Отиде си най-великият български артист

[JImBeam]

Поклон Кала, почивай в мир...

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5379131

[Monarh]

Съюзът на артистите съобщи, че незабравимият Георги Калоянчев си е отишъл от този свят на 87 годишна възраст. С роли като тази на мосю Маргариди от ,,Криворазбраната цивилизация " той завинаги ще остане във историята на българското кино и театър.

Големият български актьор е роден в Бургас на 13 януари 1925 година.

След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.

Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.

През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“.

Екипът на novini.bg изказва дълбоките си съболезнования на близките на великия актьор. Почивай в мир, Кала!

http://www.novini.bg/news/107051-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2.html

[Б.Богданов]

Лека му пръст

[КГ125]

Какви таланти бяха тия хора!!!!

[Пандора]

Поклон!

http://ww.vbox7.com/play:7efcb73cc6

[К.ГЕРБОВ]

Мисля, че траурът не е пречка да си спомним за ролите на големия актьор. Траурът ще отмине, ролите ще останат. А те бяха смешни и в много случаи сатирични.

В „Бай Ганьо” Алеко Константинов ни показва как е изглеждал свободният български предприемач от края на XIX век, заел се да постигне успехи и в политиката. Оказва се, че същия манталитет притежават и много от днешните политици. Правейки някоя дреболия от вида „скокче в басейна в банята”, те го изкарват като нещо много значимо. Бият се по гърдите и гръмогласно обявяват: „болгар, болгар”.

http://vbox7.com/pla...=2&vid=11963030

„Невероятна история“ е български игрален филм от 1964 година на режисьора Владимир Янчев, по сценарий на Радой Ралин. Състои се от епизоди, показващи реакциите на различни хора, носещи името Караиванов. В един от вестниците се появява критична статия, в която отрицателният герой е наречен Караиванов. Много носители на това име считат, че критиките в статията са насочени конкретно към тях.

В долният откъс са представени директорът Караиванов (Стоян Стойчев), за малко във влака се мярка и журналистът, написал критичната статия (Рангел Вълчанов) и от 4-та минута започва епизодът с командира на пожарната команда Караиванов. Той е нещо като философ, изрекъл мъдрите слова: „Никой не знае кога, как, къде и защо ще избухне пожар!” И не понася критиките по негов адрес в пресата. Резултатът изглежда смешен, но всъщност е трагичен. Същото се повтаря и днес.

http://www.videoclip.bg/watch/155693

[КГ125]

Г-н Георги Калоянчев далеч не е само комик, въпреки, че е велик комик! Той е просто голям актьор, истински, подчертавам, човек на изкуството, не предвзет и витаещ в някакви интелигентщини, а съвсем истински.

За мене поне, за него и още някои български актьори България им беше тясна....

[Monarh]

Поклон, той беше, е и ще бъде талант, какъвто рядко се ражда !!!

Редактирано Декември 19, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

За мене поне, за него и още някои български актьори България им беше тясна....

Да, може да се каже, че беше роден за световната сцена, а не за българската ...

[JImBeam]

http://i47.vbox7.com...vid=f7232b1f24 Редактирано Декември 19, 2012 от JImBeam

[emilia_n]

Поклон пред светлата му памет!

[resavsky]

Днес загубихме и Тодор Колев.........

[Р. Теодосиев]

Тодор Колев почина днес на 72 години след тежко боледуване от рак...

Бог да го прости!

[КГ125]

Жалко...... поредният голям артист!!!

[resavsky]

Лошо Седларов лошо - вече ги няма и двамата от тази култова сцена

[hristo_serafimov]

Явно не само за мен "Опасен чар" е най-хубавият български филм.

Бог да го прости!

[emilia_n]

И Георги Русев, и Георги Калоянчев, и Тодор Колев са поредните български актьори, които се присъйдениха към небесния театър.

[glishev]

Бог да прости Тодор Колев, той наистина беше невероятен.

Изобщо, последните две-три години си бяха мор по артистите: Велко Кънев, Георги Русев, Георги Калоянчев, Тодор Колев... Никой не е вечен, но това са си осезаеми загуби.

[Gravity]

В известен смисъл те са вечни.

[resavsky]

Бог да прости Тодор Колев, той наистина беше невероятен.

Изобщо, последните две-три години си бяха мор по артистите: Велко Кънев, Георги Русев, Георги Калоянчев, Тодор Колев... Никой не е вечен, но това са си осезаеми загуби.

Георги Черкелов, Коста Цонев,Петър Слабаков,Димитър Манчев и кой ли още не.Просто едно велико поколение си отива.Проблема е какво идва след него.

Редактирано 20, 2013 от resavsky

[КГ125]

Талантливи са, талантливи са... Но тези са легенди!!!

И то цялата работа е, че си отива с тях цяла епоха. Другата е смущаваща, дето идва, оттам това тегаво усещане. Иначе хората са талантливи и сега!

[sirius]

Колко ли кила ракия не бих дал за Тошката Колев...

Смущаващото КГ, е че тази епоха е нашата си. Щото с нея (с тези артисти) сме отраснали.

А сега вече избуяват легендите на новото поколение. И да са живи и здрави.

Идин спомен за Тодор Колев, за тези на които им е в сърцата:

[JImBeam]

[Aspandiat]

За мен Калоянчев беше посредствен актьор и креатура на БКП. Само че некадърна креатура. Единствената му запомняща се роля беше "Бай Ганьо", но тя му се получи, защото играеше себе си.

А иначе ето нещо от Георги Марков за "великия артист":

Речено-сторено. Още същия следобед аз се понесох за Банкя и вместо с 60, карах със 110 километра. Това беше най-очевидната провокация за КАТ. И органите по контрола на автомобилния транспорт не закъсняха да се появят. Беше някакъв слабичък лейтенант, който изскочи върху шосето и размаха червения знак. Направих точно както ми бяха казали: намалих скоростта, после със съучастнически поглед махнах с показалеца успоредно на стъклото и отминах. Когато погледнах в огледалото, лейтенантът стоеше мирно и козируваше. Този трик използвах доста пъти и трябва да кажа, че никога не бях спрян. А през една зима, слизайки от Боровец, трябваше да се наредя на опашка от коли, които по някаква неизвестна причина биваха проверявани от неколцина офицери от милицията. Макар че нямах никакви основания да се безпокоя от тази проверка, все пак дяволът ме изкуши да опитам силата на второто указание. Когато офицерът дойде при мен, аз го помолих да се надвеси повече и му казах тихо и ясно:

„Тази кола не се проверява!“

Той кимна в знак, че е чул магическата парола, почтително се отдръпна и без да каже дума, пропусна колата.

Карах и си мислех:

„Знам само два трика от този таен шифър на привилегирования свят, но какво би било, ако знаех целия арсенал от магически думи за заобикаляне на закона. Защото социалистическият закон беше, по израза на мой приятел, «наредба, издадена от тарикатите за регулиране поведението на баламите».“

А артистът Георги Калоянчев отиде по-далече от мене. Той, както седеше зад волана си, направи знак на офицера от КАТ да се приближи, хвана го яко за ухото, подкара колата и като не пускаше ухото на нещастния служител, крещеше по улицата:

„Не познаваш началника си, диване такова!“

Този инцидент предизвика бурна реакция от страна на властите, та Калоянчев трябваше да се оправдава, че се е пошегувал. Все пак и неговата кола не подлежеше на проверка.

http://chitanka.info/text/2898/92#textstart

[JImBeam]

За мен Калоянчев беше посредствен актьор ....

Съжалявам, но това нормален човек не би го и помислил.....

Редактирано 25, 2013 от JImBeam