Изключването на Трайчо Костов от БКП.

[Gloster]

Действието се развива на 11 и 12 юни 1949.В приложения документ могат да се намерят много шедьоври на демагогията.Забележете изказването на Тодор Живков.

Общо взето не му се е вярвало на Трайчо какво става....Защита му е доста слаба,но всъщност едва ли нещо е можело да го спаси.

http://www.nbu.bg/we.../f1bop5ae36.pdf

ПП-някой може ли да намери,обсъждането в политбюро през март същата година,където за първи път му е отправена сериозна критика и е изключен?

Редактирано Декември 15, 2012 от Gloster

[КГ125]

Хм, ами че той друг избор няма - първо, щом нещата са докарани дотам, каквото и да каже, той е свършен. Второ - ако продължава да защитава някаква своя правода, това само задълбочава убеждението, че той е вражески настроен. Трето - в тази рамка той общо взето сравнително добре се опитва да са защити - като изтъква предните си заслуги и си "посипва главата с пепел" съгласявайки се с обвиненията.

Интересен сблъсък на задгрантичната и българската част от БКП... Странното е, че във всяка от соцстраните има такива процеси. Единствено в Югославия - там Тито, или тамошният "трайчокостовизъм" са, които побеждават, а сталинистите отиват в лагерите. Същата работа...

[Gloster]

Всъщност можеше да се постарае повече.Защитата му е слаба,в сравнение с критиката.

Трябваше да опита да даде обяснения и т.н.

А през март,когато Коларов за първи път го критикувал,не го приел много насериозно първоначално.

Иначе след като Георги Димитров е сериозно болен,той ставал "новия вожд" в БГ.

То реално Коларов и Червенков са имали един шанс,да го свалят и са го уцелили точно.

Малко по-късно това би било невъзможно,освен ако Сталин не се намеси активно.

Иначе Трайчо Костов няма свой изявен индивидуализъм като Тито-същото покорство като Димитров пред СССР.

Но прави един плах опит да се опълчи и това му коства живота.

ПП-Георги Чанков който тук се изказва така остро срещу Трайчо Костов,в спомените си критикува Коларов и го счита за кариерист.

Редактирано Декември 15, 2012 от Gloster

[mitaca]

Вижте сега. Трайчо Костов знае, че няма никакъв шанс, но той се бори за живота си именно посипвайки си главата с пепел и изтъкването на минали заслуги. Разчитал е поне да го оставят жив, но не се е надявал много. Всичките тези процеси в Източна Европа, Трайчо Костов в България, Владислав Гомулка в Полша, Рудолф Слански в Чехословакия, Ласло Райк в Унгария, по същество са разправа на задграничните комунисти отгледани и възпитани от Сталин с местните такива. Всъщност не на самите задгранични комунисти, а на Сталин чрез тях. Сталин знае, че 'кадрите решеват всичко' и не е имал никакво доверие на 'други кадри'. Сталин още през '48-ма се нахвърля грубо в/у Тр. Костов и го обвинява, че крие стопански данни от СССР. Това е вярно, но не вярвам да е съзнателно. След Сталин Тр. Костов е реабилитиран (но частично), за да се превърне в нещо, като знаме на някаква съпротива с/у Сталин. Или нещо като Тито. Това не е вярно. Не е било възможно да има каквато и да е съпротива и в България и в останалите д-ви, където освен всичко има части на Съветската армия.

Затова 'съпротивата' на Тр. Костов изглежда вяла. Но той знае, че ако приеме всичко без съпротива е обречен ако се съпротивлява яростно, най-много да повлече и други (Сталин много е обичал такива, веднага ще създаде "Център"). Интересно е, че е обвинен в левичарски уклон, като по-нормалното е друго, но 'иронията' на Сталин няма граници. Всъщност можеше и в създаването на десно-ляв Център (по подобие на процеса с/у 'десния' Бухарин и свързването му с 'леви' Троцки) да го обвини. По принцип на такива процеси най-големите 'кресльовци' са най-застрашените или тези дето се борят за 'наследството'.

Всички кадри изковани в Москва са кариеристи. Може би без Г. Димитров, който си е изковал репутацията още при процеса в Лайпциг, но като шеф на коминтерна и той кротко се превръща в кариерист, за да запази шефското си място, загубата на което моментално го лишава от живот.

[Gloster]

Все пак ако Г.Димитров не беше заминал за "лечение",може би нямаше да се стигне до това.Реално Трайчо Костов е "наказан" още на 9 декември 1948,когато Димитров присъства,но само формално.

Ето тук-

http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel1t2/f1bop6ae564.pdf

През март 1949 Коларов,след заминаването на Димитров поставя отново въпроса.

ПП-може ли са се намери,някакъв документ с изказванията на пленума през март 1949,че от дни го търся.

[mitaca]

До 'кое' нямаше да се стигне? До процес и смъртна присъда? Абе ти чете ли какво съм написал ? Сталин замисля чистка и Димитров не играе никаква роля отдавна. Той и своите прочиства (вж. Ленинградските процеси, Вознесенски, Кузнецов (с огромни заслуги през войната), Попков, Капустин, Лазутин разстреляни на 30-ти септември 50-та, еврейския процес, процеса с/у лекарите). Такива процеси повтарям протичат във всички сателити на СССР и причината няма да я повтарям.

[Gloster]

Ами Димитров го спасява временно.Сега разбира се,ако Сталин иска да премахне Трайчо Костов винаги може да го направи.

Но три месеца след като Сталин критикува Трайчо Костов,той остава в политбюро и ръководството.

Поне има минимален шанс,ако Трайчо Костов се покаже достатъчно покорен.Реално това зависи само от Сталин.

Но Коларов и Червенков доста спечелват от това също и се възползват.

Редактирано Декември 15, 2012 от Gloster

[Galahad]

Забелязвам, че се пробутват опити да се изградят "червени герои" - то не беше конференция за Людмила, то не са книги за нея. Та и с Трайчо Костов същата работа. Първият опит да се изкара като представител на "прогресивно-демократичната част" на Партията смазана от "култа към личността" беше през 1989г., при това се опитаха да прикачат такъв ореол и на сталиниста Горуня. Проблемът тогава беше, че все още бяха живи тези, дето са били достатъчно големи по времето, когато е управлявал, за да помнят подвизите му. Тъй че когато беше изкаран портрета му за икона се събудиха старите спомени как по негово време в Пиринско "македонските учители" са сваляли в класните стаи портретите на Ботев и Левски за да ги сменят със светлия лик на Тито.

Историята с Трайчо Костов е класическа съдба на кадровик по време на сталинската епоха. Тито се е котирал добре пред Сталин и е успял да развие не само идеята за "македонската нация", но България се оказала направо гъмжило от шопска, помашка и какви ли не още нации. Тази българска федерация от нации обаче не е трябвало да съществува отделно, а да се присъедини разпарчетосана към Титова Югославия. Проблемът е, че Тито веднъж поел властта в някогашното кралство Югославия не се задоволил да е прост генерал-губернатор на Сталин, а му се е приискало да е по-независим от другите восточни лидери. Но между момента на любовта и разлъката между Сталин и Тито в България управлява Тройчо Костов де факто като наместник на генерал-губернатора Димитров. Лисицата Димитров, която е имала доста време да усвои навиците и подходите на Сталин по-скоро за пореден път се е скрила. Когато Тито поел курс към независимост, за наш късмет преди Пиринския край да отиде в Югославия, то естествено Сталин искал да си отмъсти, но на Тито нямало как. Тъй че ударът се стоварил върху Трайчо Костов, чиято единствена вина е, че той като истински комунист е продавал народа вярно служейки на Сталин, а оттам и на Тито. Иначе казано Тройчо Костов е поредната изкупителна жертва за грешките на Сталин. Той няма как да се оправдава, защото е работил срещу страната си, но в същото време го е правил изпълнявайки повелята на Непогрешимия и Велик Вожд. Което от двете да каже в своя защита, само може да си навреди повече.

Сталин все пак си е взел някаква поука и е решил да приложи изпитаното си правило, че великите хора най-добре му служат като покойници. Тъй че Димитров така и не се завърнал от лечение.

Това е историята за печалния край на двама предатели.

[mitaca]

Не Глостър в дълбоко заблуждение си. Димитров отдавна не може да спаси никого. Още като шеф на Коминтерна. Има там една случка, когато при него идват сърби ли унгарци ли и му викат, Ежов е подгонил вече и българите. Той само свива рамене и казва 'Нищо не мога да направя'.

Сталин е търпелив играч. За справка погледни процесите от 30-те. И Каменев и Зиновиев и Бухарин са сваляни, реабилитирани в някакви рамки и отново сваляни до самия им край. И по-малките играчи тоже, от главните по-малки. Риков, Томски, Радек, Раковски (е някои се самоубиват преди тази игра на котка и мишка). Една от целите (в края на 40-те е вече рефлекс) за изчакването е възможността за разкриване на възможни поддържници и евентуално истински (или имагинерен) 'заговор'. Друга е - за какво да бърза? Само с военните Сталин е мълниеносен (с висшите, Тухачевски и компания), че там те армия имат зад гърба .

[Gloster]

Тази тема със сигурност не е опит,да се изкара Трайчо "герои".

[mitaca]

Не съм си и помислял такова нещо . Тук пишем (за сега) само аз и ти с едно включване на КГ. Не мисля, че някой от тримата е написал такова нещо.

.......В приложения документ могат да се намерят много шедьоври на демагогията.Забележете изказването на Тодор Живков.

........

Аз имам една безценна за мен книга с всички процеси от 30-те. Сталиновите де. И е на български. Там да видиш що е демагогия, бе не точно де. Ще видим, ако имаш желание и ако се видим някой ден ще ти я дам (ама само да я прочетеш), ако имаш интерес . Андрей Ягуаревич Вишински е в апогея си .

[КГ125]

Не винаги този, комуто Сталин е вдигнал мерника, бива свален и арестуван на мига. Нужно е малко време да се подготвят нещата, може би има интерес от наблюдението на съответния субект в свободна и непроменена среда, с кого ще се срещне и т.н. и т.н., после следва лек удар, критика или сваляне, пращане в девета глуха - в Тр.Костовия случай - назначаване за директор на Народната библиотека, пак следене как ще реагира, от кого ще потърси помощ и пр.....

Митака е прав - той просто се бори да остане евентуално жив, имайки предвид старите си заслуги. Грешно виждане. Преди да изпълнят присъдата му, го убеждават, и то този път с убеждение, а не с насилие, да подпише молба за помилване, уверявайки го, че ще я уважат - за да го дискредитират тотално, да няма никакъв героизъм. След което, разбира се, без много приказки го убиват.

Той е един от комунистите, които намират някаква справедливост. Сам организатор на народния съд и на жестоките репресии срещу предходните правителства, само 2 г. след това той вижда отблизо лицето на това, което е създал сам.

[mitaca]

Напротив Наборе, напротив, за Сталин това е присъщо именно играта на котка и мишка. Както се казва оставят го да се пържи в собствената си лой. Е през 30-те е било класически, но при Източноевропеиските процеси е и регрес. Сега се сещам, че Зиновиев, като е свален е 'пренасочен' за гл. редакор на "Известия", Бухарката в Института за червена професура, а Ежов (а май и преди това Ягода) от министър на Вътрешните работи почва да отговаря за....."Водния транспорт", шегаджия е бил др. Сталин .

По отношение на молбите и това е върховна гавра, на Каменев и Зиновиев лично Сталин им обещава, а молбата на Бухарин (иначе той е най-'твърдия' на процесите) е някаква апологетика на Сталин и на това какво би направил, ако го оставят жив (под името иванов, а 'официално' да го разстрелят), но това са други теми, ама ме мързи да пиша сега .

[Gloster]

Имах предвид поста на Галахад,който мисля,че не говореше за тази тема,но все пак да бъде ясно.

[mitaca]

Поста на Галахад съм го пропуснал (не нарочно), защото не съм го видял, докато съм пишел. Наистина има опити да го искарат герой, да през 1989-та, когато е реабилитиран напълно, но от бившите комунисти. Да те са се опитали да го изкарат едва ли не герой, но на това си вярват само те (аз много, много дълго време съм спорил с такива хора, не комунисти, хора на точните науки, но те живели години при този строй очевидно има нужда от такъв герой (защо ли? За да покажем някаква съпротива с/у Сталин)).

[КГ125]

Обаче когато решат да атакуват някого, комунистите от едно време не са се спирали пред никакви идейни бариери - лявосектантството и национализмът били едно и също нещо... Троцкизъм, не знам си какво си. Уникално е просто! И какво да се защитава, срещу заявената от вътрешният министър воля на "партийният актив в Годеч !!! и във Министерството на вътрешните работи" какви аргументи може да вади?

Редактирано Декември 15, 2012 от КГ125

[kramer]

Наборите, има неща дето аз не мога да си ги обясня.

Вярно, Сталин и след ВСВ продължава да пошляпва тук-там някого. Беси Костов, Слански и Ласло Райк. И други.

После, след Сталин вече, бесят Имре Наги, ма преди туй бунтовниците са хвърлили през прозорците на ЦК членовете на Политбюро в Будапеща. Тоест там е друг случай.

Но Гомулка пък въобще не го бесят. Бил е арестуван, после го възстановяват в партията и си живее чак до 1982 когато почива.

Или двоен аршин, или има нещо дето не го знаем.

[КГ125]

Ами сталинизмът свършва и това е обяснението. Компартиите, сиреч КПСС решава, че с такава острота няма да може да се продължи управлението на държавата- за много от висшите кадри е проветриво... Ако е вярно, че Наги е бивш агент на НКВД, то разстрела му е повече от обясним.

И да не е това причината, то има и друга - още е свеж сталиновия спомен и рефлекс - как така без малко да извади Унгария от състава на съветския блок и да не го убият??

При Гомулка е много странно наистина - защо след три години престой не само че е освободен, ами и става ръководител на Полша???

Може нещата да са по-прости - чисто хронологично Сталин умира през 1953 г. - Гомулка е арестуван през 1951 г. и стои в панделата до 1954-та - може дотогава да не са успяли да го убият и просто е преживял Сталин.

Голямата загадка е как така се издига до най-високия пост в ПОРП след това? Явно там са били не само недотам усърдни следованици на Сталин, което за поляци е повече от обяснимо, но и нещо повече май....

Редактирано Декември 15, 2012 от КГ125

[mitaca]

Наборите, има неща дето аз не мога да си ги обясня.

Вярно, Сталин и след ВСВ продължава да пошляпва тук-там някого. Беси Костов, Слански и Ласло Райк. И други.

После, след Сталин вече, бесят Имре Наги, ма преди туй бунтовниците са хвърлили през прозорците на ЦК членовете на Политбюро в Будапеща. Тоест там е друг случай.

Но Гомулка пък въобще не го бесят. Бил е арестуван, после го възстановяват в партията и си живее чак до 1982 когато почива.

Или двоен аршин, или има нещо дето не го знаем.

Питай бре Крамере, аз съм спец по това и в Бс-то го признаха. Това в кръга на майтапа де.

Гомулка го спасява.......Берия. Гомулка по подобни поводи или причини е обвинен в ...дясно-центристки уклон. Защо не е ликвидиран след сравнително бърз процес? Щото той е имал привърженици (поне така се е предполагало). К'ва файда, ако го обесят и после някой друг 'изгрее''. Поляците по принцип не са много долюбвани от Москва и има за какво. Берия отлага екзекуцията и после.....го спасява втори път. Сега не мога да съм сигурен, но малко преди смъртта си Сталин заповядва да ....видят сметката на всичките, но вече е свален от поста генсек на Партията и Берия пак не изпълнява заповедта. Не само го възстановяват, ами през 56-та е избран за ген сек, но подкрепя инвазията в Ческословенско и забравя за реформите. През 70-та май е принуден да се оттегли след като е използвал военна сила с/у работниците в Гданск.

[kramer]

По принцип в отношението на съветите към поляците излиза че, няма значение дали човекът е шляхтич или комунист.

Някъде нищехме Ярузелски..

Хм, излиза, че Катин...?

.

[КГ125]

Катин си е военновременен акт, свързан и с факта, че на Сталин му пада в кунките не само офицерството, но, поради факта на мобилизацията, елитът на полската държава. Така, че хем унищожава армиейският патриотичен елит на Полша, хем подготвя почвата за бъдещия социализъм.

Нещо подобно на това, което се случва в останалата източна Европа, но вече след влизането на съв. армия.

[mitaca]

Не, ама това си е голям ОТ в тема за Трайчо Костов. Ако си комунист де и то от началото. За обикновенните поляци и отношението на Съветите към тях има значение, шляхтич ли си, староста ли си (уфс, кмет, ама така е на чешки), дали си член на на полски някакви комитети и сдружения, дали си интелигент. Както е и в Русия. Малко преди това. Ленин например е.....шляхтич , руски.

[Doris]

Забелязвам, че се пробутват опити да се изградят "червени герои" - то не беше конференция за Людмила, то не са книги за нея. Та и с Трайчо Костов същата работа. Първият опит да се изкара като представител на "прогресивно-демократичната част" на Партията смазана от "култа към личността" беше през 1989г., при това се опитаха да прикачат такъв ореол и на сталиниста Горуня. Проблемът тогава беше, че все още бяха живи тези, дето са били достатъчно големи по времето, когато е управлявал, за да помнят подвизите му. Тъй че когато беше изкаран портрета му за икона се събудиха старите спомени как по негово време в Пиринско "македонските учители" са сваляли в класните стаи портретите на Ботев и Левски за да ги сменят със светлия лик на Тито.

.......

През 1989 г. стана точно обратното - Трайчо Костов беше дегероизиран. Като герой и жертва на сталинизма той е реабилитиран много по-рано, някъде след Априлския пленум 1956. Имаше една улица в София, кв. Лозенец с неговото име, даже там имаше и паметник. След 1989 улицата вече се казва "св. Наум" и паметника го няма.

По ирония на съдбата обвиннието на Сталин към Трайчо Костов, подето от В.Коларов е национализъм.

[Frujin Assen]

Към края на 1964 и началото на 1965 година Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и Комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически моделгрупата приема политиката на Китайската комунистическа партия. Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива точно преди ареста. Девет от отстаналите участници получават меки (за времето) присъди от 8 до 15 години затвор, докато други 192 получават частични или административни наказания. Официалната власт запазва заговора в тайна.

[Doris]

И за Горуня, не си представям как ще го изкарат герой. Просто вече можеше да се говори свободно и хората взеха да обсъждат любопитни подробности за неговия опит за преврат.

Людмила Живкова пък по-скоро стана жълт герой, защото потъна в езотеричната мъгла на жълтите медии.