Египет

[Frujin Assen]

Ситуацията в Египет през 1870 е доволно лошо. Страната е част от Османската империя, макар и със много широка автономия. Като такава, Египет съвсем не е изостанала африканска държава, а доста модерна държава, нямаща нищо общо с останалите части на Африка. Обаче като част от Османската империя Египет изпитва силна икономическа криза и е подложен на опити за европеизация. Страната е затънала в тежки дългове към Англия и Франция, бушува икономическа криза, а модернизацията върви бавно.

В администрацията, армията и деловите кръгове на високи постове присъстват много европейци, които получават значително по големи заплати от египтяните и не са съдени по шериата, а по европейски закони. Отделно, присъствието на турци във властта също предизвиква недоволство, едно, че те също са чужденци, второ, че върху тях се хвърля вината за присъствието на европейци, които пречат за развитието на страната.

В страната исляма е изключително силен, и на европейското влияние се гледа много лошо. В страната съществува силна ислямска опозиция и по слаба … опозиция. И двете използват натрупалото се недоволство за да призовават към коренни промени. За ислямистите това е връщане към корените на исляма, за модернизаторите, продължаване на модернизацията на страната.

През 1874 Египет разполага с доволно силна 94 000 армия, която Исмаил паша решава да използва за разрешаване на кризата. През 1875 започва война с християнска Етиопия, чиято цел е унищожаването и като държава на неверниците. Идеята е така да бъдат укротени най непримиримите ислямисти и да се насочи техния поглед извън вътрешните работи на страната. Обаче, в 1876 в решителната битка при Асуа обединените египетско-судански войски претърпяват тотално поражение.

Разходите по войната разоряват Египет и армията е свита през 1879 до 36 000 души, с идеята да станат още по малко. Влошеното финансово положение води през 1879 на власт още про западно настроения Тефик паша, който е обвиняван, че е марионетка в ръцете на европейците. Недоволството сред армията нараства лавинообразно. Особено популярен е Ораби паша, син на селянин, човек от народа. Той организира модерна националистическа партия и още през 1879 става втори хедив на Египет. Той бързо получава подкрепата на крайните ислямисти в Египет и става техен водач.

През 1881 Ораби паша извършва преврат и взема властта. Той поема рязко антиевропейски курс, като отхвърля европейското влияние в Египет, но заедно с това отстранява от управлението и турските представители. Започват преследвания и над местните коптски християни, които са определени като европейски шпиони подриващи страната.

В Лондон и Париж се притесняват най вече за съдбата на суецкия канал над който Ораби може да поиска да сложи ръка. За англичаните това е жизноно важна артерия за връзка с Индия и те никак не биха желали да допуснат неговото застрашаване.

На 11 юни 1882 избухват бунтове в Александрия. Фанатизирани ислямисти нападат гръцки, малтийски и италиански магазини в градът, а също и местни копти християни. Избити са около 50 европейци и 250 местни християни.

Английския флот намиращ се в Александрия започва бомбардировка над градът, за да защити християните. След 10 часов обстрел англичаните извършват десант и след кратка битка овладяват градът.

Тефик паша обвинява Ораби, че фактически му е отнел властта и призовава на помощ англичаните. От своя страна Ораби обвитява Тефик че е предател, обявява джихад и всеобща военна повинност. На Великобритания е обявена война.

Англичаните се опитват да достигнат до Кайро но са задържани при Кафр ел-Давар който е силно укрепен. Тук битките продължават цели 5 седмици.

След този неуспех англичаните сменят тактиката и решават да заемат суецкия канал. Ораби паша го е оставил без защита, защото вярва, че англичаните не биха посмели да воюват там, за да не го повредят. Тази грешка му струва скъпо, тъй като англичаните го заемат практически без бой. На 28 август и 9 септември 1882 при Касасин египтяните на два пъти нападат англичаните за да си върнат суецкия канал, но се провалят.

Египтяните правят опит да защитят Кайро, като изградят отбрана при Тел ел-Кебир. Бързото придвижване на англичаните обаче не им дава време да се организират. В битката участват 40 000 англичани и 70 000 египтяни. На 12 септември англичаните внезапно атакуват и заварват египтяните напълно неготови за битка. Останалото е клане в което са убити 57 англичани и 2 000 египтяни. Последващата съпротива е невъзможна и Ораби е пленен.

[Gloster]

Всъщност именно с тази война започва истинската европейска колонизация на Африка.До 1882 европейците са колонизирали горе-долу само крайбрежията.

Тя е едно от нещата довели и до конференцията в Берлин през 1884-1885.