Дишане - вече може и без него

[JImBeam]

Екип учени от детската болница на Бостън направили това, което досега се считаше за невъзможно - да позволят на човек да живее без да диша. Според информацията, публикувана от TechWench, лекарите са изобретили микрочастица, която след инжектиране аерира кръвта в продължение на 30 минути. Частицата работи и в случаите, в които дишането е напълно невъзможно.

Идеята за откритието е на д-р Джон Кеър, който през 2006г. не успява да спаси живота на момиче с респираторен дистрес. Като резултат, екипът създал частица съставена от кислород, обвит в слой липиди. Липидите са група естествени молекули, които могат да съхраняват енергия и да работят като част от клетъчната мембрана. В конкретния случай става дума за естествени мазнини. Микрочастицата е с размери два на четири микрометъра и може да носи от три до четири пъти повече кислород от нормалните еритроцити (червени кръвни телца), които иначе отговарят за неговия "транспорт" в организма. Опити в тази връзка са правени и в миналото, но до този момент не са били успешни, тъй като мембраната на частиците е била твърда, запушвала е капилярите вместо да помогне е причинявала газова емболия. Новите частици са по-малки и са деформируеми, което елиминира този проблем.

Откритието несъмнено има огромен потенциал в спешната медицина, където продължително намалените нива на кислород предизвикват необратими последици - мозъчна увреда, белодробен кръвоизлив, инфаркт и в най-лошите случаи смърт. Авторите на материала обаче спекулират, че сферата на приложимост е много по-широка и включва всички подводни дейности, където една инжекция може да премести с 30 минути границата между живота и смъртта.

Редактирано Януари 22, 2013 от JImBeam

[Joro-01]

Интересно ама дали е вЕрно? Искаш да кажеш. че частица кослородс обем под 33 µ³ може да осигури дишането на човек за половин час? Пък бил той и в безсъзнание..

Абсурд...

[JImBeam]

Доколкото разбирам открита е такава частица, а за практическо приложение не е само една частица , а примерно една спринцовка с такива частици

[Joro-01]

Ооps sorry, май да

Редактирано Януари 22, 2013 от Joro-01

[glishev]

Звучи като прекрасна новина!

[Joro-01]

Но какво значи вече? Има апарат наречен оксигенатор, който насища кръвта с кислород по време на сърдечни операции... Ще ми се Emil z Loneberg да се влючи по темата...

А, тема за изкуствени сърца няма.. Споменахме за такива във "Видове помпи използвани в медицината"

[mitaca]

Не Жоро не става въпрос за операции, а за манипулации на терен. Новината наистина е прекрасна Глишев, да видим реализацията .

[Joro-01]

Съгласен. Не съобразих...

[Warlord]

А как тия микрочастици ще бъдат накарани да минават през фазите на развитие на еритроцитите? Те сами няма да могат. Което означава, че ще трябва да се инжектират нови на всеки половин час или там колкото е. Това звучи по-зле и от каквито и да било други изкуствени системи за поддържане на живота, за които се сещам в момента.

[JImBeam]

От моята харпунджийска камбанария веднага намерих едно практическо приложение. Сега на апнея го докарвам около минута и половина под вода. Като си лепна една спринцовка от тези частици - ставам направо Ихтиандър

Редактирано Януари 23, 2013 от JImBeam

[mitaca]

А как тия микрочастици ще бъдат накарани да минават през фазите на развитие на еритроцитите? Те сами няма да могат. Което означава, че ще трябва да се инжектират нови на всеки половин час или там колкото е. Това звучи по-зле и от каквито и да било други изкуствени системи за поддържане на живота, за които се сещам в момента.

Значи доколкото разбирам, еритроцитите само ги транспортират. Няма нужда да се минават през фазите на развитие. Половин час е и страшно много и много малко. Пак повтарям не става въпрос за операция в операционна снабдена с всякаква апаратура, а за инциденти, там където апаратура липсва. Ако се налага и втора инжекция ще се слага. Все пак тези частици не синтезират от нищото (или даже от нещо) кислород, не го произвеждат. Той така или иначе трябва да бъде внесен отвън.

[Б.Богданов]

Екип учени от детската болница на Бостън направили това, което досега се считаше за невъзможно - да позволят на човек да живее без да диша. Според информацията, публикувана от TechWench, лекарите са изобретили микрочастица, която след инжектиране аерира кръвта в продължение на 30 минути. Частицата работи и в случаите, в които дишането е напълно невъзможно.

* * *

Частица!?! Само една частица може да замести дишането в продължение на тридесет минути?

Това се казва високо КПД!

[Joro-01]

Така е писана новината, но подсмъртно не го вярвам, по-скоро става въпрост за някакви кубици /милилитри/ подобна суспензия с много такива частици...

[Joro-01]

Ако можехме да намалим толкова размерите на химичните енергоносители, те щяха да са конкурентни на ядрените...

[Б.Богданов]

Така е писана новината, но подсмъртно не го вярвам, по-скоро става въпрост за някакви кубици /милилитри/ подобна суспензия с много такива частици...

Новината определено е интересна, но това с "частицата" компрометира до известна степен авторът на текста.

[Joro-01]

Да, определено...

[JImBeam]

Новината определено е интересна, но това с "частицата" компрометира до известна степен авторът на текста.

Не е точно така. Текста според мене е напълно коректен. Открита е частицата - това е факт. Близко до ума е че само с една частица няма да можеш да напълниш спринцовката и да инжектираш. Все пак от откритие до приложение има доста време....и не само време

[Emil z Lonneberg]

Подозирам, че употребата ще е доста ограничена.

Човек вдишва, заради увеличаващата се концентрация на въглероден диоксид в кръвната плазма.

Ще инжектират такава суспензия с частици, но оксигенацията дали ще потисне дихателния център в продълговатия мозък?

Рефлексът "дишане" ще продължи ли да функционира? На нас толкова повече ни се вдишва, колкото по-висока е концентрацията на въглерод диоксид. Кофтито, е, че тоя център може да се увреди от високи нива на въглероден диоксид и да спре да функционира нормално.

За 30 мин ще имаме някакво количество кислород, но така както го гледам, е за организъм в покой и с добре работещо сърце.

Медицинско приложение - за онези пациенти, при които оксигенацията в мозъка е трудно да бъде поддържана на добро ниво или като допълнителен метод.

Но какво ще стане за тези 30 минути, се чудя? И каква е равносметката?

Не съм кардиолог и тия работи не ги разбирам като любимия ми диабет. Иначе едно време съм изследвал мозък, но то бяха функционални протеини.

И тези функционални мембранни протеини всъщност са волт-зависимите йонни канали, които са отговорни за възбудимостта и проводимостта на невроните. А отделно синаптичната пластичност пък има отношение към запаметяването и научаването.

Изследвания на неврони от амонов рог при хипоксия показват, че възбудимостта е намалена.

Възбудимост - това е натрий, калций и калий - йонните потоци на тези три елемента през мембранните канали съставляват акционния потенциал. Първо е натрия, после калция и накрая е калия (той реполяризира мембраната).

То това си е функционален тест - липсва ли натриевия ток, или намалена ли му е неколкократно амплитудата, значи клетката е "дифектна". Натриевият канал е най-чувствителния на хипоксия. Това вероятно е свързано с неговото фосфорилиране - фосфорилирането е нужно на каналите, за да могат да изпълняват функциите си. С други думи - необходима е енергия в огромни количества, за да могат тези канали да изпълняват функциите си. То и затова невроните не могат да работят в анаеробни условия, няма за тях гликолиза. Само Кребс.

Тук идват в помощ на невроните глиалните клетки, които им сдъвкват храната и им я предават за окисление.

При една хипоксия заминава цялата биохимия - това митохондрии, дихателна верига, АТФ, йонни канали, мембранен потенциал, разпределение на йоните от двете страни на мембраната, селективна пропускливост на мембраната, възбудимост, проводимост и тн.

Сори ако пиша общи приказки, нямам поглед върху биохимия на хипоксията при неврони.