Произходът на прабългарите остава неизвестен

[Last roman]

също така не е редно и потребителите да пишат глупости, отклонявайки темата в безсмислени офтопици, нали?

[Togarm]

също така не е редно и потребителите да пишат глупости, отклонявайки темата в безсмислени офтопици, нали?

Коментарът ми е по принцип, а не в защита на някое конкретно мнение.

Кой определя кое е глупост, и кое не? Ти ли? Хайде, стига...

П.П. Оф-топикът не е фатален, ако допринася към темата с допълнителна, макар и странична информация. В противен случай е нежелан, разбира се.

Редактирано 10, 2013 от Togarm

[Last roman]

напълно съгласен. Толкоз по любимия на някои въпрос за траки-гети-готи-българи.

[Togarm]

напълно съгласен. Толкоз по любимия на някои въпрос за траки-гети-готи-българи.

Пак категоричност...

П.П. Чисто протоколно: И аз НЕ приемам уеднаквяването на българи и гети/готи, но това не означава, че дискусиите по въпроса трябва да бъдат отхвърлени. Аргументи и от двете страни - бол.

Редактирано 10, 2013 от Togarm

[mitaca]

Правилата 'казаха':

Проектът „Българска наука” е консервативен и дори донякъде позитивистки. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. Същностни разглеждания на хипотези като например автохтонния произход на българския народ, плоска Земя, световна конспирация, несъстоятелност на еволюционната теория и подобните им не са добре дошли.

Болда мой.

[makebulgar]

Относно готите и хипотетичната им връзка съ българите ето три карти на които грубо може да се опише движението на някой племена в Мизия според някой сведения.

Разселение на сармати, хуни и готи в Мизия, Панония и Добруджа, след смъртта на Атила, според Йорданес!

Българите на Бузан през 5 век, и ранните военни кампании на българите в Панония, Илирик и Тракия.

Гото-аланът Виталиан събира армия за религиозната си война.

Това са груби начертания, но горе долу дават представа за състояннието на народонаселението в Мизия през 5-6 век. Със сигурност там остават част от готите наричани Малки готи, които били бедни скотовъдци които живеели от стадата си и от плодовете които събирали.

[Togarm]

Правилата 'казаха': Болда мой.

В такъв случай, това е проява на значителна смелост от страна на "Българска наука", тъй като генетичните данни от България недвусмислено свидетелстват за МОЩНО автохтонно участие в етногенезиса на дунавско-българския народ. Ето една нелоша статия по въпроса: http://history.rodenkrai.com/files/dnk_na_bulgarite.pdf

Колкото до консерватизма, то вероятно аз съм доста по-консервативен от мнозина участници в тукашните дискусии, тъй като се придържам към академичния възглед за съставност (според теорията - трисъставност, а според генетиката - петсъставност) на нашия народ, а не към абсолютизираните и предпоставени тези на крайните миграционисти и автохтонисти. Защото и най-големите автохтонисти не могат да докажат, че носителите на името "българи" са местни, а от друга страна и най-запалените миграционисти не могат да обяснят наличието у нас на цели четири хаплогрупи, които просто няма как да дойдат от Средна Азия. Имам предвид R1b, I2a, E3b (старата E1b1b) и J2. Единствената хаплогрупа, която може да дойде от Средна Азия, това е т. нар. "славянска" хаплогрупа R1a, но нейните концентрации в Памир, Кашмир и Алтай (където никога не е имало славяни, но е имало скити, сармати и тохари) обикновено са по-високи, отколкото в днешните славянски страни. Демек, оттук следват повече въпроси, отколкото отговори, но пък правилно зададеният въпрос е вече половин отговор.

Науката, това са осмислените факти, свързани в стройна логическа система. При положение, че дискусиите в полза на, или срещу всяка една теория продължават, и всяка "школа" си има своите силни аргументи и слаби страни, та, при това положение да се предпоставя дадена теза, без оглед аргументацията на спорещите, това е по-скоро политика, а не толкова наука. Законите (разбирай - форумните постановки) са за да служат на хората (потребителите) и на истината. Ако те не отговарят на тая цел, по-добре да бъдат променени. В противен случай се обезсмисля самото понятие "форум".

Поздрави!

Редактирано 10, 2013 от Togarm

[Last roman]

гените са едно, връзката им с определени народи е съвсем друго нещо, но в нета това често става обект на произволно тълкуване. Лично аз щях много да се учудя, ако гените ни показваха, че сме дошли от Мадагаскар /примерно/. Все пак славяни, българи и пр. племена, населяващи Европа спадат към индоевропейците.

Но за хаплогрупите си има отделна тема.

[Togarm]

гените са едно, връзката им с определени народи е съвсем друго нещо, но в нета това често става обект на произволно тълкуване. Лично аз щях много да се учудя, ако гените ни показваха, че сме дошли от Мадагаскар /примерно/. Все пак славяни, българи и пр. племена, населяващи Европа спадат към индоевропейците.

Но за хаплогрупите си има отделна тема.

Етнонимите не мигрират сами, а ги пренасят човешки групи. Същото се отнася и за гените със съответните им мутации. Това, което диференцира отделните (примерно индоевропейски) народи, при почти всички от които присъстват повечето евразийски хаплогрупи, не са само отделните мутации на конкретна хаплогрупа, но главно ПРОПОРЦИИТЕ между представените за дадения народ хаплогрупи. Генетично "чист" народ няма, и не може да има.

В случая споменавам генетиката единствено в контекста на темата, така че, това трудно може да мине за спам. В крайна сметка, нелепо е когато една тема се нарича "Произходът на... (който и да е народ)", да се подминава генетиката, която може да представи най-конкретни данни от всички други науки.

Редактирано 10, 2013 от Togarm

[miroki]

Правилата 'казаха'

Проектът „Българска наука” е консервативен и дори донякъде позитивистки. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. Същностни разглеждания на хипотези като например автохтонния произход на българския народ, плоска Земя, световна конспирация, несъстоятелност на еволюционната теория и подобните им не са добре дошли.

Не виждам нарушаване на правилата.

Не можем да считаме за "паранаучни или псевдонаучни възгледи"

Възгледите на съставителят на именникът на българските владетели, който позиционира българите в Европа и по-точно оттатък Дунав.

На Теофан, който позиционира създаването на Велика България североизточно от Черно Море, пак в Европа.

На съставителят на Чудесата за свети Димитър, който в прав текст казва къде се заселват българите на Кубер (по Вардара) (Като уточнява пикантни подробности с кой точно народ са се сродили преди това и къде). Пак в Европа.

Където ги определят и при събитията на Дагоберд: Европа-Панопния.

Всъщност според тези правила на форумът, всеки който определя произходът на българите извън Европа, противно на всички доказателства, би трябвало да се санкционира.

Тъй-като точно те се явяват: "паранаучни или псевдонаучни възгледи"

А моето мнение е, че трябва да има изказване от всякакъв вид за да се изгради стабилна теория проверена от всички симпатизиращи на различни такива.

[Last roman]

Мироки, правилата на форума не са за обсъждане или упражнения по софизъм. Те просто се приемат такива, каквито са и пишещият се съобразява с тях. Айде стига вече с офтопиците.

[Авитохол_165]

а от друга страна и най-запалените миграционисти не могат да обяснят наличието у нас на цели четири хаплогрупи, които просто няма как да дойдат от Средна Азия. Имам предвид R1b...

R1b се среща в Средна Азия, където е занесена от тохарите. От тях се прехвърля и на по-късни тюркски народи.

Редактирано 10, 2013 от Авитохол_165

[mitaca]

Togarm каза

В такъв случай, това е проява на значителна смелост от страна на "Българска наука", тъй като генетичните данни от България недвусмислено свидетелстват за МОЩНО автохтонно участие в етногенезиса на дунавско-българския народ. Ето една нелоша статия по въпроса: http://history.roden...a_bulgarite.pdf

На този етап генетиката повече поставя въпроси околкото да дава отговори. Още повече поради малобройността на данните и пробите е все още в манипулативния период. Докато няма представителни извадки (а скоро няма да има) не може да се каже, че нещо е недвусмислено. Освен това тук дискутираме произхода на Аспаруховите българи и техните предци, а не произхода на сегашните българи. Статията за сега нямам време да я чета, но ще я сваля. Togarm каза

Науката, това са осмислените факти, свързани в стройна логическа система. При положение, че дискусиите в полза на, или срещу всяка една теория продължават, и всяка "школа" си има своите силни аргументи и слаби страни, та, при това положение да се предпоставя дадена теза, без оглед аргументацията на спорещите, това е по-скоро политика, а не толкова наука. Законите (разбирай - форумните постановки) са за да служат на хората (потребителите) и на истината. Ако те не отговарят на тая цел, по-добре да бъдат променени. В противен случай се обезсмисля самото понятие "форум". Поздрави!

Така е но всички неща си имат граници. А по-принцип всички правила целят да внесат някакъв ред, т.е., ако желаеш наречи го и 'политика'. Всъщност и политиката служи на хората, нали? Форум не значи говорилня, поне не нашия, където на квотен принцип да влизат представители на различните 'течения' и 'школи'. Форум не значи, че можеш да си изказваш свободно мнението, ако то е тотално противоречи на постановките на науката до сега, особено без док-ва и аргументации. Разбира се това се спазва строго в разделите на точните науки. В останалите раздели поради това, че са малко или много подвластни на промени или известен субиктивизъм, изискванията не са толкова строги. И както сам виждаш, колегите от историческия раздел не са буквояди, обаче както по-горе споменах нещата си имат граници, а на този етап са преценили, че крайната, повтарям крайната автохтония тук място няма . Поздрави! miroki каза:

Не виждам нарушаване на правилата. Не можем да считаме за "паранаучни или псевдонаучни възгледи" Възгледите на съставителят на именникът на българските владетели, който позиционира българите в Европа и по-точно оттатък Дунав. На Теофан, който позиционира създаването на Велика България североизточно от Черно Море, пак в Европа. На съставителят на Чудесата за свети Димитър, който в прав текст казва къде се заселват българите на Кубер (по Вардара) (Като уточнява пикантни подробности с кой точно народ са се сродили преди това и къде). Пак в Европа. Където ги определят и при събитията на Дагоберд: Европа-Панопния. Всъщност според тези правила на форумът, всеки който определя произходът на българите извън Европа, противно на всички доказателства, би трябвало да се санкционира. Тъй-като точно те се явяват: "паранаучни или псевдонаучни възгледи" А моето мнение е, че трябва да има изказване от всякакъв вид за да се изгради стабилна теория проверена от всички симпатизиращи на различни такива.

Ненаучни са не тези сведения от източниците, а това, че противно на всички мнения, на (почти) всички историци занимавали се с материята, автохтонците смятат, че те са си били там от времето на Адам и Ева (едва ли не) и само са си сменяли името. Сега разбра ли?

[miroki]

Мироки, правилата на форума не са за обсъждане или упражнения по софизъм. Те просто се приемат такива, каквито са и пишещият се съобразява с тях. Айде стига вече с офтопиците.

Съгласен.

...

Не съм поддръжник на никоя теория и като такъв мисля, че имам обективно мнение, понеже не съм подвластен.

Като цяло съм запознат с идеите на всички. И съм въздържател относно крайните варианти на всички.

[Курти Вълчанов]

Никога не е късно, човек да научи нещо ново. Днес научих, че европейското е автохтонно.Ако това твърдение е логическо вярно, о да - тогава съм автохтонец. Защото съм европеец, за другите форумци - не знам и не ме интересува. Доколкото успях да хвърля око на темата досега, никой от участващите не е изказал революционното твърдение, че траките са българи.

[Пандора]

Ето една нелоша статия по въпроса: http://history.rodenkrai.com/files/dnk_na_bulgarite.pdf

То аз друго май и не съм виждала

[ARGN]

Интересни са твърдения от сорта, щом казваш еди какво си, няма какво да говорим. Което предполага, че казващият го, знае всичко по въпроса, което е меко казано съмнително. Що се отнася до (пра)българския произход, по-долу са посочени преки български езикови паралели и граматични особености. И те присъстват на места, където са живели прабългарите, а не склавите. Което говори, че не е имало никакво "поглъщане" на (пра)българите от склавените. Така че, ако нещо "поглъщат" склавите, то това е (пра)българския език и култура, за което има много аргументи. Трудно ни е да повярваме, но е истина. Стига да не четем изворите, като дявола евангелието, както се правеше съвсем доскоро относно българската история, което много точно е описано и от проф. Петър Коледаров в статията му "Горко на побеждаваните" (историците плътно се следваха от езиковедите - отклонения не се допускаха). Защото словенете от стб. извори, не са склавите от гръцките и латинските, т. е. не са днешните "славяни" , а са (пра)българите. Като синонимни използват словене и блъгаре и старобългарските просветители. А кой би могъл да знае повече от тях? На никой ли не му прави впечатление, че всички "славяногласни" живеят в някогашни български земи. Защото българите са били огромен брой, както пише в много извори. Били са много силни военно и господари на държавата си, които още при заселването на някоя територия, изселват чуждите племена от нея, каквото е направил и Аспарух. Е, по коя нормална логика ще се случи, тези слаби военно, нискокултурни и порядъчно мързеливи хора (както пише импер. Лъв VІ), да "претопят" за има-няма две поколения (пра)бъргарите, известни от всечки извори - латински, гръцки, унгарски, арабски и др., като "силни", "смели", "торди" и "надменни". А пък българският език, от синтетичен, за нула време станал аналитичен, единствен от "славянските" езици. При положение, че е известно, че за отпадане на един само падеж са нужни стотици и дори хиляди години. Изобщо, подменени са изначалните предпоставки на (пра)българския произход, откъдето и всички последващи събития се опитват да се вкарат в тази схема, а с които не може да се направи това, направо се премълчават или отричат. Това е истината. И ако искаме да стигнем до верни изводи, относно дедите и езика ни, не трябва да приемаме нищо на доверие.

Че днешните българи са наследници на старите, показва и това, че днешният български език и обичаи, напълно обясняват името ни българи. А също хуни / хони, готи, саклаби, мизи, секели / аскали и т.н., което са синонимни на българи, затова са използвани успоредно с него. И всички тези названия са индоевропейски, като отиват и още по-назад, до най-старите цивилизации. Приликите се потвърждават и в кавказките райони, където са живели българите. И ако ще търсим езикови паралели, защо не ги търсим и по-назад във времето?

Ето например малка част от многобройните шумерски думи, напълно еднакви с българските: куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; иги – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); хал – горна част на бедрото (къл-ка); гуса – мускули на шията (гуша); гиса – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда; гуш-ка – сърма; гуша на птица – вързоп-сноп); гуси – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); ари – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); луби – драг, мил, дума за привързаност (люби); абаш – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо, бако – батко); пеш – дете, син (пижо, пич, пишлигар); хуаш / хиаш – дете и младеж (куш-ле и хъш); шала – жали; кали – заклинание, магия (кле, къл-не); зу / зуне / зуани – знае, учи; сарда – обижда (сърди); абиза – отчупено каменно парче, къс (буца и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); шури – стиска ръце и сур / шур – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ди – тръгвай (дий, оди); гаран – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ^ушим – шума; лиш – лъжица; кушу – тесто, паста, слуз (каша); таг / тук – тъка, тъче; ерин / ерим – ярем; ^гишмартаг – ^дърволегло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), ^утар – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); адуш – дъс-ка; шу / шуби / шука – шепа, шака; шага – убива, измъчва (жъга – муши); шуга – стрела (жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга; жег-ла); муш – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); хуси-ху – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); абуху – бухал; гал / гула / гал-ам – гол-ям;ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т. н., и т. н., още много.

Да погледнем и при езика на друга древна цивилизация - египетската, с която българите макар и непряко са свързвани, при определянето им като етиопи и нубийци в изворите. Най-напред, египетският няма падежи, като българския, т.е. той е аналитичен. Освен това, напълно еднаква с българската е при него употребата на вездесъщият в българския език предлог НА (използван също като представка и наставка), за определянето на принадлежност. Той се включва и при друга особеност на българския език, като поемането от дателния падеж на ролята на родителен за притежание. Тези особености присъстват в старобългарските паметници, така че са били характерни и за старите български говори.

Предлогът е употребяван и в старобългарски, като е имал и особености, които също ги има в старите езици, и които придават особени нюанси на употребата му: (Учебник по старобългарски език за студенти; Мирчев): (предлог) …на – свързва се с местен и с винителен падеж. Предлогът има предимно пространствено значение и се свързва с винителен падеж при движение, а с местен падеж без движение, напр. „на месте”, „на селе”, „на тръжиштихъ”, но „възиде на горон”. Когато изразява посока, движение или отношение към лице, предлогът „на” на новобългарски се превежда със "срещу, против" – въстанонтъ ченда на родителен „ще въстанат децата срещу родителите”, съветъ сътворишен на Исоуса „направиха съвещание против Исуса”, ръптаахон на господина „роптаеха против господаря”. Много са чести случаите, когато предлог „на” с винителен падеж означава цел – азъ на се родихъ сен и на се придъ „аз за това се родих и за това дойдох”; проповедаиен крьшенийе на покаанийе „проповядващ кръщение за покаяние”. Предлог „на” може да означава понякога и време – бъдите оубо на вьсеко времен „бдете прочее във всяко време”. Предлогът се употребява и като представка, срвн. настати, настояти, насегати, навыкнонти, натыкати…

Еднакви с българските особености, има предлогът, записван като Н в староегипетските надписи (писани само със съгласните звукове), който в коптски се произнася НА (коптският е наследник на египетския). Тези прилики не са случайни, защото и египетският език няма падежи, като българския. Затова и в египетски предлогът има много употреби: (ВЕФ) (предлог) Н, (в коптски НА; първата му роля е конструктивна и се употребява със съществителни имена и др. части на речта, а втората е местоименна – с местоименни наставки) има много значения, основното от които е посочване на косвен обект (в значение на дателен падеж);

(ЕГ) Н… Обозначава лице или предмет към които е насочено действието… 1. Датив – „към” човека, в това число след глаголите „р-ди / ди” – дава…(

=дай; П.В.); „Джд н” – говори на… Също с други глаголи: „вдж н” – заповядва на, „сджм н” – подчинява се на, „хаб н” – изпраща на… С глаголи за движение: „ха н” – спуска се на, „см н” – да отиде на… (при тях); „н” значи „към някого”…; 2. Полза – „ир н” – помага на, „ах н” – полезен на… 4. Принадлежност – принадлежащ на; 5. Причина – „рм н” – плаче на (поради)…; 6. Управление при някои глаголи: „джг н” – да погледне на…; 7. В състава на устойчиви изрази като „н су / св” – на слънце…; 8. Време – „н абд 2” – на (след) два месеца…, „н джт” – на постоянно, на вечно… (к.м.)

Горните примери не изчерпват употребата му, но и от тях ясно се вижда близостта с българския предлог. Подобни функции има в египетски и предлогът м. В коптски вместо него, отново се ползва НА (в староегипетски н също е заменял м, както ще видим по-долу). И той има много значения, които се покриват с българското и коптско НА (ЕГ): 1. Място – (къде?) на място, на къща, на лодка и т. н. „м иб” – на сърце, „м р” – на уста. С глаголи за движение понякога има значение „към” (накъде?) – „ак м” „ткн м” „хн м” – приближава, идва на (към) …; „ди м иб” – дава / слага на сърцето…; 2. Време – на година, ден, път – „м шму” – на лято (срв. бълг. на-есен, на-пролет; П.В.); „м дуау / двав” – на утро, на заранта; „м рнпт 3” – на 3 години (в течение на 3 години); 3. Състояния – „м ршут / ршвт” – на радост, „м снб” – на здраве; „м хст нт” – на нечия милост; 4. Характер на действието – „м маат” – на истина; „м митт” – на същото (подобно); 5. Състав – „м инр, дбт” – на (от) камък и кирпич; „ахау / ахав м рнпут / рнпвт” – на период, на година, ред години… 6. Сказуемост (тъждество) – в качество на - Аз плувах по реката „м са хати-а” – на (като) син на цар …;7. Инструмент – „м хпш.и” – на моята могъща ръка; „м схру.и / схрв.и” – на моите замисли; „апр м” снабдява на (със);… 9. Управление при някои глаголи – „ин м” – с помощта на, обръща се на (към някой), „ирт м” – в съответствие на (със), „мх м” – хваща се на (за), „мду м” – говори на (против някого)… 10. М + инфинитив – „м ухт / вхт” – на ново;… особено често се среща с глаголи за движение: „м прт” – на излизане… (к.м.) И така нататък, още подобни употреби.

Еднаквост при употреба на предлозите М и Н съществува още в староегипетски.

В същата посока е аналитичното изписване на титлите на фараона: н-сут-бит / н-свт-бат – на (=принадлежащ) острицата (символ на Долен Египет) и пчелата (символ на Горен Египет). А също на другите му тронни имена: с-н-уср.т – са на усар (васар) – човек / мъж на богиня Усара или човек / мъж на силата (с значи мъж и човек, а уср / вср значи и сила), който фараон от ХІІ династия е известен още и като Сенусерт І.

Няма да се спирам на думите от горните изречения, немалко от които са близки с българските, като бит / бат (пчела) – стб. буче-ла (пчела) и диал. обод (приличаща на пчела муха, хапеща говедата); уср (сила) – бълг. зор (=иран. зор, др. инд. чур – сила); Р (слънце), транслитерирано като Ра / Ре – бълг. Райо / Руйо (слънце) и руй, ру-ев (червенкав цвят, огнен). Близки са и шт – сто, шак (торба, чанта) – сак, хфа – хва-ща / гепи, рм (1. сълза, сълзи; 2. плаче) – ръми (сълзи, ръси капки), шму (жътва) – жъне и жъмка (ръкойка), сад (копае) – сади (вкопава), хн (1. върви бързо, 2. напада) – гони и т. н. (АЕД)

Същото отношение се изразява чрез на като наставка, с която се образува родителен падеж и в шумерски. Например: кур-^нгишерин-на – планината на кедровите дървета, от: планина (кур) + ^дървокедър (^нгишерин) + родителен падеж (на). Той е разбираем на български и при такъв словоред – планина ерини-на, т. е. планина кедри-на (=на ерини / кедри планина). Друг пример е АН.НА – Ан-ин > небес-ен (=НА.АН > на небето; Ан е небе) и т. н.

Този предлог се ползва по същия начин при памирските народи, а също и при египетските народи хауса и канури.

При преводите, горните египетски предлози предположително се транслитерират днес като ЕН и ЕМ, но е много по-логично произношението им да е еднакво с това, като при другите езици, използващи същите предлози. Като българското, коптско, памирско, на египет. хауси и шумерско НА. Така че несъмнено и в египетски се е изговаряло НА / МА. Освен това, звукът М е близък с Н, поради което и в български тези звуци прехождат един в друг – мие-ние, мама-нана, елим-елен, ама-но и т. н. Същото е в шумерски – ерин и ерим (ярем). Може би подобно е положението при египетското нст / нест, еднакво с бълг. место и др.

Горните паралели са само фрагменти от по-широко изследване, което обединих в една книга, която ще излезе наскоро (може би до края на май), в която са дадени още примери, много по-пълна и последователна аргументация и са посочени ползваните извори. Целта ми тук е, да илюстрирам, че съществуват и други възможности и гледни точки. При това, аргументирани с преки паралели, а не с витиевати извъртания, за да бъдем прикачени по нечие желание към някой нямащ нищо общо с българите народ.

В книгата става дума преди всичко за етнонима българи, изведен от българския език и свързан с българските обичаи. Опирайки се на етнонима, вече може да се твърди с голяма степен на вероятност кои и какви са били прадедите ни. Разгледани са и синонимните му други български етноними, споменати по-горе, които имат същите първични и производни значения. А като илюстрация за произхода на съвременния ни език от (пра)българския, са разгледани и някои, като горните примери. Разбира се, всеки, който все още смята, че не може да приеме по-древните паралели, може да се задоволи с индоевропейските, които са дадени успоредно на шумерските и египетските. Тук е невъзможно да се спирам и на тях, доколкото не е място за толкова дълги постове. Етнонимите ни имат множество свързани първични и производни значения, които се потвърждават взаимно. Така както се потвърждават взаимно и различните български имена. И щом ключът към шифъра на (пра)българските имена, са днешните български език и обичаи, то какви са езикът и обичаите ни? И какви сме ние?

[Last roman]

най-обичам псевдолингвистически 'разсъждения'. Демек горното мнение да не се приема насериозно.

[ARGN]

Ами господин "чисто" римски "лингвист" и цензор, ти ли ще кажеш, кой какво да приема и колко е сериозно? Ако можеш, опровергай го с факти, а не се дръж като "македонски" антиква. Но май не можеш. Ти май си сбъркал времето. Сега не е римската, нито сталинската епоха. Ако нещо не е по вкуса ти, не можеш да го цензурираш. Нито да казваш кой какво да мисли. Минаха времената на партийните и комсомолски секретари. Не знам що за професор по лингвистика си, но от такива като теб, българските речници са пълни с маса глупости и откровени лъжи. Затова ще ти представя една истинска псевдолингвистика, написана от подобни "професори", а всеки сам ще прецени кое е псевдо и кое истина.

Примерът е от Български етимологичен речник, относно думата кèне (Трън) – обръщение
към малко момиче, а също кèнка (Живково, Ихтиманско) и кена / кенка (Станьовци, Брезнишко) – женско
бебе. Тя се тълкува ни повече ни по-малко, като кучка, изведено от подобни значения в разни „тайни” говори, от
латинското канис (куче) през албански и т.н., и позовавайки се на обичай да се наричат малки деца с имена на животни. Но не се обяснява, защо само момичета са наричани по този начин. А отговорът на въпроса не е особено труден, стига да се гледа където трябва – в древните езици, където в санскритски каня значи момиче (както се нарича и съзвездие дева в брахманския зодиак), авестийски кайника, согдийски кнки. Осетинските иронски чинз / джинз и дигорски кинжа / кинджа са придобили значение на невеста, снаха, кукла. Същото значи и името на тракийската богиня-майка Ганеа. Затова много жени у нас се наричат Кана, Куна, Койна, Гена, Гина, Гана, Цена и т.н. Всички тези понятия са сходни също и със санскр. гана (хора, множество), джа (ражда) и джана (род, сой). Каквото значи българското джинс, еднакво с кавказките: лезгинско джинс (родословие по майка), осетинско джинз (невеста =жена) и даргинско джинс (род). Свързани с раждането, са и кавказките названия от старите български райони в Дагестан, на жена помагаща при раждане – табасранското гана-баб, еднакво с българските гана (=жена) и баба, бабуване, бабин-ден (лезгинското гене-чи със стб. окончание чи, като бълг. кънигачий, кубачи и др. ) и кене / кенка (дете, род, сой).

Така че, кена / кенче значи жена / женче или девойче, като е възможно двете думи да са форми на един корен – жена < кена (ж < к), като при кавказките варианти. Такъв смисъл имат шумерските ган / гане, кена и др. (раждане на дете, новородено), уну (момиче, млада жена) и куан (наследник; ШД). Затова у нас още некръстено новородено се нарича така. Поради това, ганама се казва в шумер. на обагнена овца (агне-на < агни), а гина / гинка значи жена работник (=жина / жинка). Смисъл на ражда има българското агни / ягньи, а на новородено – агне / ягнье.

Така че има право писателят Йордан Вълчев, че днешните ни етимологични речници не са за особена вяра. Не може обаче да се търси причината за неверните изводи само в езиковедите. Защото в дъното на подобни етимологии, стоят представите за историята и произхода на старите и днешни българи. По такъв начин, чрез следствената верига от житейски връзки и отношения, историята влияе върху всички области на живота, нерядко променяйки ги до неузнаваемост.

Редактирано Май 12, 2013 от ARGN

[КГ125]

Те че минаха, минаха, ARGN, но ти все пак не бъди така остър.

[Last roman]

аз ще кажа - да. Ако не ти харесва мнението ми - има много форумчета където да демострираш 'ерудицията' си.

[ARGN]

Към мнението ти нямам възражения. Само към налагането му на другите. Според мен, несъгласие може да се изкаже и по друг начин и без "съвети" към другите, доколкото като модератор положението ти е по-различно отколкото на обикновените участници и отговорността - по-голяма. Освен това, аз съм нов в този форум и такова посрещане "на нож", ми е съвсем необяснимо.

[Perkūnas]

Този форум се нарича БГ-Наука, ARGN. Ако искате вашите анализи да се приемат насериозно, то е необходимо да спазвате минимум научни критерии: 1. привеждане на източници 2. използване на стандартната научна транскрипция на съответния език - шумерски, коптски, санскрит и.т.н. Шумерски или санскрит в измислена от вас кирилска транскрипция не се приема.

[ARGN]

Ето ви извор:The Pennsylvania Sumerian Dictionary, http://psd.museum.upenn.edu/epsd/index.html

Ето ви шумерското изписване и част от поясненията към него. Освен това, не мисля, че кирилската транскрипция е по-лоша от латинската. Точно обратното, защото в нея има звукове, които ги няма в латински, но ги има в шумерски. Тези звукове са еднакви с българските, поради което предаването им чрез латинските букви става чрез съставени за тая цел комбинации. Същото важи и за египетския, т.е. фонетиката на тези езици е еднаква с българската, а не с латинската. Затова българската транскрипция е много по-точна и пряко приложима при тях.

Надявам се, известно ви е, че шумерското писмо е сричково. Във връзка с шумерските думи трябва да се спомене още, че понякога смисълът им се търси, като се разлагат на части и се тълкуват чрез тях. В много случаи обаче, става дума за обособени цели думи, записвани с различни знаци, за да се сглоби общата фонетична форма. Например бараш (лети =фърчи) е записвана като АБ.РА.АШ / БА.РА.АШ / БАР.РА.АШ, ГАЛ (гол-ям) и като ГУ.ЛА, гал-ам, га-ла-ме и т.н., КИСИМ също и като КИ.СИ.ИМ.МА (в-кисна-то или кисело мляко еднакво с бълг. корен кисѝ – възкисело, накиселява > кис-не > кисна-то / кисе-ло), ГАН / КАН (кана) като ГА.АН.НА и т.н. Явно при тях става дума за сричков запис на дума, а не за съставна такава. Затова и шумеролозите ги представят най-често като цели думи.

(записаните с малки букви, са по-късни от записваните с големи).

куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; ИГИ – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); ХАЛ – горна част на бедро (къл-ка); ГУ.СА – мускули на шията (гуша); ГИ.СА – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда, гуш-ка – сърма и гуша на птица – вързоп-сноп); ГУ.СИ – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); А.РИ – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); ЛУ.БИ – драг, мил, дума за привързаност (люби); АБ×АШ – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо / бако – батко); ПЕШ – дете, син (пижо, пич, пишлигар); ХУ.АШ / ХИ.АШ – дете, младеж (куш-ле, хъш); БУР.ШУ / БУР.ШУ.МА – вдовица на владетел и жена, глава на семейство (паряс-ва – развежда, парясана – разведена > глава на семейство), ША.ЛА – жали; КА×ЛИ – заклинание, магия (къл-не); УРИ.НА – светилище, храм и УРИ / УРИ.НА – чист (урина вода – ритуално чиста светена вода; ВБ), ЗУ / зуне / зуани – знае, учи; САР.ДА – обижда (сърди); А.БИ.ЗА – отчупено каменно парче, къс (буца, а може и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); ПА.ДУН – планина, предпланина, степ (падина – целина или нива между два върха; ЕИЗБ); ШУ.РИ – стиска ръце и СУР / ШУР – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ДИ – тръгвай (дий, оди); ГА.РА.АН – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ШИМ – шума; ЛИШ – лъжица; КУШУ – тесто, паста, слуз (каша); СА – мрежа, сноп (акадски шету – сито < сноп нишки в мрежа); ТАГ / ТУК – тъка, тъче; ТАГ.ТАГ – тъкачен стан; ЕРИН / ЕРИМ – ярем; ГИШ.МАР.ТАГ – дърво-легло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), УТАР – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); АД.УШ – дъс-ка; ШУ / шуби / шука – шепа, шака; ШУ.ГА – стрела (жег-ла); ША.ГА – убива, измъчва (жъга – муши, жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга, жег-ла), МУШ – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); ХУ.СИ.ХУ – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); А.БУ.ХУ – бухал; гур / ГАМ – обръч, кръг (хоро, кръг и гум-но – ограден кръг за вършитба и кръгъл двор; ЕИЗБ); ГАЛ / ГУ.ЛА / гал-ам – гол-ям; сур – яростен, сърдит (сърдит, серт – лют); хул / хул-ла – пръстен, кръг (коло, коле-ло); хар / хар-ка – пръстен, колело (хоро, кр-ъг); ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т.н., и т.н., още много.

Може още неща де се кажат, но просто няма смисъл, защото парадирането с научността на този форум, започва да ми прилича на куха фраза без съдържание. Съдя по това, че по темата относно отричането на тюркския произход на българите, се прави опит просто да се игнорират посочените преки факти с високомерие, нехарактерно за истинските учени или стремящите се към това призвание. И без никакъв аргумент. Но науката се състои от стремеж към откриване на новото, а не от цитати на независимо колко смятани за големи "светила". А без любознателността, упоритостта и дори саможертвата на няколко средновековни учени, земята и до днес щеше да се смята за плоска. Подобен папагалски подход се открива и в трудовете на някои от "социалистическите" български историци, състоящи се практически от цитати и преразказ на чужди мнения. Както и на български египтолог, чието име няма да посочвам, който през няколко реда се позовава на някакви извори, т.е. на практика също преразказва чужди теории.

Редактирано Май 18, 2013 от ARGN

[Perkūnas]

Ето ви извор:The Pennsylvania Sumerian Dictionary, http://psd.museum.upenn.edu/epsd/index.html

Ето ви шумерското изписване и част от поясненията към него. Освен това, не мисля, че кирилската транскрипция е по-лоша от латинската. Точно обратното, защото в нея има звукове, които ги няма в латински, но ги има в шумерски. Тези звукове са еднакви с българските, поради което предаването им чрез латинските букви става чрез съставени за тая цел комбинации. Същото важи и за египетския, т.е. фонетиката на тези езици е еднаква с българската, а не с латинската. Затова българската транскрипция е много по-точна и пряко приложима при тях.

Надявам се, известно ви е, че шумерското писмо е сричково. Във връзка с шумерските думи трябва да се спомене още, че понякога смисълът им се търси, като се разлагат на части и се тълкуват чрез тях. В много случаи обаче, става дума за обособени цели думи, записвани с различни знаци, за да се сглоби общата фонетична форма. Например бараш (лети =фърчи) е записвана като АБ.РА.АШ / БА.РА.АШ / БАР.РА.АШ, ГАЛ (гол-ям) и като ГУ.ЛА, гал-ам, га-ла-ме и т.н., КИСИМ също и като КИ.СИ.ИМ.МА (в-кисна-то или кисело мляко еднакво с бълг. корен кисѝ – възкисело, накиселява > кис-не > кисна-то / кисе-ло), ГАН / КАН (кана) като ГА.АН.НА и т.н. Явно при тях става дума за сричков запис на дума, а не за съставна такава. Затова и шумеролозите ги представят най-често като цели думи.

(записаните с малки букви, са по-късни от записваните с големи).

куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; ИГИ – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); ХАЛ – горна част на бедро (къл-ка); ГУ.СА – мускули на шията (гуша); ГИ.СА – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда, гуш-ка – сърма и гуша на птица – вързоп-сноп); ГУ.СИ – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); А.РИ – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); ЛУ.БИ – драг, мил, дума за привързаност (люби); АБ×АШ – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо / бако – батко); ПЕШ – дете, син (пижо, пич, пишлигар); ХУ.АШ / ХИ.АШ – дете, младеж (куш-ле, хъш); БУР.ШУ / БУР.ШУ.МА – вдовица на владетел и жена, глава на семейство (паряс-ва – развежда, парясана – разведена > глава на семейство), ША.ЛА – жали; КА×ЛИ – заклинание, магия (къл-не); УРИ.НА – светилище, храм и УРИ / УРИ.НА – чист (урина вода – ритуално чиста светена вода; ВБ), ЗУ / зуне / зуани – знае, учи; САР.ДА – обижда (сърди); А.БИ.ЗА – отчупено каменно парче, къс (буца, а може и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); ПА.ДУН – планина, предпланина, степ (падина – целина или нива между два върха; ЕИЗБ); ШУ.РИ – стиска ръце и СУР / ШУР – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ДИ – тръгвай (дий, оди); ГА.РА.АН – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ШИМ – шума; ЛИШ – лъжица; КУШУ – тесто, паста, слуз (каша); СА – мрежа, сноп (акадски шету – сито < сноп нишки в мрежа); ТАГ / ТУК – тъка, тъче; ТАГ.ТАГ – тъкачен стан; ЕРИН / ЕРИМ – ярем; ГИШ.МАР.ТАГ – дърво-легло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), УТАР – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); АД.УШ – дъс-ка; ШУ / шуби / шука – шепа, шака; ШУ.ГА – стрела (жег-ла); ША.ГА – убива, измъчва (жъга – муши, жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга, жег-ла), МУШ – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); ХУ.СИ.ХУ – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); А.БУ.ХУ – бухал; гур / ГАМ – обръч, кръг (хоро, кръг и гум-но – ограден кръг за вършитба и кръгъл двор; ЕИЗБ); ГАЛ / ГУ.ЛА / гал-ам – гол-ям; сур – яростен, сърдит (сърдит, серт – лют); хул / хул-ла – пръстен, кръг (коло, коле-ло); хар / хар-ка – пръстен, колело (хоро, кр-ъг); ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т.н., и т.н., още много.

Може още неща де се кажат, но просто няма смисъл, защото парадирането с научността на този форум, започва да ми прилича на куха фраза без съдържание. Съдя по това, че по темата относно отричането на тюркския произход на българите, се прави опит просто да се игнорират посочените преки факти с високомерие, нехарактерно за истинските учени или стремящите се към това призвание. И без никакъв аргумент. Но науката се състои от стремеж към откриване на новото, а не от цитати на независимо колко смятани за големи "светила". А без любознателността, упоритостта и дори саможертвата на няколко средновековни учени, земята и до днес щеше да се смята за плоска. Подобен папагалски подход се открива и в трудовете на някои от "социалистическите" български историци, състоящи се практически от цитати и преразказ на чужди мнения. Както и на български египтолог, чието име няма да посочвам, който през няколко реда се позовава на някакви извори, т.е. на практика също преразказва чужди теории.

Не знам дали да се смее човек или да плаче като прочете горното. Че и двама юнаци са сложили плюсчета на горното чудо.

Уважаеми, мога да ви уверя, че транскрипцията на староегипетския език е условна. Дали ще използвате кирилица, латиница или деванагари, си е ваш избор. Ще ви дам обаче и един жокер: в староегипетското писмо, както и в еврейското, финикийското и арабското писмо, не се отбелязват гласни звукове. Фонетиката на шумерсия език пък е изцяло възстановена въз основа на семитския акадски език и затова е разработена система от условни обозначения, която се използва и в посочения от вас речник.

Глупостите, които сте изписали по адрес на шумерското писмо, мисля, че не се нуждаят от коментар. По-добре си потърсете друго призвание.

Редактирано Май 20, 2013 от Perkūnas