Императрица Аделхайд Бургундска - ,, Най-могъщата жена от династията на Отоните" Статия + док. филм

[Monarh]

Зад делата на всеки мъж стои една силна жена. Така е и в човешката история. Например Октавиан Август и императрица Ливия. Такива примери има и през Средновековието. Може би най-забележителният е този със императрица Аделхайд Бургундска, съпругата на Ото I Велики. Без нея той не би постигнал създаването на Свещената римска империя. В продължение на десетилетия, борейки се срещу могъщи противници и срещайки широка съпротива, тя съумява да защити своите собствени интереси и интересите на съпруга и децата й. Също така води ловка политика и организира управлението на империята след смъртта на Ото при нейните син и внук. В този постинг ще изложа нейната история.

Детството на Аделхайд и първата й сватба.

Кога точно е била родена Аделхайд Бургундска не е известно, за нейна рождена дата се приема 931 или дори 932 г. сл. Хр. Неин баща бил крал Рудолф II Горнобургундски / Хабсбург, а нейна майка херцогската дъщеря Берта Швабска. Родителите й вече крояли планове за нея, още когато била дете и в 932 г. тя била обещана на Лотар Италиански, синът на Хуго Арлски, и отпразнуван техният годеж. Сватбата се състояла в 947 г., тогава Аделхайд била вероятно на 16 години. Бракът траял 3 години, тогава като гръм от ясно небе крал Лотар бил отровен.

Аделхайд се жени за бъдещия император Ото.

Младата вдовица била атрактивна партия на сватбения пазар, защото се надявали чрез нея да спечелят короната на Италия. Така марграф Беренгар от Ивреа поискал момичето за своя син Адалберт. Аделхайд отхвърлила възможна женитба с Беренгаровия син и затова била затворена от маркграфа. Обаче тя успяла да избяга с дъщеря си Ема в Каноса, откъдето повикала на помощ източнофранкския крал Ото I. Ото победил Беренгар и сам се оженил за вдовицата в 951г. След сватбата той поел лангобардско-италианското кралско достойнство, а маркграфът на Ивреа станал негов заместник.

Сватбата между Аделхайд и Ото била основата за връзката на на Източнофранското и Ломбардското кралство, ядрото на по-късната Imperium Romanum на Средновековието. Когато Ото I през 962 г. бил коронясан за император в Рим, Аделхайд била коронясана за императрица. Това бил нейният триумф. Тя имала голямо влияние върху политиката на Свещената римска империя, била известна със образованието и начетеността си. Така владетелката си разменяла писма с учения Герберт Орлиак, по- сетнешния папа Силвестър II , който ценял нейната интелигентност, справедливост и високи добродетели.

Децата на Аделхайд

Oт първия си брак с Лотар вече имала дъщеря на име Ема, тя по-късно станала жена на крал Лотар Френски. От брака с Ото се родили 4 деца, от които само 2 преживяли детската възраст :

- Хенрих, роден 952, починал още през 954 г.

- Бруно, роден и починал 953 г.

- Матилде, родена 954, починала 999, абатиса на Кведлинбург.

- Ото, роден 955 г. починал 983, известен като Ото II, император на Свещената римска империя, женен за Теофано.

Императрица Аделхайд отстъпва предимството на Теофано

През 973 г. умрял император Ото I. Императрицата успява да предотврати наследствените спорове между синовете, тъй като наследството вече било уредено чрез коронацията на Ото II, преходът се извършил без проблеми. Ото II сега властвал сам, а от негова страна била неговата съпруга Теофано, племенница на императора на Византия Йоан I Цимисхий. Отношенията между двете жени не били приятелски, но след ранната смърт на Ото II в 983 г. те се обединили, за да осигурят властта и короната за малолетния тогава Ото III. Теофано и императорската вдовица намерили подкрепа в лицето на епископа на Майнц Вилигис. Първоначално те ръководили управлението вместо Ото III съвместно, след което се стигнало до разногласия между тях. В резултат на това вдовицата на Ото I се оттеглила от съвместностното регентство, но останала наместница на Италия.

Регентка на своя внук Ото

В 991 г. умряла снахата на Аделхайд Теофано, на 35 - годишна възраст. Тогава тя поела управлението и управлявала като императрица. През 996 г. Ото III навършил 16 години и поел властта, тогава Аделхайд отново се оттеглила и се посветила на милосърдни задачи, като насърчавала основаването на манастири в империята. Широка подкрепа от нейна страна намерила Клюнийската манастирска реформа. В края на своя живот тя се оттеглила в основания от нея манастир Селц в Северен Елзас, където починала през декември 999 г. сл. Хр.

Отонската империя след смъртта на Аделхайд

Внукът на Аделхайд Ото III, на когото тя осигурила властта и короната съвместно с майка му Теофано, не надживял дълго баба си. Още през януари 1002 г. той починал в Патерно на Монте Сорате. Една година преди това той трябвало да избяга от Рим, а планът за отвоюването му се провалил с неговата ранна смърт. Династията на Отоните намерила своя край.

Света Аделхайд.

През 1097 г. Аделхайд била канонизирана за светица от папа Урбан II. Още преди това тя била почитана от народа заради милосърдната й дейност. Празникът й е 16 декември, денят на нейната смърт. Гробът й в Селц до Реформацията привличал много поклонници, но със изчезването на реликвите поклонническите пътувания свършили.

В немската историография тази силна жена често е подценявана, при това напълно незаслужено. Все пак тя също има немалка заслуга Ото Велики да получи италианската кралска корона, а след това да стане и император на Свещената римска империя. Без нея той не би постигнал това. Освен това тя осигурява стабилност при приемниците му, не допускайки размирици и спорове за наследството. В края на живота си Аделхайд е наричана "майка(та) на кралствата" и "най-императорската от всички императрици". Въпреки, че Отоновата династия изчезва, Свещената римска империя продължава съществуването си и в следващите няколко века е фактор в Европейския Запад.

Редактирано Януари 20, 2013 от ISTORIK

[Monarh]

За живота на Аделхайд, намирана от някои историци за "най-вълнуващата от всички владетелки на Средновековието ", която цели 50 години властва над Западна Европа, разказва немският игрално - документален филм на Централното германско радио или Mitteldeutscher Rundfunk "Най-могъщата жена от династията на Отоните".

Редактирано Януари 20, 2013 от Петър Петров

[Monarh]

Няколко пояснения :

1. Във филма се твърди, че Беренгар е бил замесен в мистериозната смърт на Лотар. Маркграфът е имал претенции към италианската кралска корона.

2. Чрез брака си с Аделхайд Ото Велики получава и т.н. ,, Копие на съдбата " или Heilige Lanze, с което според преданието легионерът Касий Лонгин пронизал Исус Христос на кръста. Смята се, че тази ценна реликва е един от факторите за победата му над унгарците при Лехфелд в 955 г. Доколко това копие е истинско, не може да се каже със сигурност.

3. Бракът между Ото II и Теофано се сключва в 972 г. по политически причини, за да подобри отношенията между СРИ и Византия и за да добие престиж западният свят. Нещо като брака между цар Петър I и Мария Ирина Лакапина през 927 г.

Редактирано Януари 20, 2013 от Петър Петров

[Galahad]

Нещо като брака между цар Петър I и Мария Ирина Лакапина през 927 г.

По-скоро нещо като бракът на ексхан Телериг-Теофилакт или на брака на брата на цар Петър - те се оженили не за императорска дъщеря, а за малко по-далечни представители на императорското семейство.

[glishev]

Кефя се на тия популярни филмчета. Жалко само, че не знам бъкел немски.