Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)

http://bg.wikipedia....ски_царе

На Аспруг предшественика нещо е описан различно, за останалите си е точно така.

Иначе от текстовете се вижда самостоятелността на Боспорското царство, въпреки силното приятелство с цезаря и римските граждани.

Редактирано от miroki
  • Потребител
Публикува

Това се казва космополитизъм!

Скити, траки, римляни, гърци и перси в едно семейство.

Май това им е бил коронният номер на боспорците? - Да се мазнят на силните на деня!

Така са си живуркали фино 1000 години.

  • Потребител
Публикува

На всички оцелели малки държави в централна Европа, това е било причината да съществуват и днес. Иначе щяха да са погълнати от големите.

Не може да корим някой, че се е мъчил да оцелява. При това културно.

Но не бива да смятаме, че е било само този номер. По-горе си е написано

Самият Митридат в началото на сражението заедно с отряд от 800 конници извършил пробив в редиците на римляните,

Явно и посбиване е имало за изглаждане отношенията.

Но тези Черноморски градове са основни тържищна зона, те са така да се каже интернационал.Та е нормално в тези градове да са добронамерени към търгуващите страни.

Факт, който трябва да отбелязваме винаги обаче, е че след залезът на Боспорското царство на същото място се ражда Велика България.

Дали е случайност не мога да кажа аз. Но една част от това население, няма къде да е изчезнала, ако е признала новата власт. Така, че случайно или не, тези текстове може и да ни касаят по някакъв начин.

  • Потребител
Публикува

Така си е. То има цяла сага описана за нападенията, на Черноморските един два града.

А иначе последният Боспорски цар.

Дуптун (Douptounos) 5 век

Интересно е как това се връзва с времето на кошути и преминаване на хуни, и готи изгонени от хуни, в земите на боспорите, а после авари, българи, хазари. Щях да пропусна булсите живели заедно с боспорите..

Мястото е особено и има много народи населявали го в един времеви интервал, не случайно по-голямата част, (ако не всички) народи са свързани с българите.

Дори древните автори на моменти не знаят кой иде от тези земи.

Може би от там нашите историци са се захванали за Фанагория, като стартова точка.

  • Потребители
Публикува

http://bg.wikipedia....царе

На Аспруг предшественика нещо е описан различно, за останалите си е точно така.

Иначе от текстовете се вижда самостоятелността на Боспорското царство, въпреки силното приятелство с цезаря и римските граждани.

Не, не е друго. След Асандър управлява като регентка Динамия. Аспург е син на Асандър, но не е негов пряк наследник на трона.

Иначе има разни сведения за нападения на скити и предполагам сте забелязали, че в единия от надписите са говори дори за причинени от тях разрушения по време на войната, което наложило възобновяване на постройката.

Но това са си сравнително новонамерени извори, по точно новоизвадени от водата.

  • Потребители
Публикува

Още няколко надписа, които обаче са известни от доста време на науката. Те са намерени на сушата и както се вижда са с доста повреди, тъй че на места има прекалено много попълвания. Някои от названията, които ги обясних по-горе ще ги пропусна под следващите текстове.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ АПОЛИДОР, СИН НА ФАНАГОР

Аполидор, син на Фанагор, посветил на Афродита Урания, владетелка на Апатур, при Перисад, архонт на Боспор и Теодосия и цар на синдоните и на всички маитоните.

Надписа е намерен през 1896г. Това, което е интересното е името на бащата Фанагор. Според мита, Фанагория е била основана от теосецът Фанагор и е била кръстена на негово име. Та надписа показва, че това име се е срещало сред тамошните жители.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ КАСАЛИЯ

Касалия, дъщеря на Посий, посвети на афродита Урания при Перисад, архонт на Боспор и Теодосия и цар на синдоните, маитоните, фатеоните, досхоните.

Надписът е намерен през 1853г.

НАДПИС С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ АГИЙ

Агий, син на С…. (на) Херакъм

Надписа е бил намерен през 1929г. Предполага се, че надписа е бил написан на архитрава на храма на Херакъл. По епиграфските си характеристики надписа се датила към ІVв. пр.н.е.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ ТЕОФИЛ

Теофил, син на Санхо, като завърши жречеството, посвети на Аполон Лечителя при архонта и царя Спарток, син на Евмел.

Надписа е намерен през 1866г. в градището на Фанагория и се свързва с управлението на Спарток ІІІ.

ПЛОЧА С ПОСВЕЩЕНИЕ

(Те)офи(л), благочестивия; Демокрит, син на А…. и Фарнак, син на аполоний, издигнаха паметник на бог Аполон Безкрайния, който е в Диоклеос, през 420г., пред м. авдиней, 7.

Надписа е намерен през 1882г. в едно от именията край руините на Фанагория. За Диоклеос се предполага, че е някакво предградие на Фанагория.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ

Тиберий Юлий цар Реметалк, приятел на цезаря и приятел на римляните, благочестивия, посвещение от Летодор в земите на Фианея и палатите, както е записано на стоящия редом паметник, който бе станал с времето по-малък, като събрах всичко и преумножих, възвърнах на богинята в цялост с попечителството на Александър, син на Мирин, обгръжващ светинята, през 448г., месец апелей,20.

Надписа е открит през 1859г. в имение край руините на Фанагория. За Фианея има предположение, че е споменатата от Диодор Псоя. Според други това е предградие на Фанагория.

ИЗГУБЕНА ПЛОЧА С ПОСВЕТИТЕЛЕН НАДПИС

На отечествените богове.

Плочата се датира по епиграфските данни към ІV-Vв. н.е. Надписът е в неизвестност.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ НА ИМПЕРАТРИЦА ЛИВИЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ ЦАРИЦА ДИНАМИЯ

На Ливия, съпругата на Август, от царица Динамия, приятелката на римляните, на своята благодетелка.

Надписа е открит през 1896г.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ НА ЦАРИЦА ДИНАМИЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ АГРИПЕЙЦИТЕ

На царица Динамия, приятелката на римляните, дъщерята на великия цар Фарнак, сина на великия цар на царете Митридат Евпатор Дионис, на своята спасителка и благодетелка, от народа на агрипийците.

Надписът е намерен през 1859г. Агрипийците са фанагорците – при управлението на Полемон І градът бил наречен Агрипия в чест на зетя на император Август Марк Агрипа.

НАДПИС НА ПЛОЧА

(Потомъка на Ивмолп, сина на П)осид(о)н, и (на Херакъл, царя на цар)ете великия Ти(берий Юлий Рескупор)ид, сина на ца(р Котис) …, който превзе …

Надписа е намерен през 1869г. в могила. Текста е доста повреден и тук е даден с многобройните попълвания на Латышев. Предположенията са, че става дума за надпис от времето на Рескупорид ІІ.

НАДПИС НА ПЛОЧА

(В чест на потомъка на велики царе Тиберий Юлий Савромат, син на цар Рескупорид, приятел на це)зар(я и приятел на римляните, благочестивия пожизнения първосвещеник на августите и благодетеля на свое)то отече(ство …) благополучно (завършил по)хода … (по случай победа)та…

Надписа е намерен през 1936г. По-голямата част от текста липсва и празнотите са допълнения на Б. Н. Граков.

НАДПИС НА ЧАСТ О СТЕЛА ОТ 130Г.

….(царя на ц)арете, пож(изнения първосвещенник на августите) и благодетеля (на отечеството) … съвета и нар(ода на агрипейците) … (държавния) доход … (своя влад)етел и спаси(тел поставиха за попеч)ител … началника на острова през 427г., (месец) ксандике.

Надписа е изкопан край брега през 1870г. Текста е с много попълвания от Болтунов.

НАДПИС НА ПОСТАМЕНТ НА СТАТУЯ С ПОСВЕЩЕНИЕ

(Цар Тиберий Юлий) … приятел на цезаря и приятел на римляните, благочестивия, пожизнения първосвещенник на августите и благодетеля на Отечеството … постави народа на агрипейците … щастливо и в дар и … места в града … около гимназиона …

Надписа е намерен през 1883г. Доста е повреден. Попълненията на Латышев и Болтунов.

НАДПИС НА ПАРЧЕ ОТ ПЛОЧА

(На Ти)фон от Авре(лий) …. Хилиар(х пост)ави на своя благодетел и …

Надписа е намерен през 1937г. и е с доста повреди.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!