Лeгитимизация на властта

[Frujin Assen]

Първо и задължително трябва да уточним, че България не е Византия. При нас няма демокрация, царя задължително следва да е от царския род. Поне през ПБЦ, а вече през ВБЦ навлиза и византийската гледна точка. Но. Добре да уточним, че самата Византия по това време вече се озападнява и се правят опити властта също да стане наследствена. Имаме и македонска и комнинова династия, демек Византия също минава на родовост. Навярно, в България която и по рано властта се предава само по род тази тенденция е още по силна.

Цар Петър І. В очите на българите законен дотолкова, доколкото е признат от своите, но практически напълно незаконен от родова гледна точка. Петър става цар не поради своя произход, а понеже българския народ го признава за такъв. В този смисъл брат му Асен е едновременно узурпатор (защото се опитва да вземе властта от вече признатия от българите за законен цар), но е и напълно законен, доколкото властта и на брат му не произтича от родовост, а от лични качества да убеди поданниците си, че той е човека на когото трябва да се подчиняват. Отгоре на всичко му е и брат, та има и родовост.

Калоян. Това е първия цар който взема властта поради родствените си връзки с царската династия. Същевременно той е съцар, която титла е втора в държавата, тоест той получава легитимация както по родовост, така и по положение.

Иванко, извършва преврат, но е разчитал на лигитимация като член на царската фамилия, тоест родовост.

Борил. Той също е Асеневец и лигитимиран точно като част от царския род. Тук за пръв път имаме лигитимация и чрез съпругата. Женейки се за куманката, Борил претендира за приемственост, не само в държавната политика, но и във властта.

Иван Асен ІІ. Легитимността му произтича изцяло от баща му. Чисто родова власт, макар да я получил след война с настоящия цар.

Калиман І Получава властта си само и единствено защото е син на баща си. Чисто родово наследяване.

Михаил Асен. Също като Калиман наследява властта на баща си.

Калиман ІІ практически няма отношение към властта, защото управлява кратко, но си е асеневец. Тоест легитимацията му отново е по род.

Мицо Асен лигитимира се, като част от царската династия по сребрена линия.

После ще продължа, че ми създават работа.

Редактирано Януари 7, 2013 от ISTORIK

[resavsky]

Иванко не е братовчед на Иван Асен -.Това е заблуждение.Хониат който описва безкрайно детайлно убийството казва че Иванко е подобен на Иван Асен І по външен вид / вероятно висок и здрав физически/ и по нрав /решителен,жесток и целеустремен/ но не и негов роднина.

[Frujin Assen]

Ресавски, дори и да си прав, това няма значение, Иванко толкова бързо губи борбата за власт, че не достига до етапа на който следва да лигитимира властта си.

Константин Тих. Абсолютен узурпатор. Това с което се лигитимира е, че съвета на болярите го е избрал. Явно това не стига, защото бърза да се ожени за Ирина Асенина Ласкарина, и чрез нея да лигитимира властта си по родов път. Явно жена му е била особена важна, защото на това се опира Яков Светослав.

Ивайло. Тотален узурпатор лигитимирал властта си чрез брака си с царица Мария.

Иван Асен ІІІ Чужд подставеник, асеневец

Георги І. И той като Константин Тих се опира на съвета на болярите. Избран е от болярите. Но този път, той не търси лигитимация чрез брак с асеневка. Брака му с Кира Мария, асеневка е пполитически и той бързо се отказва от него.

Смилец Чист узурпатор, издигнат от татарите. Очевидно също се е лигитимира с болярски събор.

Тедор Светослав Взема властта чрез хитрост и я задържа така. Дали има значение че е син на Георги І? По скоро не. По скоро се лигитимира отново чрез болярите, тоест, чрез сила.

Претендента Михаил Асен -набляга най вече на това че е асеневец.

Георги ІІ получава властта от баща си, чисто родово

Михаил Шишман Асен избран от болярите, но същевременно използва асеневската си кръв за да лигитимира властта си.

Иван Стефан- син на баща си, чисто родово наследяване, макар и под сръбско давление

Иван Александър узурпатор, изва на власт чрез преврат. Лигитимира се с произхода си от двете колена на царската власт, тоет е и шишмановец и асеневец.

Иван Срацимир син на баща си, чисто родово наследяване

Иван Шишман Син на баща си, тоя път има варияцията багренороден, но си е родово наследяване

Константин чисто родово

Както може да забележите, правото на силата или "избран от болярите" се използва преди всичко по време на размирици, когато теоретичните права отстъпват пред меча. Но дори и така, пак се правят опити да се докаже родовост с царувалите по рано.

[Galahad]

Сега има си някакъв ред за наследяване и може и някой да е асеневец, ама да не е реда. В Англия родата се класира по това на кое място в престолонаследието е, а редицата е доста дълга.

При нас също има някакви сведения какъв е бил точно редът за наследяване, втори е въпросът доколко този ред се е спазвал:

Рилски хрисовул:

Обаче, и след смъртта на моето царство, когато Господ Бог, Вечният Цар, благоизволи и постави на моя престол,

(1) било превъзлюбения син на моето царство,

(2) или [някого] от братята

(3) и сродниците на моето царство

Йоан Екзарх също развива някои възгледи по въпроса, но те по-скоро са византийска заемка:

Това при тях е чудното, че те се подчиняват на [един цар и предводител и се залавят за работа и излизат на паша тогава, когато видят да лети пред тях своя предводител, т. е. [пчелата] майка. Техният цар не е поставен от мнозинството, защото често пъти поради неразбиране народът избира недостоен владетел; той не е получил властта си и чрез жребие, защото властта, която е получена чрез жребие, се оказва понякога лоша и често пъти властта се пада на този, който е най-лош. Те не стават царе на мястото на своя баща, защото децата на царете понякога не само са невъзпитани, но и тъпи за каквато и да е работа, тъй като мнозина ги ласкаят и мамят и не им дават възможност да познаят истината. Но на него, [т. е. на царя на пчелите], му е дадено по природа да стои много над другите и да бъде по-добър по големина и по вид. Господарят има жило, с което наказва, но с него той не наказва. Защото за тези, които притежават върховната власт, съществува неписаи закон и ред да не наказват, а да бъдат търпеливи.

Цар Петър І. В очите на българите законен дотолкова, доколкото е признат от своите, но практически напълно незаконен от родова гледна точка. Петър става цар не поради своя произход, а понеже българския народ го признава за такъв.

Да, ама Калоян е писал съвсем други неща на папата и възрожденските ни историци се скъсват да пригласят на това. Пък Петър ... името му е Теодор.

Между другото много бързо и лесно капитулира за родството между Иванко и Асен - двамата са първи братовчеди, поне според Акрополит.

[resavsky]

Акрополит е по късен автор.Хониат е съвременник и е провел почти криминално разследване за убийството на Асен.И никъде не казва даже не намеква за родство между двамата.Напротив Хониат си твърде че Иванко си е имал роднини /различни от тези на Асен/ които са му давали във фаталната нощ.А и едно евентуално родство между Иванко и Асен би изключило любовната афера от която тръгва интригата за убийството.Между впрочем Акрополит може да се е заблудил от думите на Хониат че Иванко "бил твърде подобен на Асен".

[Frujin Assen]

Капитулирах, дотолкова доколкото Иванко няма време да се лигитимира, и в този смисъл неговото царстване е встрани от темата.

Няма спор, че българските царе целят да лигитимират властта си чрез наследяване трона на цар Петър. Но доколкото Теодор не е потомък на този род, то всеки един българин, от най големия благородник, до последния просяк е можел да претендира за тази корона. Калоян е усещал в какво блато са се нахакали братята му от западна-родова гледна точка. Те са господин никой и нямат никакви права, ама абсолютно никакви, и наистина са си бунтовници. Та затова се е старал до облагороди родът си, изкарвайки се (с недомлъвки защото не може да го докаже) потомък на нашите стари царе.

[monte christo]

Фружине, ти пък сега ще изкараш всички узурпатори? Болярският съвет и изборът на Константин Тих не е шега работа. Напълно нормална легитимация. Защо никейските ромеи да не му дадат за жена Ирина Асенина Ласкарина[1]?

resawsky, Между впрочем Акрополит може да се е заблудил от думите на Хониат че Иванко "бил твърде подобен на Асен". Всъщност, тук най-вероятно може да се има предвид освен външна, физическа прилика, така и собствено характеристика, т.е. еднакви характери. Явно и двамата са били доста импулсивни, често изпадащи под състояние на афект.

[1] кой тъпунгер пък е писал за нея във Викито? Толкова ли не знае, че е омъжена още преживе на баща си Теодор II Ласкар? Какви са тези глупости, че едва ли не Михаил Палеолог я е запокитил за България, че да му се отвори парашута за престола?

[DendroaspisP]

... Цар Петър І. В очите на българите законен дотолкова, доколкото е признат от своите, но практически напълно незаконен от родова гледна точка. Петър става цар не поради своя произход, а понеже българския народ го признава за такъв. В този смисъл брат му Асен е едновременно узурпатор (защото се опитва да вземе властта от вече признатия от българите за законен цар), но е и напълно законен, доколкото властта и на брат му не произтича от родовост, а от лични качества да убеди поданниците си, че той е човека на когото трябва да се подчиняват. Отгоре на всичко му е и брат, та има и родовост...

Предполагам, че е фактическа грешка и следва да се чете цар Петър II или може би Петър III, ако приемем, че Петър Делян е "Петър" II?

[Frujin Assen]

Еми графе, всеки цар който дойде с насилие и особено ако не е от царската фамилия дефакто е узурпатор. Събора на болярите в повечето случаи е измиване на ръцете пред обществото и обикновенно след победна война. За мен единствения законен избор от болярите е на Михаил Шишман Асен, който е избран без война и насилие.

[Galahad]

Акрополит е по късен автор.Хониат е съвременник и е провел почти криминално разследване за убийството на Асен.И никъде не казва даже не намеква за родство между двамата.Напротив Хониат си твърде че Иванко си е имал роднини /различни от тези на Асен/ които са му давали във фаталната нощ.А и едно евентуално родство между Иванко и Асен би изключило любовната афера от която тръгва интригата за убийството.Между впрочем Акрополит може да се е заблудил от думите на Хониат че Иванко "бил твърде подобен на Асен".

Хониат казва, че Иванко е бил близък на Асен (без да уточнява какво разбира под това) и че приличал на него. И уви, изобщо не е чак толкова прецизен. Не само не е посочил какъв точно близък се е падал Иванко на Асен, ами не е уточнил и какъв му е бил проблемът на Асен, че Иванко се е занасял с бълдъзката - все пак става дума за личен момък, който и виз. император го харесал за зет, а и в самото Търново е бил влиятелен и едно сродяване е щяло да е от полза за царя. Казаното обаче насочва на идеята, че проблемът е в близкото родство, което пък е било пречка двамата да водят две сестри, тъй като по онова време сватовството е ограничавало също опциите за брак.

Двама първи братовчеди са роднини, но това не значи, че всички роднини на единия са роднини и на другия - имат различни родители, братя и сестри, а също и други братовчеди от другата страна. А може да е бил насърчен и от по-близки хора на Асен - след убийството му Калоян е станал съцар и после доста добре се е погаждал с Иванко-Алексий.

[resavsky]

Ако Иванко и Асен са първи братовчеди не би трябвало да има никакъв проблем да се оженят за две сестри.Подобни примери от Средновековието има много.Аз лично винаги съм се питал какво толкова лошо е извършил Иванко с тази любовна връзка и не мога да си отговоря.Че чак Асен да му налага незабавно смъртно наказание.Вижте Еклогата да речем и какво наказание се предвижда за прелюбодействие /ако приемем че Иванко е бил женен/.Следва да се има впредвид че според Хониат конфликта между Иванко и Асен е провокиран от думи на царица Елена за които можем само да гадаем.

[mitaca]

Значи след като Иванко е овладял, макар и за малко Царевец (или там както се е наричал хълма ) има основания да се смята, че има някакъв заговор. След като Иванко е 'като' Асен може да се предположи и че е бил успешен военначалник или поне популярен сред войската. Знаем и че с/у ромейте се е представил добре, че да тръгне ромейския император да го прави зет. Хора с далеч по-малко 'качества' са опитвали да вземат властта. Защо да не опита и Иванко? Ще се опитам още малко да помоделирам , за участието на царицата.

Вариант 1-ви, Асен не го е долюбвал много (нормално, Иванко е претендент, а и ако е от 'династията' още по-голям, още повече, че в момента още нямаме 'динасия'), но го е търпя, докато не кипнал какво е 'направил' на балдъзката .

Вариант 2-ри. Асен го е коткал, защото е бил способен, но царицата му е 'отворила очите' за (евентуалните) аспирациите на Иванко узнати от сестра и по някакъв начин.

Има и трети вариант. Иванко да е имал 'вземане даване' със самата царица . И споделено или не (от страна на Иванко) да е попаднал вече подозрението на Асен и то акова, че няма излизане жив от ситуацията. На един от двамата, както е и станало.

[Galahad]

Ако Иванко и Асен са първи братовчеди не би трябвало да има никакъв проблем да се оженят за две сестри.

Всъщност до 6.11.1953г. у нас са били забранени браковете по сватовство до ІІІст. включително, т.е.: между съпруг и дъщерята на съпруг (І степан); внучката на единия с правнучката ва другия - ІІ ст., и ІІІ степен е съпругът с бълдъзката (съпругата с девера) - ІІ ст. и т.н. При това пречките са не само докато са женени, ами остават дори при овдовяване - не може примерно ако умре жена ти да се ожениш за дъщеря й родена от друг мъж.

Ето в Синтагмата на Матей дискусията по въпроса (на руски е, ама не ми се превежда, а е добре да се погледна по-обширен текст - това, което каса е въпросът е в края на цитата):

О том, что не должно одному и тому же лицу брать двух троюродных сестер

Церковь воспретила одному и тому же (лицу) брать двух троюродных сестер: ибо здесь представляется не седьмая степень, как думают некоторые [Здесь Властарь имеет в виду мнение тех, которые находили брак в этой комбинации возможным, доказывая, что между мужем и троюродною сестрою жены - не шесть, а семь степеней свойства, так как муж есть член другого рода, и потому должен считаться в отношении к родственникам умершей жены за особую степень. До нас сохранились два превосходные трактата, написанные в опровержение этого взгляда и основанного на нем счета степеней свойства двумя величайшими канонистами греческой Церкви - Зонарою и Вальсамоном, - которыми и пользовался Властарь в своем трактате о степенях родства. См. русск. перев. в приложении VIII (А и Б) к книге проф. А.С. Павлова: "50-я глава Кормчей книги", стр.441-452. Подлинник в Афинской Синтагме, т.IV, стр.592-597 (трактат Зонары) и стр.556-564 (трактат Вальсамона). См. у А.С. Павлова, стр.198-199.], а шестая - по той причине, что муж и жена почитаются состоящими в одной (нераздельной) степени. Это исследовано было во дни патриарха Николая и запрещено было Церковию. Издано было также и решение приснопамятного императора Мануила, определяющее, чтобы никогда этого не было. А по какой причине - в свойстве, т.е. в двухродном родстве, - браки разрешаются в седьмой степени? Единство бывает или по естеству, или по положению; (единство) по естеству, - как - один человек, - а (единство) по положению, как муж с законною женою, которых соединило взаимное отношение и плотское совокупление, как сказано: и будут два в плоть едину (Быт.2:24). Итак, если сближение бывает между состоящими в кровном родстве и принадлежащими к одному роду, - то это есть близость и единство по естеству, а если (сближение бывает) между лицами, принадлежащими двум родам - тогда происходит единство по положению и близость между ними не по кровному родству; а потому таковое сближение и соединение разрешается в низшей степени (чем в кровном родстве), именно - в 7-й: ибо имеющее большее соединение требует и большего расстояния для разрешения, как и менее соединенное - меньшего.

О степенях трехродного свойства

Что же касается брачных сопряжений в трехродном родстве, то и они относятся к свойству, но, благодаря присоединению третьего рода, легче разрешаются, чем сопряжения в двухродном свойстве. Ибо как эти последние двумя степенями ниже брачных сопряжений в кровном родстве (ибо браки в кровном родстве разрешаются в восьмой степени, а в двухродном свойстве - иногда и в шестой), так опять и брачные сопряжения в трехродном родстве, двумя степенями понизясь сравнительно с браками в свойстве двухродном, начало разрешения получают в четвертой степени, хотя в таких браках не столько должно брать во внимание степени, сколько исследовать, не возбранены ли явно законом. Наиболее безпрепятственною в брачных сопряжениях в трехродном свойстве оказывается четвертая степень.

Четвертая степень незапрещенная

При патриархе Стипе, например, была разрешена следующая сомнительная комбинация (брачная в трехродном свойстве): некто Константин взял в жены родную сестру некоего Феодора Анну, а по ее смерти взял во второе супружество свояченицу Феодора Ирину, так что Константин сделался и зятем Феодора и его свояком. В этом браке четыре степени: ибо Феодор и Анна второй степени, жена Феодора и Ирина второй степени, итого четыре (степени); а между тем в трехродном родстве закон запретил только два брачных сопряжения, именно те, в которых оказывается одна только степень, не более.

Закон

Я не могу взять бывшую жену пасынка моего, и мачеха не может выдти в замужество за бывшего мужа падчерицы ее; ибо хотя между ними трехродное свойство, но поелику пасынок и падчерица по отношению к вотчиму или мачехе занимают место сына или дочери, то и жена (пасынка) или муж ее (падчерицы) заступают место невестки или зятя, а потому таковые браки беззаконны: ибо два главные рода - муж и жена не имеют степени ни относительно друг к другу, ни по отношению к среднему роду, так как брачное сопряжение мужа с женою, когда оно рассматривается само по себе, мы не вводим в степень, но почитаем их составляющими между собою одно; а потому - и жена брата (моего), соединяемая по заповеди единомыслием, по причине теснейшего соединения с ним, состоит со мною во второй степени; а когда отыскивается степень родства по отношению к другому, родственному ей, лицу, степени считаются не так: ибо сестра невестки (жены моего брата) по отношению к ней состоит во второй степени, а по отношению ко мне в четвертой, и тетка ее по отношению к ней состоит в третьей степени, а по отношению ко мне - в пятой; подобным же образом (считаются степени) и по отношению к другим (ее родственникам); ибо невозможно так же, как и мужа, его брата считать единою плотию с невесткою и чрез измышление совокупить вымысел вопреки смыслу закона; ибо родственники по линии боковой не имеют первой степени, но начинают со второй. Итак, в трехродном свойстве закон запретил брачные сопряжения только в первой степени, как сказано, а принятый обычай, кроме сих, не считает беспрепятственными и тех брачных сопряжений в трехродном свойстве, которые выше первой степени.

Третья степень незапрещенная

Например, некто имеет жену, а впоследствии времени, - по смерти ее, взял во второй брак жену дяди ее. А другой взял в брак падчерицу своего шурина (по первой жене). В этих браках оказывается три степени, однако, в силу обычая, они разрешаются; впрочем, тщательное исследование, как мы сказали, и в этих браках требует признать четвертую степень (т.е. по указанному выше способу счисления степеней в трехродном свойстве): ибо в трехродном свойстве следует немного уклониться в боковую линию и тогда брак будет законен.

Четвертая степень

Например, жена моего шурина по отношению к среднему роду стоит в таком же близком свойстве, в каком и я нахожусь по отношению к шурину; однако мой брат без предосуждения может взять ее, по смерти моего шурина, или и ее сестру, а саму ее мне взять не законно.

Четвертая степень

Еще пример: к сестре своей я взял зятя, а сам взял в жены бывшую за его братом невестку (т.е. бывшую жену родного брата моего зятя), и такой брак беспрепятствен, потому что оказывается в четвертой степени, и потому, что несколько удаляется от свойства среднего рода: ибо лицо, близко связанное с средним родом, есть моя сестра, а я (состою в свойстве) по боковой линии и немного дальше от среднего рода.

Четвертая степень

Еще пример: у меня был зять по дочери - и бывшую за его братом невестку мне нельзя взять в жены, как лицо, близко связанное с средним родом, а сестру ее (взять) не противозаконно. Зять и шурин овдовевшие отнюдь не берут тетку и (ее) племянницу; а тому, чья жена умерла, дозволяется брать сестру своего свояка (4 ст.).

Дозволяется брать дочь троюродной сестры первой своей жены (7 степеней), а также и двоюродную тетку первой своей жены, т.е. двоюродную сестру своей тещи (5 степеней).

А взять дочь двоюродной сестры первой своей жены запрещено (5 степеней).

Шурину одного брата и свояченице другого брата дозволяется сочетаться браком между собою (6 степеней).

Решение патриарха Льва Стипы дозволяет взять зятю и шурину двух сестер, так как здесь пятая (читай: четвертая) степень.

То же самое решение (т.е. патриарха Льва Стипы), а также и решение патриарха Арсения считают беспрепятственным двум братьям взять невестку и золовку (4 степени).

Дяде и зятю его по родной племяннице не запрещается взять двух сестер, хотя здесь и 6-я (пятая) степень.

Не запрещается также зятю и шурину взять двух двоюродных сестер, хотя здесь и 7-я (шестая) степень.

Решение патриарха Михаила - дочери Иоанна, например, и племяннице жены его позволяет сочетаться браком с двумя братьями.

Впрочем, некоторые признали незаконными некоторые из этих браков, а именно: брак с сестрою своего свояка (4 степень; см. выше вторую комбинацию под третьей рубрикой), брак шурина с женою брата своего зятя, даже и тот брак, который, как мы упоминали выше, разрешен Архиепископом Фессалоникским Михаилом Хумном, именно брак отца и сына с двоюродною теткою и ее племянницею.

Закон

Ибо закон говорит: "В браках мы ищем не только дозволенного, но и благоприличного".

ерт��8���J�"Eвторое супружество свояченицу Феодора Ирину, так что Константин сделался и зятем Феодора и его свояком. В этом браке четыре степени: ибо Феодор и Анна второй степени, жена Феодора и Ирина второй степени, итого четыре (степени); а между тем в трехродном родстве закон запретил только два брачных сопряжения, именно те, в которых оказывается одна только степень, не более.

Закон

Я не могу взять бывшую жену пасынка моего, и мачеха не может выдти в замужество за бывшего мужа падчерицы ее; ибо хотя между ними трехродное свойство, но поелику пасынок и падчерица по отношению к вотчиму или мачехе занимают место сына или дочери, то и жена (пасынка) или муж ее (падчерицы) заступают место невестки или зятя, а потому таковые браки беззаконны: ибо два главные рода - муж и жена не имеют степени ни относительно друг к другу, ни по отношению к среднему роду, так как брачное сопряжение мужа с женою, когда оно рассматривается само по себе, мы не вводим в степень, но почитаем их составляющими между собою одно; а потому - и жена брата (моего), соединяемая по заповеди единомыслием, по причине теснейшего соединения с ним, состоит со мною во второй степени; а когда отыскивается степень родства по отношению к другому, родственному ей, лицу, степени считаются не так: ибо сестра невестки (жены моего брата) по отношению к ней состоит во второй степени, а по отношению ко мне в четвертой, и тетка ее по отношению к ней состоит в третьей степени, а по отношению ко мне - в пятой; подобным же образом (считаются степени) и по отношению к другим (ее родственникам); ибо невозможно так же, как и мужа, его брата считать единою плотию с невесткою и чрез измышление совокупить вымысел вопреки смыслу закона; ибо родственники по линии боковой не имеют первой степени, но начинают со второй. Итак, в трехродном свойстве закон запретил брачные сопряжения только в первой степени, как сказано, а принятый обычай, кроме сих, не считает беспрепятственными и тех брачных сопряжений в трехродном свойстве, которые выше первой степени.

Третья степень незапрещенная

Например, некто имеет жену, а впоследствии времени, - по смерти ее, взял во второй брак жену дяди ее. А другой взял в брак падчерицу своего шурина (по первой жене). В этих браках оказывается три степени, однако, в силу обычая, они разрешаются; впрочем, тщательное исследование, как мы сказали, и в этих браках требует признать четвертую степень (т.е. по указанному выше способу счисления степеней в трехродном свойстве): ибо в трехродном свойстве следует немного уклониться в боковую линию и тогда брак будет законен.

Четвертая степень

Например, жена моего шурина по отношению к среднему роду стоит в таком же близком свойстве, в каком и я нахожусь по отношению к шурину; однако мой брат без предосуждения может взять ее, по смерти моего шурина, или и ее сестру, а саму ее мне взять не законно.

Четвертая степень

Еще пример: к сестре своей я взял зятя, а сам взял в жены бывшую за его братом невестку (т.е. бывшую жену родного брата моего зятя), и такой брак беспрепятствен, потому что оказывается в четвертой степени, и потому, что несколько удаляется от свойства среднего рода: ибо лицо, близко связанное с средним родом, есть моя сестра, а я (состою в свойстве) по боковой линии и немного дальше от среднего рода.

Четвертая степень

Еще пример: у меня был зять по дочери - и бывшую за его братом невестку мне нельзя взять в жены, как лицо, близко связанное с средним родом, а сестру ее (взять) не противозаконно. Зять и шурин овдовевшие отнюдь не берут тетку и (ее) племянницу; а тому, чья жена умерла, дозволяется брать сестру своего свояка (4 ст.).

Дозволяется брать дочь троюродной сестры первой своей жены (7 степеней), а также и двоюродную тетку первой своей жены, т.е. двоюродную сестру своей тещи (5 степеней).

А взять дочь двоюродной сестры первой своей жены запрещено (5 степеней).

Шурину одного брата и свояченице другого брата дозволяется сочетаться браком между собою (6 степеней).

Решение патриарха Льва Стипы дозволяет взять зятю и шурину двух сестер, так как здесь пятая (читай: четвертая) степень.

То же самое решение (т.е. патриарха Льва Стипы), а также и решение патриарха Арсения считают беспрепятственным двум братьям взять невестку и золовку (4 степени).

Дяде и зятю его по родной племяннице не запрещается взять двух сестер, хотя здесь и 6-я (пятая) степень.

Не запрещается также зятю и шурину взять двух двоюродных сестер, хотя здесь и 7-я (шестая) степень.

Решение патриарха Михаила - дочери Иоанна, например, и племяннице жены его позволяет сочетаться браком с двумя братьями.

Впрочем, некоторые признали незаконными некоторые из этих браков, а именно: брак с сестрою своего свояка (4 степень; см. выше вторую комбинацию под третьей рубрикой), брак шурина с женою брата своего зятя, даже и тот брак, который, как мы упоминали выше, разрешен Архиепископом Фессалоникским Михаилом Хумном, именно брак отца и сына с двоюродною теткою и ее племянницею.

Закон

Ибо закон говорит: "В браках мы ищем не только дозволенного, но и благоприличного".

[resavsky]

Има достатъчно примери когато двама братя /а какво остава за братовчеди/се женят за две сестри и не виждам коя забрана от гореизброените пречи на това.Но всъщност за брак между Иванко и въпросната дама всъщност никой и не говори.Пак казвам за мене е необяснама страстта с която Асен се втурва да защитава балдъзата си.

[Frujin Assen]

Еми Ресавски, може да има много причини, Асен иска да омъжи балдъза си за друг човек, може да иска да ожени Иванко за някоя, може балдъзата да му е любовница... може един от двамата да има лоша слава и тази връзка да петни още повече репутацията на семейството... много може.

Според мен това е преврат, а семейния скандал е измиване на ръцете за пред хората.

[Galahad]

Сватовството си е било проблем и дори бракът да бил допускан в името на висши държавни интереси между близки роднини или между малолетни (или пък между дъртак и малко дете, колкото и педофилско да звучи). Не ми се рови, но ми се струва, че точно в ограниченията свързани със степените България се отклоняваше от Византия и се обхващаше по-широк кръг.

Има един много интересен момент. Ако разправията не е била заради реализиралата се по-сетне оферта на севастократора, то защо Иванко като толкова е обичал балдъзката не си я е взел, след като аха-аха е станал цар след убийството на Асен?

[isav]

Предполагам, че е фактическа грешка и следва да се чете цар Петър II или може би Петър III, ако приемем, че Петър Делян е "Петър" II?

Всъщност правилно е даже "Петър IV", понеже "Петър III" е Константин Бодин, а "Петър II" - Делян...

[T.Jonchev]

Всъщност правилно е даже "Петър IV", понеже "Петър III" е Константин Бодин, а "Петър II" - Делян...

Присъединявам се.

Щом Делян и Бодин, които нямат родно име "Петър", ги броим за Петровци като владетели, съвсем логично е братът на Асен да е Петър IV.