КОЛОСЪТ В РОДОС

[Apofis]

КОЛОСЪТ В РОДОС

Филон пише: "Остров Родос е в безгрижното море. Някога, когато бил още на дъното, изнесал го на бял свят Хелиос и го поискал от боговете за своя собственост. Тук стои Колосът, висок седемдесет лакътя, създаден като образ на Хелиос, сияйният бог на слънцето, който свети на простосмъртните и боговете. За своята творба скулптора употребил толкова много мед, че за отливката не стигнали всички запаси и трябвало да се вземе от рудниците по целия свят. Зевс обсипал родосците с такова богатство само за да го употребят за прослава на Хелиос и да му издигнат статуя, която стига от земята чак до небето".

С тези "рудници по целия сват" Филон сигурно попрекалява. Но що се отнася до височината на статуята в чест на "сияйният бог", той дава най-ниските данни от всички антични автори - 30 метра. Други пишат, че била висока 35 до 40 метра; анонимен автор дори твърди, че стояла разкрачена на двете противоположни стени на пристанището, така че корабите, които пристигали в Родос, трябвало да минават под нея. Ако пренебрегнем сведенията на безименния автор, остават размерите, които на пръв поглед никак не ни изненадват. Тридесет или четиридесет метра не са кой знае колко много - на дължина. Но на височина това вече е фабричен комин или небостъргач. А за статуя, при това от метал, би било достатъчно, за да се провъзгласи за чудо на техниката и изкуството, за чудо на света.

Изглежда, че Колосът бил твърде тежък и за самата земя. Удържала го е само петдесетина години на плещите си. После го изпуснала. "Но дори и легнал все още беше чудо", пише за него Плиний.

Страбон нарекал Родос "най-красижия град от всички, които познавам". А в действителност познавал всички градове на древния свят.

От античния Родос е останало твърде малко: частични останки от храмове и обществени сгради, от театъра, стадиона, одеона и главния площад. Но в сянката на неговата слава край развалините изникнал нов град!

Тук мечтите на романтичния поет са станали действителност.

Рицарската история на Родос започнала през 1309 г., когато тук пристигнали отрядите на великия майстор Фулк дьо Вийаре. Тя завършила на Нова година (1523), когато от Голямото пристанище отплавала флотилия от 50 галери, предвождани от Филип Вилие дьо л'Исл Адам. Той бил 42-я велик майстор на рицарите от ордена "Свети Йоан".

Родоската държава била от особен тип: господстващата класа бил орденът, чиито членове не притежавали частно имущество, а от другите жители се ограждали с крепостни стени и се различавали по облеклото си. Обаче орденът бил изключитлено богат - като възмездие за загубеното имущество и крепости в Изтока папата му приписал земите на разпуснатия през 1322 г. орден на темпелиерите, а освен това определил в негова полза средствата от известните "всеобщи опрощавания на греховете", които се сабирали по цяла Европа.

Най-старите писмени сведения за Родос намираме в "Илиада", където Омир изброява участниците в Троянската война: "А от Родос Тлиполем, синът на Херакъл, красив и снажен, доведе девет кораба и родосците, войници смели, които обитават Родос и се делят на три племена: в Линдос и в Ялисос и в Камейрос белокаменния...". Обаче мъждивата светлина на предисторията ни отвежда в дълбините на още стотици години. Например я ялинските развалини са намерени исторически паметници, за които историците се колебаят дали произхождат от края на третото или началото на второто хилядолетие преди нашето летоброене.

Плиний изтъква, че Родос бил украсен с "около три хиляди статуи", от които "над сто колосални". За колосите някои критици казват, че "родосците мерят големината на изкуството в лакти", и бихме могли да им повярваме, ако не беше се запазило едно произведение на родоската скулптурна школа където може да се мери в лакти само броят на книгите и полемиките, които са възникнали за него през изминалите столетия. Това е прочутата скулптурна група "Лаокоон", която е известна също толкова, колкото и случката, която представлява. Лаокоон е жреца на Аполон, който не престанал да проявява необходимата бдителност, когато ахейците опитват с хитрос и успяват да превземат Троя с помоща на грамаден дървен кон, който уж бил оставен от богинята Атина и който според повелята не трябвало да могат троянците да вкарат в града. Лаокоон бил единствения, който твърдял, че врагът си е враг пък дори и когато поднася дарове, и предложил конят да се унищожи на място. Но съдбата пожелала Троя да падне. Затова боговете заставили Лаокоон да млъкне и да бъде злепоставен пред обществото.

Сега скулптурната група "Лаокоон" е изложена във Ватиканския музей и годишно я гледат над един милион посетители, а сред тях има хиляди и хиляди такива, които са били и в Рим, но не са счели за необходимо да видят папата. Всички са на мнение, че това е една изключителна творба. Обаче това е съществременно всичко, което е ясно и безспорно по отношение на нея.

Неясен например остава въпроса, кога е създадена. Винкелман я причислява към епохата на Александър Велики, т. е. към втората половина на IV в. пр. н. е. През миналото столетие е преобладавало мнението, че е създадена в средата на II в. пр. н. е., но не липсвали и сериозни твърдения, че е възникнала в Рим в началото на I столетие от н. е. Днес се счита, че творбата е създадена на Родос вероятно в средата на първото столетие преди нашето летоброение.

А кой ли я създал? Плиний пише: "Направили са я най-великите майстори, родосците Агесандър, Полидор, Атенодор". Каталогът на Ватиканския музей повтаря думите му.

Кога и къде са живели и творили тримата майстори? Въпреки, че според Плиний са "най-велики" (а "Лаокоон" доказва, че наистина трябва да ги смятаме за такива), за тях не се е запазило никакво сведение, нито за техния живот, нито за другите им творби. Вярно е, че на Родос са намерени надписи с имената Атенодорос и Хагасандрос, но те се срещат толкова често и в такива различни пластове, че е невъзможно да се извади каквото и да е заключение. Дори са намерени и няколко надписа "Атенодорос, син на Хагесандрос", но с разлика по време от началото на I в. пр. н. е. По нищо не може да се съди, че означават имената на скулптори, а още повече - на създателите на "Лаокоон".

Сред имената на родоските скулптури, които древните автори хвалят, трябва да прибавим и още едно - Харес от Линдос.

Харес от Линдос е създателят на Родоския колос. Иначе за него знаем само, че е живял през IV - III век пр. н. е., че е учил при Лизип и че е автор на голямата статуя, която консула Лентул откарал в Рим и поставил на Капитолията. Това е твърде малко за един създател на творбата, която преминала в историята като чуди на света.

Как ли е била направена тази колосална статуя? Филон предполага, че са участвали голям брой скулптори и помощници, и подробно описва как е била излята, следователно тя не е "дело на един единствен човек". Специалистите по класическа филология твърдят, че именно тези изречения не са разбираеми, но леярите и скулпторите, които са прочели превода, са на мнение, че което е неразбираемо в текста, би могло да се допълни и обясни.

А ето и описанието на Филон в свободен превод:

"Най-напред Харес отлял и поставил краката на Колоса, после парче по парче отливал другите части на тялото и ги споявал с частите, който вече били поставени. Около растящата скулптора трупал голямо количество глина и пясък, които по този начин закривали завършената част, а около пласта пруст заповядал да се натрупат камъни, така че да крепят неговата творба. Следователно той постъпвал както при нормално отливане на статуя или камбана във форма, с тази разлика, че вместо да постави формата в пръст, натрупвал пръстта върху формата". В техническо отношение това не е невъзможно, въпреки че поради големината на статуята е твърде сложно. Да си припомним например, че точката на топене на бронза е 900 градуса целзий, на медта 1088, а на желязото 1100 до 1250С; следователно, да се пренесе горещият метал в течно състояние няма да е било дреболия.

В древните източници единодушно се твърди, че родосците са направили Колоса от военна плячка, от продажбата на оръжието и металните машини, които оставил на острова македонския цар Деметрий Полиоркет, когато през 304 г. пр. н. е. бил принуден да напусне Родос. Казват, че пред крепостните стени родосците пуснали вода, така че тежките тарани и метателни машини затънали в калта и не можели да помръднат нито напред, нито назад. За обезвреждането на тези машини Витрувий отбелязва: "При отбраната, види се, трябва да се притежава не само военна техника, но и също така и преди всичко добри идеи".

Интересно е, че в родоското народно събрание предложението за направата не било посрещнато с единодушно съгласие. Мнозина казвали, че една толкова голяма и скъпа статуя е излишна, а други че Хелиос щял да се обиди, ако срещу слънцето се издигне ново слънце".

Но кога ли е бил издигнат? Колко ли време Харес се е трудил над него? В древната литература има отговор на втория въпрос: дванадесет години. А на първия?

Със сигурност е установено (от споменатото в литературата от родоските надписи), че през 281 г. пр. н. е. Колосът вече се е издигал. От описанието на Полибий научаваме, че през 225 г. пр. н. е. той не е стоял на краката си, а Плиний е отбелязал колко време е стоял. Само че неговата 36-а книга се е запазила в различни преписи: според една версия Колосът стоял "LVI(56) години", а според друга LXVI (66) години". Знаем, че Колосът е паднал "през онова страшно земетресение". За земетресението се знае точно, че е започнало през една октомврийска нощ, но има разногласия дали е станало през 225 или 223 г. пр. н. е. Оттук може да се пресметне какво ли не; но все пак няма да сме наясно по всички въпроси. Най-вероятно е, че Харес от Линдос започнал Колоса след 303 г. пр. н. е. и че го е завършил някъде към 291 г. пр.н.е.; после Колосът стоял 66 години, чак до земетресението през 225 г. пр.н.е.

Най-близкото сигурно сведение за Колоса получаваме едва от Страбон, който посетил Родос вероятно в началото на нашето летоброене. "Сега лежи на земята, повален от заметресението, със счупени колене. Заради някаква си поличба родосците не са го издигнали отново". Като се има предвид, че кеят, който са издигнали отново е сравнително тесен, склонни сме да вярваме, че е паднал в морето; но, от друга страна, няма причини да се съмняваме в думите на Страбон. Каквото Страбон е видял със собствените си очи, винаги го е описвал съвсем сигурно.

Но това се потвърждава от още едно сведение за Колоса от 653 г. на нашето летоброене.

През тази година Муавия, по-късно дамаски халиф, превзел остров Родос и според сведението на византийския историк Зонар от XII век, пренаписано от някакъв загубен ваче документ, той продал останките от Колоса на "някакъв евреин от Едеса". Като метални отпадаци.

Когато през 1330 г. друг византийски историк, Никифор Грегориос, пристигнал на Родос, не намерил от Колоса ни следа...