Сомалия

[Frujin Assen]

Продължавайки темата за слабо познати африкански държави, и най вече тяхната колонизация стигнах и до Сомалия.

Територията на Сомалия съвсем не е единна. Преди да дойдат европейците северната част се контролира от Египет и най вече от местни кланове, а юга се намира под контрола на султаната Занзибар и местни кланове във вътрешността. Най важната константа в региона са постоянните войни с Етиопия на религиозна основа, тъй като сомалийците са мохамедани, а етиопците християни. Особено ожесточен е спора за Огаден.

Египетски Сомалиленд от 1870 се намирал под управлението на египтянина Исмаил паша. Той имал много лоши отношения с местните и управлявал с голяма жестокост. Когато през 1884 англичаните установили контрол над Египет, те взели контрола и над египетски сомалиленд. Исмаил паша се предал доброволно, без да оказва съпротива. Местните сомалийци били радостни от това, още повече, че англичаните им предложили да започнат преговори за съвместно управление. Най силния клан варсангели сключил съюз с англичаните и се подчинил доброволно. Англичаните имали за свои съюзници етиопците, което довело до определяне на границите и мир.

За съпротивата ще разкажа после.

Френски Сомалиленд. През 1862 французите закупуват от местният султанат Афар земя за 16 000 талера, където изграждат голямо пристанище. То става най важното в региона, а след изграждането на жп линия да Етиопия жизненоважно за тази страна. Съпротива на местните против колонизацията не е забелязана.

Италианска Сомалия.

На 2 октомври 1869 италианското правителство чрез частни компании закупува от Занзибар малки парчета земя където да изгради търговски пристанища. Известно време обаче, те остават напълно изолирани и без развитие. Тласък за това развитие дават събитията в Египет. Италианците, не желаейки да се окажат в английско обкръжение форсират колонизацията на Сомалия. През 1885 италианците купуват от Занзибар правото на протекторат над сомалийските брегове, един вид, Италия от името на Занзибар управлява Сомалия. Италианското проникване обаче е бавно, най вече защото им липсват пристанища. През 1891 за 160 000 рупии годишно те наемат от Занзибар пристанищата Бенадир, Мерка, Могадишу и Урасек. През 1893 и 1896 тези договори са продължени, като едва през 1905, когато Италия купува от Занзибар за 144 000 лири стерлинги суверенните права над Сомалия. Италианците се закрепили в Сомалия разчитайки на 3 стълба. Първо разбирателство и сътрудничество с местните кланове, второ подкрепа на местните мюсюлмани в претенциите им за Огеден които те имали към Етиопия (границата там не била определена) и помощ на по умерени кланове срещу по радикално настроени ислямистки.

Съпротивата срещу колонизаторите.

Съпротивата в региона е свързана с дейността на суфиста (радикален ислямист) Саид Мохамед Абдула Хасан. За яснота ще допълня, че съвременнитне радикални ислямисти (включително талибаните също са суфисти).

Саид Мохамед Абдула Хасан произхождал от аристократичен от британска Сомалия. Етнически той бил огаденец и като такъв бил възпитан в ненавист и нетърпимост към етиопците християни. Родът му по бащина линия бил силно религиозен и участвал в постоянното противопоставяне с етиопците. Младия Хасан получил блестящо религиозно образование и още на 11 години вече знаел корана на изуст. Той мечтаел да прилича на дядо си по майчина линия шейх Саде Моган, който бил прочут военен и религиозен лидер показал своята храброст в многобройни битки с етиопските християни. Когато през 1875 дядо му починал, той се наскърбил много, още повече се вглъбил в религията и 2 години се занимавал с пеподаване на корана. След това той решил да се посвети на Мохамед и заминал да продължи религиозното си образование. За 10 години той се учил в най престижните ислямски училища, в Харар, Могадишу и Судан.

През 1891 той се завърнал в родината си, където се оженил, а малко по късно заминал на хадж в Мека. Там той останал повече от година, като се учел от великия Мохамед Салих, създателя на суфизма. От него той получил още по строго и дълбоко религиозно образование, което му помагало да преодолява тежките изпитания през по нататъчния си живот (иначе казано станал тотален ислямски фанатик, бележката е моя).

През 1895 той се завърнал в Бербера, където станал свидетел, на това, че англичаните съвсем не се интересували от случващото се в Сомалия. За тях това била страна от която изнасяли месо (страната имала развито животновъдство). Възмутен от властта на враговете си християни (англичани и италианци) Хасан се оттеглил в родния си Дулбаханте. Друга причина станали опитите му да проповядва радикален ислям (суфизъм) в Бербера, където той срещнас силна съпротива от страна на по умерени религиозни лидери.

През 1897 по пътя си към родното място той срещнал няколко младежи. На въпросът към тях от кой клан са, те отговорили че са от клана на отците, тъй като са сираци, и за тях се грижат в близката католическа мисия. Този отговор го разтърсил силно. Ето така казал той, християните разрушават религията на моя народ. Силно разгневен от това, той решил да ги накаже и заповядъл те са бъдат жестоко и мъчетелно убити. След това, телата им били насечени на късове и с тях били нахранени кучетата. Хасан доволен от случилото се, забелязал, че това трябва да е съдбата на всички християнски кучета и всички предатели които им помагат да унищожават святата мюсюлманска вяра.

Редактирано Януари 3, 2013 от Frujin Assen

[Warlord]

То и в днешно време Сомалия всъщност не е една държава, на територията й има поне 8 отделни самоуправляващи се области.