Барак Обама като Йовчо Големанов

[К.ГЕРБОВ]

12 Януари 2009

Бараково прати писмо на Обама

Благоевград. Новият американски президент Барак Обама ще получи писмо от своите адаши в село Бараково. В петък то бе изпратено по интернет, а по същото време бе пуснато и друго, но по пощата. "За да е сигурно, че поне едното ще стигне до новия държавен глава на Америка и ще му обърнат внимание", обясни кметицата Жулиета Лазова. Тя събрала по празниците "консултативен съвет", който измъдрил съдържанието на посланието. "Поздрав от китното българско село Бараково, намиращо се в подножието на Рила планина. Поводът за писмо ни е съвпадението в името на нашето село с Вашето име", пишат местните и канят в депешата Обама на гости.

Владимир Симеонов

http://paper.standar...?article=262438

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

2013-01-18

Картонен Обама "пристигна" в Бараково

Мечтата на жителите на село Бараково се сбъдна - макар и от картон американският президент Барак Обама "пристигна" в малкото селце край Благоевград, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

Както БГНЕС съобщи, Ричард Дамстра, аташе по културните въпроси в посолството на САЩ у нас донесе в Бараково картонения макет на 44-я президент, след като жителите на селото откриха съвпадение в имената на селото и това на Барак Обама. "Ето господин Обама е тук", на шега обяви г-н Дамстра в препълнения салон на кметството, когато служител на посолството внесе кашона, от който извади картонения Обама. Той бе поставен на видно място в залата под аплодисментите на жителите на Бараково.

С топли думи към скъпия гост се обърна читалищния секретар Лалка Иванова…

http://video.bgnes.com/view/38916

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Няма защо да гоним „хамериканците”. Те вече тичат към нас. Подобна на изнесената по-горе случка е станала в България през първата половина на миналия век. Тя е описана от Стефан Л. Костов в неговата пиеса „Големанов”.

ГОЛЕМАНОВА. Аз пък съвсем забравих да ти кажа, депутацията е тука.

ГОЛЕМАНОВ. Тука ли? Я да додат да ги видя аз тези приятели... (Големанова влиза в трапезарията.) От няколко дни ме гонят, не могат да ме намерят. Ах, човек не принадлежи на себе си. (Влизат Големанова, Криводренски и Владимиров.) Де се губите бе, приятели, та ви няма ни­какви?... (Големанов се ръкува с тях.)

КРИВОДРЕНСКЙ. Хайде, честито да е!

ВЛАДИМИРОВ. Честито, г-н министре!

ГОЛЕМАНОВ. Благодаря! (На Криводренски.) Пак миришеш на вино.

КРИВОДРЕНСКИ. Че като стана министър, на ливанто ли искаш да ти мириша?

ГОЛЕМАНОВ. Де да видим какво ще ми кажете.

ВЛАДИМИРОВ (се изкашлюва и започва да чете адреса): „Многоуважаемий г-н Министре и скъпи съгражданино! Много и големи са Вашите заслуги за благоденствието на нашия роден градец. Като народен учител, като политически и обществен деец, като народен представител в големите си грижи за родината не забравихте и нашия със славни заслуги в миналото роден градец. А като министър на Бълга­рия пред Вас се открива още по-широко поле за ползотворна дейност. Един ден Вий със задоволство ще се обърнете да видите дълбоките бразди по туй поле от Вашето орало. (Големанов вади кърпа и си трие очите.) Поради тия Ви големи заслуги и поради голямата подкрепа, която дадохте за съграждането на нашето читалище, нашето ученолюбиво и просветно дружество в последното си заседание Ви провъзгласи, драги съгражданино и многоуважаемий господин Министре, за свой почетен председател и Ви моли да благоволите лично да откриете готовото вече читалище този нов храм на просвета в нашия роден градец. В очакване, Вашите съграждани Ви поздравяват от глъбините на сър­цето си с новия висок пост, който заехте като министър на България, и Ви пожелават дълъг щастлив живот и дълга плодотворна дейност за града ни и отечеството. Живейте, прочее, за благото на народа ни!“

(Ръкопляскания.)

ИЛИЕВА. Ах, какво мило тържество!

ГОЛЕМАНОВ. Трогнат... трогнат... (Стиска им ръцете и поема от Вла­димиров адреса. Всички се натрупват около Големанов и гледат адреса. Възгласи: „Колко красиво написано, какъв почерк“.) Кой го е писал?

ВЛАДИМИРОВ (скромно). Аз.

КРИВОДРЕНСКИ. Цяла нощ си е играл.

ГОЛЕМАНОВ. Браво!... Ти заслужаваш тук да бъдеш учител, с това краснописание аз няма да те забравя.

КРИВОДРЕНСКИ. А-а, не си го даваме ний.

ГОЛЕМАНОВ. Драги съграждани!

ГЛАСОВЕ. Пет. пет!

ГОЛЕМАНОВ. Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте, и от това, което каза целокупният български народ, като ме постави на най-високо място да ръководя съдбините му. Аз съм се грижил за вас и, дай, боже, живот и здраве, пак ще се грижа и трудя за вас. С благодарност приемам голямата чест, която ми отдавате"Обещавам ви да дода тържествено да открия новия храм на културата в нашия роден градец и ви обещавам да доведа на туй културно тържество и нашия любим господар, комуто неведнъж съм разправял за вас и за нашето родно огнище. Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (вади ключ, отваря писалището и взема един плик), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството... (Вади от плика един стар пожълтял малък портрет.) Това съм аз... Големанов... учителят Големанов! Нека види мало и голямо, как от прост учител с труд и чест се издигнах на най- високото стъпало, на върха!... (Подава портрета на Криводренски, този го поема с недоумение. Ръкопляскания.) На, уголемете го и го окачете на най-лично място в читалището.

ИЛИЕВА (като взема портрета от ръцете на Криводренски). Какъв мил спомен! (Предава портрета на други гости.)

ГОЛЕМАНОВ. Най-скъпият ми спомен от миналото, с дълбока тъга лиша­вам семейството си от него... Но там той ще бъде по-полезен. (Ръкува се с Криводренски и Владимиров.) Хайде, носете си много здраве и ми пратете едно заявление за помощ... аз ще ви издействувам от прави­телството една помощ за читалището.

Д-Р ЖИВКОВ. Това е най-важното... (Гласове: „танци, танци“) Гостите се дръпват в салона, пианото засвирва фокстрот.)

ВЛАДИМИРОВ (на Криводренски). Е?... (Криводренски го гледа, без да отговори. Владимиров го дърпа за ръката.) Е, какво ще кажеш за това?

КРИВОДРЕНСКИ. Чакай... чакай да се опомня.

ГОРИЛКОВ. На, гледай и се опомни! (Дава му портрета.)

КРИВОДРЕНСКИ. Тоз ли бил скъпият дар, дето толкоз му се надявахме?

ГОРИЛКОВ. Това и дяволът не би могъл да измисли!

ВЛАДИМИРОВ. Аз казвах... аз казвах! (Дръпва портрета от Криводренс­ки.) Тази смет няма да окача в читалището. (Хвърля портрета на пода.)

ГОРИЛКОВ. Какво правиш... полудя ли? Ако види, като муха ще те смаже. (Поема портрета.)

ВЛАДИМИРОВ. От него не се боя, да не мисли той, че може да ни разиг­рава, както си ще!

КРИВОДРЕНСКИ. Министър, а? Чакай да нахокам това магаре, че да за­помни как се разиграват кмет и директор ? (тръгва към салона).

ГОРИЛКОВ (затваря бързо вратата на салона и се изпречва пред него). Стой... не прави скандал пред хората... не го ли знаеш какъв е, когато се разсърди?

КРИВОДРЕНСКИ. Одеве трябваше, но дума не ми доде на езика... (С юм­рук пред носа на бюста.) Лъжец, глупец, скъперник! (Плюе пред бюста.)

ГОРИЛКОВ. Хокай, колкото щеш, тоз носи.

ВЛАДИМИРОВ. И онзи носи, но от по-силните.

ГОРИЛКОВ. Е, като сте по-слаби, вървете си и давайте заявление.

ВЛАДИМИРОВ. От държавата и без него можем да искаме.

КРИВОДРЕНСКИ. Пак за сметка на държавата... тоя благодетел, тоя заслужил мъж!

ГОРИЛКОВ. Та вие сами проглушихте света с неговите заслуги... Голема­нов тъй, Големанов онъй!

…………

Този паралел може да бъде коментиран по най-различни начини. Аз обаче, ще се пиша неутрален, като извънземния Алф и само ще кажа: Майтап, бе, Уили!

[КГ125]

Хм, да......

То наистина да се чуди човек как да го коментира това и какво им е станало на тия хора...