Жените в Древен Рим и тяхното положение в обществото и правната система

[Monarh]

Положението на жените в Римската Античност в обществения живот

В Древния Рим според преобладаващото мнение жените са били подчинени на мъжете заради тяхната телесна подчиненост по природа. Дори се казва, че те притежавали ограничен разум и непостоянен характер. Както се вижда , тези предположения образували основополагащите принципи на римската правна теория.

Но ако и жената да е била подчинена на властта на мъжа в Древния републикански Рим, това в никакъв случай не означавало едно съществуване в пълна зависимост или покой. Някои даже изпълнявали дадена служба или професия, особено уважавани били лекарите и акушерките. Главната задача на една жена било ръководството на домашното дело или домакинството и възпитанието на децата. Други задачи се състояли в изпреждането на вълна, тъченето на платове или тъкани или шиенето на дрехи за семейството. Домакински работи като чистене, измиване, пазаруване на хранителни стоки или готвене трябвало да свършват робите. Само в бедните семейства съпругата трябвало да извършва тези дейности, считани за низши. Даже след разхлабването на законите мнозинството от жените продължило да се занимава със задълженията и отговорностите на домашния живот.

В ролята на майка жената трябвало да бъде авторитетна личност за семейството и да участва в частните и обществените култове. Като образец тя живеела един прост, спестовен, почтен и благочестив живот. Тези жени, които пък не изпълнявали това, често били наричани неморални и неженски. В действителност обаче те били вътрешно еманципирани жени, които се стремели към повече свобода и самоопределение. За да се опише как тогава са могли да се наложат, човек би могъл да се позове на Опийския закон.

Положението на жената в обществения живот с примера на демонстрацията на жените за отмяната на Опийския закон

След Пуническата война, когато в страната отново властвали мирът и благосъстоянието, за богатите жени Опийският закон изглеждал излишен. Затова те искали да изискат обратно тяхното право на повече владение и с това да се отмени Опийският закон. Те се събрали, за да се съпротивляват срещу закона и в 195 г. пр. Хр. се стигнало до една демонстрация. Как е протекла тя, описва Тит Ливий :

,, Капитолът беше изпълнен от тълпа от народ, които бяха за и против закона. Жените от съсловието не можеха да бъдат задържани пред прага на портата нито с влияние, нито със страх, нито със заповед на мъжете. Те окупираха всички пътища на града и подстъпите за Форума, при което помолиха мъжете, които вървяха към форума, затова да оставят жените да си получат обратно своите отличия или награди, защото държавата стои на върха на щастието и частното имущество расте от ден на ден. "

Заради това цензорът Марк Порций Катон реагирал с възмущение. Той казал, че жените са опасност, ако им се позволи да се събират, освен това казал на мъжете, че жените скоро биха извоювали пълно равнопоставяне, ако се отстъпи пред исканията им. Неговата реч обаче нямала достатъчно влияние и Опийският закон бил отменен.

От този пример се разбира, че жените, въпреки че не притежавали голямо правно положение, се чувствали за годни да воюват за своите права. Но както вече се спомена, такива жени, които били прекрачили границите на тези права, не се радвали на голям престиж.

Източник : ,, DIE RECHTLICHE UND ÖFFENTLICHE STELLUNG

DER FRAU IN DER RÖMISCHEN ANTIKE " ,, Правното и общественото положение на жената в Римската Античност " http://www.fvss.de/a...lungderfrau.pdf

Правното положение на жените в Римската Античност с примера на брачните закони

Всъщност римските жени в семейноправен аспект са стояли под две власти. Първата власт е ''patria

potestas" - властта на pater familias ( бащата ), на когото са се подчинявали както мъжете, така и жените в дадено семейство. Обаче мъжете след навършване на пълнолетие получавали свобода. За жените в сравнение с това се казвало, че настойничеството преминава върху следващия мъжки роднина, респективно върху определения от бащата настойник.

Втората власт е т.н. ''manus potestas'' - тази власт изхожда от съпруга. Бракът манус означавал за жената подчиняване на авторитета на мъжа. Нейният статут е описан от учения Гай така : „[...] in familiam viri transibat filiaque locum obtinebat.“ Das bedeutet: „[...] sie ging in die Familie des Mannes über und nahm die Stellung einer Tochter ein.“ ,, ... тя преминава във семейството на мъжа и приема положението на дъщеря. " Със своето решение да омъжи дъщеря си съобразно клаузата manus, той я освобождавал от своя авторитет и я подчинявал на властта на нейния избраник. Браковете manus са били сключвани в Ранния период на Римската република, но тъй като все повече жени се възпротивили срещу това, в III век пр.Хр. бил въведен свободният брак. Този брак означавал за жената по-голяма свобода : нейният съпруг официално по никакъв начин нямал власт над нея, обаче нейният баща или настойник имал власт. Тогава са били много обичайни и познатите и до днес бракове с определена цел - Zweckehen. И тук целта се състояла в укрепване на политически съюзи. Жените били използвани като средство за такива съюзи, но официално нямали никакво директно внимание върху политиката ... - същия източник

Редактирано Януари 26, 2013 от Петър Петров

[Last roman]

много добра статия по въпроса /на руски/:

135060.rtf

[Galahad]

Положението на хората в Рим се определяло от 3 статуса: на свободни, граждански и семеен.

Относно първия хората били свободни и роби, като имало още една междинна категория, т. нар. "освобожденци" (освободени роби). Жените-робини имали същите права като мъжете-роби, сиреч - никакви. Подобно "равенство на половете" имало и при "освобожденците" - те били свободни, ама не били съвсем равни на свободнородените, тъй че си имали патрон, която функция най-често се изпълнявала от бившия им робовладелец.

По своя граждански статус хората били римски граждани и чужденци. И тук имало разбира се междинна категория. Чужденците също трябвало да си имат патрон, защото дори и да били мъже имали доста ограничени права.

Та големите разлики между мъжете и жените са сред свободнородените римски граждани. Жените нямали почти никакви политически права. Те били приравнени на непълнолетните и техните правни действия е трябвало да се потвърждават от родител, съпруг, а при липсата на едното и другото от назначен попечител. Сватбата на римляните си била като сватбата на ромите - сиреч жената се продавала. В по-късен етап ритуала имал по-скоро символично значение, но продължил да се използва при матримониума - сключването на официален граждански брак. По силата на агнатската връзка жената след брака преминавала от своето семейство към семейството на съпругът си. По-късно кръвната връзка все пак взела връх, но познатия ни ред при наследяване, който в общи линии е останал и до сега е бил въведен едва при имп. Юстиниан. Весталките (жриците на Веста) били подложени на ред ограничения и живеели на практика като монахини, но в замяна на това техния статус се доближавал много до този на мъжете, без обаче да имат право да заемат всички обществени длъжности, но все пак техният пост бил изключително престижен.

[Plastik]

доста интересна статия все пак са ги уважавали до няква степен, защото като гледам по филмите само за плът са се търсили :D

[Last roman]

Жената била пазител на семейното огнище и отговаряла за възпитанието на децата. Несъмнено важна роля. Осигуряването, защитата и изхранването на семейството било дело на мъжа. Затова обичам римляните с тяхната точна прагматичност и подредено общество - където всеки имзпълнявал ролята, която му се полагала.

[monte christo]

Една много хубава книжа - Повседневная жизнь женщины в Древнем Риме от Даниэль Гуревич & Мари-Терез Рапсат-Шарлье Има я в нета; който иска допълнително да се ограмотява - да си я взема

[Last roman]

статия с интересна информация за жените в римското общество:

http://www.womenintheancientworld.com/women_in_ancient_rome.htm

[Last roman]

може да се каже, че жените през имперския период били два типа. Жена от простолюдието, която по старому нямала почти никакви права и зависела изцяло от мъжа/баща си. Жена от висшето общество, която била еманципирана, разполагала със значително състояние, което й позволявало да получи добро образование, да се жени и развежда по собствена воля и въобще да си живее живота. Същата картинка като днес.

[Last roman]

Разбира се трябва да се има предвид, че римското общество, както и всяко антично /с малко изключения, както например при етруските/, е патриархално. Поначало глава на семейството е мъжът и се нарича pater familia. Той е покровител на децата, на жената и робите. Той ходи на война, изхранва фамилията и раздава правосъдие. Съответно цялата собственост е негова и се предава на мъжки наследник. Отношението на бащата към наследниците често се приравнява с това към робите. Т. е. pater familia разполага с пълната власт над тях. Провинилият се член на семейството може да бъде лишен от наследство, изгонен, дори да бъде убит, без бащата да е подсъдим.
Жената от своя страна е пазителка на домашното огнище и се грижи за възпитанието на децата. Но няма право на собственост, тъй като според римляните /които са трезвомислещи прагматици/ - жените са лекомислени и лесно изпадат в заблуждение. Тоест собствеността им може да бъде отнета от подлъгал ги недоброжелател или ловец на наследства. Така че те са под опека - tutela mulierum. Опекунът е член от семейството.
Такова е положението по време на Републиката. Към края й /2-1 в. пр. н. е./ естествено жените се еманципират /какво да се прави - цивилизация/, старите нрави западат, така че дамите вече могат негласно да унаследяват имущество и да въртят търговия /разбира се с попечителството и посредничеството на някой друг мъж от фамилията/. В театрите /и амфитеатрите/ и по хиподрумите мъжете си седят редом с жените и се радват дружно на зрелищата. Покрай шегите и закачките става и другото, както пише Овидий в "Изкуството на любовта"..
Император Август, този знаменит бюстител на морала и стремящ се да възроди старите традиции, решава да спре свободията. Едно от нововъведенията е и на публичните зрелища местата отново да бъдат разграничени по социален статус. Та така, понеже формално една жена няма право на собственост /но де факто много от тях си имат къщи, занатчийници и пр. бизнес, но просто собствеността им официално се движи от довереник - любовник, брат, син, чичо, вуйчо, освобожденец и пр./, логично е мястото й да не е нито сред заможната класа, нито сред гражданите, а сред бедните хора. Dura lex, ама lex. Весталките обаче са с друг статус - жрици, от чието целомъдрие зависи благополучието на града, освен това те са неомъжени /неподвластни на pater familia/ и като цяло имат право на собственост и пр. Този им статус ги нарежда сред местата на аристокрацията.
В епохата на късен Рим жената пак почва да се еманципира и в Юстиниановия кодекс тя вече може да наследява имущество и да се разпорежда с него.
Понеже често братята римляни са обвинявани в полова дискриминация, но те преди всичко са социални дискринатори, защото редът на заемане на местата в амфитеатрите отразява социалната структура на обществото им. Но кое ли пък общество не дискриминира по социален признак? Логично - имаш си парички, обичан си от всички и са ти отворени много вратички.

Редактирано Юли 11, 2014 от Last roman