреса).

Всъщност "Бланко Енкалада" ескортирал транспортни кораби,от които слезли войски и завладяли обкръжения град Копиапо и железопътната му линия.

Но скоро се появили две вражески торпедни лодки.Това били модерните и построени в Европа "Адмирал Кондел" и "Адмирал Линч"(Almirante Condell and Almirante Lynch").Когато флотата се разбунтувала,те все още не били напълно готови,но сега били важна част от малката президентска флота.

Докато през ноща на 23 април,докато "Бланко Енкалада" се седял кротко на котва,в залива те навлязли с намерение да го потопят.Били забелязани и фрегатата открила огън по тях.

Първо "Адмирал Кондел" пуснал торпедо към "Бланко Енкалада",което обаче пропуснало целта си и се разбило на брега.Скоро второто торпедо се забило в фрегатата,но не експлоадирало.Торпедо от "Адмирал Линч" също успяло да я удари.

"Бланко Енкалада" потънал за две минути,а двете торпедни лодки,открили огън по-опитващия да се спаси екипаж,а и по-транспортния кораб опитващ се да спаси оцелелите.От 288 души на борда,загинали 212.

Това било тежка загуба за флотата на бунтовниците.

Редактирано Декември 15, 2012 от Gloster

[kramer]

На края войските на конгреса командвани от Естанислао дел Канте и началник-щаба му - пруски генерал минал на чилийска служба, забравих му името, удържат победа и пращат президентето в изгнание. Като гледам Балмаседа е бил един вид предшественик на Алиенде близо век по-рано. И е извадил по-голям късмет от последния.

Редактирано Декември 15, 2012 от kramer

[Gloster]

Част 5.

Бунтовниците сформирали собствено правителство-"Революционна хунта" на 13 април 1891 със седалище в град Икике.Въпреки поражението си в залива на град Калдера,бунтовниците по-суша имали успехи.

До края на април цялия регион от перуанската граница до предните постове на пропрезидентските сили в градовете Кокимбо и Ла Серена.

Хунтата за следващите кампании,започнала да формира добре организирана армия.Тя трябвало да първо да атакува град Кокимбо.

Необходимите оръжия и амуниции за този важна цел били поръчани от Европа,натоварени на британски кораб и превозени до чилийски параход в залива "Фортуне",намиращ се в "Тиера дел Фуего"(това бил точно архипелага "Огнена земя"),за да не попаднат на флотата на Балмаседа.След това се отправили към Икике,където пристигнали в юли 1891.

Събрана била сила от около 10 000 души,която било решено направо да се насочи към Валпараисо и Сантяго,защото след няколко месеца на щели да бъдат доставени на президентските сили,нови кораби построени в Европа.Това означавало започване на нова ожесточена борба за контрол над морето,а също така и че бунтовниците нямало да имат вече възможност постепенно да завладяват важните градове и провинции.

Било решено да се нанесе един решителен удар,върху президентските сили,преди да получат новите кораби.

За този решителен удар Дел Канто бил направен главнокомандуващ,а бившия пруски офицер Емил Корнер началник на щаба.Армията била организирана в три бригади-в Икике,Калдера и Валенар.

Имало сред тази войска доста офицери,а и значително количество артилерия и кавалерия.

Около една трета от пехотата била въоръжена с новия италиански манлихер "Каркано"(започнал да се произвежда в същата 1891 година в Италия),като това било първото му използване във война.

Част от останалата пехота била въоръжена с френската"Фусил Грас",която се използвала и в пехотата на президента.

Балмаседа също подготвял войските си,колкото могъл.

В началото на август 1891 армията на Дел Канто и Корнер,била готова да се отправи,но не за Кокимбо,а направо за Валпараисо.

В средата на август,бунтовническите сили били натоварени на кораби и потеглили от град Икике на юг.Те наброявали около 9000 души.

На 10 август тя акостирала в град град Куинтеро,на около 20 километра на север от Валпараисо и го завзела.

Оттам те тръгнали към град Конкон,където президентските войски се били укрепили.

От този ход,Балмаседа бил изненадан,но действал незабавно.На 21 август се провел първия сблъсък между двете сили-при река Аконкагуа.Нетърпеливата бунтовническа пехота преминала реката и щурмувала височините,държани от президентските войски.

Последвала сурова битка,в която войските на Балмаседа били разбити,с тежки загуби.

Те дали 1600 убити и ранени,а 1500 от тях били пленени.Бунтовниците дали 1000 убити и ранени,а за да ги попълнят включили почти всички вражи пленници от битката в своята армия.

[Gloster]

Част 6(последна).

Загубата при Конкон,породила най-лоши страсти в президента,той заповядал да арестуват и хвърлят в затвора,всеки заподозрян в симпатии към революционната кауза.

Населението в регионите,все още контролирани от Балмаседа,ставало все повече антагонистично настроено към него.Този антагонизъм се засилил след 17 август,когато той заповядал да бъдат екзекутирани младежи,учещи във военния колеж в град Ло Канас,по обвинение в "противодържавни практики".

Тази екзекуция,станала известна като "клането в Ло Канас" създала чувство на ужас в цялата страна(този част,която все още била под контрола на Балмаседа) и усещане на несигурност.

Самите бунтовници,след тяхната победа се отправили към Валпараисо,под командването на генерал Кампос.

Те обаче скоро са спрени от силна укрепена позиция на един от президентските генерали,край град Виня дел Мар.Балмаседа побързал да изпрати всички налични войски от градовете Валпараисо и Сантяго,дори чак от град Консепсион,за да засилят позицията.

Бунтовниците решили да предприемат смел ход.

На 24 август те изоставили своята линия на доставки и комуникации и се отправили във вътрешността на страната.

След преход те се появили на югоизток от Валпараисо заобикаляйки противника,което било голям тактически успех.

Тук на 28 август 1891 започнала финалната битка в конфликта-тази при Ла Пласила.Двата генерала на Балмаседа,били добре подготвени този път и успяли да масират войските си.

След ожесточена битка,бунтовниците разгромили президентските войски,които били напрактика унищожени.

941 души от президентската армия били убити,включително един от генералите и 2 402 били ранени.

Бунтовническата армия също понесла тежки загуби-над 1800 души.

Но те били победители и завладяли Валпараисо във вечерта на същия 28 август.След три дни бунтовниците влезли в столицата Сантяго и поели контрол над републиката.

Вече битки не се водели,ефекта от победите на бунтовниците при Конкон и Ла Пласила бил толкова голям,че дори войските в град Кокимбо се предали без бой.

На Балмаседа станало ясно,че няма надежда да запази властта си,отказал се от всичките си официални постове и опитал да намери политическо убежище в аржентинската легация.Там се крил до 18 септември 1891,когато се самоубил(ироничното е че на същия ден свършвал официално президентския му мандат).

В войната загинали над 10 000 души,което я правело най-тежката и кървава в дотогавашната история на Чили.

[КГ125]

Доста масова война! Другото, което прави впечатление е самоубийството на очевидно тръгналият по пътя към диктатурата президент. Също като Салвадор Алиенде Госен 80 г. по-късно. Вероятно това се дължи на консерватизма и испаноезичната култура...

[Gloster]

Те и без това вероятно щяха да го екзекутирът.

Ако не за друго,то за убийството във военния колеж на младежи по негова заповед.

А да избяга в Аржентина,едва ли е имал особен шанс,затова се крие в легацията.

Редактирано Декември 16, 2012 от Gloster

[КГ125]

Да. И все пак не търси всякакви последни шансове.

[Gloster]

Ето го в оригинал-

The president remained concealed in the Argentine legation until September 18. On the morning of that date, the anniversary of his elevation to the presidency and when the term for which he had been elected president of the republic terminated, he committed suicide by shooting himself, rather than surrender to the new government

His reason for this act, put forward in letters written shortly before his end, was that he did not believe the conquerors would give him an impartial trial.

И една интересна книга за историята на Чили.Обхваща периода 1808-2002.

http://books.google....epage&q&f=false

Редактирано Декември 16, 2012 от Gloster