Етнокултурните носители на истинския римски дух

[Южняк]

Автентичният римски дух, е разбира се, духът на републиканизма; в тоя смисъл, латино или гръко говоряща, ИРИ е класическа източна монархия. Под автентичен имаме предвид нещо, което е уникално за някаква държава, а под дух - аз имам предвид традиция, която се предава от поколение на поколение и играе ролята на най-малко общо кратно в обществата, нещо, което се приема безусловно от всички. Без никакво съмнение, римската автентичност е в привързаността към идеята на републиканизма.Тоя републиканизъм е уникален за европейските племена от германците през славяните и келтите до античните елини и римляните - и е очевадно споделена обща традиция, в тоя смисъл, през 476-та, носители на автентичния римски дух са, естествено, не групата сирийско-берберски граждани, свила се в в някогашния Рим, а, разбира се, налитащите готи и вандали. Които, напълно резонно, са и носители на държавотворческата идея у наследниците на Римската империя - т.е. сирийците и берберите така и не успяват да се вредят.

[DendroaspisP]

... Един беше казал, че нациите са преуспели етноси; да го допълня, че етносите са преуспели племена, а племената се преуспели родове. Няма друг модел на държавотворчество и никога не е имало. И за Рим се отнася.

Южняк,

това много ми хареса. Има много здрава рационална идея.

Ама ми свършиха "плюсчетата" за днес. Големи скръндзи са шефовете у тоя форум.

[Южняк]

Според мене разликите м/у Рим като пример на европейската античност и близкоизточните империи идват от много различната семейна традиция в двата региона - имам предвид многоженството в близкия изток, и нуклеарното семейство в в рим и индо-европейските племена. Докато родовата клетка на империите в бл. изток е патриархът със сто жени и петсототин деца и 901 внука, които той управлява като един абсолютен монарх - дори без да има империя, климатът - и традицията в европа не позволяват многоженство. И родовете от преддържавната епоха, вкл, на латинските племена, се състоят от конкуриращи се нуклеарни семейства (един мъж - една жена), където старшинство на практика отсъства, както и директна фамилна връзка; оттам и решаването на споровете и вземането на решения при събрания - дали ще са агори, или сенати, или вечета, това са събрания на равноправни, то е същото - и тези събрания на равноправни напълно отсъстват в преддържавните форми в близкия изток, където оспорването на думата на патриарха - създател на народ, който буквално е излязъл от топките му в рамките на 3 поколения - е напълно немислимо; преуспелите патриархални родове резонно се превръщат в сатрапии и империи, управлявани и владени буквално еднолично от някой "собственик", докато преуспелите родове в индоевропейската традиция се превръщат плененни конфигурации, републики и полиси. Колко противна и чужда на Рим е точно тази, царскат идея, е симптоматично от отношението им към собствените им "царе" - сечени на парчета в опити да се възстанови републиканската традиция, и така векове. Ми твай , за автентичния римски дух, и разбира се, римската империя, отново, е продух на синтеза на този дух с етруската близкоизточна традиция, която предполага именно цар и царство.

Дендро, благодаря за доброто мнение, но мисля че темата тепърва започва, и ми се струва, че Аспандиат желаеше тя да върви точно в тая посока.

Комплименти за мненията на Глишев и Монте Кристо, на Ланос и Алва, абе на всички, прекрасно написани и компетентни, сърце не ми дава да споря върху толкова добри и компетентни мнения, на такива талантливи пера, но .... моето мнение е горното. И мисля, че ако трябва, мога да го докажа.

Извинения за сгрешените букви, тоя хром е ужас.

Редактирано Януари 22, 2013 от Южняк

[DendroaspisP]

Южняк,

в древен Рим родовото начало е доста силно. Главата на фамилията и преносно и буквално коли и беси при това не само робите, но и собствените си деца ако се провинят и не следват волята му. Дори наследникът е почти напълно безправен докато не почине pater familias. Като римският род е нещо доста голямо, защото включва и семействата на децата, които в началото живеят заедно, робите и клиентите. Т.е имаме някакви общи белези с близкоизточното семейство може би идващо от еднаквите условия на съществуване в напълно родовото древно начало на човешките групи. Но в последствие при римляните има (макар и не светкавична) еволюция и развитие, за да се стигне до съвременния модел, докато при източните народи е пълен застой в това отношение.

[Южняк]

Дендро, напълно съгласен; ноотново, не това е, което се опитвам да изтъкна; латинските и гръцките племена са именно родови - племето - това е един преуспял род; семейства в близко родство помежду си; в същото време, сравни клановете на някое латинско или гръцко племе с клановете на някое близкоизточно - в близкоизточното структурата на самото племе е пирамидална, с патриарх най-отгоре, със 70 жени и 865 деца - и това е де факто цялото племе, всички са собственост - буквално - на патриарха; на съседния баир живее съседния патриарх - и той с 99 жени и 425 наложници, 73 слуги и 3000 внука - и това е племето; ако вземеш едно гръцко или латинско племе, виждаш кланове, които се конкурират помежду си и тоя, който посмее да се обяви за цяр е буквално разкъсван, в основата на клановете са нуклеарни семейства,които определено са свързани с роднинска връзка, и дори си имат "шеф" но тоя "шеф" не е баща на целия клан, нито "бащица"; всяко семейство е със собствена икономика

[glishev]

Южняк, на мен също ми допада да смятам, че най-автентично, най-типично за римляните в държавното устройство е републиката (само не разбирам защо смяташ етруските за особено държавотворни). Харесва ми това, което казваш за произхода на държавата от семейство, род и племе. То е особено вярно за гърци и римляни - и страшно силно си проличава, когато човек чете Плутарх и Ливий.

Но империята някак е придобила популярност. Публиката и някога, а често и сега свързва Рим с империя. Огромни земи под общо управление, закони, Сенат, съд, войски, пътища, акведукти... и император. Мисля, че за самите римляни не е имало особено противоречие в това - поне до трети век. Империята си има свой златен, едва ли не псевдорепубликански период при Антонините. Цялата машинария функционира, императорът е принцепс на Сената, всичко е много благоприлично в един консервативен и все по-цивилен елит, който чете Омир и Платон, спонсорира зрелища и възвишено се отвращава от тях. Това е любимата картина на Гибън, това е и най-известното лице на класическата цивилизация. Република с монарх начело. Направо щастие. Луи XIV много е обичал това мислене и затова е изобразяван като римски император в псевдоисторическа броня от втори век.

Но невинаги точно това е била идеализираната представа за истински ценното у римляните. Ренесансът и Френската революция ще се вдъхновяват от истинската република - защото тя им напомня нещо познато. Добродетелите и нравите на свободолюбивите граждани, жертви за отечеството, предизборни драми и предателства, грандиозни жестове, героични спасители, дисциплинирани победители по суша и море, скромни в бита си, съдници на околните народи, пълни с домашно благочестие... това е идеал за Флоренция на Медичите, но и за Франция на Робеспиер. Между другото, не знам как ренесансовите принцове са успявали да съчетават възхищението си от републиката с куртоазната sprezzatura, любовта към изкуството и прагматичното безчестие, препоръчвано от Макиавели. Но са успявали. Има един малък трик - да съчетаваш несъчетаеми неща - който се удава на интелигентните хора в трудни времена.

Мисля, че покрай консерватизма на полуправославното-полуславянското (и изобщо малко слагаческо) мислене, хуманитарите в Източна Европа сме запазили един много по-ориенталски идеал, който смятаме за римски. Това не е нито републиката, нито принципатът, а най-придворната картина от доминатния период. Това, на по-прост език казано, е именно византийщина. И то малко преработена по руски. Когато си говорим за Римската империя, си я представяме вече покръстена, с някакъв строг съдник начело, навсякъде тамяни, свещи, химни, икони, попове, евнуси и одежди, подшити с бисери. Всичко е мистично. Всичко е свещено. Пряка приемственост, пълен отказ от миналото преди покръстването, Бог на небето, царят в палатите. Нищо не бива да се променя, а външният свят е фалшив и бездуховен. Нищо извън повторението на възхитителните истини няма никакво значение. Враг пред портите, земетръси или каквото ще да е - но човек трябва да благоговее и да медитира над символичното значение на многозначително вдигнатия царски пръст. Това е, ако щеш, ориенталско наследство още от древния Египет Молчать, не рассуждать. Не е задължително човек да е православен, за да си представя такива неща, но помага (разбира се, може и да е комунист, а може и просто да е български учен, което е почти същото). И само, ама само това е автентично римско. Идилия. Пардон - света великомъченица, изповедница и царица Идилия Душеспасителка.

---------

Човек наистина може да мисли за римляните по много начини. Това означава, че тези хора са създали (или преработили) не една, а много велики идеи. Браво на римляните. В чисто исторически план е глупаво да обявяваме само едно от тези лица на Рим за автентично. Във възпитателен план, вече извън историята като наука, лично аз предпочитам първите два "Моят" Рим говори и двата езика, препира се в Сената, завладява света, строи акведукти, плещи глупости на избори, ходи на цирк, иска си житните доставки и от време на време коли овен за здравето на величеството.

Монте Кристо пък би предпочел да си му е мистично и си да му мирише на тамян и котки в "Света София". И това е някакъв избор, още повече, че всъщност разговорът не е за това какво е най-истинско, а просто за това какво най-много ни допада. Което е може би неизбежно.

Редактирано Януари 23, 2013 от glishev

[Южняк]

Глишев:

"само не разбирам защо смяташ етруските за особено държавотворни).

Но империята някак е придобила популярност" - заради структурата им, приятелю. Многоженци са, класически близкоизточни земеделци - колонисти.

"Ренесансът и Френската революция ще се вдъхновяват от истинската република - защото тя им напомня нещо познато. Добродетелите и нравите на свободолюбивите граждани, жертви за отечеството, предизборни драми и предателства, грандиозни жестове, героични спасители, дисциплинирани победители по суша и море, скромни в бита си, съдници на околните народи, пълни с домашно благочестие... това е идеал за Флоренция на Медичите, но и за Франция на Робеспиер." - отново, Глишев, това не е случайност, има си казуални връзки, причини и следсвия, които вървят в течение на хилядолетия; Римската империя е като връхчето на айсберга - мисълта не е моя, на една продължителна традиция, в която са дълбоко вписани нуклеарното семейство и колективните решения на принципа един член на племето = един глас; та мисълта ми е, 5/6 от айсберга е под водата, т.е. в миналото и традицията, и не го виждаме, и само тая 1/6 която е отгоре - т.е. римската империя с пътищата и акведуктите, лукса и императорите - я виждаме и ни смайва.

Честно казано отдавна - или никога не съм виждал толкова силни постинги по темата като твоите и сърце не ми дава споря, Монте Кристо и той с толкова хумор ги е написал, удоволствие е да чета и двете страни на спора, и направо се чудя дали да не приключа участие поради вътрешен конфликт

Редактирано Януари 23, 2013 от Южняк

[DendroaspisP]

Глишев,

плюстче! Много интересно и талантливо написано. Ако имам несъгласие - утре ще го отразя.

ПП - и използвай връзките с началството да ни отпуснат още малко плюсчета като дневна дажба де...

ППП - в същност, лично аз си представям Римската империя непокръстена. Покръстена, тя е империя, но не е съвсем римска като дух. Но, за това - утре.

Редактирано Януари 23, 2013 от DendroaspisP

[glishev]

Глишев:

"само не разбирам защо смяташ етруските за особено държавотворни).

Но империята някак е придобила популярност" - заради структурата им, приятелю. Многоженци са, класически близкоизточни земеделци - колонисти.

Тоест нямаш предвид някаква страхотна институционална мисъл у самите етруски (такава няма), а само безпорното им и ориентализиращо влияние над ранните римляни. Ясно, да, прав си.

"Ренесансът и Френската революция ще се вдъхновяват от истинската република - защото тя им напомня нещо познато. Добродетелите и нравите на свободолюбивите граждани, жертви за отечеството, предизборни драми и предателства, грандиозни жестове, героични спасители, дисциплинирани победители по суша и море, скромни в бита си, съдници на околните народи, пълни с домашно благочестие... това е идеал за Флоренция на Медичите, но и за Франция на Робеспиер." - отново, Глишев, това не е случайност, има си казуални връзки, причини и следсвия, които вървят в течение на хилядолетия; Римската империя е като връхчето на айсберга - мисълта не е моя, на една продължителна традиция, в която са дълбоко вписани нуклеарното семейство и колективните решения на принципа един член на племето = един глас; та мисълта ми е, 5/6 от айсберга е под водата, т.е. в миналото и традицията, и не го виждаме, и само тая 1/6 която е отгоре - т.е. римската империя с пътищата и акведуктите, лукса и императорите - я виждаме и ни смайва.

Изобщо не смятам да споря по това, то ми изглежда съвсем разумно.

Хубавото в случая е, че уж си разсъждаваме по темата за римляните, а всъщност всеки тегли към своята си дисциплина - Спандю към филологията, аз към историята (да бе, и на есеизъм ме избива), ти към антропологията. Това е страхотно. Още повече, че май изводите не са страшно противоречиви, просто се потвърждават на различни нива, от различни гледни точки. Всички сме слепци, но май всички заедно успяваме да осъзнаем, че пипаме слон

Редактирано Януари 23, 2013 от glishev

[КГ125]

Но не те са измислили правото, нес-па? Всъщност се сещам за доста нещица дето са измислили римляните и ако сега ги приложим ще ни нарекат....варвари . Не става въпрос само за хвърлянето от тарпейската скала, или за зашиването, там с петел змия и к'во беше другото.

А КГ, това че правото е в култ се нуждае от сериозни док-ва. Кога и при кого е в култ? Примерно в ущърб на имперската фамилия? Ама нека да не разводняваме темата. Правото, като понятие съвсем не е измислено от римляните. Както и доста неща.

За да не се разводняваме наистина, ще съм много кратъК. Всяка общност има право. Въпросът е, че Рим за пръв път прави държавата правова в съвремения смисъл на думата, т.е. обвързва я със закона, който може и да е различен от волята на социално силния. Естествено, това не значи, че римският закон не е бил нарушаван, а че общността функционира главно и преимуществено чрез него.

Практически Рим дава всичко от съвременното право, което същестув и до днес - е, с някои изключения. Да не говорим за дълбочината на правната му доктрина и т.н.

"Богове, закони, добродетели"

В контекста на темата римското право е една от еманациите точно на римския дух. Защото законността е свързана с почтенност, а последната - с достойнството. Все основни римски ценности. Рим не прави просто закони, а максимално справедливи разумни такива. Това дето днес му викаме здрав разум изобилства в римските глави, обичаи и закони.

Редактирано Януари 23, 2013 от КГ125

[glishev]

Глишев,

плюсче! Много интересно и талантливо написано. Ако имам несъгласие - утре ще го отразя.

ПП - и използвай връзките с началството да ни отпуснат още малко плюсчета като дневна дажба де...

ППП - в същност, лично аз си представям Римската империя непокръстена. Покръстена, тя е империя, но не е съвсем римска като дух. Но, за това - утре.

Това ми се струва, че виждам - всеки си харесва по нещо от историята на Рим, за да обясни своята.

Да, прав си за плюсчетата

За другото - утре, да.

[alvassareiro]

КГ има друго предвид. Че римляните измислят такива принципи на правото, които се прилагат и днес. А правото на Изтока от ония времена, ако днес го приложиш със сигурност ще те нарекат варварин.

принципите на правото, измислени от римляните, се прилагат и днес, не защото са нещо уникално и неповторимо, а защото от рим влизат в Църквата, а от църквата залягат в основите на новите национални държави.

аз пък защо ли си мисля, че нуклеарното семейство идва едва с индустриалната революция, и е съставено от мъж-жена и едно две деца?

Редактирано Януари 23, 2013 от alvassareiro

[DendroaspisP]

принципите на правото, измислени от римляните, се прилагат и днес, не защото са нещо уникално и неповторимо, а защото от рим влизат в Църквата, а от църквата залягат в основите на новите национални държави.

Я ги изброй и обясни, та да видим дали не са "уникални и неповторими"?

[alvassareiro]

е, уникални и неповторими може и да са, но няма нищо по-специално у тях, че да са валидни и днес. просто обяснението е в историята. има приемственост в цивилизации от три поредни поколения, и тотално доминиране на съвременната цивилизация като модел по света. Забележете, римското право влиза дори в исляма пак по силата на тази приемственост.

Редактирано Януари 23, 2013 от alvassareiro

[Lanos]

ЕЕ защо така подценявате етруските

Влиянието им върху Рим изобщо не е малко, особено религиозното. Отделно голяма част от магистратските длъжности и инсигнии са с етруски произход. Начинът по който си строят градове, парцелирането на земята и писмеността също са с етруски корени. Имат градове-държави с близка до републиканската форма на управление.

Няколко идеи:

кр. 6в. пр. Хр. - краят на тиранията в Атина

510г. - начало на Републиката в Рим

Картаген - олигархична република

Етрурия - съюз от градове-държави

[Aspandiat]

всъщност всеки тегли към своята си дисциплина - Спандю към филологията

Спандю мисля, че е обяснил много ясно тезата си: от ром ромей не става само с един паспорт или с приемане на политонима. Щото ако ставаше, и днешните роми ще се окажат римляни. Или пък ромънците.

[Drake]

Поздравления за автора за хубавата тема и всички участници за нейното развитие! Свърши ми квотата за плюсчета, но и утре е ден.

[Monarh]

Студентът от НБУ Христо Кръстев е написал за принципите на римското право следното :

,, Трите основни принципа на римското право са: honeste vivere (живей честно), alterum non laedere (не вреди другиму) и suum cuique tribuere (отдавай всекиму своето). От тези основни принципи произлизат и други принципи в римското право, напр. от изискването да се живее честно се поражда принципът за добросъвестността (bona fides) на почтения римски гражданин; nemo plus iuris in alium transferre potest quam ipse habet (никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава); cuius commodum, eius incommodum (чиято е ползата, негова е и вредата) и др, които са валидни все още. Римското право е разработило и основните принципи на действието на гражданските съдилища. Достатъчно е да се посочат принципите за състезателния характер на съдопроизводството, независимостта на съдебната институция, силата на съдебното решение, обжалването и много други. Римскоправни принципи откриваме не само в гражданското право, но и в наказателното право. Например правилото, според което не може да има престъпление и наказание, ако те не са предвидени в закон (Nullum crimen, nulla poena sine lege praevia). Този принцип по-късно откриваме в книгата „За престъпленията и за наказанията”(Dei delliti e delle pene) на италианския юрист Чезаре Бекария, а днес и в наказателните кодекси на европейските държави. "

http://www.nbu.bg/PU... hristo.doc.pdf

Редактирано Януари 23, 2013 от Петър Петров

[Aspandiat]

Студентът от НБУ Христо Кръстев е написал за принципите на римското право следното :

,, Трите основни принципа на римското право са: honeste vivere (живей честно), alterum non laedere (не вреди другиму) и suum cuique tribuere (отдавай всекиму своето). От тези основни принципи произлизат и други принципи в римското право, напр. от изискването да се живее честно се поражда принципът за добросъвестността (bona fides) на почтения римски гражданин; nemo plus iuris in alium transferre potest quam ipse habet (никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава); cuius commodum, eius incommodum (чиято е ползата, негова е и вредата) и др, които са валидни все още. Римското право е разработило и основните принципи на действието на гражданските съдилища. Достатъчно е да се посочат принципите за състезателния характер на съдопроизводството, независимостта на съдебната институция, силата на съдебното решение, обжалването и много други. Римскоправни принципи откриваме не само в гражданското право, но и в наказателното право. Например правилото, според което не може да има престъпление и наказание, ако те не са предвидени в закон (Nullum crimen, nulla poena sine lege praevia). Този принцип по-късно откриваме в книгата „За престъпленията и за наказанията”(Dei delliti e delle pene) на италианския юрист Чезаре Бекария, а днес и в наказателните кодекси на европейските държави. "

http://www.nbu.bg/PU... hristo.doc.pdf

Сега ако дадеш нещо и за принципите на древногръцкото и византийското (пардон, източноримското) право, за да сравним.

[DendroaspisP]

Спандю мисля, че е обяснил много ясно тезата си: от ром ромей не става само с един паспорт или с приемане на политонима. Щото ако ставаше, и днешните роми ще се окажат римляни. Или пък ромънците.

Кратко, ясно и конкретно. Глишев е прав, че има вариации - като той вижда привлекателни неща в римския дух и след, и с оглед на покръстването. Докато за мен християнството почти изцяло убива истинския римски дух, до колкото е бил останал в малцинството римляни към началото на IV век. Говоря за този дух, който за мен не е толкова романтичен, а суров и пагански, но минавайки през републиканската версия, подготвя съзнанието, самочувствието и ценностите на римляните, за да станат империя. Има и не толкова красиви неща в този дух, но в крайна сметка именно той води до нещо значимо (а не просто една от много империи, или по-скоро квазиимперии, за които никой не се сеща една година след падането им - като визирам, например, т.нар "африкански империи", с които ни залива Глостър в антиколониалната си тема), което и днес си има своето влияние и на над нови държави и над нови народи.

Иначе, както казва Спандю, всеки днешен некъпан циганин може да припява по тойбиански: Рома, Рома - скъпа родина, брате мой.

[Exhemus]

ЕЕ защо така подценявате етруските

Влиянието им върху Рим изобщо не е малко, особено религиозното. Отделно голяма част от магистратските длъжности и инсигнии са с етруски произход. Начинът по който си строят градове, парцелирането на земята и писмеността също са с етруски корени. Имат градове-държави с близка до републиканската форма на управление.

Няколко идеи:

кр. 6в. пр. Хр. - краят на тиранията в Атина

510г. - начало на Републиката в Рим

Картаген - олигархична република

Етрурия - съюз от градове-държави

Не само етруските. И сабиняните подценяват.

Нали трите етноса (заедно с латините) по равно дават принос в римския етнос?

Рим започва като сборище от бегълци от трите етноса - идеална почва за републикански идеи.

(впрочем и Атина - другият център на републиканството (имам предвид демокрацията) сигурно произлиза от такова сборище)

В едно сборище от бегълци, особено ако са разноетнически не функционира старата "културна матрица".

Еех, какъв термин изчука Аспандиат

Старата матрица формираше религиозно-споена родова пирамида - като правило за тогавашния свят.

В сборището Рим от 6в. пр. Хр. необходимостта от баланс и равнопоставеност е била изстрадана и осъзната от всички

във битката за оцеляване. (естествен отбор )

Ето ти Република във цялата и прелест и със заряд от пасионарност, който ще и стигне за 1000 години :grin:

Това е истинската "културна матрица" възникнала по еволюционен принцип.

А нашата сегашна българска културна матрица, естествено е наследник на великата римска културна матрица по съребрена линия,

но благодарение на многобройни мутации е станала пълен дегенерат.

[КГ125]

принципите на правото, измислени от римляните, се прилагат и днес, не защото са нещо уникално и неповторимо, а защото от рим влизат в Църквата, а от църквата залягат в основите на новите национални държави.

аз пък защо ли си мисля, че нуклеарното семейство идва едва с индустриалната революция, и е съставено от мъж-жена и едно две деца?

Не знам защо така си мислиш... )

А основните положения на римското право на правото минават от рим в църквата, сиреч от римско отива европа към каноническото право в някои отношения, именно защото римското е уникално! То те не минават точно и директно в каноническото право, де, но - това е дълга тема.

Уникални са, вервай ми. А уникалното е в това, че римското общество съществува чрез тях

[КГ125]

Сега ако дадеш нещо и за принципите на древногръцкото и византийското (пардон, източноримското) право, за да сравним.

Ми нема ) Всичко там иде от Рим. Само дето не се спазва изцяло... ) Източните народи по другому гледат на закона...

Но ако и днес, дори и тук в БГ, цял ден се чудех как да напасна поведението на няколкко човека към същите тези правни принципи създадени в Рим... въпреки усилията на последните да си останат балканлъ гювеч до финала, явно ще да са много уникални тези принципи.

[monte christo]

Не само етруските. И сабиняните подценяват.

Нали трите етноса (заедно с латините) по равно дават принос в римския етнос?

Рим започва като сборище от бегълци от трите етноса - идеална почва за републикански идеи.

"Бий Спандян, по главата - бий, бий, бий!!!"

Откога му меля какво означават "римско" и "римски", ама не ... Всякакви етноси, говорещи на езици "както му дойде" и поназнайващи по 200-300 думи латински или гръцки. Покрай мечове и бирници най-лесно се учат езици.

Нека си го признаем: сбирщините по Тортуга и Порт Роял имат праобраз ))))

Редактирано Януари 23, 2013 от monte christo

[Aspandiat]

В едно сборище от бегълци, особено ако са разноетнически не функционира старата "културна матрица".

Еех, какъв термин изчука Аспандиат

Много си му е убав терминът на Аспандиат.