Квантова Механика и Биология

[Gravity]

Всичко дотук добре , харно си върви спора.

Да се върнем обаче в началото и към заложената идея? , хипотеза ? или каквото е там

Смятате ли ,че за обяснение скоростта на биологическата еволюция е необходимо да намесваме

темата за мултивселената?

Не мултивселенета а, квантовата механика. Ако погледнеш видеото от втора страница, ще видиш, че фотосинтезата не може да мине без квантовите процеси.

[Gravity]

Малоум, понеже си обяснил всичко, и го повтаряш във всяка една тема, да те питам. Как обесняваш нарушенито на неравенствата на Бел?

[Doris]

Покрай тая "Мултивселена" вече се чувствам така, сякаш някой е пуснал в главата ми вентилатор Мисли, представи, предположения, догатки - пълен хаос. Не мога да се ориентирам и явно ще ми трябват още много усилия, за да не си сменям "възгледите" през пет минути

И все пак Д. Дойч дава някои аргументи, на които трудно може да им се възрази. Ето например:

"Ключевой момент состоит в том, что реальный, видимый фотон ведет себя по-разному в

соответствии с тем путем, который открыт где-то в аппарате, чтобы пропустить

что-то, что, в конце концов, задержит видимый фотон. Что-то перемещается по

этим путям, и отказаться называть это "реальным" все равно, что играть в

слова. "Возможное" не может взаимодействовать с реальным: несуществующие

объекты не могут изменять траекторию движения существующих. Если фотон

отклоняется от своей траектории, на него должно что-то воздействовать, и это

что-то я назвал "теневым фотоном". Название еще не делает это реальным, но

не может быть, чтобы действительное событие, как-то: появление и обнаружение

реального фотона, -- было вызвано воображаемым событием, тем, что фотон "мог

сделать", но не сделал. Причиной других событий может стать только то, что

действительно происходит. Если сложное движение теневых фотонов в

эксперименте с интерференцией было бы просто возможностью, которая на самом

деле не имела места, то наблюдаемое нами явление интерференции в

действительности не произошло бы."

Преди тия аргументи има други, от които произтича описаната ситуация и с които аз не се съгласявам . Първо той казва, че колкото пъти и да поставяме детектор непосредствено пред процепа, винаги регистрираме цял фотон и от това прави извод, че един фотон няма как да се раздели и да мине през двата процепа, а трябва да мине през един конкретен. Тук , при детектора обаче има друго явление - поглъщане. Знаем, че в КМ поглъщането на светлината винаги е на порции. Но при интерференцията от процепи или слоеве поглъщането не играе роля, има отражение и преминаване, изводът за поглъщането не може да се прехвърли механично за отражението и преминаването. Освен това, като се фиксира местоположението на 1 фотон и съответния му сенчест фотон в ширината на процепите, неопределеността на импулса става такава, че няма да може да се наблюдава интерференция между тях.

[ДеДо Либен]

Не мултивселенета а, квантовата механика. Ако погледнеш видеото от втора страница, ще видиш, че фотосинтезата не може да мине без квантовите процеси.

Вие пък , ако благоволите да видите първата страница и двата начални постта на Южняк , ще видите как точно е формулирана темата.

И така :

Наистина ли на еволюцията и трябват 30-40млрд. години за да достигне до първия жив организъм.

Ако това е наистина така , а реалното време с което разполагаме е 2-3млрд. години , дали идеята за еволюция , която се развива и ускорява в мултевселени е отговорът на въпроса.

p.s.не е лошо авторът на темата да продължи мислите си по въпроса.

[Малоум 2]

Вие пък , ако благоволите да видите първата страница и двата начални постта на Южняк , ще видите как точно е формулирана темата.

И така :

Наистина ли на еволюцията и трябват 30-40млрд. години за да достигне до първия жив организъм.

Ако това е наистина така , а реалното време с което разполагаме е 2-3млрд. години , дали идеята за еволюция , която се развива и ускорява в мултевселени е отговорът на въпроса.

p.s.не е лошо авторът на темата да продължи мислите си по въпроса.

На синичкото - категорично не!

Основания: Първо - в света преобладават силите на привличане (гравитация, елмагн за разноименни заряди, а и Пета сила (сравнително нова по "обяснения")- еднаквите по "форма" обекти се привличат с ентропийни сили) - това води до създаване на големи обекти от разнообразни части.

Второ - Количествените натрупвания водят до качествени изменения (открит закон от Изследовател) - демек, нови свойства на групираното от атоми и молекули, водещи до засилване на ефекта на Петата сила (ентропийни сили). Еволюцията се осъществява бързо чрез паралелни тестове за "новите" свойства.

Така, с окрупняване на обектите от разнообразни частици, скоростта на "проба-грешка" ефекта, се засилва - множество почти еднакви струпвания-обекти се подлагат на действия от собствени и придобити свойства, които се "изпитват" и от промените на фона на ЕМП на местообитаването.

Тогава, успоредно с измененията на фона, голяма част от образуваното се разпада и частите се групират по "нов" начин - и ... което е устойчиво като структура с новите свойства, оцелява (съществува в този фон докато го има - условно непроменлив или променлив в малки граници - водна среда например ) Оцелялото също се "натрупва" като количество и... при изменение на част от фона - ген-промененото, ако е устойчиво в новия фон, съществува.

Паралелно "тестване" на непрестанно образуващото се (за неутрона - честота на образуване 10^(23)Hz) съвсем не праща частиците в "други" вселени, защото за образуване на "много", са ВАЖНИ връзките между частите. Те, връзките (фотони от ЕМП), правят образуванията с много и нови свойства, натрупващи се в един свят, от който Изследовател вижда (усеща) една прашинка. Но е успял да опознае законите по които се развива света и ... наблюдава, че поне във видимата част на Вселената - тези закони си действат по един и същ начин.

Няма основания да се счита, че има паралелни светове, след като се досетим, че този свят "се прави" непрестанно.

...

[Gravity]

Малоум, за не равенствата на Бел ще кажеш ли нещо?

[Doris]

Вие пък , ако благоволите да видите първата страница и двата начални постта на Южняк , ще видите как точно е формулирана темата.

И така :

Наистина ли на еволюцията и трябват 30-40млрд. години за да достигне до първия жив организъм.

Ако това е наистина така , а реалното време с което разполагаме е 2-3млрд. години , дали идеята за еволюция , която се развива и ускорява в мултевселени е отговорът на въпроса.

p.s.не е лошо авторът на темата да продължи мислите си по въпроса.

Гравити очевидно има какво да каже за квантово-механичните явления, присъстващи в биологични процеси въобще, несвързани директно с еволюцията. Не виждам нищо лошо в това, напротив. Но ми се искаше да си изясним обхвата на интерпретацията на Еверет, която също се е разклонила в последствие на различни интерпретации, някои не особено уместни.

Лично аз не спирам автора да продължи първоначалната си теза, само направих забележка да не я приписва на Пол Дейвис.

Редактирано Януари 19, 2013 от Doris

[Gravity]

Лично аз не спирам автора да продължи първоначалната си теза, само направих забележка да не я приписва на Пол Дейвис.

Той е продължил, но в друга вселена. (сори, не се сдържах)

[Малоум 2]

Малоум, за не равенствата на Бел ще кажеш ли нещо?

Не знам точно какво искаш да кажа тук, щото отдавна беше дискутирано ... даже ни помня в кои теми и там бях писал нещичко.

За да не се повтарям (казал си вече, че ти е неприятно, та затова):

По хипотезата - всяко измерване привнася ново свойство върху обекта. КМ не обяснява свойството спин на частица (в опитите за проверка неравенствата на Бел ползват фотони - та поляризацията им да сътветства на спин на вещева). С непрестанното образуване на частицата, при всяка пулсация на образуване спинът си променя големината и посоката с огромната честота на образуване. При поглъщане на падащ фотон от "изпитващото поле", то посоката на спина също се променя - това, между другото, дето се променя на "порции" и то, когато питаме накъде е насочен - отговорът е винаги: Натам, накъдето ме питате! - се счита за една от най-големите загадки на материята (Файнман).

Тоест - спинът успява да се "нагажда" към характеристиките на питащото поле - със скоростта на светлината успява - та затова е ненаблюдаемо изменение на свойство от Изследовател, а Наблюдател (регистриращ прибор) само го записва като краен резултат - като факт.

Тогава - това което е факт - е макрорезултат, който Изследовател наблюдава, като интерпретира: дали това е предисторията на получаването на спин в определена посока и е било Локално действие на "поглъщане-излъчване" на фотоните на изпитващото поле, т.е., структурата на полетата на експерименталната установка дали предопределя какво ще се регистрира с най-голяма вероятност? Това не е съвсем класически аналог на възможното тълкуване на факт, понеже за Изследовател все още не е известна същността на характеристиката спин. Затова са го изтълкували като нормална възможна класика.

При "раждането" на частици - известен факт - раждат се по двойки с противоположни характеристики. (В хипотезата - това е обяснимо).

При разрушаване на сплетеността - също. Сплетеността е общо състояние, общ "танц", на частици, осъществяващ се посредством общ фотон за връзка.

При разделянето си (пространствено), частиците запазват начина си на непрестанно образуване, ако не са атакувани от външни полета, в случая - фтони от изпитващи полета. Затова - класическото измерване - ако знаем спина на единия, накъде е насочен, значи - знаем накъде е насочен и другия. Знаене на история. Фактите за Изследовател са Винаги в миналото му.

При измерване поляризация на фотони - ако измерим единия "под ъгъл" спрямо z - значи питащото поле е под ъгъл спрямо рожденната поляризация на фотона. Така вече е създадено поле като структура под ъгъл и ... каквото питаме, това се отговаря. Намеса в свойство по време на изпитване. И то, свойството, се променя. Изследовател отчита само крайния факт. Спекулативно ще е да се твърди, че има нелокално действие със скорости по-големи от на светлината в средата на експеримента, а се спазват правилата на КМ. Има далекодействаща (нелокална) подготовка за възможно действие, посредством фазова скорост на "излъчвано подреждане" на структура на частица, дори и на ансамбъл от частици. Все едно има "предварително проучване" за възможностите за образуване с минимален разход на енергия - Принцип на минималното действие. (Ако има схема за сравняване, за едновременност - пак си е намеса)

"Нарушаването" на неравенствата на Бел в другия случай се дължи на факта, че дотогава се е считало, че частиците не придобиват нови свойства при въздействие с полета (конкретно при измерване). Считали са частиците за даденост (от ТГВ), с непроменливи собствени характеристики, но само установени, без да се знае на каква същност се дължат. А, вижда се, че даже няма как еднозначно да се твърди, че изпитваме същите частици, които си мислим, че сме "създали" за експеримента ... ами ако са действали неотчетени полета, докато стигнат експерименталната установка ... и т.н.

Въпросът е бил (става) философски: за формата и съдържанието. Ако формата отговаря точно на съдържанието, то науката би била безполезна. Достатъчни са само експериментите и наблюденията...

...

[Gravity]

Малоум, това което очавам е да кажеш как е според хипотезата ти, а не как не било разбрано от други или как КМ не можела това или онова. Дай да се съсредоточим само върху твоята хипотеза. Да започнем от далече. Според твоята хипотеза има ли далекодействие? Под далекодействие разбирам следното: процеси на едно място могат ли да окажат влияние на процеси на друго място в рамките на време по-малко от колкото е необходимо на светлината да пропътува разстоянието между двете места. Другият въпрос е, според хипотезата ти, частиците имат ли конкретни стойности на спина или не? Да уточня, измерването може да окаже влияние, това което питам е ако частицата е свободна, то тя има ли конкретна стойност на спина или не?

[Малоум 2]

Малоум, това което очавам е да кажеш как е според хипотезата ти, а не как не било разбрано от други или как КМ не можела това или онова. Дай да се съсредоточим само върху твоята хипотеза. Да започнем от далече. Според твоята хипотеза има ли далекодействие? Под далекодействие разбирам следното: процеси на едно място могат ли да окажат влияние на процеси на друго място в рамките на време по-малко от колкото е необходимо на светлината да пропътува разстоянието между двете места. Другият въпрос е, според хипотезата ти, частиците имат ли конкретни стойности на спина или не? Да уточня, измерването може да окаже влияние, това което питам е ако частицата е свободна, то тя има ли конкретна стойност на спина или не?

В текста го има като отговори, но.. щом искаш конкретно:

1.Няма далекодействие.

(Но не трябва да се смесва разстояние (на практика това е път на вълни по геодезичната, определена от кривината на пространството на експеримент) с възможен "път" по права линия (декартова) от трети наблюдател. - само уточнявам

Има, обаче, една възможност за предварителна подготовка за възможния процес (все пак е ...зависимост, някаква), предопределена от фазовата скорост на вълната, характерна за процеса. фазовата - няма ограниченията по скорост, защото действието се извършва при "пристигането" на груповата (произведението от двете скорости дава с^2).)

2.Спинът се променя непрестанно по големина и посока с непрестанното образуване на "сама" частица.

Притежава някаква средна стойност по големина, но не и по посока, макар че отчетено по кривината на физвакуума – може да има „прожекторен“ вид-посока - предпочитани направления за образуване, с мин.енергия на действието.

За модел: стрелка, пулсираща по големина и посока с всеки такт на направа на частицата. "Променливо с времето" свойство, но би се установило само ако е възможно да се разграничат пулсациите на образуване - при огромните честоти на образуване на елементарните частици, това е практически невъзможно, първо, ако си направим много, много къси вълни за разграничаване, то те влияят на тази характеристика и второ, това което ще се фиксира е вече придобито свойство. Скрита картинка за сама частица, но не е скрит параметър по копенхагенската интерпретация - известно е било, че има спин, но не е бил известен "механизмът" на действието което го прави, съответно - странното му поведение.

...

[Gravity]

Добре, няма далекодействие и спина постояно се променя. Следващата стъпка към Бел е АПР (Айнщайн Подолски Роузен) ситуацията. Как твоята хипотеза я обеснява?

[Малоум 2]

Добре, няма далекодействие и спина постояно се променя. Следващата стъпка към Бел е АПР (Айнщайн Подолски Роузен) ситуацията. Как твоята хипотеза я обеснява?

Ами, обяснил съм я вече по-горе , но явно - по-подробно трябва.

Действието е локално - образуващите фотони на частица, полетата от тях, взаимодействат с падащи върху им (поглъщане) фотони на изпитващо поле. Тогава образуването (форма, размер, начин на движение-посока на образуване) зависи и от подредбата (структурата) на подложката от физическия вакуум. Образуването е по-посока- направление за минимална енергия на образуване - минимално действие. Става в съчетание на посока и направление на спин на самите частици и този на поляризацията на изпитващото поле. Бързо се променя, ориентира, спинът на частицата, заради огромната честота на образуване, в сравнение честотата на изменение на външното, за нея, поле.

Резултатът от измерване - също е от локално действие, при това - отговорът е: каквото питаме, това се и отговаря! Понеже "Питането" се извършва в(с) поле, а спинът отреагира на неговите характеристики със скоростта на светлината в тази среда. Затова при подготвена структура от изпитващото поле може да има ... две положения: спин нагоре -спин надолу (по z), с предисторийна вероятност в разнообразието на спиновете на изпитваните частици (когато са ансамбъл). Тоест - причино-следствените връзки, за да се държат "ненормално" частиците според Изследовател, са разкрити - няма скрити параметри (променящи се в експеримента свойства, да! - има, но не и скрити, в смисъл на допълнително неизвестни), няма надсветлинно взаимодействие. Няма нелокално взаимодействие, но има "далечен порядък" за подготовка на действие, като реакция на локално преобладаващо действие. Тоест далечната частица може да "знае" (очаква) какво й се готви за в бъдеще - но - не означава, че точно това ще й се случи, защото "пилотната вълна" за проучване околността с фазовото изместване, може да покаже, че е по-изгодно действието да се извърши в друго направление.

Затова и изводът ми е: Светът е детерминиран - причино-следствените връзки могат да се изяснят.

...

[Gravity]

Пак не е ясно каква е връзката с АПР. Ето да повторим мисления експеримент на АПР (по-точно Бомовия вариант). Приготвя се двойка сплетени частици (със спин 1/2) в едно конкретно състояние едно то четерите състояния на Бел. Всяка от частиците се праща до експериментатори, които мерят спина и по дадена ос. Експериментаторите са на достатъчно голямо разстояние един от друг. От това, че няма далекодействие (при хипотезата ти) следва, че процеса на измерването направено от единия по никакъв начин не може да окаже влиание на резултатите от измерването направено от другия. Това което се случва, според КМ, е че ако мерят по една и съща ос резултатите им са винаги противоположни. Ако единия измер спин по положителната посока на оста, другия е измерил в противоположната посока на оста. Според хипотезат ти спина се променя постояно. Та въпроса ми е, тогава как обесняваш тези резултати? В погорните ти постове не видях обяснение. Една възможност разбира се е хипотезата ти да прави различни предвиждания от КМ за този експеримент. Тогава няма какво да обеснпваш. Но ако не е така, и частиците нямат свръхестествени способности, трябва да обесниш резултатите.

[Малоум 2]

Пак не е ясно каква е връзката с АПР. Ето да повторим мисления експеримент на АПР (по-точно Бомовия вариант). Приготвя се двойка сплетени частици (със спин 1/2) в едно конкретно състояние едно то четерите състояния на Бел. Всяка от частиците се праща до експериментатори, които мерят спина и по дадена ос. Експериментаторите са на достатъчно голямо разстояние един от друг. От това, че няма далекодействие (при хипотезата ти) следва, че процеса на измерването направено от единия по никакъв начин не може да окаже влиание на резултатите от измерването направено от другия. Това което се случва, според КМ, е че ако мерят по една и съща ос резултатите им са винаги противоположни. Ако единия измер спин по положителната посока на оста, другия е измерил в противоположната посока на оста. Според хипотезат ти спина се променя постояно. Та въпроса ми е, тогава как обесняваш тези резултати? В погорните ти постове не видях обяснение. Една възможност разбира се е хипотезата ти да прави различни предвиждания от КМ за този експеримент. Тогава няма какво да обеснпваш. Но ако не е така, и частиците нямат свръхестествени способности, трябва да обесниш резултатите.

На синичкото:

Ако "мерят" по един и същ начин (независимо от лабораторното пространствено разположение- целят оста z) - нали разделените частици са с противоположни характеристики и по предпочитан спин при образуването си, т.е , вероятността да се измери спин-нагоре при единия е същата както при другия да измери спин-надолу. Няма чудно, защото още при разделянето на сплетеното се е заформила тази възможност - и ако не са попадали на други полета, става горното. (Не забравяме, че частиците се раждат по двойки, а и при разделяне сплитането - също са предпочитани противопосочни характеристики по спин - запазват състоянието в което са били сплетени. За модел - крилца на пеперудка - дори и да ги разделим и разнасяме - те си имат собствена подредба за ляво и дясно).

Обяснява се и червеничкото:

Това, че спинът се променя с огромна честота, не означава, че липсва собствен "ред" в самото образуване на частицата и, че липсват енергетично по-изгодни направления за образуване - поради огромната честота на образуване има значителна Устойчивост в повтаряне на сама себе си, частицата. Сама частица си запазва тоя неин ред, докато не срещне Изпитател-поле (или поле на други частици, с което да може да резонира - собствените честоти да съвпадат (или кратни) с външните, на намесата).

Затова се изпълнява "заключеното" изречение между оцветените (цвят от мен - извинявай, за краткост).

Това съответства на класиката - миналото действие е предопределило бъдеще, с някаква степен на вероятност. Без да е нужно далекодействие със скорост на пренос на информация по-голяма от определената от светлината в тази среда.

(Една скоба - при използване на математиката с комплексни числа, за получаване на реални стойности на вектор и ъгъл се умножава по комплексно спрегнатото. Може да се интерпретира това така - вади се, получава се реално инфо в "сега"-то на наблюдател, от информация от миналото, като отразен образ от имагинерната повърхнина - внимание: отразеното върти "ляво" и "дясно", но - не сменя "горе" и "долу" - парадокс на огледалото . Така ваденето на информация от миналото по математичен път изглежда като мигновен процес (имагинерното е ненаблюдаемо) и обърква представата за физиката която описва, че е възможно мигновено пренасяне на инфо. - Говоря за физическото инфо, което се съдържа само и единствено във фотоните, които се обменят от съответните полета при взаимодействия. Затова, което се прави с поляризирани фотони - Аспе и подобни- силно зависи от фазата и от отражения, докато при експерименти с частици - поне това, със смяна на дясно с ляво, няма как да става )

...

[Gravity]

Малоум, това не е обяснение и въпросите остават неотговорени.

На синичкото:

Ако "мерят" по един и същ начин (независимо от лабораторното пространствено разположение- целят оста z) - нали разделените частици са с противоположни характеристики и по предпочитан спин при образуването си, т.е , вероятността да се измери спин-нагоре при единия е същата както при другия да измери спин-надолу. Няма чудно, защото още при разделянето на сплетеното се е заформила тази възможност - и ако не са попадали на други полета, става горното.

Да, вероятноста е същата и е 50%, но въпроса е какво е обяснението, че винаги има разминаване, при единия е нагоре, при другия надолу, при условие, че е 50 на 50 шанс?

(Не забравяме, че частиците се раждат по двойки, а и при разделяне сплитането - също са предпочитани противопосочни характеристики по спин - запазват състоянието в което са били сплетени. За модел - крилца на пеперудка - дори и да ги разделим и разнасяме - те си имат собствена подредба за ляво и дясно).

Това не помага. При пеперудата крилата не се променят. Според хипотезата ти, спина се променя постоянно.

Обяснява се и червеничкото:

Това, че спинът се променя с огромна честота, не означава, че липсва собствен "ред" в самото образуване на частицата и, че липсват енергетично по-изгодни направления за образуване - поради огромната честота на образуване има значителна Устойчивост в повтаряне на сама себе си, частицата. Сама частица си запазва тоя неин ред, докато не срещне Изпитател-поле (или поле на други частици, с което да може да резонира - собствените честоти да съвпадат (или кратни) с външните, на намесата).

Добре де, това какво означава! Спина променя ли се или не? Ако се променя, как обесняваш пълната антикорелация?

Затова се изпълнява "заключеното" изречение между оцветените (цвят от мен - извинявай, за краткост).

Това съответства на класиката - миналото действие е предопределило бъдеще, с някаква степен на вероятност. Без да е нужно далекодействие със скорост на пренос на информация по-голяма от определената от светлината в тази среда.

Пак не даваш обяснение а само повтаряш твърдението.

Ето ти калсическа аналогия. Имаме машина която пуска монети. Изледвали сме монетите и знаем, че когато ги хвърлим падат на една от две възможни страни. Опита показва, че вероятноста да се падне която и да е било страна е 50%. Аз и ти сме в различни стаи и не виждаме кой какво прави. Подават ни по една монета. Всеки от нас я хвръля и записва резултата. Това се повтаря 100 пъти. След това се срещаме и сравняваме резултатите. Оказва се, че при всичките 100 опита, когато ти си получил стотинка, аз съм получил герб и обратното. Е това е странен резултат и се нуждае от обяснение. Ти твърдиш, че имаш обяснение, но досега така и не го видях.

[Малоум 2]

Малоум, това не е обяснение и въпросите остават неотговорени.

Да, вероятноста е същата и е 50%, но въпроса е какво е обяснението, че винаги има разминаване, при единия е нагоре, при другия надолу, при условие, че е 50 на 50 шанс?

Това не помага. При пеперудата крилата не се променят. Според хипотезата ти, спина се променя постоянно.

Добре де, това какво означава! Спина променя ли се или не? Ако се променя, как обесняваш пълната антикорелация?

Пак не даваш обяснение а само повтаряш твърдението.

Ето ти калсическа аналогия. Имаме машина която пуска монети. Изледвали сме монетите и знаем, че когато ги хвърлим падат на една от две възможни страни. Опита показва, че вероятноста да се падне която и да е било страна е 50%. Аз и ти сме в различни стаи и не виждаме кой какво прави. Подават ни по една монета. Всеки от нас я хвръля и записва резултата. Това се повтаря 100 пъти. След това се срещаме и сравняваме резултатите. Оказва се, че при всичките 100 опита, когато ти си получил стотинка, аз съм получил герб и обратното. Е това е странен резултат и се нуждае от обяснение. Ти твърдиш, че имаш обяснение, но досега така и не го видях.

Ами обяснил съм го, ама ... нещо (от хипотезата) е забравено .

Този 50 на 50 шанс се получава при разделяне на сплетеното състояние (писал съм го). Всяка от частиците притежава устойчивост на образуването си, поради огромната честота (много къса дължина на вълната само може да й повлияе на посоката на спина, а такива почти няма в експеримента), независимо накъде "летят", разделно. Тази собствена устойчивост се запазва - едната е със спин в момента на разделяне точно противопосочен на другата и така... стават процентите при измерванията. Все едно, в "класическата аналогия" която предлагаш, на "честните монети" да залепим по една ... дъвка на ези, а на другата на тура и да ги раздадем еднотипно по стаите . И на стенда да си направим четец - види ли дъвка, залепя я на стенда за отчет... щото, изпитващото поле това прави: доизкусурява посоката на спина при мин енергия, значи, "знае" на коя страна се действа ефективно - по-скоро частицата "знае", защото по-бързо пробва посоката на изпитващото поле - така се задава крайният резултат. А този краен резултат е предопределен при разделното проучване на частици със "сплетена" предистория.

(Спинът е вектор - мени се по големина (големината пулсира в такт с честотата на образуване) след разделянето и прецесира около моментния център на ротация на частицата, заради нейното непрестанно образуване. За едната частица в едно предпочитано направление, докато за другата, понеже е с противопосочен на първата спин - другото направление е предпочитано ( Принцип за минималното действие - дължи се на неподвижност на центрите на частиците на физическия вакуум - не сменят местата си и доколкото образуванията-обекти "сърфират" върху тая условно неподвижна вакрешетка и се "правят" от втичащо-изтичащи подреждания на Собствените Пулсиращи Характеристики (СПХ) на вакчастиците), посредством ОВ взаимодействието успява да се изпълни принципът.

Докато са били сплетени - фотонът за връзка служи за вакподложка, върху която се образува другата -поглъщащата го частица и обратно при излъчване, първата си има подложка- затова има, съществува "сплетеност" на състоянието - взаимно зависими спинове по направление на образуването.

И още - частица с характеристика спин е с несиметрична плътност на външен слой относно моментния си център на ротация - за нейното образуване ползва голяма част от "прожекторен тип" на втичащото от околността. Модел - черупка на охлюв. Така придобива "насоченост" във възможното си образуване с мин действие, предпочинтано направление във външно за нея поле - образува се, колебаейки направлението си на спина, като си запазва цялостта)

...

[Gravity]

Малоум, нашия разговор се препъва още в самото начало, преди АПР и много преди Бел.

Нека да ти задам следния въпрос, защо все още не ми е ясно какво имаш пред вид под това, че спина се мени постояно. Ако направим измерване на спина на частицата по дадена ос, след това направим повторно измерване на същата частица по същата ос, ще получим ли същия резултат или не? И зависи ли от това колко време е изтекло между двете измервания?

[Малоум 2]

Малоум, нашия разговор се препъва още в самото начало, преди АПР и много преди Бел.

Нека да ти задам следния въпрос, защо все още не ми е ясно какво имаш пред вид под това, че спина се мени постояно. Ако направим измерване на спина на частицата по дадена ос, след това направим повторно измерване на същата частица по същата ос, ще получим ли същия резултат или не? И зависи ли от това колко време е изтекло между двете измервания?

Това, което питаш - вече съм го обяснил, но явно - нещо не се разбира. И то е : Непрестанното образуване на обектите. Говориш за "същата" частица, а никой не е в състояние да твърди, че е така. Затова в КМ са възприели термин "тъждествена" частица - физическите свойства да са едни и същи - но не се твърди, че е възможно "една и съща" частица да се манипулира в различни моменти от време. Така, въпросът е некоректен и недоказуем - нито за, нито против .

((Пак от хипотезата: Във всеки един разграничим момент от времеви интервал за Изследовател, частицата се образува отново и отново милиарди (милиони) пъти (честота на образуване на протон и неутрон - около 10^(23)Hz, докато лабораторните възможности на разграничимост са не повече от 10^(14)Hz . Вакфотоните пък достигат до 10^(26)Hz, а те са обектите-фина материя, от която "започват" флуктуациите на физическия вакуум и съответно структурирането му).

Спинът е вектор - сума на вектори (например от двоица) от ъглоквантови моменти (магнитни моменти) на всяко от образуващите смущения - те, тяхното движение наподобява пробягване на "ток" по крива, затваряща се през моментния център на оабразуванието . Като реакция(ОВ) на околното пространство се появява механичен момент при масова частица (с керн) - така, че сумата от тези движения да е минимална. Така магнитния момент може да се проектира върху вектора на мех.момент с цяло или полуцяло число от "квант на действието", понеже се взаимодейства с цяла или полувълна при експерименти, а поглъщането й е на порции - точни, кратни на образуващите смущения - иначе, не биха се поглъщали. При всеки такт на образуване, повърхнината на затваряне на образуващото смущение си променя мястото под ъгъл, някакъв, спрямо старото си положение. Така спинът освен че се променя по големина, се променя и по посока с честотата на обруване на обекта.

Нека да "пуснем" изпитващо поле - ако частицата (или нейни слоеве-обвивки) могат да взаимодействат с фотони от полето, то, Спинът, по възможно най-бързият начин (със скор. на светлината в тази среда) се ориентира по полето - така енергията за взаимодействие е с най-малко действие. Цялата околност на физвакуумът се "грижи" за това и с ОВ центрира действието. Така (наричат го спонтанно, но се вижда, че зависи от структурата на околността) се излъчва погълнатото. Сумата от всички движения - стъпка напред при поглъщане, откат при излъчване, различни завъртвания на обекта- е такава, че спинът да е насочен по външното поле за минимален "хаос" в околността. Наричат тая ос Z, по която да мерят спина. Затова - при всяко измерване - въпросът: Накъде си насочен, бе, спин? - отговорът е: Накъдето питаш!))

...

[Gravity]

Така, въпросът е некоректен и недоказуем - нито за, нито против .

Щом на такъв елементарен въпрос хипотезата ти не може да даде конкретен отговор (да или не), то къде сме тръгнали да си говорим за АПР и Бел!!!

[Малоум 2]

Щом на такъв елементарен въпрос хипотезата ти не може да даде конкретен отговор (да или не), то къде сме тръгнали да си говорим за АПР и Бел!!!

Напротив - дал съм ти отговор, но ти не го разбираш, за съжаление.

Продължаваш да се надяваш на остарели схващания, че ... можеш да манипулираш една и съща частица... колкото пъти си искаш.

На некоректен въпрос не се отговаря с да или не, а ... зависи?!? (А за АПР и Бел - няма смисъл да се приказва след като има разкрити параметри, с невъзможност за "отчет" при експерименти... Знаеш, още от едно време се е смятало, че вътрешната динамика ще даде отговор и ... това е хипотезата - дава отговор, макар и нехаресван...- добре, че не се гласува в наукта. )

Да, ама трябва да се досещаш, че има отговор "зависи", а не да се надяваш на измислени интерпретации на матмодели, отхвърлени като възможни обяснения. .. или, докарващи до ...необяснимост и загадъчност на фактите.

..

[Gravity]

Нали твоята хипотеза обесняваше частици, жовота, вселената и всичко останало. Сега се оказва, че се препъва на първата стъпка.

Експериментаторите прават такива неща всеки ден, ти казваш че не бил коректен въпроса!

[Gravity]

http://www.guardian.co.uk/science/blog/2013/feb/07/wonders-life-physicist-revolution-biology

Точно (е преди два дни) седемдесет години от лекцията на Шродингер.

[Малоум 2]

Малоум, нашия разговор се препъва още в самото начало, преди АПР и много преди Бел.

Нека да ти задам следния въпрос, защо все още не ми е ясно какво имаш пред вид под това, че спина се мени постояно. Ако направим измерване на спина на частицата по дадена ос, след това направим повторно измерване на същата частица по същата ос, ще получим ли същия резултат или не? И зависи ли от това колко време е изтекло между двете измервания?

Можех да ти отговоря директно с "да", ама нямаше да можеш да разбереш разликата, че в случая, Изследователят е в ролята на "измаменото камилче" ... от Природата.

Ето:

Нека да "пуснем" изпитващо поле - ако частицата (или нейни

слоеве-обвивки) могат да взаимодействат с фотони от полето, то, Спинът,

по възможно най-бързият начин (със скор. на светлината в тази среда) се

ориентира по полето - така енергията за взаимодействие е с най-малко

действие. Цялата околност на физвакуумът се "грижи" за това и с ОВ

центрира действието. Така (наричат го спонтанно, но се вижда, че зависи

от структурата на околността) се излъчва погълнатото. Сумата от всички

движения - стъпка напред при поглъщане, откат при излъчване, различни

завъртвания на обекта- е такава, че спинът да е насочен по външното поле

за минимален "хаос" в околността. Наричат тая ос Z, по която да мерят

спина. Затова - при всяко измерване - въпросът: Накъде си насочен, бе,

спин? - отговорът е: Накъдето питаш!

Затова ти казвах, че ако (случайно) визираш хипотезата - отговорът не може да бъде сведен до "да-не", щото ... КМ била казвала нещо...

Пък АПР и Бел - са разсъждения при дадени обстоятелства в дадено време,.. От тогава - много се е променило измислянето на варианти и даже експерименти се опитват да покажат ... коя схема е правилната, ама ... само спекулации се представят... при липса на правилна работна хипотеза.

(И до ден днешен физиците НЕ ЗНАЯТ на какво се дължи кратността на проекциите на спина по ос Z - демек, не знаят, защо Природата прави така. Пък в хипотезата - това е разкрито. И отпадат ... маса идиотски разсъждения, свързани с фантасмагориите за ЧД, пътуване във времето, мултивселени, ... приватизация на Луната и .. квото се сетиш от холивудското )

...

[scaner]

Затова ти казвах, че ако (случайно) визираш хипотезата - отговорът не може да бъде сведен до "да-не", щото ... КМ била казвала нещо...

Аз също не мога да разбера: вашият отговор съвпада ли с отговора на КМ, или по нещо се различава от нея?