Античният капитализъм

[Южняк]

"Там още от вавилонско време цари един вид капиталистически индивидуализъм, основан на търговска и занаятчийска икономика (и на земеделска по селата, но там се ползват активно роби" - Да, интересен ОТ, това за капитализма, като рожба на европейската модерност, никога не съм го купувал. Капиталистически елементи - всички без един единствен, индустриалното произвоство - съществува в близкия изток от около 4 хилядолетия. Достатъчно е да отвориш стария завет и да видиш бизнесмените, които плащат на работниците си независимо в колко часа са отишли на работа - и да си дадеш сметка, че тия хора познават такова нещо като "работно време" - за което европа няма да чуе още 2000 г. въпреки възприемането на християнството; или притчата за оня, дето си заровил талантите, вместо да ги инвестира. В "робовладелския" близък изток всъщност има подчертан капиталистически елемент, който абсолютно отсъства в европа (автентичните европейски групи по правило нямат ни пари, ни писменост, а какви сметки могат да се правят без писменост). Даже си мисля, крайно спекулативно, че капитализмът е "внесен" в Европа именно покрай разширяването на римската империя, която вписва малко по малко раазнородни културни практики по неизббежност.

Редактирано Януари 21, 2013 от Южняк

[Южняк]

Ако, паралено погледнеш примерно обществата на републикански рим или класическа елада, с учудване ще установиш, че там правилата на социо-икономическата игра са напълно различни. Каста на свободни граждани, които имат право да се почесват цялд ден на агората без никой да им каже копче, дефакто отсъстват професиите, и каста на робите. Най крайния пример е спарта, но рим и елада са в рамките на същия модел - свободни (и безработни) граждани / роби. Докато близкия изток има много различна база на социално-икономически отношения. Отново, не бива да забравяме, че Европа върви с едно закъснение от 5 да не кажа 9 хиляди години след цивилизациите на близкия изток и нормално фазите им никак не съвпадат. Гледай близкия изток днес - и ще видиш европа утре.

Редактирано Януари 21, 2013 от Южняк

[Aspandiat]

Тази тема е обособена от постинги на Южняк от темата за Етнокултурните носители на истинския римски дух.

Тия дни обещавам да се включа в темата.

[Южняк]

Здрасти, Аспандиат, с уточнение, че идеята е прекалено добра, за да ми хрумне на мен - принадлежи на Макс Вебер, в общи линии е намекната в капиталната му работа и в една на тема цивилизациите, която е по-малко известна от Пр. етика и духа на капитализма. Антична Европа, за разлика от близкия изток, слабо познава наемния труд през античността, а наемният труд и предприемачеството, тези запазени марки на съвр. капитализъм, са сравнително разпространени в бл. изток или най-малкото никак не са непознати. Има и резон да е така, защото уседналите цивилизации в бл. изток са с хиляди гоодини по-древни от евроопейските.

[Skubi]

Далечният исток са още по-древни.

Само на нас почва античноста с мезопотамия и египет. Според мен далечният почва много по рано....

[glishev]

... "работно време" - за което европа няма да чуе още 2000 г. въпреки възприемането на християнството...

Аз по съвсем дребен въпрос. Християнска (тоест средновековна и ранномодерна) Европа има работно време поне от тринайсети век, а вероятно и от по-рано. Калфите и чираците работят съвсем конкретно от "камбана Х до камбана У" (или от първи петли до залез) във всички непразнични дни. Майсторите са длъжни да не работят през нощта, защото, примерно, само Дяволът кове подкови нощем или нещо такова. Появата на градските часовници е именно заради вече наличното светско работно време. По-скоро няма длъжностна храктеристика - калфата може да мете, да носи палтото на жената на майстора или да вари леща - но ще го върши само в точно определена част от денонощието и само в точно определени дни. Никой не работи на Великден, ако ще и за стократна надница, защото иначе първо епархията, а после и гилдията ще му отрежат главата (да се преработваш е и светотатство, и алчност, тоест нелоялна конкуренция). Протестантите много са мразели всички тези ограничения на предприемчивостта. Неслучайно едно от най-отвратителните неща у Ибенизър Скрудж е, че смята Коледата за обикновен работен ден. По тези въпроси се доверявам на Вебер и Бояджиев, които хубаво са разгледали разположението на градския труд във времето.

Не знам как е в Античността, но мога да допусна робски нощни смени при пресоването на зехтина в големите латифундии на злите римски експлоататори

[Aspandiat]

Здрасти, Аспандиат, с уточнение, че идеята е прекалено добра, за да ми хрумне на мен - принадлежи на Макс Вебер, в общи линии е намекната в капиталната му работа и в една на тема цивилизациите, която е по-малко известна от Пр. етика и духа на капитализма. Антична Европа, за разлика от близкия изток, слабо познава наемния труд през античността, а наемният труд и предприемачеството, тези запазени марки на съвр. капитализъм, са сравнително разпространени в бл. изток или най-малкото никак не са непознати. Има и резон да е така, защото уседналите цивилизации в бл. изток са с хиляди гоодини по-древни от евроопейските.

Южняк, опитвах се преди време да чета Вебер... е не се чете. Няма такъв педантичен и графомански немски стил. Това, което ще споделя тук, не се дължи на четене на теоретици на капитализма, а на мои скромни наблюдения и на повече мислене. Но пък и не претендирам да съм открил топлата вода.

Според историците-марксисти обществените формации се характеризират от начина на производство. Тоест робовладелският строй е доминиран от робския труд и начин на производство, феодалният - от ангарията, капиталистическият - от наемния труд и индустриалната икономика. Лично аз смятам, че това е твърде произволна интерпретация. Всъщност капиталистическите отношения според мен се характеризират не от начина на производство, а от наличието на парични отношения в икономиката и от мерилото кое е богатството. А това универсално капиталистическо мерило за богатство по мое скромно мнение са парите и по-точно тяхното активно обращение и отдаването им под формата на кредит срещу лихва. Както и международната търговия, която е резултат от паричното обращение и кредитирането. Иначе винаги е имало повече или по-малко на брой хора, които са се изхранвали от наемен труд или от дребно занаятчийство. Дори и в най-тъмните феодални времена. Запазени са и документи за плащане на надници на работници под формата на хляб и бира още през древния Египет. Аналогични данни има за Шумер от същата епоха. Но през същата епоха златото и среброто не циркулират под формата на монети като парична маса, а стоят пасивни под формата на храмови и царски съкровища. Следователно наемният труд не може да се приеме за ключов белег на капитализма.

Доста по-късно обаче, към VІ век пр.Хр. (или поне за тогава е документирано) златото и среброто вече не са стока, а пари – в съвсем модерния им смисъл от ХІХ век, златната ера на златния стандарт. Във Вавилон е имало цели финансови къщи и родове, които се занимавали именно с отпускане на кредити срещу лихва и с финансирането на кервани за далечна международна търговия. Евреите например усвояват именно там тънкостите на банкерско-лихварския занаят.

По-късно, в края на ІV век пр.Хр. македоно-гръцкото завоевание, както се знае, води до плячкосването на огромно количество ценни метали, съхранявани в съкровищницата на Ахеменидите в Персепол, и тези метали са емитирани под формата на монети и захранват икономическия и културен разцвет. Всъщност, Александър с неговите завоевания може да се приеме за баща на античния капитализъм – след него падат границите от Сицилия до Индия, което позволява активния търговски и оттам паричен обмен в тази огромна територия.

Тази картина се запазва и дори добива още по-мащабни измерения по време на разцвета на Римската държава между ІІ век пр.Хр. и края на ІІ век сл.Хр., защото като “оперативна зона” на финансовия капитал са включени нови територии – Испания, Галия и донякъде Британия, както и земите между днешните Австрия и Северна България, където римските банкери и лихвари са можели да отпускат кредити срещу лихва, както и да вършат спекулации благодарение на победоносните легиони и корумпираните провинциални управители. Този античен капитализъм естествено не притежава съвременните индустриални средства на производство, но има типичния за капитализма белег – активно обращение на парите и отдаването им под формата на кредит срещу лихва. Както и международната търговия, която е резултат от паричното обращение и кредитирането. Струва ми се дори (това вече е лично моя приумица), че в Италия под влияние на огромната международна търговия и засилването на финансовия капитал от І век нататък се стига до един вид “деиндустриализиране” (упадък на производството на зърнени храни за сметка на лозарството например) и един вид изнасяне на производството към провинциите, каквото днес наблюдаваме на Запад спрямо който Китай и Турция са един вид провинции от римската епоха.

През Средновековието античният капитализъм умира. В основа на богатството се превръща земята, която обаче е недвижимо богатство, което не може да се пренесе и инвестира или отдаде под лихва, както и притежава бавна и ниска възврашаемост на инвестициите. Единствените “капиталисти” в европейското средновековие са евреите, които още от вавилонско и римско време са се специализирали във финансово-търговските операции поради това, че не притежават земя, поради това, че такъв е икономическият им манталитет и поради това, че златото е единственото богатство през Средновоковието, което в случай на опасност не заеме голямо място и може без проблем да бъде пренесено и спасено.

Европа прекарва близо 1000 години в декапитализирано състояние до времето, когато в Италия капитализмът отново започва да дава признаци на живот, белязан от натрупването на парични средства, укрепване на занаятчийското производство с много висока добавена стойност (например производство на хартия, стъклени изделия, сол, текстил, оръжие) и огромен разцвет на посредническата международна търговия. Мнозина смятат по инерция и неправилно, че евреите създават европейския капитализъм. Всъщност те следват местата, където той се заражда и спомагат с парите и ноу-хауто си за неговото развитие, но не са създателите му. Като пример е достатъчно да се посочи Венеция, където след икономическият режим е доста свободен, където средновековните икономически ограничения на християнската религия не важат (тоест отдаването на пари в заем срещу лихва не е грях) и където населението първо са венецианци, а после християни. Същото явление се наблюдава и в Нидерландия през ХVІ–ХVІІ век. В началото на ХVІ век евреите са изгонени от Португалия и онези от тях, които имат капитал, не емигрират в Мароко или в Османската империя, а в Нидерландия, която от онези времена та до днес се слави като страна с малко ограничения, липса на религиозни предразсъдъци и почти лишена от сковаващи икономическата активност обществени остатъци от феодалните времена. Важно е да се обърне внимание и на това, че и във Венеция, и в Нидераландия няма обработваема земя, на която да се е формирал феодален модел на производство. И във венецианския и в нидерландския случай развилият се капитализъм е прединдустриален, финансов и търговски, тоест те са типичен пример, че капитализмът не се определя от начините на производство, а от наличието на циркулираща парична маса, кредитиране и международна търговия. Както е било в Античността между ІІІ век пр.Хр. и ІІІ век сл.Хр.

[alvassareiro]

Ако може да се говори за капитализъм в античността, в същинския смисъл на думата, не е нито вавилон, нито шумер инито акад, а древна елада от класическия й период - 5-4 в. пр.н.е. В други места и предходни епохи може и да е имало наченки на нещо подобно, но то не е доминирало в икономическия живот. Няколко неща са същностни, за да говорим за капитализъм изобщо, или поне в политико-икономически и социален аспект:

-икономика, която НЕ е базирана на земята. Както в Атина, така и във Венеция, Ханзата, или Нидерландите, или Копривщица от Възраждането, земята е оскъдна, не става за обработка, и това мотивира търсенето на алтернатива.

- пазарна насоченост. Без никакво значение има ли паричен оборот, или няма. Пазарна насоченост ще рече наличие на пазар и централната му роля. Това ще рече, че това, което аз папкам, друг го е произвел, а трети ми го доставя. С други думи - потребител и консуматор са ДВЕ различни лица.

Това го има в пълна сила в Атина, Венеция, Ханзата, но е периферно във Вавилон, където населението масово се занимава с автархия - самозадоволява се, или прозумира - консуматор и производител е едно и също лице.

- сравнителна степен на политическа, социална и икономическа свобода и свобода на движението. Само така се генерират капитали, влагат се, създава се дребен бизнес и свободен достъп до икономическа инициатива.

- международна икономическа взаимообвързаност, която е мотивирана от пазара и разделението на труда.

да си отговорим кой отговаря на тези критерии и кой не.

[stinka (Rom)]

Почти алвасейро е прав.

Средиземноморието предлага и огромно географско предимство - лесен транспорт затова и до ВГО, там е каймака. Свързва региони с различна географска характеристика (т.е. и производства).

В пред индустриалните общества търговията е дейността, която ражда всичко останало - индивидуализъм, пазарна насоченост, силно парично обращение.

Редактирано Януари 23, 2013 от stinka (Rom)

[alvassareiro]

Транспортът не е водещото. Ако изследваме историята на антична елада, от всички полиси само Атина тръгва да прави капитализъм, другите, макар и те с пристанища, имат съвсем друг път на развитие.

- по-голямата част от тях почват да правят колонии, за да се разтоварват от излишното население

- някои, като спарта, се специализират във войната с цел грабеж.

едва след като атинският модел дава първите си резултати другите почват да го копират.

[stinka (Rom)]

Търговия без транспорт е нищо!!!!!!!!! Не случайно гърците са известни с мореплаването .

Не случайно на парите им викаме финикийски знаци

Доиндустриализацията всъщност всички тези развити търговски общности, живеят в симбиоза със земеделците. Те трябва в крайна сметка да търгуват с нещо.

Първите цивилизации и градове в Междуречието започват да съществуват така да кажа на гърба на земеделците. Като им предоставят неземеделски услуги.

Редактирано Януари 23, 2013 от stinka (Rom)

[alvassareiro]

Симбиоза винаги има. Въпросът както казах е в тежестта на пазарното.

[ISTORIK]

Кажете нещо и за предприемачеството, за стартирането на собствен бизнес...

Според мен предприемачеството е неразделна част от капиталистическите отношения. Едно е да работиш за държавата или за някого друг, съвсем различно - за себе си или пък - друг (други) да работи (работят) за теб.

[alvassareiro]

Ами точно това исках да кажа горе със свободата на икономическа инициатива, и свободата при разпределение на печалбата. Без свобода просто няма капитализъм.

[mitaca]

Значи вижте, не можем да говорим за капитализъм в античността. Да имало е капиталистически производствени отношения, но те не са доминирали. Капитала не е създавал капитал, както в индустриалната епоха с редки изключения. Основната ценност в античността както и във феодализма това е земята. Нейните блага са основен предмет на търговията и преразпределението. Освен това в античността допълнителната 'ценност' са робите (за разлика от феодализма). Разбира се при Атина и финикийските градове и републики е съществувала и търговията, но пак основно на земеделски стоки. Основното в капитализма е, че парите (капитала) правят пари (нов капитал), без да има значение какво произвеждаш, храна, животни за вълна (облекло и храна), лен, коноп, памук (за което е нужна земя) или машини за добив, производство, транспорт. Затова си предпочитам разделението според Тофлър на земеделска епоха, индустриална епоха, информационна епоха. Но даже да вземем разделението на строеве във всеки строй е имало различни от основните производствени отношения, но те не са доминирали. В момента в който почват да доминират и строя се срива, срутва (дали революционно, както във Франция или еволюционно както в Англия преди това). Доскоро например за прибиране на реколтата от хилавите соц. парчета се събираше рода да помага - това са типично родово-общинни взаимоотношения в недоразумението наречено соц. строй. Пак там съществуваха и робски производствени отношения с бригадите за ученици, студенти и войници. В Израел имаше (а може и сега да има) кибуци, където пък властваха почти комунистически производствени отношения (ако приемем, че живущите и работещите там са имали само такива потребности) и парите за основната част не са били нужни. Но не можем да кажем, че имаме комунизъм, родово-общинен строй или социализъм, защото все още доминират капиталистическите производствени отношения. Така е било и в античността. Някъде за кратко (другаде за по-дълго) е имало кап. производствени отношения, но никога те не са доминирали.

[DendroaspisP]

Напълно подкрепям Митака. Освен това, какъв капитализъм ви се привижда, когато основната работна сила е на несвободни хора, т.е роби? Точно във визирания от Алвата период робовладелските отношения се засилват и нараства броя на робите в Гърция, особено след гръко-персийските войни. Капитализмът изисква изцяло свободни участници, а не само чорбаджиите да са свободни. Иначе, всичко от каменната ера до сега е капитализъм...

[alvassareiro]

капитализъм и робство не само не си противоречат, ами и са взаимосвързани. Айде да не давам примери от близкото минало....

за мен безспорно ако може да се говори за някакво подобие на капитализъм в античността, това е антична гърция. Но Вавилон, Шумер, Акад, Асирия, Египет, Персия, Китай - абсурд....и волунтаризъм. и политическа коректност. Казва се - капитализъм във Вавилон, ама всъщност иска да се каже - корените на модерното дясно са в древен Вавилон. политизиране от дясно с пълна пара.

Редактирано Януари 23, 2013 от alvassareiro

[Last roman]

че и сега човек е в робско положение, Вместо окови - т. нар. кредитно робство.

В Древен Рим естествено повечето живели били свободни занаятчии и имаме всички белези на капитализма /барабар с финансовите кризи/. Робите се трудели основно в големите имения и латифундиите на богатите, които не били кой знае колко.

[alvassareiro]

Точно така. Капитализмът и робството вървят ръка за ръка.

[Aspandiat]

че и сега човек е в робско положение, Вместо окови - т. нар. кредитно робство.

В Древен Рим естествено повечето живели били свободни занаятчии и имаме всички белези на капитализма /барабар с финансовите кризи/. Робите се трудели основно в големите имения и латифундиите на богатите, които не били кой знае колко.

Утре, като преспят тази нощ момчетата, съвсем ще дойдат на моя акъл за античния капитализъм.

[Aspandiat]

Транспортът не е водещото. Ако изследваме историята на антична елада, от всички полиси само Атина тръгва

Ти си си решил ала Тойнби, че където има земеделски имения, не може да има капитализъм. Ами водещата в областта на ГМО земеделието компания "Монсанто" да не би да е остатък от феодализма?

[Южняк]

В Древен Рим естествено повечето живели били свободни занаятчии

Свободни - да. Но това *повечето* отнесено към занаятчиите не ми харесва. Свободни безработни, по-скоро. (правото на хляб и зрелища - то си е такова, право). Обаче типифициращата черта на капитализма е наемният труд, не трудовата заетост. От това, което съм чел, в класически рим и елада отношения на наемен труд, т.е. на отдаване на работна сила под наем, (това марксово "отчуждаване" на работника от предмета на труда му) на практика отсъства, което не е случая в близкия изток.

Впрочем, в Рим има една сериозна наемна сила - армията. В късния Рим.

Аспандиат, Вебер е многословен, да, и изследването му в/у цивилизациите (не му помня заглавието) е от порядъка на 7-8000 страници. Според мене "капиталистическия" елемент в Рим също е вноска от контактите му със завладените региони от близкия изток. Близкият изток познава класически капиталистически елементи като предприемачество, финансиране, лихви и дори дйойоинт-венчъри (на финикийските мореплавателски експедиции). Тоя микрокапитализъм, абсолютно нативен за региона, е е унищожен от завоевоюването на региона от римляни, а преди това македонци и дори перси, които са носители на много различна култура, и може да се каже, го ликвидират в зародиш.

Митак, това, което го написа, може да се прочете във всеки учебник по политическа икономика. не че не е верно, но на мен лично са ми по-интересни нещата които отиват по-дълбоко от учебниците. Тях можем винаги да ги прочетем. Но тука, във форума, - и дори в тая тема, можем да прочетем неща. които ги няма в учебниците. И това го прави хубав. Форума, не темата.

[mitaca]

Може, може ....ама надали Спандьо (като в стария виц ). За да напиша това дето написах не ми трябваше справка с Тойнби, нито с Алвин Тофлър например, но три часа си припомнях Маркс. Трябват ти доста по-сериозни док-ва, от ....преспиването .

[Южняк]

Според историците-марксисти обществените формации се характеризират от начина на производство. Тоест робовладелският строй е доминиран от робския труд и начин на производство, феодалният - от ангарията, капиталистическият - от наемния труд и индустриалната икономика. Лично аз смятам, че това е твърде произволна интерпретация. Всъщност капиталистическите отношения според мен се характеризират не от начина на производство, а от наличието на парични отношения в икономиката и от мерилото кое е богатството. А това универсално капиталистическо мерило за богатство по мое скромно мнение са парите и по-точно тяхното активно обращение и отдаването им под формата на кредит срещу лихва. Както и международната търговия, която е резултат от паричното обращение и кредитирането. Иначе винаги е имало повече или по-малко на брой хора, които са се изхранвали от наемен труд или от дребно занаятчийство. Дори и в най-тъмните феодални времена. Запазени са и документи за плащане на надници на работници под формата на хляб и бира още през древния Египет. Аналогични данни има за Шумер от същата епоха. Но през същата епоха златото и среброто не циркулират под формата на монети като парична маса, а стоят пасивни под формата на храмови и царски съкровища. Следователно наемният труд не може да се приеме за ключов белег на капитализма.

Доста по-късно обаче, към VІ век пр.Хр. (или поне за тогава е документирано) златото и среброто вече не са стока, а пари – в съвсем модерния им смисъл от ХІХ век, златната ера на златния стандарт. Във Вавилон е имало цели финансови къщи и родове, които се занимавали именно с отпускане на кредити срещу лихва и с финансирането на кервани за далечна международна търговия. Евреите например усвояват именно там тънкостите на банкерско-лихварския занаят.

По-късно, в края на ІV век пр.Хр. македоно-гръцкото завоевание, както се знае, води до плячкосването на огромно количество ценни метали, съхранявани в съкровищницата на Ахеменидите в Персепол, и тези метали са емитирани под формата на монети и захранват икономическия и културен разцвет. Всъщност, Александър с неговите завоевания може да се приеме за баща на античния капитализъм – след него падат границите от Сицилия до Индия, което позволява активния търговски и оттам паричен обмен в тази огромна територия.

Тази картина се запазва и дори добива още по-мащабни измерения по време на разцвета на Римската държава между ІІ век пр.Хр. и края на ІІ век сл.Хр., защото като “оперативна зона” на финансовия капитал са включени нови територии – Испания, Галия и донякъде Британия, както и земите между днешните Австрия и Северна България, където римските банкери и лихвари са можели да отпускат кредити срещу лихва, както и да вършат спекулации благодарение на победоносните легиони и корумпираните провинциални управители. Този античен капитализъм естествено не притежава съвременните индустриални средства на производство, но има типичния за капитализма белег – активно обращение на парите и отдаването им под формата на кредит срещу лихва. Както и международната търговия, която е резултат от паричното обращение и кредитирането. Струва ми се дори (това вече е лично моя приумица), че в Италия под влияние на огромната международна търговия и засилването на финансовия капитал от І век нататък се стига до един вид “деиндустриализиране” (упадък на производството на зърнени храни за сметка на лозарството например) и един вид изнасяне на производството към провинциите, каквото днес наблюдаваме на Запад спрямо който Китай и Турция са един вид провинции от римската епоха.

През Средновековието античният капитализъм умира. В основа на богатството се превръща земята, която обаче е недвижимо богатство, което не може да се пренесе и инвестира или отдаде под лихва, както и притежава бавна и ниска възврашаемост на инвестициите. Единствените “капиталисти” в европейското средновековие са евреите, които още от вавилонско и римско време са се специализирали във финансово-търговските операции поради това, че не притежават земя, поради това, че такъв е икономическият им манталитет и поради това, че златото е единственото богатство през Средновоковието, което в случай на опасност не заеме голямо място и може без проблем да бъде пренесено и спасено.

Европа прекарва близо 1000 години в декапитализирано състояние до времето, когато в Италия капитализмът отново започва да дава признаци на живот, белязан от натрупването на парични средства, укрепване на занаятчийското производство с много висока добавена стойност (например производство на хартия, стъклени изделия, сол, текстил, оръжие) и огромен разцвет на посредническата международна търговия. Мнозина смятат по инерция и неправилно, че евреите създават европейския капитализъм. Всъщност те следват местата, където той се заражда и спомагат с парите и ноу-хауто си за неговото развитие, но не са създателите му. Като пример е достатъчно да се посочи Венеция, където след икономическият режим е доста свободен, където средновековните икономически ограничения на християнската религия не важат (тоест отдаването на пари в заем срещу лихва не е грях) и където населението първо са венецианци, а после християни. Същото явление се наблюдава и в Нидерландия през ХVІ–ХVІІ век. В началото на ХVІ век евреите са изгонени от Португалия и онези от тях, които имат капитал, не емигрират в Мароко или в Османската империя, а в Нидерландия, която от онези времена та до днес се слави като страна с малко ограничения, липса на религиозни предразсъдъци и почти лишена от сковаващи икономическата активност обществени остатъци от феодалните времена. Важно е да се обърне внимание и на това, че и във Венеция, и в Нидераландия няма обработваема земя, на която да се е формирал феодален модел на производство. И във венецианския и в нидерландския случай развилият се капитализъм е прединдустриален, финансов и търговски, тоест те са типичен пример, че капитализмът не се определя от начините на производство, а от наличието на циркулираща парична маса, кредитиране и международна търговия. Както е било в Античността между ІІІ век пр.Хр. и ІІІ век сл.Хр.

Ей тука е истината. Четете и си водете записки

[mitaca]

....Митак, това, което го написа, може да се прочете във всеки учебник по политическа икономика. не че не е верно, но на мен лично са ми по-интересни нещата които отиват по-дълбоко от учебниците. Тях можем винаги да ги прочетем. Но тука, във форума, - и дори в тая тема, можем да прочетем неща. които ги няма в учебниците. И това го прави хубав. Форума, не темата.

Така е Южняк, далеч съм от мисълта, че аджеба ся (пак) съм открил топлата вода.

Щооо к'во и е на темата ? Дай! Задълбай!