Науката и образованието през Средновековието - във Византия, при арабите, славяните и "варварите"

[monte christo]

Културология, духовност, мироглед. Опит за сравнение.

Доколко населението на варварските държави в Западна Европа е било неграмотно?

Доколко населението на Източната Римска империя и арабските халифати в Близкия Изток, Северна Африка и Испания е било грамотно?

А каква е ситуацията при славяните?

Какво е било нивото на средновековната наука? А какво е било нивото на средновековното образование? Доколко те са били свързани?

Редактирано Декември 29, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

В началото на ранното средновековие нещата са повече от ясни.... Но мисля, казано така общо и неконретно като за начало, че не бива да се подценява западът в образователно отношение. Университетите, 50 000 преписа на Библията при Карл Велики...

Интересна тема! Да видим какви данни има!

[Drake]

Ако правилно съм разбрал първия пост на графа, става въпрос точно за ранното Средновековие.

Според думите на Райнхард Дози (1820-1883 г.) - историк, ориенталист и исламовед, почти всеки в Ал Андалус (Мюсулманска Испания) е можел да чете и пише. Обучението се е извършвало основно в джамиите. Първият халиф на Кордоба Абд ар Рахман III (913-961 г.) основава университет към главната джамия и привлича много учени. Синът му халиф Ал Хакам II (961-976 г.) разширява университета и основава 27 безплатни училища в Кордоба, закупува книги и ръкописи от цялото Средиземноморие и при него сбирката на Кордовската библиотека надхвърля 400 000 ръкописа.

Извършват се преводи от гръцки и латински език, а от целия ислямски свят са привличани най-известни учени с високи възнаграждения, много от тях преподават в местния университет. Ако "основното образование" се базира върху изучаване на Корана, то в университета на Кордоба, а по-късно и в Гренада, Севиля и Малага се изучават теология, философия, литература, съдебни практики, лексикография, астрономия, география, химия, медицина и естествена история. Славата на Кордовския университет превъзхожда както Ал-Азхар в Кайро така и Низамия в Багдад, това привлича в него студенти, мюсюлмани и християни, не само от Испания, но и от цяла Европа, Африка и Азия.

И нещо от www.islamicity.com за учените на Ал Андалус:

SCIENCE AND SCHOLARSHIP IN AL-ANDALUS:

Abd al-Rahman III was passionately interested in both the religious and the secular sciences. He was also determined to show the world that his court at Cordoba equaled in greatness that of the caliphs at Baghdad. Sparing neither time nor expense, he imported books from Baghdad and actively recruited scholars by offering hand some inducements. Soon, as a result, scholars, poets, philosophers, historians, and musicians began to migrate to al-Andalus. Soon, too, an infrastructure of libraries, hospitals, research institutions, and centers of Islamic studies grew up, establishing the intellectual tradition and educational system which made Spain outstanding for the next four hundred years.

One of the earliest of the scholars drawn to al-Andalus was 'Abbas ibn Firnas, who came to Cordoba to teach music (then a branch of mathematical theory) and to acquaint the court of 'Abd al-Rahman with the recent developments in this field in Baghdad. Not a man to limit himself to a single field of study, however, Ibn Firnas soon began to investigate the mechanics of flight. He constructed a pair of wings out of feathers on a wooden frame and made the first attempt at flight, anticipating Leonardo da Vinci by some six hundred years. Later, having survived the experiment with a back injury, he also constructed a famous planetarium. Not only was it mechanized - the planets actually revolved - but it simulated such celestial phenomena as thunder and lightning.

As in the 'Abbasid centers of learning, Islamic Spain's interest in mathematics, astronomy, and medicine was always lively - partly because of their obvious utility. In the tenth century Cordoban mathematicians began to make their own original contributions. The first original mathematician and astronomer of al-Andalus was Maslamah al-Majriti, who died in 1008. He had been preceded by competent scientists - men like Ibn Abi 'Ubaydah of Valencia, a leading astronomer in the ninth century. But al-Majriti was in a class by himself. He wrote a number of works on mathematics and astronomy, studied and elaborated the Arabic translation of Ptolemy's Almagest, and enlarged and corrected the astronomical tables of the famous al-Khwarazmi. He also compiled conversion tables in which the dates of the Persian calendar were related to Hijrah dates, so that for the first time the events of Persia's past could be dated with precision.

Al-Zarqali, known to the West as Arzachel, was another leading mathematician and astronomer who flourished in Cordoba in the eleventh century. Combining theoretical knowledge with technical skill, he excelled at the construction of precision instruments for astronomical use and built a water clock capable of determining the hours of the day and night and indicating the days of the lunar months. He also contributed to the famous Toledan Tables, a highly accurate compilation of astronomical data. Arzachel was famous as well for his Book of Tables. Many "books of tables" had been compiled before then, but his is an almanac containing tables which allow one to find the days on which Coptic, Roman, lunar, and Persian months begin, other tables which give the position of planets at any given time, and still others facilitating the prediction of solar and lunar eclipses. He also compiled valuable tables of latitude and longitude.

Another important scholar was al-Bitruji, who developed a new theory of stellar movement, based on Aristotle's thinking, in his Book of Form, a work that was later popular in the West. The names of many stars are still those given them by Muslim astronomers, such as Altair (from al-tair, "the flier"), Deneb (from dhanab, "tail"), and Betelgeuse (from bayt al-jawza, "the house of the twins" or "Gemini"). Other terms still in use today such as zenith, nadir, and azimuth are also derived from Arabic and so reflect the work of the Muslim astronomers of al-Andalus and their impact on the West.

Scientists of Islamic Spain also contributed to medicine, the Muslim science par excellence. Interest in medicine goes back to the very earliest times (the Prophet himself stated that there was a remedy for every illness), '' and although the greatest Muslim physicians practiced in Baghdad, those in al-Andalus made important contributions too. Ibn al-Nafis, for example, discovered the pulmonary circulation of blood.

.

Редактирано Декември 29, 2012 от Drake

[monte christo]

Чудесна информация, Дрейк! Супер!

Всъщност, нямам изисквания за точно определен времеви период, макар лично за мен средните векове да започват и свършват с падането и на двата Рима: 410-1453. Всички виждаме, че границите са плаващи и са повече от условни. Нека всички пишат, да не се притесняват и да снасят инфо

Притеснявам се само аз, да не би и тази тема да се окаже висш пилотаж за 99% от участниците в историческия раздел, т.е. в нея да си пишем само 4-5 души, както в темата за ромейската номизма.

[ISTORIK]

Всъщност, аз нямам изисквания за точно определен времеви период, макар лично за мен средните векове да започват и да свършват с падането на двата Рима: 410-1453 г. Всички виждаме, че границите са плаващи и са повече от условни.

Нека всички пишат, да не се притесняват и да снасят информация!

Притеснявам се само да не би и тази тема да се окаже висш пилотаж за 99% от участниците в историческия раздел, т.е. - в нея отново да си пишем само няколко души, така, както се получи в темата за ромейската номизма и византийската икономика.

Е, да се надяваме, че средновековното образование няма да се окаже такъв препъни-камък, какъвто е средновековната икономика...

Всъщност, няма голямо значение колко потребители ще пишем в темата. По-важното е мненията да са стойностни и приносни за самата тема.

В момента дялкам малко съчки, които да хвърля в огъня на дискусията. Като се има предвид, че се занимавам с образование, някак не е уместно да не напиша нещо тук, нали...

Мисля си, че освен за образованието, не е лошо да пишем и за средновековната наука. Било в тази тема или - в отделна.

Ако искаш, може да подменим заглавието, като включим в него и науката?

Редактирано Декември 29, 2012 от ISTORIK

[monte christo]

Разбира се, действай по въпроса за подмяната, добавяйки "и наука" Дори можеш да включиш и "славянското образование" към заглавието. Сал бугарите ли сме славяни?

[ISTORIK]

Готово. Нанесох някои корекции.

[Frujin Assen]

Изпитвам съмнения, че е възможно чрез религиозни институции да се обучи подавляващата маса от хора. В този смисъл, някакси не вярвам на писанията за масова грамотност в Гренада. Големи групи в сравнение там където няма обучение да, но...

Това което на мен ми изглежда логично е следното. Образованието (особено при варварите) се е предавало като всеки друг занаят. Иначе казано, учения човек заобиколен от маса неграмотни е подбирал няколко ученици, на които е предавал своите знания. Човек не се е учел да чете и пише просто така, а с някаква цел, да стане писар при областния управител, бирник, или някоя друга професия, където е нужно да си грамотен. Най големи работодатели на грамотните хора са били църквата и държавата, защото най остро се нуждаят от отчетност.

[ISTORIK]

Всъщност, аз нямам изисквания за точно определен времеви период, макар лично за мен средните векове да започват и да свършват с падането на двата Рима: 410-1453 г. Всички виждаме, че границите са плаващи и са повече от условни.

Според българската историография средновековната епоха започва с края на Западната Римска империя и приключва с откриването на Америка (476 - 1492 г.).

Приравняването на термина Средновековие към цивилизации, непринадлежали към класическата антична европейска цивилизация, е проява на некоректно боравене с този термин. Терминът е въведен в употреба през Новото време.

Днес "средните векове" вече не са средни. Границите им са условни и служат за ориентир и за удобство.

Не може да заспиш в една епоха и да се събудиш в друга. Едно единствено събитие или явление не може да определи като по часовник рязко началото или края на такъв голям период от време. Това не е като да си отрежеш парче торта и да кажеш: "Това ще са средните векове!". Всеки век може да стане среден, щом бъде преживян. За началото и за края са виновни множество процеси, които прочтичат паралелно.

B cъвременната историография се водят спорове за началото и края на периода, както - и за вътрешната му периодизация.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3260

[monte christo]

Историк, мятай съчките в огъня, че е студено. Остави споровете относно периодизацията на средните векове на баламите. Най-общо казано - средните векове свършват там, където започва да мирише на барут.

[ISTORIK]

На барут замирисва още в Китай и в Монголската империя. По-късно - в Испания и Италия. Но това е друга тема.

Да, и на мен ми е студено. Но имайте още малко търпение. Усилено работя по въпроса. (Опитвам се да създам един по-завършен текст. Но, ако ми се доспи, може и да го пусна на части.)

[ISTORIK]

С напредването на залеза на Западната Римска империя повечето образователни институции на римляните вече не предлагат своите услуги. Постепенно образованието престава да бъде основна грижа, бидейки изместено от бойните умения, които стават все по-важни. Владетелите и политиците от епохата на прехода от късна античност към ранно средновековие придобиват властта си или чрез войни, или по наследство, като в същото време образованието има малка или никаква роля в техния успех.

Образованието през епохата на Средновековието е трудна задача поради бурните времена, множеството войни и битки, които често нарушават дейността на църковните (катедралните) и манастирските училища и университетите и спират научните и образователните дейности. Въпреки това, през по-голяма част от времето, училищата и университетите се стремят да изпълняват своята мисия на научни и образователни центрове. В мирно време те бързо подновяват дейността си. От друга страна учениците и студентите бързат да се завърнат към своя основен поминък. Благородниците често предпочитат да изучават бойни и военни изкуства, вместо преподаваните в училището и в университета учебни предмети, свързани с науки и изкуства. В ранното средновековие по-голямата част от населението е необразована. А това дава своето отражение - лоши политически решения, много конфликти и липса на централизирана власт.

В социално и правно отношение ранносредновековното западноевропейско общество е повлияно от древноримската и от германската култура, но постепенно християнската Църква придобива все по-голямо влияние, като благодарение на идеологията за папоцезаризма тя се превръща във водеща политическа сила, която започва да развива и образователната система по свой замисъл. Църквата е основният източник на формално образование през Средновековието. Тя държи монопола в образователната сфера.

Християнската Църква става все по-подозрителна към гръцката, римската и германската култура. За да угоди на Църквата, през 529 г. императорът на Източната Римска империя (Византия) Юстиниан I обнародва указ за затваряне на всички езически школи в империята.

Постепенно се създава християнското монашество. Монаси, свещеници и епископи поемат отговорността за преподаването и образователният модел получава своята религиозна рамка. Епископи и монаси започват да образоват учениците и студентите. Някои от катедралите постигат голяма известност и стават центрове на висшето образование, превръщайки се в университети.

Шарл Мартел е първият владетел, който се стреми да образова населението. На първо място, той назначава няколко свещеници, които да образоват синовете на аристократите. Постепенно в образованието се включват и практически знания, като математика и латински език. Делото му е продължено от неговия внук Карл Велики. Папски декрет от 826 г. и решение на Латеранския събор от 1215 г. задължават епископите да преподават граматика, науки и изкуства в епископските училища.

Образованието на детето започва на 7 годишна възраст, а в най-лошия случай - на 14-15 г. (днешните деца на тази възраст са в 8-ми, 9-ти или 10-ти клас).

На 10 годишна възраст започва и военната подготовка на мъжа – езда, фехтовка с различни оръжия, понасяне на удари с тях, стрелба с лък и/или арбалет, дресировка на коне, кучета и соколи, сражаване от кон, бой срещу чучело. По време на лов и на рицарски турнири мъжете могат да демонстрират уменията си в мирно време. Младежът изучава шахмата и таблата, как да се държи по време на пир, как да се държи галантно с жените, как да танцува, а също така изучава рицарския кодекс… Около 15 годишна възраст момчето бива изпратено в двора на някой владетел, за да усъвършенства възпитанието си в по-многолюдно, по-елитно и по-изискано общество.

Плодовете на това обучение създават „съвършения рицар” – вещ в турнирите, танците и шахмата, изкусно боравещ с оръжията, умеещ да чете, вещ в науките… Средновековният рицар в никакъв случай не е неграмотник.

Посвещаването в рицарство първоначално е проста церемония, при която на посветения рицарство се подава меч, но с течение на времето започва да се съпровожда с пищна и скъпа церемония, повод за празненство. Мнозина благородници, не можещи да си осигурят парите за него, за цял живот остват оръженосци.

Образованието е почти изцяло елитарно. Средновековните ученици и студенти най-често принадлежат към висшата аристокрация.

Книгите и учебниците са много редки и изключително скъпи. Една книга струвала 12 крави или пълно рицарско въоръжение (защитно и нападателно).

За крепостните селяни и техните деца то е изключително рядък шанс. Таксите за образование, изисквани от манастирските и църковните училища, и особено - от университетите, са твърде високи за възможностите на един селянин. Цялата образователна система е проектирана така, че да поддържа крепостните селяни необразовани. Неграмотността на селяните улеснява светските и религиозните власти успешно да ги управляват. Феодалната обществена структура изисква селяните да работят усилено, за да изкарват своята прехрана и да могат да си плащат данъците към държавата, Църквата и местните феодали. Селяните ангажират своите деца в селскостопанската работа възможно най-рано. Едно дете на 10-12 години (днес - обхванато в 4-ти до 6-ти клас) вече се смятало за възрастен и работело на полето, наравно с възрастните.

Децата на занаятчиите от малки започват да усвояват бащиния занаят. Особено първородният син на селянина, на занаятчията, на търговеца, на съдията и на войника има предначертан път – да помага на баща си, а след смъртта му – да го наследи. Синовете на аристократите имат избор – да се отдадат на военната или на духовната кариера. В единия случай ще участват във войни и във военни походи, а в другия ще станат свещеници или монаси.

От друга страна, ролята на църковното изкуство (скулптури, стъклописи, стенописи, икони и др.) е да показва нагледно онова, което неграмотният не може да прочете в книгите, до които, всъщност, той най-често няма достъп.

Формалното образование е доста трудно и е фокусирано върху латинския език (който се превръща в официалния език на европейскоро Средновековие), логиката, математиката, астрономията, философията, музиката, поезията и др.

Сръчността и житейският опит се натрупват чрез експедиции, лов, военни тренировки, рицарски турнири и времето, прекарвано в компанията на селяни и фермери или пък - сред дивата природа.

Както по-горе вече беше споменато, образователната система на Средновековието е силно доминирана от Църквата. Основният курс на формално обучение е насочено към изучаването на латински език, граматика, логика, реторика, философия, астрология, музика и математика. Учени, монаси и епископи, използват древногръцки и римски текстове, както - и средновековни арабски текстове, преведени на латински език, за да преподават на учениците си, докато по-голямата част от образователните курсове са базирани най-вече на суеверни вярвания.

Учениците и студентите често научават значително повече, когато контактуват с трапери, ловци, бракониери, рицари или занаятчии, които биха могли да им предадат своите практически знания.

Чрез влиянието си Църквата внушава, че е важно за рицарите и за благородниците да учат. На рицарите, които не могат да четат и пишат, се гледа отвисоко. За рицарите е много важно да умеят да четат, защото всички рицари би трябвало да разбират и да спазват Кодекса на рицарството, наложен от Църквата.

Онези, които учат в манастирите, най-често стават монаси и преписват римските, гръцките и арабските текстове, превеждат текстове или пишат нови книги. Някои стават библиотекари, секретари… Голямо ораторско майсторство е необходимо, за да станеш университетски преподавател в тази епоха.

Единственият начин да се образоваш извън манастирските и църковните училища е чрез частен учител.

По-голямата част от женското население е държана далеч от от формалното образование и е обучавана на четене и писане у дома. Момичетата от висшата класа се ползват от образованието в някои случаи. Съществуват някои задължения за жени благороднички, които изискват те да бъдат грамотни. Въпреки това, курсът на обучение за жените е много по-ограничен, в сравнение с този на мъжете, и се контролира стриктно от Църквата.

Общото усещане е, че жената е вторично същество (създадено СЛЕД мъжа) и, че жените трябва да бъдат закриляни от мъжете и да им служат. Образованието на жените е проектирано така, че да им помогне те да станат добри съпруги и майки в бъдеще. Жените не са били допускани в гилдиите на различните професии. Те били държани встрани от бизнеса. Не бива да се забравя, че средновековното общество е било напълно доминирано от мъжете. На жените не е позволено да се оженят без съгласието на техните родители. Те биха могли да притежават собственост, само ако са вдовици. Имуществото, което им се полага като наследство, бива прехвърляно на съпрузите им, след като се омъжат. Момичета нямат думата и много рядко се женят по любов, особено – благородничките. Техните бракове често са разглеждани като политически жестове или изгодна сделка за семейството на момичето. Жените на крепостните селяни пък са ангажирани в тежкия труд , наравно с мъжете си, на които са длъжни да помагат. Онези, които не се омъжат, остават в бащиния дом – като безплатни помощнички.

За да стане монахиня, една жена трябва да бъде образована, макар, че семейният живот и създаването на деца са били основните приоритети на повечето от момичетата и жените през средните векове. Много малко жени са допускани до висшето образование. Но това е малък пробив в посока към полово равноправие.

Бъдещата монахиня трябва да умее да чете, да пише, да пее и да бродира. Тя изучава латински, старогръцки и – дори староеврейски. Принцеса Изабела, сестра на крал Луи IX, научава латинския език по-добре и от своите учители, а по-късно основава абатството в Лонгшан.

Девойката, предопределена за светски живот, но възпитана в манастир, също както и бъдещата монахиня се обучава на четмо и писмо, на пеене и бродиране. За разлика от монахинята, тя може да не знае древни езици, но пък умее да разказва истории (четенето на романи и на исторически текстове много им помага), да играе шахмат, да свири на музикален инструмент (на който да си акомпанира, докато пее), да танцува, а някои жени (мъжкарани) изучават и изкуството на меча или на лъка, ходят на лов, заедно с мъжете.

Невежеството на жената от благороден произход (bene nata) не се цени. Колкото повече неща тя знае и умее, толкова повече е почитана. Манастирското образование на девойката е високо ценено от добре възпитаните хора.

Редактирано Декември 29, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Имаме обаче ярки примери на средновековни жени - учени... Анна Комнина, Хилдегард фон Бинген, Елоиза, Мари дьо Шампан, Елеонора Аквитанска, св. Параскева, Аделаида Франконска, графиня де Дие, цитирам Глишев:

http://nauka.bg/foru...=20#entry193192

Редактирано Декември 29, 2012 от КГ125

[ISTORIK]

Разбира се. Изключенията обаче само потвърждават правилото.

Моята любимка е Анна Алексиева Комнина.

[КГ125]

И все пак, толкова много имена ни показват, че жените не са били изключен тотално и агресивно от образованието. Интересно ми е този образователен импулс, който се появява у Карл Мартел, иначе казано у владетелят с твърде академичнят прякор Карл Чука....

Какво става? По същото време Европа започва да се християнизира, а също и да се образова - паралелите с Борисовото дело се налагат от самосебе си...

[meandor]

Аз ще се опитам да подредя каквото съм прочел по темата за образованието. Смислен текст мога да дам само за Византия, но тъкмо ISTORIK е писал доста за Европата.

Отношение към образованието

През цялото време, отредено на империята им, ромеите се отнасяли към образованието с особена почит. Смятали го за полезно за всички, не само за определени групи от обществото. Може би това е и една от причините за наблюдаваната при тях социална мобилност. Грамотните били максимум една четвърт от мъжете и многократно по-малка част от жените, направо никаква. Естествено известни за и изключения като споменатата вече Ана Комнина.

Като наследници на античните автори, на ромеите се паднала задачата да извлекат от тях това, което смятат за полезно и да го съчетаят с християнската си вяра. И в действителност те имали успех в това. Ценени били всички произведения на старите гръцки автори, като същевременно се обръщало внимание на това, че тяхната философия е само човешко мъдруване, което няма стойността на богословските текстове, а е повече подготовка, която улеснява разбирането им. По този начин старите философи запазили авторитета си и пак били в основата на образованието.

Училища

Самото училищно образование било по желание. Започвало в началните училища, на седем години. Учело се, както се казва, четмо и писмо. Повечето хора оставали само с това образование. За тези, които имали желание и средства, в по-големите градове имало училища на граматици и ритори, в които се изучавали и математически дисциплини, и различни автори от Омир до Аристотел. Нуждата от такива училища идвала от факта, че държава като византийската имала нужда от грамотна служебна администрация, от адвокати, нотариуси...

Висши школи, преподаваши право и философия, същесвтували в Констанинопол, Александрия, Атина, Бейрут. С течение на времето значението си като образователен център запазил Константинопол, разбира се защото голяма част от Изтока била завладяна от арабите. В този град е прочутата Магнаурска школа, както и още три висши училища: едното - при църквата Свети апостоли, където преподавал нашия Константин-Кирил Философ; второто - основано от Михаил VII и където преподавали Михаил Псел и Йоан Итал; и третото - под юрисдикцията на цариградския патриарх.

Със загубата на земи и с непрестанните войни се свързва и спадът в образованието, който се наблюдава в някои периоди, например при Юстиниан и през VII век.

Апогеят на византийското образование се състоял през т. нар. Палеологов ренесанс, когато много чужденци отивали да се обучават в цариградските школи.

Научни знания

Интересно е, мисля, че съществувал нещо като спор за формата на земята. Някои твърдели, че е кръгла, а други - плоска. Св. Йоан Дамаскин казва, че има и някои, които смятат земята за конусовидна, но че това не е собствено религиозен въпрос.

Козма Индикоплевт твърдял че земята е плоска и квадратна, а патриарх Фотий го нарича митотворец. Сред образованите среди се смятало че земята е сфера, която се намира в центъра на небесната сфера, която пък от своя страна се въртяла около оста си. За небесната сфера били съставяни глобуси, но за самата земя имало само карти, макар и в математически определена проекция. Картните проекции били използвани още от Птолемей и Марин Тирски.

Шестодневът на Йоан Екзарх, писан при нашия цар Симеон, застъпва същото схващане.

През XIII век към науките, преподавани в „университетите“, се включила и медицината. Дотогава обучението ставало само при болниците или с обикновено предаване на знанията от някой лекар на подбран ученик.

Образованието и императорите

Имаме редица императори, известни с начетеността си, както и стабилна контраредица от такива известни с безграмотността си. Сред първите са Лъв VI Философ, Константин VII Багренородни, Михаил VII Дука и пр. Сред вторите е Василий I Македонец, но пък той се погрижил за образованието на наследниците си.

Тъй като все пак образованието било скъпо за много от обикновените хора, образователни курсове били организирани от императорите за тези, които сами не можели да получат достъп до училище, например за деца на загинали войници.

Отношението към „чуждото“ знание

По този въпрос показателно е случилото се с Кирил Философ по време на мисията при арабите. Той им разказва притчата за меховете с вода, с които се хвалил един човек, докато не срещнал друг, който живеел край морето. Арабското познание Кирил онагледил с меховете вода, а ромейското - с морската бездна. Което знаете, казвал им той, знаете го от нас...

Редактирано Декември 29, 2012 от meandor

[ISTORIK]

За съжаление високо образованите жени никак не са много. Те са предимно предствителки на най-висшата аристокрация - контактуват с видни учени и духовници, ползват богати библиотеки... Пишат научни съчинения...

Повечето образовани жени имат само училищно (манастирско) образование.

[ISTORIK]

В една друга тема възникна въпросът, какво са изучавали възпитаниците на Магнавърската (Магнаурската) книжовна школа в Константинопол. Ето отговорът на въпроса - и тук...

Езикознание, различни езици (гръцки, латински, езици на "варварски" народи - сирийски, еврейски...), философия, медицина, лесовъдство (горско стопанство?), граматика (езикознание и езици), алгебра, геометрия, астрономия, поезия (литература), музика, право, богословие (теология), реторика/риторика, история...

Надявам се да не съм пропуснал някой важен учебен предмет...

Известни преподаватели: Лъв Математик (математика и философия), патр. Фотий (философия), Константин Философ - Кирил (философия), Теодорос (геометрия), Кометас (гръцки език), Теодогиус (астрономия) и други...

Видни ученици: цар Симеон I, Константин Философ - Кирил, Анастасий Библиотекар, членовете на императорските семейства..

[monte christo]

Специални благодарности на ISTORIK и meandor за изложената информация относно Западна Европа и Романия Темата лееекичко започва да набира скорост и аз доволно потривам ръце. Стига с моите мулета, каруци, километри, тагми и кървища. Очаквам Португезата, Глишо и Дендро да се включат по някое време. Не знам дали Спандян няма да се сърди, задето не включихме Армения и Грузия, но пък нищо не пречи на Историка да ъпдейтне за пореден път заглавието на темата, като прибави например "Кавказ" или "Кавказки регион". Така и така информацията, която ще придобием един от друг носи универсален характер.

[ISTORIK]

Освен Aspandiat, който би се сърдил заради липсата на Армения и Грузия, аз се сърдя заради липсата на Китай и Япония. Смятам, че е хубаво и те да бъдат включени.

[Drake]

Образованието в Средновековна Индия е доминирано от ислямската система на образование и значително в по-малка степен от тази на хиндуизма. Ето и два цитата от статията EDUCATION DURING MEDIEVAL PERIOD IN INDIA на Dr. V.K. Maheshwari, Ph.D

Chief characteristics of Muslim education:-

(1) Patronage of the rulers: The rulers helped in the spread of education. They built educational institutions and universities. They endowed them with the funds. Big landlord also provided financial help for the spread of education. The rulers patronized the men of learning.

(2) No state control: The rules neither claim any authority over the educational institutions nor interfered with their management.

(3) Religion dominated education: In the words of S.N. MUKERJI, “The whole educational system was saturated with the religious ideals which influenced the aim, the contents of study, and even the daily life of the pupils.” The pupils acquired knowledge as a religious obligation.

(4) Countryside as the centre of education: By and large, educational institutions flourished in the countryside.

(5) Provision of various discipline: Through education was primarily religion- oriented, it included the study of many intellectual activities like mathematics, astronomy, grammer, polity and politics. Art and literature were also encouraged.

(6) Norms of conduct: Adequate stress was laid on well- defined norms of behaviour, pattern of thought, building up personality and character of the pupils.

(7) Teacher-pupil relationship: In the Muslim period also the teacher was respected as during the Brahmanic or Budhist period. There was intimate relationship between the teacher and the pupil, although the practice of living with the teacher was not as common with the Muslim as it was in the case of Brahmanic and Budhist period.

(8) Learned teachers: Teachers took to teaching for love of learning. They were held in high esteem. Prof. S.N. Mukerji has observed, “Learning was prized for its own sake and as a mark of the highest human development and teaching was never handicapped by examination requirements

(10) Individualized instructions: Since the number of students with the teacher was limited, he paid individual attention to each students .

(11) Monitorial system: Although a teacher did not have many pupils to teach yet, still the teacher would take the help of senior and advanced students to teach theyounger or the junior.

(12) Discipline: Punishments were quit severe. Truants and delinquents were caned on their palms and slapped on their faces. A strange mode of punishment was to make the children hold their ears by taking their hands from under their thighs while sitting on their tiptoes.

(13) Types of institutions: Primary education was imparted in ‘Maktabs’ and secondary and high education in ‘Madrasahs’.

(14) Vocational education: Provision was also made for vocational, technical and professional education. Emperor Akbar took considerable interest in education as is evident from the passage of from the ‘Ain-in-Akbar’. The passage makes interesting reading and provides valuable information on the system of instruction, i.e., curriculum, methods of teaching etc.

HINDU SYSTEM OF EDUCATION DURING THE MEDIEVAL PERIOD

Chief features of Hindu system of Education in India during the medieval period

Lack of state support: With the advent of the Muslim rule, the state support for the Hindu system of education almost ended. Now it depended upon the rich people, scholars and village communities. Of course where there were no Muslim rulers, it received state support. Gradually there remained a few such areas..

Religion Oriented Education: The system of education, by and large was dominated by religion.Elementary education was imparted in ‘pathshalas’ which existed both in villages and towns.

Pathshalas

Usually pathshalas were held in the verandah of some house or under trees. There were also separate houses for pathshalas. Specific type of buildings for them did not exist. Premises of the temples were also used. ) The ‘Pathshalas’: Elementary education was imparted in ‘pathshalas’ which existed both in villages and towns.

Fees:

No regular fees were charges from the students. The parents gave presents to the teachers. Students were required to render personal service to the teachers. Sometimes teacher also engaged themselves in part time work to supplement their income.

Instructional Methods at the Elementary Stage:

There were four stages of Instruction at the elementary stage. In the first stage writing letters of the alphabet on sand was taught to students. In the second stage, the teacher wrote on palm leaves and the students traced over them with red pen and charcoal ink .These cold be rubbed very easily.

In the third stage, the student wrote and pronounced compound components. Excessive practice was given to the students in this regard. Common names of persons were used for this purpose. At this stage also, the student was taught to use the words in the formation of sentences. He was also taught to make a distinction between written and colloquial languages. The students were taught to rules of arithmetic and multiplication tables repeated by the entire class. In the fourth stage, students were taught to use paper for writing .

Curriculum at the elementary stage:

Knowledge of weights and measures was considered essential therefore; arithmetic was a compulsory subject at the elementary stage. According to Dr. Krishnalal Ray,(1989),the elementary schools were mainly for giving instruction to these R’s and them practical application (such as composition of letters and business documents.).

Literature was included in the curriculum, real literature taste was not cultivated.

Moral and religious instruction also had a secondary place in these schools.In some schools, salutation to Goddess Saraswati (the Goddess of learning) was learnt by heart by the students. Instruction in mythology and sacred love of the Hindus was also given in some schools.

Ако представлява интерес и линк към цитираната статия - http://www.vkmaheshwari.com/WP/?p=512

[Drake]

И нещо за образованието в Средновековна Япония. Надявам се уважаемият Историк да ми прости за грешното изписване на японските имена и термини!

Античен период:

За начало на образованието в Япония се счита въвеждането на китайската езикова система през 500 г. след новата ера. По това време само представителите на аристокрацията имали достъп до образование чрез училищата, които основно преподавали конфуциански и будистки идеи и практики. Първото истинско училище, Daigakuryo (университетът), било създадено от тридесет и осмия император Тенджи (626 – 672 г.) Намирало се в столицата Киото. Daigakuryo осигурявало на бъдещите държавни служители подготовка в конфуцианската практика, отнасяща се до бъдещите им работни места.

По-късно училището станало официална институция съгласно Кодекса Тайхо от 701 г. Младежите обикновено постъпвали в университета на 12-15 годишна възраст. Когато се дипломирали, те били поставяни на ръководни постове на нива, отговарящи на успеха им в университета. Кодексът Тайхо дал също насоки за създаване на колежи, наречени kokugaku, разположени във всяка една от провинциите на страната. Освен преподаването на китайски класици, тези ранни провинциални училища осигурявали обучение по медицина и гадаене.

През периода Хеян (794-1185 г.), апогея на аристократичната епоха на Япония, образователните институции продължили да са разположени в столицата Киото и привилегия на аристокрацията. Обаче, програмата на Daigakuryo извършила преход от конфуцианството към изкуствата, отразявайки първостепенното значение на естетиката през периода Хеян. Може би повече от всеки друг път в японската история, този период поставил най-високо значение на идеала за „куртуазната любов”, посредством поезия, музика, изобразително изкуство, калиграфия и танци.

Подобни изтънчености, били запазени за тези имащи привилегията да са членове на висшата аристокрация и императорския двор. В будистките храмове се провеждало също образование, както в столицата, така и в провинцията. След завършване на обучението си, свещениците се превръщали в основно средство за ограмотяване и образоване за по-нисшите класи.

По този начин образованието и религията били преплетени по време на античния период. Две от най-ярките фигури в религиозното образование били Сайчьо (767-822 г.) и Кукай (774-835 г.). Сайчьо създал храма Енрякуджи в планината Хией близо до Киото. Той станал място за обучение на монаси от будистката секта Тендай през периода Хеян, а след това център на японското религиозно образование в продължение на стотици години.

Кукай титулуван Кобо дайши, създател на калиграфско писмо, приятел и съперник на Сайчьо, създадал манастир в планината Коя, който се превърнал в образователен център на Шингон будизма. Централната роля в историята на японското образование на Кукай се основава на фактите, че той изобретил Кана, японската азбука, както и от усилията му, за да създаде училище за нуждите на простолюдието, което неможело да посещава Daigakuryo или kokugaku. Неговата академия, Shugei Shuchiin, не изключвала по-нисшите класи и насърчавала личното, морално, духовно и интелектуално развитие на своите студенти.

Средновековие:

През периода Камакура (1185-1333 г.) и през периода Муромачи (1333-1573 г.), японското образование сътветствало на милитаризма на времето. С нарастването на властта на буши (воинската класа, съставена от самураи) и на шогуна (военен диктатор), образованието в градовете и селата включило и умения по военно дело към религиозното обучение. Отстъпвайки от естетиката на периода Хеян, средновековното образование за воини включвало обучение по оръжия и конна езда, като все още учело младите самури за значението на добрите нрави и познания за тяхната култура. Образованието се извършвало в близост до дома на воина, имението на господаря му или местните храмове. Що се отнася до семейството на шогуна и управляващите фамилии, то те продължали да имат образователни възможности, недостъпни за обикновените хора.

Вместо да основе нови училища, шогунатът създал няколко основни учебни центрове, които притежавали библиотеки отворени за учени и членове на свещеничеството. Най-известен от тях бил библиотеката Каназава, открита през 1275 г. понастоящем музей. Друг средновековен японски образователен център, училище Ашикага бил създаден през 1439 г. и предлагал учебни програми основани на конфуцианството и военната наука. Така дори училищата и библиотеките за управляващата класа, били фокусирани върху традиционните конфуциански ценности и на военното образование, съчетавайки на културните теми на епохата.

Към края на средновековния период, образователната система на Япония е била подложена на ново влияние от йезуитски католически мисионери, като се започне с пристигането на Франсис Ксавие през 1549 г. Тези мисионери, създали училища и църкви, които поставяли ударение на основното образование, професионално обучение, западните технологии, и разбира се християнство. Въпреки че християнството било забранено по-малко от един век след пристигането на Ксавие и не е било разрешено обратно в страната за повече от два века, то също помогнало за формирането на образованието в късно средновековна Япония.

Редактирано Декември 30, 2012 от Drake

[monte christo]

Ето и два цитата от статията EDUCATION DURING MEDIEVAL PERIOD IN INDIA на Dr. V.K. Maheshwari, Ph.D

Драги ми Дрейк, понеже във форума сме доста полупенсионерите, които не владеем много добре английски език (аз например съм само с около 150-200 думи, но ми стигат да говоря на "цигански" с разни ингилизи) ще си позволя да постна двата цитата и техен електронен превод от английски на руски, който в общи линии е доста добър, та да могат и другите да разумеят ))

Главные особенности мусульманского образования:

(1) Патронаж правителей: Правителям помогают в распространении образования. Они построили образовательные учреждения и университеты. Они обеспечили их фондами. Крупный владелец также обеспечил финансовую помощь для распространения образования. Правители покровительствовали мужчинам изучения.

(2) Никакой государственный контроль: Правила не требуют никакой власти над образовательными учреждениями и не вмешались в их управление.

(3) Религия доминировала над образованием: В словах С.Н. МУКЕРДЖИ, “Целая образовательная система насыщалась с религиозными идеалами, которые влияли на цель, содержание исследования, и даже повседневную жизнь учеников. ” Ученики приобрели знание как религиозное обязательство.

(4) Сельская местность как центр образования: Вообще говоря образовательные учреждения процветали в сельской местности.

(5) Предоставление различной дисциплины: Через образование была прежде всего религия - ориентируемый, это включало исследование многих интеллектуальных действий как математика, астрономия, grammer, государство и политика. Искусство и литература были также поощрены.

(6) Нормы поведения: Соответствующий акцент был сделан на хорошо - определенные нормы поведения, способа мышления, создавая индивидуальность и характер учеников.

(7) Отношения учителя-ученика: В мусульманский период также как учитель уважали во время периода Brahmanic или Budhist. Были интимные отношения между учителем и учеником, хотя практика проживания с учителем не была так же распространена с мусульманином, как это было в случае периода Brahmanic и Budhist.

(8) Изученные учителя: Учителя взяли к обучению из любви к изучению. Они проводились в высоком уважении. Профессор С.Н. Мукерджи наблюдал, “Изучение ценили ради самого себя и как отметка самого высокого развития человека, и обучению никогда не препятствовали требования экспертизы

(10) Индивидуализированные инструкции: Так как число студентов с учителем было ограничено, он заплатил индивидуальное внимание каждому студенты.

(11) Система Monitorial: Хотя у учителя не было многих учеников, чтобы преподавать все же, тем не менее учитель возьмет помощь старших студентов и аспирантов, чтобы преподавать theyounger или юниора.

(12) Дисциплина: Наказания были оставлены серьезные. Сачков и преступников били тростью на их пальмах и хлопнули на их лицах. Странный способ наказания должен был заставить детей держать уши, беря руки из-под бедер, сидя на своих цыпочках.

(13) Типы учреждений: Начальное образование было передано в ‘Maktabs’ и среднем образовании и среднем образовании в 'Медресе'.

(14) Профессиональное образование: Предоставление было также сделано для профессионально-технического, технического и профессионального образования. Император Акбар взял большой интерес к образованию, как очевидно из прохода от 'Ain-in-Akbar'. Проход делает интересное чтение и предоставляет ценную информацию о системе инструкции, то есть, учебный план, методы обучения и т.д.

ИНДУИСТСКАЯ СИСТЕМА ОБРАЗОВАНИЯ ВО ВРЕМЯ СРЕДНЕВЕКОВОГО ПЕРИОДА

Главные особенности индуистской системы Образования в Индии во время средневекового периода

Нехватка государственной поддержки: С появлением мусульманского правления почти закончилась государственная поддержка для индуистской системы образования. Теперь это зависело от богатых людей, ученых и деревенских сообществ. Конечно, где не было никаких мусульманских правителей, это получило государственную поддержку. Постепенно там остался несколькими такими областями..

Религия Ориентируемое Образование: Система образования, вообще говоря был во власти религии. Начальное образование было передано в ‘pathshalas’, который существовал и в деревнях и в городах.

Pathshalas

Обычно pathshalas проводились в веранде некоторого дома или под деревьями. Были также отдельные здания для pathshalas. Определенный тип зданий для них не существовал. Помещение храмов также использовалось. ) ‘Pathshalas’: Начальное образование было передано в ‘pathshalas’, который существовал и в деревнях и в городах.

Сборы:

Никакие регулярные сборы не были обвинениями от студентов. Родители сделали подарки учителям. Студенты были обязаны отдавать личное обслуживание учителям. Иногда учитель также вовлекся в повременную работу части, чтобы добавить их доход.

Учебные методы на элементарной стадии:

Было четыре стадии Инструкции на элементарной стадии. В буквах алфавита письма первой стадии на песке преподавался студентам. На второй стадии учитель написал на пальмовых листах и студентах, прослеженных по ним с красной ручкой и темно-серыми чернилами.These холод быть протертым очень легко.

На третьей стадии студент написал и объявил составные компоненты. Чрезмерная практика была дана студентам в этом отношении. Общие названия людей использовались с этой целью. На данном этапе также студенту преподавали использовать слова в формировании предложений. Ему также преподавали сделать различие между письменными и разговорными языками. Студентов преподавали к правилам арифметики и таблиц умножения, повторенных всем классом. На четвертой стадии студентам преподавали использовать бумагу для того, чтобы написать.

Учебный план на элементарной стадии:

Знание весов и мер считали важным поэтому; арифметика была обязательным предметом на элементарной стадии. Согласно доктору Кришнэлэлу Рею, (1989), начальные школы были, главным образом, для того, чтобы дать инструкцию им Р и они практическое применение (такое как состав писем и деловых документов. ).

Литература была включена в учебный план, реальный литературный вкус не был выращен.

У моральной и религиозной инструкции также было вторичное место в этих школах. В некоторых школах привет богине Сарасвати (Богиня изучения) выучился наизусть студентами. Инструкция в мифологии и священной любви к индуистам была также дана в некоторых школах.

[monte christo]

И нещо от www.islamicity.com за учените на Ал Андалус:

НАУКА И СТИПЕНДИЯ В AL-ANDALUS:

Абд аль-Рахман III неистово интересовался и религиозным и светскими науками. Он был также полон решимости показать мир, что его суд в Кордове равнялся в величии тому из калифов в Багдаде. Не экономя ни времени, ни расхода, он импортировал книги из Багдада и активно принял на работу ученых, протягивая руку некоторые стимулы. Скоро, в результате ученые, поэты, философы, историки и музыканты начали мигрировать аль-Андалусу. Скоро, также, инфраструктура библиотек, больниц, научно-исследовательских институтов и центров исламских исследований росла, устанавливая интеллектуальную традицию и образовательную систему, которая сделала Испанию выдающейся в течение следующих четырехсот лет.

Одним из самых ранних из ученых, привлеченных аль-Андалусу, был 'Аббас ибн Фирнас, который приехал в Кордову, чтобы преподавать музыку (тогда раздел математической теории) и познакомить суд 'Абда аль-Рахмана с недавними событиями в этой области в Багдаде. Не человек, чтобы ограничить себя единственной областью исследования, однако, Ибн Фирнас скоро начал исследовать механику полета. Он построил пару крыльев из перьев на деревянной раме и предпринял первую попытку полета, ожидая Леонардо да Винчи приблизительно на шестьсот лет. Позже, пережив эксперимент с повреждением спины, он также построил известный планетарий. Мало того, что это было механизировано - планеты фактически вращались - но это моделировало такие астрономические явления как гром и молния.

Как в 'центрах Аббэзида изучения, интерес исламской Испании к математике, астрономии и медицине был всегда жив - частично из-за их очевидной полезности. В десятом столетии математики Cordoban начали делать свои собственные оригинальные вклады. Первым оригинальным математиком и астрономом аль-Андалуса был Масламах аль-Майрити, который умер в 1008. Ему предшествовали компетентные ученые - мужчины как Ибн Аби 'Ubaydah Валенсии, ведущий астроном в девятом столетии. Но аль-Майрити был в классе один. Он написал много работ над математикой и астрономией, изученной, и разработал арабский перевод Альмагеста Птолемея, и увеличил и исправил астрономические столы известного аль-Хваразми. Он также собрал таблицы преобразования, в которых даты персидского календаря были связаны с датами Hijrah, так, чтобы впервые события прошлого Персии могли быть датированы с точностью.

Аль-Заркали, известный на Запад как Arzachel, был другим ведущим математиком и астрономом, который процветал в Кордове в одиннадцатом столетии. Объединяя теоретические знания с техническим умением, он выделился в строительстве точных инструментов для астрономического использования и построил водяные часы, способные к определению часов дня и ночи и указания на дни лунных месяцев. Он также способствовал известным Столам Toledan, очень точной компиляции астрономических данных. Arzachel был известен также его Книгой Столов. Много "книг столов" были собраны к тому времени, но его альманах, содержащий столы, которые позволяют находить дни, в которые коптские, римские, лунные, и персидские месяцы начинаются, другие столы, которые дают положение планет в любой момент времени, и все еще других, облегчающих предсказание солнечных и лунных затмений. Он также составил ценные таблицы широты и долготы.

Другим важным ученым был аль-Битруйи, который развил новую теорию звездного движения, основанного на взглядах Аристотеля, в его Книге Формы, работа, которая была позже популярный на Западе. Названия многих звезд - все еще данные их мусульманскими астрономами, такими как Альтаир (от альтаира, "летчик"), Денеб (от dhanab, "хвоста"), и Betelgeuse (от bayt al-jawza, "дом близнецов" или "Близнеца"). Другие условия все еще в использовании сегодня, такие как зенит, низшая точка и азимут также получены из арабского языка и тем самым отразите работу мусульманских астрономов аль-Андалуса и их воздействия на Запад.

Ученые исламской Испании также способствовали медицине, мусульманской науке преимущественно. Интерес к медицине возвращается к очень самым ранним временам (сам Пророк заявил, что было лекарство от каждой болезни), '' и хотя самые великие мусульманские врачи практиковали в Багдаде, тех в аль-Андалусе, сделанном существенными вкладами также. Ибн аль-Нафис, например, обнаружил легочное обращение крови.

[ISTORIK]

Благодаря на уважаемия Drake за включването относно ситуацията в Япония!

Хубаво е да може да се направят паралели със ситуацията в други краища на света, ситуацията при други народи.

Къде сме ние?

За да разбереш колко висока планина (висок връх) си изкачил, трябва да изкачиш и други планини (върхове).

Редактирано Декември 30, 2012 от ISTORIK