Възможно ли е второ българско възраждане в днешно време?

[Last roman]

имало е други своеобразни технологии, естествено, които преспокойно биха могли да се нарекат 'космически' според тогавашните представи. Не виждам защо мериш цивилизациите от днешния аршин? Доста незряло ми се вижда /и е типичната заблуда на западноевропееца/.

[Eньо]

Според вас възможно ли е второ българско възраждане?

Възраждането не е хаотична дейност, понеже историята е показала, че винаги има паралелна дейност от страна на господстващата власт или система разводнявайки гласа на евентуални искренни будители.

Зад старта на всеки процес на Възраждане на една нация, винаги е стояла велика сила, която подготвя алгоритъма на процеса, за да изпълни предназначението му точка по точка...

[alvassareiro]

имало е други своеобразни технологии, естествено, които преспокойно биха могли да се нарекат 'космически' според тогавашните представи. Не виждам защо мериш цивилизациите от днешния аршин? Доста незряло ми се вижда /и е типичната заблуда на западноевропееца/.

ами то самата европейска цивилизация еволюира в три цивилизации от три различни поколения. това важи за всяка друга позната досега цивилизация.

[Last roman]

е, еволюцията на днешната западноевропейска цивилизация, с оглед на симпромите през последните години, явно е към края си. Следва упадък, пък ще видим по-подир.

[Monarh]

Наистина ни трябват будители като Паисий, но за Възраждане са нужни и други фактори като благоприятни икономически условия, трябва да се преодолее икономическата криза, а също и духовната, кризата на ценностите и идеите ...

[КГ125]

Второ възраждане хайде не, но сериозна положителна тенденция в развитието е възможна напълно! Разбира се, това зависи и от външни фактори и политика, но най-вече от самите българи вътре и от техните елити...

Практиката показва, че след затъмнения като това, което преживяхме от 1993 г. до сега, следва или подем, или сериозни проблеми като тези, започнали през 14 век...

Трябва:

1/ възраждане на позитивните национални ценности и интеграционни моменти;

2/ позитивно образование, с култ към знанието и умението и в хуманитарната област насочено към национален и общочовешки интегритет, а не към откачен либерализъм!!!

3/ наука, наука и нАука /ех, бай Тошо, бай Тошо.... / - народи, дето нямат нефт им трябват мозъци; българинът поне това има все още...

4/ що годе адекватна икономика..

зад всичко това стои малко повече мислене и повече ангажимент в народа.

[Doncho Peev]

On 16 Януари 2013 г. at 9:39, Last roman said:

'възраждането' във всяка цивилизация е единично явление. Когато потенциалът му се изчерпи, настъпва упадък и деградация. Уви, ние сме във последния етап, преди нацията ни да изчезне напълно.

Една нация трудно "изчезва", но пък българската държава наистина би могла да изчезне под благосклонния поглед на чужди (не само чужденци, а именно чужди на българския народ) доброжелатели.

Никой няма да "закрие държавата". Просто, постепенно тя все повече ще престава да бъде българска - не толкова в етническия смисъл на думата, колкото като гарант за здравето, живота и благоденствието на хората (на всички обикновени хора), живеещи в държавата България.  

 

Редактирано 7, 2017 от Doncho Peev

[nik1]

Преди 13 минути, Doncho Peev said:

Една нация трудно "изчезва", но пък българската държава наистина би могла да изчезне под благосклонния поглед на чужди (не само чужденци, а именно чужди на българския народ) доброжелатели.

Никой няма да "закрие държавата". Просто, постепенно тя все повече ще престава да бъде българска - не толкова в етническия смисъл на думата, колкото като гарант за здравето, живота и благоденствието на хората (на всички обикновени хора), живеещи в държавата България.  

 

Ами да викаме неволята, тогава..

Никой друг не ни е виновен за мизерията и за нещастието.. Ако политиците и управлението са шибани, защо ги избирате, ами не ги изритате от НС!!

/Хората в цял свят вдигат бунтове, вие само плачете и мрънкате :)/

 

Редактирано 7, 2017 от nik1

[Doncho Peev]

Преди 7 минути, nik1 said:

Ами да викаме неволята, тогава..

Никой друг не ни е виновен за мизерията и за нещастието.. Ако политиците и управлението са шибани, защо ги избирате, ами не ги изритате от НС!!

/Хората в цял свят вдигат бунтове, вие само плачете и мрънкате :)/

 

Един плюс от мен.

[nik1]

https://vesti.bg/sviat/evropa/rumyncite-s-naj-masoviia-protest-ot-28-g.-bylgari-blagodarim-6065084

Редактирано 7, 2017 от nik1

[nik1]

[vorfax]

Възраждаме генофонда, културата и жизнения стандарт на доста държави, но точно за нашата няма останала кръв.

[dora]

On 1/16/2013 at 8:36, luflee said:

 

Редактирано 8, 2017 от dora
изтрито поради дублиране

[dora]

Изтрито поради дублиране

Редактирано 8, 2017 от dora

[dora]

On 16/01/2013 at 8:36, luflee said:

Според вас възможно ли е второ българско възраждане?

Не. Възраждането - конкретно българското -  е част от ентусиазма по самоопределение и изграждане на нова държава, повлияно от новата за Европа идеология на национализма.

Този процес няма как да се повтори, защото държавата вече е налице и този вид прекрояващи картата на света идеи се появяват рядко, ако не и еднократно. Особено подбни "центробежни" идеи, концентриращи обществените усилия върху единствена цел.

Възраждането - италианското, или западноевропейското, се дължи на фактори, част които също вече са упоменати по-горе - и те са неприложими за днешния ден.

Ако нещо е постижимо днес, това е икономически ръст. Но той при текущата ситуация в България няма да се случи.  Възможен е в дългосрочен план, при много последователна успешна икономическа политика. Но и това е бавен процес.

Внезапният икономически ръст, наречен "икономическо чудо" се е осъществявал в 20 век само от няколко държави в света, като факторите за това са изключително специфични за тяхната култура и обществено устройство, подхранвани от историческите обстоятелства. Те няма как да бъдат повторени в България.

Редактирано 8, 2017 от dora

[dora]

On 17/01/2013 at 10:31, ISTORIK said:

В този смисъл, приемът на имигранти, предимно - българи от останалата част на света и звръщане на нашата емиграция са наложителни от демографска гледна точка.

Това нерядко е поантата за хипотетичното "българско възраждане", тоест застъпниците на идеята обикновено на това разчитат.

Подобни надежди обаче са напълно неоправдани, не само от историко-идеологически съображения (в по-горния си постинг писах за центробежната сила на национализма, която кара образованите в чужбина българи да се включат в борбата за национално освобождение), но и от чисто практично непознаване на решението да се напусне държавата и практическите последствия от това под формата на бит и опит в чуждата държава.

(Да не говорим, че обществата днес не са обществата на 19 век. Днес западните развити общества днес са много по-егалитарни и дават шанс за реализация на завършилите техни университети студенти.  В класово и силно йерархично общество, като това на 19 век, българският студент всъщност няма шанс за реализация, защото му липсва всякаква връзка с обществото и единственият път е завръщане в родината).

Да се върнем на днешния ден. Предприемането на стъпката емиграция никак не е лесно и обикновено решението е силно мотивирано от фактори, свързани със себеусещането и намеренията за бъдещето, които не могат да бъдат разколебани. Нерядко те се крият в дълбокото недоволство или разочарование от средата в България и усета за липса на всякаква перспектива за промяна в рамките на собствения му живот,  такава, както я вижда заминаващият.

Веднъж взета, стъпката води до много съществени усилия за интегриране в новата среда. Размерът на тази инвестиция под формата на положен труд за реализация и изграждане на живота на новото място буквално от нула, не само в материалния, но и в социалния смисъл, е такъв, че е много трудно човек да я зачеркне с лека ръка. Логично е, че връщане в родината следователно се случва предимно сред тези, които всъщност по някаква причина не са я направили, или нещо в процеса им на интеграция не им се е получило.

На местна почва човек се развива в множество посоки, но за целите на краткостта ше обърна внимание само на една.

Заминавайки в чужбина, повечето имигранти се оказват в международна среда. Нерядко това е университетската, където това е нормата. Друг съществен фактор обаче е житейският цикъл. Хората обикновено сформираме приятелствата си в детските и юношеските години и много рядко по-късно. Попаднал на ново място, емигрантът се среща със социалното затруднение  от това, че всички местни  (неговите колеги, съседи и състуденти) вече са изградили приятелствата и социалната си мрежа според необходимостите си и нямат нужда от създаване на нови познанства.

Това в практически план означава, че неговият шанс за създаване на социален живот и приятелства разчита изключително много на сходните му - другите имигранти. В процеса на създаване на социални връзки хората търсят общото - общите интерси, общите възгледи. И нерядко ги намират в множество други народности. С това българският имигрант се оказва с приятели китайци, японци, чехи, испанци - примерно казано. Изневиделица се оказва примерно, че с един испанец или китаец има много повече общо, отколкото с множество други българи, с когото свързващото звено се оказва само езикът.

Този тип опит много често, ако не и винаги, с течение на времето разколебава национализма от 19 век, с който той е закърмен в училище, с което дори идеологичната връзка, която би го свързвала с родината, отпада. Човек започва да се усеща много повече част от международна общност, отколкото когато и да било в родината си и това става новата му среда и начин на живот. Ако човекът е млад, нерядко следва брак в новата среда и с новите приятелства оттам, деца и така нататък - и животът му се променя окончателно. И това по мои наблюдения е масовият случай. От някъде нататък следва и решение за промяна на гражданството, което в много държави днес означава отказ от българското такова, защото двойно гражданство не се допуска.

Остават, разбира се, приятелите и родителите в България, но те не са достатъчна причина за завръщане. Ако бяха, заминаването нямаше да се е състояло. С течение на времето и промените в жизнения ход то става близо до изключено - животът на човека вече е изграден в другата държава. Да не говорим, че с натрупването на опит в чужбина се променят навиците и привичките, дори най-обикновените, като много от тях се автоматизират.

Завръщане в родината при това условие би означавало повторен културен шок и нужда от реинтеграция, а за предприемането на подобна стъпка би трябвало да има някаква сериозна причина.

Нерядко малцината (на общия фон) завърнали се пък се оказват дотолкова пренебрежимо малцинство, че виждат, че намеренията им за промяна не могат да бъдат реализирани и с времето започват да съжаляват, че не са направили повече, за да реализират шанса си да останат в чужбина. Поне сред моите познати е така. Някои от тях в крайна степен заминават отново, но са пропилели ценни години.

Редактирано 11, 2017 от dora